Адаптация към училище II

Много първокласници взимат със себе си в училище играчки. Родителите не бива да им забраняват това. Трябва само да им обяснят, че да си играят може само в междучасията. Взимайки със себе си любимата играчка, детето се чувства защитено. Чувството за защитеност е особено важно за тревожните, потиснати и срамежливи деца. Те трудно се включват в игра и късно се сближават със съучениците си. Но и това ще стане. Първо нека бъде с любимата си играчка.

Както вече говорихме, началният период на обучение е достатъчно труден за всички деца, постъпвщи в училище. В отговор на новите, повишени, изисквания към организма на първокласника в първите седмици и месеци на обучението, у децата може да се появят оплаквания от умора, главоболие, да възникнат раздразнителност, плачливост, нарушение на съня, да намалее апетитът им и да започнат да губят телесно тегло. Случават се и трудности от психологически характер, такива като, например, чувство на страх, отрицателно отношение към ученето, учителя, неправилни представи за своите способности и възможности.

Описаните по-горе изменения в организма на първокласника, свързани с началото на обучението в училище, някои учени наричат „адаптационна болест“, „училищен шок“, „училищен стрес“.

Работата е в това, че в процеса на изграждане на личността существуват особено важни възлови моменти. Те са практически неизбежни за всяко дете, съпътстват определени възрастови периоди, от което са получили названието възрастови кризи. Най-важните кризисни изменения притичат на възраст от две до четири, от седем до девет и от тринадесет до шестнадесет години. В тези периоди настъпват съществени изменения в организма: бързо увеличение на ръстта, изменения в работата на сърдечно-съдовата, нервна, дихателна и други системи. Това води до появата на необичайни вътрешни усещания: повишена умора, раздразнителност, промени в настроението. При това даже практически здрави деца започват да боледуват, да проявяват излишна ранимост. В тези периоди се появяват значителни изменения в характера (децата проявяват инат, непокорство), неадекватни изменения в самооценката („У дома съм добър. А в училище – лош“, или обратно). Настъпва нов, по-сложен период в живота на детето.

Това трябва да знаят преди всичко родителите и не само, за да забелязват измененията в поведението на детето, но и да определят, от какво са обусловени, какви действия да предприемат, за да избегнат конфликтите с тях. Нас, възрастните, ни плашат неразбирането и неопределеността на случващото се, но нашите опасения може и да се окажат напразни. Струва си да се замаислим над това, че от егоизма се формира самоуважението, от ината – така необходимата в живота, настойчивост, от капризите – гъвкавост на преживяванията, от потребността от похвала – желание да се харесат на хората и да заслужат добра оценка.

Постъпването в училище е сериозна крачка от безгрижното детство към възраст, запълнена с чувство на отговорност. Да се направи тази крачка помага периодът на адаптация към училищното обучение.

 

Advertisements

Самоконтрол и саморегулация при децата

В предишната публикация показахме игри и упражнения за развитието на самоконтрола и саморегулацията при деца от предучилищна възраст

 

Развитие на уменията за самоконтрол и саморегулиране при децата от ранна училищна възраст

Ученикът трябва да подреди кръгчетата в съответствие с образеца, след което да напише върху картончето, кое по ред е било кръгчето със съответния цвят разглеждани отгоре надолу или отдолу нагоре.

 

Задачата се усложнява. На всеки ученик се дава картонче с нарисувани неоцветени кръгчета.

Учениците са длъжни да ги оцветят, ориентирайки се по образеца:

5 – червен

4 – син

3 – жълт

2 – кафяв

1 – черен

след като изпълнят задачата, учениците трябва самостоятелно да я проверят с образеца.

Игра „Стълба“

На всяка двойка деца са дава една картичка с примери:

Примерте са съставени по такъв начин, че отговорът на единия се явява начало на другия. Отговорите на всеки пример на учениците се записват на съответното стъпало. Всеки ученик може да се контролира сам. Може да се състави така, че отговорът на всеки да съответства на номера на стъпалото, на което е записан:

 

 

Игра „Число-контрольор“

Учениците получават картички с примери:

Решавайки даден пример, те могат да се проконтролират – сумата от всички отговори е равна на числото 10.

Подобни упражнения съдържат в себе си големи възможности за развитие наприйомите на самоконтрол у децата; особено продуктивни се явяват тези от тях, при които детето има возможност да съпоставя учебните действия и техният краен резултат със зададените образци.

Основното училище: Проблеми в обучението

 

В предишния постинг говорихме за нарушенията на навиците за учене и за причините за слабата успеваемост в училище

 

Втора част

Вечният въпрос: „Какво да правим?“
Да започнем с установяване на причината (или причините) за ниската успеваемост. За това във всички случаи е разумно да се консултирате със специалист.
Най-добрият вариант тук ще бъде „тристранната“ среща – учител, родител, училищен психолог – предприети, разбира се, не за да се установи: „Кой е виновен?“, а единствено в интерес на детето.
Ако установената причина или причини натежават към „биологичната“ група, първо трябва да се мисли за адекватно лечение на основното заболяване и за създаване на здравословен режим на работа и почивка на детето. През последните години авторите с ужас наблюдават една абсолютно противоестествена тенденция в дневния режим на малките ученици. На въпрос: „Колко време отнема на вашето дете да си приготви уроците?“, родители без колебание отговарят: „Всичкото свободно време. Прибираме се от училище, ядем и се захващаме за уроците, понякога и до късно вечерта.“
Това положение е недопустимо от всяка гледна точка. Тук, разбира се, става въпрос за неправилна организация на работното време на детето. Колкото и да е домашната от училище и колкото и неспособно да е детето, подготвянето на уроците за шест – осем часа е абсурдно. Такова удължаване на нормалния процес, обикновено, се наблюдава при деца с нарушения на вниманието. Такова дете не толкова пише домашната си работа, колкото гледа през прозореца, тихо си играе с играчки, гледа телевизия или мечтае. Всички негови собствени волеви процеси (и затова не е особено силна и развита) биват заместени от волевите процеси на майката или бабата, която слага детето да учи, и следи то да не се отклонява. Такова следене често не работи, защото мама или баба имат своя работа и отклоняват вниманието си от детето, то се разсейва и не чувства никаква отговорност за това, какво се случва – и оттук пет или шест часа изтощителна и напълно непродуктивна работа.
Много често такава ситуация се наблюдава при деца с различна степен на тежест на хипердинамичен синдром. Тук можем да съветваме следното.
Запишете детето в някоя много вълнуваща спортната секция (не шах!). Това едновременно ще работи и като средство за преодоляване на основното заболяване (хипердинамията), и като стимул за самото дете по-бързо да приключи домашното. То ще има ясна, разбираема цел – навреме да отидете на футбол, и поради тази цел неговите слаби възможности за концентрация ще заработят с пълна сила. Освен това е известно, че децата, които посещават кръжоци по свой избор, винаги успяват по-добре, отколкото деца със същото ниво на умения за учене, които не ходят на никакви клубове и посвещават цялото си време на подготовката на уроците. В продължение на много години авторът не е видял нито едно изключение. Всичко това е въпрос на организация на времето. И това умение се изгражда именно в основното, не в средното училище, както смятат някои родители.

За децата с нарушение на някои специфични функции, като краткосрочната или дългосрочната слухова памет, образното възприятие, процесите на анализ или обощение, умствената работоспособност и т.н., са необходими специални корекционни занимания за рехабилитация на засегнатите или просто изостанали в развитието си функции. Например, понякога лошото представяне на детето по писане или четене не е свързано не с дисграфия или дислексия, а с това, че при него е изключително малък обемът на краткосрочната памет. След подходящо обучение той се увеличава, детето започва да разбира, че всъщност то само чете или пише и, разбира се, резултатите му в тези областисе подобряват драстично. Такива занятия могат да се провеждат и с техните родители, за да бъдат инструктирани за това, но по-добре, разбира се е с това да се занимава училищният психолог. С конкретни нарушения на уменията за учене (като дисграфия и т.н.) работят по специални програми педагози и училищни психолози.

Ако детето е лявичар, както вече споменах, основният начин на терапия за успешното изграждане на умения за учене, е пълната подкрепа и внушаване на увереност в това, че съществуващите трудности са временни и ще бъдат успешно преодолени. Никога не упреквайте левичарите за слабите оценки по писане. Възможно най-рано и на достъпен за тях език трябва да се обясни на левичарите за техните психомоторни особености, като им се разкрият техните силни и слаби страни.
Впрочем казаното по-горе се отнася практически за почти всички деца, каквито и да са причините за тяхното изоставане в училище. Родителите не трябва просто да разберат, а да вземат на действително въоръжение простата истина:
детето няма да стане по-силно и по-умно от постоянното повтаряне на списъка с неговите недостатъци. Това, разбира се, важи не само за децата, но за всички хора въобще, но по-малките ученици в това отношение са по-силно уязвими. Самооценката у децата от начална училищна възраст е все още в процес на формиране и ако на детето често му се казва, че е тъпо или мързеливо, и за нищщо не става, то доста бързо само ще повярва в това и ще се държи като такова.

Втората, макар и банална истината гласи: за да изградят своя цялостен образ за себе си, децата от начална училищна възраст се стремят да се държат според това, което говорят за тях значимите възрастни. Значими възрастни за тях са родители, баби и дядовци, по-големи братя и сестри, учителите в училището. Осъзнавате ли отговорността? Оценката трябва да бъде балансирана и точна. Безогледното хвалене на детето е толкова неполезно, колкото и постоянното хокане.
По-дълбок и значителен ресурс може да се намери у всяко дете. Детето трябва да знае за своите способности. И да го уведомяваме за недостатъците му – то ги оставя зад гърба си, но да му говорим за неговите реални предимства е особено важно и най-вече ако става въпрос за дете с ниска успеваемост в училище.

Сега накратко ще засегнем социалните причини. Тук основния съвет е: Ако детето ви е с лош успех в началното училище, никога не нападайте учителката на детето си. Нищо добро няма да произтече от това, но неприятности могат лесно да последват. Каквато и да ви говори учителката, дори и да не сте съгласни, не спорете. Може да задавате въпроси, можете да посочите причини, като се обосновавате или да поискате съвет.
Ако атмосферата в клас е откровено нездравословна, или конфликтът между учителя и вашето дете е отишъл твърде далеч, отново, не отивайте на открита борба, дори и ако сте боец по природа. „В живота винаги има място за подвиг“, но ще бъде по-добре, ако прехвърлите детето в друго училище или паралелка. Психичното здраве на вашето дете ви е със сигурност по-скъпо от съмнителната „победа“ над учителката. В крайна сметка, лошите учителите са не по-малко, отколкото лошите продавачи или инженери, а вие колко деца имате?
Ако говорим за конфликти на детето ви с целия клас, тогава тактиката ви трябва да бъде коренно различна. Тук няма да помогне прехвърлянето на детето в друг клас или училище. То ще пренесе същите проблеми със себе си. Необходимо е да се разбере причината за нарушената комуникация с връстниците на детето и, ако е необходимо, то да се изпрати в психотерапевтична група, където такива нарушения биват откоригирани.
Възможни последици от лошата успеваемост в началното училище
Най-важните и със сигурност най-печални последствия от ранната неуспеваемост в училище са, че детето в самото начало на училищните си години започва да губи интерес и мотивация за учене. „Защо да се опитвам, като съм „неспособен“ и „глупав“. Както и да е, от мен няма нищо да излезе! Аз и не искам нищо да знам и да мога!“ Ако родителите се борят усилено с тази установка, то все някога тя може да бъде преодоляна, въпреки слабия успех. Детето пише с ужасни грешки, но обича да решава задачи и загадки, с нетърпение експериментира с думи и с четене. И това е чудесно. Проблемите с родния език, без значение колко дълбоки и тежки са те, в никакъв случай не изчерпват обучението в училище като цяло. Всъщност, пред него са история, физика и химия. Кой знае кой предмет може в бъдеще да привлече интереса му! Но докато се стигне до тях, трябва да се поддържа интересът и позитивното отношение към училището и ученето като цяло.
Свято място, както знаем, празно не остава, и ако детето не обича да учи, а познавателните му интереси не са развити, то трябва да се намери нещо в замяна. Някои, изоставащи в училище, деца с флегматичен темперамент, могат да прекарат цял ден у дома пред телевизора, компютъра или играейки си с конструктора. За да се предотврати това, трябва възможно най-скоро, докато детето е все още податливо и управляемо, да му се предложат и други, различни от училищните занимания дейности.
Ако едно дете е музикално, трябва да бъде ангажирано с музика (не непременно в музикално училище и може да бъде насочено към музикални школи и такива дейности в училище). Мобилни и хиперактивни деца е добре да бъдат ангажирани с танци или спорт, докато флегматичните и отпуснати деца могат да намерят своето място в школи и керамика, рисуване, конструиране. Малко вероятно е там детето да намери призванието си или някакво дългосрочно хоби, но това може да го безцелно скитане по улиците и други порочни занимания.

Освен това психологическите последици от лошата успеваемост в начално училище може да стане прична за твърде ниско самочувствие, да го направи свито и затворено. Селед време то ще е надраснало своите ранни проблеми в обучението, но все още ще се страхува до повръщане от предстояща контролна, ще се притеснява да да защитава своите интереси, въпреки очевидното, те са твърдо уверени в личната си непривлекателност и малоценност. Какво да се направи, за да се предотврати подобно развитие, е описано по-горе. Но ако това се случи, родителите на детето трябва непременно да се срещнат със специалист, психолог. Най-често в такива случаи, се предприема индивидуална или (ако е необходимо) фамилна психотерапия. Като правило, при активното взаимодействие със семейството специалистът може бързо да подобри самочувствието на детето до напълно адекватно ниво.

Основното училище: Проблеми в обучението

 

Първа част

 

Защо децата не успяват в началното училище?
Училищните навици, за разлика, например, способността на детето да седи, да държи предмет или да се обръща от корем на гръб, не зависят само от биологичното съзряване. Те трябва да се преподават и усвояват. Затова е разбираемо, че нивото на придобиване на училищни навици при децата неизбежно ще зависи от семейните обстоятелства и обучението в училище, както и от индивидуалните особености и характера. За съжаление, не винаги е възможно със сигурност да разграничим трудностите в училище, причинени от външни обстоятелства, от трудности, които се явяват следствие от някои нарушения.

Следователно причините, поради които децата не успяват в началното училище, са изключително разнообразни, безпроблемно преминават от една в друга, а и обикновено не се срещат изолирано, а в съвкупност. Много условно те могат да бъдат разделени в три групи: биологични, социални и емоционални.
Един от най-разпространените причини за ранна неуспеваемост е фактът, че някои деца отиват в първи клас, не достигнали нивото от училищна зрялост. Това може да бъдат шест годишни деца, чиито родители не искат повече „да ги държат“ в детската градина или деца, които са достигнали календарните седем години, но чиято умствена възраст към момента на постъпване в първи клас е малко по-ниска поради това, че в предучилищна възраст са боледували много и често. Ако, въпреки предписанието на специалистите, такива деца попадат в първи клас преди да достигнат училищна зрялост, те са просто обречени да изостанат. Като правило, ако ги задържите за още една година у дома и се позанимавате внимателно с тях е възможно значително да се намали риска, ако не и да се предотврати тяхната неуспеваемост в началното училище.
 
Втора причина за изоставане в началното училище, гравитираща към „биологични група“ се явява това, че в училище постъпват соматично лабилини деца. Тяхната училищна зрялост е несъмнена, нивото им на интелигентност е достатъчно високо, календарната възраст съответства на обучението в първи клас, но … те често се разболяват и пропускат уроци, бързо се уморяват и към третия-четвъртия урок вече не са в състояние да се концентрират върху нищо и поради това втората половина на учебния ден протича за тях напразно. Такива деца, разбира се, трябва да ходят на училище, но те се нуждаят от специален режим и система за рехабилитационно-закалителни процедури. Тук могат да се включват деца с вродено или придобито увредени зрение и слух.
 
Следващата, безусловно биологична причина за бавния темп на развитие в началното училище – това е леворъчието. При тези деца господстващото полукълбо на мозъка, не е лявото, като при повечето хора, а дясното, и с това са свързани определени характеристики на личността. Без да навлизаме в по-дълбоки неврофизиологични и психологически характеристики на това състояние, ще отбележим само, че хората с господстващо „дясно полукълбо“ притежават специален „синтетичен“ възглед за света, на тях им е присъщо по-фино, артистично и интуитивно възприемане на реалността. За обсъждания от нас въпрос е по-важно, че всички (с изключение, може би, на училищата „Уолдорф“) учебни програми на училищата са насочени към деца с господстващо “ ляво полукълбо“ деца с преобладаващо аналитично, а не синтетично мислене. Освен това и съществуването на неприятния за „левичарите“ факт, че ние, за разлика от арабите и японците, пишем отляво надясно, следователно детето левичар си скрива с ръка всичко написано. Тази особеност на процеса, знаете, също не допринася за успеха им. Тук единственият съвет е търпение, търпение, търпение.
 
Сред американските професори, левичарите са 20 пъти повече, отколкото пишещите с дясната си ръка. Така че за вашето дете всичко е напред. Потърпете и му помогнете да издържи. Основното – да не се убие желанието за учене. Насърчавайте го, вдъхвайте му надежда. При благоприятни условия децата левичари, след като завършат основното училище, бързо и уверено догонват връстниците си. А оттам не е далече и до американския професор!
Следващата „около биологична“ причина са конкретни неврологични диагнози: задръжки в психическото развитие, лека умствена изостаналост, синдрома на свръхподвижните деца и др. Тук всички оздравителни и лечебни мероприятия се провеждат в близък контакт с лекуващия специалист, а на детето, доколкото е възможно се вдъхва доверие в това, че неговите проблеми са решими, и изоставането може да бъде преодоляно. 
 
Още две причини могат да бъдат условно, отнесени към социалната група. Едната от тях – това е педагогически занемареното дете.
Втората безусловно социална причина – това е лошото обучение в училище. Липсата на професионализъм на учителя, личните му проблеми се проектират върху децата. Конфликт между учители и родители, нездравословната атмосфера в клас, за пореден път се отразява върху детето.
 
Причината за лошото представяне може да бъде и неправилно подбраната програма за обучение. Например, родителите на едно дете със средни възможности, поради амбиция, го записват в училище за надарени деца, или откровено, артистично надарено дете бива записано в престижно училище по математика.
 
Следващата причина за слабото представяне е социална (и отчасти емоционална) и в началното училище тя се среща сравнително рядко) – това е конфликт на детето със съучениците си, неумение или нежелание да изгради с тях адекватни приятелски отношения.
И на последно място, чисто емоционална, но доста често срещана причина е личен конфликт или просто неразбиране между учител и ученик. Понякога това е просто несъответствие в характерите. В практиката автор има случай, когато едно момиче – флегматик отказва да ходи на училище и въобще да учи, като твърди, че мрази учителката си. След анализ на причините за тази омраза, стана ясно, че учителката (носеща званието „Заслужил учител“) – е холерик, която мигновено избухва и бързо се успокоява, по време на един урок може да се извика два пъти, и два пъти прочувствено и искрено да похвали един и същ ученик. За момичето такива промени в настроението са неразбираеми и неприятни и в крайна сметка тя решава, че учителката просто лъже, без в действителност да изпитва нищо. Да се намира в непосредствена близост с човек, който лъже, за нея е много трудно, и като начин за борба тя избира, типичния за флегматиканачин да излезе от ситуацията, тоест решава да не ходи повече на училище.
  
Като правило, това си е така.Бих искала да подчертая, че не е задължително да става въпрос за родители-алкохолици или деца, които са израснали в домове за наркомани ( случва се, за съжаление, и това, но тези деца обикновено изобщо не посещават училище. Тяхната съдба е наша обща болка и тревога, но сега ние не говорим за тях). Педагогически занемарени деца се срещат при съвсем нормалн, съвсем прилични и дори много заможни семейства. Независимо дали ни харесва или не, децата днес трябва да се подготвят за училище. Не забравяйте, че педагогическата занемареност – не означава задължително проституираща майка и подут от водка баща. Както винаги в живота, всичко се оказва малко по-трудно …Детето е необщителено или прекалено срамежливо. Има някакъв недостатък във външния си вид, или е твърде избухливо и агресивно. Дразнят го или го избягват, не му дават път, то няма приятели, то не иска да ходи на училище и е постоянно под стрес, притеснява се – в резултат, на което, страда успеваемостта.
 
 

Различни видове нарушения на навиците за учене
Нарушенията на успеваемостта предизвикани от социални и емоционални причини, ние тук няма да разглеждаме. Те могат да изглеждат всякак, от намаляване на паметта на детето до категоричен отказа да ходи на училище. Всеки един случай трябва да се разглежда индивидуално с участието на родителите, училищните психолози и учителката, която непосредствено учи детето.

В този раздел ще разгледаме някои специфични нарушения в развитието на навиците за учене(СНРНУ) Тези нарушения обикновено не са пряка последица от други заболявания (като например с умствена изостаналост, детска церебрална парализа, общи неврологични дефекти, неоткоригирани зрителни или слухови увреждания, или значителни емоционални растройства), въпреки че те могат да се срещнат като съпътстващи. СНРНУсе наблюдават често в съчетание с други клинични синдроми, такива като разстройство на вниманието или разстройство на поведението или други нарушения в развитието, като например нарушения в развитието на двигателните функции или специфични нарушения в развитието на речта. 
Произхода на СНРНУ е неизвестен, но съществува предположение, че водеща роля имат биологичните фактори, които от своя страна са в тясно взаимодействие с не-биологични фактори (като ситуацията в семейството, благоприятните възможности за обучение и качеството на обучението). Въпреки, че тези нарушения са свързани с биологичното съзряване, това не означава, че децата с подобни нарушения са на много ниска степен от нормалното развитие, и с течение на времето няма да се изравнят със своите връстници. В много случаи, признаците на тези нарушения могат да продължат в юношеска възраст, и да се съхранят и при възрастните. Много често това разстройство се предшества от забавяне или нарушения в развитието на речта в по-ранните години.

 

Сред нарушенията на SRRSHN са:

 
1. Дислексия – специфично нарушение на уменията за четене.
Главната особеност на това разстройство са специфични и значителни нарушения в развитието на уменията за четене, което не може да се обясни единствено с умствената възраст, зрителни проблеми или неадекватно обучение в училище. Може да бъде нарушено умението за разбиране на текста, техниката на четене или изпълнението на задачи, изискващи четене. Трудности при четене често се комбинират с трудности в придобиването на навици за правилно писане.

При четене се наблюдават:
– бавен темп на четене;
– пропуски, замени, изменение или допълнение на думи или части от думи;
– при опит да започне да чете отново, следва дълго запъване или „загуба на място“ в текста, и неточности в изразяването;
– пренареждане на думите в изречението или буквите в думите.
Може да бъде недостатъчност в разбирането на прочетеното, изразяващо се:
– в невъзможност да си спомни факти от прочетеното;
– в неспособност да направи изводи или заключение от същността на прочетеното;
– в това, че за да отговори на въпроси по прочетеното използва по-скоро общи знания, отколкото информация от конкретния разказ.
 
 
2. Дисграфия – специфично нарушение на уменията за писане.
 При това заболяване е нарушена като способността за устно произнасяне на думите буква по буква, така и правилното писане. Наблюдава се замяна на букви, пропускане на букви и срички.
 Много често се съчетава с нарушения в четенето или е следствие от това е, и става така, че уменията за четене постепенно стават задоволителни или дори добри, а в тетрадките все още е пъна „бъркотия“.
 
 3. Акалкулия – специфично нарушение на аритметичните умения.
Тук дефектът касае основните умения за събиране, изваждане, умножение и деление или решаване на задачи. Трудностите, които възникват в този случай, могат да включват недоститиг в разбирането на понятията, лежащи в основата на аритметичните операции, отсъствие на разбиране на математическите термини или знаци неразпознаване на цифровите знаци и т.н. 
 
 
4. Затруднения в обучението – смесено разстройство на уменията за учене.
Тук се забелязва съчетание на действията на два или три от по-горе описаните разстройства, често свързани с нарушения на вниманието, паметта и умствената работоспособност. Не рядко се наблюдават емоционални и поведенчески разстройства, изразени в по-голяма или по-малка степен.
 
Следва   Вечният въпрос: „Какво да правим?“

Автор: Е.В. Мурашова

 

http://adalin.mospsy.ru/l_04_00/l_04029.shtml

%d bloggers like this: