Ролята на самоуважението и увереността в себе си във формирането на личността на детето

 

Самоуважението на човека е свързано пряко с увереността в себе си. И едното и другото играят съществена роля във формирането на личността на детето. 
Те влияят на неговата активност в постигането на всяка цел. Увереното в себе си дете е способно да полага съществени усилия за да получи високи резултати. Докато ако има ниско самоуважение, то интуитивно се отказва от по-сериозни усилия и избягва активна дейност, тъй като се опасява от възможни неуспехи. Така, уверените в себе си ученици, от началното училище, считат, че трябва да получават само петици и шестици и отделят по-дълго време за подготовка на домашните. И, което е особено важно, правят това с лекота, без напрежение и страдание. Неуверените в себе си малки ученици смятат, че щом така или иначе ще получат тройки няма нужда да полагат сериозни усилия за изпълнението на домашните си. „Защо да се старая, като няма да получа по-висока оценка „, – ето какво често си мислят такива деца. В следствие на подобни разсъждения се случва така нареченото „самореализиращо се пророчество“.
Увереността/неувереността в себе си влияе върху това кой какви жизнени цели си поставя.
Уверените в себе си деца си поставят цели, които се намират на горната граница на техните възможности, които изискват полагането на  съществени усилия, но все пак са достъпни. Те искат да се учат добре в училище.
Неуверените деца обкновено мечтаят за непостижими за тях, в существуващите условия, резултати, но в същото време не се стремят към значими успехи. Нерядко такива деца считат, че тройките са най-естествените оценки за тях. И това води до сложното противоречие: от една страна, детето съумява да изпълни това, което възнамерява, и неговото самоуважение расте, а от друга – с постигнатия резултат е трудно да се гордее, и от там самоуважението му пада. Подобно несъответствие се явява източник на негативни емоционални преживявания от страна на детето още в предучилищна възраст.
Самоуважението и увереността в себе си влияят така също и на емоционалния фон на всяка дейност, давайки й позитивна или негативна окраска. Детето, уверено в себе си, приема изпълнението на дадена задача с радост, с приповдигнато настроение, с интерес, тъй като вярва в себе си. То  контактува леко с възрастните и връстниците си, смята, че околните желаят да общуват с него.
Неуверените в себе си деца се боят, че няма да успеят да изпълнят задачата достатъчно добре, и от това изпадат в състояние на безпокойство и тревога. Считайки себе си по-лоши от останалите и боейки се от отхвърляне, те трудно намират общ език с връстниците си.

И така, ако искаме, нашите деца да си поставят по-достойни цели, с радост и без особени затруднения да пролагат достатъчно усилия за тяхното постигане и в резултат на това да постигат успех в много дейности, то следва да възпитаваме в тях чувство на самоуважение и самоувереност.

 

Иzточник: Журнал „Справочник старшего воспитателя дошкольного учреждения“, №5 2009

Адаптация към училище I

Първата година на обучение в училище е изключително сложен, преломен период в живота на детето. Тя е свързана с промяна на мястото, което детето заема в системата на обществените отношения, с промяна на начина му на живот, с нарастване на психоемоционалното му натоварване. На мястото на безгрижните игри идват ежедневните учебни занятия. Те изискват от детето напрегнат умствен труд, активизация на вниманието, съсредоточена работа по време на урок и относително неподвижно положение на тялото, задържане в правилна работна поза. Известно е, че за шест-седем годишното дете е особено трудно така нареченото статично натоварване. Уроците в училище, увлечението на много първокласници по телевизионни предавания, понякога заниманията с музика, чужди езици и други статични занимания водят до силно снижаване на двигателната активност, на фона на голямата потребност от движение.

Постъпвайки в първи клас, детето попада в нов детски колектив и нови възрастни. Налага му се да установи контакти с връстници и педагози, учи се да изпълнява училищната дисциплина, да поема нови отговорности, свързани с учебната дейност. Опитът показва, че не всички деца са готови за това. Някои първокласници, даже с високо интелектуално развития, трудно понасят натоварването. Психолозите предупеждават за това, че за много първокласници, и особено шестгодишните, социалната адаптация е трудна, тъй като неоформената им личност още не е способна да се подчинява на режима в училище, да усвоява уичлищните норми на поведение, да признава новите отговорности.
Годината, отделяща шестгодишното дете от седемгодишното, е много важна за психическото развитие, защото през този период у детето се формира произволната регулация на поведението, ориентацията към социалните норми и изисквания.

Като никога ние се изправяме остро пред въпроса, как да помогнем на детето, запазвайки здравето му, да го научим да изпълнява новите правила и изисквания от учителя, как плавно и безболезнено да премине от игровата към новата, много по-сложна учебна дейност. До голяма степен тоа се отнася до така наречените хиперактивни деца. Те много трудно се заседяват на чиновете. Те не могат да седят мирно, силно подвижни са, понякога скачат от място, отвличат се, говорят силно, даже когато ги помолят да не правят това. Такива деца не винаги усещат дистанцията между себе си и педагога. Сред тях има много „драки”, лесно се възбуждат и даже стават агресивни към съучениците си. Да осъждате и наказвате хиперактивните деца е безполезно, те се нуждаят от лекарска помощ.
Някои деца имат друг проблем, свързан с нервната система. Те също не са способни да изседят целия урок, след четвърт час губят интерес към занятието, гледат през прозореца, отвличат се. Те не шумят, не стават от място, не пречат на обясненията на учителя. Тук става въпрос за деца, при които настъпва бърза умора, тъй като нервната им система се изтощава лесно. Внимателния учител предлага на такова дете индивидуален план за работа. За съжаление, не всички учители реагират бързо на подобне поведение. По силата на своята заетост, желанието да предадат на урока колкото се може повече, те увеличават темпа на работа и не забелязват „изоставащите“. В този случай е полезно коректното вмешателство на родителите, който най-добре познават своето дете, неговите особености и разговаряйки с учителя могат да му подскажат изход от създалата се ситуация.

С. Харисън:„Ние дотолкова се увличаме в обучението на нашите деца, че забравяеме, че образоваме детето, за да му помогнем е изграждането на неговия щастлив живот.А именно щастлив живот –е това, което от цялата си душа желаем и за своите деца, и за себе си“.

 

Автор: Г.С. Коротаева

Основното училище: Проблеми в обучението

 

В предишния постинг говорихме за нарушенията на навиците за учене и за причините за слабата успеваемост в училище

 

Втора част

Вечният въпрос: „Какво да правим?“
Да започнем с установяване на причината (или причините) за ниската успеваемост. За това във всички случаи е разумно да се консултирате със специалист.
Най-добрият вариант тук ще бъде „тристранната“ среща – учител, родител, училищен психолог – предприети, разбира се, не за да се установи: „Кой е виновен?“, а единствено в интерес на детето.
Ако установената причина или причини натежават към „биологичната“ група, първо трябва да се мисли за адекватно лечение на основното заболяване и за създаване на здравословен режим на работа и почивка на детето. През последните години авторите с ужас наблюдават една абсолютно противоестествена тенденция в дневния режим на малките ученици. На въпрос: „Колко време отнема на вашето дете да си приготви уроците?“, родители без колебание отговарят: „Всичкото свободно време. Прибираме се от училище, ядем и се захващаме за уроците, понякога и до късно вечерта.“
Това положение е недопустимо от всяка гледна точка. Тук, разбира се, става въпрос за неправилна организация на работното време на детето. Колкото и да е домашната от училище и колкото и неспособно да е детето, подготвянето на уроците за шест – осем часа е абсурдно. Такова удължаване на нормалния процес, обикновено, се наблюдава при деца с нарушения на вниманието. Такова дете не толкова пише домашната си работа, колкото гледа през прозореца, тихо си играе с играчки, гледа телевизия или мечтае. Всички негови собствени волеви процеси (и затова не е особено силна и развита) биват заместени от волевите процеси на майката или бабата, която слага детето да учи, и следи то да не се отклонява. Такова следене често не работи, защото мама или баба имат своя работа и отклоняват вниманието си от детето, то се разсейва и не чувства никаква отговорност за това, какво се случва – и оттук пет или шест часа изтощителна и напълно непродуктивна работа.
Много често такава ситуация се наблюдава при деца с различна степен на тежест на хипердинамичен синдром. Тук можем да съветваме следното.
Запишете детето в някоя много вълнуваща спортната секция (не шах!). Това едновременно ще работи и като средство за преодоляване на основното заболяване (хипердинамията), и като стимул за самото дете по-бързо да приключи домашното. То ще има ясна, разбираема цел – навреме да отидете на футбол, и поради тази цел неговите слаби възможности за концентрация ще заработят с пълна сила. Освен това е известно, че децата, които посещават кръжоци по свой избор, винаги успяват по-добре, отколкото деца със същото ниво на умения за учене, които не ходят на никакви клубове и посвещават цялото си време на подготовката на уроците. В продължение на много години авторът не е видял нито едно изключение. Всичко това е въпрос на организация на времето. И това умение се изгражда именно в основното, не в средното училище, както смятат някои родители.

За децата с нарушение на някои специфични функции, като краткосрочната или дългосрочната слухова памет, образното възприятие, процесите на анализ или обощение, умствената работоспособност и т.н., са необходими специални корекционни занимания за рехабилитация на засегнатите или просто изостанали в развитието си функции. Например, понякога лошото представяне на детето по писане или четене не е свързано не с дисграфия или дислексия, а с това, че при него е изключително малък обемът на краткосрочната памет. След подходящо обучение той се увеличава, детето започва да разбира, че всъщност то само чете или пише и, разбира се, резултатите му в тези областисе подобряват драстично. Такива занятия могат да се провеждат и с техните родители, за да бъдат инструктирани за това, но по-добре, разбира се е с това да се занимава училищният психолог. С конкретни нарушения на уменията за учене (като дисграфия и т.н.) работят по специални програми педагози и училищни психолози.

Ако детето е лявичар, както вече споменах, основният начин на терапия за успешното изграждане на умения за учене, е пълната подкрепа и внушаване на увереност в това, че съществуващите трудности са временни и ще бъдат успешно преодолени. Никога не упреквайте левичарите за слабите оценки по писане. Възможно най-рано и на достъпен за тях език трябва да се обясни на левичарите за техните психомоторни особености, като им се разкрият техните силни и слаби страни.
Впрочем казаното по-горе се отнася практически за почти всички деца, каквито и да са причините за тяхното изоставане в училище. Родителите не трябва просто да разберат, а да вземат на действително въоръжение простата истина:
детето няма да стане по-силно и по-умно от постоянното повтаряне на списъка с неговите недостатъци. Това, разбира се, важи не само за децата, но за всички хора въобще, но по-малките ученици в това отношение са по-силно уязвими. Самооценката у децата от начална училищна възраст е все още в процес на формиране и ако на детето често му се казва, че е тъпо или мързеливо, и за нищщо не става, то доста бързо само ще повярва в това и ще се държи като такова.

Втората, макар и банална истината гласи: за да изградят своя цялостен образ за себе си, децата от начална училищна възраст се стремят да се държат според това, което говорят за тях значимите възрастни. Значими възрастни за тях са родители, баби и дядовци, по-големи братя и сестри, учителите в училището. Осъзнавате ли отговорността? Оценката трябва да бъде балансирана и точна. Безогледното хвалене на детето е толкова неполезно, колкото и постоянното хокане.
По-дълбок и значителен ресурс може да се намери у всяко дете. Детето трябва да знае за своите способности. И да го уведомяваме за недостатъците му – то ги оставя зад гърба си, но да му говорим за неговите реални предимства е особено важно и най-вече ако става въпрос за дете с ниска успеваемост в училище.

Сега накратко ще засегнем социалните причини. Тук основния съвет е: Ако детето ви е с лош успех в началното училище, никога не нападайте учителката на детето си. Нищо добро няма да произтече от това, но неприятности могат лесно да последват. Каквато и да ви говори учителката, дори и да не сте съгласни, не спорете. Може да задавате въпроси, можете да посочите причини, като се обосновавате или да поискате съвет.
Ако атмосферата в клас е откровено нездравословна, или конфликтът между учителя и вашето дете е отишъл твърде далеч, отново, не отивайте на открита борба, дори и ако сте боец по природа. „В живота винаги има място за подвиг“, но ще бъде по-добре, ако прехвърлите детето в друго училище или паралелка. Психичното здраве на вашето дете ви е със сигурност по-скъпо от съмнителната „победа“ над учителката. В крайна сметка, лошите учителите са не по-малко, отколкото лошите продавачи или инженери, а вие колко деца имате?
Ако говорим за конфликти на детето ви с целия клас, тогава тактиката ви трябва да бъде коренно различна. Тук няма да помогне прехвърлянето на детето в друг клас или училище. То ще пренесе същите проблеми със себе си. Необходимо е да се разбере причината за нарушената комуникация с връстниците на детето и, ако е необходимо, то да се изпрати в психотерапевтична група, където такива нарушения биват откоригирани.
Възможни последици от лошата успеваемост в началното училище
Най-важните и със сигурност най-печални последствия от ранната неуспеваемост в училище са, че детето в самото начало на училищните си години започва да губи интерес и мотивация за учене. „Защо да се опитвам, като съм „неспособен“ и „глупав“. Както и да е, от мен няма нищо да излезе! Аз и не искам нищо да знам и да мога!“ Ако родителите се борят усилено с тази установка, то все някога тя може да бъде преодоляна, въпреки слабия успех. Детето пише с ужасни грешки, но обича да решава задачи и загадки, с нетърпение експериментира с думи и с четене. И това е чудесно. Проблемите с родния език, без значение колко дълбоки и тежки са те, в никакъв случай не изчерпват обучението в училище като цяло. Всъщност, пред него са история, физика и химия. Кой знае кой предмет може в бъдеще да привлече интереса му! Но докато се стигне до тях, трябва да се поддържа интересът и позитивното отношение към училището и ученето като цяло.
Свято място, както знаем, празно не остава, и ако детето не обича да учи, а познавателните му интереси не са развити, то трябва да се намери нещо в замяна. Някои, изоставащи в училище, деца с флегматичен темперамент, могат да прекарат цял ден у дома пред телевизора, компютъра или играейки си с конструктора. За да се предотврати това, трябва възможно най-скоро, докато детето е все още податливо и управляемо, да му се предложат и други, различни от училищните занимания дейности.
Ако едно дете е музикално, трябва да бъде ангажирано с музика (не непременно в музикално училище и може да бъде насочено към музикални школи и такива дейности в училище). Мобилни и хиперактивни деца е добре да бъдат ангажирани с танци или спорт, докато флегматичните и отпуснати деца могат да намерят своето място в школи и керамика, рисуване, конструиране. Малко вероятно е там детето да намери призванието си или някакво дългосрочно хоби, но това може да го безцелно скитане по улиците и други порочни занимания.

Освен това психологическите последици от лошата успеваемост в начално училище може да стане прична за твърде ниско самочувствие, да го направи свито и затворено. Селед време то ще е надраснало своите ранни проблеми в обучението, но все още ще се страхува до повръщане от предстояща контролна, ще се притеснява да да защитава своите интереси, въпреки очевидното, те са твърдо уверени в личната си непривлекателност и малоценност. Какво да се направи, за да се предотврати подобно развитие, е описано по-горе. Но ако това се случи, родителите на детето трябва непременно да се срещнат със специалист, психолог. Най-често в такива случаи, се предприема индивидуална или (ако е необходимо) фамилна психотерапия. Като правило, при активното взаимодействие със семейството специалистът може бързо да подобри самочувствието на детето до напълно адекватно ниво.

Основното училище: Проблеми в обучението

 

Първа част

 

Защо децата не успяват в началното училище?
Училищните навици, за разлика, например, способността на детето да седи, да държи предмет или да се обръща от корем на гръб, не зависят само от биологичното съзряване. Те трябва да се преподават и усвояват. Затова е разбираемо, че нивото на придобиване на училищни навици при децата неизбежно ще зависи от семейните обстоятелства и обучението в училище, както и от индивидуалните особености и характера. За съжаление, не винаги е възможно със сигурност да разграничим трудностите в училище, причинени от външни обстоятелства, от трудности, които се явяват следствие от някои нарушения.

Следователно причините, поради които децата не успяват в началното училище, са изключително разнообразни, безпроблемно преминават от една в друга, а и обикновено не се срещат изолирано, а в съвкупност. Много условно те могат да бъдат разделени в три групи: биологични, социални и емоционални.
Един от най-разпространените причини за ранна неуспеваемост е фактът, че някои деца отиват в първи клас, не достигнали нивото от училищна зрялост. Това може да бъдат шест годишни деца, чиито родители не искат повече „да ги държат“ в детската градина или деца, които са достигнали календарните седем години, но чиято умствена възраст към момента на постъпване в първи клас е малко по-ниска поради това, че в предучилищна възраст са боледували много и често. Ако, въпреки предписанието на специалистите, такива деца попадат в първи клас преди да достигнат училищна зрялост, те са просто обречени да изостанат. Като правило, ако ги задържите за още една година у дома и се позанимавате внимателно с тях е възможно значително да се намали риска, ако не и да се предотврати тяхната неуспеваемост в началното училище.
 
Втора причина за изоставане в началното училище, гравитираща към „биологични група“ се явява това, че в училище постъпват соматично лабилини деца. Тяхната училищна зрялост е несъмнена, нивото им на интелигентност е достатъчно високо, календарната възраст съответства на обучението в първи клас, но … те често се разболяват и пропускат уроци, бързо се уморяват и към третия-четвъртия урок вече не са в състояние да се концентрират върху нищо и поради това втората половина на учебния ден протича за тях напразно. Такива деца, разбира се, трябва да ходят на училище, но те се нуждаят от специален режим и система за рехабилитационно-закалителни процедури. Тук могат да се включват деца с вродено или придобито увредени зрение и слух.
 
Следващата, безусловно биологична причина за бавния темп на развитие в началното училище – това е леворъчието. При тези деца господстващото полукълбо на мозъка, не е лявото, като при повечето хора, а дясното, и с това са свързани определени характеристики на личността. Без да навлизаме в по-дълбоки неврофизиологични и психологически характеристики на това състояние, ще отбележим само, че хората с господстващо „дясно полукълбо“ притежават специален „синтетичен“ възглед за света, на тях им е присъщо по-фино, артистично и интуитивно възприемане на реалността. За обсъждания от нас въпрос е по-важно, че всички (с изключение, може би, на училищата „Уолдорф“) учебни програми на училищата са насочени към деца с господстващо “ ляво полукълбо“ деца с преобладаващо аналитично, а не синтетично мислене. Освен това и съществуването на неприятния за „левичарите“ факт, че ние, за разлика от арабите и японците, пишем отляво надясно, следователно детето левичар си скрива с ръка всичко написано. Тази особеност на процеса, знаете, също не допринася за успеха им. Тук единственият съвет е търпение, търпение, търпение.
 
Сред американските професори, левичарите са 20 пъти повече, отколкото пишещите с дясната си ръка. Така че за вашето дете всичко е напред. Потърпете и му помогнете да издържи. Основното – да не се убие желанието за учене. Насърчавайте го, вдъхвайте му надежда. При благоприятни условия децата левичари, след като завършат основното училище, бързо и уверено догонват връстниците си. А оттам не е далече и до американския професор!
Следващата „около биологична“ причина са конкретни неврологични диагнози: задръжки в психическото развитие, лека умствена изостаналост, синдрома на свръхподвижните деца и др. Тук всички оздравителни и лечебни мероприятия се провеждат в близък контакт с лекуващия специалист, а на детето, доколкото е възможно се вдъхва доверие в това, че неговите проблеми са решими, и изоставането може да бъде преодоляно. 
 
Още две причини могат да бъдат условно, отнесени към социалната група. Едната от тях – това е педагогически занемареното дете.
Втората безусловно социална причина – това е лошото обучение в училище. Липсата на професионализъм на учителя, личните му проблеми се проектират върху децата. Конфликт между учители и родители, нездравословната атмосфера в клас, за пореден път се отразява върху детето.
 
Причината за лошото представяне може да бъде и неправилно подбраната програма за обучение. Например, родителите на едно дете със средни възможности, поради амбиция, го записват в училище за надарени деца, или откровено, артистично надарено дете бива записано в престижно училище по математика.
 
Следващата причина за слабото представяне е социална (и отчасти емоционална) и в началното училище тя се среща сравнително рядко) – това е конфликт на детето със съучениците си, неумение или нежелание да изгради с тях адекватни приятелски отношения.
И на последно място, чисто емоционална, но доста често срещана причина е личен конфликт или просто неразбиране между учител и ученик. Понякога това е просто несъответствие в характерите. В практиката автор има случай, когато едно момиче – флегматик отказва да ходи на училище и въобще да учи, като твърди, че мрази учителката си. След анализ на причините за тази омраза, стана ясно, че учителката (носеща званието „Заслужил учител“) – е холерик, която мигновено избухва и бързо се успокоява, по време на един урок може да се извика два пъти, и два пъти прочувствено и искрено да похвали един и същ ученик. За момичето такива промени в настроението са неразбираеми и неприятни и в крайна сметка тя решава, че учителката просто лъже, без в действителност да изпитва нищо. Да се намира в непосредствена близост с човек, който лъже, за нея е много трудно, и като начин за борба тя избира, типичния за флегматиканачин да излезе от ситуацията, тоест решава да не ходи повече на училище.
  
Като правило, това си е така.Бих искала да подчертая, че не е задължително да става въпрос за родители-алкохолици или деца, които са израснали в домове за наркомани ( случва се, за съжаление, и това, но тези деца обикновено изобщо не посещават училище. Тяхната съдба е наша обща болка и тревога, но сега ние не говорим за тях). Педагогически занемарени деца се срещат при съвсем нормалн, съвсем прилични и дори много заможни семейства. Независимо дали ни харесва или не, децата днес трябва да се подготвят за училище. Не забравяйте, че педагогическата занемареност – не означава задължително проституираща майка и подут от водка баща. Както винаги в живота, всичко се оказва малко по-трудно …Детето е необщителено или прекалено срамежливо. Има някакъв недостатък във външния си вид, или е твърде избухливо и агресивно. Дразнят го или го избягват, не му дават път, то няма приятели, то не иска да ходи на училище и е постоянно под стрес, притеснява се – в резултат, на което, страда успеваемостта.
 
 

Различни видове нарушения на навиците за учене
Нарушенията на успеваемостта предизвикани от социални и емоционални причини, ние тук няма да разглеждаме. Те могат да изглеждат всякак, от намаляване на паметта на детето до категоричен отказа да ходи на училище. Всеки един случай трябва да се разглежда индивидуално с участието на родителите, училищните психолози и учителката, която непосредствено учи детето.

В този раздел ще разгледаме някои специфични нарушения в развитието на навиците за учене(СНРНУ) Тези нарушения обикновено не са пряка последица от други заболявания (като например с умствена изостаналост, детска церебрална парализа, общи неврологични дефекти, неоткоригирани зрителни или слухови увреждания, или значителни емоционални растройства), въпреки че те могат да се срещнат като съпътстващи. СНРНУсе наблюдават често в съчетание с други клинични синдроми, такива като разстройство на вниманието или разстройство на поведението или други нарушения в развитието, като например нарушения в развитието на двигателните функции или специфични нарушения в развитието на речта. 
Произхода на СНРНУ е неизвестен, но съществува предположение, че водеща роля имат биологичните фактори, които от своя страна са в тясно взаимодействие с не-биологични фактори (като ситуацията в семейството, благоприятните възможности за обучение и качеството на обучението). Въпреки, че тези нарушения са свързани с биологичното съзряване, това не означава, че децата с подобни нарушения са на много ниска степен от нормалното развитие, и с течение на времето няма да се изравнят със своите връстници. В много случаи, признаците на тези нарушения могат да продължат в юношеска възраст, и да се съхранят и при възрастните. Много често това разстройство се предшества от забавяне или нарушения в развитието на речта в по-ранните години.

 

Сред нарушенията на SRRSHN са:

 
1. Дислексия – специфично нарушение на уменията за четене.
Главната особеност на това разстройство са специфични и значителни нарушения в развитието на уменията за четене, което не може да се обясни единствено с умствената възраст, зрителни проблеми или неадекватно обучение в училище. Може да бъде нарушено умението за разбиране на текста, техниката на четене или изпълнението на задачи, изискващи четене. Трудности при четене често се комбинират с трудности в придобиването на навици за правилно писане.

При четене се наблюдават:
– бавен темп на четене;
– пропуски, замени, изменение или допълнение на думи или части от думи;
– при опит да започне да чете отново, следва дълго запъване или „загуба на място“ в текста, и неточности в изразяването;
– пренареждане на думите в изречението или буквите в думите.
Може да бъде недостатъчност в разбирането на прочетеното, изразяващо се:
– в невъзможност да си спомни факти от прочетеното;
– в неспособност да направи изводи или заключение от същността на прочетеното;
– в това, че за да отговори на въпроси по прочетеното използва по-скоро общи знания, отколкото информация от конкретния разказ.
 
 
2. Дисграфия – специфично нарушение на уменията за писане.
 При това заболяване е нарушена като способността за устно произнасяне на думите буква по буква, така и правилното писане. Наблюдава се замяна на букви, пропускане на букви и срички.
 Много често се съчетава с нарушения в четенето или е следствие от това е, и става така, че уменията за четене постепенно стават задоволителни или дори добри, а в тетрадките все още е пъна „бъркотия“.
 
 3. Акалкулия – специфично нарушение на аритметичните умения.
Тук дефектът касае основните умения за събиране, изваждане, умножение и деление или решаване на задачи. Трудностите, които възникват в този случай, могат да включват недоститиг в разбирането на понятията, лежащи в основата на аритметичните операции, отсъствие на разбиране на математическите термини или знаци неразпознаване на цифровите знаци и т.н. 
 
 
4. Затруднения в обучението – смесено разстройство на уменията за учене.
Тук се забелязва съчетание на действията на два или три от по-горе описаните разстройства, често свързани с нарушения на вниманието, паметта и умствената работоспособност. Не рядко се наблюдават емоционални и поведенчески разстройства, изразени в по-голяма или по-малка степен.
 
Следва   Вечният въпрос: „Какво да правим?“

Автор: Е.В. Мурашова

 

http://adalin.mospsy.ru/l_04_00/l_04029.shtml

%d bloggers like this: