Корекционни игри за хиперактивни деца III

Корекционни игри за хиперактивни деца I

Корекционни игри за хиперактивни деца II

 

Игри за развитие на мисленето

„Само за едно“
Тази игра може да изглежда скучновата, от гледна точка на възрастните, но децата я обичат много.

Предложете на детето да избере една любима играчка. След това му обяснете правилата. В тази игра може да се говори само за едно – за избраната играчка. При това говори само този, у чиято ръка е играчката. Трябва да се каже само едно изречение, описващо тази играчка като цяло или някакви нейни детайли. След това тя се предава на друг играч. Тогава той казва своето изречение за същия предмет. Обърнете внимание да не се повтаря вече казаното и да не се правят отвлечени изказвания, като  фрази от типа: „А аз  видях у баба подобна…“. За такива изказвания се дават наказателни балове. А играч, набрал три такива бала, отпада! Начисляват се наказателни балове за повторение на нещо казано и за играч, който отговаря, когато не му е ред.

Забележка. Добре е да се зададе време. Например, ако след изтичане на десет минути никой от участниците не е набрал три наказателни бала, то играта пропада. Постепенно тя може да се усложнява, избирайки в качеството на неин обект не играчка, а по- прост предмет,  които няма много признаци. Ако можете да описвате достатъчно дълго предмети, като молив например, то смело смятайте, че сте достигнали с детето си определени висоти!

„Улови – не улавай“
Правилата на тази игра приличат на всички известни способи за игра на  „Може – не може“. Просто се променят условията, при които детето може да лови топката и при които – не. Например, в тази игра се договаряте с детето, че ако хвърляйки му топката произнасяте дума, отнасяща се до растение, то може да я улови. Ако думата не се явява растение, то детето отбива топката. Например, като условие може да се назовават „Мебел – не мебел“. Аналогични варианти са „Риба – не риба“, „Транспорт – не транспорт“, „Лети – не лети“ и множество други. Количеството на избираемите условия на играта зависи само от вашата фантазия. Ако тя изведнъж секне, предложете на детето само да избере условие, тоест категория думи, при които то няма да лови. Децата понякога дават съвършено свежи и творчески идеи!

Забележка. Както, вероятно, сте забелязали, тази игра развива не само вниманието, но и способността за обобщаване, скоростта за обработка на слухово възприета информация. Затова с цел интелектуалното развитие на детето, постарайте се категориите на тези понятия да бъдат разнообразни и да засягат различни сфери, а да не се ограничават с битови и често използувани думи.

Корекционни игри за хиперактивни деца II

 

Игри за развитие на вниманието

„Последният мохикан“

Тази игра е добре да се проведе след като дадем на детето знания за индянците. Обсъдете основните характеристики на индиянците: близостта им с природата, умението да чуват и виждат всичко, което произтича около тях. Особено внимателни са индиянците, когато тръгват на лов или „отбиват вражеските набези“. От това, какво ще забележат по време на лов, ще различат ли шумовете, може да зависи тяхното благополучие. След това, когато игровата мотивация е създадена, предложете на детето да бъде такъв индиянец. Нека то да затвори очи и да се постарае да чуе всички звуци в стаята и извън нея. Попитайте го за произхода на тези звуци.

Забележка. За да бъде по-интересно, може специално да се организират някои шумове и звуци. Почуквайте по различни предмети в стаята, затръшнете варатата, смачкайте вестник и т. н.

„Коректор“

Децата обичат тази игра, защото тя им дава възможност да почувстват себе си възрастни и важни. Като начало е нужно да им объясните смисъла на непознатата дума „коректор“. Припомнете с детето неговите любими книги и детски списания. Срещало ли е в тях някога грешки? Разбира се не, ако става въпрос за добро издателство. А авторите също могат да допускат грешки. Човекът, който се занимава с тяхното изправяне се нарича коректор. Предложете на детето да поработи на такава отговорна длъжност.

Вземете стара книга или списание, където има голям текст. Договорете се с детето за това, коя буква днес ще бъде условно „неправилна“, тоест коя буква то ще зачерква. След това изберете фрагмент от текста или засечете време за работа (не повече от десет минути). Когато това време свърши или е коригиран целият избран откъс, проверете текста. Ако вашият син или дъщеря  действително са зачеркнали всички нужни букви, то обазателно го похвалете.

Ако вашият „коректор” е допуснал пропуски или грешки, не се огорчавайте – то има в какво да се осъвършенства! Вземете лист с квадратчета и му начертайте координатна система. По вертикалната ос отбележете толкова квадратчета, колкото грешки е допуснало детето. Когато проведете тази игра повторно, то на същия чертеж отбележете следващото количество грешки. Съединете получените точки. Ако кривата се спуска надолу, значи, вашето дете днес е работило по-внимателно, отколкото по-рано. Порадвайте се заедно с него на това събитие!

Забележка. Желателно е описаната игра да се провежда с невнимателното дете системно. Тогава тя ще стане ефективен инструмент, способен да отстрани този недостатък. Ако вашето дете вече се справя без труд със заданието, то можете да усложните играта по следния начин. Първо, може да предложите на коректора да зачеркне не една буква, а три, при това по три различни способи. Така, например, буквата „М“ трябва да се зачеркне, буквата „С“ да се подчертае, а „И“ да се загради с кръгче. Второ, може да внесете шумови пречки, които да отвличат детето от работата над заданието.

„Учител“

Тази игра навярно ще се понрави на тези, които вече учат в училище, особено в началните класове. В тази възраст децата лесно се отъждествяват с учителите си, желаят да бъдат на неговото място.

Докато при вас е обратно, налага се да се представитекато небрежен ученик и да се подготовите за урока, като препишете няколко изречения от книга. При това трябва да допуснете в своя текст няколко грешки. По-добре да не правите пунктуационни грешки, тъй като детето може и да не знае някои правила. Затова можете да пропускате букви, да променяте окончания, да не съгласувате съществителни и прилагателни по род и число. Нека детето влезе в ролята на учителя и да провери вашата работа. Когато намери всички грешки, му предложете да ви пише оценка. Бъдете морално готови, че вашият син или дъщеря с нескрита радост ще ви постави двойка.
Забележка. Ако почеркът ви е неразбираем, то по-добре напечатете текста с грешките или го напишете с печатни букви.

Корекционни игри за хиперактивни деца I

Обикновено родителите на хиперактивните деца са се наслушали, от възпитателите и учителите, на оплаквания за особеностите на своето дете. Въпреки това няма да е излишно още веднъж да опишем портрета на такова дете.

И така, хиперактивното дете е постоянно активно, импулсивно, често с хаотични движения. То постоянно се върти на масата, много говори, често не довежда до край започнатото, забравя това, което му е поръчано, ненавижда скучните и продължителни занимания и не е в състояние да ги изпълни. Трудно му е да бъде последователно и да задържа дълго вниманието си над нещо. Прекъсва  събеседниците си в разговор, отговаря, не доизслушва. Не е способно задълго да контролира своето поведение и да се подчинява на правила.

Ако този портрет ви е познат, значи, вие имате работа действително с хиперактивно дете и са ви добре известни всички трудности, с които се сблъскват при неговото възпитание възрастните. Но самото дете страда не по-малко поради тези си особености, тъй като в основата на синдрома на хиперактивност, като правило, лежи минималната мозъчна дисфункция. Затова не бива да се отнасяме към такива деца като към непослушни, капризни или упорити. Те просто не могат да контролират някои свои прояви.

За да помогнем на хиперактивното дете ефективно, трябва да се съветваме с повече и различни специалисти. Това означава, че всеки специалист, който работи с детето, може да допринесе с нещо за овладяване на проблема. Невропатологът ще назначи медикаментозна поддръжка, възпитателите и учителите могат да се замислят как да адаптират изискванията си към възможностите на детето, да използват правилни методи при поощрение и пресичане на някои поведенчески прояви. Но освен казаното у тези деца е необходимо да се изграждат навици за управление на своето внимание и поведение. Това може най-добре да се реализира с игри!

Преди да преминем към описание на игрите, ще договорим правила, които родителят е  длъжен да съблюдава както в играта, така и в ежедневието при общуване с хиперактивното дете.

Правило 1. Не очаквайте всичко и веднага. Трябва да започнете с трениране само на една функция (например, само вниманието. При това сте длъжни да изтърпите „въртенето” на масата или преобръщането на всички предмети на масата в процеса на тази работа). Помнете, че ако вие навиквате детето, то неговите усилия да контролира своите действия приключват, а концентрирането върху задачата става по-трудно. Само с продължителни, съвместни усилия можете да започнете да изисквате не само внимание, но и общоприето поведение по време на вашите игрови занимания.

Правило 2. Не допускайте преумора и превъзбуждане на детето: от време навреме превключвайте на други видове игри и занимания, но не много често. Важно е също така да съблюдават спазването на щадящ дневен режим с обезпечаване на пълноценен сън и спокойна обстановка.

Правило 3. Тъй като за хиперактивното дете е сложно да се контролира, то се нуждае от външен контрол. Много е важно възрастните да бъдат последователни при поставянето на външни рамки за „може“ и „не може“. Необходимо е да се съобразяват с това, че детето не може дълго да чака, затова всички наказания и поощрения трябва да са навременни. Това може да бъде добра дума, малък сувенир или условен знак-жетон, но трябва да ги дадете на детето достатъчно бързо, след като то е получило вашето одобрение за действията си.

Правило 4. Започнете заниманията с хиперактивното дете индивидуално и след това го въведете постепенно в груповите игри, тъй като индивидуалните особености  на такива деца им пречат да се съсредоточат над това, което предлага възрастният, ако с него има връстници. Също така невъздържаността  на детето и неговото неумение да се придържа към правилата на груповата игра, може да провокира конфликт сред играещите.

Правило 5. Използваните във вашата корекционна работа игри трябва да бъдат подбрани в следващите направления:

– игри за развитие на вниманието;
– игри и упражнения за снемане на мускулното и емоционално напрежение (релаксация);
– игри, развиващи навици за волева регулация (управление);
– игри, способстващи за развитие на умение за общуване.

Те всички ще бъдат разгледани в следващите няколко постинга.

Автор: Татьяна Ломтева

http://adalin.mospsy.ru/l_02_00/l_02_07k.shtml

Как да се справим с детската агресия

Продължаваме със стратегиите за справяне с детската агресия

 

Kaк да научим детето да не удря другарчетата си и да не граби играчките им?

Във възрастта между 3 и 4 години децата стигат да етап, в който могат да използват думи вместо действия, за да изразят чувствата си. Това е чедесен момент да започнете да учите детето си как да казва какво чувства вместо да го показва. Окуражавайте го да казва “много ме ядоса” когато има желание да удари. Опитайте и следните съвети, за да направите времето за игри безопасно и приятно за всички:

Наблюдавайте внимателно детето. Ако започне да хапе, удря, дращи или да скубе, се намесете незабавно. Нежно го дръпнете настрани и му кажете, че това, което прави, не е хубаво. Може да се наложи да го отдалечите от приятелчетата му за няколко минути, докато се успокои. Гладайте дали в държанието му има някакъв модел – може да откриете, че определени ситуации го предизвикват. Детето може да започне да удря например когато някое другарче отказва да му върне любимото влакче. За да избегнете това, махнете настрана любимите играчки (бел.прев. – или просто не ги изнасяйте навън) и оставете не толкова обичаните наоколо, за да си ги поделят.

Играйте на игри, които учат на съвместни действия. Игрите “наужким”, например да се играе на къща, помагат да научите детето да работи съвместно с някого. Понеже този род игри наблягат на ролите, те учат детето също така да изразява с думи чувствата си. Ако се ядоса по време на играта, подтикнете го да говори за чувствата си като го питате: “Ти си таткото в къщата. Какво казва таткото, когато е ядосан?”. Ако детето е имало добър пример в лицето на бащата, то ще отреагира точно както прави татко му: като каже, че е сърдит и обясни защо. (бел.прев. Ако пък случаят не е такъв, отново имате възможност чрез игровия елемент да коригирате и да посочите правилния начин на поведение, който детето впоследствие с удоволствие ще сравнява и ще се опитва да “възпитава” и у таткото;-)

Намерете нови приятели. Вземете предвид възможността приятелчетата на вашето дете, към които е насочена агресията му, просто да не са подходящата компания за него. Ако ударите и грабенето на играчки се появяват главно при игрите с 2-3 едни и същи деца всеки път, може би е време да му помогнете да си намери други другарчета за игра. Броят на децата, с които играе, също може да бъде проблем. Удрянето може да бъде например начин детето да привлече вниманието на деца, които не му обръщат внимание. Ограничавайки броя на децата, с които играе в определен момент до 2 (защото двама обикновено играят много по-добре от трима) може да се разреши проблема, също както и ако към тройката се присъедини четвърто дете, което да позволи да си играят на двойки.

Възнаграждавайте доброто държание. Децата на тази възраст реагират положително на похвала, така че осигурете им я. Ако детето ви играе с другите и си поделя играчките, кажете му своето одобрение. Ако каже на приятелите си, че е ядосано вместо да им се нахвърли, дръпнете го после настрани и му кажете колко сте горди с него. Когато става въпрос за справяне с агресивното поведение, най-вероятно ще установите, че похвалата е много по-ефикасна от наказанията.

Помогнете на детето да разбира чувствата си. Макар децата на възраст 3-4 години да започват да разбират какво са емоциите, те често не схващат разликата между тях и не знаят по какъв начин най-добре да ги изразяват. Има много чудесни детски книжки, които окуражават децата да разпознават емоциите си и да говорят за тях. Да помогнете на детето да даде име на това, което чувства, ще го накара по-малко да изразява с действия емоциите си.

По материали на http://www.parentcenter.com
превод от английски: Христина  Янева

Как да се справим с детската агресия

Продължаваме със стратегиите за справяне с детската агресия

Затвърждавайте чувството за отговорност

Ако агресивността на детето ви доведе до повреждане на чужди неща или до бъркотия, детето трябва да помогне това да се оправи. То може да залепи счупена играчка, например, или да събере бисквитите или кубчетата, които е разхвърляло в гнева си. Не формулирайте това като наказание, а просто като естествено следствие от гневна постъпка – всеки трябва да  го направи, след като е счупил нещо.

Също така се уверете, че детето е наясно, че трябва да каже “извинявай”, когато премине границата – дори ако трябва да го заведете за ръка до засегнатата страна и да го кажете вместо него. Извинението на детето може първоначално да звучи неискрено, но урокът ще намери почва у него.

Възнаграждавайте доброто поведение

Вместо да обръщате внимение на детето само когато се държи лошо, опитайте се да забележите и когато се държи добре – например когато моли да си поиграе на компютърната игра, а не грабва направо мишката, или когато отстъпва люлката на чакащо дете. Кажете му колко се гордеете с него. Покажете му, че самоконтролът и мирното решаване на конфликти са по-удовлетворяващи – и дават по-добри резултати, отколкото блъскането на децата. Сложете например специален календар на вратата на хладилника или на стената в детската стая и награждавайте детето с пъстър стикер, когато е съумяло да се сдържа.

 Ограничете телевизията

Невинно изглеждащите анимационни филмчета и някои други така наречени детски предавания често са изпълнени с викане, ритане, блъскане и удряне. Така че опитайте да проверите програмите, които детето ви гледа, като просто ги гледате с него – особено ако детето ви е склонно към агресия. Ако в програмата има нещо, което не одобрявате, говорете с детето за него “Видя ли как момичето блъсна приятелчето си, за да вземе каквото искаше? Това не е хубаво, нали?” (Американската асоциация на педиатрите препоръчва децата на възраст между 3 и 5 години да не гледат повече от час-два “качествена” телевизия на ден – още една причина да избягвате това предаване за в бъдеще).

Не се притеснявайте да потърсите помощ

Някои деца имат по-големи проблеми с агресивното поведедние от други. Ако държанието на детето ви е такова продължително време и в по-тежка форма, създава проблем в градината или в други организирани форми и като следствие предизвиква физически атаки към деца или възрастни, се консултирайте с педиатъра. Заедно можете да установите къде е коренът на проблема и да решите дали е необходим детски психолог или психиатър. Понякога зад гневните изблици се крият недиагностицирани нарушения в ученето или поведението, понякога проблемът е свързан със семейството или с някакви емоционални трудности.Каквато и да е причината, някой съветник би могъл да помогне на детето да преодолее емоциите, които водят до агресивност и да го научи да се контролира в бъдеще. Най-вероятно професионална помощ няма да ви бъде необходима – но ако детето има нужда от консултация, е облекчение да знаете, че не е нужно да се справяте с проблема съвсем сами.

Как да научим детето да си дава играчките

 

Егоизмът при детето ви започва да отслабва, но бавно. То може да почувства като ритник отдаване на одеалцето си на малкото му братче.  Може да позволи щедро гостът да бъде обслужен на първо място. Но почакайте за Нобелова награда за мир. Споделянето все още може да бъде трудно за егоцентричното дете от предучилищна възраст (а всички те са такива). Тъй като детето все още не разполага с усъвършенствана концепция за времето, да изчака пет минути, приятелят му да завърши своите обиколки на триколката, може да бъде мъчително. 

Насърчавайте го в дух на щедрост, но първо бъдете щедри към себе си. Ако детето ви помоли да отхапе от вашия сладолед, предложете му доброволно. Споделете домакинските си задължения, като го включите при завършването на задачата. Игри и други проекти, които могат да се работят в екип, също учат на сътрудничество.


Говорете за ползите от споделянето: колкото повече отдава нещата си на другите, толкова повече ще получава и това ще го прави щастлив. Ако иска да запази някои от неговите неща за себе си, попитайте го защо. Той може да има добра причина: може да се страхува, че бебето ще му счупи нещо ценно за него или, че някой ще вземе нещо, без да поиска разрешение, или няма да го върне. Уверете се, че всички в семейството зачитат неговата собственост, точно както се очаква то да зачита вашата.


Преди всичко, използвайте положителната подкрепа. Да го наказвате, защото не дава нещата си, ще бъде много по-малко ефективно, отколкото потупване по гърба, когато той показва щедрост.

източник:
Babycenter – Preschooler 

diapers’.com

 

Упражнения за работа с агресивни деца

 Упражнение 1. „Емоционален речник“
Упражнението е насочено към развитие на емоционалната сфера.
Сложете пред вашето дете набор от карти, на които са показани мимически прояви на различни емоции.
Възрастният пита: „Какво чувство е нарисувано тук?“
След това предлага на детето да си припомни, когато то е било в такова състояние, как се е чувствало и би ли искало това да се повтори.

„А дали такова изражение на лицето може да изразява друго чувство?“

„Какви от нарисуваните тук чувства изпитваш ти?“

Всички примери, приведени на детето от живота на възрастните, се записват на лист
хартия.

Като последна задача, на детето се предлага само да нарисува картинка, която съответства на тази емоция.

След 2-3 седмици играта може да се повтори, за да се сравни предишното му състояние с това, в които се намира в момента.

Може да попитате детето: „Какви състояния изпитваше повече през последните 2-3 седмици – добри или лоши?“

„А какво можеш да направиш, за да изпиташ колкото е възможно повече приятни чувства?“
Упражнение 2. „Цвете-седмоцвете“
Упражнението е насочено към формиране у детето на умениея да оценява своето състояние, да анализира поведението си.
Добре е възрастният, предварително, заедно с детето, да изреже от картон седем листенца на цвете. На всяко едно от листенцата да нарисува фигурки на хора – деца и възрастни – в различни ситуации. Детето разглежда листенцата и разказва за случаите, когато то е било в подобна ситуация, описва емоциите, които е изпитало в тези случаи.

Такива упражнения трябва да се провеждат многократно и от време на време да се обсъжда с детето, променили ли са се възгледите му за себе си и за другите. Например, ако едно дете първоначално заяви, че е щастливо, когато му подаряват подаръци, а след 2-3 месеца каже, че е най-щастливо, когато другите деца го приемат в играта си, можете да поговорите върху това и да го попитате, защо представите му са се променили.
Упражнение 3. „Във вълшебното царство“
Упражнението е насочено към развитие на съпричастност, за установяване на разбирателство между възрастния и детето.
Възрастният и детето прочитат някаква приказка и рисуват на голям лист хартия комикс, на който са изобразени героите и запомнящите се събития. След това възрастният моли детето да маркира мястото, където то би желало да се намира. Рисувайки, детето играе ролята на главния герой в приказката и описва „своите“ приключения. Възрастният му задава въпрос: „Какво ти би отговорил на героя от приказката, ако той те попита …

„Какво би направил, ако си на мястото на героя?“

„Какво щеше да почувстваш, ако героят от приказката дойдеше тук?“
Упражнение 4. „Емоциите на героите“
Упражнението е насочено към развитие на съпричастност, умение за оценка на ситуацията и поведението на другите.
Детето получава картички с изображения на различни емоционални състояния (изобразени с помощта на мимики или символи).
За предпочитане е картичките да се изготвят заедно с детето, за да се обсъждат чувствата, които те изобразяват.

Възрастният чете приказката, а детето в процеса на четенето отделя няколко картички, които по негово мнение отразяват емоционалното състояние на героя в различни ситуации. След приключване на четенето, детето обяснява в какви ситуации и защо героят е бил весел, тъжен, потиснат и т.н. Приказката не трябва да бъде прекалено дълга, да съответства на възрастта, на нивото на му интелигентност, да е съобразена с характеристиките на вниманието и паметта на детето.

 

Превод от руски: littlejody

 

Източник: Шапарь В.Б., Практическая психология. Психодиагностика отношений между родителями и детьми.

 

 

 

Previous Older Entries

%d bloggers like this: