Картотека на игри за развитие на емоционално-волевата сфера у децата на 5-6 години – I част

 

«РИСУВАНЕ» ( за 5 годишни )

Цел: развитие на емпатия и творческо въображение.

На децата се дава задача: „Нарисувайте добро животно и го назовете с

ласкаво име, наградете го с някакво вълшебно средство.“

Рисуването се провежда под тиха спокойна музика, с бои или

ярки тебешири, флумастери на чиста бяла хартия.

След това организирайте конкурс за най-доброто животно. На победителят се връчва грамота.

 

«ДА СИ НАПРАВИМ ПОДАРЪК ЕДИН НА ДРУГ В КРЪГ»( 5 години )

Цел: развитие у децата на чувстването един на друг, да разбират настроението на другия, развитие на емпатия.

Водещият дава задача всеки да направи на своя съсед вдясно подарък, но не някакъв конкретен подарък, а измислен: „Какво бихте желали да подарите именно на това дете? Подарете този подарък, който, по ваше мнение, сега му е особено нужен.“ Подарък може да се опише с думи или да се покаже с жестове.

«ИГРАЧКА» ( 5 години )

Цел: ролево проиграване на ситуацията, отработване на навици за ефективно взаимодействие, емпатия, умение за сътрудничество.

Упражнението се  изпълнява по двойки. Едното дете от двойката притежава красива и много-любима играчка, с която много обича да си играе. Другото дете също иска да си поиграе с нея. Неговата задача е да уговори хазяина на играчката да му я даде да се поиграе с нея.

Важно: при изпълнение на това упражнение детето – хазяин на играчката дава друга играчка, която то трябва да представи като своята най-любима. Когато хазяина на играчката я даде но молещото го дете, упражнението се прекъсва и на детето се задава въпрос, защо си е дало играчката.

Източник: http://www.b17.ru/article/index_of_emotions1/

 

 

Упражнения за развитие на емпатия у 6 – 7 годишните деца

За хармоничния живот на човека е много важно да умее да разбира чувствата на другите – това е източник на благополучно общуване, безкористност и взаимност. При децата чувството емпатия (разбиране на чувствата на другия, съпреживяване) е заложено изначално. Запомнете: децата чувстват, кой ги обича и рядко грешат. Настроението на мама детето улавя лесно, но реагира на тревогата по съвсем противоположно, на пръв поглед, поведение: превъзбужда се, капризничи, упорства. То би могло да се оцени като абсурдна форма на съпреживяване, стремеж «да вземе върху себе си» мамината тревога. Тъжните мамини очи обезателно посяват в душата на детето тревога и безпокойство. Следете за проявленията на своето настроение, заемете се с «хигиената» на своята душа: детето е родено за радост, познание, самореализация. Радост и печал ще споделяте със своето дете. Но и в тъгата ще намерите своето удовлетворение: в тъжни и тревожни минути детето се обръща към вас, най-любимите му и близки хора, моли ви за защита, помощ, утеха и ласка. То се надява на вас, уверено е, че винаги ще намери във ваше лице разбиране, съчувствие, съпреживяване, че вие никога няма да го предадете!

Главният формиращ фактор в развитието на емпатията, както вече разбрахте, се явява самият живот, взаимоотношенията в семейството и тези с околния свят.

Предлагаме ви няколко упражнения, които ще помогнат на детето да се научи по-дълбоко да  разбира чувствата и настроенията на хората.

 

«Фотография» (за 4 годишни)

Разгледайте с детето вашия семеен албум. Показвайки му негови снимки  и тези на близките му, го питайте в какво настроение са били и какво са чувствали: удивление, уплаха, радост, тъга и т. н. Там, където детето се затруднява, му помогнете, разкажете му ситуацията, в която е била направена снимката. Упражнението позволява на детето да се ориентира в чувствата и емоциите,  укрепва семейните връзки и привързаност.

 

«Да тренираме емоциите си» (за 4 годишни)

Помолете детето: да се намуси, като:

• есенен облак;
• сърдит човек;
• зла вълшебница.

Да се усмихне, като:

• котка на слънце;
• самото солнце;
• като Буратино;
• като хитрата лиса;
• като радостно дете;
• някой, който вижда чудо.

Да се разсърди, като:

• дете, на което са отнели сладоледа;
• две козлета на мост;
• като човек, когото са ударили.

Да се уплаши, като:

• дете, което се е изгубило в гората;
• заек, видял вълк;
• котенце, което е залаяло куче;

Да изрази умора, като:

• бащата след работа;
• човек, вдигал тежки товари;
• мравка, влачеща голяма муха.

Да изрази:

• турист, свялил тежкара раница;
• дете, което се е трудило много, но е помогнало на майка си;
• като уморен воин след победа.

http://psylist.net/pedagog/d06.htm

 

Да научим децата да мислят творчески

Идеите на ТРИЗ-педагогиката започнаха да интересуват все повече педагози, тъй като в съвременното образование се постави остро задачата да се възпитават творчески личности, подготвени за стабилно решаване на нестандартни задачи в различни области на дейност.

Предучилищната възраст е уникален период. От това как ще се формира детето, зависи какъв ще бъде неговият живот и именно затова е важно да не се изпуска този период за разкриването на творческия потенциал на всяко дете. Адаптираната към предучилищна възраст ТРИЗ-технология позволява да се възпитават и обу­чават децата под надслова «Творчество във всичко!».

Целта на използването на дадената технология в детската градина се явява развитие, от една страна на такива качества на мисленето, като гъвкавост, под­вижност, системност, диалектичност; от друга – изследователска активнос­т, стремеж към търсене на новото; развитие на речта и творческото въображение.

В няколко поредни постинга ще ви предложа занимания, които съм провеждала и, уверявам ви, децата приемат с голямо удоволствие. За учителя, смея да твърдя, удоволствието е още по-голямо.

Занимание 3 (Социален свят)

Противеречие в ситуациите

Цел:

Обучение в откриването на противоречия в различни жизнени ситуации;

Ориентиране на децата към здравословен начин на живот.

Обурудване

бинт; шал.

1. Противоречие в болестите

Влиза Играчка със завързано гърло — «разболяла се е». Децата започват да й съчувстват (да те боли е лошо), а Играчката започва да им  доказва, че е хубаво да си болен (всички те обичат, съжаляват те, можеш да гледаш телевизия цял ден, мама винаги е до теб и н.).

Учителката предлага да назоват, какво е лошото на боледуването.

В резултат на анализа се изяснява, че дори в боледуването да има и добри и лоши, неща по-добре е да не боледуваме.

2. Игра «Простуда»

Сюжет на играта

Едно дете играе ролята на «Простудата», дете, с омотан около вратлето шал, което гони другите деца, за да ги разболее.

В края на играта е желателно да се обсъди, какво трябва да правим, за да не се простудяваме наистина.

3. Анализ на проблемната ситуация

Животът на здравото дете е много по интересен и разнообразен, отколкото на болното. Играчката назовава различни ситуации (да гледаш телевизия, да се къпеш в реката, морето, да играеш на улицата, в парка, да рисуваш и др.), а децата анализират, кое е хубаво и кое е лошото в тях. В края се прави извода, че във всяка ситуация има нещо хубаво и нещо лощо.

4. Оценка на заниманието

В края на заниманието се прави обобщение, с цел да научим децата на рефлексивен анализ. (С какво се занимавахме днес? Какво ново научихте ? Кое беше най-интересното? Има ли нещо, което не разбрахте?’и др.). Обобщенията се про­веждат под най-разнообразни форми: с игрите «Интервю», «Банка за новости», «Довърши изречението» и др., обсъждат се планове за бъдещето («Ето, ние днес научихме …, а следващия път ще разберем и …»), обсъждат се получените резултати от продуктивната дейност и др.

III упражнение „Кубче“

 

Цел: развитие на изразителността на движенията, вниманието и произволността.

Възраст: предучилищна.

 

Описание на играта.
1-и вариант. Възпитателят хвърля на пода кубче, на всяка стена на което е изобразено схематически лице. Всичките шест лица изобразяват различно емоционално състояние. Децата изобразяват съответстваща емоция. Този, който изпълни задачата по-добре от другите, ще хвърля кубчето следващия път.

2-и вариант. Детето хвърля кубчето, като казва предварително, кой ще имитира емоционалното състояние, изобразено на тази стена, която гледа нагоре. По-нататък кубчето хвърля този, който е изпълнил задачата.

 

http://psylist.net/pedagog/devexe088.htm

 

 

II Упражнение «Вълшебни балони». Развитие на емоционалната интелигентсност на децата

Цел: развитие на въображението, наблюдателността и изразителността на речта.

Възраст: предучилищна.

Описание на играта.

1-ви вариант. На децата се предлагат картинки с изображения на въздушни балони с разнообразна форма. Всяко дте си избира този балон, който му хареса най-много и разказва изразително за неговото настроение, ориентирайки се от формата (или цвета, ако балоните са цветни).

В случай на затрудненив възпитателят започва пръв. И неговият разказ може да бъде такъв: «Момиченце държало за връвчица кръгъл балон и на него му било добре с такава стопанка. Той радостно летял във въздуха. В един момент балонът забелязал в небето облак, който приличал на него, и той от удивление се изпънал».

2-ри вариант. На децата се представят картинки с изображение на въздушни балони с разнообразна форма. Всяко дте си избира балон и изобразява върху него схематично емоцията, която, по негово мнение, най-много подхожда на формата на този балон.

Варианти на балони:

 

 

 

http://psylist.net/pedagog/devexe088.htm

 

 

Упражнения за развитие на емоционалната интелигентност на децата

«Прочети писмото»

Цел: развитие на способностите на детето да определя емоционално състояние по схематични изображения и да обединява различни изображения в единен сюжет.

Възраст: предучилищна.

Описание на играта. Пощальон (писмата може да подготови възрастния или детето) донася писма, но не обикновени, а шифровани: във всяко писмо са изобразени мимически по 2-3 емоционални състояния, които трябва да бъдат разшифровани. На детето се връчва писмо, и то разказва какво е «прочело» в него.

Когато детето се научи добре да съчинява разкази по кратки писма, може да увеличите количеството на изображенията, а също така може да му предложите само да съчинява и да напише писмо.

Варианти на писма и примерно разшифроване:

 

 

 

 

Валеше слаб дъжд. Коля седеше до прозозреца и тъгуваше. Но изведнъж се показа слънце, дъждът спря и Коля радостно изтича на улицата.

 

 

 

В едно ранно утро Альоша отиде на риболов. Хвърли въдицата и зачака рибата да клъвне. Седя дълго и внимателно гледа поплавъка, но рибата не кълвеше. Той се натъжи много. В един момент въдицата се огъна и постепенно започна да потъва. «Какво става?», запита се момчето. Дръпна въдицата, но тя само се огъна и аха да се счупи. Той се изплаши и започна да вика за помощ. Дойдоха рибари и му помогнаха. На въдицата се беше хванала голяма щука. Альоша започна да подскача от радост.

 

http://psylist.net/pedagog/devexe088.htm

ТРИЗ и «тайната на двойното»

 

Игри за намиране на външни и вътрешни ресурси

 

Пример “Помогни на Пепеляшка”

Пепеляшка замесила тесто. Когато дошло време да го разточи, видяла, че няма точилка. А мащехата й и наредила за обяд да изпече баница. С какво може Пепеляшка да разточи тестото?

 

Отговори на децата: да поиска точилка ит съседите; да си купи от магазина; може да го направи с празна бутилка; или да намети кръгла тояжка, да я измие и да точи с нея; да реже тестото на малки късчета, а след това да ги натисне с нещо твърдо.

 

На втория етап на децата се предлагат игри с противоречия, които те решават с помощта на алгоритъм.

 

Пример: “Учените създали нова порода зайци. Вънешно те приличали на обикновените зайци, но всички били с черен цвят. Какви проблеми възникват за новите зайци? Как да им помогнем да преживеят?”

 

Отговори на децата: (Черният заек лесно ще го хваща лиса . . . Особено добре се вижда на сняг . . .

Сега те трябва да живеят само под земята или там, където въобще няма сняг, а само черна земя. И трябва да се разхождат само през нощта. Трябва да живеят с хората, за да се грижат за тях и да ги пазят.)

 

Началото на мисленето, началото на интелекта е там, където детето вижда противоречие, “тайната на двойното”. Учителката трябва винаги да провокира децата да откриват противоречията в едно или друго явление и да ги разрешават.

 

Разрешаването на противоречия е важен етап в мисловната дейност на детето. За  това съществува цяла система от методи и прийоми, които педагозите могат да изпозлват в игрови и приказни задачи.

 

Метод на фокалните обекти (МФО) – пренасяне свойствата на един или на няколко обекта на друг

 

Например, топка. Каква е тя? Смееща се, летяща, вкусна; разказваща приказки за лека нощ . . .

 

Този метод позволява на децата не само да развиват своето въображение, реч и фантазия, но и да управляват своето мислене. Използвайки метода МФО могат да се  измислят фантастични животни: да им се измислят имена, кои са техните родители, къде живеят и с какво се хранят, или на децата се предлагт картинки “забавни животни”, “пиктограми”, а те трябва да ги назоват и да направят презентация.

 

Например “Лъвомаймун”. Негови родители са: лъвът и маймуната. Живеят в топлите страни. Бягат много бързо и се катерят ловко по дърветата. Могат бързо да избягат от  враговете си и да со откъснат плодове от високите дървета . . .

 

Метод на “Системния анализ” 

Той помага да разглеждаме света в система, като съвкупност от свързани помежду си, по определен начин, елементи, удобно функциониращи между себе си. Неговата цел е да се определи ролята и функцията на обектите и тяхното взаимодействие по всеки подсистемен и надсистемен елемент.

 

Например: Система “Жабок”, Подсистема (частите на системата) – крачета, очи, кръвоносна система, Надсистема (по-сложна система, в която влиза разглежданата система) – водоем.

 

Учителката, респективнородителят, задава въпроси: “Какво би станало, ако жабите изчезнат?”, “За какво са нужни те?”, “Каква е ползата от тях?” (Децата предлагат варианти на своите отговори, съждения). В резултат на това стигат до извода, че всичко в този свят е устроено системно и ако нарушим едно звено от тази верига, то непременно ще се наруши друго звено (друга система).

Източник: http://festival.1september.ru/articles/314082/