Физическото възпитание на децата със синдром на дефицит на вниманието

В предишния постинг ви запознахме с лечебното хранене на хиперактивните деца

Както е известно, заниманието с физкултура укрепва здравето на човека и нерядко го предпазва от заболявания. Физическите упражнения подобряват работата на сърдечно­съдовата и дихателна системи, активизират обмяната на веществата, укрепват мускулатурата и тъканите, увеличиват кислородния обмен, извеждат шлаките, намаляват умората в мускулите, зареждат човека с дополнителна енергия.

Към лечението на деца с хиперактивност и синдром на дефицит на вниманието трябва да се включи физическа рехабилитация. Колкото и да е странно, за такива деца дополнителното физическо натоварване, не само не е противопоказано, но е и полезно. Системните занимания с гимнастика правят детето значително по-спокойно. То си изработва правилна координация на движенията, възстановяват се поведенческите му реакции, нормализира се сънят, развива се костно-мускулната система. Освен това, гимнастиката оказва общоукрепващо въздействие върху целия организъм, което е особено важно.

Физкултурните занимания с хиперактивни деца трабва да се провеждат, съблюдавайки много препоръки.

Первоначално, трябва да се провеждат под контрола на педиатър, невропатолог и лекар по ЛФК. Това, естествено, не означава, че гимнастика трабва да се прави само в специални зали, в строго определени часове. У дома или на вилата с родителите би било даже полезно, ако упражненията по лечебна физкултура дават желаните резултати само в този случай, ако се провеждат продължително време, но добре разбити на отделни цикли и се провеждат няколко пъти на ден, с постепенно увеличаване на натоварването. Но те трябва да бъдат показани на родителите от лекар по лечебна физкултура, който трябва постоянно да бъде информиран за резултатите. С него трябва да се обсъждат кои упражнения са полезни и се харесват на детето, кои не, какво да се добави и кое да се изключи.

Второ, трябва да се има предвид, че хиперактивните деца не трябва да участват в игри, където емоциите са силно изразени: съревнования, отборни игри (футбол, баскетбол).

Трето, преди да пристъпите към занимания на детето трябва да се направи медицински преглед, за да се изясни, дали дополнителното натоварване няма да се окаже вредно за отделни органи и системи.

Четвърто, лечебната физкултура има конкретна насоченост, затова е добре да се съчетава с плуване или с някои видове индивидуален спорт, които могат да заинтересуват детето.

Ако родителите и останалите възрастни, в близкото обкръжение на детето, познават основните признаци на синдрома на дефицит на вниманието с хиперактивност, ще могат грамотно да построят своята система на взаимоотношения с него и ще организират така деня на детето, че ще създадат всички условия за коррекция на отклонението в неговото развитие.

 

Advertisements

Лечебно хранене при хиперактивните деца


 В предишни япостинг ви запознахме с начините на общуване на родителите с детето

От храненето на хиперактивно дете зависи много: в някои случаи то може дори да доведе до развитие на синдрома, а в други – да усложни протичането на заболяването. Въпреки това, каквато и да е, сама оп себе си диетата не може да лекува.
Особено внимание на храненето следва да се обърне на пациенти с хиперактивност в резултат на алергии. Общи препоръки тук не могат да бъдат дадени, тъй като различни деца, може да не понасят определени храни. От храната трябва да изключат конктретни „възбудители“.
Нетърпимостта към определени храни се определя алергологични центрове с помощта на специфични техники и тестове. Често се използват биоелектронни методики (по-специално, електропунктура по д-р Фол), тест за мускулното съпротивление и т.н. Дори в случаите, когато даден продукт не може да се определи, се разкрива група, като например въглехидрати и животински протеини, което дава надежда за по-добър резултат. Разбира се, цялата група от продукти, не може да бъде изключена драстично, това трябва да се прави постепенно, променяйки, подбирайки, търсейки негов заместител.
В хранителния режим на децата с хиперактивност и дефицит на вниманието трябва да присъстват главно плодове и салати, приготвени с растителни масла, студено пресовани, масло или маргарин консумирани предимно в суров вид. Бялото брашно трябва да се замени с грис и трици.

Взаимодействие на учителите с хиперактивно дете

В предишния постинг ви запознахме с признаците на синдрома дефицит на вниманието и хиперактивност

 

С появата на хиперактивно дете в детска градина за учителите възникват не малко проблеми. Те започват да се оплакват от изригващото от детето непрекъснато безпокойство, забелязват, че то се намесва в играта на всички деца, постоянно се оплаква, обижда приятелите си. Трябва да се помни, че за овладяване на подобно държание, главна роля играе поведението на възрастните, тяхната стратегия и тактика за общуването с такова дете. Затова системата от забрани, трябва непременно да бъде съпроводена с алтернативни предложения. Например, ако детето започне да плаче за всичко – можете да му предложите да накъса на парченца лист отпадъчна хартия, а след това да събере всички парченца в пликче.
Работа с хиперактивно дете трябва да способства за облекчаване на неговото напрежение, на прекомерната му двигателна активност, да намали агресивността му, да развива уменията му да концентрира вниманието си, следвайки инструкциите на учителя. Като пример, за прилагане на гореказаното, са представени някои игри за хиперактивни деца.
Много деца с дефицит на вниманието и хиперактивност с мъка издържат следобедния сън в детската градина. В този случай, трябва учителят да седне до детето, да го погали по главата, да му поговори ласкаво, с мили думи. Благодарение на това мускулният тонус и емоционалното безпокойство у детето ще намалее. Постепенно то ще свикне да почива с останалите, по това време на деня, ще се събужда отпочинало, по-малко импулсивно, а понякога и наспано. Емоционалният и тактилен контакт е много ефективен при взаимодействие с хиперактивно дете.
Всичко това ще даде резултат, ако такава линия на поведение по отношение на детето от предучилищна възраст следват и неговите родители.

Особености в работата с хиперактивните деца

Ако детето ви е живо, подвижно, трудно се заседява на едно място, то това невинаги го характеризира като хиперактивно. Напълно нормално е да не може да седи дълго на стол, да е неспокойно преди сън, да не слуша в магазина за играчки, да тича и да не стои на едно място при продължителен престой. Онова, което отличава активното от хиперактивното дете е това, че последното ще тича, ще се движи безцелно, няма да се задържа за дълго на каквото и да е, колкото и интересен да е даден предмет, независимо от ситуацията – било то у дома, на гости, в кабинета на лекаря. На него не му влияят нито безкрайните молби, нито уговорки, нито забрани. Хиперактивността е болест, която трябва да се лекува.

Критерии за синдрома дефицит на вниманието
Все по-често, специалистите говорят за синдрома на дефицит на вниманието с хиперактивност, която съдържа три основни симптоми: разсеяност, хиперактивност и импулсивност.

Понятието „невнимание“ се състои от няколко признака. Един от най-важните е, че детето не е в състояние да държи вниманието си върху детайлите, което е и причината за допускане н грешки при изпълнението на всяка задача. Той не е в състояние да слуша това, което му се казва, и това създава впечатлението, че той просто игнорира думите и забележките на другите. Невнимателното дете не е в състояние да дошеде работата до край, което често се възприема като знак на протест. Работата е там, че той не е в състояние да усвоява и да се подчинява на правила, на инструкции. Невнимателните деца често се сблъскват с големи трудности в процеса на организиране на собствената си дейност. Те са склонни да избягват задачите, които изискват продължително умствено напрежение, често се разсейват от външни стимули и непрекъснато всичко забравят.
За да поставите на дете диагноза „невнимателност“, то трябва да порявява най-малко шест от следните симптоми, които продължават да съществуват в продължение на поне половин година и се изразяват непрекъснато, което не позволява на детето от предучилищна възраст да се адаптира към нормалната възрастова среда.

Понятието“хиперактивност“ се характеризира със следните особености. Хиперактивните деца извършват постоянно някакви движения, никога не стоят спокойно. Нерядко са приказливи. Често неоснователно си движат ръцете, краката, въртят се на стола, винаги се обръщат назад. Те не са в състояние да стоят дълго на едно място, скачат без разрешение, разхождат се из групата и др Двигателната активност на такова дете, като правило няма определена цел.  То просто тича, крие се, опитва да се покатерят някъде, въпреки че понякога това не е безопасно. Хиперактивните деца не могат да играят на тихи игри, да се отпуснат, седи тихо и спокойно, да правят нещо конкретно. Те са винаги фокусирани върху движението.

 

За импулсивността на детето свидетелстват следните характеристики. То често отговаря на въпроси, без да помисли и без да ги чуе докрай, понякога просто извиква отговора. Независимо от ситуацията и обстоятелствата такова дете не може да дочака реда си: пречи на разговора, на игрите, прилепва се към околните.
За да говорим за хиперактивност и импулсивност е необходимо описаните по-горе симптоми да са се задържали трайно в поведението на детето поне в разстояние на шест месеца.
 

  

 

 

А.Ф. Двойнова,
педагог-­психолог ГОУ „Детский сад № 2568“ г. Москвы

%d bloggers like this: