Как да възпитаваме в детето си самоуважение и увереност в своите сили

 

 Ободрявайте постоянно

„Ти можеш да построиш пирамидката! Ти беше най-красивото момиченце на празника! Това твоята рисунка ли е? Колко си умна!» – подобни жизнеутвърждаващи и подбуждщи към действие реплики за детето са просто необходими, особено когато са казани от родителите. Такава поддръжка помага малкото дете да формира вътрешно самоуважение. То израства активно, уверено в себе си. Силата на влиянието на вашите думи за детето ви е толкова голяма, че е способна да повдигне самооценката му, дори когато утвърждавате несъществуващи достоинства. „Каква си ми красавица!“ – казва често любящата майка на пълничката си дъщеричка. Не е учудващо, че когато тя стане на двадесет години, дори параметрите й да не съвпадат съвсем с тези на моделите, нея няма да я мъчат комплекси, няма да се измъчва с диети, ще бъде уверена в собствената си неотразимост и ще има оглушителен успех сред противоположния пол. Ето какво представлява правилна установка, изградена в детството!

 

Когато е нужно, помагайте

Чувствате, че детето ви не цени себе си достатъчно високо? Предложете му занимание, в което то може да се самоизрази максимално и по такъв начин да израсне в собствените си очи. За някого това е спортна игра, за другиго – пеене, танци, рисуване. Тези постижения трябва обезателно да се забелязват: възхищавайте им се ги хвалете. Положителните отзиви се „записват“ както на съзнателно, така и на подсъзнателно ниво и по този начин работят за уважението.

 

Хвалете често

Поводи за това могат да се намерят винаги!

 

Критикувайте по-малко

Детските комплекси са един от главните фактори, влияещи върху развитието на личността на детето. Вашите излишно придирчиви погледи могат да прераснат в самобичуване. Детето, подложено на постоянна критика, първо, завинаги губи самоуважение и вяря в себе си, и второ, цял живот ще ви  доказва своята състоятелност. Първия вариант ще изпълни детето с безинициативност и отсътствие на целеустременост в бъдеще. Вторият вариант е лош с това, че волята и решимостта за постигане на поставените цели не са подкрепени от чувство на удовлетворение. И каквито и да са успехите, на него му се струва, че това е малко, можело е да получи по-висок резултат. „Да победи в национален песенен конкурс са глупости. Ценен е само международният успех!»

 

Никога не допускайте неуважение към себе си

Бъдете за детето си образец за висока самооценка. Примерите на родителите са много заразителни. Ако си позволявате да се ядосвате на себе си пред детето, да проявявате неуважение към съпруга си, свекърва си, роднини и случайни хора (и оборатното – ако всички те го проявяват по отношение на вас), то за вашето дете ще бъде сложно да усвои уроците по самоуважение, каквото и да му говорите. Затова забранете на себе си и на близките си да повишават глас пред детето, изискайте извинение за грубостта, не допускайте вашето мнение да се игнорира. Тогава за детето ще бъде лесно да действа по аналогия с вас и да осъзнае само за себе си такова понятие, каквото е самоуважението.

 

Източник: http://www.allwomens.ru/6923-vospitanie-u-doshkolnikov-samouvazheniya-i-uverennosti-v-sebe.html

Ролята на педагога за формиране на детската личност и възпитаването на самоуважение и увереност в себе си

 За ролята на самоуважениетои самоувереността при формиране на детската личност стана дума в предишния постинг

За възпитанието на тези качества у детето, учителят може да използва различни източници и механизми.
На първо място, това е обратната връзка с другите хора – тези мнения, отношения и оценки, които другите хора дават на детето. Те могат да бъдат позитивни или негативни думи, като например: „Колко интересна рисунка си направил!“ или „Какво смяташ, че си нарисувал? Да не би това да е къща???“ Може да бъде поглед (топъл и одобряващ или невнимателен и равнодушен), движение – радостно, притеглящо детето или равнодушно минавайки покрай него, ласкаво докосване или шамар.  С други думи, насочените към детето думи, погледи, жестове, движения, интонация – всичко това е обратна връзка. Детето улавя и присвоява (интериоризира) тези обратни връзки и на базата на тях започва да строи своето самоуважение. Ако обратните връзки са позитивни, то те ще обеспечат формирането на високо самоуважение, ако са негативни – ниско. От всички хора, намиращи се в обкръжението на детето, особено значение за формирането на неговото самоуважение имат родителите, особено майката, и хората, с които то често общува, в т. ч. възпитателите и другите деца от групата в детската градина.

 

Правилото КИП

Трябва да запомним, че позитивните връзки с детето трябва да се подчиняват на три условия. Те трябва да бъдат конкретни, искрени и правдиви. Това може да бъде обозначено като правилото КИП – правило, което следва да се спазва, ако искаме да формираме у детето здраво самоуважения. Хвалете го искрено и то за нещо конкретно, нещо което му се е получило действително добре. Например: „Харесва ми рисунката ти, особено подбора на цветовете за листята и цветчетата“ или: „Добре си каза стихотворението, научаваш се да го казваш изразително, да покажеш с глас това, това за което се казва в него“. Такива оценки подбуждат детето към анализ на своята дейност, показват му, че ние виждаме и ценим неговите успехи. Заедно с това те го подготвят за адекватно възприемане и на неизбежните отрицателни оценки, което ще стимулира детето от предучилищна възраст към усъвършен­стване на своите умения.

Именно самоанализът и самонаблюдението се явяват следващият източник за развитие на самоуважението. Анализирайки резултатите от собствената си дейност, детето прави само на себе си оценка, на основание на която неговото самоуважение расте или, обратно, пада. Например, рисунката, която му харесва на него самото, повдига и нивото на уважение към себе си, както и неуспешното прескачане на поток, напротив, го снижава.
Очевидно е, че възрастният може да регулира този процес. За това е нужно доста по-често да насоваме вниманието на детето към неговите успешни прояви, но не пряко, а задавайки подпомагащи въпроси: „А кое на теб самата ти харесва в твоята рисунка?“, „Какво вече се научи да правиш добре?“, „Започна вече да подскачаш на единкрак?“ и т. н.

Ролята на самоуважението и увереността в себе си във формирането на личността на детето

 

Самоуважението на човека е свързано пряко с увереността в себе си. И едното и другото играят съществена роля във формирането на личността на детето. 
Те влияят на неговата активност в постигането на всяка цел. Увереното в себе си дете е способно да полага съществени усилия за да получи високи резултати. Докато ако има ниско самоуважение, то интуитивно се отказва от по-сериозни усилия и избягва активна дейност, тъй като се опасява от възможни неуспехи. Така, уверените в себе си ученици, от началното училище, считат, че трябва да получават само петици и шестици и отделят по-дълго време за подготовка на домашните. И, което е особено важно, правят това с лекота, без напрежение и страдание. Неуверените в себе си малки ученици смятат, че щом така или иначе ще получат тройки няма нужда да полагат сериозни усилия за изпълнението на домашните си. „Защо да се старая, като няма да получа по-висока оценка „, – ето какво често си мислят такива деца. В следствие на подобни разсъждения се случва така нареченото „самореализиращо се пророчество“.
Увереността/неувереността в себе си влияе върху това кой какви жизнени цели си поставя.
Уверените в себе си деца си поставят цели, които се намират на горната граница на техните възможности, които изискват полагането на  съществени усилия, но все пак са достъпни. Те искат да се учат добре в училище.
Неуверените деца обкновено мечтаят за непостижими за тях, в существуващите условия, резултати, но в същото време не се стремят към значими успехи. Нерядко такива деца считат, че тройките са най-естествените оценки за тях. И това води до сложното противоречие: от една страна, детето съумява да изпълни това, което възнамерява, и неговото самоуважение расте, а от друга – с постигнатия резултат е трудно да се гордее, и от там самоуважението му пада. Подобно несъответствие се явява източник на негативни емоционални преживявания от страна на детето още в предучилищна възраст.
Самоуважението и увереността в себе си влияят така също и на емоционалния фон на всяка дейност, давайки й позитивна или негативна окраска. Детето, уверено в себе си, приема изпълнението на дадена задача с радост, с приповдигнато настроение, с интерес, тъй като вярва в себе си. То  контактува леко с възрастните и връстниците си, смята, че околните желаят да общуват с него.
Неуверените в себе си деца се боят, че няма да успеят да изпълнят задачата достатъчно добре, и от това изпадат в състояние на безпокойство и тревога. Считайки себе си по-лоши от останалите и боейки се от отхвърляне, те трудно намират общ език с връстниците си.

И така, ако искаме, нашите деца да си поставят по-достойни цели, с радост и без особени затруднения да пролагат достатъчно усилия за тяхното постигане и в резултат на това да постигат успех в много дейности, то следва да възпитаваме в тях чувство на самоуважение и самоувереност.

 

Иzточник: Журнал „Справочник старшего воспитателя дошкольного учреждения“, №5 2009

Как да помогнем на детето да стане уверено?

О.В.Хухлаева – Ръководител на психологическата служба в известното Ломоносовско частно училище.

        Чувството за неувереност в себе си, както отбелязват много психолози, се явява показател за психологическа неустойчивост на личността. Психотерапевтите отбелязват връзката между психическите проблеми на личността и проявите на неувереност. Има се  предвид, че всяка трудна ситуация, изискваща мобилизаця на психическите ресурси, за неуверения човек може да стане толкова травмираща, че да доведе до появата на едни или други психосоматични заболявания. А доколкото животът е поредица от едни или други, различни по трудност ситуации, то може да се  каже, че неуверените хора (а децата още повече) често боледуват.

    Неувереността е пряко свързана със самоотношението или казано с други думи, с образа за самия себе си. Разбираемо е,  че неуверените хора оценяват своите способности и възможности по-ниско, отколкото те в деиствителност са. Те може да са недоволни от своята външност, дори в реалността тя да е забележителна. Ще им бъде трудно да встъпят в близки отношения, защото ще ги възпира чувството за собствена малоценност.

Какви чувства ще съпровождат техния живот? Тревога, съмнение, срам, вина, тъга.

    Може да попитате, ако общата картина на неувереност е много мрачна, как биха учили неуверените ученици? Навярно, лошо? Еднозначен отговор на този въпрос няма. Ако неуверените деца, които се стесняват да отговарят на урока,  пасуват пред всички трудности, действително ще се учат по-ниско от своите възможности. Но има и други неуверени, които успяват блестящо, за които велик страх се явява зажележка в тетрадката, грешка, ненаучен урок, петица.  Да, те се учат отлично. Но с цената на  силно вътрешно напрежение, а често и заболявания.

    Често ли се срещаме с неуверени хора? По-често, отколкото си мислим, тъй като неувереността може да си облича различни дрехи.    

 

Какви са причините за неувереността? Хайде да опитаме да «чуем и «видим» причините за неувереността чрез приказката за Малката Вълна. 

   Много отдавна в синьото море се родила Малка Вълна. Била тя зелена, с чудесно бяло гребенче, което много й отивало. Имала си и родители — Големи Сини Вълни. Понякога те плавали далече от брега, до самия хоризонт, понякога доплували до непознат бряг. Те имали приятели — вълни, възрастни и деца.

   Децата-вълни били големи немирници. Те обичали да си играят на гоненица, подритвайки възрастните с крак. Разбивали се в брега толкова шумно, че плисакът им се чувал далече, далече. Понякога те подхващали някоя мида или раче и си ги подмятали една на друга.

   Не била такава нашата Малка Вълна. На всички тя се струвала сериозна и сдържана. Никога не капризничела, като другите, не шумяла, вършела всичко, за което я помолели възрастните, дори тогава, когато това не й се искало. На някои това се  струвало странно, но болшинството били доволни от това. Самата Малка Вълна също забелязвала, че се различава от другите деца. Тя често плавала в страни, когато другите деца-вълни палували. Малката Вълна по някаква причина била убедена, че трябва да бъде послушна. Обикновено това й се удавало лесно. Но имало и такива случаи, в които това не било толкова просто. Например, когато веднъж тя видяла, как две момченца-вълни хванали малка рибка и започнали да си я подхвърлят, а тя не можела да избяга. Малката Вълна се ядосала силно, даже й се приискало да удари одно  от тях, но в пози момент се отдръпнала. Нали  вълните не трябва да се разяряват. Всички знаят, че, когато вълните се разярят, могат да произтекат големи неприятности —  например, корабокрушение. Иамало и други случаи, когато Малката Вълна се ядосвала, но всеки път й се удавало да се сдържи. Но ето ти беда, Малката Вълна не знаела, че когато сдържаш гнева си, той не отива никъде, а остава вътре в теб. Малката Вълна започвала да  расте тихичко и да потъмнява.

   Веднъж нейната леля я помолила да пренесе до брега голяма дъска. Дъската била много тежка за малката вълна, а и наближавало нейното любимо време — времето на залеза. Тя искала да си полежи и да погледа, как слънцето потъва в морето и се появяват първите звезди. Но, тъй като Малката Вълна била послушна и не отказвала на възрастните, тя понесла дъската към брега и си помислила, че ако побърза, ще успее до залеза.

   В брега по това време се плискали други деца-вълни. Като забелязали Малката Вълна с  нейния товар, те решили да я подразнят. Хванали й дъската и започнали да си я подмятат. Малката Вълна се разсърдила много: те се забавлявали, а тя трябвало да изпълнява заръка, при това слънцето вече започвало да залязва. Накрая, успяла да им вземе дъската и да я хвърли на брега. Уморена, вълната се вънала обратно, но слънцето вече било почти залязло. И в този момент й станало много обидно! Тя плавала и чувствала, че не може да овладее своя гняв. Той ставал все по-голям и по-голям, и самата  Малка Вълна също се увеличила. В някакъв момент тя с ужас разбрала, че гребенът й се издигал високо-високо. Сама себе си не можела да познае —  станала съвсем черна. Всичко вътре й се  напрягало и бушувало. Поглеждайки надолу, тя видяла рибар в лодка. Разбрала, че ще се разбие право в него. Шумът вътре в нея все повече нараствал, и изведнъж тя се разбила с грохот, разпръсквайки хиляди пръски. Лодката на рибаря се разбила и морето го повлякло. Но Малката Вълна не забелязала това. Тя чувствала удивителна сила. Разсипвайки се на пръскии и шумейки, тя отново се събрала. Сега била още по-силна, отпреди. Тя се върнала обратно, подхванала рибаря и го изнесла на брега.

    Когато се върнала, възрастните вълни започнали да я хвалят за това, че е спасила човека. И тя самата се радвала за това. Но още повече й се понравило чувството, което изпитвала сега: всичката злост, която била в нея преди излязла, и сега вътре се освободило място за нещо друго, а тези сили, които тя по-рано губела, за да сдържа гнева си, сега се върнали в нея.

    На следващия ден, когато Малката Вълна се събудила, така й се приискало да потича, че забравила за всичките забрани, отишла да играе на гоненица с другите деца-вълни. След вчерашната случка тя знаела, че понякога трябва да правиш това, което искаш.

 

Следват 10 препоръки за това, как да помогнем на   неувереното дете.

%d bloggers like this: