Игри за неуверени в себе си деца

Времето диктува своите условия. И днес на тихите и скромни хора (за съжаление) често им е много тежко. Но това съвсем не означава, че хората с такива характеристики не могат да бъдат уверени в себе си и не умеят да се защитават. Това се отнася и до децата. Може, разбира се, да бъдеш добър и скромен, но и да умеееш да отстояваш себе си. Но понякога си струва малко да им се помогне с игри, повишаващи своята самооценка. Във всяка от тези игри на детето се дава възможност да бъде лидер и да  се опита само да преодолее различни препятствия, за да може самостоятелно да изпълни поставената задача.

Овчар ( 6 г.)

Играта се провежда на улицата или в просторно помещение. Водещият взима в ръце музикални инструменти (свирка, барабан, дайре). Всички останали участници – „агънца“ – ходят в кръг със завързани очи. Музикантът свири и ходи бавно, като изчаква, докато всички негови овечици се съберат заедно. Ако някоя се заблуди, овчарят започва да свири по-високо. Когато цялото стадо се събере, може да бъде избран нов овчар.

Задължително условие – възпитателят трябва да назначи водещото дете, неуверено в себе си, т.к. целта на тази игра е да се даде на малчугана възможност да „поръководи“ другите деца (да се повиши тяхната самооценка).

Капан и мишка ( 5 г.)

Необходимо количество играчи – 5-6 деца. Всички застават в кръг и се приближават плътно един към друг – това е „капанът“ (или клетката). Вътре влиза «мишката» (него го избира възпитателят). Нейната задача е с всички възможни средства да излезе от „капана“: да се измъкне лазейки, да  уговори някого да го пусне и пр.

Тази игра учи да се преодоляват препятствия, да се повиши увереността в своите възможности, да се развива въображението (намирайки начин как да се измъкне от кръга).

Дружба ( 4 г.)

Децата сядат в кръг и се хващат за ръце. Възпитателат моли всеки от тях да погледне съседа си в очите и да му подари най-добрата и красива усмивка.

Играта снема напрежението, учи децата да не се боят и да се доверяват едно на друго.

Врабчета и врана (5 г.)

На пейка плътно едно до друго седят „врабчетата“. „Врана“ се разхожда наперено около пейката, с ръце зад гърба. В един момент тя неочаквано побутва едно от «врабчетата». „Врабето“ трябва да се задържи на мястото си и да не блъсне при това съседа. Този, по чиято вина „врабците“ паднат, става водещ.

Играда формира упорство и издръжливост във „врабчетата“ и в това време способства за повишаване на самооценката на водещото дете.

http://www.razumniki.ru/igra_dlya_neuverennyh_v_sebe_detey.html

 

 

Advertisements

Агресивните деца. Работа с гнева III

Агресивните деца. Работа с гнева II

Агресивните деца. Работа с гнева I 

В арсенала на всеки педагог, безусловно, има множество способи за работа с вербалните прояви на гнева. Ние ви представихме тези, които се оказаха ефективни в нашата практика. Но не винаги децата се ограничават с вербални (словесни) реакции на събитията. Много често импулсивните деца първо пускат в ход юмруците, а след това измислят обидни думи. В такива случаи трябва да научим децата да се справят със своята физическа агресия.

 

Възпитателят или учителят, виждайки, че децата са се развихрили и вече са готови да встъпят в „бой“, може мигновено да отреагира като организира децата, например в спортно съревнование по бягане, подскачане, хвърляне на топка и т.н. Доколко, обаче, взаимно обиждащите се деца могат да бъдат включени в един отбор или този на съперниците, зависи от ситуацията и от дълбочината на конфликта. След завършване на съревнованието е добре да се проведе групово обсъждане, по време на което всяко дете да може да изрази чувствата, които са го съпътствали при изпълнение на задачата.

 

Разбира се, провеждането на съревнование и щафета не винаги е целесъобразно. В такива случай може да се използват подръчни средства, с които е добре да бъде оборудвана всяка група в  детската градина и всеки клас. Леки топки, които децата може да хвърлят в мишени; меки възглавници, които разгневаното дете може да удря, мята, мачка; гумени чукове, с които може с всичка сила да удря по стенаите и по пода; вестници, които може да къса и мачка, без да се бои че нещо може да бъде разбито или разрушено, — всички тези предмети биха снижили емоционалното и мускулно напрежение у децата, ако ги научим да се ползват от тях в екстремални ситуации.

 

Разбираемо е, че в класа, по време на урока, детето не може да срита консервна кутия, ако го блъсне съседът по чин. Но на всеки ученик може да се направи, например, „Лист на гнева“. Обикновено той представлява лист, А4, на който е изобразено някакво смешно чудовище с огромен нос, дълги уши или с осем крака (по усмотрение на автора). Собственикът на листа в момент на най-голямо емоционално напрежение може да се  разсмее, да се отвлече от агресивните изблици.

 

Този вариант се използва, в случаите, когато пристъпите на гняв обхващат детето по време на урок.

 

По-често конфликтните ситуации възникват в междучасията. Тогава с децата е добре да се провеждат групови игри. Но в групата в детската градина трябва да има примерно такъв арсенал от играчки като: надуваеми кукли, гумени чукове, играчки-   оръжия.

 

Наистина, много възрастни не искат техните деца да играят с пистолети, пушки и саби, били те и играчки. Някои майки не купуват на синовете си оръжия, а учителите им забраняват да ги носят в групата. Възрастните смятат, че позволявайки на дацата си да играят с оръжия, провокират у тях агресивно поведение, способстват за появата и проявяването на жестокост. Но за никого не е тайна, че ако момченцата нямат пистолети и автомати, болшинството от тях все пак ще играят на война, използвайки вместо оръжия-играчки линийки, палки, пръчки, тенис ракети. Образът война-мъж, живеещ във въображението на всяко момченце, е невъзможен без украсяващите го оръжия. Затова от век във век, от година в година, нашите деца (и не винаги само момченцата) играят на война. И както знаем, това може да бъде безобиден способ за детето да изрази своя гняв. Освен това, на всички ни е известно, че именно забранения плод е особено сладък. Настойчивата забрана на игрите с оръжия, сама по себе си възбужда интереса на децата към този вид игри. А тези родители, които все пак са против пистолетите, автоматите, штиковете, можем да посъветваме: нека опитат да предложат на детето достойна алтернатива. Ще се получи! Още повече, че съществуват множество способи за работа с гнева, и снемане на физическото напрежение на детето. Например, игрите с пясък, вода, глина.

 

От глина може да се моделра фигурка на дете, което често обижда и може да бъде разбита, смачкана, сплескана между дланите, а след това, при желание, да бъде възстановена. Това, че детето може по собствено желание да унищожи и да възстанови своето произведение, го привлича най-много от всичко.

 

Както с глина така и играта с пясък се харесва много на децата. Разсърдилото се, на някого, дете може да закопае фигурката, символизираща врага, дълбоко в пясъка, да поскача на това място върху нея, да изсипе там вода, да я прикрие с кубчета, пръчки. За тази цел децата често използват малките играчки от шоколадовите яйца „Киндер-сюрприз“. Те първо затварят фигурката в капсулата и след това я закопават.

 

Когато закопават и разкопават играчката, работейки със сипещия се пясък, децата постепенно се успокояват, връщат се към играта в групата или викат връстниците си да поиграят в пясъка заедно с тях, но вече на други, съвсем не агресивни игри. По този начин, мирът се възстанавява.

 

Неголемите ванички с вода, поставени някъде в групата в детската градина са истинска находка за възпитателя при работа с всички категории деца, особено с агрессивните.

 

За психотерапевтическите свойства на водата са написани много хубави книги, и всеки възрастен, вероятно, умее да използва водата за целите на снемане на агресията и излишното напрежение у децата. Ето няколко примери на игри с вода, които са измислили самите деца.

 

1. С една гумена (водна) топка удрят други топки или балончета, плаващи във водата.

 

2. Движат с духане хартиени корабчета.

 

3. Първоначално потапят, а след това наблюдават, как „изплуват“ над водата леките пластмасови фигурки.

 

4. Струята на водата отблъсква легките играчки, намиращи се във водата (за целта може да се използват шишета от шампуан, напълнени с вода).

 

Ние разгледахме първото направление в работата с агресивните деца, което условно нарекохме „работа с гнева“. Трябва да отбележим, че гневът не води обезателно до агресия, но колкото по-често детето или възрастния изпитва чувство на гняв, толкова е по-голяма вероятността за проява на различни форми на агресивно поведение.

 

Источник: Лютова Е.К., Монина Г.Б. „Шпаргалка для взрослых“

Агресивните деца. Работа с гнева II

 

Агресивните деца. Работа с гнева I 

 

Истината е, че в нашето общество не приветстват такова „волно“ общуване, още по-малко употребата на така наречените мръсни думи и изрази в присъствието на възрастни. Но практиката показва, че ако не изкаже това, което се натрупва в душата и на езика му, детето не се успокоява. По-скоро то ще отпраща оскърбления в лицето на своя „враг“, ще го провокира да му отвръща и ще привлича все нови и нови „зрители“. В резултат, на което конфликтът между две деца прераства в общегрупов конфликт или даже в жестоко скарване.

Повечето деца се страхуват, по една или друга причина, да противодействат открито, но в същото време жадува за мъст. Възможно е, поради неудовлетворителна, за тях, ситуация, да изберат и друг път: да уговорят връстниците си, да не играят с обиждащия. Такова поведение работи, както бомба със закъснител. Неизбежно ще се разгори групов конфликт, който ще „зрее“ по-дълго и ще обхване повече участници. Методът, предложен от В. Оклендер, може да помогне да се избегнат много неприятности и да помогне в разрешаването на конфликтни ситуации.

 

Пример

Подготовителна група в детската градина посещавали две приятелки – Алена С. и Алена Е. Те били неразделни още от яселената група, но заедно с това, постоянно се карали и обиждали. Веднъж, когато психологът влязал в групата, видял, как Алена С., не обръщайки, внимание на опитващата се да я умири възпитателка, хвърляла всичко, което й паднело под ръка, и крещяла, че ненавижда всички. Влизането на психолога й харесало, тъй като тя обичала да ходи в кабинета.

В кабинета на психолога й била предоставена възможност сама да си избере занимание. Отначало тя взела огромен надуваем чук и с всички сили започнала да го удря по стенаата и по пода, след това извадила от кутията с играчки две дрънкалки и възторжено започнала да дрънка с тях. На въпроса на психолога, какво се е случило и на кого се е разсърдила, Алена не отговаряла, но на предложението да порисуват заедно, се съгласила с удоволствие. Психологът нарисувал голяма къща, и момичето възкликнало: „Аз знам, това е нашата детска градина!“

По-нататъшна помощ от възрастен не се налагала: Алена започнала да рисува и да обяснява своите рисунки. Първоначално  се появил пясъчникът, в който разположила малки фигурки — децата от групата. До тях изникнала алея с цветя, къща, беседка. Момичето рисувало все нови и нови дребни детайли, сякаш отдалечавала момента, в който трябвало да нарисув нещо важно за себе си. След известно време тя нарисувала люлка и казала: „Това е всичко. Не искам да рисувам повече“. Започнала да се разхожда из кабинета. След минута-две отново се върнала към листа и нарисувала на люлката много малко момиченце. На въпроса на психолога, кой е това, Алена отначало отговорила, че не знае, но след това добавила: „Това е Алена Е. Нека да се полюлее. Аз й разрешавам“. След това дълго разкрасявала роклята на своята съперница, нарисувала й панделка в косите,  даже и корона на главата, обяснявайки, колко е добра Алена Е. Внезапно момиченцето спряло и извикало: „Ах!!! Алена падна от люлката! Какво ще правим сега? Изцапа си роклята! (задраскала роклята с черен молив с такъв натиск, че даже скъсала хартията). Майка й и баща й ще й се карат, а може и да я набият и да я изпратят в ъгъла. Короната паднала, изтърколила се в храстите (нарисуваната златна корона я постигнала същата участ, като роклята). Пфу, лицето й погрозня, носът й е разбит (цялото лице задраскала с червен молив), косата й се разпиля (вместо прибраната косичка с панделка на рисунката се появил ореол от черни кривулици). На нищо не прилича, кой ще играе сега с нея? Така й се пада! Няма кого да командва! Свърши се с нейното командване! Какво си въобразява! Аз също мога да командвам. Сега трябва да отида да се измия, ние не сме толкова мръсни, като нея, ние ще си играем заедно, без нея“. Алена, напълно удовлетворена, продължила да рисува до повредения враг групата с деца, наобиколили люлката, на която сиди тя, Алена С. След това дорисувала още една фигурка. „Това е Алена Е.. Тя вече се е измила, — обяснява тя и пита, — „Може ли вече да си отида в групата?“ Когато се върнала в игралната, Алена С., сякаш нищо не се е случило, се присъединила към играещите деца.

Какво в крайна сметка се е случило? Вероятно, по време на игра и разходки двете неразделни Алени, както винаги, са водели борба за лидерство. На всеки път симпатиите на „зрителите“ са били на страната на Алена Е. След като изразила своя гняв на хартия, нейната съперница се успокоила и се помирила с произтичащото.

Безусловно, в дадената ситуация можеше да се използват и други прийоми, но главното е детето да получи възможност по приемлив начин да се освободи от преизпълащи я го гняв.

Има още един способ, да помогнем на децата легално да изразят вербалната си агресия – да поиграем с тях на играта „Обиждалник“. Опитът показва, че децата, получили възможност да  изрекат, с разрешение на педагога, негативните си емоции, а след това да чуят нещо приятно за себе си, намалява желанието да действат агресивно.

Да помогне на децата да изразят гнева си по достъпен начин, а на педагога – да проведе заниманието безпрепятствено, може така наречената „Торбичка за викове“ (в друг случай — „Чаша за викове“, „Вълшебна тръба „Вик““ и др.). Преди началото на заниманието всеки желаещ може да вземе „Торбичка за викове“ и колкто се може по-високо да извика в него. По такъв начин детето се „избавя“ от своят вик по време на занятието. След края ну децата могат да си „вземат“ своя вик обратно. Обикновено в края на заниманието децата с шеги и смях оставят съдържимото в „Торбичката“ за спомен на учителката.

 

Източник: Лютова Е.К., Монина Г.Б. “Шпаргалка для взрослых”

Агресивните деца. Работа с гнева I

 

Гневът е чувство на силно негодувание, което се съпровожда от загуба на контрол над себе си. За съжаление, в нашата култура е прието да се счита, че проявата на гняв е недостойна реакция. Още в детска възраст родителите, баби, дядовци и педагози ни внушават това. Единствено психолозите не препоръчват постоянно да сдържаме тази емоция, тъй като по такъв начин ние можем да се превърнем в своеобразно „хранилище на гнева“. Освен това, затъпквайки гнева навътре, човек, рано или късно ще почувства необходимост да го изхвърли навън. Но вече не на този, който е предизвикал това чувство, а на „попадналия му под ръка“ или на някой по-слаб, който не може да даде отпор.

Даже да се постараем много и да не се поддадем на съблазнителния способ „изригване на гнева», нашето „хранилище“, се попълва постоянно с нови негативни емоции. В един прекрасен момент „хранилището“,  може изведнъж да се „взриви“. При това не е задължително това да завърши с истерия или викове. Почувствали се свободни, негативните чувства могат да „хлътнат“ в нас, което ще доведе до различни соматични проблеми: главоболие, стомашни и сърдечно-съдови заболявания. К. Изард (1999) е публикувал клинични данни, получени от Холт, които свидетелстват за това, че човек, който постоянно подтиска своя гняв, е податлив в по-голяма степен на риск от психосоматични разстройства. По мнението на Холт, неизразеният гняв може да стане една от причините за такива заболявания, като ревматоиден артрит, уртикария, псориазис, язва на стомаха, мигрена, хипертония и др.

Именно за това е необходимо да се освобождаваме от гнева. Разбира се, това не означава, че децата или възрастните трябва постоянно да се бият и ругаят. Просто ние самите сме длъжни да се научим и след това да научим децата, как да израяват гнева си по приемлив и неразрушителен начини.

Доколкото чувството на гняв, по-често от всичко, възниква в резултат на ограничение на свободата, то в момент на твърде високо «разгорещяване на страстите», трябва да разрешим на детето да направи нещо, което обикновено не приветстваме, но и много зависи от това, в каква форма – вербална или физическа –  детето изразява гнева си.

Например, в ситуация, в която детето се разсърди на връстника си и започне да го обижда, можете заедно с него да нарисувате «обиждача», да го изобразите в този вид, и в тази ситуация, в която иска „оскърбеният“. Ако детето умее да пише, може да му позволите да подпише рисунката така, както иска, ако не умее –  подпишете я под негова диктовка. Безусловно, подобна работа трябва да се провежда с децата едно по едно, извън полето на зрение на съперника.

Този метод за работа с вербалната агресия се препоръчва от В.Оклендър. В своята книга „Прозорец в света на детето“ (М., 1997) тя описва собствения си опит с прилагане на този подход. След провеждане на такова упражнение децата от предучилищна възраст (6 – 7 години) обикновено изпитват облегчение.

 

Източник: Лютова Е.К., Монина Г.Б. „Шпаргалка для взрослых“

 

Тест “Ниво на детската агресивност”

Двадесетте въпроса в теста ще подпомогнат родители и възпитатели да определят нивото на агресивност на тяхното дете. Предложена е и схема за наблюдение на детето с осем критерия за агресивност.

1. Понякога ми се струва, че в него се е вселил зъл дух.
2. Не може да премълчи, когато е недоволен от нещо.
3. Когато някой му причинява зло, то обезателно се старае да отвърне със същото.
4. Понякога без всякаква причина му се иска да изругае.
5. Случва се, с удоволствие да счупи играчка, просто, за да я разбие, да я потроши.
6. Понякога дотолкова настоява за нещо, че околните губят търпение.
7. Не е далече от желанието да подразни животно.
8. Да го надвиеш в спор е трудно.
9. Сърди се много, ако му се стори, че някой го лъже.
10. Понякога у него избухва желание да извърши нещо лошо, шокиращо околните.
11. В отговор на обичайни разпореждания се стреми да прави всичко наопаки.
12. Често мърмори повече от обичайното за възрастта си.
13. Възприема се като самостоятелно и решително.
14. Обича да бъде пръв, да командва, да подчинява другите на себе си.
15. Неуспехите предизвикват у него силно раздразнение, желание да намери виновен.
16. Лесно започва кавга, встъпва в бой.
17. Старае се да общува с по-малки и физически по-слаби от себе си.
18. Нередки са пристъпите на мрачна раздразнителност.
19. Не се съобразява с връстниците си, не отстъпва, не дели.
20. Уверено е, че ще изпълни каквато и да е задача по-добре от останалите.

Положителният отговор се оценява с 1 бал.
Показатели:
Висока агресивност — 15—20 бала.
Средна агресивност —7—14 бала.
Ниска агресивност —1—6 бала.

Критерии за агресивност (схема за наблюдение на детето)

1. Често губи контрол над себе си.
2. Често спори, кара се с възрастните.
3. Често отказва да изпълнява правила.
4. Често специално дразни хората.
5. Често обвинява другите за своите грешки.
6. Често се сърди и отказва да направи каквото и да е.
7. Често е завистливо и отмъстително.
8. Чувствително е, много бързо реагира на различни действия  на околните (деца и възрастни), които нерядко го дразнят.

Да се предположи, че детето е агресивно може само в този случай, когато в течение на 6 месеца в неговото поведение се проявяват 4 от осемте представени признаци.  

За дете,  в чието поведение се наблюдават по-голямо количество признаци за агресивност, е необходимо да се потърси помощ от специалист: психолог или лекар.

 

Източник: Лаврентьева Г.П., Титаренко Т.М., 1992г.

http://psylist.net/praktikum/00356.htm

Как да се намали нивото на агресия у детето

Продължение на постинга  „Още за причините за детската агресия“

Във всяко семейство е необходимо да се изработят «семейни правила» – закони: неща, които във вашето семейство не може да се вършат под никаква форма и при никакви условия. За агресивното дете в списъка «табута» обезателно трябва да влезе пункт “не вдигай ръка на член от семейството”, “не бий кучето, котката”. Реакцията срещу нарушено «табу» трябва да бъде незабавна. В такива случаи не бийте, даже не ругайте детето. Няма да постигнете нищо друго освен отчуждение. Намерете друг начин, за да му покажете категоричното си неприемане на такова поведение. Всички възрастни трябва да си изработят единни изисквания, за да не се получава: при баба може, а при татко – категорично не. Желателно е поколенията да си сътрудничат, а не да се борят за влияние и авторитет.

Във възпитанието на фона на демокрация трябва да присъства «здрав» авторитаризъм. До определена възраст на децата е нужна ограничителна рамка. Има моменти, когато агресията е сигнал за възрастните: “ Не мога да се справя със себе си, спрете ме!“ Дълбоко в душата си детето разбира, че се държи лошо, и иска някой да го спре. Трябва ясно да му се покажат границите на позволеното. Необходимо е да му покажете своята сила, увереност. За детето е много важно, възрастните да могат да се справят с неговата агресия, защото този, който те защитава от самия теб,  ще може да те защити и от външните опасности.

Когато детето плаче, крещи, изпада в истерия – не изпадайте в паника.  В такъв момент е безполезно да го увещавате или да му се карате. Отведете го в друга стая (тоалетната и банята са нежелателни, поради малките си размери), кажете му: остани тук, когато се успокоиш – ще излезеш. В тишината то ще покрещи и без присъствието на „зрители“, бързо ще престане.

Вашата реакция винаги трябва да бъде насочена към постъпката, не към личността. Не казвайте „ти си лош“, а „ти постъпваш лошо“. «Аз те обичам много, но не ми харесва, когато правиш така…»

Научете детето на приемливи способи за изразяване на своя гняв, ярост, раздразнение. Най-добрият начин за научаване е вашият пример. Казвайте на глас, „ Изпаднала съм в ярост. Сега ми се струва, че съм ядосана на целия свят. Докато не се успокоя, по-добре не идвай при ме! – Страшно съм ядосан и ми се струва, че в тази къща никой не ме слуша. Имам нужда от почивка” и.т.н.

На силното и активно дете предоставете адекватна за неговата възраст самостоятелност, «отпуснете» поводите. Предоставете му място, време и възможност за реализация на физическата си активност, за изразходване на излишната енергия. Полезни в това отношение са спортните секции, продължителните разходки, катерене по всичко, по което то може да се покатери без риск за живота, домашен гимнастически ъгъл.

Намалете излишната организираност. Много деца са претоварени с многочислени кръжоци, секции, школи. Възможно е да се откажете временно или съвсем от музикалната школа, езиковата школа и т.н.

Поддържайте дружелюбни и добри отношения с детето и с децата от неговия клас, нека играят заедно, да си ходят на гости, на театър… Самите вие дружете с родителите.

Научете детето да преодолява разногласията по цивилизован начин, кажете му, че оскърбленията и боят – не са добър довод. Да се сбие е нужно в изключителни случаи, когато има сериозна причина.

Научете го да носи отговорност за нападките със сила или думи. Не „това се случи с мен“, а „аз го направих“, не „те ме ядосаха“, а „аз се ядосах, аз се вбесих от това, което те направиха“. «Кой те командва теб – ти или те?“ ако детето отговори: „Те“, трябва да кажете: „Не, себе си командваш само ти и ти решаваш, да се вбесиш или не“.

На дете, склонно към агресивно поведение, трябва да дадете възможност да получи уважението на околните, да го привлечете да помага, да върши обществено и семейно значими дейности. Трябва да разберете, в какво то е силно и да развивате тази му страна, да поощрявате неговото развитие. Т.е. да му помогнете да постига резултати по мирен начин.

Поговорете за правната отговорност за причинените на другите хора вреди (и моралните в това число). Полезно е да се каже на детето, че с бой може да донесе повече беди, отколкото се предполага.

 

Наталия Пакина, психолог ГЛОРИС – Новосибирски Център по Практическа Психология

Още за причините за детската агресия

Продължение на темата за агресията при първокласниците

Често причина за агресията е неправилното възпитание в семейството.

В основата му е неудовлетворената потребност на детето от родителска любов (това се среща и в много благополучни семейства). Родителите считат, че да проявяват нежност, да прегръщат и целуват своето дете, да му се възхищават, да го хвалят е излишно занимание – т.е. те се явяват емоционално скрити за своето дете (особено бащите). Неумението си да говорят за своята любов на глас, очи в очи – родителите заменят с «неправилните» установки:

– всички родители обичат своите деца, децата знаят за това и не се нуждаят от доказателства;

– главната ми задача като родител – не да създам «мамино синче», «капризен готованко»;

– животът е сложен, още в детството трябва да привиква неговите изисквания, за да ми благодари по-късно.

Понякога неотдадената любов родителите «откупват», подарявайки играчки, даване на пари з каквото и да било, само «не ме закачай, пребит/а съм от умора». Детето освен пари нищо не получава – няма «разговори от душа», съвместни занимания. Такива родители се грижат за интелектуалното развитие на детето, но не го научават на съчувствие, съпреживяване, уважение на по-възрастните, големите, да защищава слабите.

Отделно може да се говори за появата на малък брат или сестра. По-големият не получава любов и внимание. Появява се обидата – «малкото го обичат повече », заражда се чувство на ненужност, отхвърляне. Детето се озлобява, не се чувства добре, самотно е. Ако в семейството не е прието да се говори за своите чувства, още повече, ако е забранено да се проявява  злост, раздразнение – тези чувства ще се «излеят» на околните. Децата, на които не се обръща достатъчно внимание, които изпитват недостиг на любов, ще изискват внимание на всяка цена, в това число и чрез сбиване.

За закрепване на агресивните форми на поведение у детето способства:

– грубото, строго общуване на родителите с детето;

– употребата на физическа сила по време на семейни спорове;

– позволението да гледа жестоки спортни състезания: бокс, боеве без правила и т. н.;

– гледането на сцени на насилие както в художествени, така и в мултипликационни филми;

– одобрение на агресивното поведение като способ за решаване на конфликти, проблеми: “А ти също го удари”, “И ти счупи”, “А ты какво, не можеш да му го вземеш ли?!”

Previous Older Entries

%d bloggers like this: