Игри и упражнения за снемане на тревожността у 3 – 4 годишните деца

 

I. Eтюди за изразителност на жеста

1. По-тихо!
Две мишлета трябва да пресекат пътя, на който спи котенце. Те ту пристъпват на пръсти, ту се спират и разговарят със знаци: „По-тихо!“ Етюдът се изпълнява в съпровод на музика от Б. Берлин „Спящото котенце“.
Изразителни движения. Шията, опъната напред, показалецът е поставен на устните, веждите повдигнати.

 

Продължението проследете в страницата за учители

 

Advertisements

Причини за възникване на детските страхове

Ако за човека е свойствено да се страхува от нещо, за детето още повече, предвид заобикалящият го огромен и непозвнат свят. Малкото може да се изплаши от неща, които за всеки възрастен са абсолютно безопасни. Като се има предвид, че страхът се явява наи-опасната эмоция, родители и възпитатели трябва да се обръщат с особено внимание и разбиране към детските страхове.

На биологично ниво реакцията на страх – предизвиква отделяне в кръвта на голямо количество адреналин, предизвикващ в организма на човека хормонален взрив. На психологично ниво – това е страх от ситуации (предмети, хора, събития), предизивкваща отделянето на този хормон.

Страхът е реакция на действителна или мнима (но преживявана като действителна) опасност. Организмът на човека е устроен така, че борбата със страховете не може да продължава дълго.

 

Съществуват няколко прични за възникването на детските страхове.

Първата и най-разбираема причина – конкретен случай, който е изплашил детето (ухапване от куче, засядане в асансьор). Такива страхове се поддават на корекция най-лесно. Но не при всички деца ухапани от куче се развива устойчив, забележим от околните страх.

Това зависи от особеностите в характера на детето (тревожност, мнителност, песимизъм, неувереност в себе си, зависимост от други хора и т. н.). А такива черти на характера могат да възникнат дори когато родителите сами плашат малчугана: „Ако не спиш – ще те вземе Баба-яга!“.

Най-разпространени са внушените страхове. Техният източник са възрастните (родители, баби, възпитатели), които не нарочно, реагират твърде емоционално, предупреждавайки детето за опасности, често те не обръщат внимание на тона и поведеднието си и не си дават сметка, че го плашат повече от самата ситуация. Опасна в такива моменти се явява реакцията на възрастните, в резултат на което детето възприема само втората част от фразата: „Не отивай там – ще паднеш„, „Не пипай – ще се изгориш„. Детето все още не разбира, с какво това дейстие ще му навреди, но то вече чувства тревогата, и естествено у него възниква реакция на страх, която може да се закрепи и разпространи върху други подобни ситуации. Такива страхове могат да се фиксират за цял живот.

Друга честа причина за страх е детската фантазия. Детето нерядко си измисля само предмети на страх. Много от нас в детството си изпитвахме страх от тъмното, когато пред погледа ни оживяваха чудовища и призраци, а от всеки ъгъл дебнеха страхотилища. Но всяко дете реагира различно на такива фантазии. Някои ги забравят веднага и се успокояват. А при други може да се стигне до непоправими последствия.

Чувство на страх може да се формира също от вътресемейни конфликти.

Често децата си вменяват вина за конфликтите между родителите им или се боят да не се окажат причина за тях.

Нерядко и причина за страха стават взаимоотношенията с връстниците. Ако  детският коллектив не приема детето, обиждат го, не играят с него – то, естествено отказва да ходи на детска градина, тогава вероятността да се страхува да не бъде унижавано е много голяма.

Като причина могат да се явят и разпространените страхове сред децата. Например, по-силно дете плаши другите с разни страшни истории.

И като последна причина, с която ще завършим краткия обзор е наличието на по-сериозно разстройство – невроза, която трябва да диагностират и лекуват медицински работници.

За прояви на невроза може да се считат тези страхове, които не се явяват нормални за дадената възраст на детето, или много силна проява на страх, който влиза в понятието за норма.

Източник: Журнал „Справочник старшего воспитателя дошкольного учреждения“, №2 2010 год

Как да играем с тревожните деца III

Продължение на „Как да играем с тревожните деца II“

Игра «Спокойствие, само спокойствие!»

В тази игра детето ще се тренира да запази спокойствие в най-различни ситуации, при уплаха, удивление, неочакваност, отвращение. Това са игрови навици, които то по-късно можеда използва в ежедневието си.

Помолете детето да си спомни някое просто, всеизвестно стихотворение. Сега то ще трябва да го прочете максимално спокойно, изпускайки по един ред, каквото и да се случва наоколо. А наоколо ще се случва това, че вие трябва да измислите нещо страшно и неприятно. Ето каква е вашата роля.

Докато детето чете първия ред, вие в това време се прокраднете отзад и пляснете с ръце. Но четецът е длъжен спокойно да продължи. Тогаа вие можете да изключите светлината или даже неочаквано да блъснете детето по рамото. Въобще вие ще «издевателствате над детето» до последния ред на стихотворението.

Забележка. Ако ви е трудно да излезете от ролята на любящ родител и да се превърнете във зловредник, то за да се спасите от тази роля – сложете си шапка на Баба Яга или мушнете в джоба си мишка играчка. Така ще се обозначат границите на вашата роля, тоест тези действия ще вършите «не вие», а избрания персонаж. Бащата може също да се възползва от образа на Карабас Барабас.

 

 Упражнение «Крал и кралица»

Участниците избират от своята група двама човека за ролята на краля и кралицата. Те сядат на импровизиран трон (желателно е да е повдигнат). Задачата на останалите участници е да дойдат и да приветстват по отделно краля и кралицата. Формата на приветствието може да бъде всякаква. «Монарсите» също приветстват участниците.

Анализ: това упражнение трябва да извика «защитите» на личността. Всеки от участниците, исхождайки от игровата ситуация е длъжен да преживее известно унижение – поклон пред краля; и всеки по-своему трябва да се «защити» от тази травмираща ситуация. Анализираме, кой и как е избегнал тази ситуация на подчинение.

 

Этюд «Корабче»

Водещият казва: «Представете си, че сме на кораб. При думите: «Тихо, спокойно време, грее слънце» вие трябва да изобразите хубаво време». При думата «Буря!» трябва да произведете шум, корабчето започва да се клати все по-силно (силно се клатят). Едно от децата, намиращо се на кораба трябва да изкрещи на бурята: «Аз не се боя от бури, аз съм най-силният матрос!»

Упражнението се повтаря няколко пъти.

 

Упражнение «Избавяне от тревогата»

Цел: снемане на тревогата, беспокойството, подготовка към очаквана стресова ситуация.

Необходимо време: 5-10 мин.

Процедура: Отпуснете се и си представете, че седите на чудесна зелена полянка в ясен слънчев ден… Небето е озарено от дъга и частица от това сияние ви принадлежи… по-ярко е от хиляди слънца… неговите лъчи меко и ласкаво огряват вашата глава, проникават в тялото ви, разливт се по него, то се изпълва с очистваща целителна светлина, в която се разтварят вашите огорчения и тревоги, всички отрицателни мисли и чувства, страхове и предположения. Всички нездрави частици напускат вашето тяло, превръщат се в тъмен дим, който бързо се разсейва от нежен вятър. Вие сте избавени от тревогите, вие сте очистени, светло и радостно ви е!

Как да играем с тревожните деца II

Как да играем с тревожните деца I

Упражнение «Портрет на смелия човек»

Преди всичко ще отбележим, че тревожните деца са излишно склонни към постоянно себеоценяване и самокритичност. Освен това, те във въображениети си обикновено имат ярък образ на смелия човек – някакъв еталон, който от нищо не се бои. Задачата на тази игра не е да помогнем на детето да осъзнае своите недостатъци, а по-скоро да осъзнае своя идеал и да го направи по-реален и достижим.

И така, помолете детето да си представи смел човек.

Как изглежда?

Как ходи?

Как общува с другите хора?

Как постъпва в сложни ситуации?

Когато картината възникне във фантазията му, го помолете да я нарисува. Обсъдете получената рисунка. Нека детето даде име на нарисувания смел човек. После го попитайте, има ли този, да речем, Николай тревоги или страхове? Отговорът, който можете да получите е по-скоро отрицателен, „Не. Тук е нарисуван много смел човек, супергерой, победител“. Тогава задайте въпроси, които да доведат детето до извода, че няма хора, които не се боят от нищо. А смел човек е този, който може да се справи със своите тревоги и страхове. За да стигне до такова умозаключение, детето трябва да отговори на вопроси от типа:

«А Николай има ли близки? Той не се ли бои, че с тях може да се случи някаква неприятност? Ако Николай е жив човек, той навярно боледува. Може ли в такава минута да бъде толкова смел? Не се ли съмнява, че сега може да не се справи с трудностите?» и т.н.

Вашата задача в тази игра е максимално да «очовечите» образа на нарисувания смелчага, да го направите достъпен за детето. Затова покрай въпросите, за чертите на характера, от типа храброст можете да се поинтересувате и за любимите ястия на смелия човек, и за това, как обича да си прекарва свободното време, с кого дружи и т.н.

Когато почувствате, че образът е станал реален, можете да предложите на детето неочаквания въпрос:

«По какво ти приличаш на този смел човек?» В случай на затруднение с отговора, помогнете на детето като сами сравните чутото с това, което знаете за своя син или дъщеря, а така също споменете проявена смелост в неговия живот.

 Забележка: За да се доближите до своия недостижим идеал съвсем, можете да предложите на детето си да побеседва с този човек. От името и на двамата ще говори самото дете, сядайки ту на своя стол (когато отговаря за себе си), ту на празния стол (когато трябва да отговаря Смелия човек).

 

Упражнение «Покажи това, от което се боиш»

Тревожните деца нерядко започват повече да се безпокоят, ако до тях се намира определен човек или животно. При това те не толкова се боят от тях, а по-скоро чувстват смутна опасност и дискомфорт. Техните отрицателни емоции могат да се появят като следствие от неопределеност, неизвестност и неразбиране на тези същества и тяхния вътрешен мир. За да престанат да бъдат толкова чужди и плашещи, вие можете да използвате тази игра.

Рассзпитайте детето, в какви ситуации то почти винаги се чувства неспокойно. Например, вие чувате следното: въпреки че учителят никога не се е държал грубо по отношение на него, то винаги се вълнува силно, когато отговаря на дъската или остава само с педагога.

Предложете на дететоп да разиграе такава сценка. Нека да избере играчка, която ще играе неговата роля. Самото то е длъжно да се превъплати в учителя и да започне типичен за ситуацията разговор или действие. Когато дойде ред ученика да отговаря, то детето трябва да озвучи играчката, взимайки го в ръце и движейки го в съответствие със сценария.

Сценката може да продължи толкова, колкото е необходимо на младия режисьор -изпълните. Ако, напротив, вие видите, че действието започне да боксува, то можете да се включите в етюда с друг персонаж, например случайно появилия се директор на училището или друг ученик. Главното е – със своите действия да поддържате играта, възможно най-дълго, докато придобие най-дълбок смисъл.

След завършването на «премиерата» побеседвайте с детето. Научете, как се е чувствало в ролята на учителя. Какво е искал от ученика? Какво е радвало педагога, какво го е огорчавало? Боял ли се е от нещо самият учител? Такъв поглед из зад «тила на врага» ще помогне на детето да види ситуацията друго яче и да осъзнае, колкото и да е банално, че «учителя – също е човек». Ако му се удаде да предизвика у детето съчувствие към учителя и желание да му помогне, то това ще бъде просто забележително и за самото тревожно дете, и за неговите отношения с педагога.

 Забележка: Децата често предлагат на своите близки да играят някаква роля в игра. Не им отказвайте такава молба. Игра от това само ще спечели, защото вие ще можете да повлияете на нейния ход. Вземете за себе си ролята на ученика в гореописания сюжет. И се тревожете в тази роля с всички сили! Така детето ще може да види отсрани нелепостта на подобни вълнения и да разбере, какво чувства педагога, когато пред него стои такъв ученик.

 

Източник: http://trepsy.net/korrek/trevojnost/

Как да играем с тревожните деца

Теоретична част:

Тревожност и възпитание I

Тревожност и възпитание II

Особености в поведението на тревожните деца

В началните етапи на работа с тревожните деца трябва да се ръководите от следните правила:

1. Включването на детето във всяка нова игра трябва да става поетапно. Нека в началото то само за се запознае с правилата на играта, да погледа, как я играят други деца, и едва след това, когато само поиска, да стане участник в нея.

2. Необходимо е да се избягват съревнователни моменти и игри, в които се отчита скорост на изпълнение на задачата, например, такива като «Кой е по- бърз?».

3. За да не поставите тревожното дете в ситуация на опасност от срещата с нещо неизвестно, при въвеждането на нова игра, покажете му я с материали, които, вече са му познати(картинки, картички). Може да се използоват част от инструкциите или правилата от игри, в които детето е играло неоднократно.

4. Игрите със затворении очи се препоръчват само след продължителна работа с детето, когато то само реши, че може да изпълни тези условия.

Ако нивото на тревожнст е високо, то трябва да се започне работа с релаксационни и дихателни упражнения, например: «Въздушен балон», «Свирка» «Кораб и вятър», «Щанга», «Винт», «Водопад» и др.

Едва по-късно, когато децата започнат да се отпускат, може да се добавят следните упражнения: «Подарък под елхата», «Драка», «Ледена висулка», «Шалтай-Болтай», «Танцуващи ръце».

В колективни игри можете да включите тревожно дете, ако то се чувства достатъчно комфортно и общуването с другите деца не предизвиква у него особени трудности. На този етап от работата ще бъдат полезни игрите: «Дракон», «Сляп танц», «Топка и помпа», «Гъсеница», «Книжни топки».

Игрите «Зайци и слонове», «Вълшебна маса» и др., способстващи за повишаване на самооценката, може да се провеждат на всеки етап от работата. Ефект от тези игри ще има само в случай, че се провеждат многократно и постоянно (всеки път може да се внася нов елемент).

Работейки с тревожни деца, следва да помните, че състоянието на тревога, като правило, се съпровожда от силно стягане на различни групи мускули. Затова релаксационните и дихателни упражнения за тази категория деца са просто необходими. Инструкторът по лечебна гимнастика Л. В. Агеева е направила подборка на такива упражнения за деца от предучилищна възраст. Ние сме ги модифицирали в известна степен, внасяйки игрови моменти, без да променяме съдържанието.

Упражнения на релаксация и дишане

«Кавга»

Цел: да се отпуснат мускулите на долната част на лицето и дланите на ръцете.

«Спречквате сте се с друго дете и започва кавга. Вдишайте дълбоко, стиснете здраво челюсти. Свийте пръстите в юмрук, до болка, като впивате пръсти в дланите. Задръжте дишането за няколко секунди. Помислете си: а можеше ли да не се караме? Издишайте и се отпуснете. Ура! Неприятностите са зад гърба ни!»

Това упражнение е полезно както за тревожни, така и за агресивни деца.

«Въздушен балон»

Цел: снемане на напрежението, успокояване на децата.

Всички играещи стоят или седят в кръг. Водещият дава инструкция: «Представете си, че сега ние с вас ще надуваме балони. Вземете въздух, поднесете въображаемия балон към устните и, издувайки бузи, бавно, го надувайте. Следете с очи за това, как вашият балон става все по-голям и по-голям, как се увеличава. Представихте ли си? Аз също си представих вашите огромни балони. Надувайте внимателно, за да не спукате балона. А сега си ги покажете един на друг».

Упражнението може да се повтори 3 пъти.

«Кораб и вятър»

Цел: да се настрои групата на работна вълна, особено ако децата са уморени.

«Представете си, че нашата платноходка плува по вълните, но в един момент спира. Хайде да й помогнем и да повикаме на помощ вятъра. Поемете въздух, силно издуйте бузи… А сега издишайте въздуха шумно през устата, и нека вятъра подгони корабчето. Хайде да опитаме още веднъж. Искам да чуя как шуми вятъра!»

Упражнението може да се повтори 3 пъти.

«Подарък под елхата»

Цел: да се отпуснат мускулите на лицето, особено около очите.

«Представете си, че скоро ще дойде новогодишният празник. Вие цяла година сте мечтали за невероятен подарък. И така вие отивате до елхата, здраво стискайки очи и вдишвате дълбоко. Затаете дъх. Какво ли лежи под елхата? Сега издишайте и отворете очи. О, чудо! Дългоочакваната играчка е пред вас! Вие сте радостни? Усмихнете се».

След изпълнение на упражнението може да се обсъди (ако децата искат), кой за какво е мечтал.

 «Свирка»

Цель: да се отпуснат мускулите на лицето, особено около устата.

«Хайде да посвирим на свирка. Недълбоко вземете въздух, поднесете свирката към устните. Започнете да издишате бавно, и при издишането се опитайте да направите устните на тръбичка. След това започнете отначало. Свирете! Какъв забележителен оркестър!»

Всички представени упражнения може да се изполняват в клас, седейки или стоейки до чиновете.

Източник: Программа«Коррекция тревожности детей старшего дошкольного возраста»

Автор-составитель И.А.Рудакова, педагог-психолог ТОГОУ ЦПМСС «Возрождение» г.Тамбов

Особености в поведението на тревожните деца

Вижте и Тревожност и възпитание II част

Тревожните деца се отличават с чести прояви на безпокойство и тревога, а така също и с голямо количество страхове, при това страховете и тревогата възникват в такива ситуации, в които детето, оказва се, нищо не го грози. Тревожните деца притежават особена чувствителност. Така, детето може да се тревожи: доокато то е в детската градина, да не би да се случи нещо с мама.

Тревожните деца нерядко се характеризират с ниска самооценка, във връзка с което в тях възниква очакване за неблагополучия от страна на околните. Това е характерно за тези деца, чиито родители им поставят непосилни задачи, изискват това, което децата им не са в състояние да изпълнят, при което в случай на неуспех, като правило, ги наказват, унижават («Нищо не умееш да правиш! От теб нищо няма да излезе!»).

Тревожните деца са особено чувствителни към своите неуспехи, реагират остро, склонни са да се откажат от тази дейност.

У тези деца поведението на занятия и извън занятия е много различно. Извън занятия те са живи, общителни и непосредствени, на занятия са затворени и напрегнати. Отговарят на въпросите с тих и глух глас, могат да започнат да заекват. Речта им, може да бъде както много бърза, припряна, така и забавена, затруднена. Като правило, възниква продължително възбуждане: детето си играе с ръце с дрешките си, манипулира с каквото и да било.

Тревожните деца имат склонност към вредни привички от невротичен характер (те си гризат ноктите, смучат си ппръстите, въртят си косата, онанират). Манипулацията със собственото тяло снижава емоционалното напрежение, успокоява ги.

Да разпознаем тревожните деца помога рисуването. Техните рисунки се отличават с изобилие от штриховки, силен натиск, а така също с малки размери на изображенията. Нерядко такива деца «застиват» на детайлите, особено на дребните.

Тревожните деца имат сериозно, сдержано изражение на лицето, отпуснати очи, на масата седят прилично, стараят се да не правят излишни движения, не шумят, предпочитат да не се набиват в очите на околните. Такива деца се квалифицират като скромни и срамежливи, поведението им е „правилно“. Родителите на връстниците им обикновено ги сочат за пример на своите деца.

Поведението на тревожните деца се отличава с чести прояви на безпокойство и тревога, те живеят в постоянно напрежение, по всяко време се усещат застрашени, смятат, че във всеки момент могат да се сблъскат с неуспех.

Тревожност и възпитание II част

Първа част на материала ще откриете тук.

 

Когато говорим за твърди рамки, ние имаме превид ограничения, установени от педагога. Към тях се отнасят ограничения на спонтанната активност в игрите (в частност, в подвижните) в дейностите, на разходка и т.н.; ограничения на детската непосредственост на занятия, пресичане на детската инициатива и др. Към ограниченията могат да се отнесат също и прекъсване на емоционалните прояви на децата. Твърдите рамки, установени от авторитарния педагог нерядко предполагат и висок темп на занятията, което държи детето в постоянно напрежение дълго време и поражда страх от неуспех или неправилни действия.

Дисциплинарните мерки, прилагани от такива педагози, често се свеждят до порицание, навикване, отрицателна оценка, наказания.

Непоследователният възпитател предизвиква тревожност у децата, тъй като не им дава възможност да прогнозират собственото си поведение. Постоянната промяна на изискванията на възпитателя, зависимостта на неговото поведение от настроението му, емоционалната му лабилност влекат след себе си разсеяност у детето, невъзможност да реши, как трябва да постъпи в този или друг случай.

Възпитателят трябва да познава ситуациите, които могат да извикат детската тревожност, преди всичко ситуации на неприемане от страна на връстниците; детето смята, че не го обичат, че е виновно за нещо, че е лошо, («обичат само добрите») и за да заслужи любов, то ще се стреми с помощта на положителни резултати, успех в дейностите. Ако този стремеж не се оправдае, тревожността у детето се увеличива.

Следващата ситуация – ситуация на съперничество, конкуренция, ще предизвика особено силна тревожност при деца, възпитанието на които протича в условия на хиперсоциализация. В този случай детето, попадайки в ситуация на съперничество, ще се стреми да бъде първо на всяка ценя, да постигне най-високите резултати.

Още една ситуация – ситуацията на повишена отговорност. Когато тревожното дете попадне в нея, неговата тревога е обусловлена от страха, че няма да оправдае надеждите, очакванията на възрастните и ще бъдат отхвърлени от тях.

В подобни ситуации тревожните деца се различават, като правило, с неадекватни реакции. В случаите, когато ситуациите са предвидими, очаквани или часто повтарящи се и предизвикват у децата тревога, се изработва стереотип на поведение, някакъв шаблон, позволяващ да се избегне тревогата или максимално да се понижи. Към такива шаблони може да се отнесе систематичния страх от участие в онези дейности, които предизвикат беспокойство. Детето мълчи, вместо да отговаря на въпросите на непознати възрастни или на тези, към които то се отнася негативно.

Като цяло тревожността се явява проява на неблагополучие на личността. В много случаи тя буквално се превръща в тревожно–мнителна психологическа атмосфера в семейството, в което родителите сами са склонни към постоянни опасения и безпокойство. Детето се заразява ит тяхното настроение и изгражда нездрава форма на реагиране на външния свят. В този случай старият призив към възпитателите да възпитават преди всичко себе си звучи изключително уместно. Ако не искате детето ви да прилича на наежено и уплашено зверче, вгледайте се честно в самите себе си: не е ли усвоил от вас такъв маниер.

Такава неприятна индивидуална особеност се проявява и у деца, чиито родители не са податливи на мнителност и са настроени като цяло оптимистично. Такива родители, като правило, добре знаят какво искат да постигнат със своите деца. Те отделят особено внимание на дисциплината и познавателните постижения на детето. Затова те постоянно им поставят

разнообразни задачи, които те са длъжни да решат, за да оправдаят високите очаквания на родителите. Да се справи с всички задачи не винаги е по силите на детето и това предизвиква недоволство у възрастните. В резултат на което, детето се оказва в ситуация на постоянно напрегнато очакване: съумяло ли е да угоди на родителите си или е допуснало някаква грешка, заради която ще последва неодобрение и порицание. Ситуацията може да се усложни от непоследователността на родителските изисквания. Ако детето не знае как ще бъде оценена една или друга негова крачка, но принципно предвижда възможно недоволство, то цялото му существо ще бъде тревожно напрегнато и наострено.

На възникването и развитието на тревожността и страха интензивно въздействат приказните герои. На 2 години това е вълкът – с остри зъби, способен да причини болка, да ухапе, да изяде, така както е изял червената шапчица. На 3 години у момчетата и на 4 години при момичетата «монопола над страха» принадлежи на образа на Баба Яга. Тези персонажи могат да запознаят децата с отрицателните страни във взаимоотношенията между хората, с жестокостта и коварството, с бездушието и опасностите въобще. Заедно с това жизнеутвърждаващата настройка на приказките сказок, в които доброто побеждава злото, живота смертта, дава възможност да покажем на детето как може да преодолее възникаващи трудности и опасности.

Тревожността има ярко изразена возрастова специфика, която се открива в нейните источници, содържание, форми на проявление и забрани.

За всеки възрастов период съществуват определени области, объекти от действителността, които предизвикват повишена тревога у болшинството деца независимо, че няма реална заплаха или тревожност като устойчиво образование.

Тези «възрастови тревожности» се явяват следствие от наи-значимите социални потребности. При децата в ранна възраст тревожността се поражда от раздяла с майката. На 6-7 години главна роля играе адаптацията към училище, при подросващите – общуването с възрастните (родители и учители) и т.н.

 източник:  http://bobych.ru/referat/68/15996/1.html

Previous Older Entries

%d bloggers like this: