«Кактус» графична методика на М.А. Панфилова

Тестът се провежда с деца над 4 год..

Цел – разкриване състояниянието на емоционалната сфера на детето, разкриване наличието на агрессия, нейната насоченост и интензивност.

Инструкция. На лист хартия (формат А4) нарисувай кактус, такъв, какъвто си го представяш!

Въпроси и допълнителни обяснения не се допускат. На детето се дава толкова време, колкото му е необходимо. След завършване на рисуването с детето се провежда беседа. Може да се зададат въпроси, с отговорите на които да се уточни интерпретацията:

1. Кактусът домашен ли е или див?
2. Можеш ли да го пипнеш? Силно ли боде?
3. Кактусът харесва ли да се грижат за него: да го поливат, наторяват?
4. Кактусът расте сам или с други растения в съседство? Ако расте със съседи, то какви растения са това?
6. Когато кактусът порасне, какво в него ще се промени?

Обработка на резултатите и интерпретация

При обработката на резултатите се взимат под внимание данните, касаещи всички графични методи, а именно:

  1. пространственото положение
  2. размер на рисунката
  3. характеристика на линиите
  4. сила на натиск на молива

Агресия – наличие на иглички, особено в голямо количество. Силно стърчащи, дълги, близко разположени една до друга иглички показват висока степен на агресивност.

Импулсивност – отривисти линии, силен нжтиск

Егоцентризъм, стремеж към лидерство – голяма рисунка, в центъра на листа

Зависимост, неувереност – малка рисунка в долния край на листа

Демонстративност, откритост – наличие на силно издадени израстъци, необичайни форми

Скритост, предпазливост – наличие на зигзаг по контурите или вътре в кактуса

Оптимизъм – използване на ярки цветове, изобразени «радостни» кактуси

Тревога – използоване на тъмни цветове, преобладаване на вътрешни щриховки, прекъснати линии

Женственост – наличие на украшения, цветове, меки линии и форми

Екстравертност – наличие на други кактуси, цветове

Интровертност – изобразен е само един кактус

Стремеж към домашна защита, чувство за семейна общност – наличие на цветчета, изобразяване на домашен кактус

Стремеж към усамотение – изобразен е диворастящ кактус, пустинен кактус

 М. А. Панфилова – Игротерапия общения. Тесты и коррекционные игры, 2008г.

Advertisements

Рисувателен тест „Моето семейство“

Рисуването е предпочитано занимание за повечето деца и преобладаващ вид детско творчество в ранната възраст. Това прави рисувателните методики особено подходящи в психодиагностиката на деца. В рисунката децата могат да изразят това, което им е трудно да изкажат с думи.
Рисувателнияt тест “Моето семейство” дава възможност да видим света през очите на детето, да разберем какво е субективно му мнение за семейството, отношението му с другите членове и как вижда своето място в него. Съществуват множество модификации на този тест. Децата трябва или “да нарисуват своето семейство” (В.Хюлс, Дж.Дилео), или “да нарисуват семейство” (Е.Хаммер), или “да нарисуват всички членове на своето семейство, занимаващи се с нещо” (Р.Бернс, С.Кауфман) и т.н. Към самия тест може да има и допълнителни задачи (напр. да нарисуват семейството в четири стаи – А.Захаров), може да се провежда както само с децата, така и с всички членове на семейството (Ч.Ширн и К.Ръсел).

Рисунките се анализират по пет критерия:

1) Благоприятна семейна ситуация:
– показани са всички членове на семейството;
– рисуването е започнало с изобразяване на човек;
– всички имат общо занимание;
– отсъстват изолирани членове на семейството;
– линиите са с добро качество.
2) Тревожност:
– наличие на щриховки;
– линия със силен натиск
– преувеличено внимание към детайлите;
– триене;
– линия за основа.
3) Конфликтност в семейството:
– препятствия между фигурите;
– отделяне, изолация на някоя от фигурите;
– преобладаване на вещи;
– отсъствие на някой от членовете на семейството.
4) Чувство на непълноценност в семейството:
– отсъствие на автора;
– рисуване на себе си последен;
– изолация на автора от другите членове;
– разположение на фигурата на долната част от листа;
– малки фигури.
5) Враждебност в семейството:
– агресивна позиция на фигурите
– деформирана фигура;
– разперени ръце;
– пръстите на ръцете са във вид на пръчки.

Рисувателният тест “Моето семейство” се използва с цел:

-да се разкрие начина, по който детето преживява своето място в семейството;
-неговото отношение към семейството като цяло;
-отношение към отделните му членове;
-някои психологически особености на изследваното дете.На детето се предоставя по един лист бяла, негланцирана хартия, формат А-4, цветни моливи и дадена следната инструкция: “Нарисувай върху този бял лист своето семейство. Можеш да използваш всички цветни моливи пред тебе!”.
На детето не се обяснява какво означава думата “семейство”. На всички въпроси на детето се преповтаря инструкцията и деликатно се подканя да продължи. Ограничения във времето за изпълнение не се поставят. След завършване на рисунката се провежда неформален разговор с детето като се задават следните въпроси:

1.Кого си нарисувал на тази рисунка?
2.Къде се намират те?
3.Какво правят?
4.Кой е измислил това?
5.Весело ли им е или скучно? Защо?
6.Кой от нарисуваните е най-радостен? Защо?
7.Кой от тях е най-тъжен? Защо?

източник: http://psy.1september.ru

Тест за проверка на комфорта на детето в детската градина

 

– Тео, трябва да се намесим! – каза Джоди, сложила ръце на кръста, с поглед, разнищващ  световната конспирация.

– Да се намесим в какво? – попита Тео и попита така, сякаш заплита местна детска конспирация.

– Братовчед ми Любо.

– Не иска да ходи на детска градина ли?

– Не само това. Тази сутрин не каза нищо, само се разтрепери, а баба се направи, че не забелязва.

Докато момчето си помисли, че Баба Ези е разковничето на проблема, Джоди го хвана за ръка и го повлече след себе си.

– Я, младото поколение е хукнало към масата за закуска – засмя се една баба.

– Първо ще говорим сериозно с теб, после ще закусваме! – заплашително процеди Джоди. След това мушна ръце в джобове и каза неща, които нямаше намерение да казва, но изрисува картината на тревожния Любо такава, с каквато не може да се похвали и най-доброят учебник по възрастова психология.

– Разбирам – кратко и кротко, каза Баба Ези. – И аз смятах да потърся помощта ви. Какво ще кажете да обявим конкурс за най-добра детска рисунка на тема: „Аз в моята група в детската градина“ за Любо и Бети и „Аз в моя клас в училище“ за вас двамата, а?

– Добре – все още с осъдителна твърдост в гласа, каза Джоди – стига да обещаеш, че ще помогнеш на детето.

– Ще му помогнем! Без вас аз трудно ще се справя. Понякога е по-добре да се довериш на деца, отколкото да вземеш за съюзник някой скокотлив родител – с неприлично широка усмивка, каза Баба Ези.

– Не нападаш вуйна, нали? – първо се обърна към баба Ези, а после попита себе си, „Какво ли е намислила? И защо иска да изследва нас с Тео?“

 

Нерядко на педагозите се налага да разберат как се чувстват децата в групата на техните връстници. Най-удачно в този случай е да ги помолят да нарисуват рисунка на тема, „Аз в групата на моите връстници“.

 

Предполагаемите рисунки на децата условно могат да бъдат разделени в три групи.

 

  1. Детето рисува само заданието.
  2. Детето рисува заданието с елементи на детска площадка.
  3. Детето се изобразява само в стаята или на улицата.

 

Първата група рисунки е най-тревожна. Ако на рисунката няма нищо освен заданието, значи детето усеща детската градина като нещо отчуждено, безлико. Животът в детската градина не извиква у него положителни емоции и то не се отъждествява с протичащите там събития.

Повече оптимизъм внушава ситуацията, при която детето изобразява себе си само. В този случай може да се постави дебел кръст върху семейството: събитията, случващи се в детската градина се явяват за него личностно значими. Но с това анализът на ситуацията не се изчерпва. Трябва да се обърне внимание на другите елементи в рисунката. Присъстват ли деца? Учителка? Играчки?

Тяхното присъствие позволява на педагога да постави още един кръст: детето изобразява в своята рисунка разнообразни връзки и отношения. Игровото поле, например, е много важен елемент. Ако дето се изобразява стоящо на килим, на под или на земята (децата често изобразяват своята опора във вид на права линия), това е добър показател. Значи, то стои „здраво на краката си“, чувства се уверено. Хубаво е, ако на рисунката са изобразени цветя, слънце, птички – това са детайли, свидетелстващи за „мир“ в душата му.

Трябва да се опитаме да разберем, какво изразява детето, когато изобразява учителката си. От една страна нейното появяване на рисунката е положителен елемент. Значи педагогът е значим за детето персонаж, с присъствието, на който то трябва да се съобразява. Но важното е как учителката е обърната към детето, с гръб или с лице, колко място заема на рисунката, как са изобразени ръцете и устата й.

Подчертаното отделяне на устата, множеството линии наоколо могат да свидетелстват за това, че детето възприема педагога като носител на вербална агресия.

 

Немаловажно е и цветовото решение на картинката.

За положително емоционално настроение свидетелства използването на топли цветове (жълт, розов, оранжев) и спокойни хладни (син, гълъбов, зелен).

Наситеното виолетово, което запълва доволно голям участък, може да свидетелства за напрежение, което изпитва детето, а изобилието на червено – за прекомерно наличие на емоционални стимули.

Злоупотребата с черния цвят, дебелата, прокъсваща листа щриховка, приличаща на зачеркване, сигнализира за повишена тревожност, за емоционален дискомфорт.

Не може да се счита диагностично шаблонна рисунка, когато детето изобразява познати и привични елементи, които е рисувало множество пъти, както и рисунка по образец, изпълнена на занимания по рисуване или в художествено студио.

По време на тестирането с рисунка педагогът не трябва да коментира действията на детето и да му подсказва какви елементи още може да включи.

Да се оценява рисунката на детето в такъв случай също не трябва.

Добре е педагогът просто да помоли детето да му подари рисунката за спомен.

Възможно е някои от елементите да се окажат непонятни за педагога, а други да го подведат към лъжливи изводи.

Рисунката, например, може да отразява само ситуативна тревожност и психически дискомфорт на детето, свързан със семеен конфликт, на който то е било свидетел сутринта, с лошо самочувствие, с предстоящо посещение на лекар или зъболекар и т.н.

Затова, за да получим по-пълна картина за психологическото състояние на детето в групата, в продължение на две седмици тестът трябва да се повтори.

Хубаво би било рисунката да се обсъди с психолог, имащ опит в диагностика на рисунки. Както казват специалистите, истинското умение да се четат рисуначните „текстове“ идва след анализа на хиляди детски рисунки.

 

Консултант — Мария Быкова,

Преподавател в Московския психолого-педагогически институт.

Записала Марина Аромштам

 

%d bloggers like this: