Тест: Какви детски тайни ни откриват приказките

 

За човека е свойствено да греши. Ние с удоволствие си спомняме тази древна мъдрост, когато става въпрос за битови дреболии. Но в същото време сме готови на всичко, за да не сгрешим в нещто сериозно и важно. А какво може да бъде за родителите по-важно, от техните собствени деца?

Бъдете внимателни! Родителите обикновено забравят, че отговарят не само за физическото здраве на детето, но и за неговото психическо благополучие. А точно детските страхове, тревожност, невротичност и последствията от психологическите травми могат не само с години да останат незабелязани, но даже да се усилят поради неправилно отношение от страна на родителите.

Разбира се, родителската любов и интуиция значи много, но и знанията на психологията не пречат. Затова на тези родители, които искат по-добре да разберат своето дете, предлагаме теста «Приказка». Този тест е съставен от знаменития детски психолог доктор Луиз Дюс. Той е пригоден за деца даже от най-нежна възраст, които използват крайно прост език за изразяване на своите чувства.

Правила за провеждане на теста. Вие разсказвате на детето приказка, в която фигурира персонаж, с който детето може да се идентифицира. Всяка от приказките завършва с въпрос, отправен към детето. Провеждането на този тест не е много сложно, доколкото всички деца обичат да слушат приказки. Значително по-трудно ще бъде да се интерпретират получените резултати.

Няколко съвета по провеждането на теста. Първо, детето трябва да чувства, че тестът – е игра, като всички останали, а за това трабва да се избере удобен момент. Може да се изчака, детето само да помоли да му разкажете приказка, особено ако това е прието във вашето семейство. Второ, никога не трябва да коментирате неговите отговори и  да бързате, казвайки: «Слушай сега друга приказка». Ако детето проявява тревога или излишна възбудимост, слушайки приказката, преустановете и се опитайте да я разкажете в друг път. Ако детето пркъсне разказването и предложи неочакван край, отговаря прибързано, понижава глас, с признаци на явно вълнение (почервеняване или бледност, потливост, неголеми тикове), ако откаже да отговори на въпроса – всичко това са признаци на патологическа реакция на теста. В такъв случай не пречи да се обърнете към детски психолог.

  1. Приказка «Пиле голишарче»позволява да се види степента на зависимост от единия от родителите или от двамата заедно. «В гнездото на дъревото спят птички: татко, мама и малкото птиченце. Изведнъж задухал силен вятър, клонът се счупил и гнездото паднало долу: всички се оказали на земята. Бащата полетял и кацнал на един клон, мама кацнала на друг. Какво направило птиченцето?»

Типични нормални отговори:
– то също полетяло и кацнало на клон;
– полетияло към майка си, защото се изплашило;
– полетяло към татко си, защото бащата е силен;
– останало на земята, защото не умеело да лети, но повикало за помощ, и майка му и баща му го взели.

Типични патологически отговори:
– останало на земята, защото не умеело да лети;
– умряло по време на паденето;
– умряло от глад или студ;
– всички го забравили;
– някой го настъпил.

 

  1. Приказка «Агънце».Първият вариант на приказката позволява да се разбере, как детето е преживяло отбиването от гърдата. Вторият вариант дава възможност да се проконтролира проявата или отсътствието на чувство на ревност към по-малкото братче или сестриче, което майката още кърми.

1-ви вариант. «Живяла някога овечица със своите агънца. Едното агънце било голямо и дори яло трева. Вечер майка му му давала по малко мляко, което то много обичало. Но веднъж майката останала без мляко и не успяла да го накърми. Какво направило агънцето?»

Типични нормални отговори:
– ще изяде повече трева;
– ще заплаче, а след това ще се наяде с трева;
– ще отиде при друга овца и ще й поиска мляко.

 

Типични патологични отговори:
– ще умре от глад;
– ще отиде при друга овца и повече няма да се върне при своята майка;
– няма да обръща внимание на майка си, защото го е оставила без мляко;
– така силно ще плаче, че майка му ще намери отнякъде мляко.

2-ри вариант. «Живяла някога овечица със своите агънца. Едното агънце било голямо и дори яло трева. Вечер майка му му давала по малко мляко, което то много обичало. Веднъж при майката донесли съвсем малко агънце, което пиело само мляко и не умеело да яде трева. Тога майка овца казала на голямото агънце, че не може да му давамляко, защото няма достатъчно за малките, а то вече може да яде трева. Как ще постъпи агънцето?»

 

Типичните нормални отговори са същите като в предищия вариант, плюс:
– ще покапризничи, но обикнало малкото агънце, затова ще яде трева.

Типични патологически отговори:
– ще отиде да яде трева, но ще се ядоса на майка си и малкото агънце;
– ще се постарае да прогони малкото агънце;
– ще се претори на послушно, а след това ще отнесе някъде малкото агънце и отново то ще пие мляко;
– ще намери друга майка за малкото агънце;
– ще набие малкото агънце и ще го прогони от майка си.

Източник: http://adalin.mospsy.ru/l_03_00/l_030156.shtml

Методика «Емоционална цветопис» на А.Н. Лутошкина

 

Цел: Изследване на емоционалното самочувствие на 5 – 7 годишните деца.

 

Цветът е най-достъпната и положителна форма на изразяване на настроението.

 

Задача: Какво е  моето настроение?

Записват се отенъциите на настроението, които след това се обозначават с цветове: радостно – червено, спокойно – зелено, скучно – сиво, лошо – черно, тревожно – кафяво, безразлично – бяло.

Характерни зони: игра, занятия, семейство, приятели, възпитатели, групата, училище.

Оценяваме всяка зона с цвят. За оценяване на емоционалното самочувствие е достатъчно да се запишат цветовете.

Особености в изпълнение на методиката. При децацта със задръжки в психическото развитие възникават трудности в осмислянето на емоционалното състояние чрез цветове. Болшинството от децата изпитват тревожност или смяна на настроенията, произтичащи от влошаване на емоционалния фон при умора или неуспешно изпълнение на задачата.

Фадина Г.В. Диагностика и коррекция задержки психического развития детей старшего дошкольного возраста: Учебно-методическое пособие / Г.В. Фадина. — Балашов: «Николаев», 2004. — 68 с.

http://psylist.net/promet/00023.htm

Тест “Ниво на детската агресивност”

Двадесетте въпроса в теста ще подпомогнат родители и възпитатели да определят нивото на агресивност на тяхното дете. Предложена е и схема за наблюдение на детето с осем критерия за агресивност.

1. Понякога ми се струва, че в него се е вселил зъл дух.
2. Не може да премълчи, когато е недоволен от нещо.
3. Когато някой му причинява зло, то обезателно се старае да отвърне със същото.
4. Понякога без всякаква причина му се иска да изругае.
5. Случва се, с удоволствие да счупи играчка, просто, за да я разбие, да я потроши.
6. Понякога дотолкова настоява за нещо, че околните губят търпение.
7. Не е далече от желанието да подразни животно.
8. Да го надвиеш в спор е трудно.
9. Сърди се много, ако му се стори, че някой го лъже.
10. Понякога у него избухва желание да извърши нещо лошо, шокиращо околните.
11. В отговор на обичайни разпореждания се стреми да прави всичко наопаки.
12. Често мърмори повече от обичайното за възрастта си.
13. Възприема се като самостоятелно и решително.
14. Обича да бъде пръв, да командва, да подчинява другите на себе си.
15. Неуспехите предизвикват у него силно раздразнение, желание да намери виновен.
16. Лесно започва кавга, встъпва в бой.
17. Старае се да общува с по-малки и физически по-слаби от себе си.
18. Нередки са пристъпите на мрачна раздразнителност.
19. Не се съобразява с връстниците си, не отстъпва, не дели.
20. Уверено е, че ще изпълни каквато и да е задача по-добре от останалите.

Положителният отговор се оценява с 1 бал.
Показатели:
Висока агресивност — 15—20 бала.
Средна агресивност —7—14 бала.
Ниска агресивност —1—6 бала.

Критерии за агресивност (схема за наблюдение на детето)

1. Често губи контрол над себе си.
2. Често спори, кара се с възрастните.
3. Често отказва да изпълнява правила.
4. Често специално дразни хората.
5. Често обвинява другите за своите грешки.
6. Често се сърди и отказва да направи каквото и да е.
7. Често е завистливо и отмъстително.
8. Чувствително е, много бързо реагира на различни действия  на околните (деца и възрастни), които нерядко го дразнят.

Да се предположи, че детето е агресивно може само в този случай, когато в течение на 6 месеца в неговото поведение се проявяват 4 от осемте представени признаци.  

За дете,  в чието поведение се наблюдават по-голямо количество признаци за агресивност, е необходимо да се потърси помощ от специалист: психолог или лекар.

 

Източник: Лаврентьева Г.П., Титаренко Т.М., 1992г.

http://psylist.net/praktikum/00356.htm

«Кактус» графична методика на М.А. Панфилова

Тестът се провежда с деца над 4 год..

Цел – разкриване състояниянието на емоционалната сфера на детето, разкриване наличието на агрессия, нейната насоченост и интензивност.

Инструкция. На лист хартия (формат А4) нарисувай кактус, такъв, какъвто си го представяш!

Въпроси и допълнителни обяснения не се допускат. На детето се дава толкова време, колкото му е необходимо. След завършване на рисуването с детето се провежда беседа. Може да се зададат въпроси, с отговорите на които да се уточни интерпретацията:

1. Кактусът домашен ли е или див?
2. Можеш ли да го пипнеш? Силно ли боде?
3. Кактусът харесва ли да се грижат за него: да го поливат, наторяват?
4. Кактусът расте сам или с други растения в съседство? Ако расте със съседи, то какви растения са това?
6. Когато кактусът порасне, какво в него ще се промени?

Обработка на резултатите и интерпретация

При обработката на резултатите се взимат под внимание данните, касаещи всички графични методи, а именно:

  1. пространственото положение
  2. размер на рисунката
  3. характеристика на линиите
  4. сила на натиск на молива

Агресия – наличие на иглички, особено в голямо количество. Силно стърчащи, дълги, близко разположени една до друга иглички показват висока степен на агресивност.

Импулсивност – отривисти линии, силен нжтиск

Егоцентризъм, стремеж към лидерство – голяма рисунка, в центъра на листа

Зависимост, неувереност – малка рисунка в долния край на листа

Демонстративност, откритост – наличие на силно издадени израстъци, необичайни форми

Скритост, предпазливост – наличие на зигзаг по контурите или вътре в кактуса

Оптимизъм – използване на ярки цветове, изобразени «радостни» кактуси

Тревога – използоване на тъмни цветове, преобладаване на вътрешни щриховки, прекъснати линии

Женственост – наличие на украшения, цветове, меки линии и форми

Екстравертност – наличие на други кактуси, цветове

Интровертност – изобразен е само един кактус

Стремеж към домашна защита, чувство за семейна общност – наличие на цветчета, изобразяване на домашен кактус

Стремеж към усамотение – изобразен е диворастящ кактус, пустинен кактус

 М. А. Панфилова – Игротерапия общения. Тесты и коррекционные игры, 2008г.

Рисувателен тест „Моето семейство“

Рисуването е предпочитано занимание за повечето деца и преобладаващ вид детско творчество в ранната възраст. Това прави рисувателните методики особено подходящи в психодиагностиката на деца. В рисунката децата могат да изразят това, което им е трудно да изкажат с думи.
Рисувателнияt тест “Моето семейство” дава възможност да видим света през очите на детето, да разберем какво е субективно му мнение за семейството, отношението му с другите членове и как вижда своето място в него. Съществуват множество модификации на този тест. Децата трябва или “да нарисуват своето семейство” (В.Хюлс, Дж.Дилео), или “да нарисуват семейство” (Е.Хаммер), или “да нарисуват всички членове на своето семейство, занимаващи се с нещо” (Р.Бернс, С.Кауфман) и т.н. Към самия тест може да има и допълнителни задачи (напр. да нарисуват семейството в четири стаи – А.Захаров), може да се провежда както само с децата, така и с всички членове на семейството (Ч.Ширн и К.Ръсел).

Рисунките се анализират по пет критерия:

1) Благоприятна семейна ситуация:
– показани са всички членове на семейството;
– рисуването е започнало с изобразяване на човек;
– всички имат общо занимание;
– отсъстват изолирани членове на семейството;
– линиите са с добро качество.
2) Тревожност:
– наличие на щриховки;
– линия със силен натиск
– преувеличено внимание към детайлите;
– триене;
– линия за основа.
3) Конфликтност в семейството:
– препятствия между фигурите;
– отделяне, изолация на някоя от фигурите;
– преобладаване на вещи;
– отсъствие на някой от членовете на семейството.
4) Чувство на непълноценност в семейството:
– отсъствие на автора;
– рисуване на себе си последен;
– изолация на автора от другите членове;
– разположение на фигурата на долната част от листа;
– малки фигури.
5) Враждебност в семейството:
– агресивна позиция на фигурите
– деформирана фигура;
– разперени ръце;
– пръстите на ръцете са във вид на пръчки.

Рисувателният тест “Моето семейство” се използва с цел:

-да се разкрие начина, по който детето преживява своето място в семейството;
-неговото отношение към семейството като цяло;
-отношение към отделните му членове;
-някои психологически особености на изследваното дете.На детето се предоставя по един лист бяла, негланцирана хартия, формат А-4, цветни моливи и дадена следната инструкция: “Нарисувай върху този бял лист своето семейство. Можеш да използваш всички цветни моливи пред тебе!”.
На детето не се обяснява какво означава думата “семейство”. На всички въпроси на детето се преповтаря инструкцията и деликатно се подканя да продължи. Ограничения във времето за изпълнение не се поставят. След завършване на рисунката се провежда неформален разговор с детето като се задават следните въпроси:

1.Кого си нарисувал на тази рисунка?
2.Къде се намират те?
3.Какво правят?
4.Кой е измислил това?
5.Весело ли им е или скучно? Защо?
6.Кой от нарисуваните е най-радостен? Защо?
7.Кой от тях е най-тъжен? Защо?

източник: http://psy.1september.ru

Тест за проверка на комфорта на детето в детската градина

 

– Тео, трябва да се намесим! – каза Джоди, сложила ръце на кръста, с поглед, разнищващ  световната конспирация.

– Да се намесим в какво? – попита Тео и попита така, сякаш заплита местна детска конспирация.

– Братовчед ми Любо.

– Не иска да ходи на детска градина ли?

– Не само това. Тази сутрин не каза нищо, само се разтрепери, а баба се направи, че не забелязва.

Докато момчето си помисли, че Баба Ези е разковничето на проблема, Джоди го хвана за ръка и го повлече след себе си.

– Я, младото поколение е хукнало към масата за закуска – засмя се една баба.

– Първо ще говорим сериозно с теб, после ще закусваме! – заплашително процеди Джоди. След това мушна ръце в джобове и каза неща, които нямаше намерение да казва, но изрисува картината на тревожния Любо такава, с каквато не може да се похвали и най-доброят учебник по възрастова психология.

– Разбирам – кратко и кротко, каза Баба Ези. – И аз смятах да потърся помощта ви. Какво ще кажете да обявим конкурс за най-добра детска рисунка на тема: „Аз в моята група в детската градина“ за Любо и Бети и „Аз в моя клас в училище“ за вас двамата, а?

– Добре – все още с осъдителна твърдост в гласа, каза Джоди – стига да обещаеш, че ще помогнеш на детето.

– Ще му помогнем! Без вас аз трудно ще се справя. Понякога е по-добре да се довериш на деца, отколкото да вземеш за съюзник някой скокотлив родител – с неприлично широка усмивка, каза Баба Ези.

– Не нападаш вуйна, нали? – първо се обърна към баба Ези, а после попита себе си, „Какво ли е намислила? И защо иска да изследва нас с Тео?“

 

Нерядко на педагозите се налага да разберат как се чувстват децата в групата на техните връстници. Най-удачно в този случай е да ги помолят да нарисуват рисунка на тема, „Аз в групата на моите връстници“.

 

Предполагаемите рисунки на децата условно могат да бъдат разделени в три групи.

 

  1. Детето рисува само заданието.
  2. Детето рисува заданието с елементи на детска площадка.
  3. Детето се изобразява само в стаята или на улицата.

 

Първата група рисунки е най-тревожна. Ако на рисунката няма нищо освен заданието, значи детето усеща детската градина като нещо отчуждено, безлико. Животът в детската градина не извиква у него положителни емоции и то не се отъждествява с протичащите там събития.

Повече оптимизъм внушава ситуацията, при която детето изобразява себе си само. В този случай може да се постави дебел кръст върху семейството: събитията, случващи се в детската градина се явяват за него личностно значими. Но с това анализът на ситуацията не се изчерпва. Трябва да се обърне внимание на другите елементи в рисунката. Присъстват ли деца? Учителка? Играчки?

Тяхното присъствие позволява на педагога да постави още един кръст: детето изобразява в своята рисунка разнообразни връзки и отношения. Игровото поле, например, е много важен елемент. Ако дето се изобразява стоящо на килим, на под или на земята (децата често изобразяват своята опора във вид на права линия), това е добър показател. Значи, то стои „здраво на краката си“, чувства се уверено. Хубаво е, ако на рисунката са изобразени цветя, слънце, птички – това са детайли, свидетелстващи за „мир“ в душата му.

Трябва да се опитаме да разберем, какво изразява детето, когато изобразява учителката си. От една страна нейното появяване на рисунката е положителен елемент. Значи педагогът е значим за детето персонаж, с присъствието, на който то трябва да се съобразява. Но важното е как учителката е обърната към детето, с гръб или с лице, колко място заема на рисунката, как са изобразени ръцете и устата й.

Подчертаното отделяне на устата, множеството линии наоколо могат да свидетелстват за това, че детето възприема педагога като носител на вербална агресия.

 

Немаловажно е и цветовото решение на картинката.

За положително емоционално настроение свидетелства използването на топли цветове (жълт, розов, оранжев) и спокойни хладни (син, гълъбов, зелен).

Наситеното виолетово, което запълва доволно голям участък, може да свидетелства за напрежение, което изпитва детето, а изобилието на червено – за прекомерно наличие на емоционални стимули.

Злоупотребата с черния цвят, дебелата, прокъсваща листа щриховка, приличаща на зачеркване, сигнализира за повишена тревожност, за емоционален дискомфорт.

Не може да се счита диагностично шаблонна рисунка, когато детето изобразява познати и привични елементи, които е рисувало множество пъти, както и рисунка по образец, изпълнена на занимания по рисуване или в художествено студио.

По време на тестирането с рисунка педагогът не трябва да коментира действията на детето и да му подсказва какви елементи още може да включи.

Да се оценява рисунката на детето в такъв случай също не трябва.

Добре е педагогът просто да помоли детето да му подари рисунката за спомен.

Възможно е някои от елементите да се окажат непонятни за педагога, а други да го подведат към лъжливи изводи.

Рисунката, например, може да отразява само ситуативна тревожност и психически дискомфорт на детето, свързан със семеен конфликт, на който то е било свидетел сутринта, с лошо самочувствие, с предстоящо посещение на лекар или зъболекар и т.н.

Затова, за да получим по-пълна картина за психологическото състояние на детето в групата, в продължение на две седмици тестът трябва да се повтори.

Хубаво би било рисунката да се обсъди с психолог, имащ опит в диагностика на рисунки. Както казват специалистите, истинското умение да се четат рисуначните „текстове“ идва след анализа на хиляди детски рисунки.

 

Консултант — Мария Быкова,

Преподавател в Московския психолого-педагогически институт.

Записала Марина Аромштам

 

Методика „Беседа“

Методиката изследва представите на децата за нравствените качества.

Процедура на провеждане на теста

Провежда се индивидуално с деца от 3 до 7 години. Задават им се въпроси от типа:

Кого можеш да наречеш добър (лош)?

Защо?

Кого можеш да наречеш честен (лъжлив)?

Защо?

Кого можеш да наречеш справедлив (несправедлив)?

Защо?

Кого можеш да наречеш щедър (стиснат)?

Защо?

Кого можеш да наречеш смел (страхлив)?

Защо?

Обработка на резултатите

 Броим кои качества могат да обяснят децата от различните възрасти. Когато анализираме тези обяснения, обръщаме внимание на какво точно се спира детето:

– на обощена представа за качеството („Алчен… който иска всичко за себе си и не дава нищо на бедните“);

-на конкретни хора, носители на определено качество в конкретна ситуация („Смелият Женя. Защото той е много добро момче, никого не бие, бяга бързо…Аз, разбира се съм по-бръз… Никой не може да го хване“);

-на литературни и приказни персонажи („Добрият Дядо Коледа. Той винаги идва и носи подаръци“; „Доктор Охболи е добър, защото лекува всички животни“);

-на самия себе си („Мен мога да нарека добър. Аз никого не обиждам“);

-различни жизнени ситуации от собствения си опит (Алчен е този, който не дава бонбони, а си ги изяжда сам“; „Алчен е този, който алчничи“ Казва например „Нама да ти дам парченце шоколад, нито дъвка“);

-на оценка на качеството („Скромен може да се нарече добрият човек; „Алчният е лош“);

-на неидентифицирана представа за качеството („Справедлив е, който прави справедливи неща“)

Анализират се грешките в представите на децата за качествата, например: 

-обясняват едно качество чрез друго („Справедлив можем да наречем смелия “Има смели момчета. Те защитават момичетата“ );

-назовават действия, несвързани с даденото качество („Илко е смел. Винаги прави това, което е правилно. Той има „Лего“, затова винаги си прави каквото си иска. Затова е и смел“, Добър е този, който рисува добре“; Скромен, той всичко разбива“);

-неправилна нравствена оценка на качеството („Скромен – той е лош“)

Данните се съотнасят към примерното съдържание на представите на децата към нравствено-волевите качества:

3-4 години. Имат елементарни представи за това, „кое е добро и кое лошо“. Формира се отрицателно отношение към грубостта и алчността. На основата на примера от жизнения опит на детето, на конкретните му постъпки, се развива представата му за доброта, взаимопомощ, дружба, правдивост.

4-5 години. Развива се представа за отзивчивост, справедливост, доброта, дружба на основата на анализа на ежедневни ситуации и литературни произведения.

5-6 години. Развива се обощена представа за правдивост, справедливост, смелост, скромност, вежливост, трудолюбие, отзивчивост, загриженост от конкретни примери (Честен е този, който не взима чужди вещи“)

6-7 години. Продължава развитието на обощени представи за справедливост, доброта, дружба, честност. Формира се отрицателно отнояение към аморални качества като: хитрост, лъжливост, жестокост, себелюбие, сръдливост, леност.

Изяснява съответствието на представите за нравственно-волевите качества с възрастта. Правят се изводи за това, как се изменят тези представи с възрастта.

Источници

  1. Методика «Беседа» / Диагностика эмоционально-нравственного развития. Ред. и сост. И.Б.Дерманова. – СПб., 2002. С.32-34.

Previous Older Entries

%d bloggers like this: