Игра „Наобратно“ за деца от предучилищна и начална училищна възраст – анонс

Игра «Наобратно»  

Играта «Наобратно» е известна на много възрастни и деца, но ако детето ви се научи да играе на нея и в четирите й варианта, то след това ще може лесно да формулира физически противоречия – основен инструмент т ТРИЗ.

И г р а т а  с е  п р о в е ж д а  на   ч е т и р и  е т а п а  –  о т   п о – п р о с т о т о    к ъ м  п о – с л о ж н о т о ,  а н а л о г и ч н о  н а  и г р ата   «Х у б а в о  –  л о ш о ».

  1. На първия етап трябва да научите детето да подбира думи антоними (противоположни по значение). Важно е само да се помни главното правило: НЕ ТРЯБВА да се използва частицата „НЕ“.  Пример: – Ден – нощ, тъмно – светло, сух – мокър… Не е правилно да се казва сладък – не сладък.

Защитен: Това е третата петорка игри за развитие на творческото въображение

Съдържанието е заключено. За да го разгледате, въведете паролата си отдолу:

Защитен: Следващите пет игри за развитие на творческото въображение

Съдържанието е заключено. За да го разгледате, въведете паролата си отдолу:

Защитен: Пет игри за развитие на творческото въображение

Съдържанието е заключено. За да го разгледате, въведете паролата си отдолу:

Защитен: Игри за занимания по ТРИЗ с 3 – 7 годишни деца

Съдържанието е заключено. За да го разгледате, въведете паролата си отдолу:

Защитен: Работилница за приказки II

Съдържанието е заключено. За да го разгледате, въведете паролата си отдолу:

Адаптация към училище II

Много първокласници взимат със себе си в училище играчки. Родителите не бива да им забраняват това. Трябва само да им обяснят, че да си играят може само в междучасията. Взимайки със себе си любимата играчка, детето се чувства защитено. Чувството за защитеност е особено важно за тревожните, потиснати и срамежливи деца. Те трудно се включват в игра и късно се сближават със съучениците си. Но и това ще стане. Първо нека бъде с любимата си играчка.

Както вече говорихме, началният период на обучение е достатъчно труден за всички деца, постъпвщи в училище. В отговор на новите, повишени, изисквания към организма на първокласника в първите седмици и месеци на обучението, у децата може да се появят оплаквания от умора, главоболие, да възникнат раздразнителност, плачливост, нарушение на съня, да намалее апетитът им и да започнат да губят телесно тегло. Случават се и трудности от психологически характер, такива като, например, чувство на страх, отрицателно отношение към ученето, учителя, неправилни представи за своите способности и възможности.

Описаните по-горе изменения в организма на първокласника, свързани с началото на обучението в училище, някои учени наричат „адаптационна болест“, „училищен шок“, „училищен стрес“.

Работата е в това, че в процеса на изграждане на личността существуват особено важни възлови моменти. Те са практически неизбежни за всяко дете, съпътстват определени възрастови периоди, от което са получили названието възрастови кризи. Най-важните кризисни изменения притичат на възраст от две до четири, от седем до девет и от тринадесет до шестнадесет години. В тези периоди настъпват съществени изменения в организма: бързо увеличение на ръстта, изменения в работата на сърдечно-съдовата, нервна, дихателна и други системи. Това води до появата на необичайни вътрешни усещания: повишена умора, раздразнителност, промени в настроението. При това даже практически здрави деца започват да боледуват, да проявяват излишна ранимост. В тези периоди се появяват значителни изменения в характера (децата проявяват инат, непокорство), неадекватни изменения в самооценката („У дома съм добър. А в училище – лош“, или обратно). Настъпва нов, по-сложен период в живота на детето.

Това трябва да знаят преди всичко родителите и не само, за да забелязват измененията в поведението на детето, но и да определят, от какво са обусловени, какви действия да предприемат, за да избегнат конфликтите с тях. Нас, възрастните, ни плашат неразбирането и неопределеността на случващото се, но нашите опасения може и да се окажат напразни. Струва си да се замаислим над това, че от егоизма се формира самоуважението, от ината – така необходимата в живота, настойчивост, от капризите – гъвкавост на преживяванията, от потребността от похвала – желание да се харесат на хората и да заслужат добра оценка.

Постъпването в училище е сериозна крачка от безгрижното детство към възраст, запълнена с чувство на отговорност. Да се направи тази крачка помага периодът на адаптация към училищното обучение.

 

Адаптация към училище I

Първата година на обучение в училище е изключително сложен, преломен период в живота на детето. Тя е свързана с промяна на мястото, което детето заема в системата на обществените отношения, с промяна на начина му на живот, с нарастване на психоемоционалното му натоварване. На мястото на безгрижните игри идват ежедневните учебни занятия. Те изискват от детето напрегнат умствен труд, активизация на вниманието, съсредоточена работа по време на урок и относително неподвижно положение на тялото, задържане в правилна работна поза. Известно е, че за шест-седем годишното дете е особено трудно така нареченото статично натоварване. Уроците в училище, увлечението на много първокласници по телевизионни предавания, понякога заниманията с музика, чужди езици и други статични занимания водят до силно снижаване на двигателната активност, на фона на голямата потребност от движение.

Постъпвайки в първи клас, детето попада в нов детски колектив и нови възрастни. Налага му се да установи контакти с връстници и педагози, учи се да изпълнява училищната дисциплина, да поема нови отговорности, свързани с учебната дейност. Опитът показва, че не всички деца са готови за това. Някои първокласници, даже с високо интелектуално развития, трудно понасят натоварването. Психолозите предупеждават за това, че за много първокласници, и особено шестгодишните, социалната адаптация е трудна, тъй като неоформената им личност още не е способна да се подчинява на режима в училище, да усвоява уичлищните норми на поведение, да признава новите отговорности.
Годината, отделяща шестгодишното дете от седемгодишното, е много важна за психическото развитие, защото през този период у детето се формира произволната регулация на поведението, ориентацията към социалните норми и изисквания.

Като никога ние се изправяме остро пред въпроса, как да помогнем на детето, запазвайки здравето му, да го научим да изпълнява новите правила и изисквания от учителя, как плавно и безболезнено да премине от игровата към новата, много по-сложна учебна дейност. До голяма степен тоа се отнася до така наречените хиперактивни деца. Те много трудно се заседяват на чиновете. Те не могат да седят мирно, силно подвижни са, понякога скачат от място, отвличат се, говорят силно, даже когато ги помолят да не правят това. Такива деца не винаги усещат дистанцията между себе си и педагога. Сред тях има много „драки”, лесно се възбуждат и даже стават агресивни към съучениците си. Да осъждате и наказвате хиперактивните деца е безполезно, те се нуждаят от лекарска помощ.
Някои деца имат друг проблем, свързан с нервната система. Те също не са способни да изседят целия урок, след четвърт час губят интерес към занятието, гледат през прозореца, отвличат се. Те не шумят, не стават от място, не пречат на обясненията на учителя. Тук става въпрос за деца, при които настъпва бърза умора, тъй като нервната им система се изтощава лесно. Внимателния учител предлага на такова дете индивидуален план за работа. За съжаление, не всички учители реагират бързо на подобне поведение. По силата на своята заетост, желанието да предадат на урока колкото се може повече, те увеличават темпа на работа и не забелязват „изоставащите“. В този случай е полезно коректното вмешателство на родителите, който най-добре познават своето дете, неговите особености и разговаряйки с учителя могат да му подскажат изход от създалата се ситуация.

С. Харисън:„Ние дотолкова се увличаме в обучението на нашите деца, че забравяеме, че образоваме детето, за да му помогнем е изграждането на неговия щастлив живот.А именно щастлив живот –е това, което от цялата си душа желаем и за своите деца, и за себе си“.

 

Автор: Г.С. Коротаева

Основното училище: Проблеми в обучението

 

В предишния постинг говорихме за нарушенията на навиците за учене и за причините за слабата успеваемост в училище

 

Втора част

Вечният въпрос: „Какво да правим?“
Да започнем с установяване на причината (или причините) за ниската успеваемост. За това във всички случаи е разумно да се консултирате със специалист.
Най-добрият вариант тук ще бъде „тристранната“ среща – учител, родител, училищен психолог – предприети, разбира се, не за да се установи: „Кой е виновен?“, а единствено в интерес на детето.
Ако установената причина или причини натежават към „биологичната“ група, първо трябва да се мисли за адекватно лечение на основното заболяване и за създаване на здравословен режим на работа и почивка на детето. През последните години авторите с ужас наблюдават една абсолютно противоестествена тенденция в дневния режим на малките ученици. На въпрос: „Колко време отнема на вашето дете да си приготви уроците?“, родители без колебание отговарят: „Всичкото свободно време. Прибираме се от училище, ядем и се захващаме за уроците, понякога и до късно вечерта.“
Това положение е недопустимо от всяка гледна точка. Тук, разбира се, става въпрос за неправилна организация на работното време на детето. Колкото и да е домашната от училище и колкото и неспособно да е детето, подготвянето на уроците за шест – осем часа е абсурдно. Такова удължаване на нормалния процес, обикновено, се наблюдава при деца с нарушения на вниманието. Такова дете не толкова пише домашната си работа, колкото гледа през прозореца, тихо си играе с играчки, гледа телевизия или мечтае. Всички негови собствени волеви процеси (и затова не е особено силна и развита) биват заместени от волевите процеси на майката или бабата, която слага детето да учи, и следи то да не се отклонява. Такова следене често не работи, защото мама или баба имат своя работа и отклоняват вниманието си от детето, то се разсейва и не чувства никаква отговорност за това, какво се случва – и оттук пет или шест часа изтощителна и напълно непродуктивна работа.
Много често такава ситуация се наблюдава при деца с различна степен на тежест на хипердинамичен синдром. Тук можем да съветваме следното.
Запишете детето в някоя много вълнуваща спортната секция (не шах!). Това едновременно ще работи и като средство за преодоляване на основното заболяване (хипердинамията), и като стимул за самото дете по-бързо да приключи домашното. То ще има ясна, разбираема цел – навреме да отидете на футбол, и поради тази цел неговите слаби възможности за концентрация ще заработят с пълна сила. Освен това е известно, че децата, които посещават кръжоци по свой избор, винаги успяват по-добре, отколкото деца със същото ниво на умения за учене, които не ходят на никакви клубове и посвещават цялото си време на подготовката на уроците. В продължение на много години авторът не е видял нито едно изключение. Всичко това е въпрос на организация на времето. И това умение се изгражда именно в основното, не в средното училище, както смятат някои родители.

За децата с нарушение на някои специфични функции, като краткосрочната или дългосрочната слухова памет, образното възприятие, процесите на анализ или обощение, умствената работоспособност и т.н., са необходими специални корекционни занимания за рехабилитация на засегнатите или просто изостанали в развитието си функции. Например, понякога лошото представяне на детето по писане или четене не е свързано не с дисграфия или дислексия, а с това, че при него е изключително малък обемът на краткосрочната памет. След подходящо обучение той се увеличава, детето започва да разбира, че всъщност то само чете или пише и, разбира се, резултатите му в тези областисе подобряват драстично. Такива занятия могат да се провеждат и с техните родители, за да бъдат инструктирани за това, но по-добре, разбира се е с това да се занимава училищният психолог. С конкретни нарушения на уменията за учене (като дисграфия и т.н.) работят по специални програми педагози и училищни психолози.

Ако детето е лявичар, както вече споменах, основният начин на терапия за успешното изграждане на умения за учене, е пълната подкрепа и внушаване на увереност в това, че съществуващите трудности са временни и ще бъдат успешно преодолени. Никога не упреквайте левичарите за слабите оценки по писане. Възможно най-рано и на достъпен за тях език трябва да се обясни на левичарите за техните психомоторни особености, като им се разкрият техните силни и слаби страни.
Впрочем казаното по-горе се отнася практически за почти всички деца, каквито и да са причините за тяхното изоставане в училище. Родителите не трябва просто да разберат, а да вземат на действително въоръжение простата истина:
детето няма да стане по-силно и по-умно от постоянното повтаряне на списъка с неговите недостатъци. Това, разбира се, важи не само за децата, но за всички хора въобще, но по-малките ученици в това отношение са по-силно уязвими. Самооценката у децата от начална училищна възраст е все още в процес на формиране и ако на детето често му се казва, че е тъпо или мързеливо, и за нищщо не става, то доста бързо само ще повярва в това и ще се държи като такова.

Втората, макар и банална истината гласи: за да изградят своя цялостен образ за себе си, децата от начална училищна възраст се стремят да се държат според това, което говорят за тях значимите възрастни. Значими възрастни за тях са родители, баби и дядовци, по-големи братя и сестри, учителите в училището. Осъзнавате ли отговорността? Оценката трябва да бъде балансирана и точна. Безогледното хвалене на детето е толкова неполезно, колкото и постоянното хокане.
По-дълбок и значителен ресурс може да се намери у всяко дете. Детето трябва да знае за своите способности. И да го уведомяваме за недостатъците му – то ги оставя зад гърба си, но да му говорим за неговите реални предимства е особено важно и най-вече ако става въпрос за дете с ниска успеваемост в училище.

Сега накратко ще засегнем социалните причини. Тук основния съвет е: Ако детето ви е с лош успех в началното училище, никога не нападайте учителката на детето си. Нищо добро няма да произтече от това, но неприятности могат лесно да последват. Каквато и да ви говори учителката, дори и да не сте съгласни, не спорете. Може да задавате въпроси, можете да посочите причини, като се обосновавате или да поискате съвет.
Ако атмосферата в клас е откровено нездравословна, или конфликтът между учителя и вашето дете е отишъл твърде далеч, отново, не отивайте на открита борба, дори и ако сте боец по природа. „В живота винаги има място за подвиг“, но ще бъде по-добре, ако прехвърлите детето в друго училище или паралелка. Психичното здраве на вашето дете ви е със сигурност по-скъпо от съмнителната „победа“ над учителката. В крайна сметка, лошите учителите са не по-малко, отколкото лошите продавачи или инженери, а вие колко деца имате?
Ако говорим за конфликти на детето ви с целия клас, тогава тактиката ви трябва да бъде коренно различна. Тук няма да помогне прехвърлянето на детето в друг клас или училище. То ще пренесе същите проблеми със себе си. Необходимо е да се разбере причината за нарушената комуникация с връстниците на детето и, ако е необходимо, то да се изпрати в психотерапевтична група, където такива нарушения биват откоригирани.
Възможни последици от лошата успеваемост в началното училище
Най-важните и със сигурност най-печални последствия от ранната неуспеваемост в училище са, че детето в самото начало на училищните си години започва да губи интерес и мотивация за учене. „Защо да се опитвам, като съм „неспособен“ и „глупав“. Както и да е, от мен няма нищо да излезе! Аз и не искам нищо да знам и да мога!“ Ако родителите се борят усилено с тази установка, то все някога тя може да бъде преодоляна, въпреки слабия успех. Детето пише с ужасни грешки, но обича да решава задачи и загадки, с нетърпение експериментира с думи и с четене. И това е чудесно. Проблемите с родния език, без значение колко дълбоки и тежки са те, в никакъв случай не изчерпват обучението в училище като цяло. Всъщност, пред него са история, физика и химия. Кой знае кой предмет може в бъдеще да привлече интереса му! Но докато се стигне до тях, трябва да се поддържа интересът и позитивното отношение към училището и ученето като цяло.
Свято място, както знаем, празно не остава, и ако детето не обича да учи, а познавателните му интереси не са развити, то трябва да се намери нещо в замяна. Някои, изоставащи в училище, деца с флегматичен темперамент, могат да прекарат цял ден у дома пред телевизора, компютъра или играейки си с конструктора. За да се предотврати това, трябва възможно най-скоро, докато детето е все още податливо и управляемо, да му се предложат и други, различни от училищните занимания дейности.
Ако едно дете е музикално, трябва да бъде ангажирано с музика (не непременно в музикално училище и може да бъде насочено към музикални школи и такива дейности в училище). Мобилни и хиперактивни деца е добре да бъдат ангажирани с танци или спорт, докато флегматичните и отпуснати деца могат да намерят своето място в школи и керамика, рисуване, конструиране. Малко вероятно е там детето да намери призванието си или някакво дългосрочно хоби, но това може да го безцелно скитане по улиците и други порочни занимания.

Освен това психологическите последици от лошата успеваемост в начално училище може да стане прична за твърде ниско самочувствие, да го направи свито и затворено. Селед време то ще е надраснало своите ранни проблеми в обучението, но все още ще се страхува до повръщане от предстояща контролна, ще се притеснява да да защитава своите интереси, въпреки очевидното, те са твърдо уверени в личната си непривлекателност и малоценност. Какво да се направи, за да се предотврати подобно развитие, е описано по-горе. Но ако това се случи, родителите на детето трябва непременно да се срещнат със специалист, психолог. Най-често в такива случаи, се предприема индивидуална или (ако е необходимо) фамилна психотерапия. Като правило, при активното взаимодействие със семейството специалистът може бързо да подобри самочувствието на детето до напълно адекватно ниво.

%d блогъра харесват това: