6 причини за детската лъжа

 

Когато бях много малка, на четири годинkи някъде, често чувах да ме наричат лудетина, ако са спокойни или развеселени и „Отивай наказана!“, когато бяха нервни или си измисляха, че аз ги ядосвам. Да си наказан хич не е хубаво, особено ако възрастните се улисат в нещо и петте минути се самозабравят.
Тогава имах време да мисля и да си измислям хитрости, за да се измъкна от наказанията, но скоро мама кръсти умотворенията ми “ лъжи“.  Не че разбирах какво казват, но виждах колко сериозно се мръщеха и един през друг повтаряха, „лъжата е лошо нещо, лъжата е лошо нещо“.  Толкова много исках мама да е добра с мен, а за тати да съм бялата принцеса, че ми се наложи да ставам все по-добра в лъжите.
Веднъж, когато Баба Ези ни беше на гости, мама й се оплака, от последните ми постижения в лъжетворчеството, а баба вместо да се ядоса и развика, кротко каза: „Иза, Джоди не е измислила лъжата. Просто й се е наложило да я открие, за да се справи с вашите изисквания или неоснователното ви „Не“.
 
 
 Ти си виновна
 Психолозите казват че най-често първата лъжа родителите провокират сами. Сигурно ще си кажеш: „Да, ама не и аз!“ Спомни си не си ли попадала в подобна ситуация: Случайно виждаш мръсните дрехи на детето, завряло ги някъде от страх да не разбереш за тях. И го подхващаш: „Случайно да си виждал зеления панталон, който ти го подари баба?“ По този начин поставяш детето в ситуация да те излъже. Най-добре е да кажеш: „Видях къде си скрил зеления панталон и видях че е мръсен. Няма проблеми, ще го изперем, но друг път – казвай на време или направо го слагай в коша за пране, тъй като прясното петно се изпира по-лесно.“ Така посяваш зрънцата на доверие и благодарност, които на по-късен етап ще израстат в честна и порядъчна личност.
Болни амбиции
 Знаеш ли кой деца лъжат най-често? Тези на родителите, които мечтаят да отгледат дете гений, бъдещ олимпиец и прочие свръх хора. Те очакват прекалено много от детето си, а то просто не може да оправдае техните надежди. И тогава започва да лъже, за да не разстройва мама. Детето може да раздуе успехите си до такъв мащаб, че да предизвика твоето одобрение. Така че мислейки за следващото „мега достижение“ на детето, прецени дали не си завишила прекалено много критериите. Може би си струва просто по-често да хвалиш детето. По този начин не му даваш повод за лъжа, за да постигне твоето благоразположение.
Лъжа от обида
Желанието да скрият своята несигурност и обида е другата причина за детска лъжа. Например, може да чуеш от сина си геройска история за това как той най-накрая се е разправил с побойника на квартала, който му се присмива. Даже и да се досещаш че не е така, не бързай да пресичаш лъжата – сина ти просто фантазира да възстанови справедливостта, която не му достига в реалния живот. Това донякъде се явява като самотерапия на детето. Изслушай версията на детето и не забравяй да отбележиш, че великите герои ги обичат и уважават и за това, че винаги говорят истината.
Лъжа от учтивост
 Когато учиш детето да говори „Благодаря“, „Добър ден“, „Довиждане“, „Лека нощ“, ти го учиш на естествените навици за вежливост, което безспорно е добре. Ако срещнете на стълбището в блока или на улицата своя приятелка, която детето недолюбва, а ти настояваш „веднага да целунеш леля Веси!“? Детето ти има пълно право на собствена симпатия и антипатия. Давайки му да разбере, че неговите чувства на те вълнуват и той е длъжен да обича всички без изключение, ти го объркваш и насаждаш лицемерие, наричайки това вежливост. И естествено, за да не те разстройва, започва да лъже с повод и без повод. Сама си помисли – защо да е искрен, ако това ще му донесе упреци или наказания?
Лична изгода
„Виж, майко, имам 4 шестици само за два дни! Ти обеща че ако ти нося само шестици, ще може да отида в събота на кино.“ Разглеждайки бележника на „отличника“ си, ти веднага забелязваш как едната оценка е поправена. Не само че сина ти майсторски е заличил слаба оценка, а и не можеш да повярваш че чака от теб поощрение?! Спокойно, дръж се в ръце. Разбира се че наказание за този случай е уместно, но не излизай от нерви. Виковете и физическия тормоз само ще уплашат детето и в края на краищата то няма да разбере за какво е виновно. Строго и спокойно му обясни че лъжата във вашите отношения е неприемлива, с нея никога няма да се постигне това, което иска. Естествено, за нищо на света не може да се говори за съботно кино. Не бъркай користната лъжа със заблудата, причинена от страх от наказание за лоша оценка. Разбира се че гониш успеваемост на детето, но тя няма да се постигне с викове, заплахи или не дай боже бой. „Скъпи, ще преживеем една двойка от контролно, колкото и да съм разстроена. Но кажи ми, какво точно не ти е ясно, за да ти помогна или да поговоря с учителката да се занимава повече с теб.“ – това е правилната реакция в такива случаи. Детето ще знае, че може да разчита на твоята подкрепа. И ако получи слаба оценка, няма да се опитва да я трие с гума, а ще се постарае да я поправи. Защото мама няма да го накаже, а ще му помогне!
Фантазиите на мечтателя
Ако детето ти разказва вълнуваща история за своите приключения на Северния полюс или те удивява с описанието на новия си приятел – трола, който живее в двора под дървото, не бързай да го ловиш в лъжа. Всяка фантазия на детето, стига да не преследва користни цели, не е лъжа, а проява на емоция. По-скоро анализирай „невероятните приключения“ на детето, така ще разбереш какво не му достига в реалния живот. Всяка подобна фантазия е закодирана молба, прозрачен намек към родителите да превърнат мечтите на детето в реалност. Идеалната реакция за такива случаи е разбиране и участие, а не порицание и осъждане. Ако чуеш да ти каже: „Днес се къпах в морето“, просто му кажи: „Знам че обожаваш морето, нека да се стопли времето и пак ще отидем“. И разбира се трябва да си спазиш обещанието. Детските фантазии могат да крият в себе си и опасност. Ако зашеметяващите истории не са съпроводени с реални достижения и вместо настоящи успехи, детето предпочита от сутрин до вечер да седи на дивана и гледа анимационни филмчета – то има голям шанс да се превърне в безделник с големи амбиции. В този случай се опитай да му предложиш хоби – спорт или друго от което се увлича.

Статията е взета от http://www.drebcho.bg

%d bloggers like this: