ТРИЗ и математика в детската градина

«ТРИЗ като средство за формиране на математически способности у децата от предучилищна възраст
Една от основните задачи на предучилищното образование е математическото развитие на детето. То не се свежда до това, да го научим да смята, измерва и решава аритметически задачи. То е още и развитие на способността да вижда, да мисли нестандартно, да открива в окръжаващия го свят свойства, отношения, зависимости, умения да «конструира» от тях предмети, знаци и думи.
Особена роля в това отношение може да изиграе технологията ТРИЗ (теория за решаване на изобретателски задачи). Внедряването на иновационната технология в образователния процес в детската градина е важно условие за постигане на ново качество на предучилищното образование в процеса на реализация на държавните образователни изисквания.
Игрите по технологията ТРИЗ, използвани в предучилищна възраст за формиране на математически представи, въвлича децата в приказен свят и незабелязано за тях развиват мисленето и математическите способности.
1. Игри за определяни линията на развитие на обекта
“ Какво е било – какво е станало“ (над 4 год.)
В: Беше числото 4, а е станало числото 5.
В: Какво трябва да се направи, за да се получи числото 5?
Д: 4+1=5
В: Беше числото 4, а е станало числото 3.
В: Какво трябва да се направи, за да се получи числото 3?
Д: 4-1=3

По-рано, по-късно (над 4 г.)
Цел: да научим децата да съставят логическа верига от действия, да затвърдят понятията „днес“,“утре“,“вчера“… да развиват речта си, паметта.
Правила на играта:
Водещият назовава някаква ситуация, а децата казват какво се е случило до този момент или какво ще се случи после. Този отговор може да се съпровожда с показ (моделиране на действията). За нагледност може да се използва времева ос, където ще се види последователността на събитията крачка по крачка, наперед или назад.
Ход на играта:
В: Сега с вас сме на разходка. А какво се случи преди да излезем от детската градина?
Д: Ние се облякохме за разходка.
В: А преди това?
Д: Преди да се облечем, ние си прибрахме играчките, а преди това си играхме със строителите, а още по-рано закусвахме…
В: Ние се разхождаме. Какво ще се случи, когато се приберем в детската градина?
Д: Ще се съблечем, ще си измием ръцете, дежурните ще постелят покривките на масите…

При затвърдяване на понятията „днес“,“утре“,“вчера“…
В: Кой ден от седмицата сме днес?
Д: Вторник.
В: А кой ден от седмицата беше вчера?
Д: Понеделник.
В: Кой ден от седмицата ще бъде утре? А след утре?…

При запознаване с понятията много-малко.
В: Това е било много, а е станало мало. Какво може да бъде?
Д: Снегът е бил много, а е станл малко, защото се е стопил.
В: Това е било малко, а е станало много. Какво може да бъде?
Д: Играчките, плодовете в зеленчуковата градина…

При уточняване на понятията относно размера
В: По-рано това е било малко, а е станало голямо.
Д: Човекът е бил малко дете, а е станал възрастен и висок.
В: Това по-рано е било голямо, а е станало малко.
Д: Бонбонът, когато го ядат става малък; самолетът, когато е на земята е голям, а когато излита – става все по-малък и по-малък.

2. Игри за откриване на над-системни връзки.
„Къде живее? “ ( 3 год.) .
В: В кои предмети в нашата група живее правоъгълникът?
Д: В масата, в шкафчетата, на моята блузка, на пода.

3.“Дядовата ръкавичка“ ( 4 год.) .
Правила на играта:
На децата се раздават различни предметни картинки. Едно дете (или възпитателя в малка група) изпълнява ролята на водещ. Седи в „ръкавичката“. Всеки, който иска да влезе в нея трябва да каже, по какво неговият предмет прилича на предмета на водещия или се различава от него. Ключови думи: „Чук – чук. Кой живее тук? „.
(При затвърдяване на геометрични фигури).
Д: Чук-чук. Аз съм триъгълникът. Кой живее в тази ръкавичка? Пуснете ме при вас.
В: Ще те пуснем, ако кажеш, по какво ти, триъгълникът приличаш на мен, квадратът.
Д: Ние сме геометрични фигури. Ние имаме ъгли и страни. Ние правим света разнообразен.
Д: Чук – чук. Аз съм кръгът. Пуснете ме при себе си.
В: Ще те пуснем, ако кажеш, по какво ти, кръгът се отличаваш от нас (триъгълникът и квадратът).
Д: Аз нямам страни и ъгли. Затова мога да се търкалям, а вие не.

Подреди по големина ( 3 г.).
Цел: да разберат относителността на разме¬ра; систематизиране знанията на децата за размера на животните, да се развива мисловната дейност на децата, речта.
Правила на играта:
Възпитателят показва на децата 5-6 картинки с изображения на различни животни (например, мишка, котка, куче, кон, слон) и децата трябва да ги подредят по големина, като започнат от най-малкото.
След това се обсъжда всяка картинка. На¬пример: Котката – голяма или малка е? За кого е голяма? За кого е малка?
При анализа на ситуацията «За кого мишката е голяма?», «За кого слонът е малък?» децата използват знания от личния си опит.

4. Логическите блокчета на Диениш.
Една от разновидностите на математическите игри по технологията ТРИЗ се явява развиващата игра с блокчетата на Диениш.
Логическите блокчета на Диениш (ЛБД) са абстрактно – дидактично средство. Това е набор от фигури, различаващи се една от друга по цвят, форма, размер и дебелина.
ЛБД позволяват да се моделират множества със зададени свойства, например да се създават множества от червените блокочета, квадратните блокчета и др. Блокчетата може да се групират, а след това и класифицират по задандено свойство: разделяне на блокчетата на групи по големина (големи и малки, по цвят (червени и не червени) и др. По-нататък пред децата могат да се разкрият и по-сложни операции с множества (обединение, включване, допълнение, пресичане).
И така, играейки с блокчетата, детето се приближава към разбирането на сложни логически отношения между множествата. От игрите с абстрактни блокчета децата с лекота и удоволствие преминават към игри с реални множествам, с конкретен «жизнен» материал.

Източник: Игры для занятий ТРИЗ с детьми. Картотека игр. Составила: Ермилова Наталья Валентиновна

Advertisements

План-конспект на преднамерена игрово – познавателна ситуация по работа с художествена литература в IV група

Тема: „Гладната гъсеница”

Цел:

Анализ и интерпретация на художествен текст и развитие на системното мислене и творческото въображение у 6 – 7 годишните деца

  • Метод за стимулиране на познавателната активност

на децата – компютърна презентация, интерактивни игри

 Задачи:

Обучаващи:

  1. Анализират отделните части като хронология по илюстрациите и текста;
  2. Включват театрализирани етюди в различен контекст;
  3. Изграждат представи за метаморфозата в развитието на пеперудата;
  4. Запознават се със свойствата на числата да бъдат четни и нечетни;
  5. Развиват системното си мислене чрез ТРИЗ игри и упражнения;
  6. Изграждат умения за подбор на материали и тяхното комбиниране;
  7. Усъвършенстват изтегляне от лег по гимнастическа пейка.

Възпитателни:

  1. Развиват емпатийни умения и умения да слушат това, което казват другите деца;
  2. Развиват умения за работа в малки групи (екипи);
  3. Възпитаване на умения за работа в група и желание да постигнат поставената цел;

Методи:

  1. Информационно-познавателни :
  • презентация,
  • беседа;
  1. Игрово-преобразуващи:
  • театрализирана игра,
  • подвижна игра,
  • ТРИЗ игри и упражнения;
  1. Практико-преобразуващи:
  • схематично моделиране на система:
  • под- и над- система;
  • художествено конструиране.

Игри:

  1. Определяне линията на развитие на обекта;

„Какво е било, какво е станало?” (дните на седмицата, числата)

  1. Игри за сравняване на системите,
  • „Това се отнася към това както…”
  • Подвижни игри: „Поздрав”, „Войници и парцалени кукли”, „Гъсеница”.

Самостоятелна работа: 

5 – 6 годишни: Константин, Селви

  • Изграждат сериационен ред на числовата редица от 1 до 6.

6 – 7 годишни

  • Посочват четни и нечетни числа в дадена сериационна редица.

Работа в малки групи – моделиране и сериация

Картони с възможност за решаване както на индивидуални, така и групови задачи.

Правят схематичен модел на всеки ден от работната седмица, след което всеки пет деца обединяват моделите си и правят обобщен модел на работната седмица)

Практическа дейност:

Изготвят фруктиери и пеперуди от картон; плодове от пластилин; посочват и оцветяват етапите в развитието на пеперудата.

 

Дидактическа обезпеченост на заниманието:

  • нагледен, оперативен и раздавателен материал;
  • компютърна презентация;
  • илюстрации по приказката „Гладната гъсеница”;
  • раздавателен материал: флаш карти с плодове (1 ябълка, 2 круши, 3 сливи, 4 ягоди, 5 портокала, 6 = 1 сладолед, 1 мъфин, 1 корнишон, 1 парче торта, 1 парче сирене, 1 наденичка, 1 зелен лист);
  • индивидуални картони за самостоятелна работа с различна степен на сложност;
    • I вид за 5 – 6 годишни (2 броя)
    • II вид – за 6 – 7 годишни (25 броя)

Материали за практическа работа:

Цветна хартия, лепило, пластилин, цветни моливи, флумастери, картинки за оцветяване, хартия за рисуване,  тесто, хартиени капсули, мъниста, дебел конец;

Предварителна работа:

Децата са запознати с приказката „Гладната гъсеница”: слушали са я няколкократно, разглеждали са илюстрации.

 

 Ход на ситуацията

Учителката въвежда децата в малката зала, за да изиграят една игра за настройване на работна вълна.

Игра „Поздрав”

Децата се поздравяват едно друго с „Здравей, как си?” като се ръкуват и се гледат в очите. Всяко дете може да освободи  ръката си само ако е хванало ръката на друго дете и го е погледнало в очите.

(Учителката приканва децата да седнат около голямата маса във видео салона. Раздава им книгите за самостоятелна работа и картинка, имаща отношение към задачата, която ще изпълни детето в процеса на работа. Във вътрешността на масата са разположени картоните и материалите за самостоятелна работа на децата.)

 Учителката: Деца, днес ми се случи нещо много странно. Когато идвах на работа, на входа на детската градина видях нашата жаба, да подскача и да се вайка. Върти се в кръг, изправя се на задните си крачка и се оплаква на себе си. „Оле-ле, загивам, пеперуди никъде не откривам. Всички до една са се превърнали в гъсеници.“

Учителката: Не са – казвам й аз.

Играчката: Са, са – отвръща ми тя. – Откъде знаеш, че не са? – пита.

Учителката: Невъзможно е. Гъсениците се превръщат в пеперуди, а не обратно – казвам й аз. Тогава ми хрумна да я поканя на гости и да ви покажа, и на нея и на вас, „Гладната гъсеница“ – приказка в картинки,но този път на големия екран.

 На вратата се чука и домакинката въвежда играчката.

 Играчката: Здравейте, деца! Аз съм Жаба Даба.

Децата: Здравей, Жаба Даба.

Играчката: Тук съм, за да ви попитам нещо, а вие право да ми отговорите. Вярвате ли, че красивите пеперуди преди това са били гъсеници?

Децата: Да, така е.

Учителката: Уважаема, Даба, седни при това момченце и слушай и гледай внимателно, защото децата ще ти отговорят право относно родствените връзки на гъсениците и пеперудите; броенето и дните на седмицата; свойството на числата да бъдат четни и нечетни и на още много въпроси.

 Учителката пуска ppt „Гладната гъсеница“ и разказва приказката.

 1 задача. Моделиране на работната седмица

 Учителката: Деца, на корковата дъска съм направила модел на седмицата с нейните 5 работни и два почивни дни.

Нека при мен дойде детето, пред което има картинка с две плодчета.

В кой ден от седмицата гъсеницата е изяла две круши?

Детето:  Във вторник.

Учителката: Добре сложи тази картинка под надпис „Вторник“.

Нека при мен дойде детето, пред което има картинка с толкова плодчета, колкото е изяла гъсеницата в понеделник.

Дете:  Един. Гъсеницата е изяла една ябълка в понеделник.

Учителката: Постави картичката под надписа „Понеделник“.

Деца, ако днес е вторник, а вчера беше понеделник, кой ден ще бъде утре?

Децата:  Сряда.

Учителката: А след утре?

Децата:  Четвъртък.

Учителката: При мен да дойдат децата, пред които има картинка с 3 и 4 плодчета. Сложете ги на местата им. Останаха ни три картинки.

В сряда гъсеницата изяде три плодчета, а в петък – пет. Колко трябва да прибавим към три, за да се получи пет?

А колко трябва да прибавим към четири, за да се получи шест?

Сега децата, които имат картинки с пет и шест обекта да дойдат и да ги поставят на местата им.

Алекс П., каква картинка има в теб?

Алекс: Един зелен лист.

Учителката: В кой ден от седмицата гъсеницата е изяла само един зелен лист?

Алекс: В неделя.

Учителката: Сложи го на мястото му.

 

screenshot.278

 

 

 

 

 

 

 

2 задача: Игра за сравняване на системите и развитие на асоциативността.

Учителката: Нека при мен дойдат децата, които имат медальон:

”ябълка”, ”круша”, ”слива”, ”ягода”, ”портокал”

Представете си,че сте герои от приказката „Дядовата ръкавичка”. Сега ще си я изиграем, но в по-различен вариант. Влезте в ръкавичката. Скоро на вратата ви ще започнат да чукат непознати герои, които вие ще пуснете да влязат вътре, само ако по нещо приличат на някой от вас или сте герои от една и съща приказка.

Сега при мен да дойдат децата, които имат медальон:

„стомна”, „Снежанка”, „пашкул”, „слънчогледова пита” и „жонгльор”.

Всеки от вас ще почука на вратата на ръкавичката в реда, в който ви извиках.

Алекс Христов ти имаш медальон „стомна”, значи ще играеш стомна. Почукай на вратата на ръкавичката и помоли да те пуснат вътре.

Стомната: Чук-чук-чук, коя уплашена душица крий се в тая ръкавица?

Плодчетата: Ами ваша милост кой е и защо ни безпокои?

Стомната: Аз съм Стомна, нося ви водица.

Крушата: Ние не сме жадни, но ще те пуснем са влезеш, защото по форма приличаш на мен, крушата.

Плодчетата: Влез, макар че сме мнозина, но нали си ни роднина…

Снежанка: Чук-чук-чук, коя уплашена душица крий се в тая ръкавица?

Плодчетата: Ами ваша милост кой е и защо ни безпокои?

Снежанка: Аз съм Снежанка, нося ви храна.

Ябълката: Ние не сме гладни. Аз съм ябълката и ще те пуснем са влезеш, защото с теб сме от една и съща приказка.

Плодчетата: Влез, макар че сме мнозина, но нали си ни роднина…

Патладжана: Чук-чук-чук, коя уплашена душица крий се в тая ръкавица?

Плодчетата: Ами ваша милост кой е и защо ни безпокои?

Пашкула: А съм Патладжан и ви нося зеленчуци да похапнете.

Сливата: Ние зеленчуци не ядем. Аз съм сливата и с теб си приличаме по цвят, затова ще те пуснем да влезеш.

Плодчетата: Влез, макар че сме мнозина, но нали си ни роднина…

Слънчогледовата пита: Чук-чук-чук, коя уплашена душица крий се в тая ръкавица?

Плодчетата: Ами ваша милост кой е и защо ни безпокои?

Слънчогледовата пита: Аз съм Слънчогледова пита, нося ви семки да ядете.

Ягодата: Ние не сме гладни. Аз съм ягодата и с теб си приличаме по това, че тялото ни е покрито със семки, затова ще те пуснем да влезеш.

Плодчетата: Влез, макар че сме мнозина, но нали си ни роднина…

Жонгльора: Чук-чук, коя уплашена душица крий се в тая ръкавица?

Плодчетата: Ами ваша милост кой е и защо ни безпокои?

Жонгльора: Аз съм Жонгльор, нося ви топка, за да играете футбол.

Портокала: Ние не играем футбол. Аз съм портокал и по форма приличам на твоите топки, затова ще те пуснем да влезнеш.

Плодчетата: Влез, макар че сме мнозина, но нали си ни роднина…

screenshot.279

 

 

 

 

 

 

 

3 задача. Анализиране на отделните части като хронология.

 Учителката: На корковата дъска има голям правоъгълник, в който са са вписани 9 по-малки правоъгълника. В средния правоъгълник има картинка на гъсеница. Нека при мен дойдат децата, чиито картинки изобразяват:

  • излизането на гъсеницата от яйцето и
  • излизането на пеперудата от пашкула й.

Поставете картинките си на мястото, на което мислите, че трябва да бъдат.

Правилно ли е, деца?

Децата: Да, правилно е.

Учителката: Защо мислите така? Ти, ….?, А ти…….?

Учителката: Чудесно се справихте. Благодаря ви!

screenshot.280

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Физкултурна минутка

Игра „Войници и парцалени кукли”

Децата са се разположили свободно из помещението. При сигнал „Войници” те изпъват телата си като струна. При сигнал „Парцалена кукла” се отпускат максимално. Упражнението се повтаря 3 – 4 пъти.

4 задача. Игри за определяне линията на развитие на обекта. „Какъв е бил, какъв е станал”, математика.

 Учителката: Деца, разгледайте това табло и ми кажете какви предмети са изобразени на него.

Децата: Портокали, ябълка, круши …

Учителката: Колко са портокалите?

Децата: Пет.

Учителката: Колко са ягодите?

Децата: Четири.

Учителката: А сливите?

Децата: Три.

Учителката: С колко повече са крушите от ябълките?

Децата: С една.

Учителката: С колко повече са сливите от крушите?

Децата: С една.

Учителката: Ягодите могат ли да се разделят на две групи, във всяка от които да има по две ябълки?

Децата: Да.

Учителката: Ела …….. и огради групите с маркер.

…………….., колко са крушите?

Дете: Две.

Учителката: Правят ли група от два обекта?

Детето: Да.

Учителката: Огради ги.

Учителката: Пепи, колко са сливите?

Константин: Три.

Учителката: Огради две от тях с този маркер.

Деца, можем ли да направим още една групичка от една слива?

Децата: Не.

Учителката: Числата, които образуват групички от по два обекта, наричаме четни, а останалите – нечетни.

2, 4, 6, 8 и 10 са четни числа, а

3, 5, 7, 9 – нечетни.

screenshot.281

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

5 задача. Игра за обединение на под- и –над системата на обекта, жива природа

 Учителката: Деца, връщаме се на големия правоъгълник, който е разделен на 9  по-малки правоъгълника. На картинката, в средата, е изобразена нашата гъсеница, в седмицата, в която яде плодовете. От едната страна на големия правоъгълник има картинки на пеперуда и яйце.

Задачата на ………………… е да постави картинката с частите на тялото на гъсеницата.

Защо я постави тук?

Детето: Защото това са частите на гъсеницата.

………………….., ела ти и постави картинката с насекомите и тревата на нейното място.

Защо я постави тук?

Детето: Защото тук живее гъсеницата.

Учителката: Отлична работа, деца.

screenshot.282

 

 

 

 

 

 

 

 

 

6 задача. Работа в малки групи – моделиране и сериация

 

Децата са разделени на групи по 5. За всяко дете има картонче с 1, 2, 3, 4 и 5 правоъгълника. В последният правоъгълник детето трябва да залепи началната буква на поредния ден от седмицата в горния край, а в долния – числото показващо неговия пореден номер.

Всяко картонче дава възможност на детето да реши индивидуална задача. Събрани заедно по пет – децата решават и груповата задача, а именно да съставят схематичен предметен модел на работната седмица.

screenshot.283

 

 

 

 

 

 

7 задача. Работа по индивидуални картони – четни и нечетни числа

 

Книга за детето 2 „Аз ще ученик” стр. 16

screenshot.284

 

 

 

 

 

 

 

 

Физ. минутка

Подвижна игра: „Гъсеница”.

Децата преминават от едното работно помещение в другото, изтегляйки се, момчетата – от тилен лег по пейка, а момичетата – от коремен лег.

Подвижна игра: „Разположи постове!”

Децата маршируват в съпровод на музика от Ф. Шуберт „Марш“ един след друг. Отпред марширува командирът. Когато той плесне с ръце, последният от редицата трябва веднага да спре. Така командирът разполага постовете в замисления от него ред (в права редица, в кръг, по ъглите и т.н.).

 

Самостоятелна работа

 

 

 

Да научим децата да мислят творчески

Идеите на ТРИЗ-педагогиката започнаха да интересуват все повече педагози, тъй като в съвременното образование се постави остро задачата да се възпитават творчески личности, подготвени за стабилно решаване на нестандартни задачи в различни области на дейност.

Предучилищната възраст е уникален период. От това как ще се формира детето, зависи какъв ще бъде неговият живот и именно затова е важно да не се изпуска този период за разкриването на творческия потенциал на всяко дете. Адаптираната към предучилищна възраст ТРИЗ-технология позволява да се възпитават и обу­чават децата под надслова «Творчество във всичко!».

Целта на използването на дадената технология в детската градина се явява развитие, от една страна на такива качества на мисленето, като гъвкавост, под­вижност, системност, диалектичност; от друга – изследователска активнос­т, стремеж към търсене на новото; развитие на речта и творческото въображение.

В няколко поредни постинга ще ви предложа занимания, които съм провеждала и, уверявам ви, децата приемат с голямо удоволствие. За учителя, смея да твърдя, удоволствието е още по-голямо.

Занимание 3 (Социален свят)

Противеречие в ситуациите

Цел:

Обучение в откриването на противоречия в различни жизнени ситуации;

Ориентиране на децата към здравословен начин на живот.

Обурудване

бинт; шал.

1. Противоречие в болестите

Влиза Играчка със завързано гърло — «разболяла се е». Децата започват да й съчувстват (да те боли е лошо), а Играчката започва да им  доказва, че е хубаво да си болен (всички те обичат, съжаляват те, можеш да гледаш телевизия цял ден, мама винаги е до теб и н.).

Учителката предлага да назоват, какво е лошото на боледуването.

В резултат на анализа се изяснява, че дори в боледуването да има и добри и лоши, неща по-добре е да не боледуваме.

2. Игра «Простуда»

Сюжет на играта

Едно дете играе ролята на «Простудата», дете, с омотан около вратлето шал, което гони другите деца, за да ги разболее.

В края на играта е желателно да се обсъди, какво трябва да правим, за да не се простудяваме наистина.

3. Анализ на проблемната ситуация

Животът на здравото дете е много по интересен и разнообразен, отколкото на болното. Играчката назовава различни ситуации (да гледаш телевизия, да се къпеш в реката, морето, да играеш на улицата, в парка, да рисуваш и др.), а децата анализират, кое е хубаво и кое е лошото в тях. В края се прави извода, че във всяка ситуация има нещо хубаво и нещо лощо.

4. Оценка на заниманието

В края на заниманието се прави обобщение, с цел да научим децата на рефлексивен анализ. (С какво се занимавахме днес? Какво ново научихте ? Кое беше най-интересното? Има ли нещо, което не разбрахте?’и др.). Обобщенията се про­веждат под най-разнообразни форми: с игрите «Интервю», «Банка за новости», «Довърши изречението» и др., обсъждат се планове за бъдещето («Ето, ние днес научихме …, а следващия път ще разберем и …»), обсъждат се получените резултати от продуктивната дейност и др.

ТРИЗ и «тайната на двойното»

 

Игри за намиране на външни и вътрешни ресурси

 

Пример “Помогни на Пепеляшка”

Пепеляшка замесила тесто. Когато дошло време да го разточи, видяла, че няма точилка. А мащехата й и наредила за обяд да изпече баница. С какво може Пепеляшка да разточи тестото?

 

Отговори на децата: да поиска точилка ит съседите; да си купи от магазина; може да го направи с празна бутилка; или да намети кръгла тояжка, да я измие и да точи с нея; да реже тестото на малки късчета, а след това да ги натисне с нещо твърдо.

 

На втория етап на децата се предлагат игри с противоречия, които те решават с помощта на алгоритъм.

 

Пример: “Учените създали нова порода зайци. Вънешно те приличали на обикновените зайци, но всички били с черен цвят. Какви проблеми възникват за новите зайци? Как да им помогнем да преживеят?”

 

Отговори на децата: (Черният заек лесно ще го хваща лиса . . . Особено добре се вижда на сняг . . .

Сега те трябва да живеят само под земята или там, където въобще няма сняг, а само черна земя. И трябва да се разхождат само през нощта. Трябва да живеят с хората, за да се грижат за тях и да ги пазят.)

 

Началото на мисленето, началото на интелекта е там, където детето вижда противоречие, “тайната на двойното”. Учителката трябва винаги да провокира децата да откриват противоречията в едно или друго явление и да ги разрешават.

 

Разрешаването на противоречия е важен етап в мисловната дейност на детето. За  това съществува цяла система от методи и прийоми, които педагозите могат да изпозлват в игрови и приказни задачи.

 

Метод на фокалните обекти (МФО) – пренасяне свойствата на един или на няколко обекта на друг

 

Например, топка. Каква е тя? Смееща се, летяща, вкусна; разказваща приказки за лека нощ . . .

 

Този метод позволява на децата не само да развиват своето въображение, реч и фантазия, но и да управляват своето мислене. Използвайки метода МФО могат да се  измислят фантастични животни: да им се измислят имена, кои са техните родители, къде живеят и с какво се хранят, или на децата се предлагт картинки “забавни животни”, “пиктограми”, а те трябва да ги назоват и да направят презентация.

 

Например “Лъвомаймун”. Негови родители са: лъвът и маймуната. Живеят в топлите страни. Бягат много бързо и се катерят ловко по дърветата. Могат бързо да избягат от  враговете си и да со откъснат плодове от високите дървета . . .

 

Метод на “Системния анализ” 

Той помага да разглеждаме света в система, като съвкупност от свързани помежду си, по определен начин, елементи, удобно функциониращи между себе си. Неговата цел е да се определи ролята и функцията на обектите и тяхното взаимодействие по всеки подсистемен и надсистемен елемент.

 

Например: Система “Жабок”, Подсистема (частите на системата) – крачета, очи, кръвоносна система, Надсистема (по-сложна система, в която влиза разглежданата система) – водоем.

 

Учителката, респективнородителят, задава въпроси: “Какво би станало, ако жабите изчезнат?”, “За какво са нужни те?”, “Каква е ползата от тях?” (Децата предлагат варианти на своите отговори, съждения). В резултат на това стигат до извода, че всичко в този свят е устроено системно и ако нарушим едно звено от тази верига, то непременно ще се наруши друго звено (друга система).

Източник: http://festival.1september.ru/articles/314082/

 

Типови игри и подходи за решаване на изследователски задачи

Основнo средство за работа с децата се явява педагогическото търсене. Педагогът или родителят не бива да дава готови знания, да разкрива пред децата истината, той трябва да ги учи да я намират. Ако детето задава въпрос, не трябва веднага да му се дава готов отговор. Обратно, трябва да попитаме него, какво мисли то самото за това. Да го провокираме към разсъждаване. И с подсещащи въпроси да го доведем до откриване на отговора. Ако детето не задава въпроси, тогава педагогът трябва сам да му представи някакво противоречие. По този начин ще постави детето в ситуация, която изсква да се намери отговор, т.е. в някаква степен да се повтори историческия път на познание и преобразуване на предмета или явлението.

 

На първия етап децата се запознават, в игрова форма, с всеки компонент по отделно. Това им помага да откриват противоречията в околната действителност и да се научат да ги формулират.

 

Игра “Да-Нетка” или “Познай какво съм намислила”

Например: възпитателят си намисля думата “Слон”, децата задават въпроси (Това живо ли е? Растение ли е? Животно ли е? Голямо ли е? В топлите страни ли живее? Това  слон ли е?), учителката или родителят отговаря само с “ да” или “не”, докато децата не отгатнат намислената дума.

Когато децата се научат да играят тази игра, те започват да си играят по между си. Едното намисля дума, другото я отгатва. Това могат да бъдат обекти: “Къси панталонки”, “Автомобил”, “Роза”, “Гъба”, “Бреза”, “Вода”, “Дъга” и т.н. Упражненията по откриване на веществено – полевите ресурси помагат на децата да видят в обекта положителните и отрицателните му качества. Игра: “Добро – лошо”, “Черно – бяло”, “Адвокати – Прокурори” и др.

 

Игра “Черно-бяло”

Учителката/ родителят показва картинка с изобразена бяла къща и децата/детето назовават положителните качества на обекта, след това им показва картинка с изображениe на чернa къща и децата изброяват отрицателните качества. (Пример: “Книга”.Хубаво – от книгите узнаваме много интересни неща . . . Лошо – те лесно се късат . . . и т.н.)

 

В качеството на обекти могат да се използват: “Гъсеница”, “Вълк”, “Цвете”, “Масичка”, “Таблетка”, “Бонбон”, “Мама”, “Птичка”, “Игла”, “Пръчка” и т.н.

 

Игра “Наобратно” (провежда се с топка)

Учителката хвърля топката на дете и назовава дума, а детето отговаря с дума, противоположна по значение и връща топката на водещия (хубаво – лошо, строи – разрушава, изход – вход,…)

източник: http://festival.1september.ru/articles/314082/

ТРИЗ за 5-6 годишни. Метод «малки човечета»

Цел: да запознаем децата с метода «малки човечета»; да обобщим представите им за свойствата на твърдите вещества; да развиваме тяхното въображение, умението да инсценират; да развиваме познавателният им интерес, умението да анализират причините.

 

Обурудване: топка.

 

1. Обсъждане «Какво не се дели на части?».

Учителката припоминя извода на Играчката от предищното занимание (всеки предмет се състои от части) и предлага да кажат, от какви части се състои тухлата (хартията, сапуна, ка­мъка и др.).

Обикновено децата дават отговори от типа: «Тухлата се състои от малки парченца тухла», «Сапунът от малки парченца сапун» и т. н.

Обобщавайки отговорите на децата, учителката обяснява, че тези «малки частици», от които се състоят веществата, се наричат «мо­лекули». Може да се каже, че тухлата состоит от молекули тухла, водата – от молекули вода, хартията от молекули хартия и т. н.

Казва им, че за молекулите те подробно ще учат, когато отидат в училище. А докато са малки, вместо думата «молекули» ще казват «малки човечета». Различните предмети се състоят от различни човечета. Къщата, масата, машината не си приличат един на друг, но те всички са твърди, значи,  «човечетата» в тях си приличат. В твердите предмети «човечетата» се държат здраво за ръце…

 

2. Игра «Назови твърдо».

Провежда се игра с топка. Този, който е получил топката, е длъжен да назове различни тверди предмети. Който сбърка или повто­ри – излиза от играта.

Децата нерядко бъркат понятието «твърдо» (в смисъл «здраво») и «твърдо» (в смисъл «не течно»). Могат да се създадат ситуации от типа: «Не, хартията не е твърда, дървеното кубче е твърдо…». При въз­никване на подобни ситуации учителката уточнява заданието: твердо е това, което не е течно. (Хартията не е течност, тя се състои от «твърди човечета», но те, навярно, не се държат много силно за ръце и ето защо хартията лесно се къса.)

 

3. Инсценировка «малки човечета».

Учителката «превръща» децата в «малки човечета» и им предлага да изобразят тел, пръчка, кибритена клечка (децата застават в права линия, държат се за ръце).

При това се анализират свойствата на тези предмети: защо телът може да бъде сгънат, а пръчката – не; защо кибритената клечка не се огъва, а се чупи.

4. Обощение, извеждане на изводи от заниманието.

 

В тази връзка се говори за „течни човечета” (за вода и течности) и  „газообразни човечета” (за пара, въздух и газове)

Гин, С.И.

Занятия по ТРИЗ в детском саду: пособие для педагогов дошк. учреждений: 3-е изд. — Минск: ИВЦ Минфина, 2007. — 112с.

ТРИЗ предназначена за деца от 3 до 7 години

С този постинг започвам една нова и изключително интересна тема за развитието на творческото мислене на децата от предучилищна възраст. Ще огранича до минимум теоретичните обосновки и ще пусна повече и различни игри за постигане на тази цел. 

ТРИЗ–образованието се явява един от моделите на перспективно образование. Теорията за решаване на изобретателски задачи (ТРИЗ), възникнала в СССР в края на 40-те години с усилията на водещия руски учен, изобретател, писател-фантаст Хенриха Саулович Алтшулер (Алтов), се явява само по себе си уникален инструмент за раждане на нетривиални идеи, развитие на творческото и силно мислене, формиране на творческа личност и колектив, доказателство за това, че в творчество може и е нужно да се обучават децата.

В основата на ТРИЗ лежат обективните Закони на развитие на техническите системи (ЗРТС). Тези закони са изведени в резултат на анализа на голям масив патентна информация. ТРИЗ може да се счита обобщение на силните страни на творческия опит на много поколения изобретатели, съумели ефективно да разрешат противоречия, възникващи в процеса на решаване на задачите.

ТРИЗ, както и другите системи се развива. ТРИЗ днес – това е комплекс, състоящ се от три взаимосвързани направления ТРИЗ — РТВ — ТРТЛ:

ТРИЗ — класическа ТРИЗ – е насочена към формиране на умения да се съставят и успешно да бъдат решавани творчески задачи при помощта на инструментите на ТРИЗ.

РТВ — развитие на творческото въображение – насочено към управление на въображението с цел создаване на нови образи.

ТРТЛ – теория за развитие на творческата личност – насочена към формиране в човека активна творческа позиция.

ТРИЗ като универсален инструмент се използва на всички занятия. Това позволява формирането на единен, хармоничен, научно обоснован модел за света в съзнанието на детето, да се осъществява евристично обучение. Създава се ситуация на успех, протича взаимообмен на резултатите, решението на едно дете активизира мисълта на друго, расширява диапазона на въображението, стимулира неговото развитие.

Оптимална форма за овладяване от децата методиката за творчество се явява системата от творчески задания, която се дава на децата чрез игри, алгоритми на занятия и през целия ден. Необходимо условие се явява практическото въплащение на творческата мисъл: в рисунки, съчинения, приказки, песни, загадки, изработени предмети, движения.

Тематиката на игрите, творческите задания на занятията по запознаване с околния свят и развитие на речта зависи от темите на изучавания материал. Целта на игрите е децата да търсят, да изследват, да се занимават с изобретателска дейност, а правилата на игрите задават пътя на тази работа. Развитото диалектическо мислене предполага откриване на противоречията, тяхното формулиране и решение. Резултатът от решение на противоречия се явява изобретението. На това децата се учат в игрите “Наобратно”, “Добро-лошо”, “Писмо SOS”, с които Гном от вълшебната страна “ТРИЗ” запознава децата. Формирането на системно-диалектически способ на мислене става чрез игри, скрити на “Вълшебната стълба”, пътешествие по структурата, функцията, времето. В играта “Малки човечета” децата се учат да моделират процеси, протичащи в околния свят както структурни, така и функционални. Това позволява да се разбере физическото състояние на веществата, фазовите преходи, взаимодействията. Децата съставят каталог на ресурсите, пътешествайки заедно с Гномите в страната Ресурси и играейки на “Маша-растеряша. Чрез играта “Теремок” – се извеждат общите и различни признаци по пътя на сравнение, тренирайки с това аналитичното мислене. Други игри помагат ясно да се определи функцията на предмета или явлението. В играта “Вълшебната кутия” децата се учат да измислят нови обекти, да им приписват функции, да създават “портрети”, да им дават названия. Формира се умение за фантастично преобразуване на обекти от околния свят. Играта “Да-нетка” помага да правят класификации, да  работят по зададен алгоритъм.

 Източник: 

http://festival.1september.ru/articles/213249/?numb_artic=213249

 

%d bloggers like this: