Джоди детектив. Една история за това, как възрастните могат да подтикнат децата към сътрудничество.

Тази сутрин Джоди стана много рано. Изтича в банята и направи сутрешния си тоалет по начин, „Няма възрастен“. Знаете го, сигурна съм, защото се отнася до почти всички малки деца, които когато са сами в банята си мушкат ръцете под течащата вода, забърсват си очите с мокрите пръсти, затварят кранчето и са готови. Тя се прибра на пръсти в стаята си, изсипа раницата на леглото и започна сутрешната проверка.

„Така, бинокълът е тук, лупата, тефтерчето и химикалът, също“, каза и ги върна на мястото им. „Ами да, знаех си, че все нещо ще забравя – шапката и очилата. Сякаш някой ще вземе на сериозно детектив без очила и шапка?“

След като се увери, че всичко е наред, метна раницата на гръб и тихо, тихичко напусна стаята си. „Дотук добре!“, зарадва се момиченцето. „Баба не ме усети.“ Усмихна се, докато си завързваше обувките и изскочи на двора.

      – Ех, нищо на този свят не е съвършено! – каза тя, когато видя баба си да вади лук в задния двор.

• Да, малка госпожице, в днешно време децата твърде рано разбират това!
• Но, бабо? Мама забрани да се ходи в гората и си отиде в София. Ами ти? Не съм ли оставена на отглеждане при теб? Нали ти си шефът тук? Ти ме пусни?
• Не мога, моето момиче, защото майката помоли и мен да не ходим тази седмица в гората.
• Но защо? – почти разплакано попита момиченцето.

Баба Ези прегърна през рамо разстроената си внучка и я поведе към пейката до портичката. Седнаха, бабата я погледна в очите и каза меко.

• Зная от колко време се подготвяш за изследователската експедиция в гората. Разбирам как се чувстваш. И най-лошото е, че ти е много трудно да си надмогнеш желанието, да проведеш това изследване. И на мен ми е неприятно, че трябва да те спра.
• Но защо? – повтори Джоди.
• Защото наистина не е безопасно и за възрастни хора, да не говорим за деца. А, и, Джоди, майка ти ни помоли, а не ни забрани, защото вярва, че ние сме разумни и ще уважим молбата й.
• Да де, ама аз се готвих толкова много и сега, какво?
• Сега аз ще ти направя две предложения. Едното е, да ме почакаш малко, защото имам нужда от подготовка, и ще отидем на реката, там също е интересно и има много предизвикателства.
• А за какво ще се подготвяш?
• Ще приготвя кошницата за пикник. Как ти се струва идеята, днес да изкараме деня на реката и да си направим пикник?
• А другата? – попита Джоди.
• Другата отново е свързана с пикник, който можем да си направим тук, на двора. Защо не потърсиш ключа към тайните на стария дъб? Вярвам, че не си забравила разказите на дядо си?
• Добре! Оставаме тук, но няма да ме отвличаш с разни закуски, млека или чайове. Бих изпила едно детско кафе за концентрация и след един час, нали ти е достатъчен, за да направиш палачинки с течен шоколад, бих хапнала. Съгласна ли си?
• Разбира се, моето порастващо момиченце! Ти прояви разбиране и  аз ще направя нещо за теб. Може й да не си се сетила, но смятам да ти сервирам палачинките с шоколад, банан и топка сметанов сладолед – каза баба й и влезе в къщата.
• Някои баби са доста сговорчиви! – каза Джоди, обръщайки се към стария дъб.
• Всички деца стават отзивчиви, когато се обръщаме към тях с молба и уважение! – каза, сякаш на себе си, Баба Ези внучка си не глези.