Терапевтични приказки за деца и родители

Панталонките на Мечо

Случваше се Мама Меца и Татко Мецан да се скарат. Ходеха из къщата навъсени като два буреносни облака, които после се сблъскваха и започваха да сипят светкавици и гръмотевици. Тогава Мечо го беше страх. Той изтичваше в стаята си, затваряше вратата, пропълзяваше под леглото и гушваше малкото си зелено камионче. И него го беше страх.

Но както бурята отминава, така Мама Меца и Татко Мецан се сдобряваха и после всичко си беше по старому. И Мечо отново топуркаше весело из цялата къща. Така ставаше всеки път… Но днес Татко Мецан взе една чанта с дрехите си и си тръгна. Каза, че няма да се върне вече. Сигурно искаше да каже, че няма да се върне за вечеря.

Мама Меца обясни на Мечо, че сега ще живеят само двамата. Че Татко Мецан ще си има друг дом. Но Мечо не можеше да я разбере. „Защо му е друг дом? Не ни ли обича вече? Заради мен ли си тръгна?“ – такива въпроси се стрелкаха като разлютени пчели из главата му. Мама Меца го настани в скута си и го прегърна:

– Понякога възрастните мечки се налага да се разделят, за да се чувстват по-добре. Като онези цветенца в саксията, които разсаждахме, защото им беше станало тясно… Това няма нищо общо с теб. Каквото и да става, трябва да знаеш, че ние и двамата много те обичаме. „Хич и не искам да я слушам! Искам всичко да си бъде както преди! Не искам да се разделям с никого!“ – в главата на Мечо забръмчаха стършели. Той скочи от скута на мама Меца и изтича навън. Тича, тича както никога досега и неусетно се озова пред пещерата на горския вълшебник Смока.

Смока го погледна замислено, влезе в пещерата и донесе оттам някакъв парцал.
– Старите ми панталонки! – ахна Мечо. Смока му ги подаде.
– Любимите ми панталонки! Но вече са скъсани… Скъсах ги, докато се катерих по Високото Дърво. А това, закърпеното на коляното, е от времето, когато се учех да карам колело, а мама и татко ме държаха. А голямото петно е, когато мама ми даде пита с мед и аз си я прибрах в джоба, за да я изям на спокойствие по-късно. А шарената боя тук е от есента, когато с татко боядисвахме оградата… А сега вече за нищо не стават…
– Да ти ги закърпя ли? – предложи Смока и измъкна от един от невидимите си джобове игла и конец.
– Пак няма да вършат работа. Те всъщност се скъсаха така лошо, защото вече ми бяха станали малки… А толкова ги обичах… – разхлипа се Мечо и сам се зачуди: за панталонките ли плаче, или за това, че мама и татко няма да живеят вече заедно.

Смока се настани до Мечо, извади една ножица и за ужас на мечето започна да реже панталонките. После взе иглата и конеца. Мечо гледаше невярващо и по бузите му се стичаха сълзи.
– Заповядай! – каза след малко Смока. Мечо разтърка очи. Пред него лежаха торбичка за през рамо и каскет. От вътрешната страна на торбичката още личеше петното от меда, а козирката на каскетчето носеше цветовете на боята от оградата.
– Невинаги можем да зашием скъсаното, но и не се налага да го изхвърляме – каза Смока.
– Носи си ги със здраве! – добави той и помаха на Мечо за довиждане от входа на пещерата.

Мечо вървеше към дома си и сякаш му беше мъничко по-леко. Той здраво нахлупи каскета и гушна торбичката си. Разбираше, че нещата понякога се променят, но се радваше, че не е необходимо да се разделя с всичко, което му е носило радост.

„Панталонките на Мечо“ е една от 14 приказки от книгата „Защо все аз?“ – терапевтични приказки за деца и родители. Сборникът включва лесни за употреба техники, свързани с най-честите проблеми, за които децата и родителите търсят професионална консултация.

Автор на приказките е детският психолог Цвета Мишева-Алексова. Книжката е изготвена в сътрудничество с Милена Манова – психотерапевт и обучител, а илюстрациите и графичното оформление са на Анелия Костова-Бозгунова.

Източник: http://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2015/01/10/2442708_otkus_ot_knigata_zashto_vse_az_na_cveta/

Advertisements

Детските реакции при развод на родителите и помощта на възрастните

Детските реакции могат да бъдат различни, в зависимост от възрастта и от някои фактори, които съпровождат развода:

откритост в обсъждането на развода на родителите,

степента на конфликта между тях,

икономическите затруднения.

Други, допълнителни стресови фактори се явяват преходът в друго училище, повторен родителски брак.

Много е важно да наблюдавате внимателно детето си, за да забележите и отстраните своевременно проявите, сигнализиращи психологическо неблагополучие.

Ще приведем някои най-често срещани реакции на деца от различна възраст, предизвикани от стреса след развода.

В кърмаческа възраст детето, разбира се, не разбира проистичащото, но на ниво енергетика улавя настроението на родителите си. Децата не могат да изкажат това, което чувстват, затова техните чести заболявания се явяват отговор на произтичащото. Възможните детски реакции на стрес са:

· загуба на апетита;

· стомашни разстройства;

· тревожно поведение;

· предразположение към различни заболявания.

Мерките, които следва да предприемат родителите в такива случаи, са следните:

Постарайте се да се придържате към установен дневен режим, общувайте често с бебето, усмихвайте се, говорете му.

Почивайте сами, в часовете, когато бебето ви спи, а ако имате възможност, възползвайте се от помощта на роднини и приятели. Особено важно е това за майки, които основно се грижат за своето бебе, кърмят го, намират се в много тесен контакт.

Във възрастта от 2 до 4 години децата вече разбират, че единият от родителите няма да бъде с тях през цялото време, но не могат да разберат, защо. Възможните детски реакции могат да бъдат:

· проблеми със съня;

· внезапни пристъпи на плач, крясъци и гняв, без видими на пръв поглед причини;

· връщат се към бебешкото си поведение (регресия в развитието);

· проява на агресивност;

· възниквене на панически страх, ако родителите не са с него.

Отделете специално време за общуване с детето, поиграйте заедно, почетете му от любимата книжка. Радостната детска усмивка ще отвлече от съществуващите проблеми и вас самите. Някои деца започват да се  държат така, като че са разстреляли всички по-рано придобити навици. Не ги наказвайте за опитите им да се върнат към младенческото си поведение, но ги спирайте меко, когато това отива твърде далече. Действайте спокойно, премерено, привлечете към общуване с детето други близки и родственици. А главното е да разкажете на детето, в достъпна за него форма, защо татко(мама) повече няма да бъдат постоянно с вас. Така детето няма само да строи догадки, както е известно – на страха очите са големи.

Спомням си, една жена, която ме попита, дали да объясни на своята двегодишна дъщеря, че баща й повече няма живее с тях, защото св разделят. Мисля, че в този случай не бива да изпадате в откровен разговори за това, че мама и татко не могат повече да живят заедно. Достатъчно е да уверите момиченцето, че те я обичат както преди, че татко ще я посещава толкова често, колкото може. Но да се говори за срещи с бащата си струва само в тези случаи, когато вие по-рано сте го обсъдили с вашият бивш мъж.

Помощ за деца, преживели развод

Последствия от развода

Разбира се, за децата, както и за техните родители, разводът – е стрес, с тази разлика, че възрастните сами взимат решение да се разделят, а децата са въвлечени в този водовъртеж на събития не по тяхна воля. Развеждащите се родители часто смятат, че трябва да предпазят децата си напълно от събитията, свързани с развода. Но избягването на проблема само усилва възникналото напрежение. Даже малките деца са способни да уловят тези изменения, които се случват в семейството. Затова,със скриването на  информацията, вие рискувате те да я получат от някого другиго, възможно, в по-рязка и негативна форма. Ако в поведението на вашето дете няма някакви сериозни изменения, постарайте се, да  му дадете максимума от вашето внимание. Не лишавайте децата си от подкрепата, от която те най-много се нуждаят на този етап. Заедно с вас те по-леко ще се адаптират към това, което произтича.

Изследвания показват, че последствията от развода могат бъдат неврози, депресивни състояния и различни нарушения в поведението – озлобеност, агресивност, неадекватни постъпки. Тези отклонения могат да носят както  временен, така и постоянен характер, да се проявяват в продължение даже на няколко години след разтрогване на брака.

По резултати от продължителни психологически изследвания, почти половината от децата на разведени родители в периода на иззрастването проявяват обезпокоеност, потиснатост, неувереност в своите способности, а понякога и озлобеност. В своя самостоятелен живот те се страхуват от провал в личните им отношения, често се опасяват от съпружеска невярност, тежко преживяват разрива в отношенията. Ако им се наложи да преживеят развод в своето ново семейство, предизвикват такива събития, от които са се страхували и избягвали най-много. Те страстно желаят любовта, но се боят, че никога няма да я намерят.

Какво вълнува най-много децата, когато техните родители се развеждат?

Децата се страхуват, че повече няма да могат да общуват с бащата или майката, с тези членове от семейството и приятелите, с които са свикнали (баби, дядовци, братовчеди).

Едно от най-големите опасения на децата се явяват произтичащите от развода изменения. Децата, вероятно, ще трябва да се приспособяват към друг дневен режим, към други домашни отговорности. Ако при развода детето смени местожителството си – това също може да му донесе допълнителен стрес. Децата тежко преживяват и раздялата с любимите животни.

Изпитаното от детето усещане за загуба на единия от родителите, се преражда в страх от загуба и на втория. Появява се опасение, че може да го изпратят в дом. Децaтa не се чувстват в безопасност, вълнуват се, кой ще се грижи за тях и ще ги взима след училище.

Споровете и напрежението между родителите могат да станат причина, децата да се чувстват виновни за това, което е станало. Опитите да бъдат въвлечени децата в конфликта на възрастните, може да доведе до отчуждаване на децата от техните родители и до възникване на чувство за самота.

%d bloggers like this: