Терапевтични приказки за деца и родители

Панталонките на Мечо

Случваше се Мама Меца и Татко Мецан да се скарат. Ходеха из къщата навъсени като два буреносни облака, които после се сблъскваха и започваха да сипят светкавици и гръмотевици. Тогава Мечо го беше страх. Той изтичваше в стаята си, затваряше вратата, пропълзяваше под леглото и гушваше малкото си зелено камионче. И него го беше страх.

Но както бурята отминава, така Мама Меца и Татко Мецан се сдобряваха и после всичко си беше по старому. И Мечо отново топуркаше весело из цялата къща. Така ставаше всеки път… Но днес Татко Мецан взе една чанта с дрехите си и си тръгна. Каза, че няма да се върне вече. Сигурно искаше да каже, че няма да се върне за вечеря.

Мама Меца обясни на Мечо, че сега ще живеят само двамата. Че Татко Мецан ще си има друг дом. Но Мечо не можеше да я разбере. „Защо му е друг дом? Не ни ли обича вече? Заради мен ли си тръгна?“ – такива въпроси се стрелкаха като разлютени пчели из главата му. Мама Меца го настани в скута си и го прегърна:

– Понякога възрастните мечки се налага да се разделят, за да се чувстват по-добре. Като онези цветенца в саксията, които разсаждахме, защото им беше станало тясно… Това няма нищо общо с теб. Каквото и да става, трябва да знаеш, че ние и двамата много те обичаме. „Хич и не искам да я слушам! Искам всичко да си бъде както преди! Не искам да се разделям с никого!“ – в главата на Мечо забръмчаха стършели. Той скочи от скута на мама Меца и изтича навън. Тича, тича както никога досега и неусетно се озова пред пещерата на горския вълшебник Смока.

Смока го погледна замислено, влезе в пещерата и донесе оттам някакъв парцал.
– Старите ми панталонки! – ахна Мечо. Смока му ги подаде.
– Любимите ми панталонки! Но вече са скъсани… Скъсах ги, докато се катерих по Високото Дърво. А това, закърпеното на коляното, е от времето, когато се учех да карам колело, а мама и татко ме държаха. А голямото петно е, когато мама ми даде пита с мед и аз си я прибрах в джоба, за да я изям на спокойствие по-късно. А шарената боя тук е от есента, когато с татко боядисвахме оградата… А сега вече за нищо не стават…
– Да ти ги закърпя ли? – предложи Смока и измъкна от един от невидимите си джобове игла и конец.
– Пак няма да вършат работа. Те всъщност се скъсаха така лошо, защото вече ми бяха станали малки… А толкова ги обичах… – разхлипа се Мечо и сам се зачуди: за панталонките ли плаче, или за това, че мама и татко няма да живеят вече заедно.

Смока се настани до Мечо, извади една ножица и за ужас на мечето започна да реже панталонките. После взе иглата и конеца. Мечо гледаше невярващо и по бузите му се стичаха сълзи.
– Заповядай! – каза след малко Смока. Мечо разтърка очи. Пред него лежаха торбичка за през рамо и каскет. От вътрешната страна на торбичката още личеше петното от меда, а козирката на каскетчето носеше цветовете на боята от оградата.
– Невинаги можем да зашием скъсаното, но и не се налага да го изхвърляме – каза Смока.
– Носи си ги със здраве! – добави той и помаха на Мечо за довиждане от входа на пещерата.

Мечо вървеше към дома си и сякаш му беше мъничко по-леко. Той здраво нахлупи каскета и гушна торбичката си. Разбираше, че нещата понякога се променят, но се радваше, че не е необходимо да се разделя с всичко, което му е носило радост.

„Панталонките на Мечо“ е една от 14 приказки от книгата „Защо все аз?“ – терапевтични приказки за деца и родители. Сборникът включва лесни за употреба техники, свързани с най-честите проблеми, за които децата и родителите търсят професионална консултация.

Автор на приказките е детският психолог Цвета Мишева-Алексова. Книжката е изготвена в сътрудничество с Милена Манова – психотерапевт и обучител, а илюстрациите и графичното оформление са на Анелия Костова-Бозгунова.

Източник: http://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2015/01/10/2442708_otkus_ot_knigata_zashto_vse_az_na_cveta/

Диспраксия

По последни изследвания в световен мащаб около 10% от населението е засегнато от този проблем. Статистически погледнато, в клас от 30 деца, 3 от тях ще бъдат засегнати от диспраксия. Необходимо е това нарушение да бъде добре разбрано и навременно диагностицирано, тъй като диспраксията би могла сериозно да попречи на справянето на детето в училище или на реализирането на възрастния пациент както в личен, така и в професионален план.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ДИСПРАКСИЯ:
Нарушение на планирането и автоматизирането на волевите движения. Диспраксията е скрито нарушение или наричана още синдромът на несръчното дете. За да обобщим – диспраксията е несъответствие между планираното и впоследствие реализирано движение без да е налице интелектуален или обучителен дефицит.

СИМПТОМИ НА ДИСПРАКСИЧНОТО ДЕТЕ:
* то е непохватно – всичко, до което се докосне, се обръща, чупи, пада, къса се;
* има нужда от помощ, за да се облече, да се измие, да се избърше;
* храни се бавно и много се цапа, не успява да нареже месото си, нито да обели плодовете при хранене;
* затруднява се да намира нещата си, да подрежда, да се организира, забравя ученическата си чанта;
* не обича да играе с конструктори, да подрежда пъзели, затруднява се да запомни и следва правилата на игрите, измисля си други;
* изключително трудно му е да пише /дисграфия/, рисунките му са бедни, често са характеризирани като незрели. С течение на времето, детето се развива, но недостатъчно, зада компенсира, не успява да следва темповете на писане в училище;
* предпочита да изписва букви, съдържащи прави елементи, докато овалните елементи го затрудняват;
* успява изключително трудно да постигне свързано писане на букви;
* бавно е, несръчно, резултатът от писането му е нечетлив, с много задрасквания и смачкани листове;
* не може да си служи с линия, компас, гумичка, ножици;
* лесно се разсейва и му е трудно да се концентрира в клас, забравя инструкциите, които са му дадени;
* затруднява се да хвърля и да хваща топка, затруднява се да върти педалите на колелото и не може да го кара без помощни колела;
* има нарушения на мускулния тонус – например, затруднява се да затваря врати;

ВИДОВЕ ДИСПРАКСИЯ:
Ще се спра на два от видовете диспраксия:

ОРАЛНА ДИСПРАКСИЯ – нарушение на координацията на мускулите на езика, устните, челюстта и небцето в етапа на програмиране последователността на артикулаторните движения, позволяващи трансформирането на звуковете в думи. Тези затруднения се манифестират с:
– забавяне в говорното продуциране
– лошо и неясно артикулирани думи
– трудност да бъдат контролирани дебита и интензивността на речта
Важно е да се отбележи, че въпреки тези затруднения, пациентът разбира много добре речта и знае какво иска да каже.

МОТОРНА ДИСПРАКСИЯ – нарушение на координацията на мускулите, например на ръцете , пръстите, китките на ръката, краката, глезените в етапа на програмиране последователността на движения и жестове, които ще позволят достигането на планираната цел /напр., плуване, каране на колело, качване по стълби и т.н./. Тоест, жестовете и движенията на тялото не винаги са адекватни на контекста. Към моторната диспраксия спада и дисграфията – нарушение на координацията на движенията на пръстите, изразяващи се в затруднена графична продукция на букви и цифри, а също и при рисуване.

ТРУДНОСТИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ МОТОРНАТА ДИСПРАКСИЯ:

В ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ:
– забавяне на двигателно ниво – при лазенето, сядането, ставането, прохождането;
– трудности при тичане, скачане, хвърляне или улавяне на топка;
– качване или слизане по стълби;
– трудности при самостоятелно обличане;
– често падане;
– непохватно държане на молива;
– трудности при боравене с прибори;
– трудности при игри с конструктор;
– трудности при рязане;

В УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ:
– същите трудности както при деца от предучилищна възраст;
– трудности да препише информация от дъската;
– писането и рисуването са трудни и незрели за възрастта;
– трудности да подреди раницата си за училище, да оправи леглото си;
– трудности по математика и геометрия;
– трудности при спортни активности;
– трудности при артистични дейности – рисуване, танцуване; при шиене;

ПРИ ВЪЗРАСТНИТЕ:
– трудности при бръснене, при гримиране, при сресване;
– трудности при гладене, сгъване на дрехи;
– трудности при свирене на музикални инструменти;
– трудности при белене на плодове и зеленчуци;

ПРЕПОРЪКИ:
При съмнения, че дадено дете демонстрира диспраксични проблеми, следва да се направи консултация с невролог. Той ще определи вида и произхода на нарушението.
Ако профилът съответства на орална диспраксия, се препоръчва:
– работа с логопед;
Ако профилът съответства на моторна диспраксия, се препоръчва:
– детето да бъде записано да тренира бойни изкуства /например, карате/, гимнастика, на танци;
– семейни активности, развиващи координацията – плуване, аеробика, колоездене;
– детето да се грижи за животно – да го мие, да го храни;
– игри с конструктори;
– конструктивни игри от типа изработване на модели на самолети, кораби;
– работа с пластелин;
– да помага в кухнята – да меси тесто, да бели зеленчуци и т.н.;
– сгъване на хартия – изкуството оригами;
– рисуване;

КАК ДА ЗАПОЗНАЕМ ДЕЦАТА С ДИСПРАКСИЯТА ИМ, КАК ДА ИМ Я ОБЯСНИМ ?

Няма да забравя обяснениeто, което даде за своята диспраксия на родителите си мой пациент, когато беше на 6-7 г.в. След като беше разговарял с мен за проблема си, той измисли ето това обяснение:
„В нашата глава има влак и релси. Влакът минава върху релсите, за да каже на мускулите какво трябва да правят. Аз също имам влак и релси, но моите релси са се преплели и поради това моят влак се движи по-бавно. Ето затова понякога имам нужда от малко помощ и трябва да сте по-търпеливи с мен.“
Това е чудесно обяснение, дошло от сърцето на едно дете, неговият начин да запознае другите с диспраксията си.
Аз също бих искала да дам простичък пример – в началото бебето не умее да прави почти нищо, то трябва да се научи. Когато започне да се учи да се храни с лъжица, то не успява да я държи както трябва, не успява да я напълни добре, обръща я на обратно и храната пада от нея, трудно му е да я приближи до устата си. Но, когато прави тези жестове многократно, то се справя все по-добре и по-добре, става все по-точно в движенията си. Не се налага вече да контролира всеки свой жест. Всъщност, мозъкът му е регистрирал план – една „рецепта“ как да извършва действията и в каква последователност. То вече няма нужда да мисли по какъв начин да го направи, всичко е автоматизирано. Проблемът при диспраксичните деца е, че не успяват добре да си спомнят „рецептите“. Те винаги трябва да внимават, затова не успяват да правят две неща едновременно.
Друг мой пациент ми каза – „Видя ли, мина много време, но станах умен!“. В действителност, да бъдеш диспраксичен не означава, че не си умен. Напротив, голяма част от диспраксиците са много умни. Това просто означава, че на тях ще им се налага да полагат повече усилия, за да се справят с определени неща и че това ще им отнема повече време, отколкото на останалите. В този смисъл диспраксията не е болест, не се оздравява от нея, но човек се научава да живее с нея, да се справя и да преодолява трудностите.

Автор: логопед София Вълнеева

Източник:http://www.logopedia-bg.com/

ТРИЗ и математика в детската градина

«ТРИЗ като средство за формиране на математически способности у децата от предучилищна възраст
Една от основните задачи на предучилищното образование е математическото развитие на детето. То не се свежда до това, да го научим да смята, измерва и решава аритметически задачи. То е още и развитие на способността да вижда, да мисли нестандартно, да открива в окръжаващия го свят свойства, отношения, зависимости, умения да «конструира» от тях предмети, знаци и думи.
Особена роля в това отношение може да изиграе технологията ТРИЗ (теория за решаване на изобретателски задачи). Внедряването на иновационната технология в образователния процес в детската градина е важно условие за постигане на ново качество на предучилищното образование в процеса на реализация на държавните образователни изисквания.
Игрите по технологията ТРИЗ, използвани в предучилищна възраст за формиране на математически представи, въвлича децата в приказен свят и незабелязано за тях развиват мисленето и математическите способности.
1. Игри за определяни линията на развитие на обекта
“ Какво е било – какво е станало“ (над 4 год.)
В: Беше числото 4, а е станало числото 5.
В: Какво трябва да се направи, за да се получи числото 5?
Д: 4+1=5
В: Беше числото 4, а е станало числото 3.
В: Какво трябва да се направи, за да се получи числото 3?
Д: 4-1=3

По-рано, по-късно (над 4 г.)
Цел: да научим децата да съставят логическа верига от действия, да затвърдят понятията „днес“,“утре“,“вчера“… да развиват речта си, паметта.
Правила на играта:
Водещият назовава някаква ситуация, а децата казват какво се е случило до този момент или какво ще се случи после. Този отговор може да се съпровожда с показ (моделиране на действията). За нагледност може да се използва времева ос, където ще се види последователността на събитията крачка по крачка, наперед или назад.
Ход на играта:
В: Сега с вас сме на разходка. А какво се случи преди да излезем от детската градина?
Д: Ние се облякохме за разходка.
В: А преди това?
Д: Преди да се облечем, ние си прибрахме играчките, а преди това си играхме със строителите, а още по-рано закусвахме…
В: Ние се разхождаме. Какво ще се случи, когато се приберем в детската градина?
Д: Ще се съблечем, ще си измием ръцете, дежурните ще постелят покривките на масите…

При затвърдяване на понятията „днес“,“утре“,“вчера“…
В: Кой ден от седмицата сме днес?
Д: Вторник.
В: А кой ден от седмицата беше вчера?
Д: Понеделник.
В: Кой ден от седмицата ще бъде утре? А след утре?…

При запознаване с понятията много-малко.
В: Това е било много, а е станало мало. Какво може да бъде?
Д: Снегът е бил много, а е станл малко, защото се е стопил.
В: Това е било малко, а е станало много. Какво може да бъде?
Д: Играчките, плодовете в зеленчуковата градина…

При уточняване на понятията относно размера
В: По-рано това е било малко, а е станало голямо.
Д: Човекът е бил малко дете, а е станал възрастен и висок.
В: Това по-рано е било голямо, а е станало малко.
Д: Бонбонът, когато го ядат става малък; самолетът, когато е на земята е голям, а когато излита – става все по-малък и по-малък.

2. Игри за откриване на над-системни връзки.
„Къде живее? “ ( 3 год.) .
В: В кои предмети в нашата група живее правоъгълникът?
Д: В масата, в шкафчетата, на моята блузка, на пода.

3.“Дядовата ръкавичка“ ( 4 год.) .
Правила на играта:
На децата се раздават различни предметни картинки. Едно дете (или възпитателя в малка група) изпълнява ролята на водещ. Седи в „ръкавичката“. Всеки, който иска да влезе в нея трябва да каже, по какво неговият предмет прилича на предмета на водещия или се различава от него. Ключови думи: „Чук – чук. Кой живее тук? „.
(При затвърдяване на геометрични фигури).
Д: Чук-чук. Аз съм триъгълникът. Кой живее в тази ръкавичка? Пуснете ме при вас.
В: Ще те пуснем, ако кажеш, по какво ти, триъгълникът приличаш на мен, квадратът.
Д: Ние сме геометрични фигури. Ние имаме ъгли и страни. Ние правим света разнообразен.
Д: Чук – чук. Аз съм кръгът. Пуснете ме при себе си.
В: Ще те пуснем, ако кажеш, по какво ти, кръгът се отличаваш от нас (триъгълникът и квадратът).
Д: Аз нямам страни и ъгли. Затова мога да се търкалям, а вие не.

Подреди по големина ( 3 г.).
Цел: да разберат относителността на разме¬ра; систематизиране знанията на децата за размера на животните, да се развива мисловната дейност на децата, речта.
Правила на играта:
Възпитателят показва на децата 5-6 картинки с изображения на различни животни (например, мишка, котка, куче, кон, слон) и децата трябва да ги подредят по големина, като започнат от най-малкото.
След това се обсъжда всяка картинка. На¬пример: Котката – голяма или малка е? За кого е голяма? За кого е малка?
При анализа на ситуацията «За кого мишката е голяма?», «За кого слонът е малък?» децата използват знания от личния си опит.

4. Логическите блокчета на Диениш.
Една от разновидностите на математическите игри по технологията ТРИЗ се явява развиващата игра с блокчетата на Диениш.
Логическите блокчета на Диениш (ЛБД) са абстрактно – дидактично средство. Това е набор от фигури, различаващи се една от друга по цвят, форма, размер и дебелина.
ЛБД позволяват да се моделират множества със зададени свойства, например да се създават множества от червените блокочета, квадратните блокчета и др. Блокчетата може да се групират, а след това и класифицират по задандено свойство: разделяне на блокчетата на групи по големина (големи и малки, по цвят (червени и не червени) и др. По-нататък пред децата могат да се разкрият и по-сложни операции с множества (обединение, включване, допълнение, пресичане).
И така, играейки с блокчетата, детето се приближава към разбирането на сложни логически отношения между множествата. От игрите с абстрактни блокчета децата с лекота и удоволствие преминават към игри с реални множествам, с конкретен «жизнен» материал.

Източник: Игры для занятий ТРИЗ с детьми. Картотека игр. Составила: Ермилова Наталья Валентиновна

Как да разберем логиката на английските глаголни времена

Този материал не е мой, нито съм го превеждала и изглежда несъотносим към разглежданите теми в littlejody, но ме грабна толкова силно, че го постнах с пълната вяра, че ще свърши много добра работа на хора, които четат тук.
Споделен е от Красимира Иванова във фейсбук.

Как да разберем логиката на английските глаголни времена?

Източник:
http://obrazovanie.co.uk/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b4%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b1%d0%b5%d1%80%d0%b5%d0%bc-%d0%bb%d0%be%d0%b3%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b0%d0%bd%d0%b3%d0%bb%d0%b8%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b8/

Всеки, който е изучавал английски език като чужд, знае, че една от най-големите трудности са времената в английския език. Наистина, защо са необходими толкова много времена? Нали събитията стават или сега, в момента, т.е. в сегашно време, или в миналото, или в бъдещето? В някои езици дори има само две понятия за времена – “минало” и “неминало”, а има езици изобщо без глаголни времена. Защо тогава в английският език има цели 12 глаголни времена?
Прави сте да си задавате този въпрос – събитията наистина се случват или в миналото, или в настоящето, или в бъдещето. Затова и всяко от 12-те английски времена започва с една от следните думи:
• Present (сегашно),
• Past (минало),
• Future (бъдеще).
В английската глаголна система обаче съществуват 4 вида сегашно, 4 вида минало и 4 вида бъдеще време. Към думичките “сегашно”, “минало” и “бъдеще” се прибавят следните 4 думи:
• Simple (просто),
• Progressive/Continuous (продължително),
• Perfect (перфектно) и
• Perfect Progressive (перфектно продължително).
Всъщност, картината в българския език е подобна: например, имаме 4 времена, които започват с думата “минало”:
• минало свършено време (писах),
• минало несвършено (пишех),
• минало неопределено (писал съм)
• минало предварително (бях писал).
Повечето от нас не се затрудняват да ги употребяват, защото сме усвоили усвоили родния си език в бебешка възраст и употребяваме тези времена инстинктивно правилно, без дори да имаме представа за това, как се наричат и защо. Някои от нас дори и не могат да назоват всички български граматични времена, но всички прекрасно знаем кое кога да употребим.
Иска ни се да можем просто да кажем – това българско време се превежда чрез онова английско време и край на всички проблеми – но, за съжаление, това е невъзможно. Защо? Защото логиката на времената в двата езика е различна. В тази статия ще се опитаме да обясним разбираемо логиката на английските времена. Обяснението може да ви се види длъжко, но ако имате търпение да го дочетете докрая, вероятно ще “ви светнат” много неща, които ще ви помогнат да разберете кога да употребявате различните глаголни времена.
Ето един пример, който илюстрира разликата в логиката на глаголните времена – един британец ясно разбира, че I work, I am working, I have worked и I have been working са сегашни времена – докато за един българин – I have worked (работил съм) изглежда като минало време Затова опитите да се обясни “как се превежда това време на български” не са особено ефективни. По-резултатно би било да се разбере логиката на английските времена и оттам – в какви ситуации се употребяват и какво значение изразяват. Разбира се, значение имат и граматичния залог и вида на глагола и т.н., но тук ще се опитаме максимално да опростим обясненията Ще направим това с помощта на когнитивния (познавателния) подход към езика.
За какво са необходими категориите “време” и “вид”?
С помощта на категорията време човек разделя целия обкръжаващ го свят на 3 сфери в живота си:
1. това, което възприемаме със сетивата си и осъзнаваме като действителност, тук и сега – или сегашно време (present, от лат. praesens – това, което е пред сетивата);
2. съхраненото като памет – това, което е преминало през нашите сетива – или минало (past);
3. това, което предсказваме, че ще се случи, на основание на нашите знания – или бъдеще (future).
Ключовите думи тук са “сетива” и “знания” – ще разберем защо по-нататък. Много е важно и да помним, че разбиранията за сегашно, минало и бъдеще време в английския и българския език не си съответстват еднозначно.

Да разгледаме като пример следната ситуация.
Бащата е заминал в командировка преди известно време. Иванчо си учи уроците в стаята, а мама приготвя вечерята в кухнята. Звъни се на вратата. Момчето отваря вратата и като вижда баща си, радостно казва:
“Мамо, татко си дойде!”
Струва ни се логично, че “си дойде” е форма на минало време на глагола от свършен вид и означава действие, което се е случило в миналото и е завършило преди момента на говоренето. Но се оказва, че не можем механично да пренесем тази логика в английския език. Когнитивният подход ни ориентира да потърсим отговора на въпроса
“Какво всъщност съобщава момчето на майка си?“
И тогава откриваме, че възклицанието му всъщност означава “Виждам татко“. Или ако продължим мислено разсъжденията на момчето, би излязло нещо такова: “Преди известно време (в миналото) не го виждах, тъй като го нямаше вкъщи – беше заминал в командировка. Сега татко отново е тук, значи си е дошъл (логически извод, основан на фоновите знания на момчето )”. С други думи, смисълът на възклицанието на момчето е такъв: “Татко отново е вкъщи (аз го виждам отново)”. Но това е сегашно време, нали? Затова и в английският език е употребена формата за сегашно време – ако забелязвате – момчето изразява това, което вижда сега – и е употребено сегашно време:
Mum, Dad has come back! (сегашно перфектно време)

Сега остава другият въпрос – кое от четирите възможни сегашни времена да употребим: Simple (просто), Progressive (продължително), Perfect (перфектно) или Perfect Progressive (минало перфектно)?
Отново се обръщаме за помощ към когнитивното разбиране на
категорията вид
С помощта на категорията вид човек разграничава знанията по техния източник:
• Ние знаем за нещо, защото сме го видели (чули, усетили и др.п.) лично, т.е. от първа ръка;
• Ние знаем за нещо, защото това знание ни е било предадено в готов вид (някой ни го е казал, прочели сме, научили сме го в училище и т.н.).
Тази разлика е много важна и в ежедневието ние я отчитаме на подсъзнателно ниво. Всички знаем добре пословицата “По-добре един път да видиш, отколкото сто пъти да чуеш”. Видяното лично с очите си, обикновено не се подлага на съмнение, докато знанието, получено от други хора, не е задължително да е достоверно. Само за сравнение, вижте какво би станало на български, ако употребим несвършен вид на глагола: “Мамо, татко си е идвал!”. Формално погледнато, изказването е граматично правилно, но не може да се каже така, защото никой не казва така в такава ситуация – “си е идвал” не показва, че момчето вижда баща си в момента – а когато кажем “си дойде” – това става ясно.

Ivan is smoking again.
Трябва да имаме предвид, че в английския език тази разлика се предава чрез глаголното време, а на български език – често това става чрез контекста – т.е. чрез други думи.
На английски всичко е просто, защото тези смислови разлики се предават със специални форми на глагола:
Ivan is smoking again. – Progressive (продължително) време – виждаме го в момента.
Ivan smokes again. – Simple (просто) – знаем че пуши по принцип, не е задължително да го виждаме в момента.
Да сравним как е на български:
• ”Виж, Иван отново пуши, независимо от предупрежденията на лекарите” . В този случай ние виждаме Иван пред себе си – показва го допълнителната дума “Виж”.
• “Иван пуши, независимо от предупрежденията на лекарите” – ние знаем за пушенето на Иван и няма нужда Иван да ни е пред очите, той може изобщо да е в друг град и дори в друга страна.
На български, формата на глагола е “пуши” и в двата случая. Налага се да добавим “виж”, за да уточним, че го виждаме. На английски език, формата на глагола се различава – ако го виждаме, т.е. знаем, че той пуши в момента, това е продължително време, ако знаем, че пуши, но не го виждаме в момента – това е просто време.
Дотук говорихме за два типа познание, които съответстват на двата граматически вида: в единия случай, познанието има определен източник на информацията (виждаме Иван да пуши – т.е източник са сетивата ни), а в другия – не е определен източника (например, казвайки, че Иван пуши, аз не обяснявам, откъде зная за това). А английският глагол има четири форми. Защо толкова много?

Ами защото зависи какво виждаме, чуваме и т.н. Когато казвам – “Виж, Иван отново пуши” – имам възможност да наблюдавам процеса на пушене (той държи цигара в ръка, вдишва дима и го изпуска). Но ако майката среща Иван и понеже помирисва цигарен дим от дрехите му пита “Пак ли си пушил” ?, тя се основава на това, което възприема в момента на говоренето (в дадения случай, с обонянието си) и разбира се, това е сегашно време Have you been smoking again?.
Тя не наблюдава самото действие пушене, но усеща други признаци, които й показват, че Иван е пушил. За изразяване на този когнитивен смисъл в английския език си има специална форма – Perfect(перфектно време). Тази форма се употребява, когато сравняваме това, което е сега с това, което е било преди това (например, сутринта Иван не е миришел на цигари, а сега – мирише, значи е пушил).
Комбинация
И накрая, са възможни случаи, когао говорим за непосредствено наблюдавано действие и при това едновременно сравняваме това, което виждаме с това, което сме видяли или виждали преди . Например, виждам, че Иван сега пуши, но съм го виждал да пуши и преди, в продължение на целия ден. В този случай наблюдаваме сливане на двете форми, изразяващи различен когнитивен смисъл и получаваме една не много любима за обучаващите се форма на Perfect Progressive (перфектно продължително време).
Тези доста сбити обяснения за когнитивното (познавателното, смисловото) съдържание съдържание на английските глаголни форми може да сумираме във вид на много прост алгоритъм, който позволява на практика без грешка да избираме правилната форма на глагола.
Алгоритъм на избора на видово-временната глаголна форма

https://littlejody.files.wordpress.com/2015/05/screenshot-2.jpg?w=535

Нещо повече, когнитивният подход към английските времена позволява да се види нагледно, че не съществуват никакви тъй наречени изключения по отношение на употребата на глаголите от различни групи в тази или онази граматична форма. . Всеки глагол (например, see, know, remember, like и др.п.) може да бъде употребен във формата Progressive (продължително време), просто трябва да се знае кога може и трябва да се направи това и кога – не може. Казано накратко, се оказва, че в системата на граматичните форми на английския глагол няма нищо сложно и непреодолимо. Както показва практиката, един мислещ човек (независимо дали е ученик, студент или възрастен), усвоява значението и функциите на английските времена за кратък срок. Останалото е въпрос на техника и тренировка на обучаемите при употребата на самите форми и автоматизация на алгоритъма за избор на формите.
Този алгоритъм като съставна част на методиката на обучение на граматичните форми на английския глагол е описан в учебното пособие “Английският глагол. Нова граматика за всички” (Кравченко А. В. (ред.), Иркутск, 1999).

План-конспект на интегрирана педагогическа ситуация по работа с художествената литература в III възрастова група

Тема: „Червената шапчица”

Цел: Развитие на творческото въображение чрез художествена литература и иновационни подходи

Задачи: 1. Построяват сюжетната линия, логически обосновано, в определена последователност по време, място и взаимодействие на героите;
2. Анализират произведението като моделират условно героите му чрез схематични изображения (Картон N1 за индивидуална работа);
3. Намират мястото на обект в дадена сериационна редица (Картон N2 за индивидуална работа)
4. Пресъздават променлив двигателен образ
5. Подготвят декори и реквизит за театър на маса
6. Правят словесни вариации при опора на познато произведение, внасяйки индивидуално-творчески елементи: разработват нова развръзка на произведението;
7. Развитие на емпатийни умения и умения да слушат това, което казват другите деца;
8. Възпитаване на умения за работа в група и желание да постигнат поставената цел;

Методи: Методи за стимулиране на познавателната активност на децата – компютърна презентация;

Методи за решаване на дидактичните задачи – беседа, подвижна игра, схематично моделиране, художествено конструиране;
Интерактивни методи и похвати за решаване на задачата – „мозъчен щурм”, „Карти за вълшебства”

Самостоятелна работа
4 – 5 годишни: Петя, Йордан, Константин, Селви ; Ивайло и Стенли 5 – 6 годишни

Дидактическа обезпеченост на заниманието, материали за практическа работа
1. Компютърна презентация
2. Карти за вълшебства, размер А5, функции
3. Индивидуални картони за самостоятелна работа с различна степен на сложност

Практическа работа: Цветна хартия, лепило, пластилин, цветни моливи, флумастери, картинки за оцветяване, хартия за рисуване, тесто, хартиени капсули

Предварителна работа: Децата познават добре приказката: слушали са я неколкократно, разглеждали са илюстрации, пресъздавали са диалозите между майката и Червената шапчица, вълка и момиченцето …

Ход на заниманието

Учителката: Деца, доведох ви във видеокабинета, за да ви покажа на големия екран илюстрации към приказката „Червената шапчица”, които изработих с ваша помощ. След това, след като си поговорим, като използваме нашите Карти за вълшебства, ще променим края Ł.
Приготвила съм ви приятни задачи и изненади.
Стройте се в колона по един, Боби ще бъде водач.
Под съпровод на музика (……………………………..) изпълняват игра N 43. Разположи постове! (за деца 6 – 7 г., М. Чистякова, Психогимнастика)

Децата маршируват в съпровод на („……………………….” и изпълняват игра N 43. Разположи постове! (за деца 6 – 7 г., М. Чистякова, Психогимнастика) един след друг. Отпред марширува командирът. Когато той плесне с ръце, последният от редицата трябва веднага да спре и да седне на стола, до който се намира. Така командирът разполага децата около масата в замисления от него ред.

След като децата заемат местата си, учителката включва компютъра и преди да стартира презентацията поставя задачата.

Друга приказка за Червената шапчица

Учителката: Докато гледате и слушайте, обърнете внимание на приказката, която разказва бабата на нейния внук и запомнете за какво ви молят те.
Слайд N2
Живеят си спокойно баба Мика и внукът й Ваньо в края на красива широколистна гора. Момченцето не обича да спи следобед и все кара баба си да му разказва приказки.
Бабо, коя приказка ще ми разкажеш днес? – пита Ваньо.
Днес ще ти разкажа приказката за …, няма да ти кажа заглавието сега, защото това ще бъде твоята задача. Слушай внимателно и накрая сам ще й поставиш заглавие.
Та казват, че вълкът се променил. Омръзнало му, казват, да обикаля сам, да няма на кого дума да каже, защото всички го смятат за груб и лош. Избягват го и защото много пакости на животни и хора. Както ви казах, той се чувства много самотен и изоставен и решава да се промени. В гората смятат совата за най-умната птица и затова вълкът отива при нея за съвет.
Слайд N3
Добър ден, добра сово! – казва вълкът.
Кой казва, че съм добра? – пита совата.
Аз, вълкът.
Не знам дали може да ти се вярва на тебе.
Затова съм тук. Не може, но искам да се променя. Искам да стана по-добър, да не ме избягват животните, да имам приятели. Кажи ми какво да направя?
Колкото е лесно, толкова е и трудно – казва совата. – Отиди на езерото до малкия кей. Там в храстите лежи ранено зайче. Вземи го на ръце и го занеси на майка му.
Добре, ще го направя. Това не е никак трудно.
Колкото е лесно – толкова е и трудно – повтаря совата.
Запътва се вълкът към езерото, а насреща му таралежът.
Здравей, Вълчо! – Накъде така? – пита той.
Отивам до кея – отговаря вълкът и разказва на таралежа какво му каза совата.
Побързай. Току-що минах оттам и видях лисицата да се навърта около храстите.
Добре, ще побързам и ще я помоля да не изяжда зайчето.
Лисица ли ще молиш да не яде заек?
Не мога да я набия, нали искам да се променя – отговаря вълкът.
Ти с лошите ли ще добруваш или беззащитни ще спасяваш? – настоява таралежът.
Вълкът продължава по пътя си, върви и си мисли. „Ами ако таралежът е прав. Лисицата ако е гладна, ще подуши зайчето и ще го изяде. То е ранено и не може да й избяга, а аз съм здрав и силен. Реших! Отивам да спася мъника.” Тъкмо приближава кея и вижда как лисицата люлее в ръцете си зайчето, пее му и се облизва, а до нея на земята лежи чанта с риби. Изправя се на пръсти, доближава лисицата в гръб, грабва чантата и изхвърля рибата в езерото. Като разбира какво се случва, лисицата пуска зайчето и се хвърля във водата, за да спасява рибата. През това време вълкът взима мъника и побягва към гората. Щом стига до зайовата къща, той се развиква. Зайката се показва на прага, вълкът й пъхва зайчето в ръцете и казва:
Скрийте се бързо, че лисицата идва след мене и ще ви нападне.
Едва изрича тези думи и лисицата пристига запъхтяна.
Накъде избяга вълкът? – пита тя.
Нататък, към гората – излъгва зайката.
Събрала сетни сили лисицата и хуква към гората, а вълкът успява да се скрие зад една кошара . Но както знаете една беда не идва сама. Седи под една сянка, почива си и сам себе си хвали, задето успява да надхитри лисицата, а насреща му стопанинът.
Пак ли агне ще крадеш, безочлив мързелане? – развиква се той.
Не, не, аз само седя да … – не успява да се доизкаже вълкът и хуква да бяга, кожата си да спасява.
На другия ден той отново отива при совата, за да я попита, не знае ли за някой друг изпаднал в беда, та да отиде да го спаси. Като не я открива на дървото й, сяда под него да умува, какво да прави, накъде да тръгне, къде да намери изпаднал в нужда, за да му помогне?
Слайд N4
Бабо, тази приказка не съм я и чувал, как ще и отгатна заглавието? – протестира Ваньо.
Още не съм свършила, скоро идва познатата част – отвръща баба Мика. – И в това време идва совата.
Слайд N5
Здравей, Вълчо! Мен ли чакаш? – пита тя.
Теб чакам – отвръща вълкът. – Чакам те, за да ми посочиш друг изпаднал в беда.
Ех, Вълчо, бързаш. Промяната не става толкова бързо, но не се отчайвай, колкото е трудно – толкова е и лесно. Поканена съм в една детска градина да изиграя с децата две игри по математика. Искаш ли да дойдеш с мен?
Искам – съгласява се веднага вълкът. – Ами ако децата се уплашат от мен?
Няма, няма, ти ще си само на екрана, но ако ти позволят, ще можеш да участваш в тяхната игра.
Здравейте, деца! – поздравява совата. – Обещах и дойдох. Ето първата задача.
Подредете дърветата, както е показано на реда.
Слайд N6
Чудесно се справяте. Вълчо, ти сещаш ли се зад кое дърво трябва да се скриеш, за да не те види лисицата: зад голямото или зад малкото?
Зад малкото – отговаря вълкът.
Вярно ли е деца? – пита учителката.
Не, зад голямото – отговарят децата.
Децата са прави, но и вълчо ще се научи – казва совата. – Хайде да видим и втората задача.
Слайд N7
Деца, по колко еднакви животни откривате? Оградете ги и отбележете с точки – казва совата. – Вълчо, за теб няма учебник, но ти гледай как децата решават задачата и се учи.
Бабо, Мике, Ваньо, къде изчезнахте? Време е приказката да продължи.
Слайд N8
Ето ни, продължаваме:
Слайд N9
Живее по тези места едно малко, сладко момиченце. То винаги ходели с шапчица от червено кадифе – подарък от любимата му баба. Затова всички го наричат Червената шапчица. Една хубава слънчева сутрин майката на Червената шапчица, каза:
Червена шапчице, вземи тази кошничка с храна и а занеси на баба си. Тя е болна. Върви право по пътеката и никъде не се отбивай.
Добре, мамо! – казва момиченцето, взима кошничката и тръгва.
Слайд N10
Върви си по пътечката, както я посъветва майка й. Внезапно иззад едно дърво изскача вълкът. Червената шапчица не знае, че той е свиреп звяр и никак не се изплашва. Вирват заедно и той я пита:
Слайд N11
Червена шапчице, накъде така?
Отивам при баба, която е болна, за да й занеса храна.
М-мм, чудесно, а къде живее баба ти?
Момиченцето чистосърдечно разказва на спътника си къде отива. Тогава вълкът, казва:
Влез в гората и набери букет за баба си.
Докато момиченцето спира тук-там, за да откъсне някое красиво цвете, все повече навлиза в гората, а вълкът си плюва на петите и бързо стига до къщичката на бабата и почуква на вратата.
Слайд N12
– Кой чука? – попитала старицата.
– Аз съм, бабо, Червената шапчица – отговаря вълкът с тъничък глас.
– Дръпни резето и влез! – извиква бабата. – Нямам сили да стана от леглото.
Вълкът дърпа резето, хвърля се върху болната старица и я нагълтва цяла-целиничка. После облича нейните дрехи, слага на главата си домашното й боне, мушка се под завивките и чака Червената шапчица.
Слайд N13
Скоро след това пристига и малкото момиченце. То се учудва много от вида на баба си и я пита:
– Бабо, защо са ти толкова големи ушите?
– За да мога по-добре да те чувам, детето ми.
– Бабо, а защо са ти толкова големи очите?
– За да мога по-добре да те виждам.
Слайд N14
Стига, бабо. Не продължавай – казва Ваньо.
Какво няма? – пита бабата.
Няма да й поставям заглавие, защото ти ще направиш така, че вълкът да не изяжда бабата и внучката, и да не бъде убит.
Не мога, моето момче, но знам кой може да ни помогне.
Кой? – пита момченцето.
Децата, при които гостуваме със совата и вълка.
Деца, съгласни ли сте да съчините нов край на тази приказката за… о-ох, съвсем забравих как се казва.
Заглавието на приказката е „Червената шапчица”. Съгласни сме – отговарят децата.
Учителката: А аз ще помогна, като ви предложа нашите карти за вълшебства. С тяхна помощ ние сме съчинили не една и две приказки – намесва се учителката.

За днешната задача избрах тези пет карти.
С първата карта ще обозначим нашия вълк. Как се нарича тя?
Децата: Лошият.
Учителката: Правилно. Защо смятате, че избрах нея за вълка?
Децата: Защото той постъпва лошо.
Учителката: Какво означава втората карта?
Децата: Вълшебен дар.
Учителката: Кой в приказката на баба Мика дава на вълка вълшебен дар? Какво ни предлага тя?
Децата: Совата. Тя дава съвет на вълка как да се промени.
Учителката: Какво означава третата карта?
Децата: Задача.
Учителката: Каква задача поставя совата на вълка?
Децата: Да занесе зайчето с нараненото краче при неговата майка.
Учителката: Защо мислите, че вълкът иска да стане добър?
Децата: Защото когато е лош и груб, никой не иска да си играе с него.
Учителката: Много добър отговор. Достатъчна ли е една добрина вълкът да стане добър.
Децата: Не.
Учителката: Ще извадя от кутията за приказки различни персонажи, които могат да ни подскажат как да продължи промяната от лошо към добро.
Учителката вади от кутия картонени фигурки на животни, хора, дървета … и ги реди на магнитната дъска. Ориентира децата към идеята, вълкът да помогне на ранено пате.
Децата: Да помогне на раненото пате, като го занесе на майка му. След това майка патка ще разкаже на останалите животни в двора за добрината на лисицата.
Учителката: Много добра хрумка. Сега ще сложа патето на полянката на нашия 3D театър. Ще поставя и зайчето в храстите до кея.
Учителката: Да видим какво се получи до тук. Лошият вълк останал сам самичък. Домъчняло му за животните и за игрите. Дотежало му винаги да е сам и решил да се промени. Отишъл при совата за съвет. Успял да отвлече вниманието на хитрата лисица и за отнесе раненото зайче на неговата майка. На следващия ден видял пате, оплело се в клоните на един храсталак. Освободил го и го занесъл при майка Патка. Патицата и зайката били толкова благодарни на вълка, задето е спасил децата им, че разказали на всички горски обитатели, че вълкът е станал добър и състрадателен. И ето ни пред следващата карта, „Добрият”. Кажете ми деца, какво са си казали вълкът и Червената шапчица, когато се срещнали?
Децата: Червена шапчице, не върви сама в гората, че може да те срещне лошият вълк и да те изяде. Не се плаши от мен, аз ще те придружа до къщата на баба ти.
„Научих как си спасила патето и зайчето” казала Червената шапчица.
Малкото момиченце пристигнало живо и здраво при своята баба и всички били много щастливи.
Учителката: Чудесен край. Гордея се с вас деца. Справихте се отлично със всички задачи. Време е за аеробика.

Движения под музика (слайд N8)

Картите на Проп

 

„Морфология на приказката“

Предприемайки „междусюжетно сравнение“ на вълшебните приказки през 20-те години на ХХ век, руският формалист си поставя за цел да конструира една „морфология на приказката“, т. е. описание на нейните съставни части, на отношението на частите помежду им и към цялото. Проп достига до извода, че съществуват постоянни и променливи елементи на приказката – вариращи са действащите лица и техните атрибути, а устойчиви се оказват действията на персонажите, т. е. функциите. Под функция изследователят разбира „постъпката на действащото лице, определяна от гледна точка на неговата значимост за хода на действието“ [Проп 2001:31]. Наблюденията, които авторът прави, го отвеждат до формулирането на няколко съществени заключения:

 

  1. „За постоянни, устойчиви елементи на приказката служат функциите на действащите лица независимо от това от кого и как се изпълняват. Те образуват основните съставни части на приказката.
  1. Числото на функциите, известни на вълшебната приказка, е ограничено.

III. Последователността на функциите е винаги еднаква.

  1. Всички вълшебни приказки са еднотипни по своя строеж“ [Проп 2001:31-33].

Броят на функциите според Проп е точно фиксиран – 31. Като началото на приказката съдържа и една „изходна ситуация“, в която се представя бъдещият герой и неговото семейство, назовава се по име, указва се социалното му положение, след което се въвеждат основните функции:

 

  1. Един от членовете напуска дома (Напускане)’,
  2. На героя се забранява (Забрана);
  3. Забраната е нарушена (Нарушение);
  4. Антагонистът се опитва да разузнава (Разузнаване);,
  5. Антагонистът получава сведения за своята жертва (Издаване);
  6. Антагонистът се опитва да измами своята жертва, за да има власт над нея или нейното имущество (Подвеждане, Измама);
  7. Жертвата се поддава на измамата и с това неволно помага на врага си (Съдействие);
  8. Антагонистът причинява на един от членовете на семейството вреда или ущърб (Вредителство)
  9. За бедата или за липсата се съобщава, към героя се обръщат с молба или заповед, заточават го или го пускат (Посредничество, Съединителен момент);
  10. Търсачът се съгласява или се решава да противодейства (Начало на противодействието);
  11. Героят напуска дома (Пращане);
  12. Героят се подлага на изпитания, разпитван е, бива нападан и т.н., с което се подготвя получаването на вълшебно средство или помощник (Първата функция на дарителя);
  13. Героят реагира на действията на бъдещия дарител (Реакция на героя);
  14. Героят има на разположение вълшебно средство (Снабдяване, получаване на вълшебно средство);
  15. Героят се прехвърля, пренася или завежда до мястото, където се намира предметът на търсенето (Пространствено преместване между двете царства, пътеводителство);
  16. Героят и неговият антагонист пристъпват към непосредствена борба (Борба);
  17. Героят е белязан (Дамгосване, белязване);
  18. Антагонистът бива победен (Победа);
  19. Първоначалната беда или липса се преодоляват (Ликвидиране на бедата или липсата);
  20. Героят се завръща (Завръщане);
  21. Героят бива преследван (Преследване, гонитба);
  22. Героят се спасява от преследване (Спасяване);
  23. Героят пристига у дома и никой не го познава (Тайно пристигане);
  24. Фалшивият герой предявява необосновани претенции (Необосновани искания);
  25. На героя се дава трудна задача (Трудна задача);
  26. Задачата се решава (Решение);
  27. Героят бива разпознат (Разпознаване);
  28. Лъжливият герой, антагонистът или вредителят биват изобличени (Изобличаване);
  29. На героя се придава нов облик (Трансфигурация);
  30. Врагът бива наказан (Наказание);
  31. Героят се жени и става цар (Сватба)._

 

Източник:  http://journal.e-center.uni-sofia.bg/f/downloads/2011/Broi%203/Natalia_Hristova_ED.pdf

 

На този интернет адрес можете да видите примерни схеми за картите на Проп – festival.1september.ru/articles/…/shemi_propa.doc…

 

 

 

Картотека на игри за развитие на емоционално-волевата сфера у децата на 5-6 години – I част

 

«РИСУВАНЕ» ( за 5 годишни )

Цел: развитие на емпатия и творческо въображение.

На децата се дава задача: „Нарисувайте добро животно и го назовете с

ласкаво име, наградете го с някакво вълшебно средство.“

Рисуването се провежда под тиха спокойна музика, с бои или

ярки тебешири, флумастери на чиста бяла хартия.

След това организирайте конкурс за най-доброто животно. На победителят се връчва грамота.

 

«ДА СИ НАПРАВИМ ПОДАРЪК ЕДИН НА ДРУГ В КРЪГ»( 5 години )

Цел: развитие у децата на чувстването един на друг, да разбират настроението на другия, развитие на емпатия.

Водещият дава задача всеки да направи на своя съсед вдясно подарък, но не някакъв конкретен подарък, а измислен: „Какво бихте желали да подарите именно на това дете? Подарете този подарък, който, по ваше мнение, сега му е особено нужен.“ Подарък може да се опише с думи или да се покаже с жестове.

«ИГРАЧКА» ( 5 години )

Цел: ролево проиграване на ситуацията, отработване на навици за ефективно взаимодействие, емпатия, умение за сътрудничество.

Упражнението се  изпълнява по двойки. Едното дете от двойката притежава красива и много-любима играчка, с която много обича да си играе. Другото дете също иска да си поиграе с нея. Неговата задача е да уговори хазяина на играчката да му я даде да се поиграе с нея.

Важно: при изпълнение на това упражнение детето – хазяин на играчката дава друга играчка, която то трябва да представи като своята най-любима. Когато хазяина на играчката я даде но молещото го дете, упражнението се прекъсва и на детето се задава въпрос, защо си е дало играчката.

Източник: http://www.b17.ru/article/index_of_emotions1/

 

 

Previous Older Entries

%d bloggers like this: