Диспраксия

По последни изследвания в световен мащаб около 10% от населението е засегнато от този проблем. Статистически погледнато, в клас от 30 деца, 3 от тях ще бъдат засегнати от диспраксия. Необходимо е това нарушение да бъде добре разбрано и навременно диагностицирано, тъй като диспраксията би могла сериозно да попречи на справянето на детето в училище или на реализирането на възрастния пациент както в личен, така и в професионален план.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ДИСПРАКСИЯ:
Нарушение на планирането и автоматизирането на волевите движения. Диспраксията е скрито нарушение или наричана още синдромът на несръчното дете. За да обобщим – диспраксията е несъответствие между планираното и впоследствие реализирано движение без да е налице интелектуален или обучителен дефицит.

СИМПТОМИ НА ДИСПРАКСИЧНОТО ДЕТЕ:
* то е непохватно – всичко, до което се докосне, се обръща, чупи, пада, къса се;
* има нужда от помощ, за да се облече, да се измие, да се избърше;
* храни се бавно и много се цапа, не успява да нареже месото си, нито да обели плодовете при хранене;
* затруднява се да намира нещата си, да подрежда, да се организира, забравя ученическата си чанта;
* не обича да играе с конструктори, да подрежда пъзели, затруднява се да запомни и следва правилата на игрите, измисля си други;
* изключително трудно му е да пише /дисграфия/, рисунките му са бедни, често са характеризирани като незрели. С течение на времето, детето се развива, но недостатъчно, зада компенсира, не успява да следва темповете на писане в училище;
* предпочита да изписва букви, съдържащи прави елементи, докато овалните елементи го затрудняват;
* успява изключително трудно да постигне свързано писане на букви;
* бавно е, несръчно, резултатът от писането му е нечетлив, с много задрасквания и смачкани листове;
* не може да си служи с линия, компас, гумичка, ножици;
* лесно се разсейва и му е трудно да се концентрира в клас, забравя инструкциите, които са му дадени;
* затруднява се да хвърля и да хваща топка, затруднява се да върти педалите на колелото и не може да го кара без помощни колела;
* има нарушения на мускулния тонус – например, затруднява се да затваря врати;

ВИДОВЕ ДИСПРАКСИЯ:
Ще се спра на два от видовете диспраксия:

ОРАЛНА ДИСПРАКСИЯ – нарушение на координацията на мускулите на езика, устните, челюстта и небцето в етапа на програмиране последователността на артикулаторните движения, позволяващи трансформирането на звуковете в думи. Тези затруднения се манифестират с:
– забавяне в говорното продуциране
– лошо и неясно артикулирани думи
– трудност да бъдат контролирани дебита и интензивността на речта
Важно е да се отбележи, че въпреки тези затруднения, пациентът разбира много добре речта и знае какво иска да каже.

МОТОРНА ДИСПРАКСИЯ – нарушение на координацията на мускулите, например на ръцете , пръстите, китките на ръката, краката, глезените в етапа на програмиране последователността на движения и жестове, които ще позволят достигането на планираната цел /напр., плуване, каране на колело, качване по стълби и т.н./. Тоест, жестовете и движенията на тялото не винаги са адекватни на контекста. Към моторната диспраксия спада и дисграфията – нарушение на координацията на движенията на пръстите, изразяващи се в затруднена графична продукция на букви и цифри, а също и при рисуване.

ТРУДНОСТИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ МОТОРНАТА ДИСПРАКСИЯ:

В ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ:
– забавяне на двигателно ниво – при лазенето, сядането, ставането, прохождането;
– трудности при тичане, скачане, хвърляне или улавяне на топка;
– качване или слизане по стълби;
– трудности при самостоятелно обличане;
– често падане;
– непохватно държане на молива;
– трудности при боравене с прибори;
– трудности при игри с конструктор;
– трудности при рязане;

В УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ:
– същите трудности както при деца от предучилищна възраст;
– трудности да препише информация от дъската;
– писането и рисуването са трудни и незрели за възрастта;
– трудности да подреди раницата си за училище, да оправи леглото си;
– трудности по математика и геометрия;
– трудности при спортни активности;
– трудности при артистични дейности – рисуване, танцуване; при шиене;

ПРИ ВЪЗРАСТНИТЕ:
– трудности при бръснене, при гримиране, при сресване;
– трудности при гладене, сгъване на дрехи;
– трудности при свирене на музикални инструменти;
– трудности при белене на плодове и зеленчуци;

ПРЕПОРЪКИ:
При съмнения, че дадено дете демонстрира диспраксични проблеми, следва да се направи консултация с невролог. Той ще определи вида и произхода на нарушението.
Ако профилът съответства на орална диспраксия, се препоръчва:
– работа с логопед;
Ако профилът съответства на моторна диспраксия, се препоръчва:
– детето да бъде записано да тренира бойни изкуства /например, карате/, гимнастика, на танци;
– семейни активности, развиващи координацията – плуване, аеробика, колоездене;
– детето да се грижи за животно – да го мие, да го храни;
– игри с конструктори;
– конструктивни игри от типа изработване на модели на самолети, кораби;
– работа с пластелин;
– да помага в кухнята – да меси тесто, да бели зеленчуци и т.н.;
– сгъване на хартия – изкуството оригами;
– рисуване;

КАК ДА ЗАПОЗНАЕМ ДЕЦАТА С ДИСПРАКСИЯТА ИМ, КАК ДА ИМ Я ОБЯСНИМ ?

Няма да забравя обяснениeто, което даде за своята диспраксия на родителите си мой пациент, когато беше на 6-7 г.в. След като беше разговарял с мен за проблема си, той измисли ето това обяснение:
„В нашата глава има влак и релси. Влакът минава върху релсите, за да каже на мускулите какво трябва да правят. Аз също имам влак и релси, но моите релси са се преплели и поради това моят влак се движи по-бавно. Ето затова понякога имам нужда от малко помощ и трябва да сте по-търпеливи с мен.“
Това е чудесно обяснение, дошло от сърцето на едно дете, неговият начин да запознае другите с диспраксията си.
Аз също бих искала да дам простичък пример – в началото бебето не умее да прави почти нищо, то трябва да се научи. Когато започне да се учи да се храни с лъжица, то не успява да я държи както трябва, не успява да я напълни добре, обръща я на обратно и храната пада от нея, трудно му е да я приближи до устата си. Но, когато прави тези жестове многократно, то се справя все по-добре и по-добре, става все по-точно в движенията си. Не се налага вече да контролира всеки свой жест. Всъщност, мозъкът му е регистрирал план – една „рецепта“ как да извършва действията и в каква последователност. То вече няма нужда да мисли по какъв начин да го направи, всичко е автоматизирано. Проблемът при диспраксичните деца е, че не успяват добре да си спомнят „рецептите“. Те винаги трябва да внимават, затова не успяват да правят две неща едновременно.
Друг мой пациент ми каза – „Видя ли, мина много време, но станах умен!“. В действителност, да бъдеш диспраксичен не означава, че не си умен. Напротив, голяма част от диспраксиците са много умни. Това просто означава, че на тях ще им се налага да полагат повече усилия, за да се справят с определени неща и че това ще им отнема повече време, отколкото на останалите. В този смисъл диспраксията не е болест, не се оздравява от нея, но човек се научава да живее с нея, да се справя и да преодолява трудностите.

Автор: логопед София Вълнеева

Източник:http://www.logopedia-bg.com/

Advertisements

Шуслерови соли за домашната аптечка

Предлагаме Ви няколко Шуслерови соли, които помагат при най-често срещаните заболявания, като възпалено гърло, разтройство, повръщане, колики, хрема, кашлица, температура. Описната дозировка е за възрастни и деца над 6 години.За най-малките се препоръчва половината от нея.

Шуслерова сол N3

  • При болки, сухота, зачервяване и подуване на гърлото – на всеки 15 минути по 1 таблетка.
  • При главоболие и червено лице – в гореща течност по 5 таблетки няколко пъти на ден.
  • При болезнена и суха кашлиц а – на всеки 15 минути по 1 таблетка.
  • При липса на апетит при малки деца, в случай че се дължи на анемично състояние – по 1 таблетка на всеки час.
  • При оток и подутини от удар и  падане – на всеки 10-15 минути по 1 таблетка до преминаване на болката и подуването.
  • Повръщане – на всеки 15 минути по 1 таблетка.
  • При първи симптоми на простуда – на всеки 10 минути по 1 таблетка.
  • При температура до 38.5 градуса – на всеки 10 минути по 1 таблетка.

 

Шуслерова сол N4

  • При бял налеп на сливиците – 3 пъти по 2 табетки на ден.
  • При кашлица с бели храчки – 3 пъти по 2 таблетки на ден.
  • При липса на апетит при деца и при наличие на бяло-сиви секрети ( например секрет от ухото) – по 2 таблетки 3 пъти на ден.
  • При оток и подутини от удар и падане – 4 пъти по 1 таблетка на ден след като болката е преминала.
  • Три седмици преди ваксинация на бебето и детето заедно със Шуслерова сол N11 4 пъти на ден по 1 таблетка от всяка сол.

 Шуслерова сол N5 

  • При уголемени сливици – на всеки час по 2 таблетки.
  • При главоболие и бледост – в гореща течност по 5 таблетки няколко пъти на ден.
  • Напикаване при децата, ако се дължи на нервност – 4 пъти дневно по 1 таблетка.
  • При температура над 38.5 градуса на всеки 10 минути по 1 таблетка.

 

Шуслерова сол N7

  • При пронизващо главоболие – в гореща течност по 5 таблетки няколко пъти на ден.
  • При газове и подуване на корема – 10 таблетки в гореща вода 2-3 пъти на ден.
  • При кашлица със спазми – на всеки 15 минути по 1 таблетка.

 

Шуслерова сол N9

  • При възпалени сливици – на всеки час по 2 таблетки
  • При повръщане с кисела миризма – на 30 минути по 1 таблетка
  • За страдащите от чести простуди профилактично заедно с  Шуслерова сол N11 по 2 таблетки от всяка сол 3 пъти на ден.

 

Шуслерова сол N10

  • При колики и запек – 5-6 пъти по 1 таблетка на ден
  • Напикаване при децата – 4-5 пъти по 1 таблетка на ден
  • При повръщане на горчива течност – на 15 минути по 1 таблетка
  • При разтройство със зеленикави изпражнения – на всеки 10 минути по 1 таблетка

 

Солите на д-р Шуслер могат да бъдат приемани заедно с традиционни медикаменти. Те нямат странични ефекти. Следвайте препоръчителният прием. Запомнете, че приемането на повече от 100 таблетки на ден има разхлабващ ефект. Ефектът на Шуслеровите соли не се влияе от кафето, ако го приемате в нормални количества. Същото се отнася и  за други стимулиращи вещества като алкохол и никотин.

Как да сложим край на честите хреми при децата?

Хремата – възпаление на носната лигавица, придружено с отделяне на секрети и запушване на носа, което често обхваща и лигавицата на фаринкса и околоносните кухини, е добре позната за малчуганите, посещаващи ясла и детска градина. В тази среда се разпространяват риновируси (по въздуха или при допир до кожата), като често в хода на инфекцията върху възпалените лигавици попадат и други бактерии и се стига до усложнения.

Родителите се обръщат към лекаря на детето с оплаквания за обилна хрема, понякога придружена и с кашлица (поради стичащите се в гърлото секрети). Това състояние може да продължи със седмици или да се редуват епизоди на подобрение и влошаване. Според педиатрите за децата до предучилищна възраст е нормално да прекарат 8 до 12 респираторни инфекции годишно.

1. „Тренировка” на организма за здраве

Колкото и да са неприятни симптомите на всички чести простудни заболявания, не бива да забравяте, че този период играе важна роля за изграждането на имунната система. По този начин, в контакт с причинителите на болести, тя се „тренира”. Окончателното завършване на целия процес се случва около 15-та година.

Какво е важно да не пропускате междувременно:

Помогнете на детето, като му осигурите достатъчно време да се излекува от инфекцията.
Възстановяването на организма след прекарано простудно заболяване е необходим етап, който не бива да се пропуска!

Две са основните грешки, които правят родителите. Изпращат детето в яслата/градината болно или с недоизлекувана инфекция. Или след период на домашно лечение бързат да го върнат на занятия (поради заетост и невъзможност някой да се грижи за него у дома) и организмът бързо се поддава при нова среща с вирусите. Неправилното лечение или самолечение – с продължителна употреба на капки за нос, с често (неоправдано) включване на антибиотици, прекаляването с използването на антипиретици при леко повишаване на температурата, заключват омагьосания кръг, в който попада така нареченото „често боледуващо дете”.

2. Как да помогнете на детето?

При поява на хрема (първи симптоми за настъпващо простудно заболяване – кихане, изсъхване на носа и гърлото, начало на водниста, бистра секреция), започнете да давате през половин час по 1 таблетка Шуслерова сол №3 железен фосфат.
При засилване на секретите, както и при жилави, бели секрети – добавете през половин час и Шуслерова сол №4 калиев хлорид.

 

При хронифициране на хремата и при жълтеникаво-зеленикави гнойни секрети включете и Шуслерова сол №6 калиев сулфат – по 1 таблетка до 6 пъти дневно.

 

След овладяване на острата фаза приемът на трите соли е по 1-2 таблетки от всяка три пъти дневно за 1-2 седмици. Това ще стабилизира организма и ще предотврати скорошна нова инфекция.
При хрема променете режима на хранене! Според натуропатията в този период детето трябва да се придържа към диета без животински белтъчини – прясно и кисело мляко, сирене, кашкавал, салами, месо. Ограничете също ориза, хляба, картофите. Всички те увеличават образуването на слуз. За подсилване на организма ежедневно е нужно да се консумират узрели плодове и зеленчуци – зеленчуците е добре да са задушени на пара.
Не насилвайте детето да се храни, ако няма апетит, но настоявайте да приема много течности (най-вече топли – чай с мед и лимон, топла вода, зеленчуков бульон) – те подпомагат втечняването на слузта и улесняват отделянето на секретите.
Медът има добро противомикробно и засилващо действие, но трябва да подберете качествен продукт. Мед не се дава преди първата година на детето!
Витамините и минералите (витамин С, витамин А, витамин Е, цинк) засилват имунитета и имат детоксикиращо действие, с което подпомагат организма в борбата с инфекцията и облекчават неприятните симптоми. Полезни са сок от бъз или нар, отвара от шипки.

 

Внимание: при чести или хронични хреми трябва да се внимава за симптоми като заглъхване, секрет или болка в ушите. Възможни са усложнения в уши, гърло, синуси, които не бива да се изпускат безконтролно.
Следете също за признаци за развиваща се бактериална инфекция: влошаване на общото състояние на детето, повишаване на температурата (или устойчиво поддържане на висока температура), болки и възпалено гърло.

Източник: http://www.puls.bg/health/homeopathy/news_17783.html

%d bloggers like this: