III упражнение „Кубче“

 

Цел: развитие на изразителността на движенията, вниманието и произволността.

Възраст: предучилищна.

 

Описание на играта.
1-и вариант. Възпитателят хвърля на пода кубче, на всяка стена на което е изобразено схематически лице. Всичките шест лица изобразяват различно емоционално състояние. Децата изобразяват съответстваща емоция. Този, който изпълни задачата по-добре от другите, ще хвърля кубчето следващия път.

2-и вариант. Детето хвърля кубчето, като казва предварително, кой ще имитира емоционалното състояние, изобразено на тази стена, която гледа нагоре. По-нататък кубчето хвърля този, който е изпълнил задачата.

 screenshot.263

http://psylist.net/pedagog/devexe088.htm

 

 

II Упражнение «Вълшебни балони». Развитие на емоционалната интелигентсност на децата

Цел: развитие на въображението, наблюдателността и изразителността на речта.

Възраст: предучилищна.

Описание на играта.

1-ви вариант. На децата се предлагат картинки с изображения на въздушни балони с разнообразна форма. Всяко дте си избира този балон, който му хареса най-много и разказва изразително за неговото настроение, ориентирайки се от формата (или цвета, ако балоните са цветни).

В случай на затрудненив възпитателят започва пръв. И неговият разказ може да бъде такъв: «Момиченце държало за връвчица кръгъл балон и на него му било добре с такава стопанка. Той радостно летял във въздуха. В един момент балонът забелязал в небето облак, който приличал на него, и той от удивление се изпънал».

2-ри вариант. На децата се представят картинки с изображение на въздушни балони с разнообразна форма. Всяко дте си избира балон и изобразява върху него схематично емоцията, която, по негово мнение, най-много подхожда на формата на този балон.

Варианти на балони:

screenshot.262

 

 

 

http://psylist.net/pedagog/devexe088.htm

 

 

Упражнения за развитие на емоционалната интелигентност на децата

«Прочети писмото»

Цел: развитие на способностите на детето да определя емоционално състояние по схематични изображения и да обединява различни изображения в единен сюжет.

Възраст: предучилищна.

Описание на играта. Пощальон (писмата може да подготови възрастния или детето) донася писма, но не обикновени, а шифровани: във всяко писмо са изобразени мимически по 2-3 емоционални състояния, които трябва да бъдат разшифровани. На детето се връчва писмо, и то разказва какво е «прочело» в него.

Когато детето се научи добре да съчинява разкази по кратки писма, може да увеличите количеството на изображенията, а също така може да му предложите само да съчинява и да напише писмо.

Варианти на писма и примерно разшифроване:

screenshot.260

 

 

 

 

Валеше слаб дъжд. Коля седеше до прозозреца и тъгуваше. Но изведнъж се показа слънце, дъждът спря и Коля радостно изтича на улицата.

screenshot.261

 

 

 

В едно ранно утро Альоша отиде на риболов. Хвърли въдицата и зачака рибата да клъвне. Седя дълго и внимателно гледа поплавъка, но рибата не кълвеше. Той се натъжи много. В един момент въдицата се огъна и постепенно започна да потъва. «Какво става?», запита се момчето. Дръпна въдицата, но тя само се огъна и аха да се счупи. Той се изплаши и започна да вика за помощ. Дойдоха рибари и му помогнаха. На въдицата се беше хванала голяма щука. Альоша започна да подскача от радост.

 

http://psylist.net/pedagog/devexe088.htm

Как да научим детето да си дава играчките

 

Егоизмът при детето ви започва да отслабва, но бавно. То може да почувства като ритник отдаване на одеалцето си на малкото му братче.  Може да позволи щедро гостът да бъде обслужен на първо място. Но почакайте за Нобелова награда за мир. Споделянето все още може да бъде трудно за егоцентричното дете от предучилищна възраст (а всички те са такива). Тъй като детето все още не разполага с усъвършенствана концепция за времето, да изчака пет минути, приятелят му да завърши своите обиколки на триколката, може да бъде мъчително. 

Насърчавайте го в дух на щедрост, но първо бъдете щедри към себе си. Ако детето ви помоли да отхапе от вашия сладолед, предложете му доброволно. Споделете домакинските си задължения, като го включите при завършването на задачата. Игри и други проекти, които могат да се работят в екип, също учат на сътрудничество.


Говорете за ползите от споделянето: колкото повече отдава нещата си на другите, толкова повече ще получава и това ще го прави щастлив. Ако иска да запази някои от неговите неща за себе си, попитайте го защо. Той може да има добра причина: може да се страхува, че бебето ще му счупи нещо ценно за него или, че някой ще вземе нещо, без да поиска разрешение, или няма да го върне. Уверете се, че всички в семейството зачитат неговата собственост, точно както се очаква то да зачита вашата.


Преди всичко, използвайте положителната подкрепа. Да го наказвате, защото не дава нещата си, ще бъде много по-малко ефективно, отколкото потупване по гърба, когато той показва щедрост.

източник:
Babycenter – Preschooler 

diapers’.com

 

Самоконтрол и саморегулация при децата

В предишната публикация показахме игри и упражнения за развитието на самоконтрола и саморегулацията при деца от предучилищна възраст

 

Развитие на уменията за самоконтрол и саморегулиране при децата от ранна училищна възраст

Ученикът трябва да подреди кръгчетата в съответствие с образеца, след което да напише върху картончето, кое по ред е било кръгчето със съответния цвят разглеждани отгоре надолу или отдолу нагоре.

 

Задачата се усложнява. На всеки ученик се дава картонче с нарисувани неоцветени кръгчета.

Учениците са длъжни да ги оцветят, ориентирайки се по образеца:

5 – червен

4 – син

3 – жълт

2 – кафяв

1 – черен

след като изпълнят задачата, учениците трябва самостоятелно да я проверят с образеца.

Игра „Стълба“

На всяка двойка деца са дава една картичка с примери:

Примерте са съставени по такъв начин, че отговорът на единия се явява начало на другия. Отговорите на всеки пример на учениците се записват на съответното стъпало. Всеки ученик може да се контролира сам. Може да се състави така, че отговорът на всеки да съответства на номера на стъпалото, на което е записан:

 

 

Игра „Число-контрольор“

Учениците получават картички с примери:

Решавайки даден пример, те могат да се проконтролират – сумата от всички отговори е равна на числото 10.

Подобни упражнения съдържат в себе си големи възможности за развитие наприйомите на самоконтрол у децата; особено продуктивни се явяват тези от тях, при които детето има возможност да съпоставя учебните действия и техният краен резултат със зададените образци.

Самоконтрол и саморегулация при децата

Развитие на уменията за самоконтрол и саморегулиране при децата от предучилищна възраст

 – Джоди, виж какво ме е затиснала да правя мама.

 – Какво? Игри за малки деца – присмя се Джоди и седна на масата до приятеля си, за да разгледа по-отблизо детската игра.

 – Ха направи тази фигура де! Искам да те видя.

 – Фасулско, само гледай.

Тео гледаше, но освен мъчителните безрезултатни опити на приятелката му да направи фигурката – друго не виждаше.

 – Предаваш ли се? – попита тържествуващ Тео.

 – Само ако и ти се предадеш – отвърна, без да пада на гръб, Джоди.

 – Предавам се. Ако можех да я направя, нямаше да седя тук, а щях да съм навън на игра.

 – Тогава да се захващаме за работа – предложи момиченцето. Първо да разгледаме добре образеца.

 – Притрябвал ми е! – махна с ръка, пренебрежително, Тео.

 – Няма друг начин. Трябва да го разгледаме внимателно и да го следваме стъпка по стъпка.

 – Започва да се получава – извика той, след което с едно дружно „Ура“ двамата изхвърчаха навън.

 
Самоконтролът е неразделна част от всяка човешка дейност и е насочен към предотвратяване на възможните или откриване на вече извършени грешки. С други думи, с помощта на самоконтрола, човек всеки път осъзнава правилността на своите действия, включително, по време на игра в училище или в труда.

Една от съществените разлики в познавателната дейност на „успешните“ и „неуспешни“ ученици е разликата в способността да упражняват самоконтрол и саморегулация на действията си. „Неуспешните“ученици, дори при познаване и разбиране на правилата, по които трябва да действат, се затрудняват в самостоятелното изпълнение на задача, която изисква определени умствени операции да се изпълняват в определена последователност и се нуждаят постоянно от помощта на възрастния. Развитието на способността за самоконтрол и саморегулиране започва в предучилищна възраст и протича по естествен и ефективен начин в различните „игри с правила.“

Също така, способността да съпоставят работата си с образеца и да се правят изводи (за откриване на грешки или да се провери коректността на работа) – е важен елемент на самоконтрола, които трябва да бъдат научен.

Предлагаме ви някои упражнения за развиване на уменията на самоконтрол при децата.

1. Игра „Направи същото.“

 

Тази игра предлага различни варианти. Например, възрастният поставя на масата една пирамидата, на която пръстени са поставени във възходящ, по размери, ред (отгоре на долу). На децата се предлага да се построят същата пирамида.

Може да им се предложи, с геометричните фигури, които имат, да направят несложен фриз или рисунка, например:

а) квадрат от триъгълници по зададен образец:

б) елха от триъгълници:

 

в) фриз от геометрични фигури:

г) композиция

 д) да разложат геометричните фигури в зададен ред:

Задачите леко се видоизменят. Например, задачата с пирамидата: възрастния построява пирамида от пет колелца с различен цвят, подредени в определен ред. Играчката е добре позната на децата, само че сега се следва последователността на цветовете, независимо от размера.

Всяко дете трябва да построи пирамидата в съответствие с образеца. След това задачата се усложнява. Например, на детето се дава картонче с нарисувани цветни кръгчета, които имат различни размери:

Следва:  Развитие на уменията за самоконтрол и саморегулиране при децата от ранна училищна възраст

Превод от руски: littlejody

Източник: http://adalin.mospsy.ru/l_01_06.shtml

Следва: Развитие на уменията за самоконтрол и саморегулиране при децата от ранна училищна възраст

Изграждане на емоционалната интелигентност у децата

В предишния пост стана въпрос за това, що е емоционална интелигентност… или защо е важно да разпознаваме чувствата си?

 Способността да идентифицираме, оценяваме и управляваме емоциите си, както и тези на другите около нас може да се нарече емоционална интелигентност.
Още в ранна възраст детето започва да се учи да управлява емоциите си. Родителите му са тези, които стимулират формирането и развитието на емоционалния интелект на своето дете, като го насърчават да изразява своите чувства и емоции с думи (например, радост, тъга, гняв, щастие). Така детето започва да разбира какво чувства и изгражда умение да го изказва.
Емоционалната интелигентност е тази, която ни помага да разберем кои сме наистина зад „начина ни на мислене” и как се „представяме” пред другите. Показтелна е затова как се справяме със стреса, гнева, страховете ни, безпокойството и депресията.Тя включва в себе си категории като

социална компетентност, самоконтрол и оптимизъм.

Въпреки че емоционалната интелигентност е присъща на човешката природа, тя трябва – подобно на рационалната интелигентност, да бъде възпитавана. За пробуждането на емоционален аспект на личността е необходима целенасочена дейност в семейната среда. Семейното обкръжение е от основно значение. Всичко започва през „първите седем”. Емоционалната грамотност е толкова важна, колкото и обучението по математика и граматика. Часовете за изследване на „Аз-а”, за „социално развитие” отдавна не се възприемат като екзотична практика в училищата в Америка и Европа. Емоциите са в центъра на умението да се живее. Възпитанието на чувствата е елемент от цялостното възпитание на детето. Всеки етап от неговото развитие се характеризира със специфични особености в психичното функциониране и усилията по отношение развитието на неговата емоционална компетентност трябва да са съобразени с това.
Добре е детето да бъде приучвано към самоконтрол. Ако му се помогне да изгради нагласа към предимно положително мислене и преживявания, няма да му се налага често да се ограничава и да контролира негативни чувства. Още повече, че емоциите също могат да бъдат заучавани. Колкото по-дълго преживяваме тъга, страх, гняв, толкова по-често ще се връщаме към тези състояния. И обратно, доминирането на положителното настроение и чувства, възпроизвежда повече положителни такива. Важно е да се знае, че емоциите са заразни. Не можем да очакваме, че в условията на потискаща среда, конфликтни взаимоотношения и агресия, детето ще расте спокойно, уверено и щастливо.
За родителя е достатъчно да наблюдава поведението и реакциите на детето в ежедневието и да се стреми да стимулира положителните емоции и нагласи и да ограничава негативното възприятие, преживявания и действия.
В случай, че има неща, които го безпокоят или с които смята, че не знае как или не може да се справи, най-добре е да се обърне към детски консултант.
Личният пример на родителите е основен модел за подражание от детето. Емоционалната интелигентност и нейният коефициент обаче, не се предава задължително „по наследство”. Това, че родителите или един от тях, са по-затворени и необщителни, не означава, че не притежават развити социални умения, а още по-малко от това следва, че детето им ще изпитва някакъв социален дефицит. Дори напротив, на принципа на компенсацията, детето може да развие по-голяма активност в социалните взаимоотношения. Но не количеството, а качеството на общуването е важно. Хубавата новина е, че социалните умения могат да се учат и развиват, стига да е осъзната необходимостта и ползата от това.
Много важно е родителите да осъзнаят, че емоционалната интелигентност е въпрос на разбиране на собственото ни поведение и това на околните, на отношението ни към всичко, което може да въздейства на нашето Аз.
Необходимо е родителите да помагат за възпитаване на емоциите, не за да ги приравнят към дадени правила, а за да балансират проявите на дадена емоция и да предотвратят объркването или подтискането й.

Как да повишим емоционалната си интелигентност? Как да подобрим емоционалния си интелект?
Емоционалният интелект не е даденост. Той е навик, като умението да караш колело. И като всеки един навик, може да се развие. Как?
1. Всички емоции, и най-вече негативните, трябва да бъдат осъзнати. Ние можем да лъжем, когото си искате, но не и себе си, особено, когато става дума за социално приемливото поведение. Можем да признаем на себе си (но не и на другите): “Този филм е нелепа сълзлива мелодрама, но успя да ме трогне и разплаче!”.
2. Трябва да преценим речниковия си запас. Колко думи използваме за обозначаване на чувства? Ако преценим, че речникът ни е беден, трябва да се заемем се с разширяване на своите познания. Как ще се научим да различаваме чувствата, ако не знаем дори техните названия?
3. Какви изобщо биват емоциите можем да се разберем от околните. Още повече, никак не е лошо да сме наясно с усещанията на хората, с които общуваме. Дали познаваме на 100% техните емоции? А ако се поинтересуваме или споделим своите усещания и помолим за същото?
4. Заобикалящите ни хора са източник на разнообразни емоционални реакции. Трябва да ги наблюдаваме: по какъв начин те реагират на изискванията към тях, на претенциите, на приятните новини, на агресията, на комплиментите. Така ще намерим нови начини за реагиране на типови ситуации.
5. Можем ли да се контролираме? Смята се, че контролът (който е усещането, че много в живота зависи от вас, а не от обстоятелствата) силно способства за развитието на емоционалния интелект.
Както всяко друго умение, така и емоционалната интелигентност може да се развива. Това става като разпознаваме и изразяваме на чувствата си и като проявяваме заинтересованост към емоциите на другите. Важно е да се научим да овладяваме и управляваме гнева и агресивността си, а не да ги потискаме, както и да отстояваме собственото си мнение без страх от това, че ще бъдем отхвърлени.
  
Когато се справим със себе си, сме готови да предадем този си опит и на своите деца.

Previous Older Entries

%d bloggers like this: