Как да се справим с детската агресия

Продължаваме със стратегиите за справяне с детската агресия

Затвърждавайте чувството за отговорност

Ако агресивността на детето ви доведе до повреждане на чужди неща или до бъркотия, детето трябва да помогне това да се оправи. То може да залепи счупена играчка, например, или да събере бисквитите или кубчетата, които е разхвърляло в гнева си. Не формулирайте това като наказание, а просто като естествено следствие от гневна постъпка – всеки трябва да  го направи, след като е счупил нещо.

Също така се уверете, че детето е наясно, че трябва да каже “извинявай”, когато премине границата – дори ако трябва да го заведете за ръка до засегнатата страна и да го кажете вместо него. Извинението на детето може първоначално да звучи неискрено, но урокът ще намери почва у него.

Възнаграждавайте доброто поведение

Вместо да обръщате внимение на детето само когато се държи лошо, опитайте се да забележите и когато се държи добре – например когато моли да си поиграе на компютърната игра, а не грабва направо мишката, или когато отстъпва люлката на чакащо дете. Кажете му колко се гордеете с него. Покажете му, че самоконтролът и мирното решаване на конфликти са по-удовлетворяващи – и дават по-добри резултати, отколкото блъскането на децата. Сложете например специален календар на вратата на хладилника или на стената в детската стая и награждавайте детето с пъстър стикер, когато е съумяло да се сдържа.

 Ограничете телевизията

Невинно изглеждащите анимационни филмчета и някои други така наречени детски предавания често са изпълнени с викане, ритане, блъскане и удряне. Така че опитайте да проверите програмите, които детето ви гледа, като просто ги гледате с него – особено ако детето ви е склонно към агресия. Ако в програмата има нещо, което не одобрявате, говорете с детето за него “Видя ли как момичето блъсна приятелчето си, за да вземе каквото искаше? Това не е хубаво, нали?” (Американската асоциация на педиатрите препоръчва децата на възраст между 3 и 5 години да не гледат повече от час-два “качествена” телевизия на ден – още една причина да избягвате това предаване за в бъдеще).

Не се притеснявайте да потърсите помощ

Някои деца имат по-големи проблеми с агресивното поведедние от други. Ако държанието на детето ви е такова продължително време и в по-тежка форма, създава проблем в градината или в други организирани форми и като следствие предизвиква физически атаки към деца или възрастни, се консултирайте с педиатъра. Заедно можете да установите къде е коренът на проблема и да решите дали е необходим детски психолог или психиатър. Понякога зад гневните изблици се крият недиагностицирани нарушения в ученето или поведението, понякога проблемът е свързан със семейството или с някакви емоционални трудности.Каквато и да е причината, някой съветник би могъл да помогне на детето да преодолее емоциите, които водят до агресивност и да го научи да се контролира в бъдеще. Най-вероятно професионална помощ няма да ви бъде необходима – но ако детето има нужда от консултация, е облекчение да знаете, че не е нужно да се справяте с проблема съвсем сами.

Методика „Весел – тъжен“

Изследва представите на детето за емоционално значимите моменти в живота му в детската градина и училище

Инструкция към теста

Измисли как завършва историята.

«Петър се прибрал от училище тъжен. Майка му го попитала: „Защо си толкова тъжен?“ А той отговорил: „Защото нашата учителка Нина Петрова…“» Какво е казал по-нататък Петър?

Предлагат се такива ситуации с весело момче, върнало се от училище, а също така с весело и тъжно момче, върнало се от детска градина.

Обработка на резултатите от теста

Отговорите на децата се разпределят в четири типа.

«Бележка»: весел – защото учителката му е писала шестица; тъжен – защото му е писала двойка и т.н.

«Непосредствени отношения с учителите (възпитателите)»: похвала, наказание, забележка, изгонен от клас, била добра, била сърдита и т. н.

«Учител – урок»: учителката (възпитателката) е заболяла, дошла е днес, преместила се е в друго училище. Към този тип се отнасят отговори, в които причината за доброто (лошото) настроение се явява наличието или отсътствието на уроци (занятия).

«Съдържание на дейността»: отговори, съдържащи указания за трудни (лесни) задачи, наличието или отсутствие на развлечения, изпълнение на режимните моменти и т. н.

Правят се изводи за възрастовите изменения на представите на децата за емоционално значимите моменти в живота им в детската градина и училище.

Източник

Методика «Веселый – грустный» / Диагностика эмоционально-нравственного развития. Ред. и сост. И.Б.Дерманова. – СПб., 2002. С.30-31.

%d bloggers like this: