Това е третата петорка игри за развитие на творческото въображение

Игри за развитие на творческото въображение    1 – 5

Игри за развитие на творческото въображение    6 – 10

Игра 11. „Преди да срещне вълка, Червената шапчица среща ловеца?”

Задачи:

1. Напишете нова приказка като на мястото на срещата на Червената шапчица с вълка поставите картата „Добрият се спасява” и я срещнете вместо с вълка, с ловеца.

2. Подредете картите по новия начин.

Игра 12. „Представете си стаята на малката Ида от приказката на Андерсен „Цветята на малката Ида” като библиотека”

Задачи:

1. Променете мебелите и подредбата в стаята на Ида и напишете как е протекъл балът на книгите, вместо балът на цветята.

 Игра 13. „Ново приключение на Джоди и Тео.”

Задачи:

1. Припомнете си едно приключение на познатите ви герои от книгата „Джоди се завръща” и създайте ново.

2. Създайте нова карта на приказката с картите за вълшебства.

Игра 14. „Какво има в шапката на Магьосник Приказка?”

1. Измислете си и запишете една или повече „изходни ситуации”, различна от познатата ни, „Имало едно време”, „През девет планини в десета, през девет царства в десето живеели…”

Игра 15. „Ако приказката е къща, то на първия, втория етаж, в мазето, на тавана, живеят героите.”

1. Подредете героите си в стаите и етажите на къщата.

2. Направете им кратко описание, както и описание на действията им.

3. С помощта на картите свържете героите и техните действия в логическа последователност.

Advertisements

Следващите пет игри за развитие на творческото въображение

Ето и първите Пет игри за развитие на творческото въображение

Игра 6. „С кои карти за вълшебства можем да представим приказките…”

Задачи:

1. Изберете няколко добре познати ви приказки и за всяка по отделно подредете картите:

Например „Вълкът и седемте козлета”

Лошият / Добрият

N1. Забранено – Майката Коза забранява на козлетата да отварят вратата на друг, освен на нея.

N3.Злият разузнава – Вълкът дебне наоколо.

N4.Тайната на героят е разкрита –  Вълкът чува заръките и песента на майката.

N5. Лъжа – Вълкът прави няколко опита да излъже козлетата и на третия път успява.

N2. Забраната е нарушена – Козлетата се подлъгват и отварят вратата.

N9. Битка – Той влиза вътре, но въпреки усилията им да се спасят, той изяжда шест от тях.

N13. Добрият се спасява – Най-малкото козле успява да се скрие.

N18. Наказание – Вълкът е хванат и наказан.

N19. Героят е разпознат – Всички разбират колко умно и разумно е най-малкото козле.

Игра 7. „Колко игри могат да се измислят с Картите за вълшебства?”

 Вариант А

Тази игра се играе поне от двама. Първият играч избира приказка, назовава я и подрежда картите в разбъркан ред.

Задачата на втория играч е да ги подреди в правилен ред.

 Вариант  Б

В този вариант трябва да бъде открита, в разположението на картите, отсъствието на важна за приказката карта.

Вариант В

В този вариант е добавена излишна карта.

Вторият играч трябва да открие и извади излишната, карта.

Игра 8. „Златокоска остава да живее с трите мечки.”

1. Предложението ми в тази игра е да съчините нов край на позната приказка, чрез въвеждане на нов герой. Тя много прилича на игра N10, която ще срещнете по-нататък, но е значително по-лесна.

2. Променете картата на приказката „Трите мечки”, като премахнете картата „Добрият се спасява”. На нейно място поставете друга карта и като опишете какво се случва ще създадете нов край на старата приказка.

3. Децата самостоятелно рисуват или разказват своите предложения.

 

Игра 9. „Пепеляшка сънува” или „Рецепта за сън”

Ако мислите, че е трудно да създадете рецепта за сън – грешите. Опитайте и се уверете сами.

Необходими продукти:

добър герой – Пепеляшка;

лош герой – нейната мащеха;

герой-помощник – нейната кръстница;

вълшебно средство – вълшебна пръчица.

Необходими съдове:

начално място на действието – в кухнята на дома й;

лошо място – в кочината при прасетата.

добро място – в двореца;

Начин на приготовление:

Изберете и подредете подходящите карти.

Смесете „продуктите” в подходящите „съдове”

Изградете картата на приказката, тоест подредете картите в логичен ред – начало или завръзка, развитие на действието, кулминация (най-вълнуващият и важен момент за историята) и развръзка или край.

Игра 10. „Какво би станало, ако Снежанка беше сестра на Пепеляшка?”

1. Приемете, че едната от доведените сестри на Пепеляшка е Снежанка от приказката „Снежанка и седемте козлета”. Снежанка ще бъде същото добродушно и мило момиче, каквото е в нейната приказка. Изберете в кой момент Снежанка ще престане да слуша майка си и ще започне да помага на Пепеляшка. Как ще й помогне? Ще разкрие ли на принца къде се крие момичето с кристалните пантофки, е което той танцува на бала. Ще се яви ли в ролята на нейната кръстница, като и преотстъпи най-красивата си рокля?

2. Изберете един от тези въпроси или си измислете свои и създайте нова приказка за Пепеляшка.

Разработил игрите: Тереза Тончева

Използвана литература:
Проп, Вл., Морфология на приказка, 2001.
Родари Дж,, Граматика на фантазията ,Увод в изкуството да измисляме истории., София, 1986
Сидорчук Т. «Программа формирования творческих способностей детей». Обнинск. 1998г.
Фесюкова Л. «Воспитание сказкой». Харьков. 1996.
Белобрыкина О. «Речь и общение». Ярославль: Академия развития, 1998г.

Пет игри за развитие на творческото въображение

Здравейте приятели,

Обръщам се така към всички деца и възрастни с деца, които решават да изживеят удоволствие от съчиняването на приказки.

В този постинг ще ви представя пет игри и начинът, по-който можете да се подготвите за бъдещото творческо писане.

Игра 1. „Къде е вълшебството в картите за вълшебства”

1. Запознайте се с комплекта „Карти за вълшебства”.

2. Вземете една карта, например карта N2 «Забраната е нарушена”

screenshot.189

Сега запишете първите думи, които ви хрумват, като гледате картата. Например ключалка, счупен ключ, врата и т.н.

3. Вземете друга карта и опишете с няколко изречения, какво ви казва тя, с кой герой или действие от позната ви приказка го свързвате.

Игра 2.  „Вашите герои – реални, приказни, фантастични”

1. Вземете от познатите ви приказки два персонажа (герои) и си ги представете като един. Например животно с глава на слон и тяло на кон.

Дайте му име. Какво ще кажете за „слокон” или „хуботокон”?

Нарисувайте го.

2. Потърсете информация и се запознайте се с характерни за различните народи приказни персонажи като елфи, тролове, великани, джуджета, самодиви, вещици…

Игра 3.  „Чайник с рог”

Това занимание е подобно на предишното, но сега вместо с животни, ще си поиграем със създаване на нови предмети.

1. Намислете си два предмета (колкото по-абсурдни, толкова по-добре)

Например от чиния и дамски обувки аз ще си направя „чиния на токчета”

2. Обясняват общото или различното между двата обекта.

Ще взема горния пример с чинията и обувките и ще опиша общото между тях:

–         и в двата предмета можем да съхраняваме нещо; и от двата можем да пием вода; и с двата предмета можем да пренасяме различни неща; можем да ги използваме като мерки, с които ще мерим еднакви количества и т.н.

–         с различията ще се справите и без моите примери.

Игра 4.  „Страхоловка”

1. Продължаваме с измислянето на нови, несъществуващи думи и словосъчетания.

При мен например, думата „страхоловка” се роди от съчетаването на значенията на думите страх и мрежа за пеперуди. От мрежата за пеперуди използвах нейното предназначение – да се ловят пеперуди.

2. Опишете значението на новоизмислената дума и се опитайте да я нарисувате. Тук уменията ви по рисуване нямат значение.

Игра 5. „Мравокот или Котколай?”

1. Създайте ново животно от съчетанието на две или три познати животни.

От мравка и котка се получи „мравокот”.

А от камила, пеперуда и куче аз получих „крилато двугърбо куче”.

2. А сега миксирайте животни и звуците, които издават до получаване на нов герой.

Какво ще кажете за моя „цвъркослон” – от цвърченето на мишка и слон?

В следващия постинг ще ви науча как сами да си направите карти за вълшебства, с помощта на които ще съчинявате приказки или ще си купите от  http://thewalltoday.com

Разработил игрите: Тереза Тончева

Използвана литература:

  1. Проп, Вл., Морфология на приказка, 2001.
  2. Родари Дж,, Граматика на фантазията ,Увод в изкуството да измисляме истории., София, 1986
  3. Сидорчук Т. «Программа формирования творческих способностей детей». Обнинск. 1998г.
  4. Фесюкова Л. «Воспитание сказкой». Харьков. 1996.
  5. Белобрыкина О. «Речь и общение». Ярославль: Академия развития, 1998г.

Игри за занимания по ТРИЗ с 3 – 7 годишни деца

 

 Детското мислене още не е способно да оперира с абстрактни категории. За да научим детето от предучилищна възраст, дори и първокласниците на такива прости мислителни операции, като сравнение или обобщение, се изискват особени форми на занимание. Как да построим такива занимания? Авторът споделя някои резултати от своя опит…

Водещата, за цялостното развитие, дейност при децата от 3 до 7 години е играта. В нея те репетират социални роли и отношения. Затова е логично да приспособим сюжетно-ролевите игри в качеството на оболожки на заниманията с елементи на ТРИЗ.

Игра „Дядовата ръкавичка“

Цел: да се тренира аналитическото мислене, умението да откриват общите признаци по пътя на сравнението.

Реквизит: рисунки на различни объеки, например: китара, чайник, къща, чанта, дърво, ябълка, молив и т.н. На всяко дете – една рисунка.

Въвеждане в играта: припомняме приказката „Дядовата тъкавичка“ и им предлагаме да я изиграят в изменен вариант.

Ход на играта: 1-ви вариант: всяко дете получава своята рисунка и играе  нарисувания обект. Водещият избира едно от децата за домакин на ръкавичката, а останалите по ред идват до ръкавичката (тя е чисто условна – шкафче, килимче или просто част от стаята) и провеждат с хазяина следния диалог:

– Чук, чук, кой живее в тази ръкавичка?

– Аз, (назовава себе си, например, китарата). А ти кой си?

– А аз съм – (назовава себе си, например, – ябълката). Пусни ме да вляза в ръкавичката?

– Ако ми кажеш, по какво приличаш на мен, ще те пусна.

Гостът е длъжен да сравни двете рисунки, да открие общите признаци и да ги назове. Например, и китарата и ябълката имат дръжка. След това гостът влиза в ръкавичката, а към домакина се обръща следващият участник в играта. И така, докато всички влязат в ръкавичката. Ако някой не може да отговори на домакина, останалите деца могат да му помогнат.

2-ри вариант: подобен на първия, но домакинът постоянно се сменя – водещият гост става домакин, а бившият домакин отива в „гостите“. И така, докато всички играещи вземат участие в „ротацията“.

3-и вариант: Сега и гостите и домакините ще са няколко. А гостът подред ще посещава всеки от обитателите.

Забележка: играта може да се провежда и с едно дете. Тогава водещия и детето си сменят ролите, а вместо рисунки могат да използват обкръжаващите ги битови предмети. Играта ще протича по-живо, ако предварително сте потренирали детето в назоваване на свойствата на различните предмети. Преподавателите в курсововете на основата на ТРИЗ обикновено предварително запознават децата с понятията „система, функция, свойства на обектите“. И последно. Децата често назовават външните и подсистемни параметри, рядко надсистемните и функционалните.

Сега ще приведа опростени определения за някои основни понятия в ТРИЗ

Система – комплекс от елементи, образуващи определено цялостно единство. Системата се характеризира със състава на елементите, структурата и изпълняването на определена функция.

Пример: система шкаф – подсистема тяло, врати, рафтове, панти и т.н.

Подсистема (субсистема) – частите на системата, представляващи сами по себе си известни произволно или естественно образувани групи от елементи.

Пример: подсистема – педали, рамка, кормило, тромба … – система – колело.

Надсистема (метасистема) – система от по-висок порядък по отношению на дадената, в която дадената система се вписва и функционира.

Пример: система – шкаф – надсистема – секционни или цялостни библиотеки, кухненско обзавеждане и т.н.

Функция – онова, което даден обект извършва или заради което се използва.

Пример: система – шкаф – функция – съхранение на различни предмети за бита и прочие.

 

Задача: как да променим играта, така че децата да бъдат принудени да търсят надсистемна общност?

© Ингрида Николаевна Мурашковска, 1991. Перепечатано из сборника „Педагогика+ТРИЗ“ N3, 1997, Гомель

Источник: Центр ОТСМ-ТРИЗ технологий

И.Н.Мурашковская консультант по ТРИЗ, педагог,

Ю.С.Мурашковский, член научной коллегии при Международной Академии наук, консультант по ТРИЗ.

Работилница за приказки II

Работилница за приказки I

Как се съчинява приказка с 25 деца

Аз и децата седим на „кръг” около килима, до мен е стативът с голяма магнитна дъска и набор Карти за вълшебства, формат А5.

Учителката:

Деца, имам предложение за съчиняване на приказка, върху която, след като стане готова, аз ще напиша сценарий за пиеса, а нея ще представим на вашите родители в края на годината, на тържеството по случай изписването ви от детска градина.

Децата:

Да – а – а – а…

Учителката: Имам идея. Искате ли действието в приказката да се развива на небето?

Децата: Да – а – а – а…

Учителката: Дайте ми предложения за добрите герои.

Децата: Звездичките, слънцето, луната, облаците, вятърът.

Учителката: Добре. Записах ги. Ето картата „Добрият”. Кои са добрите герои?

Децата: Звездичките и луната.

Учителката: А лошите? (Поставям картата „Лошият”)

Децата: Облачетата.

Учителката: Ето картата „Забрана”. Знаете, че на добрия герой му се забранява нещо. Какво забраняват родителите на звездичките?

Децата: Ако те искат да слязат на земята, техните родители им забраняват да слизат на земята.

В работата с малки, а и не само малки деца, учителите предлагат началото, тъй като започването на художествен текст е доста трудно.

Учителката: Предлагам ви началото на нашата приказка.

На небето, както на земята, имало много Царства-Господарства. Най-малкото от тях се наричало Царство-Многознайство, защото всичките му поданици, заедно с Царя и Царицата ходили на училище. Възрастните посещавали Училище за родители, а децата – детска градина. В края на всяка година се провеждали тридневни състезания по ум и сръчност. 

Оставали три дни до началото на тазгодишното състезание и училищата и детските градини излезли във ваканция.

На децата им станало скучно и не знаели какво да правят. Трите звездички Звездемона,  Звезделина и Звездин седели на пейката пред къщата си и се чудели на какво да си играят. В един миг очите на Звезделина грейнали и тя извикала:

– Сетих се! Хайде да отидем на разходка на земята.

Нека при мен дойдат две момиченца и едно момченце. Деца, давайте предложения за имена. (предложенията бяха тринадесет и по метода на отхвърляне на неприемливото останаха Звездемона, Звезделина и Звездин)

Ти, Симона ще бъдеш Звездемона, Петя ще бъде Звезделина, а Дейвид – Звездин.

Представете си, че седите на пейката пред вашата къща и си говорите.

Дете: Сетих се. Искате ли да слезем на земята?

Дете: Да, искаме.

Дете: Не може, момичета. Нали мама не дава.

Учителката: Чудесно деца, първият ни диалог е готов. Да видим какво се получи до тук. На трите звездички Звездемона, Звезделина и Звездин им е забранено да слизат на земята. Те решават да нарушат забраната и да слязат.

Сега поставям картата „Лошият разузнава”. Кой ще бъде лошият?

Дете: Облачето. Едно облаче ще се промъкне зад тях и ще ги подслуша.

Учителката: Много добре. Мислите ли, че облачето може да им помогне да слязат на земята?

Децата: Да, то ще пусне дъжд и звездичките ще слязат по водните капки.

Учителката: На мен ми харесва. Вие деца приемате ли?

Децата: Да.

Учителката: А как ще се приберат обратно на небето?

Децата: По дъгата.

Учителката: Звучи логично. Кой иска да бъде облачето.

Дете: Аз.

Учителката: Добре, Алекс, ела. Деца хайде да му дадем име. Давайте предложения. (записах предложенията и отхвърляйки ги едно по едно стигнахме до името Хитрушко)

Хитрушко, твоята задача е да убедиш звездичките да слязат на земята, като им предложиш начин, по който ще се върнат.

Дете: Момичета, утре след обяд ще накарам брат си да пусне дъжд, докато слънцето още грее и така ще се роди дъгата. Вие ще се хванете за нея и ще се върнете обратно на небето.

Учителката: Записах. Звучи чудесно. Хитрушко спомена, че има брат. Колко облачета ще участват?

Децата: 3

Учителката: добре, да им измислим имена. Предлагайте.

Децата: Веселко, Умничко, Палавник, Смехурко, Сърдитко…

Направих списък, четях имената едно по едно, а децата отхвърляха, докато стигнахме до 3.

Учителката: Деца, ето и изборът ви за имена на облачетата: Хитрушко, Сърдитко и Смехурко.

Време е Хитрушко да каже на братята си какво ще направи.

автор: Тереза Тончева

Адаптация към училище II

Много първокласници взимат със себе си в училище играчки. Родителите не бива да им забраняват това. Трябва само да им обяснят, че да си играят може само в междучасията. Взимайки със себе си любимата играчка, детето се чувства защитено. Чувството за защитеност е особено важно за тревожните, потиснати и срамежливи деца. Те трудно се включват в игра и късно се сближават със съучениците си. Но и това ще стане. Първо нека бъде с любимата си играчка.

Както вече говорихме, началният период на обучение е достатъчно труден за всички деца, постъпвщи в училище. В отговор на новите, повишени, изисквания към организма на първокласника в първите седмици и месеци на обучението, у децата може да се появят оплаквания от умора, главоболие, да възникнат раздразнителност, плачливост, нарушение на съня, да намалее апетитът им и да започнат да губят телесно тегло. Случават се и трудности от психологически характер, такива като, например, чувство на страх, отрицателно отношение към ученето, учителя, неправилни представи за своите способности и възможности.

Описаните по-горе изменения в организма на първокласника, свързани с началото на обучението в училище, някои учени наричат „адаптационна болест“, „училищен шок“, „училищен стрес“.

Работата е в това, че в процеса на изграждане на личността существуват особено важни възлови моменти. Те са практически неизбежни за всяко дете, съпътстват определени възрастови периоди, от което са получили названието възрастови кризи. Най-важните кризисни изменения притичат на възраст от две до четири, от седем до девет и от тринадесет до шестнадесет години. В тези периоди настъпват съществени изменения в организма: бързо увеличение на ръстта, изменения в работата на сърдечно-съдовата, нервна, дихателна и други системи. Това води до появата на необичайни вътрешни усещания: повишена умора, раздразнителност, промени в настроението. При това даже практически здрави деца започват да боледуват, да проявяват излишна ранимост. В тези периоди се появяват значителни изменения в характера (децата проявяват инат, непокорство), неадекватни изменения в самооценката („У дома съм добър. А в училище – лош“, или обратно). Настъпва нов, по-сложен период в живота на детето.

Това трябва да знаят преди всичко родителите и не само, за да забелязват измененията в поведението на детето, но и да определят, от какво са обусловени, какви действия да предприемат, за да избегнат конфликтите с тях. Нас, възрастните, ни плашат неразбирането и неопределеността на случващото се, но нашите опасения може и да се окажат напразни. Струва си да се замаислим над това, че от егоизма се формира самоуважението, от ината – така необходимата в живота, настойчивост, от капризите – гъвкавост на преживяванията, от потребността от похвала – желание да се харесат на хората и да заслужат добра оценка.

Постъпването в училище е сериозна крачка от безгрижното детство към възраст, запълнена с чувство на отговорност. Да се направи тази крачка помага периодът на адаптация към училищното обучение.

 

Адаптация към училище I

Първата година на обучение в училище е изключително сложен, преломен период в живота на детето. Тя е свързана с промяна на мястото, което детето заема в системата на обществените отношения, с промяна на начина му на живот, с нарастване на психоемоционалното му натоварване. На мястото на безгрижните игри идват ежедневните учебни занятия. Те изискват от детето напрегнат умствен труд, активизация на вниманието, съсредоточена работа по време на урок и относително неподвижно положение на тялото, задържане в правилна работна поза. Известно е, че за шест-седем годишното дете е особено трудно така нареченото статично натоварване. Уроците в училище, увлечението на много първокласници по телевизионни предавания, понякога заниманията с музика, чужди езици и други статични занимания водят до силно снижаване на двигателната активност, на фона на голямата потребност от движение.

Постъпвайки в първи клас, детето попада в нов детски колектив и нови възрастни. Налага му се да установи контакти с връстници и педагози, учи се да изпълнява училищната дисциплина, да поема нови отговорности, свързани с учебната дейност. Опитът показва, че не всички деца са готови за това. Някои първокласници, даже с високо интелектуално развития, трудно понасят натоварването. Психолозите предупеждават за това, че за много първокласници, и особено шестгодишните, социалната адаптация е трудна, тъй като неоформената им личност още не е способна да се подчинява на режима в училище, да усвоява уичлищните норми на поведение, да признава новите отговорности.
Годината, отделяща шестгодишното дете от седемгодишното, е много важна за психическото развитие, защото през този период у детето се формира произволната регулация на поведението, ориентацията към социалните норми и изисквания.

Като никога ние се изправяме остро пред въпроса, как да помогнем на детето, запазвайки здравето му, да го научим да изпълнява новите правила и изисквания от учителя, как плавно и безболезнено да премине от игровата към новата, много по-сложна учебна дейност. До голяма степен тоа се отнася до така наречените хиперактивни деца. Те много трудно се заседяват на чиновете. Те не могат да седят мирно, силно подвижни са, понякога скачат от място, отвличат се, говорят силно, даже когато ги помолят да не правят това. Такива деца не винаги усещат дистанцията между себе си и педагога. Сред тях има много „драки”, лесно се възбуждат и даже стават агресивни към съучениците си. Да осъждате и наказвате хиперактивните деца е безполезно, те се нуждаят от лекарска помощ.
Някои деца имат друг проблем, свързан с нервната система. Те също не са способни да изседят целия урок, след четвърт час губят интерес към занятието, гледат през прозореца, отвличат се. Те не шумят, не стават от място, не пречат на обясненията на учителя. Тук става въпрос за деца, при които настъпва бърза умора, тъй като нервната им система се изтощава лесно. Внимателния учител предлага на такова дете индивидуален план за работа. За съжаление, не всички учители реагират бързо на подобне поведение. По силата на своята заетост, желанието да предадат на урока колкото се може повече, те увеличават темпа на работа и не забелязват „изоставащите“. В този случай е полезно коректното вмешателство на родителите, който най-добре познават своето дете, неговите особености и разговаряйки с учителя могат да му подскажат изход от създалата се ситуация.

С. Харисън:„Ние дотолкова се увличаме в обучението на нашите деца, че забравяеме, че образоваме детето, за да му помогнем е изграждането на неговия щастлив живот.А именно щастлив живот –е това, което от цялата си душа желаем и за своите деца, и за себе си“.

 

Автор: Г.С. Коротаева

Previous Older Entries

%d bloggers like this: