Картотека на игри за развитие на емоционално-волевата сфера у децата на 5-6 години – I част

 

«РИСУВАНЕ» ( за 5 годишни )

Цел: развитие на емпатия и творческо въображение.

На децата се дава задача: „Нарисувайте добро животно и го назовете с

ласкаво име, наградете го с някакво вълшебно средство.“

Рисуването се провежда под тиха спокойна музика, с бои или

ярки тебешири, флумастери на чиста бяла хартия.

След това организирайте конкурс за най-доброто животно. На победителят се връчва грамота.

 

«ДА СИ НАПРАВИМ ПОДАРЪК ЕДИН НА ДРУГ В КРЪГ»( 5 години )

Цел: развитие у децата на чувстването един на друг, да разбират настроението на другия, развитие на емпатия.

Водещият дава задача всеки да направи на своя съсед вдясно подарък, но не някакъв конкретен подарък, а измислен: „Какво бихте желали да подарите именно на това дете? Подарете този подарък, който, по ваше мнение, сега му е особено нужен.“ Подарък може да се опише с думи или да се покаже с жестове.

«ИГРАЧКА» ( 5 години )

Цел: ролево проиграване на ситуацията, отработване на навици за ефективно взаимодействие, емпатия, умение за сътрудничество.

Упражнението се  изпълнява по двойки. Едното дете от двойката притежава красива и много-любима играчка, с която много обича да си играе. Другото дете също иска да си поиграе с нея. Неговата задача е да уговори хазяина на играчката да му я даде да се поиграе с нея.

Важно: при изпълнение на това упражнение детето – хазяин на играчката дава друга играчка, която то трябва да представи като своята най-любима. Когато хазяина на играчката я даде но молещото го дете, упражнението се прекъсва и на детето се задава въпрос, защо си е дало играчката.

Източник: http://www.b17.ru/article/index_of_emotions1/

 

 

Упражнения за развитие на емпатия у 6 – 7 годишните деца

За хармоничния живот на човека е много важно да умее да разбира чувствата на другите – това е източник на благополучно общуване, безкористност и взаимност. При децата чувството емпатия (разбиране на чувствата на другия, съпреживяване) е заложено изначално. Запомнете: децата чувстват, кой ги обича и рядко грешат. Настроението на мама детето улавя лесно, но реагира на тревогата по съвсем противоположно, на пръв поглед, поведение: превъзбужда се, капризничи, упорства. То би могло да се оцени като абсурдна форма на съпреживяване, стремеж «да вземе върху себе си» мамината тревога. Тъжните мамини очи обезателно посяват в душата на детето тревога и безпокойство. Следете за проявленията на своето настроение, заемете се с «хигиената» на своята душа: детето е родено за радост, познание, самореализация. Радост и печал ще споделяте със своето дете. Но и в тъгата ще намерите своето удовлетворение: в тъжни и тревожни минути детето се обръща към вас, най-любимите му и близки хора, моли ви за защита, помощ, утеха и ласка. То се надява на вас, уверено е, че винаги ще намери във ваше лице разбиране, съчувствие, съпреживяване, че вие никога няма да го предадете!

Главният формиращ фактор в развитието на емпатията, както вече разбрахте, се явява самият живот, взаимоотношенията в семейството и тези с околния свят.

Предлагаме ви няколко упражнения, които ще помогнат на детето да се научи по-дълбоко да  разбира чувствата и настроенията на хората.

 

«Фотография» (за 4 годишни)

Разгледайте с детето вашия семеен албум. Показвайки му негови снимки  и тези на близките му, го питайте в какво настроение са били и какво са чувствали: удивление, уплаха, радост, тъга и т. н. Там, където детето се затруднява, му помогнете, разкажете му ситуацията, в която е била направена снимката. Упражнението позволява на детето да се ориентира в чувствата и емоциите,  укрепва семейните връзки и привързаност.

 

«Да тренираме емоциите си» (за 4 годишни)

Помолете детето: да се намуси, като:

  • есенен облак;
  • сърдит човек;
  • зла вълшебница.

Да се усмихне, като:

  • котка на слънце;
  • самото солнце;
  • като Буратино;
  • като хитрата лиса;
  • като радостно дете;
  • някой, който вижда чудо.

Да се разсърди, като:

  • дете, на което са отнели сладоледа;
  • две козлета на мост;
  • като човек, когото са ударили.

Да се уплаши, като:

  • дете, което се е изгубило в гората;
  • заек, видял вълк;
  • котенце, което е залаяло куче;

Да изрази умора, като:

  • бащата след работа;
  • човек, вдигал тежки товари;
  • мравка, влачеща голяма муха.

Да изрази:

  • турист, свялил тежкара раница;
  • дете, което се е трудило много, но е помогнало на майка си;
  • като уморен воин след победа.

http://psylist.net/pedagog/d06.htm

 

III упражнение „Кубче“

 

Цел: развитие на изразителността на движенията, вниманието и произволността.

Възраст: предучилищна.

 

Описание на играта.
1-и вариант. Възпитателят хвърля на пода кубче, на всяка стена на което е изобразено схематически лице. Всичките шест лица изобразяват различно емоционално състояние. Децата изобразяват съответстваща емоция. Този, който изпълни задачата по-добре от другите, ще хвърля кубчето следващия път.

2-и вариант. Детето хвърля кубчето, като казва предварително, кой ще имитира емоционалното състояние, изобразено на тази стена, която гледа нагоре. По-нататък кубчето хвърля този, който е изпълнил задачата.

 screenshot.263

http://psylist.net/pedagog/devexe088.htm

 

 

II Упражнение «Вълшебни балони». Развитие на емоционалната интелигентсност на децата

Цел: развитие на въображението, наблюдателността и изразителността на речта.

Възраст: предучилищна.

Описание на играта.

1-ви вариант. На децата се предлагат картинки с изображения на въздушни балони с разнообразна форма. Всяко дте си избира този балон, който му хареса най-много и разказва изразително за неговото настроение, ориентирайки се от формата (или цвета, ако балоните са цветни).

В случай на затрудненив възпитателят започва пръв. И неговият разказ може да бъде такъв: «Момиченце държало за връвчица кръгъл балон и на него му било добре с такава стопанка. Той радостно летял във въздуха. В един момент балонът забелязал в небето облак, който приличал на него, и той от удивление се изпънал».

2-ри вариант. На децата се представят картинки с изображение на въздушни балони с разнообразна форма. Всяко дте си избира балон и изобразява върху него схематично емоцията, която, по негово мнение, най-много подхожда на формата на този балон.

Варианти на балони:

screenshot.262

 

 

 

http://psylist.net/pedagog/devexe088.htm

 

 

Упражнения за развитие на емоционалната интелигентност на децата

«Прочети писмото»

Цел: развитие на способностите на детето да определя емоционално състояние по схематични изображения и да обединява различни изображения в единен сюжет.

Възраст: предучилищна.

Описание на играта. Пощальон (писмата може да подготови възрастния или детето) донася писма, но не обикновени, а шифровани: във всяко писмо са изобразени мимически по 2-3 емоционални състояния, които трябва да бъдат разшифровани. На детето се връчва писмо, и то разказва какво е «прочело» в него.

Когато детето се научи добре да съчинява разкази по кратки писма, може да увеличите количеството на изображенията, а също така може да му предложите само да съчинява и да напише писмо.

Варианти на писма и примерно разшифроване:

screenshot.260

 

 

 

 

Валеше слаб дъжд. Коля седеше до прозозреца и тъгуваше. Но изведнъж се показа слънце, дъждът спря и Коля радостно изтича на улицата.

screenshot.261

 

 

 

В едно ранно утро Альоша отиде на риболов. Хвърли въдицата и зачака рибата да клъвне. Седя дълго и внимателно гледа поплавъка, но рибата не кълвеше. Той се натъжи много. В един момент въдицата се огъна и постепенно започна да потъва. «Какво става?», запита се момчето. Дръпна въдицата, но тя само се огъна и аха да се счупи. Той се изплаши и започна да вика за помощ. Дойдоха рибари и му помогнаха. На въдицата се беше хванала голяма щука. Альоша започна да подскача от радост.

 

http://psylist.net/pedagog/devexe088.htm

Самоконтрол и саморегулация при децата

Развитие на уменията за самоконтрол и саморегулиране при децата от предучилищна възраст

 – Джоди, виж какво ме е затиснала да правя мама.

 – Какво? Игри за малки деца – присмя се Джоди и седна на масата до приятеля си, за да разгледа по-отблизо детската игра.

 – Ха направи тази фигура де! Искам да те видя.

 – Фасулско, само гледай.

Тео гледаше, но освен мъчителните безрезултатни опити на приятелката му да направи фигурката – друго не виждаше.

 – Предаваш ли се? – попита тържествуващ Тео.

 – Само ако и ти се предадеш – отвърна, без да пада на гръб, Джоди.

 – Предавам се. Ако можех да я направя, нямаше да седя тук, а щях да съм навън на игра.

 – Тогава да се захващаме за работа – предложи момиченцето. Първо да разгледаме добре образеца.

 – Притрябвал ми е! – махна с ръка, пренебрежително, Тео.

 – Няма друг начин. Трябва да го разгледаме внимателно и да го следваме стъпка по стъпка.

 – Започва да се получава – извика той, след което с едно дружно „Ура“ двамата изхвърчаха навън.

 
Самоконтролът е неразделна част от всяка човешка дейност и е насочен към предотвратяване на възможните или откриване на вече извършени грешки. С други думи, с помощта на самоконтрола, човек всеки път осъзнава правилността на своите действия, включително, по време на игра в училище или в труда.

Една от съществените разлики в познавателната дейност на „успешните“ и „неуспешни“ ученици е разликата в способността да упражняват самоконтрол и саморегулация на действията си. „Неуспешните“ученици, дори при познаване и разбиране на правилата, по които трябва да действат, се затрудняват в самостоятелното изпълнение на задача, която изисква определени умствени операции да се изпълняват в определена последователност и се нуждаят постоянно от помощта на възрастния. Развитието на способността за самоконтрол и саморегулиране започва в предучилищна възраст и протича по естествен и ефективен начин в различните „игри с правила.“

Също така, способността да съпоставят работата си с образеца и да се правят изводи (за откриване на грешки или да се провери коректността на работа) – е важен елемент на самоконтрола, които трябва да бъдат научен.

Предлагаме ви някои упражнения за развиване на уменията на самоконтрол при децата.

1. Игра „Направи същото.“

 

Тази игра предлага различни варианти. Например, възрастният поставя на масата една пирамидата, на която пръстени са поставени във възходящ, по размери, ред (отгоре на долу). На децата се предлага да се построят същата пирамида.

Може да им се предложи, с геометричните фигури, които имат, да направят несложен фриз или рисунка, например:

а) квадрат от триъгълници по зададен образец:

б) елха от триъгълници:

 

в) фриз от геометрични фигури:

г) композиция

 д) да разложат геометричните фигури в зададен ред:

Задачите леко се видоизменят. Например, задачата с пирамидата: възрастния построява пирамида от пет колелца с различен цвят, подредени в определен ред. Играчката е добре позната на децата, само че сега се следва последователността на цветовете, независимо от размера.

Всяко дете трябва да построи пирамидата в съответствие с образеца. След това задачата се усложнява. Например, на детето се дава картонче с нарисувани цветни кръгчета, които имат различни размери:

Следва:  Развитие на уменията за самоконтрол и саморегулиране при децата от ранна училищна възраст

Превод от руски: littlejody

Източник: http://adalin.mospsy.ru/l_01_06.shtml

Следва: Развитие на уменията за самоконтрол и саморегулиране при децата от ранна училищна възраст

Изграждане на емоционалната интелигентност у децата

В предишния пост стана въпрос за това, що е емоционална интелигентност… или защо е важно да разпознаваме чувствата си?

 Способността да идентифицираме, оценяваме и управляваме емоциите си, както и тези на другите около нас може да се нарече емоционална интелигентност.
Още в ранна възраст детето започва да се учи да управлява емоциите си. Родителите му са тези, които стимулират формирането и развитието на емоционалния интелект на своето дете, като го насърчават да изразява своите чувства и емоции с думи (например, радост, тъга, гняв, щастие). Така детето започва да разбира какво чувства и изгражда умение да го изказва.
Емоционалната интелигентност е тази, която ни помага да разберем кои сме наистина зад „начина ни на мислене” и как се „представяме” пред другите. Показтелна е затова как се справяме със стреса, гнева, страховете ни, безпокойството и депресията.Тя включва в себе си категории като

социална компетентност, самоконтрол и оптимизъм.

Въпреки че емоционалната интелигентност е присъща на човешката природа, тя трябва – подобно на рационалната интелигентност, да бъде възпитавана. За пробуждането на емоционален аспект на личността е необходима целенасочена дейност в семейната среда. Семейното обкръжение е от основно значение. Всичко започва през „първите седем”. Емоционалната грамотност е толкова важна, колкото и обучението по математика и граматика. Часовете за изследване на „Аз-а”, за „социално развитие” отдавна не се възприемат като екзотична практика в училищата в Америка и Европа. Емоциите са в центъра на умението да се живее. Възпитанието на чувствата е елемент от цялостното възпитание на детето. Всеки етап от неговото развитие се характеризира със специфични особености в психичното функциониране и усилията по отношение развитието на неговата емоционална компетентност трябва да са съобразени с това.
Добре е детето да бъде приучвано към самоконтрол. Ако му се помогне да изгради нагласа към предимно положително мислене и преживявания, няма да му се налага често да се ограничава и да контролира негативни чувства. Още повече, че емоциите също могат да бъдат заучавани. Колкото по-дълго преживяваме тъга, страх, гняв, толкова по-често ще се връщаме към тези състояния. И обратно, доминирането на положителното настроение и чувства, възпроизвежда повече положителни такива. Важно е да се знае, че емоциите са заразни. Не можем да очакваме, че в условията на потискаща среда, конфликтни взаимоотношения и агресия, детето ще расте спокойно, уверено и щастливо.
За родителя е достатъчно да наблюдава поведението и реакциите на детето в ежедневието и да се стреми да стимулира положителните емоции и нагласи и да ограничава негативното възприятие, преживявания и действия.
В случай, че има неща, които го безпокоят или с които смята, че не знае как или не може да се справи, най-добре е да се обърне към детски консултант.
Личният пример на родителите е основен модел за подражание от детето. Емоционалната интелигентност и нейният коефициент обаче, не се предава задължително „по наследство”. Това, че родителите или един от тях, са по-затворени и необщителни, не означава, че не притежават развити социални умения, а още по-малко от това следва, че детето им ще изпитва някакъв социален дефицит. Дори напротив, на принципа на компенсацията, детето може да развие по-голяма активност в социалните взаимоотношения. Но не количеството, а качеството на общуването е важно. Хубавата новина е, че социалните умения могат да се учат и развиват, стига да е осъзната необходимостта и ползата от това.
Много важно е родителите да осъзнаят, че емоционалната интелигентност е въпрос на разбиране на собственото ни поведение и това на околните, на отношението ни към всичко, което може да въздейства на нашето Аз.
Необходимо е родителите да помагат за възпитаване на емоциите, не за да ги приравнят към дадени правила, а за да балансират проявите на дадена емоция и да предотвратят объркването или подтискането й.

Как да повишим емоционалната си интелигентност? Как да подобрим емоционалния си интелект?
Емоционалният интелект не е даденост. Той е навик, като умението да караш колело. И като всеки един навик, може да се развие. Как?
1. Всички емоции, и най-вече негативните, трябва да бъдат осъзнати. Ние можем да лъжем, когото си искате, но не и себе си, особено, когато става дума за социално приемливото поведение. Можем да признаем на себе си (но не и на другите): “Този филм е нелепа сълзлива мелодрама, но успя да ме трогне и разплаче!”.
2. Трябва да преценим речниковия си запас. Колко думи използваме за обозначаване на чувства? Ако преценим, че речникът ни е беден, трябва да се заемем се с разширяване на своите познания. Как ще се научим да различаваме чувствата, ако не знаем дори техните названия?
3. Какви изобщо биват емоциите можем да се разберем от околните. Още повече, никак не е лошо да сме наясно с усещанията на хората, с които общуваме. Дали познаваме на 100% техните емоции? А ако се поинтересуваме или споделим своите усещания и помолим за същото?
4. Заобикалящите ни хора са източник на разнообразни емоционални реакции. Трябва да ги наблюдаваме: по какъв начин те реагират на изискванията към тях, на претенциите, на приятните новини, на агресията, на комплиментите. Така ще намерим нови начини за реагиране на типови ситуации.
5. Можем ли да се контролираме? Смята се, че контролът (който е усещането, че много в живота зависи от вас, а не от обстоятелствата) силно способства за развитието на емоционалния интелект.
Както всяко друго умение, така и емоционалната интелигентност може да се развива. Това става като разпознаваме и изразяваме на чувствата си и като проявяваме заинтересованост към емоциите на другите. Важно е да се научим да овладяваме и управляваме гнева и агресивността си, а не да ги потискаме, както и да отстояваме собственото си мнение без страх от това, че ще бъдем отхвърлени.
  
Когато се справим със себе си, сме готови да предадем този си опит и на своите деца.

Previous Older Entries

%d bloggers like this: