Детските реакции при развод на родителите и помощта на възрастните

Детските реакции могат да бъдат различни, в зависимост от възрастта и от някои фактори, които съпровождат развода:

откритост в обсъждането на развода на родителите,

степента на конфликта между тях,

икономическите затруднения.

Други, допълнителни стресови фактори се явяват преходът в друго училище, повторен родителски брак.

Много е важно да наблюдавате внимателно детето си, за да забележите и отстраните своевременно проявите, сигнализиращи психологическо неблагополучие.

Ще приведем някои най-често срещани реакции на деца от различна възраст, предизвикани от стреса след развода.

В кърмаческа възраст детето, разбира се, не разбира проистичащото, но на ниво енергетика улавя настроението на родителите си. Децата не могат да изкажат това, което чувстват, затова техните чести заболявания се явяват отговор на произтичащото. Възможните детски реакции на стрес са:

· загуба на апетита;

· стомашни разстройства;

· тревожно поведение;

· предразположение към различни заболявания.

Мерките, които следва да предприемат родителите в такива случаи, са следните:

Постарайте се да се придържате към установен дневен режим, общувайте често с бебето, усмихвайте се, говорете му.

Почивайте сами, в часовете, когато бебето ви спи, а ако имате възможност, възползвайте се от помощта на роднини и приятели. Особено важно е това за майки, които основно се грижат за своето бебе, кърмят го, намират се в много тесен контакт.

Във възрастта от 2 до 4 години децата вече разбират, че единият от родителите няма да бъде с тях през цялото време, но не могат да разберат, защо. Възможните детски реакции могат да бъдат:

· проблеми със съня;

· внезапни пристъпи на плач, крясъци и гняв, без видими на пръв поглед причини;

· връщат се към бебешкото си поведение (регресия в развитието);

· проява на агресивност;

· възниквене на панически страх, ако родителите не са с него.

Отделете специално време за общуване с детето, поиграйте заедно, почетете му от любимата книжка. Радостната детска усмивка ще отвлече от съществуващите проблеми и вас самите. Някои деца започват да се  държат така, като че са разстреляли всички по-рано придобити навици. Не ги наказвайте за опитите им да се върнат към младенческото си поведение, но ги спирайте меко, когато това отива твърде далече. Действайте спокойно, премерено, привлечете към общуване с детето други близки и родственици. А главното е да разкажете на детето, в достъпна за него форма, защо татко(мама) повече няма да бъдат постоянно с вас. Така детето няма само да строи догадки, както е известно – на страха очите са големи.

Спомням си, една жена, която ме попита, дали да объясни на своята двегодишна дъщеря, че баща й повече няма живее с тях, защото св разделят. Мисля, че в този случай не бива да изпадате в откровен разговори за това, че мама и татко не могат повече да живят заедно. Достатъчно е да уверите момиченцето, че те я обичат както преди, че татко ще я посещава толкова често, колкото може. Но да се говори за срещи с бащата си струва само в тези случаи, когато вие по-рано сте го обсъдили с вашият бивш мъж.

Advertisements

%d bloggers like this: