Игри за неуверени в себе си деца

Времето диктува своите условия. И днес на тихите и скромни хора (за съжаление) често им е много тежко. Но това съвсем не означава, че хората с такива характеристики не могат да бъдат уверени в себе си и не умеят да се защитават. Това се отнася и до децата. Може, разбира се, да бъдеш добър и скромен, но и да умеееш да отстояваш себе си. Но понякога си струва малко да им се помогне с игри, повишаващи своята самооценка. Във всяка от тези игри на детето се дава възможност да бъде лидер и да  се опита само да преодолее различни препятствия, за да може самостоятелно да изпълни поставената задача.

Овчар ( 6 г.)

Играта се провежда на улицата или в просторно помещение. Водещият взима в ръце музикални инструменти (свирка, барабан, дайре). Всички останали участници – „агънца“ – ходят в кръг със завързани очи. Музикантът свири и ходи бавно, като изчаква, докато всички негови овечици се съберат заедно. Ако някоя се заблуди, овчарят започва да свири по-високо. Когато цялото стадо се събере, може да бъде избран нов овчар.

Задължително условие – възпитателят трябва да назначи водещото дете, неуверено в себе си, т.к. целта на тази игра е да се даде на малчугана възможност да „поръководи“ другите деца (да се повиши тяхната самооценка).

Капан и мишка ( 5 г.)

Необходимо количество играчи – 5-6 деца. Всички застават в кръг и се приближават плътно един към друг – това е „капанът“ (или клетката). Вътре влиза «мишката» (него го избира възпитателят). Нейната задача е с всички възможни средства да излезе от „капана“: да се измъкне лазейки, да  уговори някого да го пусне и пр.

Тази игра учи да се преодоляват препятствия, да се повиши увереността в своите възможности, да се развива въображението (намирайки начин как да се измъкне от кръга).

Дружба ( 4 г.)

Децата сядат в кръг и се хващат за ръце. Възпитателат моли всеки от тях да погледне съседа си в очите и да му подари най-добрата и красива усмивка.

Играта снема напрежението, учи децата да не се боят и да се доверяват едно на друго.

Врабчета и врана (5 г.)

На пейка плътно едно до друго седят „врабчетата“. „Врана“ се разхожда наперено около пейката, с ръце зад гърба. В един момент тя неочаквано побутва едно от «врабчетата». „Врабето“ трябва да се задържи на мястото си и да не блъсне при това съседа. Този, по чиято вина „врабците“ паднат, става водещ.

Играда формира упорство и издръжливост във „врабчетата“ и в това време способства за повишаване на самооценката на водещото дете.

http://www.razumniki.ru/igra_dlya_neuverennyh_v_sebe_detey.html

 

 

Скритото познание в приказките дава ценни формули на живота

Скритото познание в приказките дава ценни формули на живота

 

През годините мястото на приказката в живота на съвременния човек e захвърлено някъде на рафтовете на детската литература. Трудно някой забелязва, че зад нейния приказен сюжет се крият формули и закони, повтарящи се във времето. Рядко се осмислят премеждията, същността и пътят на героите. Често приказките биват опосквани и пригаждани към модерните времена, с довода, че днешните деца просто не ги разбират. В приказките обаче е закодирана формулата на живота, която като всяко древно знание е зашифрована по начин, който да въздейства на подсъзнателно ниво на младата душевност.

Така, че е добре да знаем, защо приказките са точно такива и как са заключени в тях познанието.

Приказките отразяват фундаментални екзистенциални ситуации, през които човек преминава в своето личностно израстване. Те съдържат ключ към разрешаването на психични проблеми и път, показващ ни израстването на личността, като една цялостна и здрава структура. Литературният изследовател, Владимир Проп говори в своите изследвания, че значителна част от вълшебните приказки отразяват обреда на инициацията. (понятието е използвано в аналитичната психология, за да обозначи процесът на превръщане на човек в такъв, какъвто действителност е). Той поставя като най-важни преходи в човешкия живот – раждането, прехода от юношество към зрялостта и смъртта. Всеки един преход съдържа следните етапи, отделяне – преминаване – приобщаване. Почти във всяка приказка етапа на отделяне е заложен в началото, той се проявява в изоставянето на децата, изгубването им в гората или доброволното им тръгване в ситуация на криза (смъртта на майката и заместването ù от мащеха). Последващият период на преминаване е свързан с множество изпитания, като етапа се характеризира като хаотичен, безструктурен и колеблив, докато героят не се завърне вътрешно трансформиран, като част от общността. На кратко казано, процесът на инициация се състои в трансформация на психо-физиологическия „хаос“ в социален „космос“. Често в приказките, разкриващи процеса на инициация героят символно губи част от себе си (избождат му очите, разкъсват му краката, изгаря част от тялото му и т.н.), като този процес е символ на временната смърт (прехода), в която човек губи едно, за да получи друго. Проп долавя и друг момент от личностното израстване на героя. Според него, влизането в социалния живот включва винаги срещата с мистичен покровител – „родовия праотец“. Често в приказките образът на праотеца се явява като възрастен дядо или стара баба. Свързването на героя с тях позволява приобщаването му към голямото родово общество. Проп казва, че само след като човек стане част от родовото общество, героят може да се завърне като индивид, носещ обаче спомен и усещане за колективна съпринадлежност.

В българските народни приказки с вълшебен характер при описанието на героя или героинята се игнорират техните черти на личността и чувствата им почти не личат на фона на развиващото се действие. Героите биват предимно неемоционални – не са изразени художествено и лирично нито чувството на мъка, нито на страх или изгаряща любов. Сюжетът е съвършено обран откъм емоционална натовареност, като главно се наблюдава самото действие. То не се осъжда и не се подлага на съмнение, то просто се случва. Но това действие и този плосък на вид сюжет носят символен характер. Символът, като видим елемент на невидимата реалност, често присъства като смяна на дрехите, осакатяването на героя, „осиновяването“ и т.н. Символът е този, които е призван да обедини съзнаваното и несъзнаваното, като обединявайки ги, той формира правилното интегриране на двете в човешката структура. В този ред на мисли образът на жената е сътворяван и пресъздаван, чрез множество житейски ситуации, които спомагат за утвърждаването ù в обществото и  затвърждаването на нейната роля като жена. Почти не се споменават имената на жените, най-често те биват – младо момиче (красавица; умница; царска дъщеря) баба, майка и мащеха.Тези образи не само не носят лично име, но също така рядко притежават някаква детайлна характеристика. Повторението на тези образи с техните характеристики е почти неизменно. Но не само образът на героите е относително еднотипен, а също така и самите истории, които преповтарят еднаквите си мотиви. Това съвсем не прави приказките един посредствен начин за изразяване на творческия импулс у човека. Те носят скрития замисъл или формулата на пълноценния живот. В приказният свят е закодиран и пътят на съзряването, на превръщането на младото момиче в жена. В множество от тях присъства мотивът за смъртта на майката и замяната с мащеха, която е зла и желае смъртта на главната героиня. Тази идея е силно застъпена напр. в приказката „Златното момиче”. Погледната през призмата на аналитичната психология, това е израз на отделянето на момичето от майката, към пътя на собственото ѝ съзряване като жена. В „Златното момиче“, пътят на момичето към себе си, започва с търкулването на питката, която момичето тръгва да гони. Питката като кръг символизира цялостната личност, себе-то (в смисъла на аналитичната психология). Тръгвайки веднъж човек се озовава в тъмната гора на несъзнаваното, където трябва да извади на светлина всичко, което лежи там. Много често в приказките съществува метафората на гората. Гората като символ на нещо тайнствено и мистериозно място, което бива обитавано от добри и лоши богове, животни, духове и т.н. Гората е и символ на изолацията, на отделянето, на вглъбяването и най-вече  – символ на несъзнаваното. Само тук героинята има шанса да се превърне в индивидуална същност, отделена и завършена. „Там наблизо живеела една бабичка в една колиба и като чула чилешки плач повикала: -Какво си, баби? Мъжко ли си, женско ли си? Ако си женско ела въз баба; ако си мъжко, иди да се не видиш!“ М. Илчевска (друг изследовател на приказките) в своя публикация споделя: „Понякога представите за временната смърт и възкръсването на посвещавания в човек с нова същност и с нова душа са се свързвали и с тотемистични вярвания и са се представяли чрез действия, които изобразявали поглъщане на момчето от чудовище или голямо животно: сякаш посвещаваният известно време е пребивавал в туловището на чудовището и после по някакъв начин отново е излизал. Смятало се е, че по този начин юношата влизал в тялото на предтечата- прародител и първоосновател на рода и се е приобщавал към голямото родово тяло на общността.“
Тук бабата се явява духовния водач по пътя към израстването. От една страна тя е духовен наставник и нравствен учител, проявяващ майчина грижа, тя стимулира растежа (превръщането на младото момиче в жена), тя е магичната същност, чрез която е възможна промяната, защото тя прави момичето златно. От друга страна тази възрастна жена живее в тъмната гора, тя е тази която поглъща; тя е тази, която възнаграждава и наказва – тя е съдбата. Карл Юнг казва: „Като майка на майката тя е „по-велика“, тя е в действителност – „голямата“ или „Великата Майка“.Тя е олицетворение на мъдростта и магьосничеството.“ Женските образи имат различен път от мъжките по пътя на своята индивидуация.Макар че и двамата трябва да се справят с извънредно трудна ситуация, то начините им за това са коренно различни. „В митовете мъжката фигура се бие, превъзмогва и побеждава чудовището… Женското начало върви по пътя към индивидуация чрез страдание и бягство“ . Също така: “Жените минават процеса на индивидуация предимно чрез страдание, когато е станало по правилен начин;”  (Илчевска ) Женските образи в приказките веднъж сблъскали се със своите „недъзи“ трябва да ги изстрадат и да запълнят празнотите, които носят.Женската инициация преминава през определени етапи, които подготвят момичето за „сватбата“. „Сватбата“ това е символичното обединение на женската и мъжката енергия, на Анимата и Анимуса, обединението на Ероса и Логоса, на рационалното с емоционалното. Това е изходната фаза, която предполага правилната оценка на живота, оценка преминала през чувствата и през разума. Защото докато чувствата дават живот и разпалват нашата женска същност, то само хладния мъжки разум може да ги възпре да погубят незрялата личност.

Такъв е образът на жената във вълшебните приказките – един постоянен модел на превъзмогване.  Един постоянен цикъл от премеждия, които нараняват и отнемат, за да дадат (възнаградят) устоялата и преживяла ги, чрез осъзнаване жена. Момичетата в началото са бедни девойки, които живеят в едно със своето семейство (бедността е символ за незрялост и непълнота), докато накрая не се превърнат в богати (златни) царици – израз на вътрешното самореализиране, самопостигане и съзряване.

Съставител: NoliMeTangere,“Вихъръ“ – Пространство за Култура и Изкуство

 

Източник: Портал12

 

Как да разберем логиката на английските глаголни времена

Този материал не е мой, нито съм го превеждала и изглежда несъотносим към разглежданите теми в littlejody, но ме грабна толкова силно, че го постнах с пълната вяра, че ще свърши много добра работа на хора, които четат тук.
Споделен е от Красимира Иванова във фейсбук.

Как да разберем логиката на английските глаголни времена?

Източник:
http://obrazovanie.co.uk/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b4%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b1%d0%b5%d1%80%d0%b5%d0%bc-%d0%bb%d0%be%d0%b3%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b0%d0%bd%d0%b3%d0%bb%d0%b8%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b8/

Всеки, който е изучавал английски език като чужд, знае, че една от най-големите трудности са времената в английския език. Наистина, защо са необходими толкова много времена? Нали събитията стават или сега, в момента, т.е. в сегашно време, или в миналото, или в бъдещето? В някои езици дори има само две понятия за времена – “минало” и “неминало”, а има езици изобщо без глаголни времена. Защо тогава в английският език има цели 12 глаголни времена?
Прави сте да си задавате този въпрос – събитията наистина се случват или в миналото, или в настоящето, или в бъдещето. Затова и всяко от 12-те английски времена започва с една от следните думи:
• Present (сегашно),
• Past (минало),
• Future (бъдеще).
В английската глаголна система обаче съществуват 4 вида сегашно, 4 вида минало и 4 вида бъдеще време. Към думичките “сегашно”, “минало” и “бъдеще” се прибавят следните 4 думи:
• Simple (просто),
• Progressive/Continuous (продължително),
• Perfect (перфектно) и
• Perfect Progressive (перфектно продължително).
Всъщност, картината в българския език е подобна: например, имаме 4 времена, които започват с думата “минало”:
• минало свършено време (писах),
• минало несвършено (пишех),
• минало неопределено (писал съм)
• минало предварително (бях писал).
Повечето от нас не се затрудняват да ги употребяват, защото сме усвоили усвоили родния си език в бебешка възраст и употребяваме тези времена инстинктивно правилно, без дори да имаме представа за това, как се наричат и защо. Някои от нас дори и не могат да назоват всички български граматични времена, но всички прекрасно знаем кое кога да употребим.
Иска ни се да можем просто да кажем – това българско време се превежда чрез онова английско време и край на всички проблеми – но, за съжаление, това е невъзможно. Защо? Защото логиката на времената в двата езика е различна. В тази статия ще се опитаме да обясним разбираемо логиката на английските времена. Обяснението може да ви се види длъжко, но ако имате търпение да го дочетете докрая, вероятно ще “ви светнат” много неща, които ще ви помогнат да разберете кога да употребявате различните глаголни времена.
Ето един пример, който илюстрира разликата в логиката на глаголните времена – един британец ясно разбира, че I work, I am working, I have worked и I have been working са сегашни времена – докато за един българин – I have worked (работил съм) изглежда като минало време Затова опитите да се обясни “как се превежда това време на български” не са особено ефективни. По-резултатно би било да се разбере логиката на английските времена и оттам – в какви ситуации се употребяват и какво значение изразяват. Разбира се, значение имат и граматичния залог и вида на глагола и т.н., но тук ще се опитаме максимално да опростим обясненията Ще направим това с помощта на когнитивния (познавателния) подход към езика.
За какво са необходими категориите “време” и “вид”?
С помощта на категорията време човек разделя целия обкръжаващ го свят на 3 сфери в живота си:
1. това, което възприемаме със сетивата си и осъзнаваме като действителност, тук и сега – или сегашно време (present, от лат. praesens – това, което е пред сетивата);
2. съхраненото като памет – това, което е преминало през нашите сетива – или минало (past);
3. това, което предсказваме, че ще се случи, на основание на нашите знания – или бъдеще (future).
Ключовите думи тук са “сетива” и “знания” – ще разберем защо по-нататък. Много е важно и да помним, че разбиранията за сегашно, минало и бъдеще време в английския и българския език не си съответстват еднозначно.

Да разгледаме като пример следната ситуация.
Бащата е заминал в командировка преди известно време. Иванчо си учи уроците в стаята, а мама приготвя вечерята в кухнята. Звъни се на вратата. Момчето отваря вратата и като вижда баща си, радостно казва:
“Мамо, татко си дойде!”
Струва ни се логично, че “си дойде” е форма на минало време на глагола от свършен вид и означава действие, което се е случило в миналото и е завършило преди момента на говоренето. Но се оказва, че не можем механично да пренесем тази логика в английския език. Когнитивният подход ни ориентира да потърсим отговора на въпроса
“Какво всъщност съобщава момчето на майка си?“
И тогава откриваме, че възклицанието му всъщност означава “Виждам татко“. Или ако продължим мислено разсъжденията на момчето, би излязло нещо такова: “Преди известно време (в миналото) не го виждах, тъй като го нямаше вкъщи – беше заминал в командировка. Сега татко отново е тук, значи си е дошъл (логически извод, основан на фоновите знания на момчето )”. С други думи, смисълът на възклицанието на момчето е такъв: “Татко отново е вкъщи (аз го виждам отново)”. Но това е сегашно време, нали? Затова и в английският език е употребена формата за сегашно време – ако забелязвате – момчето изразява това, което вижда сега – и е употребено сегашно време:
Mum, Dad has come back! (сегашно перфектно време)

Сега остава другият въпрос – кое от четирите възможни сегашни времена да употребим: Simple (просто), Progressive (продължително), Perfect (перфектно) или Perfect Progressive (минало перфектно)?
Отново се обръщаме за помощ към когнитивното разбиране на
категорията вид
С помощта на категорията вид човек разграничава знанията по техния източник:
• Ние знаем за нещо, защото сме го видели (чули, усетили и др.п.) лично, т.е. от първа ръка;
• Ние знаем за нещо, защото това знание ни е било предадено в готов вид (някой ни го е казал, прочели сме, научили сме го в училище и т.н.).
Тази разлика е много важна и в ежедневието ние я отчитаме на подсъзнателно ниво. Всички знаем добре пословицата “По-добре един път да видиш, отколкото сто пъти да чуеш”. Видяното лично с очите си, обикновено не се подлага на съмнение, докато знанието, получено от други хора, не е задължително да е достоверно. Само за сравнение, вижте какво би станало на български, ако употребим несвършен вид на глагола: “Мамо, татко си е идвал!”. Формално погледнато, изказването е граматично правилно, но не може да се каже така, защото никой не казва така в такава ситуация – “си е идвал” не показва, че момчето вижда баща си в момента – а когато кажем “си дойде” – това става ясно.

Ivan is smoking again.
Трябва да имаме предвид, че в английския език тази разлика се предава чрез глаголното време, а на български език – често това става чрез контекста – т.е. чрез други думи.
На английски всичко е просто, защото тези смислови разлики се предават със специални форми на глагола:
Ivan is smoking again. – Progressive (продължително) време – виждаме го в момента.
Ivan smokes again. – Simple (просто) – знаем че пуши по принцип, не е задължително да го виждаме в момента.
Да сравним как е на български:
• ”Виж, Иван отново пуши, независимо от предупрежденията на лекарите” . В този случай ние виждаме Иван пред себе си – показва го допълнителната дума “Виж”.
• “Иван пуши, независимо от предупрежденията на лекарите” – ние знаем за пушенето на Иван и няма нужда Иван да ни е пред очите, той може изобщо да е в друг град и дори в друга страна.
На български, формата на глагола е “пуши” и в двата случая. Налага се да добавим “виж”, за да уточним, че го виждаме. На английски език, формата на глагола се различава – ако го виждаме, т.е. знаем, че той пуши в момента, това е продължително време, ако знаем, че пуши, но не го виждаме в момента – това е просто време.
Дотук говорихме за два типа познание, които съответстват на двата граматически вида: в единия случай, познанието има определен източник на информацията (виждаме Иван да пуши – т.е източник са сетивата ни), а в другия – не е определен източника (например, казвайки, че Иван пуши, аз не обяснявам, откъде зная за това). А английският глагол има четири форми. Защо толкова много?

Ами защото зависи какво виждаме, чуваме и т.н. Когато казвам – “Виж, Иван отново пуши” – имам възможност да наблюдавам процеса на пушене (той държи цигара в ръка, вдишва дима и го изпуска). Но ако майката среща Иван и понеже помирисва цигарен дим от дрехите му пита “Пак ли си пушил” ?, тя се основава на това, което възприема в момента на говоренето (в дадения случай, с обонянието си) и разбира се, това е сегашно време Have you been smoking again?.
Тя не наблюдава самото действие пушене, но усеща други признаци, които й показват, че Иван е пушил. За изразяване на този когнитивен смисъл в английския език си има специална форма – Perfect(перфектно време). Тази форма се употребява, когато сравняваме това, което е сега с това, което е било преди това (например, сутринта Иван не е миришел на цигари, а сега – мирише, значи е пушил).
Комбинация
И накрая, са възможни случаи, когао говорим за непосредствено наблюдавано действие и при това едновременно сравняваме това, което виждаме с това, което сме видяли или виждали преди . Например, виждам, че Иван сега пуши, но съм го виждал да пуши и преди, в продължение на целия ден. В този случай наблюдаваме сливане на двете форми, изразяващи различен когнитивен смисъл и получаваме една не много любима за обучаващите се форма на Perfect Progressive (перфектно продължително време).
Тези доста сбити обяснения за когнитивното (познавателното, смисловото) съдържание съдържание на английските глаголни форми може да сумираме във вид на много прост алгоритъм, който позволява на практика без грешка да избираме правилната форма на глагола.
Алгоритъм на избора на видово-временната глаголна форма

https://littlejody.files.wordpress.com/2015/05/screenshot-2.jpg?w=535

Нещо повече, когнитивният подход към английските времена позволява да се види нагледно, че не съществуват никакви тъй наречени изключения по отношение на употребата на глаголите от различни групи в тази или онази граматична форма. . Всеки глагол (например, see, know, remember, like и др.п.) може да бъде употребен във формата Progressive (продължително време), просто трябва да се знае кога може и трябва да се направи това и кога – не може. Казано накратко, се оказва, че в системата на граматичните форми на английския глагол няма нищо сложно и непреодолимо. Както показва практиката, един мислещ човек (независимо дали е ученик, студент или възрастен), усвоява значението и функциите на английските времена за кратък срок. Останалото е въпрос на техника и тренировка на обучаемите при употребата на самите форми и автоматизация на алгоритъма за избор на формите.
Този алгоритъм като съставна част на методиката на обучение на граматичните форми на английския глагол е описан в учебното пособие “Английският глагол. Нова граматика за всички” (Кравченко А. В. (ред.), Иркутск, 1999).

План-конспект на интегрирана педагогическа ситуация по работа с художествената литература в III възрастова група

Тема: „Червената шапчица”

Цел: Развитие на творческото въображение чрез художествена литература и иновационни подходи

Задачи: 1. Построяват сюжетната линия, логически обосновано, в определена последователност по време, място и взаимодействие на героите;
2. Анализират произведението като моделират условно героите му чрез схематични изображения (Картон N1 за индивидуална работа);
3. Намират мястото на обект в дадена сериационна редица (Картон N2 за индивидуална работа)
4. Пресъздават променлив двигателен образ
5. Подготвят декори и реквизит за театър на маса
6. Правят словесни вариации при опора на познато произведение, внасяйки индивидуално-творчески елементи: разработват нова развръзка на произведението;
7. Развитие на емпатийни умения и умения да слушат това, което казват другите деца;
8. Възпитаване на умения за работа в група и желание да постигнат поставената цел;

Методи: Методи за стимулиране на познавателната активност на децата – компютърна презентация;

Методи за решаване на дидактичните задачи – беседа, подвижна игра, схематично моделиране, художествено конструиране;
Интерактивни методи и похвати за решаване на задачата – „мозъчен щурм”, „Карти за вълшебства”

Самостоятелна работа
4 – 5 годишни: Петя, Йордан, Константин, Селви ; Ивайло и Стенли 5 – 6 годишни

Дидактическа обезпеченост на заниманието, материали за практическа работа
1. Компютърна презентация
2. Карти за вълшебства, размер А5, функции
3. Индивидуални картони за самостоятелна работа с различна степен на сложност

Практическа работа: Цветна хартия, лепило, пластилин, цветни моливи, флумастери, картинки за оцветяване, хартия за рисуване, тесто, хартиени капсули

Предварителна работа: Децата познават добре приказката: слушали са я неколкократно, разглеждали са илюстрации, пресъздавали са диалозите между майката и Червената шапчица, вълка и момиченцето …

Ход на заниманието

Учителката: Деца, доведох ви във видеокабинета, за да ви покажа на големия екран илюстрации към приказката „Червената шапчица”, които изработих с ваша помощ. След това, след като си поговорим, като използваме нашите Карти за вълшебства, ще променим края Ł.
Приготвила съм ви приятни задачи и изненади.
Стройте се в колона по един, Боби ще бъде водач.
Под съпровод на музика (……………………………..) изпълняват игра N 43. Разположи постове! (за деца 6 – 7 г., М. Чистякова, Психогимнастика)

Децата маршируват в съпровод на („……………………….” и изпълняват игра N 43. Разположи постове! (за деца 6 – 7 г., М. Чистякова, Психогимнастика) един след друг. Отпред марширува командирът. Когато той плесне с ръце, последният от редицата трябва веднага да спре и да седне на стола, до който се намира. Така командирът разполага децата около масата в замисления от него ред.

След като децата заемат местата си, учителката включва компютъра и преди да стартира презентацията поставя задачата.

Друга приказка за Червената шапчица

Учителката: Докато гледате и слушайте, обърнете внимание на приказката, която разказва бабата на нейния внук и запомнете за какво ви молят те.
Слайд N2
Живеят си спокойно баба Мика и внукът й Ваньо в края на красива широколистна гора. Момченцето не обича да спи следобед и все кара баба си да му разказва приказки.
Бабо, коя приказка ще ми разкажеш днес? – пита Ваньо.
Днес ще ти разкажа приказката за …, няма да ти кажа заглавието сега, защото това ще бъде твоята задача. Слушай внимателно и накрая сам ще й поставиш заглавие.
Та казват, че вълкът се променил. Омръзнало му, казват, да обикаля сам, да няма на кого дума да каже, защото всички го смятат за груб и лош. Избягват го и защото много пакости на животни и хора. Както ви казах, той се чувства много самотен и изоставен и решава да се промени. В гората смятат совата за най-умната птица и затова вълкът отива при нея за съвет.
Слайд N3
Добър ден, добра сово! – казва вълкът.
Кой казва, че съм добра? – пита совата.
Аз, вълкът.
Не знам дали може да ти се вярва на тебе.
Затова съм тук. Не може, но искам да се променя. Искам да стана по-добър, да не ме избягват животните, да имам приятели. Кажи ми какво да направя?
Колкото е лесно, толкова е и трудно – казва совата. – Отиди на езерото до малкия кей. Там в храстите лежи ранено зайче. Вземи го на ръце и го занеси на майка му.
Добре, ще го направя. Това не е никак трудно.
Колкото е лесно – толкова е и трудно – повтаря совата.
Запътва се вълкът към езерото, а насреща му таралежът.
Здравей, Вълчо! – Накъде така? – пита той.
Отивам до кея – отговаря вълкът и разказва на таралежа какво му каза совата.
Побързай. Току-що минах оттам и видях лисицата да се навърта около храстите.
Добре, ще побързам и ще я помоля да не изяжда зайчето.
Лисица ли ще молиш да не яде заек?
Не мога да я набия, нали искам да се променя – отговаря вълкът.
Ти с лошите ли ще добруваш или беззащитни ще спасяваш? – настоява таралежът.
Вълкът продължава по пътя си, върви и си мисли. „Ами ако таралежът е прав. Лисицата ако е гладна, ще подуши зайчето и ще го изяде. То е ранено и не може да й избяга, а аз съм здрав и силен. Реших! Отивам да спася мъника.” Тъкмо приближава кея и вижда как лисицата люлее в ръцете си зайчето, пее му и се облизва, а до нея на земята лежи чанта с риби. Изправя се на пръсти, доближава лисицата в гръб, грабва чантата и изхвърля рибата в езерото. Като разбира какво се случва, лисицата пуска зайчето и се хвърля във водата, за да спасява рибата. През това време вълкът взима мъника и побягва към гората. Щом стига до зайовата къща, той се развиква. Зайката се показва на прага, вълкът й пъхва зайчето в ръцете и казва:
Скрийте се бързо, че лисицата идва след мене и ще ви нападне.
Едва изрича тези думи и лисицата пристига запъхтяна.
Накъде избяга вълкът? – пита тя.
Нататък, към гората – излъгва зайката.
Събрала сетни сили лисицата и хуква към гората, а вълкът успява да се скрие зад една кошара . Но както знаете една беда не идва сама. Седи под една сянка, почива си и сам себе си хвали, задето успява да надхитри лисицата, а насреща му стопанинът.
Пак ли агне ще крадеш, безочлив мързелане? – развиква се той.
Не, не, аз само седя да … – не успява да се доизкаже вълкът и хуква да бяга, кожата си да спасява.
На другия ден той отново отива при совата, за да я попита, не знае ли за някой друг изпаднал в беда, та да отиде да го спаси. Като не я открива на дървото й, сяда под него да умува, какво да прави, накъде да тръгне, къде да намери изпаднал в нужда, за да му помогне?
Слайд N4
Бабо, тази приказка не съм я и чувал, как ще и отгатна заглавието? – протестира Ваньо.
Още не съм свършила, скоро идва познатата част – отвръща баба Мика. – И в това време идва совата.
Слайд N5
Здравей, Вълчо! Мен ли чакаш? – пита тя.
Теб чакам – отвръща вълкът. – Чакам те, за да ми посочиш друг изпаднал в беда.
Ех, Вълчо, бързаш. Промяната не става толкова бързо, но не се отчайвай, колкото е трудно – толкова е и лесно. Поканена съм в една детска градина да изиграя с децата две игри по математика. Искаш ли да дойдеш с мен?
Искам – съгласява се веднага вълкът. – Ами ако децата се уплашат от мен?
Няма, няма, ти ще си само на екрана, но ако ти позволят, ще можеш да участваш в тяхната игра.
Здравейте, деца! – поздравява совата. – Обещах и дойдох. Ето първата задача.
Подредете дърветата, както е показано на реда.
Слайд N6
Чудесно се справяте. Вълчо, ти сещаш ли се зад кое дърво трябва да се скриеш, за да не те види лисицата: зад голямото или зад малкото?
Зад малкото – отговаря вълкът.
Вярно ли е деца? – пита учителката.
Не, зад голямото – отговарят децата.
Децата са прави, но и вълчо ще се научи – казва совата. – Хайде да видим и втората задача.
Слайд N7
Деца, по колко еднакви животни откривате? Оградете ги и отбележете с точки – казва совата. – Вълчо, за теб няма учебник, но ти гледай как децата решават задачата и се учи.
Бабо, Мике, Ваньо, къде изчезнахте? Време е приказката да продължи.
Слайд N8
Ето ни, продължаваме:
Слайд N9
Живее по тези места едно малко, сладко момиченце. То винаги ходели с шапчица от червено кадифе – подарък от любимата му баба. Затова всички го наричат Червената шапчица. Една хубава слънчева сутрин майката на Червената шапчица, каза:
Червена шапчице, вземи тази кошничка с храна и а занеси на баба си. Тя е болна. Върви право по пътеката и никъде не се отбивай.
Добре, мамо! – казва момиченцето, взима кошничката и тръгва.
Слайд N10
Върви си по пътечката, както я посъветва майка й. Внезапно иззад едно дърво изскача вълкът. Червената шапчица не знае, че той е свиреп звяр и никак не се изплашва. Вирват заедно и той я пита:
Слайд N11
Червена шапчице, накъде така?
Отивам при баба, която е болна, за да й занеса храна.
М-мм, чудесно, а къде живее баба ти?
Момиченцето чистосърдечно разказва на спътника си къде отива. Тогава вълкът, казва:
Влез в гората и набери букет за баба си.
Докато момиченцето спира тук-там, за да откъсне някое красиво цвете, все повече навлиза в гората, а вълкът си плюва на петите и бързо стига до къщичката на бабата и почуква на вратата.
Слайд N12
– Кой чука? – попитала старицата.
– Аз съм, бабо, Червената шапчица – отговаря вълкът с тъничък глас.
– Дръпни резето и влез! – извиква бабата. – Нямам сили да стана от леглото.
Вълкът дърпа резето, хвърля се върху болната старица и я нагълтва цяла-целиничка. После облича нейните дрехи, слага на главата си домашното й боне, мушка се под завивките и чака Червената шапчица.
Слайд N13
Скоро след това пристига и малкото момиченце. То се учудва много от вида на баба си и я пита:
– Бабо, защо са ти толкова големи ушите?
– За да мога по-добре да те чувам, детето ми.
– Бабо, а защо са ти толкова големи очите?
– За да мога по-добре да те виждам.
Слайд N14
Стига, бабо. Не продължавай – казва Ваньо.
Какво няма? – пита бабата.
Няма да й поставям заглавие, защото ти ще направиш така, че вълкът да не изяжда бабата и внучката, и да не бъде убит.
Не мога, моето момче, но знам кой може да ни помогне.
Кой? – пита момченцето.
Децата, при които гостуваме със совата и вълка.
Деца, съгласни ли сте да съчините нов край на тази приказката за… о-ох, съвсем забравих как се казва.
Заглавието на приказката е „Червената шапчица”. Съгласни сме – отговарят децата.
Учителката: А аз ще помогна, като ви предложа нашите карти за вълшебства. С тяхна помощ ние сме съчинили не една и две приказки – намесва се учителката.

За днешната задача избрах тези пет карти.
С първата карта ще обозначим нашия вълк. Как се нарича тя?
Децата: Лошият.
Учителката: Правилно. Защо смятате, че избрах нея за вълка?
Децата: Защото той постъпва лошо.
Учителката: Какво означава втората карта?
Децата: Вълшебен дар.
Учителката: Кой в приказката на баба Мика дава на вълка вълшебен дар? Какво ни предлага тя?
Децата: Совата. Тя дава съвет на вълка как да се промени.
Учителката: Какво означава третата карта?
Децата: Задача.
Учителката: Каква задача поставя совата на вълка?
Децата: Да занесе зайчето с нараненото краче при неговата майка.
Учителката: Защо мислите, че вълкът иска да стане добър?
Децата: Защото когато е лош и груб, никой не иска да си играе с него.
Учителката: Много добър отговор. Достатъчна ли е една добрина вълкът да стане добър.
Децата: Не.
Учителката: Ще извадя от кутията за приказки различни персонажи, които могат да ни подскажат как да продължи промяната от лошо към добро.
Учителката вади от кутия картонени фигурки на животни, хора, дървета … и ги реди на магнитната дъска. Ориентира децата към идеята, вълкът да помогне на ранено пате.
Децата: Да помогне на раненото пате, като го занесе на майка му. След това майка патка ще разкаже на останалите животни в двора за добрината на лисицата.
Учителката: Много добра хрумка. Сега ще сложа патето на полянката на нашия 3D театър. Ще поставя и зайчето в храстите до кея.
Учителката: Да видим какво се получи до тук. Лошият вълк останал сам самичък. Домъчняло му за животните и за игрите. Дотежало му винаги да е сам и решил да се промени. Отишъл при совата за съвет. Успял да отвлече вниманието на хитрата лисица и за отнесе раненото зайче на неговата майка. На следващия ден видял пате, оплело се в клоните на един храсталак. Освободил го и го занесъл при майка Патка. Патицата и зайката били толкова благодарни на вълка, задето е спасил децата им, че разказали на всички горски обитатели, че вълкът е станал добър и състрадателен. И ето ни пред следващата карта, „Добрият”. Кажете ми деца, какво са си казали вълкът и Червената шапчица, когато се срещнали?
Децата: Червена шапчице, не върви сама в гората, че може да те срещне лошият вълк и да те изяде. Не се плаши от мен, аз ще те придружа до къщата на баба ти.
„Научих как си спасила патето и зайчето” казала Червената шапчица.
Малкото момиченце пристигнало живо и здраво при своята баба и всички били много щастливи.
Учителката: Чудесен край. Гордея се с вас деца. Справихте се отлично със всички задачи. Време е за аеробика.

Движения под музика (слайд N8)

%d bloggers like this: