Помощ за деца, преживели развод

Последствия от развода

Разбира се, за децата, както и за техните родители, разводът – е стрес, с тази разлика, че възрастните сами взимат решение да се разделят, а децата са въвлечени в този водовъртеж на събития не по тяхна воля. Развеждащите се родители часто смятат, че трябва да предпазят децата си напълно от събитията, свързани с развода. Но избягването на проблема само усилва възникналото напрежение. Даже малките деца са способни да уловят тези изменения, които се случват в семейството. Затова,със скриването на  информацията, вие рискувате те да я получат от някого другиго, възможно, в по-рязка и негативна форма. Ако в поведението на вашето дете няма някакви сериозни изменения, постарайте се, да  му дадете максимума от вашето внимание. Не лишавайте децата си от подкрепата, от която те най-много се нуждаят на този етап. Заедно с вас те по-леко ще се адаптират към това, което произтича.

Изследвания показват, че последствията от развода могат бъдат неврози, депресивни състояния и различни нарушения в поведението – озлобеност, агресивност, неадекватни постъпки. Тези отклонения могат да носят както  временен, така и постоянен характер, да се проявяват в продължение даже на няколко години след разтрогване на брака.

По резултати от продължителни психологически изследвания, почти половината от децата на разведени родители в периода на иззрастването проявяват обезпокоеност, потиснатост, неувереност в своите способности, а понякога и озлобеност. В своя самостоятелен живот те се страхуват от провал в личните им отношения, често се опасяват от съпружеска невярност, тежко преживяват разрива в отношенията. Ако им се наложи да преживеят развод в своето ново семейство, предизвикват такива събития, от които са се страхували и избягвали най-много. Те страстно желаят любовта, но се боят, че никога няма да я намерят.

Какво вълнува най-много децата, когато техните родители се развеждат?

Децата се страхуват, че повече няма да могат да общуват с бащата или майката, с тези членове от семейството и приятелите, с които са свикнали (баби, дядовци, братовчеди).

Едно от най-големите опасения на децата се явяват произтичащите от развода изменения. Децата, вероятно, ще трябва да се приспособяват към друг дневен режим, към други домашни отговорности. Ако при развода детето смени местожителството си – това също може да му донесе допълнителен стрес. Децата тежко преживяват и раздялата с любимите животни.

Изпитаното от детето усещане за загуба на единия от родителите, се преражда в страх от загуба и на втория. Появява се опасение, че може да го изпратят в дом. Децaтa не се чувстват в безопасност, вълнуват се, кой ще се грижи за тях и ще ги взима след училище.

Споровете и напрежението между родителите могат да станат причина, децата да се чувстват виновни за това, което е станало. Опитите да бъдат въвлечени децата в конфликта на възрастните, може да доведе до отчуждаване на децата от техните родители и до възникване на чувство за самота.

Детето се страхува от другите деца

Чeтeте и съчинявайте
Разказвайте на дeтето си приказки или му четете книжки, където сюжетът се върти около общуването с други деца. Избягвайте приказки, в които герои-деца имат агресивно поведение. Използвайте книжки с картинки, изобразяващи деца, фантазирайте на тема общуване с други деца сами, предложете му самода измисля сюжет или да изсказва своето мнение по поводна героите в книжките.
Играйте
Разигравайте сюжети като например: «Аз ще бъда Маша, а ти Даша». Вземете по една кукла и играйте на общуване на детската площадка или в групата в детската градина. Моделирайте в играта ситуации на запознанства с други, подбуждайте го към това, неговата кукла «да се обръща» към вашата кукла с някаква молба. От името на куклата задавайте въпроси на куклата на детето си или го помолете да направи каквото и да било. Изобщо, водете активен диалог между куклите в играта.
 Рисувайте
Предлагайте често на детето си да рисува други деца. Насочвайте неговата фантазия към теми: «докато се разхождахме, срещнахме….» Или: С Ваня си играхме на ….» Не е важно качеството на рисунките, главното е, рисунките да бъдат съпътствани от разказ за това, което става на картинката. Говорете, когато детето ви рисува или вие самите рисувате други деца: «Ето това е нашето съседче Коля. Виж каква количка има. Той иска да ти я даде да си поиграеш с нея. Ще поиграеш ли с него?».
Гостувайте
Гостувайте или канете на гости други деца. Първоначално е по-добре вие да каните, така че вашето дете да се намира в позната за него обстановка и винаги да знае, че родителите му са с него. Канете деца, с които то вече се е срещало, ако не са възниквали неприятни инциденти в общуването. Разширявайте кръга от запознанства и ходете на гости. Опитайте първоначално с посещения на семейства, които имат по-малки деца, или са по-дребни от него — никога по-големи или по-едри. Нека детето ви да се почувства по-голямо и да забрави за своя страх.
Обърнете внимание
Рекламата не само движи търговията, но и влияе на нашия живот. Обърнете внимание как реагират малките деца на рекламните роли, особено на тези от тях, къдто показват деца. Усилвайте интереса на детето към рекламнте деца с дружелюбни думи: «Колко добро момченце. Той прилича на Коста, с който се запознахме вчера. Искаш ли днес отново да отидем на площадката, за да се срещнем с него?»
Дайте му свобода
Когато видите, че вече е приело верния модел на поведение с другите деца — дори само в играта с кукли — предоставете му повече свобода, да се справи със своите страхове самостоятелно.
Ако ви повика да поиграете както вчера с куклите Маша и Даша, кажете, че сега не можете, и му предложете да играе с куклите и за себе си и за вас.
Ако детето се заинтересува от играещите деца на детската площадка, пуснете му ръката, приближете се към него и наблюдавайте играта му отблизо.
Необходимо ви е:
да се въоръжите с търпение;
следете внимателно за реакциите на малчугана при неговите контакти с другите деца;
открийте причините за неговите страхове;
изолирайте тези причини;
деликатно коригирайте поведението на малчугана.
Не трябва:
Да засрамвате детето за това, че се бои ит другите деца;
Да му се карате за неговата боязън да общува с други деца;
насилствено да го изпращате и подтиквате към други деца;
да се изказвате негативно за чуждите деца;
да говорите пред детето с други деца и възрастни за неговите проблеми.

0
http://www.sovets.ru/mothers/6299.htm

Дете се страхува от други деца

Детето ми е на 1 година и 9 месеца и се страхува от други деца.

Децата в тази възраст току-що усвояват системата от ценности и правила  на взаимоотношения с връстници. Те все още не възприемат връстниците и по-големите като личности със свой характер и поведение. Те са открити към тях и мислят, че и към тях ще се отнесат топло, като мама с татко. Но уви, светът ни е несъвършен. И ако се случи инцидент, при който обидят вашето дете и то започне да се страхува – това говори, че детето е изплашено в действителност и не знае как да постъпи. А страхът от неизвестното, на свой ред пречи проблемът да бъде решен по конструктивен начин, в процеса на взаимодействие и общуване.

 Какво може да се направи в този случай?

Първо трябва да се приеме фактът, че в тази възраст, както и при вас, децата са крайно чувствителни към начина, по който се отнасят с тях. Но тази чувствителност с времето се сменя с увереност в себе си. При правилното ви отношение към конфликта, този страх преминава с възрастта. Вашата задача е да бъдете до детето си, да го предпазвате от подобни конфликти, то да чувства вашата подкрепа и да се чувства в безопасност.

След това трябва да покажете със своя пример, как може да се преодолее конфликт – да демонстрирате на детето оптимална схема на поведение (да си обменя играчките, например, да предложите съвместна интересна игра).

Ако друго дете дойде и просто отнеме играчката от вашето, спрете го с въпроса: «А ти поиска ли разрешение от Даша?». Това дете няма да се осмели да разбойничи пред вас и ще избяга без играчката. А ако се включи в диалог – много добре. Попитайте детето си: «Саша иска да поиграе с твоята играчка. Може ли?» Продължете да го уговаряте да си даде играчката, и да разгледа чуждата (ако няма играчка, предложете да играят заедно и т.н). Вашето дете може да разреши или да не разреши – това е негово право и вие, и другото дете трябва да уважите правото му.

Ако видите, че обиждат вашето дете – можете да кажете на обиждащия със строг тон: «Не трябва да правиш така!» Ако то не ви разбере – дръпнете вашето дете настрани. До 3 години не допускайте подобна ситуация да причини болка (затова просто бъдете до детето си, обиждащият надали ще повтори своите действия пред вас). Когато вашето дете порасне, то ще е разбрало, че не трябва да позволява да го обиждат и, че мама е на негова страна – т.е. ще стане смело и уверено.

Накратко, ако бъдете на страната на детето си, научете го да си сътрудничи правилно с другите деца и му дайте увереност, че сте до него – то ще порасне спокойно и без комплекси. Около петата-седмата година включете активно бащата във възпитанието – мъжкото общуване повлиява благотворно развитието на момченцето. Активните занимания със спорт в тази възраст са чудесен способ за възпитаване в мъжество.

Татьяна Егорова

 

Източник:

http://detpsycholog.ru/zadat-vopros-psixologu/rebenok-boitsya-drugix-detej.html

 

Норми за страховете в предучилищна възраст

 

Страх

Възраст

момчета

момичета

3

4

5

6

7

3

4

5

6

7

Да остава вкъщи сам

 

   

V

V

     

V

V

Нападение

 

   

V

V

     

V

V

Заболяване, зараза  

 

V

       

V

   
Смърт    

 

V

V

     

V

V

Смерт на родителите                    
Чужди хора

V

   

V

 

V

   

V

V

Изгубване

V

V

     

V

V

     
От мама и татко    

V

       

V

V

 
Наказание      

V

           
Баба яга, Торбалан и т. д.

V

V

V

   

V

V

     
Страшни сънища  

V

 

V

   

V

V

 

V

Тъмнина

V

V

 

V

 

V

V

   

V

Животни

 

V

 

V

     

V

   
Транспорт    

V

       

V

   
Стихийни бедствия

V

     

V

   

V

 

V

Височина

 

 

V

 

V

     

V

V

Дълбочини

 

     

V

     

V

V

Малки, тесни помещения      

 

V

V

 

V

   
Вода  

V

       

V

V

   
Огън

V

       

V

V

   

V

Пожар

 

V

   

V

 

V

     
Война                

V

 
Големи  помещения, улици              

V

   
Лекари

V

   

V

 

V

   

V

 
Убождания

V

 

V

   

V

   

V

V

Болки

 

     

V

   

V

V

 

Резки, силни звуци

V

V

     

V

V

   

 

Съвети към родителите

 

 В предишния постинг ви представихме съвети към педагозите. 

1. Не се занимавайте със „закаляване“, т. е. ако детето се страхува да спи само на тъмно, не го затваряйте в стаята, „за да привикне“. Още повече ще го наплашите, но това е най-малкото, което може да се случи. Последствията от такова „закаляване“ са печални: неврози, заекване, отклонения в развитието.

2. Не се отнасяйте към страховете на детето като към капризи, още по-лошо е да му се карате и да го наказвате заради „страхливостта“ му.

3. Не принизявайте значението на страха за самото дете, не игнорирайте неговите оплаквания. Важно е да го накарате да почувства, че го разбирате добре: объяснете му, че „чудовища“ не съществуват, невозможно е.

4. Постоянно уверявайте детето, че то е в пълна безопасност, още повече когато вие, родителите му сте заедно с него. Детето трябва да ви вярва.

5. Обсъждайте с малкия неговите страхове. Главна задача на родителите е да разберат, какво именно безпокои тяхното дете и каква е причината за страха.

6. Постарайте се да отвлечете детето. Например, когато започне да се паникьосва, се зайграйте с него, започенете да разглеждате нещо. Разговаряйте повече с него!

7. Поддържайте детето, но не му давайте поводи. Например, ако то се бои от огън, не включвайте в негово присътствие газовия котлон, такова поведение ще успокои малкия, но няма да го избави от страха.

Източник: Журнал „Справочник старшего воспитателя дошкольного учреждения“

Съвети към педагозите: какво да правят, ако детето се страхува

 1. Не трябва да оставяте без внимание оплакванията на децата, трабва да се отнасяте към тях с разбиране, колкото и безпочвен да се окаже техният страх.

2. Трябва да поговорите с възпитаниците се за техните страхове. Правете това в спокойна обстановка, вземете детето на колене или седнете до него. Разговаряйте обстоятелствено, без да бързате и изброявайки страховете очаквайте отговори „да“ – „не“ или „страхувам се“ – „не се страхувам“. Повтарянето на въпроса, от какво се страхува или не се страхува, се позволява само от време на време. По този начин можете да избегнете непроизволното внушаване на страхове. По време на разговора възрастният трябва да ободрява и хвали.

3. Не се опитвайте да разубедите детето. Не се опитвайте да намалите страха му, не му придавайте друго значение, не казвайте на детето, че всичко това е глупост. Споделете с възпитаника си своя опит, разкажете му за това, от което вие сте се страхували в детството си и защо, и обезателно за това, как сте перестанали да се страхувате.

4. Съчинете заедно с детето приказка или расказ на тема неговия страх. Краят на историята трябва непременно да показва как героят побеждава страха си.

5. Нарисувайте страха – това е най-разпространеният и действен метод за борба с него. След като детето го нарисува, добре е да изгорите листа с рисунката, и непременно да му объясните, че страхът повече не съществува, защото вие сте го изгорили и той повече никога няма да го безпокои. Пепелта от изгорялата хартия трябва да се развее. Всичко това трябва да правите заедно с възпитаника си, без да забравяте, през цялото време, да го хвалите, да му говорите колко е смел и голям, колко е силен, как ще победи страха.

6. Използването на игри или инсценировки е най-добре да се прилагат в групова работа. Родителите могат да затвърдят постигнатите резултати у дома, повтаряйки играта заедно с детето. Но не бива да заставяте детето да играе, ако то не иска, защото това може да провокира още по-голям страх.

7. Организирайте на детето общуване с връстници, които също имат страхове. Детето ще почувства морална подкрпа, новите запознаства ще му помогнат да се отвлече от своите мисли.

8. Всички видове корекции трябва да се прилагат в комплекс.

Причини за възникване на детските страхове

Ако за човека е свойствено да се страхува от нещо, за детето още повече, предвид заобикалящият го огромен и непозвнат свят. Малкото може да се изплаши от неща, които за всеки възрастен са абсолютно безопасни. Като се има предвид, че страхът се явява наи-опасната эмоция, родители и възпитатели трябва да се обръщат с особено внимание и разбиране към детските страхове.

На биологично ниво реакцията на страх – предизвиква отделяне в кръвта на голямо количество адреналин, предизвикващ в организма на човека хормонален взрив. На психологично ниво – това е страх от ситуации (предмети, хора, събития), предизивкваща отделянето на този хормон.

Страхът е реакция на действителна или мнима (но преживявана като действителна) опасност. Организмът на човека е устроен така, че борбата със страховете не може да продължава дълго.

 

Съществуват няколко прични за възникването на детските страхове.

Първата и най-разбираема причина – конкретен случай, който е изплашил детето (ухапване от куче, засядане в асансьор). Такива страхове се поддават на корекция най-лесно. Но не при всички деца ухапани от куче се развива устойчив, забележим от околните страх.

Това зависи от особеностите в характера на детето (тревожност, мнителност, песимизъм, неувереност в себе си, зависимост от други хора и т. н.). А такива черти на характера могат да възникнат дори когато родителите сами плашат малчугана: „Ако не спиш – ще те вземе Баба-яга!“.

Най-разпространени са внушените страхове. Техният източник са възрастните (родители, баби, възпитатели), които не нарочно, реагират твърде емоционално, предупреждавайки детето за опасности, често те не обръщат внимание на тона и поведеднието си и не си дават сметка, че го плашат повече от самата ситуация. Опасна в такива моменти се явява реакцията на възрастните, в резултат на което детето възприема само втората част от фразата: „Не отивай там – ще паднеш„, „Не пипай – ще се изгориш„. Детето все още не разбира, с какво това дейстие ще му навреди, но то вече чувства тревогата, и естествено у него възниква реакция на страх, която може да се закрепи и разпространи върху други подобни ситуации. Такива страхове могат да се фиксират за цял живот.

Друга честа причина за страх е детската фантазия. Детето нерядко си измисля само предмети на страх. Много от нас в детството си изпитвахме страх от тъмното, когато пред погледа ни оживяваха чудовища и призраци, а от всеки ъгъл дебнеха страхотилища. Но всяко дете реагира различно на такива фантазии. Някои ги забравят веднага и се успокояват. А при други може да се стигне до непоправими последствия.

Чувство на страх може да се формира също от вътресемейни конфликти.

Често децата си вменяват вина за конфликтите между родителите им или се боят да не се окажат причина за тях.

Нерядко и причина за страха стават взаимоотношенията с връстниците. Ако  детският коллектив не приема детето, обиждат го, не играят с него – то, естествено отказва да ходи на детска градина, тогава вероятността да се страхува да не бъде унижавано е много голяма.

Като причина могат да се явят и разпространените страхове сред децата. Например, по-силно дете плаши другите с разни страшни истории.

И като последна причина, с която ще завършим краткия обзор е наличието на по-сериозно разстройство – невроза, която трябва да диагностират и лекуват медицински работници.

За прояви на невроза може да се считат тези страхове, които не се явяват нормални за дадената възраст на детето, или много силна проява на страх, който влиза в понятието за норма.

Източник: Журнал „Справочник старшего воспитателя дошкольного учреждения“, №2 2010 год

Previous Older Entries

%d bloggers like this: