Срамежливи и притеснителни деца

 

Препоръки към родителите за подпомагане на срамежливи и притеснителни деца

Родителите могат да променят Аз-концепцията ( Аз-концепцията – това е самовъзприятието) на детето в положителна посока, ако те спазват определени принципи.
В добри родители трябва да са налице:
Емпатия – способност за разбиране на детето и съпреживяване.
Създайте атмосфера на доверие в дома си, стимулирайте детето. За да ви разказва проблемите си, слушайте го, проявявайте съчувствие.
Детето ще разбере, че го разбирате и приемате такова, какво е. Срамежливото дете винаги се страхува, че ще му се присмеят и ще го предадат. Това не бива да се допуска.
Безусловното позитивно отношение – приемането на детето с всички му достойнства и недостатъци, без да давате воля на чувството си за неудовлетвореност желание във всеки момент даискате да се промени.
Разбира се, това не означава безусловно одобрение на всичко отрицателно във вашето дете. Просто трябва да разбирате трудностите, които изпитва детето ви и да приемете ограничените му възможности на определен етап от развитието му.
Не се доверявайте на мнението на другите за детето си. Често детето бива нападано, например от учителя. Веникнете в ситуацията и разберете, какво е провокирало нежелателното поведение на вашето дете.
Искреност – неподправен израз на вашите чувства, естественост.
Детето трябва да изпитва чувство на сигурност и не принуждаване.
Самооценка и увереност в себе си
Срамежливите деца имат ниска самооценка.
Психолозите подчертават няколко важни аспекта в психичната сфера – самоотношение на личността и три подсистеми – себепознание, емоционално-ценностно отношение към себе си и саморегулация.
Емоционално-ценностното отношение – не е нищо друго, освен оценъчна функция, която е изключително важна. Оценъчната функция има както положителна насоченост, така и отрицателна.
Aвтосимпатия – това е представата на личността за себе си като за собствена ценност. И обратното – самонеуважение, емоционална неудовлетвореност, недоволство от цебе си, е специфично за деца с комплекс за малоценност, тоест срамежлив.
1. повишаването на самооценката започва с похвала.
2. Самоувереността се поражда от успеха. (Успехът поражда успех, провалът – провал) Поставяйте на детето задачи, които то може да реши.
3. Променяйте не детето, а поведението му. Поведението му може да бъде неадекватно, поради липса на социални умения и високо ниво на тревожност.
4. Намалявайте безпокойството му по всички възможни начини. Например, детето се комплексира от това, че му растат криви зъби. Обърнете се към стоматолог и му поставете апаратче.
5. Учете детето на комуникативни умения. Обяснете му, че за да бъде интересно за връстниците си, трябва да чете много, да се интересува от заобикалящите го явления и събития и по този начин да привлича внимание към себе си.
6. Не позволявайте на никого да се шегува с детето си.
Възпитание на чувство за собствено достойнство
Убедете детето си, че не може да притежава само отрицателни качества (ако му се струва така). Задача на родителите е да намерят силните страни на личността му и да му помогнат да ги открие само в себе си.
В училище, учителя или психолога може да играе с децата в тази игра. Децата седят в кръг, всеки на чист лист хартия пише името си, след което листове се предават по кръга. Всеки ученик трябва да напише на всеки един от съучениците си нещо добро, някое положително качество. Комплиментите трябва да бъдат възможно най-конкретни: не просто, че Вася АП е добър, но, например, той е винаги готов да помогне в трудни моменти, той има хубави очи, той е най-добрият в класа.

Често срамежливи деца правят дълбоки открития – те научават за себе си, само доброто, откриват достойнства, за които не са и подозирали.
Задача на родителите е да научат децата да използват достойнствата си, не да зациклят на недостатъците, т.е. да „включват“компенсаторни механизми. Тогава детето ще разбере: „Да, аз съм слаб по математика, но аз съм най-добрият спортист.“
На децата може да се предложи да се самоизразят в някаква роля. Например, мислено да се превърнат в друг човек, да поговорят с чужд глас, да си измислят ситуации и да проиграчт действия, които не са им присъщи.
Вземете на въоръжение упражнения от книгата на Леви „Изкуството да бъдем други.“


Не възпитавайте децата си пасивни и зависими от вас. Нека да изразяват несъгласието си с вас и изобщо, своето мнение. Разбира се, послушните деца са много удобни, но „съглашателите“убиват собствената си личност.
Възможно най-рано научете децата си на отговорност за своите действия и решения.
Научете ги да се отнасят спокойно към своите грешки, от които ще се учат, и от която никой не е застрахован.
Дете, което преодолее болезнената си срамежливост, отваря пред себе си един нов свят, ще усети вкуса на живота и ще бъде успешно и щастливо.

Advertisements

Срамежливи и притеснителни деца

Препоръки към родителите за подпомагане на срамежливи и притеснителни деца

Може би славянските родителите трябва да се обърнат към опита на еврейските родители. На децата в Израел, се гледа като на символ на живота и важен потенциал на нацията. За евреите, децата са безценен дар и затова отношението към тях е много внимателно.
Очевидно е, че заради това, процентът на израелтяните, който се смятат за срамежливи (35%), е най-ниският показател сред осем изследвани страни, обследвани от американски психолози в рамките на междукултурни изследвания.
В съзнанието на израелтяните срамежливостта е свързана със слабост, невъзможност да се справят с трудностите на живота, и затова родителите правят всичко възможно за защитят децата си от тревожност и чувство за непълноценност.
Родителите заемат в живота на детето главно място. Кой друг, ако не те трябва да помогнат на децата си да преодолеят срамежливостта си?
И ако в семейството расте срамежливо дете, първото нещо, на което трябва да се обърне внимание е промяна в стила на семейното възпитание.
Известният американски психолог и психотерапевт, Луиз Хей е автор на много книги, в които говори, че детето се отнася към себе си така, както се отнасят към него родителите му. То се ругае по същия начин, както си позволяват родителите му. То започва да не се харесва, а от нехаресването на себе си се раждат много проблеми на човека, в частност и болести. Луиз Хей препоръчва: „Никога при никакви обстоятелства не трябва да се самокритикувате. Себе си трябва да обичате.“
Ако погледнем поговорките на различните народи, навсякъде ще срещнем мъдри мисли като: „Ако не уважавам сами себе си – и другите, няма да ни уважават“ (японска поговорка), „От липса на самоуважение се пораждат толкова пороци, колко и от прекомерното уважение към себе си „(М. де Монтен).
На човека е даден един живот на земята. Ако вярвате на Ерик Берн, жизнения сценарий на детето се задава от неговите родители. И то трябва да живее по собствения си сценарий, а не да се ориентира по чужди стандарти, които могат да се променят.
Основни задачи на родителите:
– Да развият у децатат си положителни самовъзприятия.
– Да им създадат адекватна самооценка и увереност в себе си.
– Да възпитат у детето си чувство за собствено достойнство.
Всичко това ще му даде възможност за продуктивно общуване с хората.
Положително самовъзприятие
Не позволявайте на детето си да говори лошо за себе си. Известна е сентенцията: „Никога не говорете лошо за себе си, това за вас ще направят приятелите ви.“ Естествено, на първо място сами не си позволявайте да говорите лошо за детето си. То не трябва да бъде като всички останали. То трябва да бъде себе си. Не забравяйте, че само-омразата поражда загуба на смисъла в живота.
В. Леви, руски психотерапевт и психолог, съветва, как да обичаш себе си:
– не се сравнявай с другите, защото всеки човек е индивидуалност;
– престанете да се оценявате;
– приемете се като даденост.

%d bloggers like this: