Корекционни игри за хиперактивни деца III

Корекционни игри за хиперактивни деца I

Корекционни игри за хиперактивни деца II

 

Игри за развитие на мисленето

„Само за едно“
Тази игра може да изглежда скучновата, от гледна точка на възрастните, но децата я обичат много.

Предложете на детето да избере една любима играчка. След това му обяснете правилата. В тази игра може да се говори само за едно – за избраната играчка. При това говори само този, у чиято ръка е играчката. Трябва да се каже само едно изречение, описващо тази играчка като цяло или някакви нейни детайли. След това тя се предава на друг играч. Тогава той казва своето изречение за същия предмет. Обърнете внимание да не се повтаря вече казаното и да не се правят отвлечени изказвания, като  фрази от типа: „А аз  видях у баба подобна…“. За такива изказвания се дават наказателни балове. А играч, набрал три такива бала, отпада! Начисляват се наказателни балове за повторение на нещо казано и за играч, който отговаря, когато не му е ред.

Забележка. Добре е да се зададе време. Например, ако след изтичане на десет минути никой от участниците не е набрал три наказателни бала, то играта пропада. Постепенно тя може да се усложнява, избирайки в качеството на неин обект не играчка, а по- прост предмет,  които няма много признаци. Ако можете да описвате достатъчно дълго предмети, като молив например, то смело смятайте, че сте достигнали с детето си определени висоти!

„Улови – не улавай“
Правилата на тази игра приличат на всички известни способи за игра на  „Може – не може“. Просто се променят условията, при които детето може да лови топката и при които – не. Например, в тази игра се договаряте с детето, че ако хвърляйки му топката произнасяте дума, отнасяща се до растение, то може да я улови. Ако думата не се явява растение, то детето отбива топката. Например, като условие може да се назовават „Мебел – не мебел“. Аналогични варианти са „Риба – не риба“, „Транспорт – не транспорт“, „Лети – не лети“ и множество други. Количеството на избираемите условия на играта зависи само от вашата фантазия. Ако тя изведнъж секне, предложете на детето само да избере условие, тоест категория думи, при които то няма да лови. Децата понякога дават съвършено свежи и творчески идеи!

Забележка. Както, вероятно, сте забелязали, тази игра развива не само вниманието, но и способността за обобщаване, скоростта за обработка на слухово възприета информация. Затова с цел интелектуалното развитие на детето, постарайте се категориите на тези понятия да бъдат разнообразни и да засягат различни сфери, а да не се ограничават с битови и често използувани думи.

Физическото възпитание на децата със синдром на дефицит на вниманието

В предишния постинг ви запознахме с лечебното хранене на хиперактивните деца

Както е известно, заниманието с физкултура укрепва здравето на човека и нерядко го предпазва от заболявания. Физическите упражнения подобряват работата на сърдечно­съдовата и дихателна системи, активизират обмяната на веществата, укрепват мускулатурата и тъканите, увеличиват кислородния обмен, извеждат шлаките, намаляват умората в мускулите, зареждат човека с дополнителна енергия.

Към лечението на деца с хиперактивност и синдром на дефицит на вниманието трябва да се включи физическа рехабилитация. Колкото и да е странно, за такива деца дополнителното физическо натоварване, не само не е противопоказано, но е и полезно. Системните занимания с гимнастика правят детето значително по-спокойно. То си изработва правилна координация на движенията, възстановяват се поведенческите му реакции, нормализира се сънят, развива се костно-мускулната система. Освен това, гимнастиката оказва общоукрепващо въздействие върху целия организъм, което е особено важно.

Физкултурните занимания с хиперактивни деца трабва да се провеждат, съблюдавайки много препоръки.

Первоначално, трябва да се провеждат под контрола на педиатър, невропатолог и лекар по ЛФК. Това, естествено, не означава, че гимнастика трабва да се прави само в специални зали, в строго определени часове. У дома или на вилата с родителите би било даже полезно, ако упражненията по лечебна физкултура дават желаните резултати само в този случай, ако се провеждат продължително време, но добре разбити на отделни цикли и се провеждат няколко пъти на ден, с постепенно увеличаване на натоварването. Но те трябва да бъдат показани на родителите от лекар по лечебна физкултура, който трябва постоянно да бъде информиран за резултатите. С него трябва да се обсъждат кои упражнения са полезни и се харесват на детето, кои не, какво да се добави и кое да се изключи.

Второ, трябва да се има предвид, че хиперактивните деца не трябва да участват в игри, където емоциите са силно изразени: съревнования, отборни игри (футбол, баскетбол).

Трето, преди да пристъпите към занимания на детето трябва да се направи медицински преглед, за да се изясни, дали дополнителното натоварване няма да се окаже вредно за отделни органи и системи.

Четвърто, лечебната физкултура има конкретна насоченост, затова е добре да се съчетава с плуване или с някои видове индивидуален спорт, които могат да заинтересуват детето.

Ако родителите и останалите възрастни, в близкото обкръжение на детето, познават основните признаци на синдрома на дефицит на вниманието с хиперактивност, ще могат грамотно да построят своята система на взаимоотношения с него и ще организират така деня на детето, че ще създадат всички условия за коррекция на отклонението в неговото развитие.

 

Лечебно хранене при хиперактивните деца


 В предишни япостинг ви запознахме с начините на общуване на родителите с детето

От храненето на хиперактивно дете зависи много: в някои случаи то може дори да доведе до развитие на синдрома, а в други – да усложни протичането на заболяването. Въпреки това, каквато и да е, сама оп себе си диетата не може да лекува.
Особено внимание на храненето следва да се обърне на пациенти с хиперактивност в резултат на алергии. Общи препоръки тук не могат да бъдат дадени, тъй като различни деца, може да не понасят определени храни. От храната трябва да изключат конктретни „възбудители“.
Нетърпимостта към определени храни се определя алергологични центрове с помощта на специфични техники и тестове. Често се използват биоелектронни методики (по-специално, електропунктура по д-р Фол), тест за мускулното съпротивление и т.н. Дори в случаите, когато даден продукт не може да се определи, се разкрива група, като например въглехидрати и животински протеини, което дава надежда за по-добър резултат. Разбира се, цялата група от продукти, не може да бъде изключена драстично, това трябва да се прави постепенно, променяйки, подбирайки, търсейки негов заместител.
В хранителния режим на децата с хиперактивност и дефицит на вниманието трябва да присъстват главно плодове и салати, приготвени с растителни масла, студено пресовани, масло или маргарин консумирани предимно в суров вид. Бялото брашно трябва да се замени с грис и трици.

Начини на общуване на родителите с детето


В предишния постинг ви запознахме с взаимодействие на учителите с хиперактивно дете

 

За родителите е важно да намерят верния тон, да не се сриват от плача на детето и да не се отдадат на неудържимо тюхкане. За да се справят с такова дете, трябва да бъдат търпеливи.
При деца с дефицит на вниманието и хиперактивност прагът на чувствителност към негативните стимули е много висок и затова думите „не“, „не трябва“, „не пипай“, „забранявам ти“ за тях, по същество, са празен звук. Те не са възприемчиви на порицание и наказание, но реагират изключително добре на похвала и одобрение. Като цяло физическите наказания, от страна на родителите, трябва да се избягват.
Необходимо е от самото начало да се изградят с детето отношения на съгласие и взаимно разбиране. Това не означава, че трябва да му се позволява да прави каквото пожелае. Необходимо е да му се обясни защо това е вредно или опасно. Ако не се получи – трабва да му се отвлече вниманието върху друг обект, като му говорите спокойно, без излишни емоции, с шеги, хумор, някакви забавни сравнения. Изразявайки недоволство, родителите, в никакъв случай, не трябва да манипулират чувствата на детето и още по-малко да го унижават. То трябва да бъде подкрепяно емоционално при всичките му опити за конструктивно или позитивно поведение, без значение колко малки са те.
Физическият контакт с детето е много важен. Да го прегърнете в трудна ситуация, да го успокоите – с течение на времето, дава ясно изразен положителен ефект, за разлика от постоянното навикване и ограничения, които единствено разширяват пропастта между родители и деца.
Необходимо е да поддържате здрав психологически микроклимат в семейството. Трябва да пазите детето от евентуални конфликти между възрастните, още по-малко да бъде участник. Родителите трябва да прекарват колкото се може повече време с детето си, да играат, да карат заедно колело, да измислят общи развлечения. Разбира се, изисква се доста фантазия и търпение, но ползата ще бъде голяма не само за децата, а и за родителите, тъй като „светът“ на малкия човек, неговите интереси ще им станат по-близки и по-разбираеми.
Ако е възможно, отделете за детето стая или част от нея за игри, за уединение, т.е. да му отдадете собствена „територия“. При обзавеждането й трябва да избягвате ярките цветове, сложните композиции. На масата и в близкото обкръжение на детето не трябва да има разсейващи го предмети, защото то само не е в състояние да направи така, че нищо странично да не го разсейва. Организацията на живота на детето трябва да му действа успокоително. Затова трябва да направите дневен режим и да съблюдавате стриктно времето за хранене, спане, домашна работа, игри. Може да определите за детето отговорности, като за изпълнението им следите постоянно, но не прекалено стегнато. Важно е да отбелязвате и хвалите полаганите от него усилия, дори и ако резултатите далеч не са съвършени.
Когато давате на детето нова задача, добре е да му покажете как да я изпълни, като подкрепите обясненията си с рисунки. Зрителните стимули са много важни. Не трябва да се претоварва вниманието му. За известен период от време може да му се възложи само едно нещо, което да може да завърши (например, от 8.30 до 9.00 оправяне на леглото). Някои психолози съветват да се използва за тази цел, алармен часовник или кухненски таймер. Първоначално трябва да се обсъди задачата, а след това да се включи техниката. Според експерти, това ще спомогне за намаляване на агресията.
Всяка дейност, който изисква от детето концентрация на вниманието, (четене, игра с кубчета, оцветяване, почистване на дома и т.н.) трябва да бъде възнаградена: като наградата може да бъде малък подарък, похвала или одобрение. Като пример за поощрение може да послужи разрешение да погледа телевизия половин час по-дълго от обичайното време, отиване на разходка и купуване на нещо, за което детето е мечтало, специален десерт, съвместна игра с възрастните (бинго, шах).
Ако детето се държи добре през цялата седмица, в края на седмицата той трябва да получи допълнително възнаграждание (например пътуване с родителите си извън града, на екскурзия до зоологическата градина, отиване на театър и др.). При неудовлетворително поведение родителите могат с думи да изкажат своето недоволство.
Хиперактивното дете не понася концентрацията на много хора. Поради това, родителите не трябва да го водят често на гости, в големи магазини, пазари, кафенета, и т.н. Всичко това възбужда неукрепналата нервна система на детето.
Докато дългите разходки на чист въздух, физическите упражнения, бягането, са много полезни за хиперактивните деца. Те позволяват да се изразходва излишекът от енергия. Важното е – да сте сигурни, че то не е уморено, да го пазите от умора, което намалява самоконтрола и увеличава хиперактивността. Трудно е, но много важно да се научи детето спокойно да гледа какво се случва около него. Можете да използвате следните методи. Когато детето показва прекомерна активност, препоръчваме да го спрете внимателно, без да повишавате глас, да предложите да си почине, да го прегърнете през раменете и да го погалите по главата, да го попитате какво правят татко, баба, да го попитате къде е любимата му играчка, която стои на масата. Добре е да отразявате всички промени в поведението на детето в специален дневник: как се справя със задачите, как реагира на награди и наказания, какво обича да прави и т.н.

 

Взаимодействие на учителите с хиперактивно дете

В предишния постинг ви запознахме с признаците на синдрома дефицит на вниманието и хиперактивност

 

С появата на хиперактивно дете в детска градина за учителите възникват не малко проблеми. Те започват да се оплакват от изригващото от детето непрекъснато безпокойство, забелязват, че то се намесва в играта на всички деца, постоянно се оплаква, обижда приятелите си. Трябва да се помни, че за овладяване на подобно държание, главна роля играе поведението на възрастните, тяхната стратегия и тактика за общуването с такова дете. Затова системата от забрани, трябва непременно да бъде съпроводена с алтернативни предложения. Например, ако детето започне да плаче за всичко – можете да му предложите да накъса на парченца лист отпадъчна хартия, а след това да събере всички парченца в пликче.
Работа с хиперактивно дете трябва да способства за облекчаване на неговото напрежение, на прекомерната му двигателна активност, да намали агресивността му, да развива уменията му да концентрира вниманието си, следвайки инструкциите на учителя. Като пример, за прилагане на гореказаното, са представени някои игри за хиперактивни деца.
Много деца с дефицит на вниманието и хиперактивност с мъка издържат следобедния сън в детската градина. В този случай, трябва учителят да седне до детето, да го погали по главата, да му поговори ласкаво, с мили думи. Благодарение на това мускулният тонус и емоционалното безпокойство у детето ще намалее. Постепенно то ще свикне да почива с останалите, по това време на деня, ще се събужда отпочинало, по-малко импулсивно, а понякога и наспано. Емоционалният и тактилен контакт е много ефективен при взаимодействие с хиперактивно дете.
Всичко това ще даде резултат, ако такава линия на поведение по отношение на детето от предучилищна възраст следват и неговите родители.

Признаци на синдрома дефицит на вниманието

В предишния постинг ви запознахме с някои особености в работата с хиперактивни деца.

Признаците на синдрома на дефицит на вниманието с хиперактивност могат да бъдат открити у децата от най-ранна възраст. Буквално още в първите дни от живота на детето се наблюдава повишен мускулен тонус. То с всички сили се опитва да се отърве от памперса, успокоява се трудно ако се опитате да го увиете плътно или да му облечете стегнати дрехи. Нерядко може да се наблюдава безпричино повръщане. Не уригването, типично за ранната детска възраст, а именно повръщане, което е признак за нарушение на нервната система. В този случай е важно да не бъде сбъркано с пилорната стеноза – проблем на стомаха, който се изразява в неспособност за поемене на много храна. Затова, преди да поставите диагнозата, трябва да се консултирате с вашия лекар.
През първата година от живота си хиперактивните деца спят малко и лошо, особено през нощта. Трудно заспиват, лесно се възбуждат, плачат силно. Те са изключително чувствителни към всякакви външни дразнители: светлина, шум, застоял въздух, топлина, студ и т.н. Между втората и четвъртата година у тях се появява диспраксия, т.нар тромавост.
Децата постоянно преобръщат или разсипват нещо, много бавно изпълняват работа, която изисква сръчност и ефективност. Много от тях се научават трудно да карат велосипед, и играят зле игри на открито с топката. Тялото на детето сякаш „не се вмества в пространството“ блъска предмети, удря се във вещите и стените. Независимо от това, че такива деца често имат жива мимика на лицето, бърза реч, подвижни очи, те се оказват често извън ситуацията: „застиват“, „отпадат“ от дейността или ситуацията, а след известно време отново “ се връщат“.
Все по-изразена става неспособността им да се концентрират върху някакъв обект или явление. Детето разхвърля играчките си, не може спокойно да изслуша приказката докрай, да догледа филмчето. Проблемът с вниманието става очевиден в момента, в който детето постъпи в детската градина. То попада в колектив, който живе по определени правила, където от всеки се изисква достатъчна степен на самоконтрол.
Такова дете се чувства неуютно в колектива, скоро попада в категорията на „неуспяващите“, то усеща негативното отношение от страна на учителите и връстниците, което допълнително усложнява неадекватно активното му поведение. Възрастните му се карат често, смеят му се, а другите деца не го включват в играта си. Поради това неуравновесеността, ниското самочувствие и плачливостта, характерни за децата със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието – получават допълнителен стимул. Изблиците на гняв и раздразнение избухват доста често. Много от децата се затварят и започват да живеят свой собствен вътрешен живот. Но понякога се случва и обратното – едно хиперактивно дете да стане лидер в групата.
Важно е да запомните, че тези деца обикновено са лишени от чувство за страх. Те, без да се замислят, могат да изскочат на пътя сред движещите се коли, да скочат от произволна височина, да се гмурнат във водата, без да могат да плуват и т.н. Те се нуждаят от специален контрол от страна на възрастни, особено защото при тези деца обикновено е намалена реакцията на болка. Повечето от тях приемат спокойно удари, разрези, и дори доста сериозни наранявания. Често у тях се появяват потрепвания и тикове.
Оплакват се от често главоболие (болки, пресоване, натиск), сънливост, умора. При някои се наблюдава напикаване, не само през нощта, но и през деня.
Ако заболяването не се лекува, с всяка година проблемите в поведението на детето се усложняват. Най-ярко симптомите започват да се появяват в детската градина на около пет години и се запазват до около 12 години. Децата в предучилищна възраст с диагноза разстройство на дефицит на вниманието с хиперактивност, не биват диагностицирани още при първите срещи със специалист, биват наблюдавани в продължение на няколко месеца, време през което симптомите трябва да се задържат. Това помага за избягване на диагностични грешки. Втората „вълна“ на симптомите се появява към 14 години, което съвпада с периода на пубертета.

Особености в работата с хиперактивните деца

Ако детето ви е живо, подвижно, трудно се заседява на едно място, то това невинаги го характеризира като хиперактивно. Напълно нормално е да не може да седи дълго на стол, да е неспокойно преди сън, да не слуша в магазина за играчки, да тича и да не стои на едно място при продължителен престой. Онова, което отличава активното от хиперактивното дете е това, че последното ще тича, ще се движи безцелно, няма да се задържа за дълго на каквото и да е, колкото и интересен да е даден предмет, независимо от ситуацията – било то у дома, на гости, в кабинета на лекаря. На него не му влияят нито безкрайните молби, нито уговорки, нито забрани. Хиперактивността е болест, която трябва да се лекува.

Критерии за синдрома дефицит на вниманието
Все по-често, специалистите говорят за синдрома на дефицит на вниманието с хиперактивност, която съдържа три основни симптоми: разсеяност, хиперактивност и импулсивност.

Понятието „невнимание“ се състои от няколко признака. Един от най-важните е, че детето не е в състояние да държи вниманието си върху детайлите, което е и причината за допускане н грешки при изпълнението на всяка задача. Той не е в състояние да слуша това, което му се казва, и това създава впечатлението, че той просто игнорира думите и забележките на другите. Невнимателното дете не е в състояние да дошеде работата до край, което често се възприема като знак на протест. Работата е там, че той не е в състояние да усвоява и да се подчинява на правила, на инструкции. Невнимателните деца често се сблъскват с големи трудности в процеса на организиране на собствената си дейност. Те са склонни да избягват задачите, които изискват продължително умствено напрежение, често се разсейват от външни стимули и непрекъснато всичко забравят.
За да поставите на дете диагноза „невнимателност“, то трябва да порявява най-малко шест от следните симптоми, които продължават да съществуват в продължение на поне половин година и се изразяват непрекъснато, което не позволява на детето от предучилищна възраст да се адаптира към нормалната възрастова среда.

Понятието“хиперактивност“ се характеризира със следните особености. Хиперактивните деца извършват постоянно някакви движения, никога не стоят спокойно. Нерядко са приказливи. Често неоснователно си движат ръцете, краката, въртят се на стола, винаги се обръщат назад. Те не са в състояние да стоят дълго на едно място, скачат без разрешение, разхождат се из групата и др Двигателната активност на такова дете, като правило няма определена цел.  То просто тича, крие се, опитва да се покатерят някъде, въпреки че понякога това не е безопасно. Хиперактивните деца не могат да играят на тихи игри, да се отпуснат, седи тихо и спокойно, да правят нещо конкретно. Те са винаги фокусирани върху движението.

 

За импулсивността на детето свидетелстват следните характеристики. То често отговаря на въпроси, без да помисли и без да ги чуе докрай, понякога просто извиква отговора. Независимо от ситуацията и обстоятелствата такова дете не може да дочака реда си: пречи на разговора, на игрите, прилепва се към околните.
За да говорим за хиперактивност и импулсивност е необходимо описаните по-горе симптоми да са се задържали трайно в поведението на детето поне в разстояние на шест месеца.
 

  

 

 

А.Ф. Двойнова,
педагог-­психолог ГОУ „Детский сад № 2568“ г. Москвы

%d bloggers like this: