Как да възпитаваме в детето си самоуважение и увереност в своите сили

 

 Ободрявайте постоянно

„Ти можеш да построиш пирамидката! Ти беше най-красивото момиченце на празника! Това твоята рисунка ли е? Колко си умна!» – подобни жизнеутвърждаващи и подбуждщи към действие реплики за детето са просто необходими, особено когато са казани от родителите. Такава поддръжка помага малкото дете да формира вътрешно самоуважение. То израства активно, уверено в себе си. Силата на влиянието на вашите думи за детето ви е толкова голяма, че е способна да повдигне самооценката му, дори когато утвърждавате несъществуващи достоинства. „Каква си ми красавица!“ – казва често любящата майка на пълничката си дъщеричка. Не е учудващо, че когато тя стане на двадесет години, дори параметрите й да не съвпадат съвсем с тези на моделите, нея няма да я мъчат комплекси, няма да се измъчва с диети, ще бъде уверена в собствената си неотразимост и ще има оглушителен успех сред противоположния пол. Ето какво представлява правилна установка, изградена в детството!

 

Когато е нужно, помагайте

Чувствате, че детето ви не цени себе си достатъчно високо? Предложете му занимание, в което то може да се самоизрази максимално и по такъв начин да израсне в собствените си очи. За някого това е спортна игра, за другиго – пеене, танци, рисуване. Тези постижения трябва обезателно да се забелязват: възхищавайте им се ги хвалете. Положителните отзиви се „записват“ както на съзнателно, така и на подсъзнателно ниво и по този начин работят за уважението.

 

Хвалете често

Поводи за това могат да се намерят винаги!

 

Критикувайте по-малко

Детските комплекси са един от главните фактори, влияещи върху развитието на личността на детето. Вашите излишно придирчиви погледи могат да прераснат в самобичуване. Детето, подложено на постоянна критика, първо, завинаги губи самоуважение и вяря в себе си, и второ, цял живот ще ви  доказва своята състоятелност. Първия вариант ще изпълни детето с безинициативност и отсътствие на целеустременост в бъдеще. Вторият вариант е лош с това, че волята и решимостта за постигане на поставените цели не са подкрепени от чувство на удовлетворение. И каквито и да са успехите, на него му се струва, че това е малко, можело е да получи по-висок резултат. „Да победи в национален песенен конкурс са глупости. Ценен е само международният успех!»

 

Никога не допускайте неуважение към себе си

Бъдете за детето си образец за висока самооценка. Примерите на родителите са много заразителни. Ако си позволявате да се ядосвате на себе си пред детето, да проявявате неуважение към съпруга си, свекърва си, роднини и случайни хора (и оборатното – ако всички те го проявяват по отношение на вас), то за вашето дете ще бъде сложно да усвои уроците по самоуважение, каквото и да му говорите. Затова забранете на себе си и на близките си да повишават глас пред детето, изискайте извинение за грубостта, не допускайте вашето мнение да се игнорира. Тогава за детето ще бъде лесно да действа по аналогия с вас и да осъзнае само за себе си такова понятие, каквото е самоуважението.

 

Източник: http://www.allwomens.ru/6923-vospitanie-u-doshkolnikov-samouvazheniya-i-uverennosti-v-sebe.html

Advertisements

Ролята на педагога за формиране на детската личност и възпитаването на самоуважение и увереност в себе си

 За ролята на самоуважениетои самоувереността при формиране на детската личност стана дума в предишния постинг

За възпитанието на тези качества у детето, учителят може да използва различни източници и механизми.
На първо място, това е обратната връзка с другите хора – тези мнения, отношения и оценки, които другите хора дават на детето. Те могат да бъдат позитивни или негативни думи, като например: „Колко интересна рисунка си направил!“ или „Какво смяташ, че си нарисувал? Да не би това да е къща???“ Може да бъде поглед (топъл и одобряващ или невнимателен и равнодушен), движение – радостно, притеглящо детето или равнодушно минавайки покрай него, ласкаво докосване или шамар.  С други думи, насочените към детето думи, погледи, жестове, движения, интонация – всичко това е обратна връзка. Детето улавя и присвоява (интериоризира) тези обратни връзки и на базата на тях започва да строи своето самоуважение. Ако обратните връзки са позитивни, то те ще обеспечат формирането на високо самоуважение, ако са негативни – ниско. От всички хора, намиращи се в обкръжението на детето, особено значение за формирането на неговото самоуважение имат родителите, особено майката, и хората, с които то често общува, в т. ч. възпитателите и другите деца от групата в детската градина.

 

Правилото КИП

Трябва да запомним, че позитивните връзки с детето трябва да се подчиняват на три условия. Те трябва да бъдат конкретни, искрени и правдиви. Това може да бъде обозначено като правилото КИП – правило, което следва да се спазва, ако искаме да формираме у детето здраво самоуважения. Хвалете го искрено и то за нещо конкретно, нещо което му се е получило действително добре. Например: „Харесва ми рисунката ти, особено подбора на цветовете за листята и цветчетата“ или: „Добре си каза стихотворението, научаваш се да го казваш изразително, да покажеш с глас това, това за което се казва в него“. Такива оценки подбуждат детето към анализ на своята дейност, показват му, че ние виждаме и ценим неговите успехи. Заедно с това те го подготвят за адекватно възприемане и на неизбежните отрицателни оценки, което ще стимулира детето от предучилищна възраст към усъвършен­стване на своите умения.

Именно самоанализът и самонаблюдението се явяват следващият източник за развитие на самоуважението. Анализирайки резултатите от собствената си дейност, детето прави само на себе си оценка, на основание на която неговото самоуважение расте или, обратно, пада. Например, рисунката, която му харесва на него самото, повдига и нивото на уважение към себе си, както и неуспешното прескачане на поток, напротив, го снижава.
Очевидно е, че възрастният може да регулира този процес. За това е нужно доста по-често да насоваме вниманието на детето към неговите успешни прояви, но не пряко, а задавайки подпомагащи въпроси: „А кое на теб самата ти харесва в твоята рисунка?“, „Какво вече се научи да правиш добре?“, „Започна вече да подскачаш на единкрак?“ и т. н.

%d bloggers like this: