Обучението на малките деца и типичните заблуди на родителите

 

Как да направите приказката приятел на вашето дете?

 

 1. При избора на книга не забравайте: при малките деца разбиране на текста има само тогава, когато могат да се опрат на изображение, а не само на словесно описание. Затова първите детски книги трябва да бъдат с картинки.

 

 2. Възможно е да ви се наложи да четете една и съща приказка много пъти. Децата имат причини да искат това. Ето няколко от тях. При слушането на приказка детето възприема текста частично. Изпуснатото се достроява с помощта на фантазията на самия малък слушател. Затова една и съща приказка им се представя всеки път различно. Освен това, детето „се вживява“ в приказката, става неин главен герой и преживява всички събития като реални.

 

 3. Четейки приказката на детето си за пореден път, постарайте се да разнообразите стила на прочитане: четете по-бързо или по-бавно, сдържано или емоционално и т. н.

 

 4. Ако детето ви е по-впечатлително, не бива да четете „страшните“ епизоди от приказката изразително.

 

 5. След като прочетете приказката, помолете детето да нарисува илюстрация към нея, да моделра герои от пластилин, изгледайте спектакъл или филм по това произведение, изиграйте го в домашния си театър. Такива „послеприканости“ позволяват на детето да разбере и почувства по-дълбоко пказката.

 

 В приказките се крие огромен потенциал за всестранното развитие на детето. Колкото по-пълно се използват ресурсите на приказката, толкова по-ярък и интересене ще бъде животът на детето.

Източник:

http://adalin.mospsy.ru/l_03_00/l0301116.shtml

Advertisements

Обучението на малките деца и типичните заблуди на родителите

Трета заблуда: „Приказки? – това е несериозно“

 

 Родителите на децата от предучилищна възраст понякога недооценяват ролята на приказките в развитието на детето. Детските приказки  се заменят с многочислени енциклопедии и обучения по литература. Аргументирайки своята позиция, майките и бащите заявяват, че запознават децата си с реалния, обкръжаващ ги свят, а не с измислени небивалици, че понякога приказките са твърде жестоки и страшни, че достатъчно приказки детето им е чуло до третата си година и сега не са му интересни.

 

Л. Ф. Обухова: „По време на играта и изобразителните дейности в предучилищна възраст децата също възприемат приказки. К. Бюлер нарича предучилищната възраст възраст на приказките. Това е най-любимият на децата литературен жанр. <…> Приказката е произведение на изкуството. <…> И като почти всеки вид изкуство, приказката се превръща в един вид психотерапия, тъй като всеки човек (всяко дете) открива в нея свое собствено решение на насъщни жизнени проблеми“.

 

 В действителност предучилищната възраст е възрастта на приказките. Именно через приказките на детето се предава културното наследство на човечеството. Това в най-голяма степен се отнася към народните приказки, над които са се трудили хиляди хора, отхвърляйки неважните детайли и добавяйки важни. Това е направило приказката сгъстена човешка мъдрост и опит. Приказката събужда любознателността и въображението на детето, развива неговия интелект, помога му да разбере самото себе си, своите желания и емоции, а така също и желанията и емоциите на другите хора. Детето не просто слуша приказки, а става герой на произведението и се опитва да преодолее заставащите на пътя им препятствия. Те намират в приказките решения на жизнени проблеми. Приказката в пълна степен отчита възрастовите възможности на детето от предучилищна възраст тъй като:

 

 – езикът на приказките е достъпен за детето;

 – приказката се опира на образното мислене на малчуганите: наслаждавайки се на нейните образи, децата незабелязано, за самите тях, усвояват информация, като в същото време приказката развива и тяхната логика;

 – настроението в приказките е много близко до емоционалния свят на детето. В приказките често се срещат образи на животни, говорещи и действащи като хора. Това е достатъчно разбираемо за малчугана, тъй като той, доколкото в тази възраст не се съмнява, че представителите на света на живата и нежива природа, приказните същества са надарени с такива свойства, с каквито и обкръжаващите го хора и, естественно, той самият;

 – четенето на приказки е един от най-добрите способи да създадем у детето любов към книгите.

Източник:

http://adalin.mospsy.ru/l_03_00/l0301116.shtml

Обучението на малките деца и типичните заблуди на родителите

Вторa заблудa: „Да си играят – значи, да си губят времето за нищо“

 

Преди да докажем обратното, ще приведем пример.

 

Майката на тригодишния Гриша отписала детето от частна детска градина, обяснявайки, че възпитателите не се занимават достатъчно сериозно с децата. „Когато и да отида в групата, те или скачат като зайчета, или се въртят като снежинки, или рисуват есенни листа. С никакви сериозни уроци не се занимават: нито с математика, нито с английски“.

 

Родителите на малките деца често искат да изпреварят времето и да направят своите малчугани по-големи за възрастта им. Едва ли не от самото раждане възрастните учат детето си да чете, да смята, отдават предпочтение на енциклопедическите знания, но забравят за приказките и стихотворенията. В резултат на това тригодишните мъдреци не вярват в Дядо Коледа, не познават „Трите мечки“, но се ориентират забележително в динозаврите и компютрите. Действайки от най-добри подбуди, родителите, уви, затормозяват развитието на важното за 3-7 годишното образно мислене – способността мислено да възпроизвежда и осъществява действия с обекти в тяхното образно представяне. А в никоя друга възраст детето няма такива психически възможности за развитие на този вид мислене!

 

От една страна 3-7 годишното най-успешно бива обучавано, когато му се предоставя образно организирана информация (да си спомним зайчетата и снежинките в приведения по-горе пример), от друга – колкото по-добре  е развито образното мислене, толкова по-силна е така наречената обучаемост на детето. Така, с помощта на ярки, впечатляващи образи вие можете да увлечете детето във всяка област на човешкото знание, да го заинтересувате от всяка дейност. Ако превърнете обикновената четка за рисуване в Кралица Четка, то малчуганът ще започне с лекота да се отнася към нея грижливо, а работата с пластилин няма да бъде така уморителна, ако му кажете: „Господин Пластилин, не мързелувай! И в коквото аз кажа, ще се превърнеш!“

 

Развитието на образното мислене е необходима степен в развитието на интелекта на детето. Образувалата се празнина в бъдеще не може да се запълни. Образното мислене се явява фундамент на логическото мислене. Развитието на образноста в съзнанието на детето протича в няколко стадия: образ – символ – знак – понятие. Значи образното мислене се явява основа и на понятийното и на абстрактното мислене. И колкото по-високо е нивото на неговото развитие, толкова по-успешно ще бъде използвано при усвояването на болшинството предмети в училищната програма.

 

Доколкото образното мислене се явява основа на всяко творчество, то то позволява да се намират оригинални решения във всяка област, неговата важност не намалява и при формирането на логическото мислене.

 

Аня Т. на три години и десет месеца започнала да рисува със своеобразен маниер: на основата на разноцветни петна тя създавала необикновени художествени образи. Родителите й започнали настойчиво да я обучават в изобразително творчество, опитвайки се да накарат момичето да използва линии в своите рисунки. След пет години показали работите на Ани на професионален художник. Разгледал набързо последните рисунки на Ани, той бил изумен от великолепните петна и възкликнал: „Дайте ми това гениално дете!“ Но уви! момиченцето отдавна вече не рисувало с петна и при цялото й желание не могла да се върне към тях.

 

Когато детето започне да използва символи, неговите мисловни процеси се усложняват. „Вода“ то назовава водата, капеща от крана, и водата на пролетния ручей. Малчуганите вече разбират, че пясъка в пясъчника и в пластмасовата кофичка – са един и същи пясък.

 

Умението да използват символи се проявява у детето в играта. Когато вашето дете е било на две години и половина, за играта са му били нужни играчки, точно напомнящи истински предмети. За детето над три и половина години заместващите предмети могат да не приличат съвсем на реалните обекти. Моливът може да бъде термометър, пистолет, лъжица и даже вълшебна пръчица.

 

Именно благодарение на усложняващото се образно мислене детето започва да възприема другия човек като автономно същество, имащо свои собствени чувства и възгледи. Образността по такъв начин формира предпоставки за социално развитие, помага да овладеят навици за общуване. Затова е толкова важно да се отделя внимание на развитието на образното мисление през цялото предучилищно детство.

 

Източник:

http://adalin.mospsy.ru/l_03_00/l0301116.shtml

Обучението на малките деца и типичните заблуди на родителите

 

И така, вашето дете навърши три годинки. Вероятно сте безмерно радостни, че трудното и напрегнато време вече е минало. Сега не е нужно да ставате нощем, за да удоволетворявате потребностите на малкото, да го носите безкрайно на ръце и да обикаляте апартамента след пълзящото и пъхащо се във всички ъгли малко чудо.

Заедно с детето сте пораснали и вие. Вече имате тригодишен родителски стаж. Овладели сте множество практически навици по отглеждането на детето и, вероятно сте прочели немалко книги, посветени на възпитанието. И ето кое е удивителното: колкото повече знаете и умеете, толкова по-остро пред вас застава въпросът, как да не сбъркате, да не закъснеете, да не навредите в този сложен процес, какъвто е възпитанието. Какво е най-важното за тригодишното дете? На какво трябва да го научите? От какво да го пазите? Как да бъдете уверени родители?

 

В помощ на заинтересованите майки и бащи ще се опитаме да дадем  отговори на въпросите: на какво да учим и как да учим детето, което тръгва на детска градина.

 

На какво да го учим?

 

Болшинството родители, на първо място, се интересуват от проблема на  интелектуалното развитие на детето. При това не развитието на речта, вниманието, паметта, а умението на детето да чете, смята, пише, говори английски. Някои родители прилагат максимум усилия, за да направят от своето дете изгряваща звезда, и затова от три години го водят в англоезична детска градина или музикална школа.

 

Случва се настойчиво, следвайки своята цел, родителите да забравят за детето. Как то се развива физически и нравствено? Всички ли звуци изговаря? Какви сънища му се присънват? Какво е любимото му занимание?

 

В развитието на детето няма нищо незначително, което да не заслужава родителското внимание. Но може ли, тогава да предоставите развитието му на природата, само да опознае света, спонтанно, само да придобие необходимите му навици без помощта на възрастните?

 

Действително, благодарение на вродената способност на детето към подражание, то на много неща може да се научи само: да пълзи, да стои, да ходи, да бяга. Възрасните трябва да създават за това само определени условия или при необходимост да помогат. Колко много трябва да постигне тригодишното дете. Предстои му да опознава четири свята: света на природата, ръкотворния свят, света на хората и вътрешния свят на своето Аз. Във всеки от тези светове трябва да се ориентира, да съотнася към него своите потребности и възможности. На детето му предстои да овладее богатството на родния язик, неговата граматика и фонетика, да се научи да се ориентира в пространството и времето, да разпознава своите и чуждите емоции, да обогати своят сензорен опит.

 

Този списък е толкова безкраен, колкото безкраен и разнообразен е животът. Какви да бъдат приоритетите при подбора на информацията и при организиране на обучението, в действителност са въпроси на осъзнатото, а не на стихийно родителство. На тези въпроси всяко семейство отговаря самостоятелно, в съответствие със своите ценности, интереси, семейни традиции. Разбира се, родителите ще имат и радости и неуспехи. За да бъдат по-малко последните, искаме да запознаем майките и татковците с някои типични заблуди.

 

Първа заблуда: „Главното е – интелектът!“

 

С възпитанието на шестгодишната Танюша усилено се е занимавала бабата. Докато родителите са на работа, бабата, в миналото педагог, изцяло била погълната от обучението на внучката си. Момиченцето посещавало подготовителни курсове в престижно училище, занимавало се с музика и рисувало в студия на знаменити художници, при това всяка вечер четяло по пет страници текст и пишело диктовки под ръководството на баба си. За да успява във всичко, бабата обличала внучката, обувала я, едва ли не я хранила с лъжичка, не и позволявала да прави „излишни“ движения. Шестгодишното, физически здраво момиченце, играело с баба си, разхождало се с нея през зимата. След като я слагала на шейната, бабата я блъсвала надолу по хълма и бързо побягвала надолу, за да я пресрещне. Момиченцето паднало от шейната и не направило дори опит да стане, точно като кукла, не помръдвайки нито ръка нито крака, и терпеливо чакало бaба си да дойде и да й помогне да стане, да вземе шейната и да  я хване за ръка и да я заведе вкъщи.

 

Родителите често не дооценяват значението на двигателното развитие на децата. В действителност при децата от предучилищна възраст е трудно да се сложи рязка граница между физическото, в частност двигателното развитие, от една страна, и интелектуалното – от друга. През този период децата усъвършенстват двигателните си навици, в това число и моториката: грубата (способността да извършват движения  с голяма амплитуда: бягане, скачане, хвърляне на предмети) и фината (способността да извършват точни движения с малка амплитуда). В съответствие с развитието на фината моторика децата ставят все по-самостоятелни, което се случва при изпълнението на повседневни действия. Развитието на моториката позволява на детето да се придвижва непринудено, само да се  грижи за себе си и да проявява своите творчески способности. Въобще, всичко, което детето прави в течение на предучилищното детство, става основа не само за формирането на двигателни навици, но и на интелектуалното, социалното и емоционално развитие. Затова е толкова важно да се обърне сериозно внимание на формиращите се навици и умения на вашето дете. Предлагаме ви да съотнесете резултатте от вашите наблюдения към следващите твърдения. Кои от тях можете напълно да отнесете към вашето дете?

 

 1. Детето бяга добре.

 2. Може да променя скоростта и направлението на бягането по сигнал на възрастния.

 3. Може да преминава от бяг към ходене по сигнал.

 4. Умее да хвърля топка, без да губи равновесие при това.

 5. Умее да скача на място.

 6. Редува краката, когато се катери по стълба (катерушка).

 7. Кара триколесно колело.

 8. Може едновременно да действа с ръце и крака (например, да марширува или да пляска с ръце и да потропва).

 9. Облича се и се обува самостоятелно.

 10. Расстегивает самостоятельно молнии, пуговицы, кнопки.

 11. Взима предмети с една ръка, започвайки да отдават предпочтение на дясната или лявата ръка.

 12. Храни се само.

 13. Умее да забива пирони с чук.

 14. Умее да използва ножици.

 15. Умее да копира прости рисунки, кръгове, прави и пресечени линии.

 16. Рисува човек с шест части на тялото (глава, туловище, ръце, крака), дори и примитивно.

 17. Изважда и събира трисъставна матрьошка.

 18. Изважда и събира трисъставна пирамидка.

 

Ако някое от тези твърдения вие не можете в пълна степен да отнесете към своето дете, то на това е необходимо да се обръща внимание при заниманията с хлапето.

 

Източник:

http://adalin.mospsy.ru/l_03_00/l0301116.shtml

Агресивните деца. Работа с гнева I

 

Гневът е чувство на силно негодувание, което се съпровожда от загуба на контрол над себе си. За съжаление, в нашата култура е прието да се счита, че проявата на гняв е недостойна реакция. Още в детска възраст родителите, баби, дядовци и педагози ни внушават това. Единствено психолозите не препоръчват постоянно да сдържаме тази емоция, тъй като по такъв начин ние можем да се превърнем в своеобразно „хранилище на гнева“. Освен това, затъпквайки гнева навътре, човек, рано или късно ще почувства необходимост да го изхвърли навън. Но вече не на този, който е предизвикал това чувство, а на „попадналия му под ръка“ или на някой по-слаб, който не може да даде отпор.

Даже да се постараем много и да не се поддадем на съблазнителния способ „изригване на гнева», нашето „хранилище“, се попълва постоянно с нови негативни емоции. В един прекрасен момент „хранилището“,  може изведнъж да се „взриви“. При това не е задължително това да завърши с истерия или викове. Почувствали се свободни, негативните чувства могат да „хлътнат“ в нас, което ще доведе до различни соматични проблеми: главоболие, стомашни и сърдечно-съдови заболявания. К. Изард (1999) е публикувал клинични данни, получени от Холт, които свидетелстват за това, че човек, който постоянно подтиска своя гняв, е податлив в по-голяма степен на риск от психосоматични разстройства. По мнението на Холт, неизразеният гняв може да стане една от причините за такива заболявания, като ревматоиден артрит, уртикария, псориазис, язва на стомаха, мигрена, хипертония и др.

Именно за това е необходимо да се освобождаваме от гнева. Разбира се, това не означава, че децата или възрастните трябва постоянно да се бият и ругаят. Просто ние самите сме длъжни да се научим и след това да научим децата, как да израяват гнева си по приемлив и неразрушителен начини.

Доколкото чувството на гняв, по-често от всичко, възниква в резултат на ограничение на свободата, то в момент на твърде високо «разгорещяване на страстите», трябва да разрешим на детето да направи нещо, което обикновено не приветстваме, но и много зависи от това, в каква форма – вербална или физическа –  детето изразява гнева си.

Например, в ситуация, в която детето се разсърди на връстника си и започне да го обижда, можете заедно с него да нарисувате «обиждача», да го изобразите в този вид, и в тази ситуация, в която иска „оскърбеният“. Ако детето умее да пише, може да му позволите да подпише рисунката така, както иска, ако не умее –  подпишете я под негова диктовка. Безусловно, подобна работа трябва да се провежда с децата едно по едно, извън полето на зрение на съперника.

Този метод за работа с вербалната агресия се препоръчва от В.Оклендър. В своята книга „Прозорец в света на детето“ (М., 1997) тя описва собствения си опит с прилагане на този подход. След провеждане на такова упражнение децата от предучилищна възраст (6 – 7 години) обикновено изпитват облегчение.

 

Източник: Лютова Е.К., Монина Г.Б. „Шпаргалка для взрослых“

 

Ролята на самоуважението и увереността в себе си във формирането на личността на детето

 

Самоуважението на човека е свързано пряко с увереността в себе си. И едното и другото играят съществена роля във формирането на личността на детето. 
Те влияят на неговата активност в постигането на всяка цел. Увереното в себе си дете е способно да полага съществени усилия за да получи високи резултати. Докато ако има ниско самоуважение, то интуитивно се отказва от по-сериозни усилия и избягва активна дейност, тъй като се опасява от възможни неуспехи. Така, уверените в себе си ученици, от началното училище, считат, че трябва да получават само петици и шестици и отделят по-дълго време за подготовка на домашните. И, което е особено важно, правят това с лекота, без напрежение и страдание. Неуверените в себе си малки ученици смятат, че щом така или иначе ще получат тройки няма нужда да полагат сериозни усилия за изпълнението на домашните си. „Защо да се старая, като няма да получа по-висока оценка „, – ето какво често си мислят такива деца. В следствие на подобни разсъждения се случва така нареченото „самореализиращо се пророчество“.
Увереността/неувереността в себе си влияе върху това кой какви жизнени цели си поставя.
Уверените в себе си деца си поставят цели, които се намират на горната граница на техните възможности, които изискват полагането на  съществени усилия, но все пак са достъпни. Те искат да се учат добре в училище.
Неуверените деца обкновено мечтаят за непостижими за тях, в существуващите условия, резултати, но в същото време не се стремят към значими успехи. Нерядко такива деца считат, че тройките са най-естествените оценки за тях. И това води до сложното противоречие: от една страна, детето съумява да изпълни това, което възнамерява, и неговото самоуважение расте, а от друга – с постигнатия резултат е трудно да се гордее, и от там самоуважението му пада. Подобно несъответствие се явява източник на негативни емоционални преживявания от страна на детето още в предучилищна възраст.
Самоуважението и увереността в себе си влияят така също и на емоционалния фон на всяка дейност, давайки й позитивна или негативна окраска. Детето, уверено в себе си, приема изпълнението на дадена задача с радост, с приповдигнато настроение, с интерес, тъй като вярва в себе си. То  контактува леко с възрастните и връстниците си, смята, че околните желаят да общуват с него.
Неуверените в себе си деца се боят, че няма да успеят да изпълнят задачата достатъчно добре, и от това изпадат в състояние на безпокойство и тревога. Считайки себе си по-лоши от останалите и боейки се от отхвърляне, те трудно намират общ език с връстниците си.

И така, ако искаме, нашите деца да си поставят по-достойни цели, с радост и без особени затруднения да пролагат достатъчно усилия за тяхното постигане и в резултат на това да постигат успех в много дейности, то следва да възпитаваме в тях чувство на самоуважение и самоувереност.

 

Иzточник: Журнал „Справочник старшего воспитателя дошкольного учреждения“, №5 2009

Кризата на 7мата година

Кризата на  седмата година. Симптом на загуба на непосредствеността.

продължение

Симптомът, разделящ предучилищната и началната училищна възраст е „симптомът на загуба на непосредствеността“ (Л. С Выготский): между желанието да направи нещо и самата дейност възникава нов момент – ориентация към това, какво ще донесе на детето осъществяването на една или друга дейност. Появява се вътрешна ориентация в това, какъв смисъл може да има за детето осъществяването на дейността – удовлетворителен или неудовлетворителен за това място, което детето заема в отношенията с възрастните или други хора. Тук за първи път се появява емоционално-смисловата ориентировъчна основа на постъпката. Съгласно възгледите на Д. Б. Елконин, там и тогава, където и когато се появи ориентация в смисъла на постъпката, там и тогава детето преминава в нова възраст. Диагностиката на този преход е един от най-актуалните проблеми на съвременната възрастова психология. Л. С. Выготский казва, че готовността към училищно обучение се формира в хода на самото обучение – докато не започнат да обучават децата в логиката на програмата, до тогава все още няма готовност към обучение; обкновено готовността към училищно обучение се заражда в края на първото полугодие на първата година на обучение в училище.

Обучение има и в предучилищна възраст, само че то се характеризира с изключително интелектуалистически подход. Детето се подготвя за четене, писане, смятане. Да  може всичко това,  не означава, че е готово за училищно обучение. Готовността се определя от това, в каква дейност са включени всичките тези умения. Усвоените от децата знания и умения в предучилищна възраст са включени в игрова дейност, и затова тези знания имат друга структура. Оттук първото изискване, което трябва да се отчита при постъпване в училище – никога да не се измерва готовността към училищно обучение формално, по нивото на умения и навици за четене, писане и смятане. Детето може да ги владее и все още да няма съответните механизми за умствена дейност.

Как да диагностираме готовността на детето за училищно обучение? По мнението на Д. Б. Елконин, преди всичко трябва да се обърне внимание на възникването на  произволно поведение – докато детето играе, подчинява ли се на правила, поема ли роли? Превръща ли правилата във вътрешна инстанция на поведение е важен признак за готовност.

източник:

http://www.psyvita.ru/shkolyari/46/37/

Previous Older Entries

%d bloggers like this: