Ефективни техники за речевото общуване II

 

Ефективни техники за речево общуване II

 

Друга ефективна техника на речево общуване се явява използването на стиловете «адвокат» и «прокурор». Всяка професионална дейност, с която сте се занимавали в продължение на много години, оставя отпечатък върху развитието на личностните ви качества.

Сред положителните качества, които се формират у педагозите, следва да  отбележим и някои отрицателни. Например, педагози със стаж се оплакват часто от това, че са придобили особен маниер на общуван с околните, че те започват да разглеждат света от позициите «добро» и «лошо», «правилно» и «неправилно», в резултат, на което в съжденията им се появява известна категоричност. Тази категоричност не помага за формирането на доброжелателна атмосфера, тъй като, първо, събеседникът се бои открито да заяви своята позиция, а второ, негативната информация за детето, за неговото поведение, изказана в категоричен стиле често се възприема от родителите болезнено, а понякога даже с агресия. Подобна позиция на педагога може да се отнесе към стила «прокурор», доколкото тук една от главните цели на възпитателя или учителя се явява обвинение.

Противоположен на стила «прокурор» е стилът «адвокат», който предполага защита на детето от педагога (или от неговите родители).

Така, стилът «адвокат» е подходящ за използване от педагога в общуването си с родителите тогава, когато:

  • те го молят за съвет, обръщат се за помощ, споделят своите проблеми, интересуват се от поведението и успехите на детето;
  • родителите има завишени изисквания към детето и очакват от него много високи резултати;
  • педагогът трябва да съобщи негативна информация за детето.

В този случай разговорът може да започне от позиция «адвокат», разказвайки добри неща за детето, а след това да се премине към неприятния момент.

Говорейки за проблемите на детето, педагогът може да говори от позицията на негов защитник – човек, който искрено иска да помогне както на детето, така и на родителите. Главното в позицията «адвокат» – е без обвинения да се намери изход от така създалата се ситуация. Въпросите към родителя се задават, не за да го обвинят, а за да се помогне на детето.

Учителят в позиция «адвокат»

  • Без значение сериозността на ситуацията, ние заедно ще се опитаме да намерим изход, и аз ви протягам ръка за помощ.
  • Аз не обвинявам вашето дете за случилото се. Ако това се е случило, значи, все има някаква причина. За мен не е важно да открия тази причина (кой е прав и кой – виновен – не решавам аз) или да изразя своето мнение. Моята задача и желание е да ви окажа помощ, за да разрешим така създалата се ситуация. Моята професионална задача, като педагог е да дам знания на детето, които то ще може да използва в живота.

Учителят в позицията «прокурор»

  • В тази ситуация вие, като родители, имате известна вина и сте длъжни да отговаряте за това.
  • Ваше задължение е било да контролирате ситуацията. Аз с нищо не мога да ви помогна.

Престоят в детската градина или училището, колкото и да е интересен и полезен, нерядко е съпроводен от определени трудноси. И целият им престой там не може да бъде само радостен и безоблачен. Затова  педагогът, работещ с деца, е принуден от време на време да общува с родителите им, предавайки им информация за детето, носеща негативен характер. Негативната информация, предадена от педагога на родителя, по-нататък може да стане както начало за сътрудничество между тях, така и начало на затегнат конфликт. Това много зависи от формата, от маниера, от стила на подаване на информацията от педагога. И така, използването на стила «прокурор» едва ли ще допринесе полза за взаимното разбиране на събеседниците. Освен това, когато родителят почувства в думите на учителя или възпитателя нотки на обвинение, той най-често, заема отбранителна позиция или влиза в контранастъпление, защитавайки своето дете. Възможна е друга реакция, родителят се «затваря» в себе си, съгласява се смирено с всичко, което казва педагогът, но не проявява никаква инициатива. Но когато се прибере у дома, нервиран и разстроен, той по-скоро, вместо да се опита да реши проблема, ще се нахвърли на детето, отреагирайки унижението, което е изпитал по време на разговора с педагога.

Описаната ситуация се отнася към раздела типични, освен това, тя има и своето продължение: след подобна «възпитателна» беседа едва ли между детето и родителя ще се възцарят добри отношения. Обидата или дори злобата на учителя, който «набеждава», също няма да помогне да се разреши проблемът, напротив, всичко това може само да задълбочи положението. Разбира се, негативната информация трябва да бъде съобщена на родителите, но в такъв случай главната задача на педагога е да прояви уважение към родителя и да му покаже, че той, педагогът, е заинтересован преди всичко да помогне на детето, а не да го обвини.

Следователно, общата установка на педагога за решаване на подобни проблеми, е че:

  • Родителят – не е враг, който пречи на възпитанието на детето, а смишленик;
  • Използването на стила «адвокат», който не предполага обвинение на детето;
  • С този разговор той търси съдействие  и пътища за решаване на проблема;
  • Този стил ще направи общуването в трудна ситуация по-ефективно.

За да разкажем на родителя за недоброто поведение на детето му, може да се изпользва също «принципът на сандвича»: добрата информация за детето да предшества от лошата, а краят на разговора трябва да се ориентира отново към «добрата» информация. Първата част от разговора подготвя емоционалния фон за приемане на втората, в процеса на която педагогът ще говори само за постъпката, а не за личността на детето, без обобщения и без «диагнози». А третият втап включва разкриване на силните страни на детето, което може да стане опора за търсене на конструктивно решение на проблема.

Advertisements

Ефективни техники за речево общуване I

 

Речевото общуване – е процес на установяване и поддържане на целенасочен, пряк или непряк, контакт между хората с помощта на езика. Педагогическата практика показва, че неправилно построеното речево съобщение може да доведе, както до неразбиране на партньорите, така и до открит конфликт.

Главната цел на взаимодействието «педагог – родител» е съвместната помощ, която детето може да получи в различни ситуации, в процеса на възпитание и обучение.  За реализацията на тази цел е необходимо учителят съзнателно да използва някои тактически прийоми, за които ще стане въпрос в този и следващия постинг.

Добър прийом е така нареченото «Аз – изказване», предложено от Томас Гордън.

«Аз – изказване»

«Аз – изказването» може да се окаже извънредно ефективно в ситуация на конфликт, когато трябва да се премине към конструктивното му разрешаване. Доколкото конфликтът често е съпровождан от взаимни обвинения, чрез използване на «Аз – изказването», може да се намали напрежението и да се породи взаимно разбиране. Само по себе си то е един от приемливите способи за изразяване на собствените чувства и поемане на ответственността за случващото се. Вместо да обвини партньора си (както често става по време на конфликт), говорещият изразява с думи проблема, чувствата, които са възникнали у него във тази връзка. Изказва причината за тяхното появяване и, освен това, изразява конкретната молба към другия, в която предлага вариант на разрешение на конфликтната ситуация, което от своя страна ще способства в бъдеще да се подобрят взаимоотношенията.

За да се научи педагогът да използва «Аз – изказването» в сложни ситуации, е желателно да отработи този навик в учебни условия, което обеспечава автоматическото му включване в напрегната обстановка.

Безусловно, не на всеки родител ще му бъде приятно да изслуша от вас проблема даже в такава форма и в него могат да възникнат неприятни чувства. Просто тази  форма на предаването на негативна информация на родителя за детето му, предизвиква най-малкото съпротивление и недоволство от вашето съобщение, защото показва вашата заинтересованост в търсенето на конструктивни методи на решение на проблема (а не безсилна  злоба и обвинение), вашето (без да пресмятате трудностите, които биха възникнали) положително отношение към детето, а така също и желанието ви за съвместна работа с родителите.

Построяване на «Аз – изказването».

Ситуация: «Детето идва късно на детска градина, сяда на масичката, за да се включи в заниманието по рисуване и започва да дразни децата около себе си, да драска по техните листове; на забележката от учителя, то отговаря, като удря детето отляво с юмрук в окото, което съвсем скоро посинява. Малкият успява да провали заниманието.»

Алгоритъм на построяване на «Аз – изказването»:

1. Обективно описание на случилото се (без собствени оценки на ситуацията).

Например: «Когато помолих Дими да престане на драска по листовете на децата около него, той удари с юмрук детето до него.”: «Попитах го, защо го удари…» а той отговори: „Защото той ми се присмя!” (Сравнете: «Дими с нагла усмивка отказа да изпълни моята молба да престане да драска и злобно удари другарчето си.»)

2. Точна вербализация на чувствата, възникнали в говорещия в напрегната ситуация.

Например, ако е необходимо да разкажете на родителя за конфликт, възникнал между вас и неговото дете, постарайте се да не обвинявате нито родителите, нито детето (тъй като това може да предизвика «съпротивление» и нежелание да се реши проблемът съвместно), а изразете своите чувства: «Аз се разстроих…», «Аз се ядосах…», «Аз бях вбесена…»

3. Описание на причините за възникване на тези чувства.

Например: «Помолих го внимателно, без напрежение в гласа, но въпреки това той удари…»

4. Изразявайте молба.

Например: «Моля ви да поговорите вкъщи с него, като го попитате как се е чувствал в момента, когато е ударил детето и как се чувства сега, след два дни».

http://nsportal.ru/shkola/psikhologiya

Причини за възникване на бариери в общуването между детски учители и родители

1. Неоправдано позитивни или неоправдано негативни очаквания на родителите от детската градина.

  • Неоправдано позитивно отношение възниква тогава, когато родителите, давайки детето си в детската градина, мислят, че там „ще ги научат на всичко“ и те не трябва да правят нищо.
  • Ако личният опит на родителя от „детската градина“ е негативен или самият родител не е посещавал детска градина, но е слушал множество разговори за това, че „там е много лошо „, възниква неоправдано негативно отношение. Такава предварителна отрицателна настройка непременно ще се предаде на детето и този недобър образ ще повлияе и на него, и на отношенията между възпитателя и родителите.

2. Друга субективна причина за конфликти е свързана с това, че възпитателят понякога се превръща за родителите в символ на власт, някакъв контрольор, който оценява техните действия, поучава ги. Когато възпитателят оценява детето и дава някакви препоръки, родителите много често приемат това погрешно, като смятат, че оценяват тях самите, тяхната състоятелност като хора и родители. Подобни проблеми нерядко възникват и у възпитателите, когато, например, родителят на несъзнавано ниво им напоминя за човек, с когото някога са имали лоши отношения.

3.Следващ проблем – това е страхът на родителите, особено на майките, че ще загубят контрола над своето дете. Колкото по-квалифициран е възпитателят, колкото повече обича работата си, толкова по-ревниво той ще се отнася към децата, опитвайки се да предаде на родителите своята представа за разлините страни на възпитание и развитие на детето. В съзнанието на родителите може да възникне мнение, че възпитателят им „налага“ своята гледна точка. За съжаление, има педагози, които не само обичат да направляват родителите, как да възпитават техните деца, но и го правят в достатъчно категорична форма: „Вашето дете не умее това, не умее онова… Вие не сте го подготовили добре за детската градина. Трябва да правите това и това“. Естествено, такива нравоучения въздействат на родителите много негативно.

4. Има причина, коствено разрушаваща отношенията между възпитатели и родители и това са особеностите на самото дете. Ако малкият е подготовен добре за  детската геадина (вписва се в режима, умее да се облича-съблича, самостоятелно да се храни…), като правило, затруднения не възникват. Проблеми могат да се появят, ако родителите не са се погрижили навреме за това, и ако в семейството детето се радва на повишено внимание, ограниченията са сведени до минимум и го забавляват непрекъснато. В големия колектив е трудно детето да получи толкова внимание, колкото е получавало у дома, както и е невъзможна пълната свобода, на която то е свикнало, затова, когато не получи „дължимото“ отношение от страна на възрастните в детската градина, такова дете изпитва неизбежни трудности и, като следствие, силен стрес. Майката нервничи, защото предполага, че детето капризничи и отказва да отиде в детската градина, защото там се отнасят лошо с него. В крайна сметка причината съвсем не е в отношението към детето, а в това, че то не се вписва в режима на детската градина и в детския колектив.

5. Някои родители реагират много болезнено даже на малка цицина или синина, която детето е получило в детската градина. Ответната реакция може да бъде претенция към възпитателя, който „не си е гледал“ децата, или агресия по отношение на „злостния обиждач“ например. Излишната загриженост на родителите само нервира детето и го настройва зле към детската градина. „Кой те блъсна? Защо ти е казал така? А ти ли беше пръв? Защо не ти дадоха стихотворение?“ – децата бързо разбират, че възрастните се интересуват, преди всичко от негативните разкази за деца или учители, и, подлъгвайки родителите си, започват да съчиняват такива истории „специално за мама или тате“. Това  обикновено се случва във възрастта 5-6 години, когато децата разбират, как може да се манипулират хората. Създават изкуствен конфликт, а самите те стоят встрани и гледат, „какво се случва“, като получават от това удоволствие и удовлетворение на тяхното любопитство. Затова възрастните трябва да се научат да се отнасат спокойно и с разбиране към такива неща.

Проблемът с конфликта между родители и педагози – е глобален проблем за системата на образованието. Даже при много добри възпитатели и забележително устройство на детското заведение, множество причини пораждат сложни отношения. При това, за щастие, болшинството родители и възпитатели разбират, че единствено правилният и добър изход се състои в сериозното и разумно сътрудничество, а не непрекъснато противоборство или пасивно бездействие.

Източник: http://festival.1september.ru

%d bloggers like this: