Причини за детската неувереност

 продължение

И така, какво знание за причините на неувереността ни даде тази приказка?

    Родителите са съвършено прави, когато казват, че нерядко те поради огромната си любв към детето, желаейки да го предпазят от  опасностите на външния свят, да му дадат колкото се може  повече отвсичко, го лишават от самостоятелни действия, решения, грешки, т.е. от опита самостоятелнода преодоляват трудностите. В особено тежка ситуация се  намират децата, чиито родители са постигнали значителни социални успехи. А детето, горящо обичайки своите родители, гордеейки се с тях, неволно се сравнява с тях и усеща своята малоценност още по-силно. И постепенно привиква да живее с почти постоянното чувство на  неувереност, което, както вече казахме, може да се проявява в поведениетона детето по различен начин. За да видим, как това може да се случи, нека го направим през очите на ученика, като влезем с него на урко по тема: 

Как да помогнем на детето да стане уверено?

  1. Да проявим уважение к неговата душевна настройка. Ако това, което детето говори, се сътрува на родителям глупости, това не е винаги така. То има право да се чувствова и говори това, което иска, ако това не носи вреда на околните. Трябва да  позволите на детето да  мечтае, кокото и неизпълними да струват мечтите му на възрастните.
  2. Да проявяваме уважение към намеренията му.  Детето има право да иска това, което иска. Само трябва да му се обясни, че не всички желания трябва да се изпълняват незабавно, а някои и въобще не биха могли да се изпълнят.
  3. Да го даряваме с безусловна любов. Децата трябва да почувстват, че не трябва специално да правят нещо, с което да си заработят любов. Много полезно е да си зададем въпроса: «Правя ли всичко така, че постъпките на моето дете да се движат от любов, а не от страх?».

4.  Да помогнем на детето да почувства собствената си значимост чрез усвояване на самостоятелност. Можем да съставим контролен списък със задължения и изисквания, които трябва да изпълни. В никакъв случай да не правим за детето онова, което то може да направи само, дори понякога бавно и не съвсем добре. Особено внимание трябва да се отдели на възлаганите на детето отговорности за самостоятелна работа. Добре би било, ако тези отговорности донесат допълнителна увереност на детето. Да подкрепяме у детето вземането на самостоятелни решения. Много деца (и някои възрастни) не правят разлика между своите решения и решенията на  родителите им.

  1. Да им помогнем да разберат обучаващата роля на грешките. Не трябва толкова ревниво да ги пазим от правенето на грешки. Важно е да им помогнем да осмислят този позитивен опит, който са получили. Ключовата фраза, котяо тук можеда помогне е — «Поражението е прекрасна възможност да научим нещо ново».
  2. Да съдействаме за формирането на положителен «Аз» образ. Детето трябва да познава преди всичко своите достоинств, а след това и своите недостатъци. Подчертавайте личните заслуги на детето. Говорете за своите недостатъци и трудности. Децата са склонни да преценяват истинските способности на своите родители, често да ги  считат за съвършени, до които те не могат да се докоснат. В особено опасна позиция се намират момченца,  имащи социално успешни бащи.
  3. Помогнете на детето си да вярва в интуицията си.
  4. Позволете му да си изразява чувствата открито.
  5. Напоманяйте му, че ви е нужно, необходимо, че играе важна роля във вашия живот.
  6.  Позволявайте на детето си да раств в съответствие със своите физиологически и личностни възможности и способности. То не е длъжно абсолютно да съответства на образа, който желаят родителите. Често детето, горещо обичайки своите родители, пережвяват тежко това, че не могат да бъдат такива, каквито те искат да ги видят.  И от това резултатите на детето само се влошават.
Advertisements

Как да помогнем на детето да стане уверено?

О.В.Хухлаева – Ръководител на психологическата служба в известното Ломоносовско частно училище.

        Чувството за неувереност в себе си, както отбелязват много психолози, се явява показател за психологическа неустойчивост на личността. Психотерапевтите отбелязват връзката между психическите проблеми на личността и проявите на неувереност. Има се  предвид, че всяка трудна ситуация, изискваща мобилизаця на психическите ресурси, за неуверения човек може да стане толкова травмираща, че да доведе до появата на едни или други психосоматични заболявания. А доколкото животът е поредица от едни или други, различни по трудност ситуации, то може да се  каже, че неуверените хора (а децата още повече) често боледуват.

    Неувереността е пряко свързана със самоотношението или казано с други думи, с образа за самия себе си. Разбираемо е,  че неуверените хора оценяват своите способности и възможности по-ниско, отколкото те в деиствителност са. Те може да са недоволни от своята външност, дори в реалността тя да е забележителна. Ще им бъде трудно да встъпят в близки отношения, защото ще ги възпира чувството за собствена малоценност.

Какви чувства ще съпровождат техния живот? Тревога, съмнение, срам, вина, тъга.

    Може да попитате, ако общата картина на неувереност е много мрачна, как биха учили неуверените ученици? Навярно, лошо? Еднозначен отговор на този въпрос няма. Ако неуверените деца, които се стесняват да отговарят на урока,  пасуват пред всички трудности, действително ще се учат по-ниско от своите възможности. Но има и други неуверени, които успяват блестящо, за които велик страх се явява зажележка в тетрадката, грешка, ненаучен урок, петица.  Да, те се учат отлично. Но с цената на  силно вътрешно напрежение, а често и заболявания.

    Често ли се срещаме с неуверени хора? По-често, отколкото си мислим, тъй като неувереността може да си облича различни дрехи.    

 

Какви са причините за неувереността? Хайде да опитаме да «чуем и «видим» причините за неувереността чрез приказката за Малката Вълна. 

   Много отдавна в синьото море се родила Малка Вълна. Била тя зелена, с чудесно бяло гребенче, което много й отивало. Имала си и родители — Големи Сини Вълни. Понякога те плавали далече от брега, до самия хоризонт, понякога доплували до непознат бряг. Те имали приятели — вълни, възрастни и деца.

   Децата-вълни били големи немирници. Те обичали да си играят на гоненица, подритвайки възрастните с крак. Разбивали се в брега толкова шумно, че плисакът им се чувал далече, далече. Понякога те подхващали някоя мида или раче и си ги подмятали една на друга.

   Не била такава нашата Малка Вълна. На всички тя се струвала сериозна и сдържана. Никога не капризничела, като другите, не шумяла, вършела всичко, за което я помолели възрастните, дори тогава, когато това не й се искало. На някои това се  струвало странно, но болшинството били доволни от това. Самата Малка Вълна също забелязвала, че се различава от другите деца. Тя често плавала в страни, когато другите деца-вълни палували. Малката Вълна по някаква причина била убедена, че трябва да бъде послушна. Обикновено това й се удавало лесно. Но имало и такива случаи, в които това не било толкова просто. Например, когато веднъж тя видяла, как две момченца-вълни хванали малка рибка и започнали да си я подхвърлят, а тя не можела да избяга. Малката Вълна се ядосала силно, даже й се приискало да удари одно  от тях, но в пози момент се отдръпнала. Нали  вълните не трябва да се разяряват. Всички знаят, че, когато вълните се разярят, могат да произтекат големи неприятности —  например, корабокрушение. Иамало и други случаи, когато Малката Вълна се ядосвала, но всеки път й се удавало да се сдържи. Но ето ти беда, Малката Вълна не знаела, че когато сдържаш гнева си, той не отива никъде, а остава вътре в теб. Малката Вълна започвала да  расте тихичко и да потъмнява.

   Веднъж нейната леля я помолила да пренесе до брега голяма дъска. Дъската била много тежка за малката вълна, а и наближавало нейното любимо време — времето на залеза. Тя искала да си полежи и да погледа, как слънцето потъва в морето и се появяват първите звезди. Но, тъй като Малката Вълна била послушна и не отказвала на възрастните, тя понесла дъската към брега и си помислила, че ако побърза, ще успее до залеза.

   В брега по това време се плискали други деца-вълни. Като забелязали Малката Вълна с  нейния товар, те решили да я подразнят. Хванали й дъската и започнали да си я подмятат. Малката Вълна се разсърдила много: те се забавлявали, а тя трябвало да изпълнява заръка, при това слънцето вече започвало да залязва. Накрая, успяла да им вземе дъската и да я хвърли на брега. Уморена, вълната се вънала обратно, но слънцето вече било почти залязло. И в този момент й станало много обидно! Тя плавала и чувствала, че не може да овладее своя гняв. Той ставал все по-голям и по-голям, и самата  Малка Вълна също се увеличила. В някакъв момент тя с ужас разбрала, че гребенът й се издигал високо-високо. Сама себе си не можела да познае —  станала съвсем черна. Всичко вътре й се  напрягало и бушувало. Поглеждайки надолу, тя видяла рибар в лодка. Разбрала, че ще се разбие право в него. Шумът вътре в нея все повече нараствал, и изведнъж тя се разбила с грохот, разпръсквайки хиляди пръски. Лодката на рибаря се разбила и морето го повлякло. Но Малката Вълна не забелязала това. Тя чувствала удивителна сила. Разсипвайки се на пръскии и шумейки, тя отново се събрала. Сега била още по-силна, отпреди. Тя се върнала обратно, подхванала рибаря и го изнесла на брега.

    Когато се върнала, възрастните вълни започнали да я хвалят за това, че е спасила човека. И тя самата се радвала за това. Но още повече й се понравило чувството, което изпитвала сега: всичката злост, която била в нея преди излязла, и сега вътре се освободило място за нещо друго, а тези сили, които тя по-рано губела, за да сдържа гнева си, сега се върнали в нея.

    На следващия ден, когато Малката Вълна се събудила, така й се приискало да потича, че забравила за всичките забрани, отишла да играе на гоненица с другите деца-вълни. След вчерашната случка тя знаела, че понякога трябва да правиш това, което искаш.

 

Следват 10 препоръки за това, как да помогнем на   неувереното дете.

Срамежливи и притеснителни деца

 

Препоръки към родителите за подпомагане на срамежливи и притеснителни деца

Родителите могат да променят Аз-концепцията ( Аз-концепцията – това е самовъзприятието) на детето в положителна посока, ако те спазват определени принципи.
В добри родители трябва да са налице:
Емпатия – способност за разбиране на детето и съпреживяване.
Създайте атмосфера на доверие в дома си, стимулирайте детето. За да ви разказва проблемите си, слушайте го, проявявайте съчувствие.
Детето ще разбере, че го разбирате и приемате такова, какво е. Срамежливото дете винаги се страхува, че ще му се присмеят и ще го предадат. Това не бива да се допуска.
Безусловното позитивно отношение – приемането на детето с всички му достойнства и недостатъци, без да давате воля на чувството си за неудовлетвореност желание във всеки момент даискате да се промени.
Разбира се, това не означава безусловно одобрение на всичко отрицателно във вашето дете. Просто трябва да разбирате трудностите, които изпитва детето ви и да приемете ограничените му възможности на определен етап от развитието му.
Не се доверявайте на мнението на другите за детето си. Често детето бива нападано, например от учителя. Веникнете в ситуацията и разберете, какво е провокирало нежелателното поведение на вашето дете.
Искреност – неподправен израз на вашите чувства, естественост.
Детето трябва да изпитва чувство на сигурност и не принуждаване.
Самооценка и увереност в себе си
Срамежливите деца имат ниска самооценка.
Психолозите подчертават няколко важни аспекта в психичната сфера – самоотношение на личността и три подсистеми – себепознание, емоционално-ценностно отношение към себе си и саморегулация.
Емоционално-ценностното отношение – не е нищо друго, освен оценъчна функция, която е изключително важна. Оценъчната функция има както положителна насоченост, така и отрицателна.
Aвтосимпатия – това е представата на личността за себе си като за собствена ценност. И обратното – самонеуважение, емоционална неудовлетвореност, недоволство от цебе си, е специфично за деца с комплекс за малоценност, тоест срамежлив.
1. повишаването на самооценката започва с похвала.
2. Самоувереността се поражда от успеха. (Успехът поражда успех, провалът – провал) Поставяйте на детето задачи, които то може да реши.
3. Променяйте не детето, а поведението му. Поведението му може да бъде неадекватно, поради липса на социални умения и високо ниво на тревожност.
4. Намалявайте безпокойството му по всички възможни начини. Например, детето се комплексира от това, че му растат криви зъби. Обърнете се към стоматолог и му поставете апаратче.
5. Учете детето на комуникативни умения. Обяснете му, че за да бъде интересно за връстниците си, трябва да чете много, да се интересува от заобикалящите го явления и събития и по този начин да привлича внимание към себе си.
6. Не позволявайте на никого да се шегува с детето си.
Възпитание на чувство за собствено достойнство
Убедете детето си, че не може да притежава само отрицателни качества (ако му се струва така). Задача на родителите е да намерят силните страни на личността му и да му помогнат да ги открие само в себе си.
В училище, учителя или психолога може да играе с децата в тази игра. Децата седят в кръг, всеки на чист лист хартия пише името си, след което листове се предават по кръга. Всеки ученик трябва да напише на всеки един от съучениците си нещо добро, някое положително качество. Комплиментите трябва да бъдат възможно най-конкретни: не просто, че Вася АП е добър, но, например, той е винаги готов да помогне в трудни моменти, той има хубави очи, той е най-добрият в класа.

Често срамежливи деца правят дълбоки открития – те научават за себе си, само доброто, откриват достойнства, за които не са и подозирали.
Задача на родителите е да научат децата да използват достойнствата си, не да зациклят на недостатъците, т.е. да „включват“компенсаторни механизми. Тогава детето ще разбере: „Да, аз съм слаб по математика, но аз съм най-добрият спортист.“
На децата може да се предложи да се самоизразят в някаква роля. Например, мислено да се превърнат в друг човек, да поговорят с чужд глас, да си измислят ситуации и да проиграчт действия, които не са им присъщи.
Вземете на въоръжение упражнения от книгата на Леви „Изкуството да бъдем други.“


Не възпитавайте децата си пасивни и зависими от вас. Нека да изразяват несъгласието си с вас и изобщо, своето мнение. Разбира се, послушните деца са много удобни, но „съглашателите“убиват собствената си личност.
Възможно най-рано научете децата си на отговорност за своите действия и решения.
Научете ги да се отнасят спокойно към своите грешки, от които ще се учат, и от която никой не е застрахован.
Дете, което преодолее болезнената си срамежливост, отваря пред себе си един нов свят, ще усети вкуса на живота и ще бъде успешно и щастливо.

Срамежливи и притеснителни деца

Препоръки към родителите за подпомагане на срамежливи и притеснителни деца

Може би славянските родителите трябва да се обърнат към опита на еврейските родители. На децата в Израел, се гледа като на символ на живота и важен потенциал на нацията. За евреите, децата са безценен дар и затова отношението към тях е много внимателно.
Очевидно е, че заради това, процентът на израелтяните, който се смятат за срамежливи (35%), е най-ниският показател сред осем изследвани страни, обследвани от американски психолози в рамките на междукултурни изследвания.
В съзнанието на израелтяните срамежливостта е свързана със слабост, невъзможност да се справят с трудностите на живота, и затова родителите правят всичко възможно за защитят децата си от тревожност и чувство за непълноценност.
Родителите заемат в живота на детето главно място. Кой друг, ако не те трябва да помогнат на децата си да преодолеят срамежливостта си?
И ако в семейството расте срамежливо дете, първото нещо, на което трябва да се обърне внимание е промяна в стила на семейното възпитание.
Известният американски психолог и психотерапевт, Луиз Хей е автор на много книги, в които говори, че детето се отнася към себе си така, както се отнасят към него родителите му. То се ругае по същия начин, както си позволяват родителите му. То започва да не се харесва, а от нехаресването на себе си се раждат много проблеми на човека, в частност и болести. Луиз Хей препоръчва: „Никога при никакви обстоятелства не трябва да се самокритикувате. Себе си трябва да обичате.“
Ако погледнем поговорките на различните народи, навсякъде ще срещнем мъдри мисли като: „Ако не уважавам сами себе си – и другите, няма да ни уважават“ (японска поговорка), „От липса на самоуважение се пораждат толкова пороци, колко и от прекомерното уважение към себе си „(М. де Монтен).
На човека е даден един живот на земята. Ако вярвате на Ерик Берн, жизнения сценарий на детето се задава от неговите родители. И то трябва да живее по собствения си сценарий, а не да се ориентира по чужди стандарти, които могат да се променят.
Основни задачи на родителите:
– Да развият у децатат си положителни самовъзприятия.
– Да им създадат адекватна самооценка и увереност в себе си.
– Да възпитат у детето си чувство за собствено достойнство.
Всичко това ще му даде възможност за продуктивно общуване с хората.
Положително самовъзприятие
Не позволявайте на детето си да говори лошо за себе си. Известна е сентенцията: „Никога не говорете лошо за себе си, това за вас ще направят приятелите ви.“ Естествено, на първо място сами не си позволявайте да говорите лошо за детето си. То не трябва да бъде като всички останали. То трябва да бъде себе си. Не забравяйте, че само-омразата поражда загуба на смисъла в живота.
В. Леви, руски психотерапевт и психолог, съветва, как да обичаш себе си:
– не се сравнявай с другите, защото всеки човек е индивидуалност;
– престанете да се оценявате;
– приемете се като даденост.

%d bloggers like this: