Начини на общуване на родителите с детето


В предишния постинг ви запознахме с взаимодействие на учителите с хиперактивно дете

 

За родителите е важно да намерят верния тон, да не се сриват от плача на детето и да не се отдадат на неудържимо тюхкане. За да се справят с такова дете, трябва да бъдат търпеливи.
При деца с дефицит на вниманието и хиперактивност прагът на чувствителност към негативните стимули е много висок и затова думите „не“, „не трябва“, „не пипай“, „забранявам ти“ за тях, по същество, са празен звук. Те не са възприемчиви на порицание и наказание, но реагират изключително добре на похвала и одобрение. Като цяло физическите наказания, от страна на родителите, трябва да се избягват.
Необходимо е от самото начало да се изградят с детето отношения на съгласие и взаимно разбиране. Това не означава, че трябва да му се позволява да прави каквото пожелае. Необходимо е да му се обясни защо това е вредно или опасно. Ако не се получи – трабва да му се отвлече вниманието върху друг обект, като му говорите спокойно, без излишни емоции, с шеги, хумор, някакви забавни сравнения. Изразявайки недоволство, родителите, в никакъв случай, не трябва да манипулират чувствата на детето и още по-малко да го унижават. То трябва да бъде подкрепяно емоционално при всичките му опити за конструктивно или позитивно поведение, без значение колко малки са те.
Физическият контакт с детето е много важен. Да го прегърнете в трудна ситуация, да го успокоите – с течение на времето, дава ясно изразен положителен ефект, за разлика от постоянното навикване и ограничения, които единствено разширяват пропастта между родители и деца.
Необходимо е да поддържате здрав психологически микроклимат в семейството. Трябва да пазите детето от евентуални конфликти между възрастните, още по-малко да бъде участник. Родителите трябва да прекарват колкото се може повече време с детето си, да играат, да карат заедно колело, да измислят общи развлечения. Разбира се, изисква се доста фантазия и търпение, но ползата ще бъде голяма не само за децата, а и за родителите, тъй като „светът“ на малкия човек, неговите интереси ще им станат по-близки и по-разбираеми.
Ако е възможно, отделете за детето стая или част от нея за игри, за уединение, т.е. да му отдадете собствена „територия“. При обзавеждането й трябва да избягвате ярките цветове, сложните композиции. На масата и в близкото обкръжение на детето не трябва да има разсейващи го предмети, защото то само не е в състояние да направи така, че нищо странично да не го разсейва. Организацията на живота на детето трябва да му действа успокоително. Затова трябва да направите дневен режим и да съблюдавате стриктно времето за хранене, спане, домашна работа, игри. Може да определите за детето отговорности, като за изпълнението им следите постоянно, но не прекалено стегнато. Важно е да отбелязвате и хвалите полаганите от него усилия, дори и ако резултатите далеч не са съвършени.
Когато давате на детето нова задача, добре е да му покажете как да я изпълни, като подкрепите обясненията си с рисунки. Зрителните стимули са много важни. Не трябва да се претоварва вниманието му. За известен период от време може да му се възложи само едно нещо, което да може да завърши (например, от 8.30 до 9.00 оправяне на леглото). Някои психолози съветват да се използва за тази цел, алармен часовник или кухненски таймер. Първоначално трябва да се обсъди задачата, а след това да се включи техниката. Според експерти, това ще спомогне за намаляване на агресията.
Всяка дейност, който изисква от детето концентрация на вниманието, (четене, игра с кубчета, оцветяване, почистване на дома и т.н.) трябва да бъде възнаградена: като наградата може да бъде малък подарък, похвала или одобрение. Като пример за поощрение може да послужи разрешение да погледа телевизия половин час по-дълго от обичайното време, отиване на разходка и купуване на нещо, за което детето е мечтало, специален десерт, съвместна игра с възрастните (бинго, шах).
Ако детето се държи добре през цялата седмица, в края на седмицата той трябва да получи допълнително възнаграждание (например пътуване с родителите си извън града, на екскурзия до зоологическата градина, отиване на театър и др.). При неудовлетворително поведение родителите могат с думи да изкажат своето недоволство.
Хиперактивното дете не понася концентрацията на много хора. Поради това, родителите не трябва да го водят често на гости, в големи магазини, пазари, кафенета, и т.н. Всичко това възбужда неукрепналата нервна система на детето.
Докато дългите разходки на чист въздух, физическите упражнения, бягането, са много полезни за хиперактивните деца. Те позволяват да се изразходва излишекът от енергия. Важното е – да сте сигурни, че то не е уморено, да го пазите от умора, което намалява самоконтрола и увеличава хиперактивността. Трудно е, но много важно да се научи детето спокойно да гледа какво се случва около него. Можете да използвате следните методи. Когато детето показва прекомерна активност, препоръчваме да го спрете внимателно, без да повишавате глас, да предложите да си почине, да го прегърнете през раменете и да го погалите по главата, да го попитате какво правят татко, баба, да го попитате къде е любимата му играчка, която стои на масата. Добре е да отразявате всички промени в поведението на детето в специален дневник: как се справя със задачите, как реагира на награди и наказания, какво обича да прави и т.н.

 

Advertisements

Признаци на синдрома дефицит на вниманието

В предишния постинг ви запознахме с някои особености в работата с хиперактивни деца.

Признаците на синдрома на дефицит на вниманието с хиперактивност могат да бъдат открити у децата от най-ранна възраст. Буквално още в първите дни от живота на детето се наблюдава повишен мускулен тонус. То с всички сили се опитва да се отърве от памперса, успокоява се трудно ако се опитате да го увиете плътно или да му облечете стегнати дрехи. Нерядко може да се наблюдава безпричино повръщане. Не уригването, типично за ранната детска възраст, а именно повръщане, което е признак за нарушение на нервната система. В този случай е важно да не бъде сбъркано с пилорната стеноза – проблем на стомаха, който се изразява в неспособност за поемене на много храна. Затова, преди да поставите диагнозата, трябва да се консултирате с вашия лекар.
През първата година от живота си хиперактивните деца спят малко и лошо, особено през нощта. Трудно заспиват, лесно се възбуждат, плачат силно. Те са изключително чувствителни към всякакви външни дразнители: светлина, шум, застоял въздух, топлина, студ и т.н. Между втората и четвъртата година у тях се появява диспраксия, т.нар тромавост.
Децата постоянно преобръщат или разсипват нещо, много бавно изпълняват работа, която изисква сръчност и ефективност. Много от тях се научават трудно да карат велосипед, и играят зле игри на открито с топката. Тялото на детето сякаш „не се вмества в пространството“ блъска предмети, удря се във вещите и стените. Независимо от това, че такива деца често имат жива мимика на лицето, бърза реч, подвижни очи, те се оказват често извън ситуацията: „застиват“, „отпадат“ от дейността или ситуацията, а след известно време отново “ се връщат“.
Все по-изразена става неспособността им да се концентрират върху някакъв обект или явление. Детето разхвърля играчките си, не може спокойно да изслуша приказката докрай, да догледа филмчето. Проблемът с вниманието става очевиден в момента, в който детето постъпи в детската градина. То попада в колектив, който живе по определени правила, където от всеки се изисква достатъчна степен на самоконтрол.
Такова дете се чувства неуютно в колектива, скоро попада в категорията на „неуспяващите“, то усеща негативното отношение от страна на учителите и връстниците, което допълнително усложнява неадекватно активното му поведение. Възрастните му се карат често, смеят му се, а другите деца не го включват в играта си. Поради това неуравновесеността, ниското самочувствие и плачливостта, характерни за децата със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието – получават допълнителен стимул. Изблиците на гняв и раздразнение избухват доста често. Много от децата се затварят и започват да живеят свой собствен вътрешен живот. Но понякога се случва и обратното – едно хиперактивно дете да стане лидер в групата.
Важно е да запомните, че тези деца обикновено са лишени от чувство за страх. Те, без да се замислят, могат да изскочат на пътя сред движещите се коли, да скочат от произволна височина, да се гмурнат във водата, без да могат да плуват и т.н. Те се нуждаят от специален контрол от страна на възрастни, особено защото при тези деца обикновено е намалена реакцията на болка. Повечето от тях приемат спокойно удари, разрези, и дори доста сериозни наранявания. Често у тях се появяват потрепвания и тикове.
Оплакват се от често главоболие (болки, пресоване, натиск), сънливост, умора. При някои се наблюдава напикаване, не само през нощта, но и през деня.
Ако заболяването не се лекува, с всяка година проблемите в поведението на детето се усложняват. Най-ярко симптомите започват да се появяват в детската градина на около пет години и се запазват до около 12 години. Децата в предучилищна възраст с диагноза разстройство на дефицит на вниманието с хиперактивност, не биват диагностицирани още при първите срещи със специалист, биват наблюдавани в продължение на няколко месеца, време през което симптомите трябва да се задържат. Това помага за избягване на диагностични грешки. Втората „вълна“ на симптомите се появява към 14 години, което съвпада с периода на пубертета.

%d bloggers like this: