Дете се страхува от други деца

Детето ми е на 1 година и 9 месеца и се страхува от други деца.

Децата в тази възраст току-що усвояват системата от ценности и правила  на взаимоотношения с връстници. Те все още не възприемат връстниците и по-големите като личности със свой характер и поведение. Те са открити към тях и мислят, че и към тях ще се отнесат топло, като мама с татко. Но уви, светът ни е несъвършен. И ако се случи инцидент, при който обидят вашето дете и то започне да се страхува – това говори, че детето е изплашено в действителност и не знае как да постъпи. А страхът от неизвестното, на свой ред пречи проблемът да бъде решен по конструктивен начин, в процеса на взаимодействие и общуване.

 Какво може да се направи в този случай?

Първо трябва да се приеме фактът, че в тази възраст, както и при вас, децата са крайно чувствителни към начина, по който се отнасят с тях. Но тази чувствителност с времето се сменя с увереност в себе си. При правилното ви отношение към конфликта, този страх преминава с възрастта. Вашата задача е да бъдете до детето си, да го предпазвате от подобни конфликти, то да чувства вашата подкрепа и да се чувства в безопасност.

След това трябва да покажете със своя пример, как може да се преодолее конфликт – да демонстрирате на детето оптимална схема на поведение (да си обменя играчките, например, да предложите съвместна интересна игра).

Ако друго дете дойде и просто отнеме играчката от вашето, спрете го с въпроса: «А ти поиска ли разрешение от Даша?». Това дете няма да се осмели да разбойничи пред вас и ще избяга без играчката. А ако се включи в диалог – много добре. Попитайте детето си: «Саша иска да поиграе с твоята играчка. Може ли?» Продължете да го уговаряте да си даде играчката, и да разгледа чуждата (ако няма играчка, предложете да играят заедно и т.н). Вашето дете може да разреши или да не разреши – това е негово право и вие, и другото дете трябва да уважите правото му.

Ако видите, че обиждат вашето дете – можете да кажете на обиждащия със строг тон: «Не трябва да правиш така!» Ако то не ви разбере – дръпнете вашето дете настрани. До 3 години не допускайте подобна ситуация да причини болка (затова просто бъдете до детето си, обиждащият надали ще повтори своите действия пред вас). Когато вашето дете порасне, то ще е разбрало, че не трябва да позволява да го обиждат и, че мама е на негова страна – т.е. ще стане смело и уверено.

Накратко, ако бъдете на страната на детето си, научете го да си сътрудничи правилно с другите деца и му дайте увереност, че сте до него – то ще порасне спокойно и без комплекси. Около петата-седмата година включете активно бащата във възпитанието – мъжкото общуване повлиява благотворно развитието на момченцето. Активните занимания със спорт в тази възраст са чудесен способ за възпитаване в мъжество.

Татьяна Егорова

 

Източник:

http://detpsycholog.ru/zadat-vopros-psixologu/rebenok-boitsya-drugix-detej.html

 

Норми за страховете в предучилищна възраст

 

Страх

Възраст

момчета

момичета

3

4

5

6

7

3

4

5

6

7

Да остава вкъщи сам

 

   

V

V

     

V

V

Нападение

 

   

V

V

     

V

V

Заболяване, зараза  

 

V

       

V

   
Смърт    

 

V

V

     

V

V

Смерт на родителите                    
Чужди хора

V

   

V

 

V

   

V

V

Изгубване

V

V

     

V

V

     
От мама и татко    

V

       

V

V

 
Наказание      

V

           
Баба яга, Торбалан и т. д.

V

V

V

   

V

V

     
Страшни сънища  

V

 

V

   

V

V

 

V

Тъмнина

V

V

 

V

 

V

V

   

V

Животни

 

V

 

V

     

V

   
Транспорт    

V

       

V

   
Стихийни бедствия

V

     

V

   

V

 

V

Височина

 

 

V

 

V

     

V

V

Дълбочини

 

     

V

     

V

V

Малки, тесни помещения      

 

V

V

 

V

   
Вода  

V

       

V

V

   
Огън

V

       

V

V

   

V

Пожар

 

V

   

V

 

V

     
Война                

V

 
Големи  помещения, улици              

V

   
Лекари

V

   

V

 

V

   

V

 
Убождания

V

 

V

   

V

   

V

V

Болки

 

     

V

   

V

V

 

Резки, силни звуци

V

V

     

V

V

   

 

Съвети към родителите

 

 В предишния постинг ви представихме съвети към педагозите. 

1. Не се занимавайте със „закаляване“, т. е. ако детето се страхува да спи само на тъмно, не го затваряйте в стаята, „за да привикне“. Още повече ще го наплашите, но това е най-малкото, което може да се случи. Последствията от такова „закаляване“ са печални: неврози, заекване, отклонения в развитието.

2. Не се отнасяйте към страховете на детето като към капризи, още по-лошо е да му се карате и да го наказвате заради „страхливостта“ му.

3. Не принизявайте значението на страха за самото дете, не игнорирайте неговите оплаквания. Важно е да го накарате да почувства, че го разбирате добре: объяснете му, че „чудовища“ не съществуват, невозможно е.

4. Постоянно уверявайте детето, че то е в пълна безопасност, още повече когато вие, родителите му сте заедно с него. Детето трябва да ви вярва.

5. Обсъждайте с малкия неговите страхове. Главна задача на родителите е да разберат, какво именно безпокои тяхното дете и каква е причината за страха.

6. Постарайте се да отвлечете детето. Например, когато започне да се паникьосва, се зайграйте с него, започенете да разглеждате нещо. Разговаряйте повече с него!

7. Поддържайте детето, но не му давайте поводи. Например, ако то се бои от огън, не включвайте в негово присътствие газовия котлон, такова поведение ще успокои малкия, но няма да го избави от страха.

Източник: Журнал „Справочник старшего воспитателя дошкольного учреждения“

Съвети към педагозите: какво да правят, ако детето се страхува

 1. Не трябва да оставяте без внимание оплакванията на децата, трабва да се отнасяте към тях с разбиране, колкото и безпочвен да се окаже техният страх.

2. Трябва да поговорите с възпитаниците се за техните страхове. Правете това в спокойна обстановка, вземете детето на колене или седнете до него. Разговаряйте обстоятелствено, без да бързате и изброявайки страховете очаквайте отговори „да“ – „не“ или „страхувам се“ – „не се страхувам“. Повтарянето на въпроса, от какво се страхува или не се страхува, се позволява само от време на време. По този начин можете да избегнете непроизволното внушаване на страхове. По време на разговора възрастният трябва да ободрява и хвали.

3. Не се опитвайте да разубедите детето. Не се опитвайте да намалите страха му, не му придавайте друго значение, не казвайте на детето, че всичко това е глупост. Споделете с възпитаника си своя опит, разкажете му за това, от което вие сте се страхували в детството си и защо, и обезателно за това, как сте перестанали да се страхувате.

4. Съчинете заедно с детето приказка или расказ на тема неговия страх. Краят на историята трябва непременно да показва как героят побеждава страха си.

5. Нарисувайте страха – това е най-разпространеният и действен метод за борба с него. След като детето го нарисува, добре е да изгорите листа с рисунката, и непременно да му объясните, че страхът повече не съществува, защото вие сте го изгорили и той повече никога няма да го безпокои. Пепелта от изгорялата хартия трябва да се развее. Всичко това трябва да правите заедно с възпитаника си, без да забравяте, през цялото време, да го хвалите, да му говорите колко е смел и голям, колко е силен, как ще победи страха.

6. Използването на игри или инсценировки е най-добре да се прилагат в групова работа. Родителите могат да затвърдят постигнатите резултати у дома, повтаряйки играта заедно с детето. Но не бива да заставяте детето да играе, ако то не иска, защото това може да провокира още по-голям страх.

7. Организирайте на детето общуване с връстници, които също имат страхове. Детето ще почувства морална подкрпа, новите запознаства ще му помогнат да се отвлече от своите мисли.

8. Всички видове корекции трябва да се прилагат в комплекс.

Причини за възникване на детските страхове

Ако за човека е свойствено да се страхува от нещо, за детето още повече, предвид заобикалящият го огромен и непозвнат свят. Малкото може да се изплаши от неща, които за всеки възрастен са абсолютно безопасни. Като се има предвид, че страхът се явява наи-опасната эмоция, родители и възпитатели трябва да се обръщат с особено внимание и разбиране към детските страхове.

На биологично ниво реакцията на страх – предизвиква отделяне в кръвта на голямо количество адреналин, предизвикващ в организма на човека хормонален взрив. На психологично ниво – това е страх от ситуации (предмети, хора, събития), предизивкваща отделянето на този хормон.

Страхът е реакция на действителна или мнима (но преживявана като действителна) опасност. Организмът на човека е устроен така, че борбата със страховете не може да продължава дълго.

 

Съществуват няколко прични за възникването на детските страхове.

Първата и най-разбираема причина – конкретен случай, който е изплашил детето (ухапване от куче, засядане в асансьор). Такива страхове се поддават на корекция най-лесно. Но не при всички деца ухапани от куче се развива устойчив, забележим от околните страх.

Това зависи от особеностите в характера на детето (тревожност, мнителност, песимизъм, неувереност в себе си, зависимост от други хора и т. н.). А такива черти на характера могат да възникнат дори когато родителите сами плашат малчугана: „Ако не спиш – ще те вземе Баба-яга!“.

Най-разпространени са внушените страхове. Техният източник са възрастните (родители, баби, възпитатели), които не нарочно, реагират твърде емоционално, предупреждавайки детето за опасности, често те не обръщат внимание на тона и поведеднието си и не си дават сметка, че го плашат повече от самата ситуация. Опасна в такива моменти се явява реакцията на възрастните, в резултат на което детето възприема само втората част от фразата: „Не отивай там – ще паднеш„, „Не пипай – ще се изгориш„. Детето все още не разбира, с какво това дейстие ще му навреди, но то вече чувства тревогата, и естествено у него възниква реакция на страх, която може да се закрепи и разпространи върху други подобни ситуации. Такива страхове могат да се фиксират за цял живот.

Друга честа причина за страх е детската фантазия. Детето нерядко си измисля само предмети на страх. Много от нас в детството си изпитвахме страх от тъмното, когато пред погледа ни оживяваха чудовища и призраци, а от всеки ъгъл дебнеха страхотилища. Но всяко дете реагира различно на такива фантазии. Някои ги забравят веднага и се успокояват. А при други може да се стигне до непоправими последствия.

Чувство на страх може да се формира също от вътресемейни конфликти.

Често децата си вменяват вина за конфликтите между родителите им или се боят да не се окажат причина за тях.

Нерядко и причина за страха стават взаимоотношенията с връстниците. Ако  детският коллектив не приема детето, обиждат го, не играят с него – то, естествено отказва да ходи на детска градина, тогава вероятността да се страхува да не бъде унижавано е много голяма.

Като причина могат да се явят и разпространените страхове сред децата. Например, по-силно дете плаши другите с разни страшни истории.

И като последна причина, с която ще завършим краткия обзор е наличието на по-сериозно разстройство – невроза, която трябва да диагностират и лекуват медицински работници.

За прояви на невроза може да се считат тези страхове, които не се явяват нормални за дадената възраст на детето, или много силна проява на страх, който влиза в понятието за норма.

Източник: Журнал „Справочник старшего воспитателя дошкольного учреждения“, №2 2010 год

Как да играем с тревожните деца III

Продължение на „Как да играем с тревожните деца II“

Игра «Спокойствие, само спокойствие!»

В тази игра детето ще се тренира да запази спокойствие в най-различни ситуации, при уплаха, удивление, неочакваност, отвращение. Това са игрови навици, които то по-късно можеда използва в ежедневието си.

Помолете детето да си спомни някое просто, всеизвестно стихотворение. Сега то ще трябва да го прочете максимално спокойно, изпускайки по един ред, каквото и да се случва наоколо. А наоколо ще се случва това, че вие трябва да измислите нещо страшно и неприятно. Ето каква е вашата роля.

Докато детето чете първия ред, вие в това време се прокраднете отзад и пляснете с ръце. Но четецът е длъжен спокойно да продължи. Тогаа вие можете да изключите светлината или даже неочаквано да блъснете детето по рамото. Въобще вие ще «издевателствате над детето» до последния ред на стихотворението.

Забележка. Ако ви е трудно да излезете от ролята на любящ родител и да се превърнете във зловредник, то за да се спасите от тази роля – сложете си шапка на Баба Яга или мушнете в джоба си мишка играчка. Така ще се обозначат границите на вашата роля, тоест тези действия ще вършите «не вие», а избрания персонаж. Бащата може също да се възползва от образа на Карабас Барабас.

 

 Упражнение «Крал и кралица»

Участниците избират от своята група двама човека за ролята на краля и кралицата. Те сядат на импровизиран трон (желателно е да е повдигнат). Задачата на останалите участници е да дойдат и да приветстват по отделно краля и кралицата. Формата на приветствието може да бъде всякаква. «Монарсите» също приветстват участниците.

Анализ: това упражнение трябва да извика «защитите» на личността. Всеки от участниците, исхождайки от игровата ситуация е длъжен да преживее известно унижение – поклон пред краля; и всеки по-своему трябва да се «защити» от тази травмираща ситуация. Анализираме, кой и как е избегнал тази ситуация на подчинение.

 

Этюд «Корабче»

Водещият казва: «Представете си, че сме на кораб. При думите: «Тихо, спокойно време, грее слънце» вие трябва да изобразите хубаво време». При думата «Буря!» трябва да произведете шум, корабчето започва да се клати все по-силно (силно се клатят). Едно от децата, намиращо се на кораба трябва да изкрещи на бурята: «Аз не се боя от бури, аз съм най-силният матрос!»

Упражнението се повтаря няколко пъти.

 

Упражнение «Избавяне от тревогата»

Цел: снемане на тревогата, беспокойството, подготовка към очаквана стресова ситуация.

Необходимо време: 5-10 мин.

Процедура: Отпуснете се и си представете, че седите на чудесна зелена полянка в ясен слънчев ден… Небето е озарено от дъга и частица от това сияние ви принадлежи… по-ярко е от хиляди слънца… неговите лъчи меко и ласкаво огряват вашата глава, проникават в тялото ви, разливт се по него, то се изпълва с очистваща целителна светлина, в която се разтварят вашите огорчения и тревоги, всички отрицателни мисли и чувства, страхове и предположения. Всички нездрави частици напускат вашето тяло, превръщат се в тъмен дим, който бързо се разсейва от нежен вятър. Вие сте избавени от тревогите, вие сте очистени, светло и радостно ви е!

Тревожност и възпитание I част

Броят на тревожните деца понастоящем се увеличава. Те се отличават с повишено безпокойство, неувереност, емоционалност и неустойчивост.

За съвременното положение на децата в нашето общество е характерна социална деприкация, т.е. лишения, ограничения, недостаточност на едни или други условия, необходими за живота и развитието на всяко дете.

Психологическото самоусещане на детето, постъпващо в училище се характеризира с недостигаща любов и топли и надеждни отношения в семейството, липса на емоционална привързаност.

Проявяват се признаци на неблагополучие, напрежение в контактите, страхове, тревога, регресивни тенденции.

С понятието «тревожност» психолозите обозначават онова състояние на човека, което се характеризира с повишена склонност към преживяване на опасения и безпокойство, имащи отрицателна емоционална окраска.

Тук ще говорим за два основни вида тревожност. Първо, т. нар. ситуативна тревожност, която е породена от някаква конкретна ситуация, която обективно предизвиква беспокойство. Подобно състояние може да възникне у всеки човек в предверието на възможни неприятности и жизнени усложнения. Това състояние се явява напълно нормално и играе своята положителна роля. То е своеобразен мобилизиращ механизъм, позволяващ на човека да подходи сериозно и отговорно към решаването на възникнал проблем. Ненормална се явява по-скоро занижената ситуативна тревожност, когато човек пред лицето на сериозни обстоятелства, демонстрира безхаберие и безотговорност, което свидетелства за инфантилна жизнена позиция.

Другият вид е личностната тревожност. Тя може да се разглежда като личностна черта, проявяваща се в постоянна склонност към преживяване на тревога в най-различни жизнени ситуации, в това число и такива, които обективно не предполагат това. Тя се характеризира със състояние на безотчетен страх, неопределено усещане за заплаха, готовност да се възприеме всяко събитие като неблагоприятно и опасно.

Дете в такова състояние се намира в постоянно потиснато настроение, затруднява се в контакти с окръжаващия го свят, който възприема като заплашителен и враждебен. Превръщайки се в процес, става причина за формиране на занижена самооценка и мрачен песимизъм.

У децата от предучилищна възраст доминира ситуативната тревожност.

 

Сред причините, предизвикващи детската тревожност, на първо място е неправилното възпитание и неблагоприятните отношения на детето с родителите, особено с майката. Така у отблъснатото, непрето от майката дете, възниква тревога, поради невозможност да се удовлетвори потребността от любов, ласка и защита. В този случай възниквастрах: детето усеща условността в майчината му любов («Ако се държа лошо, няма да ме обичат»). Неудовлетворената потребност на детето от любов го кара да я удовлетворява по различни начини.

Детската тревожност може да бъде следствие и от симбиотични отношения на детето с майката, когато майката усеща себе си като единно цяло с детето, опитва се да го опази от трудностите и неприятностите в живота. Тя го «връзва» за себе си, като се опитва да го предпази и от въображаеми, несъществуващи опасности. В резултат на това детето изпитва безпокойство, когато остава без майка си, лесно се “губи”, вълнува се и се бои. Вместо активност и самостоятелност, развива пасивност и зависимост.

В тези случаи, когато възпитанието се основава на завишени изисквания, с които детето не е в състояние да се справи или се справя трудно, тревожността може да бъде предизвикана от страха, че не се справя, прави не това, което е нужно. Нерядко родителите култивират «правилност» на поведението, която включва в себе си твърд контрол, строга система от норми и правила, пристъпването на които влече порицание и наказание. В тези случаи тревожността на детето може да се породи от страха от престъпване на норми и правила, устанавени от възрастните («Ако не правя така, както казва мама, тя няма да ме обича», «Ако постъпя не така, както трябва, ще ме накажат»).

Тревожността на детето може да бъде и плод на особеностите във взаимодействието на възпитателя с детето, превалирането на авторитарен стил на общуване или непоследователност в изискванията и оценката. И в първия и във втория случай детето се намира в постоянно напрежение, поради страха, че не изпълнява изискванията на възрастните, не «им е угодило», пристъпило е твърдите рамки.

Previous Older Entries

%d bloggers like this: