Кризата на 7мата година

Кризата на  седмата година. Симптом на загуба на непосредствеността.

продължение

Симптомът, разделящ предучилищната и началната училищна възраст е „симптомът на загуба на непосредствеността“ (Л. С Выготский): между желанието да направи нещо и самата дейност възникава нов момент – ориентация към това, какво ще донесе на детето осъществяването на една или друга дейност. Появява се вътрешна ориентация в това, какъв смисъл може да има за детето осъществяването на дейността – удовлетворителен или неудовлетворителен за това място, което детето заема в отношенията с възрастните или други хора. Тук за първи път се появява емоционално-смисловата ориентировъчна основа на постъпката. Съгласно възгледите на Д. Б. Елконин, там и тогава, където и когато се появи ориентация в смисъла на постъпката, там и тогава детето преминава в нова възраст. Диагностиката на този преход е един от най-актуалните проблеми на съвременната възрастова психология. Л. С. Выготский казва, че готовността към училищно обучение се формира в хода на самото обучение – докато не започнат да обучават децата в логиката на програмата, до тогава все още няма готовност към обучение; обкновено готовността към училищно обучение се заражда в края на първото полугодие на първата година на обучение в училище.

Обучение има и в предучилищна възраст, само че то се характеризира с изключително интелектуалистически подход. Детето се подготвя за четене, писане, смятане. Да  може всичко това,  не означава, че е готово за училищно обучение. Готовността се определя от това, в каква дейност са включени всичките тези умения. Усвоените от децата знания и умения в предучилищна възраст са включени в игрова дейност, и затова тези знания имат друга структура. Оттук първото изискване, което трябва да се отчита при постъпване в училище – никога да не се измерва готовността към училищно обучение формално, по нивото на умения и навици за четене, писане и смятане. Детето може да ги владее и все още да няма съответните механизми за умствена дейност.

Как да диагностираме готовността на детето за училищно обучение? По мнението на Д. Б. Елконин, преди всичко трябва да се обърне внимание на възникването на  произволно поведение – докато детето играе, подчинява ли се на правила, поема ли роли? Превръща ли правилата във вътрешна инстанция на поведение е важен признак за готовност.

източник:

http://www.psyvita.ru/shkolyari/46/37/

Advertisements

Разрешение на кризата на 7 годишното дете

 

От една страна, училището решава проблема на новия тип дейност, в която детето може да прояви своята все по-нарастваща самостоятелност. Но от друга страна, за успешното разрешаване на проблема е необходимо детето да бъде готовo за училище. А  затова е нужно да се обърне много сериозно внимание wyrhu подготовката mu за училище.

С интелектуалната част нещата са по-лесни – не е толкова сложно да научиш детето да чете и смята. Много по-трудно е да го подготовим  психологически. Изключително важно е детето да може лесно да създава контакти с връстниците си и с учителите: в един момент да отстъпи, а в нужния – да се защити, да умее да се подчинява на общите правила и, заедно с това, да отстоява своето мнение.

И затова ако нивото на психологическа готовност за училище е ниско, то детето няма да преодолее  кризата преди постъпването си в училище, а в първи-втори клас.

Прекрасно би било, ако ви се удаде да насочите негативните прояви на кризата в мирно, конструктивно русло.

Тактика за родители

Главното, което трябва да осъзнаете и приемете за успешното излизане от кризата e, че детето wi иска и може да бъде самостоятелно. Известният руски психолог Ю. Б. Хипенрейтер предлага следните несложни правила за родители на бъдещите или настоящи първокласници:

  • Правило 1. Не се намесвайте в работата с която се занимава детето, ако то не ви помоли за помощ. Със своята ненамеса вие му казвате : „С теб всичко е наред! Ти, разбира се, ще се справиш!“
  • Правило 2. Постепенно, но неотменно се освобождавайте от отговорността за личните неща на вашето дете и му ги предавайте на него.
  • Правило 3. Позволявайте на вашето дете да почувства отрицателните последствия от своите действия (или от своето бездействие). Само тогава то ще израстне и ще стане „съзнателено“.

Преходът към новия етап на развитие – не свършва с новите права, той поражда и нови задължения. Да бъде възрастен –  не означвава само да му позволявате само да ходи на гости на някого, но и да може да се погрижи за по-малкото си братче или сестричка. Не се бойте да проявите своя «слабост», да се оплачете от умора или лошо самочувствие. Дайте възможност на детето да се погрижи за вас, да прояви загриженост и внимание.

И не се отчаивайте! Всяка криза все някога свършва. Вие  просто минавате през поредния труден етап  в развитието. Това е съвършенно закономерно, и означава само това, че вашето съкровище расте. Помогнете му в тази нелека задача!

 

http://medportal.ru

 

Кризата на седмата година

Кризата на  седмата година. Симптом на загуба на непосредствеността.

На основата на възникване на личното съзнания възниква кризата на 7мата година.

Основна симптоматика на кризата:

1) загуба на непосредствеността. Между желанието и действието се вклинява преживвяването на значението, което ще има това действие за самото дете;

2) манерничене; сякаш детето е замислило нещо или нещо крие;

3) симптом на „жалното бонбонче“: на детето му е зле и то непременно го показва. Возникват трудности във възпитанието, детето започва да се затваря и става неуправляемо.

В основата на тези симптоми лежи обобщаването на преживяванията. В детето возниква нов вътрешен живот, този на преживяванията, който не се отпечатва пряко и непосредствено върху външния живот. Но този вътрешен живот, небезразличен на външния, му влияе. Възникването на вътрешен живот – е изключително важен факт, сега ориентацията на поведението ще се осъществява вътре в този вътрешен живот. Кризата изисква переход към нова социална ситуация, изисква ново съдържание на отношенията. Детето трябва да встъпи в отношения с обществото, разглеждайки го като съвкупност от хора, осъществявайки обезателно обществено необходима и обществено полезна дейност. Стремежът към това, в нашите условия, се изразява в желанието по-скоро да отиде в училище. Нерядко по-високата степен на развитие, която достига детето към седмата година се смесва с проблема за готовността на детето за училищно обучение. Наблюдения в първите дни на пребиваването на детето в училище показват, че готовността за обучение в училище при много деца още не е налице.

Д. Б Елконин (виден руски психолог) , работил много години като учител в началните класове, си спомня, как деца в първи клас, на първия урок,  помолени да нарисуват 4 кръгчета, а след това да оцветят три – в жълто и едно – в синьо ги оцветили в различни цветове и казали – „Така е красиво“. Това наблюдение покава, че правилата още не са станали вътрешни правила на поведение на децата; с тях трябва още да се работи.

Друго наблюдение: след края на първия урок учителят не дал домашна работа. Децата попитали: „А домашна?“ Това показва, че ученето е важно за тях, тъй като ги поставя в определени отношения с обкръжаващото ги.

Симптомът, разделящ предучилищната и началната училищна възраст е „симптомът на загуба на непосредствеността“ (Л. С Выготский): между желанието да направи нещо и самата дейност възникава нов момент – ориентация към това, какво ще донесе на детето осъществяването на една или друга дейност. Това е вътрешната ориентация към смисъла, който може да има за детето осъществяването на дейността – удовлетворителен или неудовлетворителен за това място, което то заема в отношенията с възрастните или други хора. Тук за първи път се появява емоционално-смисловата ориентировъчна основа на постъпката. Съгласно възгледите на Д. Б. Елконин, там и тогава, където и когато се появи ориентация в смисъла на постъпката, там и тогава детето преминава в нова възраст. Диагностиката на този преход е един от най-актуалните проблеми на съвременната възрастова психология. Л. С. Выготский казва, че готовността към училищно обучение се формира в хода на самото обучение – докато не започнат да обучават децата в логиката на програмата, до тогава все още няма готовност към обучение; обкновено готовността към училищно обучение се заражда в края на първото полугодие на първата година на обучение в училище.

Обучение има и в предучилищна възраст, само че то се характеризира с изключително интелектуалистически подход. Детето се подготвя за четене, писане, смятане. Да  може всичко това,  не означава, че е готово за училищно обучение. Готовността се определя от това, в каква дейност са включени всичките тези умения. Усвоените от децата знания и умения в предучилищна възраст са включени в игрова дейност, и затовя тези знания имат друга структура. Оттук първото изискване, което трябва да се отчита при постъпване в училище – никога да не се измерва готовността към училищно обучение формално по нивото на умения и навици за четене, писане и смятане. Детето може да ги владее и все още да няма съответните механизми за умствена дейност.

Как да диагностираме готовността на детето за училищно обучение? По мнението на Д. Б. Елконин, преди всичко трябва да се обърне внимание на възникването на  произволно поведение – докато детето играе, подчинява ли се на правила, поема ли роли? Превръща ли правилата във вътрешна инстанция на поведение е важен признак за готовност.

източник:

http://www.psyvita.ru/shkolyari/46/37/

%d bloggers like this: