ТРИЗ и «тайната на двойното»

 

Игри за намиране на външни и вътрешни ресурси

 

Пример “Помогни на Пепеляшка”

Пепеляшка замесила тесто. Когато дошло време да го разточи, видяла, че няма точилка. А мащехата й и наредила за обяд да изпече баница. С какво може Пепеляшка да разточи тестото?

 

Отговори на децата: да поиска точилка ит съседите; да си купи от магазина; може да го направи с празна бутилка; или да намети кръгла тояжка, да я измие и да точи с нея; да реже тестото на малки късчета, а след това да ги натисне с нещо твърдо.

 

На втория етап на децата се предлагат игри с противоречия, които те решават с помощта на алгоритъм.

 

Пример: “Учените създали нова порода зайци. Вънешно те приличали на обикновените зайци, но всички били с черен цвят. Какви проблеми възникват за новите зайци? Как да им помогнем да преживеят?”

 

Отговори на децата: (Черният заек лесно ще го хваща лиса . . . Особено добре се вижда на сняг . . .

Сега те трябва да живеят само под земята или там, където въобще няма сняг, а само черна земя. И трябва да се разхождат само през нощта. Трябва да живеят с хората, за да се грижат за тях и да ги пазят.)

 

Началото на мисленето, началото на интелекта е там, където детето вижда противоречие, “тайната на двойното”. Учителката трябва винаги да провокира децата да откриват противоречията в едно или друго явление и да ги разрешават.

 

Разрешаването на противоречия е важен етап в мисловната дейност на детето. За  това съществува цяла система от методи и прийоми, които педагозите могат да изпозлват в игрови и приказни задачи.

 

Метод на фокалните обекти (МФО) – пренасяне свойствата на един или на няколко обекта на друг

 

Например, топка. Каква е тя? Смееща се, летяща, вкусна; разказваща приказки за лека нощ . . .

 

Този метод позволява на децата не само да развиват своето въображение, реч и фантазия, но и да управляват своето мислене. Използвайки метода МФО могат да се  измислят фантастични животни: да им се измислят имена, кои са техните родители, къде живеят и с какво се хранят, или на децата се предлагт картинки “забавни животни”, “пиктограми”, а те трябва да ги назоват и да направят презентация.

 

Например “Лъвомаймун”. Негови родители са: лъвът и маймуната. Живеят в топлите страни. Бягат много бързо и се катерят ловко по дърветата. Могат бързо да избягат от  враговете си и да со откъснат плодове от високите дървета . . .

 

Метод на “Системния анализ” 

Той помага да разглеждаме света в система, като съвкупност от свързани помежду си, по определен начин, елементи, удобно функциониращи между себе си. Неговата цел е да се определи ролята и функцията на обектите и тяхното взаимодействие по всеки подсистемен и надсистемен елемент.

 

Например: Система “Жабок”, Подсистема (частите на системата) – крачета, очи, кръвоносна система, Надсистема (по-сложна система, в която влиза разглежданата система) – водоем.

 

Учителката, респективнородителят, задава въпроси: “Какво би станало, ако жабите изчезнат?”, “За какво са нужни те?”, “Каква е ползата от тях?” (Децата предлагат варианти на своите отговори, съждения). В резултат на това стигат до извода, че всичко в този свят е устроено системно и ако нарушим едно звено от тази верига, то непременно ще се наруши друго звено (друга система).

Източник: http://festival.1september.ru/articles/314082/

 

Advertisements

ТРИЗ за 5-6 годишни. Метод «малки човечета»

Цел: да запознаем децата с метода «малки човечета»; да обобщим представите им за свойствата на твърдите вещества; да развиваме тяхното въображение, умението да инсценират; да развиваме познавателният им интерес, умението да анализират причините.

 

Обурудване: топка.

 

1. Обсъждане «Какво не се дели на части?».

Учителката припоминя извода на Играчката от предищното занимание (всеки предмет се състои от части) и предлага да кажат, от какви части се състои тухлата (хартията, сапуна, ка­мъка и др.).

Обикновено децата дават отговори от типа: «Тухлата се състои от малки парченца тухла», «Сапунът от малки парченца сапун» и т. н.

Обобщавайки отговорите на децата, учителката обяснява, че тези «малки частици», от които се състоят веществата, се наричат «мо­лекули». Може да се каже, че тухлата состоит от молекули тухла, водата – от молекули вода, хартията от молекули хартия и т. н.

Казва им, че за молекулите те подробно ще учат, когато отидат в училище. А докато са малки, вместо думата «молекули» ще казват «малки човечета». Различните предмети се състоят от различни човечета. Къщата, масата, машината не си приличат един на друг, но те всички са твърди, значи,  «човечетата» в тях си приличат. В твердите предмети «човечетата» се държат здраво за ръце…

 

2. Игра «Назови твърдо».

Провежда се игра с топка. Този, който е получил топката, е длъжен да назове различни тверди предмети. Който сбърка или повто­ри – излиза от играта.

Децата нерядко бъркат понятието «твърдо» (в смисъл «здраво») и «твърдо» (в смисъл «не течно»). Могат да се създадат ситуации от типа: «Не, хартията не е твърда, дървеното кубче е твърдо…». При въз­никване на подобни ситуации учителката уточнява заданието: твердо е това, което не е течно. (Хартията не е течност, тя се състои от «твърди човечета», но те, навярно, не се държат много силно за ръце и ето защо хартията лесно се къса.)

 

3. Инсценировка «малки човечета».

Учителката «превръща» децата в «малки човечета» и им предлага да изобразят тел, пръчка, кибритена клечка (децата застават в права линия, държат се за ръце).

При това се анализират свойствата на тези предмети: защо телът може да бъде сгънат, а пръчката – не; защо кибритената клечка не се огъва, а се чупи.

4. Обощение, извеждане на изводи от заниманието.

 

В тази връзка се говори за „течни човечета” (за вода и течности) и  „газообразни човечета” (за пара, въздух и газове)

Гин, С.И.

Занятия по ТРИЗ в детском саду: пособие для педагогов дошк. учреждений: 3-е изд. — Минск: ИВЦ Минфина, 2007. — 112с.

ТРИЗ за 3 – 7 годишни деца

Игра „Дръжте крадеца!“

Цел: развитие на аналитическото мислене, на умението да откриват отличителните признаци по пътя на сравнението.

Предшестващ етап: играта „Дядовата ръкавичка“. За разлика от нея в тази игра се дава зрителна опора само на единия предмет за сравнение, другият трябва да си представят мислено.

Реквизит: същият, като в играта „Дядовата ръкавичка“.

Въвеждане в играта: в тълпата се разнасят викове:

– Дръжте крадеца, той е висок!

– Дръжте крадеца, този с черната шапка!

Никой не е видял самия крадец, никой не може да го опише напълно. Но преследвачите го намират даже по отделни признаци… Така и ние ще се  опитаме да намерим „крадеца“, знаейки някои от неговите признаци.

Ход на играта: 1-и вариант: всяко дете държи пред себе си рисунка и играе нарисувания обект. Водещият назначава 3-4 деца за преследвачи и ги отделя от групата. Сред оставащите се определя с помощта на жребий или броилка – кой ще бъде „крадеца“, и децата назовават неговите признаци (например, чайник: с капак, с дръжка, празен). След това в стаята се връщат преследвачите. Водещият им съобщава признаците на крадеца и извиква: „Дръжте крадеца!“ Останалите деца могат да седят, да стоят или да бягат. преследвачите обикалят между тях, разглеждат рисунките им и се опитват да открият крадеца. Когато всеки преследвач задържи някого, водещият казва „стоп!“ и децата застават на място. Започват да разглеждат задържания. Водещият предлага такъв ред на разглеждане, така че истинският крадец, ако са го хванали, да остане последен. Първият преследвач показва своя задържан и казва: „Ето това е крадецът, защото той… (назовава известният му признак, например, „има дръжка“)“. Задържаният, ако той не е крадецът, казва, по какви други признаци се различава от крадеца: „Не, аз не съм крадецът, защото… (например, ако е „задържана“ чанта: „Крадецът съхранява чай, а аз – книги“). Ако  задържаният не може да назовае разлика, него го отвеждат като крадец. И така, докато не разгледат всички задържани. Истинският крадец, ако са го хванали, си признава доброволно. Връща „откраднатото“ и получава прошка. Преследвачите могат да бъдат награждавани.

2-и вариант: като първия, но на всеки преслвдвач се съобщава само един от установените признаци. Тогава става по-трудно да бъде намерен крадеца.

Забележка. Възможно е на сюжета на играта да се придадат по-благородни черти. Авторът предоставя инициативата на Читателя.

Источник: Центр ОТСМ-ТРИЗ технологий

Тест за емоционалната интелигентност на родителите

 

1. Криете ли сериозните проблеми от детето си? – ДА/НЕ

Отговор НЕ – по-голямата част от психолозите смятат, че родителите не би трябвало да крият каквито и да било проблеми от децата си. Децата са много по-гъвкави, отколкото си мислим, и са много по-спокойни, когато им дадем реални обяснения на всичко, което се случва около тях.

2. Дискутирате ли открито грешките си с децата? – ДА/НЕ

Отговор ДА – за да бъдат реалисти в своите мисли и очаквания, децата трябва да разбират и да приемат както позитивното, така и негативното, а не само да им се показва позитивната страна на нещата. Именно заради това те трябва да са наясно и с нашите отрицателни страни, и с грешките, които и ние правим, а не само те.

3. Детето ви гледа ли повече от дванадесет часа седмично телевизия? – ДА/НЕ

Отговор НЕ – средностатистическото дете реално гледа по 24 часа на седмица телевизия, а това, според специалистите, е прекалено много. Тази пасивна дейност потиска правилното развитие на емоционалната интелигентност на детето. Особено програмите съдържащи насилие и агресия, които са проблемни за децата и особено за тези, които и без това имат проблем с контрола на гнева си.

4. Имате ли компютър вкъщи? – ДА/НЕ

Отговор ДА – преди време се смяташе, че компютърът и компютърните игри имат вредно влияние върху социалното развитие на децата, но се оказва, че и обратното не е добре. Тоест компютърът не вреди, а може да бъде много полезен, стига да бъде използван за правилните цели.

5. Определяте ли се като оптимисти? – ДА/НЕ

Отговор ДА – изследвания показват, че децата, които са възпитани като оптимисти са много по-щастливи, постигат много повече успехи в училище и са много по-здрави дори от физическа гледна точка. А това, дали детето ще развие оптимистична или песимистична нагласа, зависи от родителите и тяхното поведение пред него и в ежедневието.

6. Оставяте ли детето на спокойствие, ако не иска да говори за нещо, което го ядосва или го притеснява? – ДА/НЕ

Отговор НЕ – на много малко деца им харесва да говорят за онова, което ги тревожи, от гледна точна на емоционалната интелигентност, родителите трябва да ги стимулират да говорят за своите чувства. Говоренето за проблемите и употребата на подходящи думи, с които да изрази чувствата си, могат да бъдат много полезни за детето. Това ще му помогне да развие правилно мозъка си, като формира връзки между неговия емоционален и мисловен участък.

7. Вярвате ли, че всеки проблем има решение? – ДА/НЕ

Отговор ДА – трябва да покажем на детето, че винаги трябва да се търси решение на даден проблем, колкото и сериозен да изглежда той. Неговото отричане и прикриване не го решава, а го задълбочава още повече. Тази позитивна визия за света може да подобри доверието на детето в неговите собствени възможности и общуването и връзките му с околните.

http://www.deteto.info

Емоционална интелигентност

– Тео, пак ли ти пропадна гемията?

– Ааа, не. Тя не е изплувала. Пък и защо й е, като нямам приятели, кой ще се качи на нея?

– Нямаш, а? Значи аз не съществувам, само така си измислям.

– Не си го измисляш сама и аз те измислям, но само в събота и неделя, когато идваш при Баба Ези, колкото да ми покажеш, че човек може и да е щастлив и после – бегом към София.

– Ама, Тео, лошо ли е, че съм щастлива и в София? Аз имам много приятели, но ти си ми единственият приключенски приятел.

– Да де, но като тръгнем към Фантазландия пак ти водиш.

– Шш-ш-шт, рано е да споменаваме Фантазландия. Забрави ли заръката на Чернокосата фея? Следващия път ти ще водиш, обещавам.

Какво представлява? Защо е толкова важна?!

Нерядко сме си задавали въпроса, защо хора с много висок успех в училище, не се развиват по най-добрия начин в университета, нито имат впечатляващи успехи в живота и професията си. Преди години интелектът беше почти синоним на умствени способности. Днес в трудовете на Чарлз Хенди откриваме, че всеки от нас притежава най-малко десет вида интелигентност: вербална, математическа, физическа, музикална, визуално-пространствена, емоционална, вътрешно личностна, предприемаческа, интуитивна, абстрактна.

Ако искаме да постигаме целите си трябва да постоянно да развиваме умението си за общуване с хората: да разбираме чуждата реакция и да я предсказваме, да се договаряме, да сътрудничим, да бъдем приятни на околните и т.н. За съжаление това не е толкова просто и не се отдава на всеки.

Що е емоционална интелигентност… или защо е важно да разпознаваме чувствата си?

Емоциите ни са призиви за действие, те са мигновенни планове за справяне с обстановката, които еволюцията е закодирала у нас. Заглушаването им рядко остава без последствия, а емоционалните конфликти често са причина за появяване на различни болести. Освен това хора, които не успяват да разберат собствените си емоции, често вземат грешни решения независимо от високото си образование и начетеност. Валидно е и обратното – ако контролираме и познаваме емоциите си, се справяме по-добре в живота, въпреки че може и да ни липсват някои конкретни знания.

Способността да се предвидят и повлияят чувствата на околните е едно от най-важните умения за всяка съзнателна личност. Още в детската градина и в училище детето се нуждае от екстровертната си интелигентност, за да „убеди” другарчетата си, че е „достойно” за тяхната компания. След време са нужни конкретни умения и вътрешно усещане за изграждането на приятелства, за първата любов и т.н.

За света на възрастните усещането на правилната реплика или реакция в конкретна ситуация е определящо за начина на живот. Ако не разбираш и не умееш да контролираш собствените си емоции, е трудно да си част от живота – не можеш да действаш, а само реагираш на случващото се. Всъщност съществува проучване, което твърди, че емоционалната интелигентност се отразява много повече на намирането на работа и радостта от живота, отколкото традиционната интелигентност. Със сигурност всеки от нас познава високоинтелигентни хора, страдащи от неовладяна емоционалност.

Емоционалната интелигентност (ЕQ) не се свежда само до разчитане на емоциите. Тя изисква също интелектуален и рационален прочит на фактите и добро разбиране на околната среда, с цел идентифициране на всичко, което влияе на емоционалното. По своята същност емоционалната интелигентност е глобална интелигентност. Поради нея ние не се страхуваме от емоциите си и не ги потискаме, а напротив – използваме ги и ги приемаме като нормална част от живота си. Това обаче е възможно само ако добре познаваме себе си и ако можем правилно да разбираме чувствата си и да ги управляваме. Приема се, че разгадаването им е по-свойствено за нас, жените, но то е също толкова важно и за другия пол. Познаването и усещането на собствените ни емоции, както и тези на другите е свързано с уменията ни да изслушваме и да имаме добри взаимоотношения.За отличниците и неудачниците.

В следващия пост ще стне въпрос за това, как можем да изградим емоционалната интелигентност у нашите деца.

%d bloggers like this: