В предишните постинги можете да прочетете:
Джоди, Тео и Ничий или пътят за Никъде, който води към Нищото
Трета глава
3.3. Червенокоска. Представяне. Русокоска и Чернокоска в действие. Белодрешка. Представяне
Червенокоска пристъпваше от крак на крак и си представяше как ще накара Русокоска и Чернокоска да се гърчат от чувство на вина, като им наговори всичко онова, което си беше намислила, задето я изоставиха така насред играта. Още повече, че отсъстваха толкова много време. Тя не притежаваше търпимостта и добротата на сестрите си, нито тяхната сговорчивост. Беше честна, стриктна и отговорна, но заедно с това много сприхава и трудно прощаваше слабостите на другите. Особено на двете си сестри, с които беше във вечна конкуренция: с Русокоска – заради красотата ѝ, а с Чернокоска – заради съобразителността и бистрия ѝ ум. Освен това съвсем ясно виждаше предпочитанията на двете една към друга. Нещо повече, те играеха с нея от време на време, колкото да не се чувства изолирана. А в този момент тя се чувстваше точно така. Но на кого да каже, като от два часа вече наоколо не се мяркаше жива душа. И когато реши да си влезе в стаята, видя откъм фонтана да се задават двете момичета. Те изглеждаха по начин, непознат на Червенокоска или другите обитатели на замъка. Вървяха замислени, изопнати като струна, с леко присвити очи, ще речеш – обявили са война на целия свят.
Когато човек срещне в погледа на другиго такава решителност, трудно може да не я забележи или да ѝ се противопостави. Червенокоска се прибра в стаята си, без да се скара с тях.
В това време Русокоска и Чернокоска напрягаха мисли в търсене на начин да се измъкнат от двореца в полунощ. Разбира се, и двете бяха прочели не една детска приказка, в които се описваха поне сто начина да напуснеш дворец през нощта, но нито един от тях не им вършеше работа. Било поради мястото, на което е построен, или поради бдителността на стражите. В този случай най-доброто, което им хрумна, бе да си дадат почивка за няколко часа и да се съберат отново след вечеря, за да изготвят план.
Чернокоска се прибра в своята стая, легна на леглото и се загледа в една точка. Пусна мислите си да се реят свободно, но в същото време ги наблюдаваше безмълвно и се надяваше да ѝ хрумне решението, което им беше необходимо. Това упражнение обикновено даваше плод, ако не се намереше някой, който да го прекъсне. И такъв се намери.
– Чернокоске, отвори! Чуваш ли, Чернокоске – тихичко подвикваше детски глас и чукаше по масивната врата.
Почукванията изтръгнаха Чернокоска от мисловния или по-скоро от безмисловния унес и тя разпозна гласа на дъщеричката на леля ѝ Роза, братовчедка на майка ѝ. Момиченцето беше доста по-малко от трите сестри и те почти не се занимаваха с нея, освен редките изключения, в които Чернокоска ѝ четеше приказки. Знаеха, че са я кръстили Белодрешка, защото майка ѝ мечтаела да роди момиченце, за да я облича в бели роклички.
– Ха, Белодрешке, какво правиш тук? Случило ли се е нещо?
– Да. Искам да говоря с теб. Уплаших се от един разговор, който чух днес.
Какъв разговор? Разговор между кого? – доста припряно заразпитва Чернокоска.
– Между моята и твоята майка – отговори момиченцето. – И друг път съм чувала да споменават за някаква тайна. Но днес се скрих и подслушах целия разговор.
– В деня на раждането ти се появила третата орисница на Русокоска и те орисала да приемеш скритата дарба на майка си. Да станеш магьосница. Майка ти се изплашила много. Не се страхувала за себе си, а за теб. Тогава тя приканила всички магични същества в името на доброто да се явят и да поправят стореното. И отново се явили три феи. Едната била с дълга руса коса, другата – с червена къдрава коса, а третата – с черна. Те успели да обърнат магията в добра посока. Орисали те да овладееш силите на доброто и да се превърнеш във фея. Първата те дарила със сребърни пантофки, втората – с вълшебна пръчица, а третата наредила да наследиш перлената огърлица на майка си. Освен това те кръстили Чернокоска, понеже си имала черна коса. Тогава майка ти прекръстила и сестрите ти на имената на останалите феи: най-голямата – Русокоска, а средната – Червенокоска.
– Ти чу ли да споменават нещо за малкото ми братче?
– Чернокоске, не и ти. Те говореха нещо за твоите братя, но една придворна влезе и прекъсна разговора им.
– Какви пантофки, каква пръчица, каква перлена огърлица?
– Не знам, не ме питай повече. Разказах ти всичко, което чух.
– Добре. Благодаря ти много, Белодрешке, и прощавай за грубостта ми. Понеже вече си посветена в нашата тайна, ще трябва много да внимаваш какво приказваш и пред кого го казваш. Освен това ти трябва да следиш разговорите между майките ни, защото, убедена съм, мама сама няма да ми каже.
– В следващите няколко секунди Чернокоска премина като фурия дългия коридор към крилото, в което беше стаята на най-голямата ѝ сестра. Нахлу вътре, останала почти без дъх, и заразказва какво беше чула от малкото момиченце. Русокоска постоянно прекъсваше сестра си с избързващи въпроси, но когато тя завърши разказа си, двете започнаха да строят догадки – къде са скрити вълшебните пантофки и вълшебната пръчица.
– Във всички приказки нещата, които не бива да попадат в ръцете на децата, се крият на високи и недостъпни за тях места. Да потърсим първо в трите кули – предложи Русокоска.
– Съмнявам се, че мама ги е скрила там, още повече че ние не се намираме в приказките. Всичко това се е случило, когато тя е била съвсем млада, а кулите са построени едва след моето раждане. По-добре да потърсим в подземията.
– Добре, може би имаш право, но подземията са огромни. Нито знаем как да проникнем там, нито къде да търсим.
– Да се опитаме да мислим като мама. На нея също ѝ е било трудно да проникне в подземията и да крие там толкова уличаващи я неща. По-скоро те са някъде близо до нея, под неин контрол. Защо не проверим в будоара ѝ?
Речено-сторено. Сега няма да ми стигне времето, за да ви обясня как момичетата проникнаха в спалнята на майка си. В едно затворено и закостеняло общество, каквото е тяхното, родителските покои са „забранена зона за деца“. Ето защо те трябваше да влязат там, когато майка им я няма. До вечеря оставаха още петнадесетина минути и двете сестри се спотаиха в една ниша, близо до обекта на своя интерес.
Но както знаете, бедите не обичат усамотението и затова се стоварват на хорските глави поне по две-три наведнъж. Тази, която им се стовари с влизането в стаята, се наричаше Червенокоска. Не се мъчете да си отговорите защо. То за мен беше трудно да си представя какво правеше в тази част на замъка, та камо ли за вас. Но развръзката не закъсня.
– Браво бе! И това ми били сестри. Не ви ли омръзна цял ден да си играете на криеница? – с неприсъщо мек за нея тон, каза средната. – Вместо да се мотаете насам-натам, по-добре ние двете да вървим към столовата, за да не закъснеем за вечеря. Пък и отсъствието само на една от нас ще се забележи малко по-късно.
И с тези думи тя хвана за ръка по-голямата си сестра и я задърпа надолу по стълбите.
Тъкмо навреме, защото скоро вратата на спалнята на майка им се отвори и тя излезе, хлипайки. За голяма изненада на Чернокоска царицата тръгна по коридора вляво, към стаята на Роза.
Чернокоска се вмъкна бързо в спалнята, след това в будоара. И резултатът не закъсня: откри пантофките и пръчицата, които предвидливо скри в стаята на Русокоска.