Агресивните деца. Работа с гнева II

 

Агресивните деца. Работа с гнева I 

 

Истината е, че в нашето общество не приветстват такова „волно“ общуване, още по-малко употребата на така наречените мръсни думи и изрази в присъствието на възрастни. Но практиката показва, че ако не изкаже това, което се натрупва в душата и на езика му, детето не се успокоява. По-скоро то ще отпраща оскърбления в лицето на своя „враг“, ще го провокира да му отвръща и ще привлича все нови и нови „зрители“. В резултат, на което конфликтът между две деца прераства в общегрупов конфликт или даже в жестоко скарване.

Повечето деца се страхуват, по една или друга причина, да противодействат открито, но в същото време жадува за мъст. Възможно е, поради неудовлетворителна, за тях, ситуация, да изберат и друг път: да уговорят връстниците си, да не играят с обиждащия. Такова поведение работи, както бомба със закъснител. Неизбежно ще се разгори групов конфликт, който ще „зрее“ по-дълго и ще обхване повече участници. Методът, предложен от В. Оклендер, може да помогне да се избегнат много неприятности и да помогне в разрешаването на конфликтни ситуации.

 

Пример

Подготовителна група в детската градина посещавали две приятелки – Алена С. и Алена Е. Те били неразделни още от яселената група, но заедно с това, постоянно се карали и обиждали. Веднъж, когато психологът влязал в групата, видял, как Алена С., не обръщайки, внимание на опитващата се да я умири възпитателка, хвърляла всичко, което й паднело под ръка, и крещяла, че ненавижда всички. Влизането на психолога й харесало, тъй като тя обичала да ходи в кабинета.

В кабинета на психолога й била предоставена възможност сама да си избере занимание. Отначало тя взела огромен надуваем чук и с всички сили започнала да го удря по стенаата и по пода, след това извадила от кутията с играчки две дрънкалки и възторжено започнала да дрънка с тях. На въпроса на психолога, какво се е случило и на кого се е разсърдила, Алена не отговаряла, но на предложението да порисуват заедно, се съгласила с удоволствие. Психологът нарисувал голяма къща, и момичето възкликнало: „Аз знам, това е нашата детска градина!“

По-нататъшна помощ от възрастен не се налагала: Алена започнала да рисува и да обяснява своите рисунки. Първоначално  се появил пясъчникът, в който разположила малки фигурки — децата от групата. До тях изникнала алея с цветя, къща, беседка. Момичето рисувало все нови и нови дребни детайли, сякаш отдалечавала момента, в който трябвало да нарисув нещо важно за себе си. След известно време тя нарисувала люлка и казала: „Това е всичко. Не искам да рисувам повече“. Започнала да се разхожда из кабинета. След минута-две отново се върнала към листа и нарисувала на люлката много малко момиченце. На въпроса на психолога, кой е това, Алена отначало отговорила, че не знае, но след това добавила: „Това е Алена Е. Нека да се полюлее. Аз й разрешавам“. След това дълго разкрасявала роклята на своята съперница, нарисувала й панделка в косите,  даже и корона на главата, обяснявайки, колко е добра Алена Е. Внезапно момиченцето спряло и извикало: „Ах!!! Алена падна от люлката! Какво ще правим сега? Изцапа си роклята! (задраскала роклята с черен молив с такъв натиск, че даже скъсала хартията). Майка й и баща й ще й се карат, а може и да я набият и да я изпратят в ъгъла. Короната паднала, изтърколила се в храстите (нарисуваната златна корона я постигнала същата участ, като роклята). Пфу, лицето й погрозня, носът й е разбит (цялото лице задраскала с червен молив), косата й се разпиля (вместо прибраната косичка с панделка на рисунката се появил ореол от черни кривулици). На нищо не прилича, кой ще играе сега с нея? Така й се пада! Няма кого да командва! Свърши се с нейното командване! Какво си въобразява! Аз също мога да командвам. Сега трябва да отида да се измия, ние не сме толкова мръсни, като нея, ние ще си играем заедно, без нея“. Алена, напълно удовлетворена, продължила да рисува до повредения враг групата с деца, наобиколили люлката, на която сиди тя, Алена С. След това дорисувала още една фигурка. „Това е Алена Е.. Тя вече се е измила, — обяснява тя и пита, — „Може ли вече да си отида в групата?“ Когато се върнала в игралната, Алена С., сякаш нищо не се е случило, се присъединила към играещите деца.

Какво в крайна сметка се е случило? Вероятно, по време на игра и разходки двете неразделни Алени, както винаги, са водели борба за лидерство. На всеки път симпатиите на „зрителите“ са били на страната на Алена Е. След като изразила своя гняв на хартия, нейната съперница се успокоила и се помирила с произтичащото.

Безусловно, в дадената ситуация можеше да се използват и други прийоми, но главното е детето да получи възможност по приемлив начин да се освободи от преизпълащи я го гняв.

Има още един способ, да помогнем на децата легално да изразят вербалната си агресия – да поиграем с тях на играта „Обиждалник“. Опитът показва, че децата, получили възможност да  изрекат, с разрешение на педагога, негативните си емоции, а след това да чуят нещо приятно за себе си, намалява желанието да действат агресивно.

Да помогне на децата да изразят гнева си по достъпен начин, а на педагога – да проведе заниманието безпрепятствено, може така наречената „Торбичка за викове“ (в друг случай — „Чаша за викове“, „Вълшебна тръба „Вик““ и др.). Преди началото на заниманието всеки желаещ може да вземе „Торбичка за викове“ и колкто се може по-високо да извика в него. По такъв начин детето се „избавя“ от своят вик по време на занятието. След края ну децата могат да си „вземат“ своя вик обратно. Обикновено в края на заниманието децата с шеги и смях оставят съдържимото в „Торбичката“ за спомен на учителката.

 

Източник: Лютова Е.К., Монина Г.Б. “Шпаргалка для взрослых”

Агресивните деца. Работа с гнева I

 

Гневът е чувство на силно негодувание, което се съпровожда от загуба на контрол над себе си. За съжаление, в нашата култура е прието да се счита, че проявата на гняв е недостойна реакция. Още в детска възраст родителите, баби, дядовци и педагози ни внушават това. Единствено психолозите не препоръчват постоянно да сдържаме тази емоция, тъй като по такъв начин ние можем да се превърнем в своеобразно „хранилище на гнева“. Освен това, затъпквайки гнева навътре, човек, рано или късно ще почувства необходимост да го изхвърли навън. Но вече не на този, който е предизвикал това чувство, а на „попадналия му под ръка“ или на някой по-слаб, който не може да даде отпор.

Даже да се постараем много и да не се поддадем на съблазнителния способ „изригване на гнева», нашето „хранилище“, се попълва постоянно с нови негативни емоции. В един прекрасен момент „хранилището“,  може изведнъж да се „взриви“. При това не е задължително това да завърши с истерия или викове. Почувствали се свободни, негативните чувства могат да „хлътнат“ в нас, което ще доведе до различни соматични проблеми: главоболие, стомашни и сърдечно-съдови заболявания. К. Изард (1999) е публикувал клинични данни, получени от Холт, които свидетелстват за това, че човек, който постоянно подтиска своя гняв, е податлив в по-голяма степен на риск от психосоматични разстройства. По мнението на Холт, неизразеният гняв може да стане една от причините за такива заболявания, като ревматоиден артрит, уртикария, псориазис, язва на стомаха, мигрена, хипертония и др.

Именно за това е необходимо да се освобождаваме от гнева. Разбира се, това не означава, че децата или възрастните трябва постоянно да се бият и ругаят. Просто ние самите сме длъжни да се научим и след това да научим децата, как да израяват гнева си по приемлив и неразрушителен начини.

Доколкото чувството на гняв, по-често от всичко, възниква в резултат на ограничение на свободата, то в момент на твърде високо «разгорещяване на страстите», трябва да разрешим на детето да направи нещо, което обикновено не приветстваме, но и много зависи от това, в каква форма – вербална или физическа –  детето изразява гнева си.

Например, в ситуация, в която детето се разсърди на връстника си и започне да го обижда, можете заедно с него да нарисувате «обиждача», да го изобразите в този вид, и в тази ситуация, в която иска „оскърбеният“. Ако детето умее да пише, може да му позволите да подпише рисунката така, както иска, ако не умее –  подпишете я под негова диктовка. Безусловно, подобна работа трябва да се провежда с децата едно по едно, извън полето на зрение на съперника.

Този метод за работа с вербалната агресия се препоръчва от В.Оклендър. В своята книга „Прозорец в света на детето“ (М., 1997) тя описва собствения си опит с прилагане на този подход. След провеждане на такова упражнение децата от предучилищна възраст (6 – 7 години) обикновено изпитват облегчение.

 

Източник: Лютова Е.К., Монина Г.Б. „Шпаргалка для взрослых“

 

Тест “Ниво на детската агресивност”

Двадесетте въпроса в теста ще подпомогнат родители и възпитатели да определят нивото на агресивност на тяхното дете. Предложена е и схема за наблюдение на детето с осем критерия за агресивност.

1. Понякога ми се струва, че в него се е вселил зъл дух.
2. Не може да премълчи, когато е недоволен от нещо.
3. Когато някой му причинява зло, то обезателно се старае да отвърне със същото.
4. Понякога без всякаква причина му се иска да изругае.
5. Случва се, с удоволствие да счупи играчка, просто, за да я разбие, да я потроши.
6. Понякога дотолкова настоява за нещо, че околните губят търпение.
7. Не е далече от желанието да подразни животно.
8. Да го надвиеш в спор е трудно.
9. Сърди се много, ако му се стори, че някой го лъже.
10. Понякога у него избухва желание да извърши нещо лошо, шокиращо околните.
11. В отговор на обичайни разпореждания се стреми да прави всичко наопаки.
12. Често мърмори повече от обичайното за възрастта си.
13. Възприема се като самостоятелно и решително.
14. Обича да бъде пръв, да командва, да подчинява другите на себе си.
15. Неуспехите предизвикват у него силно раздразнение, желание да намери виновен.
16. Лесно започва кавга, встъпва в бой.
17. Старае се да общува с по-малки и физически по-слаби от себе си.
18. Нередки са пристъпите на мрачна раздразнителност.
19. Не се съобразява с връстниците си, не отстъпва, не дели.
20. Уверено е, че ще изпълни каквато и да е задача по-добре от останалите.

Положителният отговор се оценява с 1 бал.
Показатели:
Висока агресивност — 15—20 бала.
Средна агресивност —7—14 бала.
Ниска агресивност —1—6 бала.

Критерии за агресивност (схема за наблюдение на детето)

1. Често губи контрол над себе си.
2. Често спори, кара се с възрастните.
3. Често отказва да изпълнява правила.
4. Често специално дразни хората.
5. Често обвинява другите за своите грешки.
6. Често се сърди и отказва да направи каквото и да е.
7. Често е завистливо и отмъстително.
8. Чувствително е, много бързо реагира на различни действия  на околните (деца и възрастни), които нерядко го дразнят.

Да се предположи, че детето е агресивно може само в този случай, когато в течение на 6 месеца в неговото поведение се проявяват 4 от осемте представени признаци.  

За дете,  в чието поведение се наблюдават по-голямо количество признаци за агресивност, е необходимо да се потърси помощ от специалист: психолог или лекар.

 

Източник: Лаврентьева Г.П., Титаренко Т.М., 1992г.

http://psylist.net/praktikum/00356.htm

Как да се намали нивото на агресия у детето

Продължение на постинга  „Още за причините за детската агресия“

Във всяко семейство е необходимо да се изработят «семейни правила» – закони: неща, които във вашето семейство не може да се вършат под никаква форма и при никакви условия. За агресивното дете в списъка «табута» обезателно трябва да влезе пункт “не вдигай ръка на член от семейството”, “не бий кучето, котката”. Реакцията срещу нарушено «табу» трябва да бъде незабавна. В такива случаи не бийте, даже не ругайте детето. Няма да постигнете нищо друго освен отчуждение. Намерете друг начин, за да му покажете категоричното си неприемане на такова поведение. Всички възрастни трябва да си изработят единни изисквания, за да не се получава: при баба може, а при татко – категорично не. Желателно е поколенията да си сътрудничат, а не да се борят за влияние и авторитет.

Във възпитанието на фона на демокрация трябва да присъства «здрав» авторитаризъм. До определена възраст на децата е нужна ограничителна рамка. Има моменти, когато агресията е сигнал за възрастните: “ Не мога да се справя със себе си, спрете ме!“ Дълбоко в душата си детето разбира, че се държи лошо, и иска някой да го спре. Трябва ясно да му се покажат границите на позволеното. Необходимо е да му покажете своята сила, увереност. За детето е много важно, възрастните да могат да се справят с неговата агресия, защото този, който те защитава от самия теб,  ще може да те защити и от външните опасности.

Когато детето плаче, крещи, изпада в истерия – не изпадайте в паника.  В такъв момент е безполезно да го увещавате или да му се карате. Отведете го в друга стая (тоалетната и банята са нежелателни, поради малките си размери), кажете му: остани тук, когато се успокоиш – ще излезеш. В тишината то ще покрещи и без присъствието на „зрители“, бързо ще престане.

Вашата реакция винаги трябва да бъде насочена към постъпката, не към личността. Не казвайте „ти си лош“, а „ти постъпваш лошо“. «Аз те обичам много, но не ми харесва, когато правиш така…»

Научете детето на приемливи способи за изразяване на своя гняв, ярост, раздразнение. Най-добрият начин за научаване е вашият пример. Казвайте на глас, „ Изпаднала съм в ярост. Сега ми се струва, че съм ядосана на целия свят. Докато не се успокоя, по-добре не идвай при ме! – Страшно съм ядосан и ми се струва, че в тази къща никой не ме слуша. Имам нужда от почивка” и.т.н.

На силното и активно дете предоставете адекватна за неговата възраст самостоятелност, «отпуснете» поводите. Предоставете му място, време и възможност за реализация на физическата си активност, за изразходване на излишната енергия. Полезни в това отношение са спортните секции, продължителните разходки, катерене по всичко, по което то може да се покатери без риск за живота, домашен гимнастически ъгъл.

Намалете излишната организираност. Много деца са претоварени с многочислени кръжоци, секции, школи. Възможно е да се откажете временно или съвсем от музикалната школа, езиковата школа и т.н.

Поддържайте дружелюбни и добри отношения с детето и с децата от неговия клас, нека играят заедно, да си ходят на гости, на театър… Самите вие дружете с родителите.

Научете детето да преодолява разногласията по цивилизован начин, кажете му, че оскърбленията и боят – не са добър довод. Да се сбие е нужно в изключителни случаи, когато има сериозна причина.

Научете го да носи отговорност за нападките със сила или думи. Не „това се случи с мен“, а „аз го направих“, не „те ме ядосаха“, а „аз се ядосах, аз се вбесих от това, което те направиха“. «Кой те командва теб – ти или те?“ ако детето отговори: „Те“, трябва да кажете: „Не, себе си командваш само ти и ти решаваш, да се вбесиш или не“.

На дете, склонно към агресивно поведение, трябва да дадете възможност да получи уважението на околните, да го привлечете да помага, да върши обществено и семейно значими дейности. Трябва да разберете, в какво то е силно и да развивате тази му страна, да поощрявате неговото развитие. Т.е. да му помогнете да постига резултати по мирен начин.

Поговорете за правната отговорност за причинените на другите хора вреди (и моралните в това число). Полезно е да се каже на детето, че с бой може да донесе повече беди, отколкото се предполага.

 

Наталия Пакина, психолог ГЛОРИС – Новосибирски Център по Практическа Психология

Още за причините за детската агресия

Продължение на темата за агресията при първокласниците

Често причина за агресията е неправилното възпитание в семейството.

В основата му е неудовлетворената потребност на детето от родителска любов (това се среща и в много благополучни семейства). Родителите считат, че да проявяват нежност, да прегръщат и целуват своето дете, да му се възхищават, да го хвалят е излишно занимание – т.е. те се явяват емоционално скрити за своето дете (особено бащите). Неумението си да говорят за своята любов на глас, очи в очи – родителите заменят с «неправилните» установки:

- всички родители обичат своите деца, децата знаят за това и не се нуждаят от доказателства;

- главната ми задача като родител – не да създам «мамино синче», «капризен готованко»;

- животът е сложен, още в детството трябва да привиква неговите изисквания, за да ми благодари по-късно.

Понякога неотдадената любов родителите «откупват», подарявайки играчки, даване на пари з каквото и да било, само «не ме закачай, пребит/а съм от умора». Детето освен пари нищо не получава – няма «разговори от душа», съвместни занимания. Такива родители се грижат за интелектуалното развитие на детето, но не го научават на съчувствие, съпреживяване, уважение на по-възрастните, големите, да защищава слабите.

Отделно може да се говори за появата на малък брат или сестра. По-големият не получава любов и внимание. Появява се обидата – «малкото го обичат повече », заражда се чувство на ненужност, отхвърляне. Детето се озлобява, не се чувства добре, самотно е. Ако в семейството не е прието да се говори за своите чувства, още повече, ако е забранено да се проявява  злост, раздразнение – тези чувства ще се «излеят» на околните. Децата, на които не се обръща достатъчно внимание, които изпитват недостиг на любов, ще изискват внимание на всяка цена, в това число и чрез сбиване.

За закрепване на агресивните форми на поведение у детето способства:

- грубото, строго общуване на родителите с детето;

- употребата на физическа сила по време на семейни спорове;

- позволението да гледа жестоки спортни състезания: бокс, боеве без правила и т. н.;

- гледането на сцени на насилие както в художествени, така и в мултипликационни филми;

- одобрение на агресивното поведение като способ за решаване на конфликти, проблеми: “А ти също го удари”, “И ти счупи”, “А ты какво, не можеш да му го вземеш ли?!”

Агресията при първокласниците – 1

 

Много е лесно да кажем: «Спокойно, родители! Във вашите деца протича процес на училищна адаптация, активно приспособяване към нова среда, нов колектив, нови изисквания, към учителя. Дайте им време, потърпете, нищо не правете, чакайте, само ще отмине».

Но в крайна сметка може и да не премине, т.к. причините за агресията са много. Ще ги разгледаме по-подробно.

1. От гледна точка на социалната психология, когато хората се събират в група, искаме или не искаме това, групата се структурира, произтича израстване в иерархия. В животинския свят (а ние хората сме негова част) – всеки знае, че има строга иерархична структура в стадото, в мравуняка, в пчелното семейство и т.н. – всеки индивид заема своето място. Агресията е признак «оцеляване» в стадото, тя позволява да се заеме „по-високо” положение. И в човешките групи, ролите се разпределят по подобен начин: кой ще бъде лидер, кой воден, кой ще бъдеизхвърлен или «бяла врана». Даже в групите на пълзящите малчугани някой ще се опита да се покатери по-високо, ще издава по-силни звуци, ще крещи, кой по-шумно ще почуква с игхрачките.

Много от днешните първокласнци имат претензии за изключителност, тъй като в семейството всичко се върти около него, часто, единствено, неоснователно прехвалено. И започват нашите деца да се дразнят, да проверяват «Кой е по- силен?». Попътно си изясняват – «какво ми е позволено и не мога да правя по отношение на другите», «какво аз мога да очаквам от другите» – задават се граници.

Когато опознае другия, агресията действително спада, появява се усещането «Ние сме група, ние сме заедно». Това не означава, че няма да има спречквания, но в изградения колектив взаимоотношенията са по- топли, всеки е на своето място.

2. Още една причина за агресивността на 7 годишните нормално протичащата възрастова криза. Кризата е революционно изменение на психиката, на всички психически функций – мислене, памет, възприятие, въображение, реч и поведение. Измененията се натрупват постепенно и незабелязано, а към седмата година се изявява скокът – «преходът от количество в качество». Всичко се променя. В пряк и преносен смисъл у дете протича активна «смяна на зъбите». Ние не можем да познаем нашето дете. То е станало друго. От тихо и безгрижно изведнъж се проявява в противоположен образ. Агресивността му е нужна, за да ни докаже своята независимост, възрастност. Този период в живота, като не гледаме цялата сложност, свидетелства за нормален ход на процеса на психическо развитие.

3. Да не забравяме и биологичните причини .  Много често агресия проявяват деца с минимална мозъчна дисфункция (ММД), други със синдром на дефицит на вниманието. Те са с повишена двигателна активност, не реагират на забележки, приспособяват се трудно към общеприети стандарти. В основата на тяхното поведение лежат остатъчни явления от ранно органическо поражение на главния мозък в периода на вътреутробното развитие на детето или в първите месеци след раждането (токсикоза у майката, резусконфликт, родова травма, инфекция и др. заболявания в ранна възраст).

Тяхното първично агресивно поведение, за съжаление, се усилива от постоянните навиквания, порицания и безконечни наказания. Възрастните не разбират, че е безсмислено от такова дете да се иска да се «успокои, да поседне, да се вземе в ръце», т.е. того, което просто не му е по силите. Центровете не задържане не са дозрели. Недоволството на околните предизвиква у детето вторични (защитни) агресивни реакции: протест, отказ, опозиция.

Към пубертета мозъкът «доузрява». Но опасността е в това, че въпреки възрастовата компенсация, неадекватното поведение се е фиксирало и по силата на навика се възпроизвежда. Създали са се привички да се закача, да избухва, да нагрубява и т.н. На такова дете в началното училище е необходим постоянен родителски контрол. Не е излишна помощта на психолога плюс поддръжка с медикаменти. Препаратите се назначават от лекар – невропатолог или психоневролог.

 

Наталья Пакина, психолог ГЛОРИС – Новосибирского Центра Практической Психологии

Как да се справим с детската агресия

Продължаваме със стратегиите за справяне с детската агресия

 

Kaк да научим детето да не удря другарчетата си и да не граби играчките им?

Във възрастта между 3 и 4 години децата стигат да етап, в който могат да използват думи вместо действия, за да изразят чувствата си. Това е чедесен момент да започнете да учите детето си как да казва какво чувства вместо да го показва. Окуражавайте го да казва “много ме ядоса” когато има желание да удари. Опитайте и следните съвети, за да направите времето за игри безопасно и приятно за всички:

Наблюдавайте внимателно детето. Ако започне да хапе, удря, дращи или да скубе, се намесете незабавно. Нежно го дръпнете настрани и му кажете, че това, което прави, не е хубаво. Може да се наложи да го отдалечите от приятелчетата му за няколко минути, докато се успокои. Гладайте дали в държанието му има някакъв модел – може да откриете, че определени ситуации го предизвикват. Детето може да започне да удря например когато някое другарче отказва да му върне любимото влакче. За да избегнете това, махнете настрана любимите играчки (бел.прев. – или просто не ги изнасяйте навън) и оставете не толкова обичаните наоколо, за да си ги поделят.

Играйте на игри, които учат на съвместни действия. Игрите “наужким”, например да се играе на къща, помагат да научите детето да работи съвместно с някого. Понеже този род игри наблягат на ролите, те учат детето също така да изразява с думи чувствата си. Ако се ядоса по време на играта, подтикнете го да говори за чувствата си като го питате: “Ти си таткото в къщата. Какво казва таткото, когато е ядосан?”. Ако детето е имало добър пример в лицето на бащата, то ще отреагира точно както прави татко му: като каже, че е сърдит и обясни защо. (бел.прев. Ако пък случаят не е такъв, отново имате възможност чрез игровия елемент да коригирате и да посочите правилния начин на поведение, който детето впоследствие с удоволствие ще сравнява и ще се опитва да “възпитава” и у таткото;-)

Намерете нови приятели. Вземете предвид възможността приятелчетата на вашето дете, към които е насочена агресията му, просто да не са подходящата компания за него. Ако ударите и грабенето на играчки се появяват главно при игрите с 2-3 едни и същи деца всеки път, може би е време да му помогнете да си намери други другарчета за игра. Броят на децата, с които играе, също може да бъде проблем. Удрянето може да бъде например начин детето да привлече вниманието на деца, които не му обръщат внимание. Ограничавайки броя на децата, с които играе в определен момент до 2 (защото двама обикновено играят много по-добре от трима) може да се разреши проблема, също както и ако към тройката се присъедини четвърто дете, което да позволи да си играят на двойки.

Възнаграждавайте доброто държание. Децата на тази възраст реагират положително на похвала, така че осигурете им я. Ако детето ви играе с другите и си поделя играчките, кажете му своето одобрение. Ако каже на приятелите си, че е ядосано вместо да им се нахвърли, дръпнете го после настрани и му кажете колко сте горди с него. Когато става въпрос за справяне с агресивното поведение, най-вероятно ще установите, че похвалата е много по-ефикасна от наказанията.

Помогнете на детето да разбира чувствата си. Макар децата на възраст 3-4 години да започват да разбират какво са емоциите, те често не схващат разликата между тях и не знаят по какъв начин най-добре да ги изразяват. Има много чудесни детски книжки, които окуражават децата да разпознават емоциите си и да говорят за тях. Да помогнете на детето да даде име на това, което чувства, ще го накара по-малко да изразява с действия емоциите си.

По материали на http://www.parentcenter.com
превод от английски: Христина  Янева

Previous Older Entries

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 219 other followers

%d bloggers like this: