Корекционни игри за хиперактивни деца III

Корекционни игри за хиперактивни деца I

Корекционни игри за хиперактивни деца II

 

Игри за развитие на мисленето

„Само за едно“
Тази игра може да изглежда скучновата, от гледна точка на възрастните, но децата я обичат много.

Предложете на детето да избере една любима играчка. След това му обяснете правилата. В тази игра може да се говори само за едно – за избраната играчка. При това говори само този, у чиято ръка е играчката. Трябва да се каже само едно изречение, описващо тази играчка като цяло или някакви нейни детайли. След това тя се предава на друг играч. Тогава той казва своето изречение за същия предмет. Обърнете внимание да не се повтаря вече казаното и да не се правят отвлечени изказвания, като  фрази от типа: „А аз  видях у баба подобна…“. За такива изказвания се дават наказателни балове. А играч, набрал три такива бала, отпада! Начисляват се наказателни балове за повторение на нещо казано и за играч, който отговаря, когато не му е ред.

Забележка. Добре е да се зададе време. Например, ако след изтичане на десет минути никой от участниците не е набрал три наказателни бала, то играта пропада. Постепенно тя може да се усложнява, избирайки в качеството на неин обект не играчка, а по- прост предмет,  които няма много признаци. Ако можете да описвате достатъчно дълго предмети, като молив например, то смело смятайте, че сте достигнали с детето си определени висоти!

„Улови – не улавай“
Правилата на тази игра приличат на всички известни способи за игра на  „Може – не може“. Просто се променят условията, при които детето може да лови топката и при които – не. Например, в тази игра се договаряте с детето, че ако хвърляйки му топката произнасяте дума, отнасяща се до растение, то може да я улови. Ако думата не се явява растение, то детето отбива топката. Например, като условие може да се назовават „Мебел – не мебел“. Аналогични варианти са „Риба – не риба“, „Транспорт – не транспорт“, „Лети – не лети“ и множество други. Количеството на избираемите условия на играта зависи само от вашата фантазия. Ако тя изведнъж секне, предложете на детето само да избере условие, тоест категория думи, при които то няма да лови. Децата понякога дават съвършено свежи и творчески идеи!

Забележка. Както, вероятно, сте забелязали, тази игра развива не само вниманието, но и способността за обобщаване, скоростта за обработка на слухово възприета информация. Затова с цел интелектуалното развитие на детето, постарайте се категориите на тези понятия да бъдат разнообразни и да засягат различни сфери, а да не се ограничават с битови и често използувани думи.

Advertisements

Корекционни игри за хиперактивни деца II

 

Игри за развитие на вниманието

„Последният мохикан“

Тази игра е добре да се проведе след като дадем на детето знания за индянците. Обсъдете основните характеристики на индиянците: близостта им с природата, умението да чуват и виждат всичко, което произтича около тях. Особено внимателни са индиянците, когато тръгват на лов или „отбиват вражеските набези“. От това, какво ще забележат по време на лов, ще различат ли шумовете, може да зависи тяхното благополучие. След това, когато игровата мотивация е създадена, предложете на детето да бъде такъв индиянец. Нека то да затвори очи и да се постарае да чуе всички звуци в стаята и извън нея. Попитайте го за произхода на тези звуци.

Забележка. За да бъде по-интересно, може специално да се организират някои шумове и звуци. Почуквайте по различни предмети в стаята, затръшнете варатата, смачкайте вестник и т. н.

„Коректор“

Децата обичат тази игра, защото тя им дава възможност да почувстват себе си възрастни и важни. Като начало е нужно да им объясните смисъла на непознатата дума „коректор“. Припомнете с детето неговите любими книги и детски списания. Срещало ли е в тях някога грешки? Разбира се не, ако става въпрос за добро издателство. А авторите също могат да допускат грешки. Човекът, който се занимава с тяхното изправяне се нарича коректор. Предложете на детето да поработи на такава отговорна длъжност.

Вземете стара книга или списание, където има голям текст. Договорете се с детето за това, коя буква днес ще бъде условно „неправилна“, тоест коя буква то ще зачерква. След това изберете фрагмент от текста или засечете време за работа (не повече от десет минути). Когато това време свърши или е коригиран целият избран откъс, проверете текста. Ако вашият син или дъщеря  действително са зачеркнали всички нужни букви, то обазателно го похвалете.

Ако вашият „коректор” е допуснал пропуски или грешки, не се огорчавайте – то има в какво да се осъвършенства! Вземете лист с квадратчета и му начертайте координатна система. По вертикалната ос отбележете толкова квадратчета, колкото грешки е допуснало детето. Когато проведете тази игра повторно, то на същия чертеж отбележете следващото количество грешки. Съединете получените точки. Ако кривата се спуска надолу, значи, вашето дете днес е работило по-внимателно, отколкото по-рано. Порадвайте се заедно с него на това събитие!

Забележка. Желателно е описаната игра да се провежда с невнимателното дете системно. Тогава тя ще стане ефективен инструмент, способен да отстрани този недостатък. Ако вашето дете вече се справя без труд със заданието, то можете да усложните играта по следния начин. Първо, може да предложите на коректора да зачеркне не една буква, а три, при това по три различни способи. Така, например, буквата „М“ трябва да се зачеркне, буквата „С“ да се подчертае, а „И“ да се загради с кръгче. Второ, може да внесете шумови пречки, които да отвличат детето от работата над заданието.

„Учител“

Тази игра навярно ще се понрави на тези, които вече учат в училище, особено в началните класове. В тази възраст децата лесно се отъждествяват с учителите си, желаят да бъдат на неговото място.

Докато при вас е обратно, налага се да се представитекато небрежен ученик и да се подготовите за урока, като препишете няколко изречения от книга. При това трябва да допуснете в своя текст няколко грешки. По-добре да не правите пунктуационни грешки, тъй като детето може и да не знае някои правила. Затова можете да пропускате букви, да променяте окончания, да не съгласувате съществителни и прилагателни по род и число. Нека детето влезе в ролята на учителя и да провери вашата работа. Когато намери всички грешки, му предложете да ви пише оценка. Бъдете морално готови, че вашият син или дъщеря с нескрита радост ще ви постави двойка.
Забележка. Ако почеркът ви е неразбираем, то по-добре напечатете текста с грешките или го напишете с печатни букви.

Корекционни игри за хиперактивни деца I

Обикновено родителите на хиперактивните деца са се наслушали, от възпитателите и учителите, на оплаквания за особеностите на своето дете. Въпреки това няма да е излишно още веднъж да опишем портрета на такова дете.

И така, хиперактивното дете е постоянно активно, импулсивно, често с хаотични движения. То постоянно се върти на масата, много говори, често не довежда до край започнатото, забравя това, което му е поръчано, ненавижда скучните и продължителни занимания и не е в състояние да ги изпълни. Трудно му е да бъде последователно и да задържа дълго вниманието си над нещо. Прекъсва  събеседниците си в разговор, отговаря, не доизслушва. Не е способно задълго да контролира своето поведение и да се подчинява на правила.

Ако този портрет ви е познат, значи, вие имате работа действително с хиперактивно дете и са ви добре известни всички трудности, с които се сблъскват при неговото възпитание възрастните. Но самото дете страда не по-малко поради тези си особености, тъй като в основата на синдрома на хиперактивност, като правило, лежи минималната мозъчна дисфункция. Затова не бива да се отнасяме към такива деца като към непослушни, капризни или упорити. Те просто не могат да контролират някои свои прояви.

За да помогнем на хиперактивното дете ефективно, трябва да се съветваме с повече и различни специалисти. Това означава, че всеки специалист, който работи с детето, може да допринесе с нещо за овладяване на проблема. Невропатологът ще назначи медикаментозна поддръжка, възпитателите и учителите могат да се замислят как да адаптират изискванията си към възможностите на детето, да използват правилни методи при поощрение и пресичане на някои поведенчески прояви. Но освен казаното у тези деца е необходимо да се изграждат навици за управление на своето внимание и поведение. Това може най-добре да се реализира с игри!

Преди да преминем към описание на игрите, ще договорим правила, които родителят е  длъжен да съблюдава както в играта, така и в ежедневието при общуване с хиперактивното дете.

Правило 1. Не очаквайте всичко и веднага. Трябва да започнете с трениране само на една функция (например, само вниманието. При това сте длъжни да изтърпите „въртенето” на масата или преобръщането на всички предмети на масата в процеса на тази работа). Помнете, че ако вие навиквате детето, то неговите усилия да контролира своите действия приключват, а концентрирането върху задачата става по-трудно. Само с продължителни, съвместни усилия можете да започнете да изисквате не само внимание, но и общоприето поведение по време на вашите игрови занимания.

Правило 2. Не допускайте преумора и превъзбуждане на детето: от време навреме превключвайте на други видове игри и занимания, но не много често. Важно е също така да съблюдават спазването на щадящ дневен режим с обезпечаване на пълноценен сън и спокойна обстановка.

Правило 3. Тъй като за хиперактивното дете е сложно да се контролира, то се нуждае от външен контрол. Много е важно възрастните да бъдат последователни при поставянето на външни рамки за „може“ и „не може“. Необходимо е да се съобразяват с това, че детето не може дълго да чака, затова всички наказания и поощрения трябва да са навременни. Това може да бъде добра дума, малък сувенир или условен знак-жетон, но трябва да ги дадете на детето достатъчно бързо, след като то е получило вашето одобрение за действията си.

Правило 4. Започнете заниманията с хиперактивното дете индивидуално и след това го въведете постепенно в груповите игри, тъй като индивидуалните особености  на такива деца им пречат да се съсредоточат над това, което предлага възрастният, ако с него има връстници. Също така невъздържаността  на детето и неговото неумение да се придържа към правилата на груповата игра, може да провокира конфликт сред играещите.

Правило 5. Използваните във вашата корекционна работа игри трябва да бъдат подбрани в следващите направления:

– игри за развитие на вниманието;
– игри и упражнения за снемане на мускулното и емоционално напрежение (релаксация);
– игри, развиващи навици за волева регулация (управление);
– игри, способстващи за развитие на умение за общуване.

Те всички ще бъдат разгледани в следващите няколко постинга.

Автор: Татьяна Ломтева

http://adalin.mospsy.ru/l_02_00/l_02_07k.shtml

Правила на поведение на педагога и родителите с хиперактивното дете

Правила на поведение на педагога с хиперактивното дете

  1. не забелязвайте“ малките шеги, сдържайте раздразнението си и не викайте на детето, тъй като от шума възбудата му се усилва;
  2. при необходимост предприемайте позитивен физически контакт: хванете го за ръка, погалете го по главата, прегърнете го;

  3. препоръчителное да седи близо до вас, за да се намалят отвличащите моменти по време на час;

  4. дайте му възможност по средата на часа да се раздвижи (помолете го да вдигне нещо, да ви донесе, да изтрие дъската и т.н.);
  5. хвалете го за всяка проява на сдържаност, самоконтрол, открито проявявайте своя възторг, ако детето е свършило нещо до край.

Правила на поведение на родителите с хиперактивното дете

  1. поддержайте вкъщи ясна програма за деня;

  2. изслушвайте това, кото детето иска да ви каже (в противен случай то няма да слуша вас);

  3. автоматически, с едни и същи думи повтаряйте многократно своята молба (с неутрален тон);

  4. отвличайте детето в случай на каприз: предложете му да избере друга возможна дейност в този момент; задайте неочакван вопрос; отреагирайте по неочакван, за детето, начин (пошегувайте се, повторете неговите действия);

  5. снимайте детето или го заведете до огледалото в момента, в който капризничи;

  6. оставете го само в стаята (ако е безопасно за неговото здраве);

  7. не забранявайте на детето действие в категорична форма;

  8. не му четете „конско“ (детето така и не го слуша);

  9. не заповядвайте, а помолете;

  10. не настоявайте на това, за което детето не иска да ви се извини.

А.Ф. Двойнова,
педагог-
­психолог ГОУ „Детский сад № 2568“ г. Москвы

Физическото възпитание на децата със синдром на дефицит на вниманието

В предишния постинг ви запознахме с лечебното хранене на хиперактивните деца

Както е известно, заниманието с физкултура укрепва здравето на човека и нерядко го предпазва от заболявания. Физическите упражнения подобряват работата на сърдечно­съдовата и дихателна системи, активизират обмяната на веществата, укрепват мускулатурата и тъканите, увеличиват кислородния обмен, извеждат шлаките, намаляват умората в мускулите, зареждат човека с дополнителна енергия.

Към лечението на деца с хиперактивност и синдром на дефицит на вниманието трябва да се включи физическа рехабилитация. Колкото и да е странно, за такива деца дополнителното физическо натоварване, не само не е противопоказано, но е и полезно. Системните занимания с гимнастика правят детето значително по-спокойно. То си изработва правилна координация на движенията, възстановяват се поведенческите му реакции, нормализира се сънят, развива се костно-мускулната система. Освен това, гимнастиката оказва общоукрепващо въздействие върху целия организъм, което е особено важно.

Физкултурните занимания с хиперактивни деца трабва да се провеждат, съблюдавайки много препоръки.

Первоначално, трябва да се провеждат под контрола на педиатър, невропатолог и лекар по ЛФК. Това, естествено, не означава, че гимнастика трабва да се прави само в специални зали, в строго определени часове. У дома или на вилата с родителите би било даже полезно, ако упражненията по лечебна физкултура дават желаните резултати само в този случай, ако се провеждат продължително време, но добре разбити на отделни цикли и се провеждат няколко пъти на ден, с постепенно увеличаване на натоварването. Но те трябва да бъдат показани на родителите от лекар по лечебна физкултура, който трябва постоянно да бъде информиран за резултатите. С него трябва да се обсъждат кои упражнения са полезни и се харесват на детето, кои не, какво да се добави и кое да се изключи.

Второ, трябва да се има предвид, че хиперактивните деца не трябва да участват в игри, където емоциите са силно изразени: съревнования, отборни игри (футбол, баскетбол).

Трето, преди да пристъпите към занимания на детето трябва да се направи медицински преглед, за да се изясни, дали дополнителното натоварване няма да се окаже вредно за отделни органи и системи.

Четвърто, лечебната физкултура има конкретна насоченост, затова е добре да се съчетава с плуване или с някои видове индивидуален спорт, които могат да заинтересуват детето.

Ако родителите и останалите възрастни, в близкото обкръжение на детето, познават основните признаци на синдрома на дефицит на вниманието с хиперактивност, ще могат грамотно да построят своята система на взаимоотношения с него и ще организират така деня на детето, че ще създадат всички условия за коррекция на отклонението в неговото развитие.

 

Лечебно хранене при хиперактивните деца


 В предишни япостинг ви запознахме с начините на общуване на родителите с детето

От храненето на хиперактивно дете зависи много: в някои случаи то може дори да доведе до развитие на синдрома, а в други – да усложни протичането на заболяването. Въпреки това, каквато и да е, сама оп себе си диетата не може да лекува.
Особено внимание на храненето следва да се обърне на пациенти с хиперактивност в резултат на алергии. Общи препоръки тук не могат да бъдат дадени, тъй като различни деца, може да не понасят определени храни. От храната трябва да изключат конктретни „възбудители“.
Нетърпимостта към определени храни се определя алергологични центрове с помощта на специфични техники и тестове. Често се използват биоелектронни методики (по-специално, електропунктура по д-р Фол), тест за мускулното съпротивление и т.н. Дори в случаите, когато даден продукт не може да се определи, се разкрива група, като например въглехидрати и животински протеини, което дава надежда за по-добър резултат. Разбира се, цялата група от продукти, не може да бъде изключена драстично, това трябва да се прави постепенно, променяйки, подбирайки, търсейки негов заместител.
В хранителния режим на децата с хиперактивност и дефицит на вниманието трябва да присъстват главно плодове и салати, приготвени с растителни масла, студено пресовани, масло или маргарин консумирани предимно в суров вид. Бялото брашно трябва да се замени с грис и трици.

Начини на общуване на родителите с детето


В предишния постинг ви запознахме с взаимодействие на учителите с хиперактивно дете

 

За родителите е важно да намерят верния тон, да не се сриват от плача на детето и да не се отдадат на неудържимо тюхкане. За да се справят с такова дете, трябва да бъдат търпеливи.
При деца с дефицит на вниманието и хиперактивност прагът на чувствителност към негативните стимули е много висок и затова думите „не“, „не трябва“, „не пипай“, „забранявам ти“ за тях, по същество, са празен звук. Те не са възприемчиви на порицание и наказание, но реагират изключително добре на похвала и одобрение. Като цяло физическите наказания, от страна на родителите, трябва да се избягват.
Необходимо е от самото начало да се изградят с детето отношения на съгласие и взаимно разбиране. Това не означава, че трябва да му се позволява да прави каквото пожелае. Необходимо е да му се обясни защо това е вредно или опасно. Ако не се получи – трабва да му се отвлече вниманието върху друг обект, като му говорите спокойно, без излишни емоции, с шеги, хумор, някакви забавни сравнения. Изразявайки недоволство, родителите, в никакъв случай, не трябва да манипулират чувствата на детето и още по-малко да го унижават. То трябва да бъде подкрепяно емоционално при всичките му опити за конструктивно или позитивно поведение, без значение колко малки са те.
Физическият контакт с детето е много важен. Да го прегърнете в трудна ситуация, да го успокоите – с течение на времето, дава ясно изразен положителен ефект, за разлика от постоянното навикване и ограничения, които единствено разширяват пропастта между родители и деца.
Необходимо е да поддържате здрав психологически микроклимат в семейството. Трябва да пазите детето от евентуални конфликти между възрастните, още по-малко да бъде участник. Родителите трябва да прекарват колкото се може повече време с детето си, да играат, да карат заедно колело, да измислят общи развлечения. Разбира се, изисква се доста фантазия и търпение, но ползата ще бъде голяма не само за децата, а и за родителите, тъй като „светът“ на малкия човек, неговите интереси ще им станат по-близки и по-разбираеми.
Ако е възможно, отделете за детето стая или част от нея за игри, за уединение, т.е. да му отдадете собствена „територия“. При обзавеждането й трябва да избягвате ярките цветове, сложните композиции. На масата и в близкото обкръжение на детето не трябва да има разсейващи го предмети, защото то само не е в състояние да направи така, че нищо странично да не го разсейва. Организацията на живота на детето трябва да му действа успокоително. Затова трябва да направите дневен режим и да съблюдавате стриктно времето за хранене, спане, домашна работа, игри. Може да определите за детето отговорности, като за изпълнението им следите постоянно, но не прекалено стегнато. Важно е да отбелязвате и хвалите полаганите от него усилия, дори и ако резултатите далеч не са съвършени.
Когато давате на детето нова задача, добре е да му покажете как да я изпълни, като подкрепите обясненията си с рисунки. Зрителните стимули са много важни. Не трябва да се претоварва вниманието му. За известен период от време може да му се възложи само едно нещо, което да може да завърши (например, от 8.30 до 9.00 оправяне на леглото). Някои психолози съветват да се използва за тази цел, алармен часовник или кухненски таймер. Първоначално трябва да се обсъди задачата, а след това да се включи техниката. Според експерти, това ще спомогне за намаляване на агресията.
Всяка дейност, който изисква от детето концентрация на вниманието, (четене, игра с кубчета, оцветяване, почистване на дома и т.н.) трябва да бъде възнаградена: като наградата може да бъде малък подарък, похвала или одобрение. Като пример за поощрение може да послужи разрешение да погледа телевизия половин час по-дълго от обичайното време, отиване на разходка и купуване на нещо, за което детето е мечтало, специален десерт, съвместна игра с възрастните (бинго, шах).
Ако детето се държи добре през цялата седмица, в края на седмицата той трябва да получи допълнително възнаграждание (например пътуване с родителите си извън града, на екскурзия до зоологическата градина, отиване на театър и др.). При неудовлетворително поведение родителите могат с думи да изкажат своето недоволство.
Хиперактивното дете не понася концентрацията на много хора. Поради това, родителите не трябва да го водят често на гости, в големи магазини, пазари, кафенета, и т.н. Всичко това възбужда неукрепналата нервна система на детето.
Докато дългите разходки на чист въздух, физическите упражнения, бягането, са много полезни за хиперактивните деца. Те позволяват да се изразходва излишекът от енергия. Важното е – да сте сигурни, че то не е уморено, да го пазите от умора, което намалява самоконтрола и увеличава хиперактивността. Трудно е, но много важно да се научи детето спокойно да гледа какво се случва около него. Можете да използвате следните методи. Когато детето показва прекомерна активност, препоръчваме да го спрете внимателно, без да повишавате глас, да предложите да си почине, да го прегърнете през раменете и да го погалите по главата, да го попитате какво правят татко, баба, да го попитате къде е любимата му играчка, която стои на масата. Добре е да отразявате всички промени в поведението на детето в специален дневник: как се справя със задачите, как реагира на награди и наказания, какво обича да прави и т.н.

 

Previous Older Entries

%d bloggers like this: