ТРИЗ и математика в детската градина

«ТРИЗ като средство за формиране на математически способности у децата от предучилищна възраст
Една от основните задачи на предучилищното образование е математическото развитие на детето. То не се свежда до това, да го научим да смята, измерва и решава аритметически задачи. То е още и развитие на способността да вижда, да мисли нестандартно, да открива в окръжаващия го свят свойства, отношения, зависимости, умения да «конструира» от тях предмети, знаци и думи.
Особена роля в това отношение може да изиграе технологията ТРИЗ (теория за решаване на изобретателски задачи). Внедряването на иновационната технология в образователния процес в детската градина е важно условие за постигане на ново качество на предучилищното образование в процеса на реализация на държавните образователни изисквания.
Игрите по технологията ТРИЗ, използвани в предучилищна възраст за формиране на математически представи, въвлича децата в приказен свят и незабелязано за тях развиват мисленето и математическите способности.
1. Игри за определяни линията на развитие на обекта
“ Какво е било – какво е станало“ (над 4 год.)
В: Беше числото 4, а е станало числото 5.
В: Какво трябва да се направи, за да се получи числото 5?
Д: 4+1=5
В: Беше числото 4, а е станало числото 3.
В: Какво трябва да се направи, за да се получи числото 3?
Д: 4-1=3

По-рано, по-късно (над 4 г.)
Цел: да научим децата да съставят логическа верига от действия, да затвърдят понятията „днес“,“утре“,“вчера“… да развиват речта си, паметта.
Правила на играта:
Водещият назовава някаква ситуация, а децата казват какво се е случило до този момент или какво ще се случи после. Този отговор може да се съпровожда с показ (моделиране на действията). За нагледност може да се използва времева ос, където ще се види последователността на събитията крачка по крачка, наперед или назад.
Ход на играта:
В: Сега с вас сме на разходка. А какво се случи преди да излезем от детската градина?
Д: Ние се облякохме за разходка.
В: А преди това?
Д: Преди да се облечем, ние си прибрахме играчките, а преди това си играхме със строителите, а още по-рано закусвахме…
В: Ние се разхождаме. Какво ще се случи, когато се приберем в детската градина?
Д: Ще се съблечем, ще си измием ръцете, дежурните ще постелят покривките на масите…

При затвърдяване на понятията „днес“,“утре“,“вчера“…
В: Кой ден от седмицата сме днес?
Д: Вторник.
В: А кой ден от седмицата беше вчера?
Д: Понеделник.
В: Кой ден от седмицата ще бъде утре? А след утре?…

При запознаване с понятията много-малко.
В: Това е било много, а е станало мало. Какво може да бъде?
Д: Снегът е бил много, а е станл малко, защото се е стопил.
В: Това е било малко, а е станало много. Какво може да бъде?
Д: Играчките, плодовете в зеленчуковата градина…

При уточняване на понятията относно размера
В: По-рано това е било малко, а е станало голямо.
Д: Човекът е бил малко дете, а е станал възрастен и висок.
В: Това по-рано е било голямо, а е станало малко.
Д: Бонбонът, когато го ядат става малък; самолетът, когато е на земята е голям, а когато излита – става все по-малък и по-малък.

2. Игри за откриване на над-системни връзки.
„Къде живее? “ ( 3 год.) .
В: В кои предмети в нашата група живее правоъгълникът?
Д: В масата, в шкафчетата, на моята блузка, на пода.

3.“Дядовата ръкавичка“ ( 4 год.) .
Правила на играта:
На децата се раздават различни предметни картинки. Едно дете (или възпитателя в малка група) изпълнява ролята на водещ. Седи в „ръкавичката“. Всеки, който иска да влезе в нея трябва да каже, по какво неговият предмет прилича на предмета на водещия или се различава от него. Ключови думи: „Чук – чук. Кой живее тук? „.
(При затвърдяване на геометрични фигури).
Д: Чук-чук. Аз съм триъгълникът. Кой живее в тази ръкавичка? Пуснете ме при вас.
В: Ще те пуснем, ако кажеш, по какво ти, триъгълникът приличаш на мен, квадратът.
Д: Ние сме геометрични фигури. Ние имаме ъгли и страни. Ние правим света разнообразен.
Д: Чук – чук. Аз съм кръгът. Пуснете ме при себе си.
В: Ще те пуснем, ако кажеш, по какво ти, кръгът се отличаваш от нас (триъгълникът и квадратът).
Д: Аз нямам страни и ъгли. Затова мога да се търкалям, а вие не.

Подреди по големина ( 3 г.).
Цел: да разберат относителността на разме¬ра; систематизиране знанията на децата за размера на животните, да се развива мисловната дейност на децата, речта.
Правила на играта:
Възпитателят показва на децата 5-6 картинки с изображения на различни животни (например, мишка, котка, куче, кон, слон) и децата трябва да ги подредят по големина, като започнат от най-малкото.
След това се обсъжда всяка картинка. На¬пример: Котката – голяма или малка е? За кого е голяма? За кого е малка?
При анализа на ситуацията «За кого мишката е голяма?», «За кого слонът е малък?» децата използват знания от личния си опит.

4. Логическите блокчета на Диениш.
Една от разновидностите на математическите игри по технологията ТРИЗ се явява развиващата игра с блокчетата на Диениш.
Логическите блокчета на Диениш (ЛБД) са абстрактно – дидактично средство. Това е набор от фигури, различаващи се една от друга по цвят, форма, размер и дебелина.
ЛБД позволяват да се моделират множества със зададени свойства, например да се създават множества от червените блокочета, квадратните блокчета и др. Блокчетата може да се групират, а след това и класифицират по задандено свойство: разделяне на блокчетата на групи по големина (големи и малки, по цвят (червени и не червени) и др. По-нататък пред децата могат да се разкрият и по-сложни операции с множества (обединение, включване, допълнение, пресичане).
И така, играейки с блокчетата, детето се приближава към разбирането на сложни логически отношения между множествата. От игрите с абстрактни блокчета децата с лекота и удоволствие преминават към игри с реални множествам, с конкретен «жизнен» материал.

Източник: Игры для занятий ТРИЗ с детьми. Картотека игр. Составила: Ермилова Наталья Валентиновна

Advertisements

Да научим децата да мислят творчески

Идеите на ТРИЗ-педагогиката започнаха да интересуват все повече педагози, тъй като в съвременното образование се постави остро задачата да се възпитават творчески личности, подготвени за стабилно решаване на нестандартни задачи в различни области на дейност.

Предучилищната възраст е уникален период. От това как ще се формира детето, зависи какъв ще бъде неговият живот и именно затова е важно да не се изпуска този период за разкриването на творческия потенциал на всяко дете. Адаптираната към предучилищна възраст ТРИЗ-технология позволява да се възпитават и обу­чават децата под надслова «Творчество във всичко!».

Целта на използването на дадената технология в детската градина се явява развитие, от една страна на такива качества на мисленето, като гъвкавост, под­вижност, системност, диалектичност; от друга – изследователска активнос­т, стремеж към търсене на новото; развитие на речта и творческото въображение.

В няколко поредни постинга ще ви предложа занимания, които съм провеждала и, уверявам ви, децата приемат с голямо удоволствие. За учителя, смея да твърдя, удоволствието е още по-голямо.

Занимание 3 (Социален свят)

Противеречие в ситуациите

Цел:

Обучение в откриването на противоречия в различни жизнени ситуации;

Ориентиране на децата към здравословен начин на живот.

Обурудване

бинт; шал.

1. Противоречие в болестите

Влиза Играчка със завързано гърло — «разболяла се е». Децата започват да й съчувстват (да те боли е лошо), а Играчката започва да им  доказва, че е хубаво да си болен (всички те обичат, съжаляват те, можеш да гледаш телевизия цял ден, мама винаги е до теб и н.).

Учителката предлага да назоват, какво е лошото на боледуването.

В резултат на анализа се изяснява, че дори в боледуването да има и добри и лоши, неща по-добре е да не боледуваме.

2. Игра «Простуда»

Сюжет на играта

Едно дете играе ролята на «Простудата», дете, с омотан около вратлето шал, което гони другите деца, за да ги разболее.

В края на играта е желателно да се обсъди, какво трябва да правим, за да не се простудяваме наистина.

3. Анализ на проблемната ситуация

Животът на здравото дете е много по интересен и разнообразен, отколкото на болното. Играчката назовава различни ситуации (да гледаш телевизия, да се къпеш в реката, морето, да играеш на улицата, в парка, да рисуваш и др.), а децата анализират, кое е хубаво и кое е лошото в тях. В края се прави извода, че във всяка ситуация има нещо хубаво и нещо лощо.

4. Оценка на заниманието

В края на заниманието се прави обобщение, с цел да научим децата на рефлексивен анализ. (С какво се занимавахме днес? Какво ново научихте ? Кое беше най-интересното? Има ли нещо, което не разбрахте?’и др.). Обобщенията се про­веждат под най-разнообразни форми: с игрите «Интервю», «Банка за новости», «Довърши изречението» и др., обсъждат се планове за бъдещето («Ето, ние днес научихме …, а следващия път ще разберем и …»), обсъждат се получените резултати от продуктивната дейност и др.

ТРИЗ и «тайната на двойното»

 

Игри за намиране на външни и вътрешни ресурси

 

Пример “Помогни на Пепеляшка”

Пепеляшка замесила тесто. Когато дошло време да го разточи, видяла, че няма точилка. А мащехата й и наредила за обяд да изпече баница. С какво може Пепеляшка да разточи тестото?

 

Отговори на децата: да поиска точилка ит съседите; да си купи от магазина; може да го направи с празна бутилка; или да намети кръгла тояжка, да я измие и да точи с нея; да реже тестото на малки късчета, а след това да ги натисне с нещо твърдо.

 

На втория етап на децата се предлагат игри с противоречия, които те решават с помощта на алгоритъм.

 

Пример: “Учените създали нова порода зайци. Вънешно те приличали на обикновените зайци, но всички били с черен цвят. Какви проблеми възникват за новите зайци? Как да им помогнем да преживеят?”

 

Отговори на децата: (Черният заек лесно ще го хваща лиса . . . Особено добре се вижда на сняг . . .

Сега те трябва да живеят само под земята или там, където въобще няма сняг, а само черна земя. И трябва да се разхождат само през нощта. Трябва да живеят с хората, за да се грижат за тях и да ги пазят.)

 

Началото на мисленето, началото на интелекта е там, където детето вижда противоречие, “тайната на двойното”. Учителката трябва винаги да провокира децата да откриват противоречията в едно или друго явление и да ги разрешават.

 

Разрешаването на противоречия е важен етап в мисловната дейност на детето. За  това съществува цяла система от методи и прийоми, които педагозите могат да изпозлват в игрови и приказни задачи.

 

Метод на фокалните обекти (МФО) – пренасяне свойствата на един или на няколко обекта на друг

 

Например, топка. Каква е тя? Смееща се, летяща, вкусна; разказваща приказки за лека нощ . . .

 

Този метод позволява на децата не само да развиват своето въображение, реч и фантазия, но и да управляват своето мислене. Използвайки метода МФО могат да се  измислят фантастични животни: да им се измислят имена, кои са техните родители, къде живеят и с какво се хранят, или на децата се предлагт картинки “забавни животни”, “пиктограми”, а те трябва да ги назоват и да направят презентация.

 

Например “Лъвомаймун”. Негови родители са: лъвът и маймуната. Живеят в топлите страни. Бягат много бързо и се катерят ловко по дърветата. Могат бързо да избягат от  враговете си и да со откъснат плодове от високите дървета . . .

 

Метод на “Системния анализ” 

Той помага да разглеждаме света в система, като съвкупност от свързани помежду си, по определен начин, елементи, удобно функциониращи между себе си. Неговата цел е да се определи ролята и функцията на обектите и тяхното взаимодействие по всеки подсистемен и надсистемен елемент.

 

Например: Система “Жабок”, Подсистема (частите на системата) – крачета, очи, кръвоносна система, Надсистема (по-сложна система, в която влиза разглежданата система) – водоем.

 

Учителката, респективнородителят, задава въпроси: “Какво би станало, ако жабите изчезнат?”, “За какво са нужни те?”, “Каква е ползата от тях?” (Децата предлагат варианти на своите отговори, съждения). В резултат на това стигат до извода, че всичко в този свят е устроено системно и ако нарушим едно звено от тази верига, то непременно ще се наруши друго звено (друга система).

Източник: http://festival.1september.ru/articles/314082/

 

Типови игри и подходи за решаване на изследователски задачи

Основнo средство за работа с децата се явява педагогическото търсене. Педагогът или родителят не бива да дава готови знания, да разкрива пред децата истината, той трябва да ги учи да я намират. Ако детето задава въпрос, не трябва веднага да му се дава готов отговор. Обратно, трябва да попитаме него, какво мисли то самото за това. Да го провокираме към разсъждаване. И с подсещащи въпроси да го доведем до откриване на отговора. Ако детето не задава въпроси, тогава педагогът трябва сам да му представи някакво противоречие. По този начин ще постави детето в ситуация, която изсква да се намери отговор, т.е. в някаква степен да се повтори историческия път на познание и преобразуване на предмета или явлението.

 

На първия етап децата се запознават, в игрова форма, с всеки компонент по отделно. Това им помага да откриват противоречията в околната действителност и да се научат да ги формулират.

 

Игра “Да-Нетка” или “Познай какво съм намислила”

Например: възпитателят си намисля думата “Слон”, децата задават въпроси (Това живо ли е? Растение ли е? Животно ли е? Голямо ли е? В топлите страни ли живее? Това  слон ли е?), учителката или родителят отговаря само с “ да” или “не”, докато децата не отгатнат намислената дума.

Когато децата се научат да играят тази игра, те започват да си играят по между си. Едното намисля дума, другото я отгатва. Това могат да бъдат обекти: “Къси панталонки”, “Автомобил”, “Роза”, “Гъба”, “Бреза”, “Вода”, “Дъга” и т.н. Упражненията по откриване на веществено – полевите ресурси помагат на децата да видят в обекта положителните и отрицателните му качества. Игра: “Добро – лошо”, “Черно – бяло”, “Адвокати – Прокурори” и др.

 

Игра “Черно-бяло”

Учителката/ родителят показва картинка с изобразена бяла къща и децата/детето назовават положителните качества на обекта, след това им показва картинка с изображениe на чернa къща и децата изброяват отрицателните качества. (Пример: “Книга”.Хубаво – от книгите узнаваме много интересни неща . . . Лошо – те лесно се късат . . . и т.н.)

 

В качеството на обекти могат да се използват: “Гъсеница”, “Вълк”, “Цвете”, “Масичка”, “Таблетка”, “Бонбон”, “Мама”, “Птичка”, “Игла”, “Пръчка” и т.н.

 

Игра “Наобратно” (провежда се с топка)

Учителката хвърля топката на дете и назовава дума, а детето отговаря с дума, противоположна по значение и връща топката на водещия (хубаво – лошо, строи – разрушава, изход – вход,…)

източник: http://festival.1september.ru/articles/314082/

ТРИЗ за 5-6 годишни. Метод «малки човечета»

Цел: да запознаем децата с метода «малки човечета»; да обобщим представите им за свойствата на твърдите вещества; да развиваме тяхното въображение, умението да инсценират; да развиваме познавателният им интерес, умението да анализират причините.

 

Обурудване: топка.

 

1. Обсъждане «Какво не се дели на части?».

Учителката припоминя извода на Играчката от предищното занимание (всеки предмет се състои от части) и предлага да кажат, от какви части се състои тухлата (хартията, сапуна, ка­мъка и др.).

Обикновено децата дават отговори от типа: «Тухлата се състои от малки парченца тухла», «Сапунът от малки парченца сапун» и т. н.

Обобщавайки отговорите на децата, учителката обяснява, че тези «малки частици», от които се състоят веществата, се наричат «мо­лекули». Може да се каже, че тухлата состоит от молекули тухла, водата – от молекули вода, хартията от молекули хартия и т. н.

Казва им, че за молекулите те подробно ще учат, когато отидат в училище. А докато са малки, вместо думата «молекули» ще казват «малки човечета». Различните предмети се състоят от различни човечета. Къщата, масата, машината не си приличат един на друг, но те всички са твърди, значи,  «човечетата» в тях си приличат. В твердите предмети «човечетата» се държат здраво за ръце…

 

2. Игра «Назови твърдо».

Провежда се игра с топка. Този, който е получил топката, е длъжен да назове различни тверди предмети. Който сбърка или повто­ри – излиза от играта.

Децата нерядко бъркат понятието «твърдо» (в смисъл «здраво») и «твърдо» (в смисъл «не течно»). Могат да се създадат ситуации от типа: «Не, хартията не е твърда, дървеното кубче е твърдо…». При въз­никване на подобни ситуации учителката уточнява заданието: твердо е това, което не е течно. (Хартията не е течност, тя се състои от «твърди човечета», но те, навярно, не се държат много силно за ръце и ето защо хартията лесно се къса.)

 

3. Инсценировка «малки човечета».

Учителката «превръща» децата в «малки човечета» и им предлага да изобразят тел, пръчка, кибритена клечка (децата застават в права линия, държат се за ръце).

При това се анализират свойствата на тези предмети: защо телът може да бъде сгънат, а пръчката – не; защо кибритената клечка не се огъва, а се чупи.

4. Обощение, извеждане на изводи от заниманието.

 

В тази връзка се говори за „течни човечета” (за вода и течности) и  „газообразни човечета” (за пара, въздух и газове)

Гин, С.И.

Занятия по ТРИЗ в детском саду: пособие для педагогов дошк. учреждений: 3-е изд. — Минск: ИВЦ Минфина, 2007. — 112с.

ТРИЗ за 3 – 7 годишни деца

Игра „Дръжте крадеца!“

Цел: развитие на аналитическото мислене, на умението да откриват отличителните признаци по пътя на сравнението.

Предшестващ етап: играта „Дядовата ръкавичка“. За разлика от нея в тази игра се дава зрителна опора само на единия предмет за сравнение, другият трябва да си представят мислено.

Реквизит: същият, като в играта „Дядовата ръкавичка“.

Въвеждане в играта: в тълпата се разнасят викове:

– Дръжте крадеца, той е висок!

– Дръжте крадеца, този с черната шапка!

Никой не е видял самия крадец, никой не може да го опише напълно. Но преследвачите го намират даже по отделни признаци… Така и ние ще се  опитаме да намерим „крадеца“, знаейки някои от неговите признаци.

Ход на играта: 1-и вариант: всяко дете държи пред себе си рисунка и играе нарисувания обект. Водещият назначава 3-4 деца за преследвачи и ги отделя от групата. Сред оставащите се определя с помощта на жребий или броилка – кой ще бъде „крадеца“, и децата назовават неговите признаци (например, чайник: с капак, с дръжка, празен). След това в стаята се връщат преследвачите. Водещият им съобщава признаците на крадеца и извиква: „Дръжте крадеца!“ Останалите деца могат да седят, да стоят или да бягат. преследвачите обикалят между тях, разглеждат рисунките им и се опитват да открият крадеца. Когато всеки преследвач задържи някого, водещият казва „стоп!“ и децата застават на място. Започват да разглеждат задържания. Водещият предлага такъв ред на разглеждане, така че истинският крадец, ако са го хванали, да остане последен. Първият преследвач показва своя задържан и казва: „Ето това е крадецът, защото той… (назовава известният му признак, например, „има дръжка“)“. Задържаният, ако той не е крадецът, казва, по какви други признаци се различава от крадеца: „Не, аз не съм крадецът, защото… (например, ако е „задържана“ чанта: „Крадецът съхранява чай, а аз – книги“). Ако  задържаният не може да назовае разлика, него го отвеждат като крадец. И така, докато не разгледат всички задържани. Истинският крадец, ако са го хванали, си признава доброволно. Връща „откраднатото“ и получава прошка. Преследвачите могат да бъдат награждавани.

2-и вариант: като първия, но на всеки преслвдвач се съобщава само един от установените признаци. Тогава става по-трудно да бъде намерен крадеца.

Забележка. Възможно е на сюжета на играта да се придадат по-благородни черти. Авторът предоставя инициативата на Читателя.

Источник: Центр ОТСМ-ТРИЗ технологий

Игри за занимания по ТРИЗ с 3 – 7 годишни деца

 

 Детското мислене още не е способно да оперира с абстрактни категории. За да научим детето от предучилищна възраст, дори и първокласниците на такива прости мислителни операции, като сравнение или обобщение, се изискват особени форми на занимание. Как да построим такива занимания? Авторът споделя някои резултати от своя опит…

Водещата, за цялостното развитие, дейност при децата от 3 до 7 години е играта. В нея те репетират социални роли и отношения. Затова е логично да приспособим сюжетно-ролевите игри в качеството на оболожки на заниманията с елементи на ТРИЗ.

Игра „Дядовата ръкавичка“

Цел: да се тренира аналитическото мислене, умението да откриват общите признаци по пътя на сравнението.

Реквизит: рисунки на различни объеки, например: китара, чайник, къща, чанта, дърво, ябълка, молив и т.н. На всяко дете – една рисунка.

Въвеждане в играта: припомняме приказката „Дядовата тъкавичка“ и им предлагаме да я изиграят в изменен вариант.

Ход на играта: 1-ви вариант: всяко дете получава своята рисунка и играе  нарисувания обект. Водещият избира едно от децата за домакин на ръкавичката, а останалите по ред идват до ръкавичката (тя е чисто условна – шкафче, килимче или просто част от стаята) и провеждат с хазяина следния диалог:

– Чук, чук, кой живее в тази ръкавичка?

– Аз, (назовава себе си, например, китарата). А ти кой си?

– А аз съм – (назовава себе си, например, – ябълката). Пусни ме да вляза в ръкавичката?

– Ако ми кажеш, по какво приличаш на мен, ще те пусна.

Гостът е длъжен да сравни двете рисунки, да открие общите признаци и да ги назове. Например, и китарата и ябълката имат дръжка. След това гостът влиза в ръкавичката, а към домакина се обръща следващият участник в играта. И така, докато всички влязат в ръкавичката. Ако някой не може да отговори на домакина, останалите деца могат да му помогнат.

2-ри вариант: подобен на първия, но домакинът постоянно се сменя – водещият гост става домакин, а бившият домакин отива в „гостите“. И така, докато всички играещи вземат участие в „ротацията“.

3-и вариант: Сега и гостите и домакините ще са няколко. А гостът подред ще посещава всеки от обитателите.

Забележка: играта може да се провежда и с едно дете. Тогава водещия и детето си сменят ролите, а вместо рисунки могат да използват обкръжаващите ги битови предмети. Играта ще протича по-живо, ако предварително сте потренирали детето в назоваване на свойствата на различните предмети. Преподавателите в курсововете на основата на ТРИЗ обикновено предварително запознават децата с понятията „система, функция, свойства на обектите“. И последно. Децата често назовават външните и подсистемни параметри, рядко надсистемните и функционалните.

Сега ще приведа опростени определения за някои основни понятия в ТРИЗ

Система – комплекс от елементи, образуващи определено цялостно единство. Системата се характеризира със състава на елементите, структурата и изпълняването на определена функция.

Пример: система шкаф – подсистема тяло, врати, рафтове, панти и т.н.

Подсистема (субсистема) – частите на системата, представляващи сами по себе си известни произволно или естественно образувани групи от елементи.

Пример: подсистема – педали, рамка, кормило, тромба … – система – колело.

Надсистема (метасистема) – система от по-висок порядък по отношению на дадената, в която дадената система се вписва и функционира.

Пример: система – шкаф – надсистема – секционни или цялостни библиотеки, кухненско обзавеждане и т.н.

Функция – онова, което даден обект извършва или заради което се използва.

Пример: система – шкаф – функция – съхранение на различни предмети за бита и прочие.

 

Задача: как да променим играта, така че децата да бъдат принудени да търсят надсистемна общност?

© Ингрида Николаевна Мурашковска, 1991. Перепечатано из сборника „Педагогика+ТРИЗ“ N3, 1997, Гомель

Источник: Центр ОТСМ-ТРИЗ технологий

И.Н.Мурашковская консультант по ТРИЗ, педагог,

Ю.С.Мурашковский, член научной коллегии при Международной Академии наук, консультант по ТРИЗ.

Previous Older Entries

%d bloggers like this: