Обучението на малките деца и типичните заблуди на родителите

 

Как да направите приказката приятел на вашето дете?

 

 1. При избора на книга не забравайте: при малките деца разбиране на текста има само тогава, когато могат да се опрат на изображение, а не само на словесно описание. Затова първите детски книги трябва да бъдат с картинки.

 

 2. Възможно е да ви се наложи да четете една и съща приказка много пъти. Децата имат причини да искат това. Ето няколко от тях. При слушането на приказка детето възприема текста частично. Изпуснатото се достроява с помощта на фантазията на самия малък слушател. Затова една и съща приказка им се представя всеки път различно. Освен това, детето „се вживява“ в приказката, става неин главен герой и преживява всички събития като реални.

 

 3. Четейки приказката на детето си за пореден път, постарайте се да разнообразите стила на прочитане: четете по-бързо или по-бавно, сдържано или емоционално и т. н.

 

 4. Ако детето ви е по-впечатлително, не бива да четете „страшните“ епизоди от приказката изразително.

 

 5. След като прочетете приказката, помолете детето да нарисува илюстрация към нея, да моделра герои от пластилин, изгледайте спектакъл или филм по това произведение, изиграйте го в домашния си театър. Такива „послеприканости“ позволяват на детето да разбере и почувства по-дълбоко пказката.

 

 В приказките се крие огромен потенциал за всестранното развитие на детето. Колкото по-пълно се използват ресурсите на приказката, толкова по-ярък и интересене ще бъде животът на детето.

Източник:

http://adalin.mospsy.ru/l_03_00/l0301116.shtml

Advertisements

Обучението на малките деца и типичните заблуди на родителите

Вторa заблудa: „Да си играят – значи, да си губят времето за нищо“

 

Преди да докажем обратното, ще приведем пример.

 

Майката на тригодишния Гриша отписала детето от частна детска градина, обяснявайки, че възпитателите не се занимават достатъчно сериозно с децата. „Когато и да отида в групата, те или скачат като зайчета, или се въртят като снежинки, или рисуват есенни листа. С никакви сериозни уроци не се занимават: нито с математика, нито с английски“.

 

Родителите на малките деца често искат да изпреварят времето и да направят своите малчугани по-големи за възрастта им. Едва ли не от самото раждане възрастните учат детето си да чете, да смята, отдават предпочтение на енциклопедическите знания, но забравят за приказките и стихотворенията. В резултат на това тригодишните мъдреци не вярват в Дядо Коледа, не познават „Трите мечки“, но се ориентират забележително в динозаврите и компютрите. Действайки от най-добри подбуди, родителите, уви, затормозяват развитието на важното за 3-7 годишното образно мислене – способността мислено да възпроизвежда и осъществява действия с обекти в тяхното образно представяне. А в никоя друга възраст детето няма такива психически възможности за развитие на този вид мислене!

 

От една страна 3-7 годишното най-успешно бива обучавано, когато му се предоставя образно организирана информация (да си спомним зайчетата и снежинките в приведения по-горе пример), от друга – колкото по-добре  е развито образното мислене, толкова по-силна е така наречената обучаемост на детето. Така, с помощта на ярки, впечатляващи образи вие можете да увлечете детето във всяка област на човешкото знание, да го заинтересувате от всяка дейност. Ако превърнете обикновената четка за рисуване в Кралица Четка, то малчуганът ще започне с лекота да се отнася към нея грижливо, а работата с пластилин няма да бъде така уморителна, ако му кажете: „Господин Пластилин, не мързелувай! И в коквото аз кажа, ще се превърнеш!“

 

Развитието на образното мислене е необходима степен в развитието на интелекта на детето. Образувалата се празнина в бъдеще не може да се запълни. Образното мислене се явява фундамент на логическото мислене. Развитието на образноста в съзнанието на детето протича в няколко стадия: образ – символ – знак – понятие. Значи образното мислене се явява основа и на понятийното и на абстрактното мислене. И колкото по-високо е нивото на неговото развитие, толкова по-успешно ще бъде използвано при усвояването на болшинството предмети в училищната програма.

 

Доколкото образното мислене се явява основа на всяко творчество, то то позволява да се намират оригинални решения във всяка област, неговата важност не намалява и при формирането на логическото мислене.

 

Аня Т. на три години и десет месеца започнала да рисува със своеобразен маниер: на основата на разноцветни петна тя създавала необикновени художествени образи. Родителите й започнали настойчиво да я обучават в изобразително творчество, опитвайки се да накарат момичето да използва линии в своите рисунки. След пет години показали работите на Ани на професионален художник. Разгледал набързо последните рисунки на Ани, той бил изумен от великолепните петна и възкликнал: „Дайте ми това гениално дете!“ Но уви! момиченцето отдавна вече не рисувало с петна и при цялото й желание не могла да се върне към тях.

 

Когато детето започне да използва символи, неговите мисловни процеси се усложняват. „Вода“ то назовава водата, капеща от крана, и водата на пролетния ручей. Малчуганите вече разбират, че пясъка в пясъчника и в пластмасовата кофичка – са един и същи пясък.

 

Умението да използват символи се проявява у детето в играта. Когато вашето дете е било на две години и половина, за играта са му били нужни играчки, точно напомнящи истински предмети. За детето над три и половина години заместващите предмети могат да не приличат съвсем на реалните обекти. Моливът може да бъде термометър, пистолет, лъжица и даже вълшебна пръчица.

 

Именно благодарение на усложняващото се образно мислене детето започва да възприема другия човек като автономно същество, имащо свои собствени чувства и възгледи. Образността по такъв начин формира предпоставки за социално развитие, помага да овладеят навици за общуване. Затова е толкова важно да се отделя внимание на развитието на образното мисление през цялото предучилищно детство.

 

Източник:

http://adalin.mospsy.ru/l_03_00/l0301116.shtml

Обучението на малките деца и типичните заблуди на родителите

 

И така, вашето дете навърши три годинки. Вероятно сте безмерно радостни, че трудното и напрегнато време вече е минало. Сега не е нужно да ставате нощем, за да удоволетворявате потребностите на малкото, да го носите безкрайно на ръце и да обикаляте апартамента след пълзящото и пъхащо се във всички ъгли малко чудо.

Заедно с детето сте пораснали и вие. Вече имате тригодишен родителски стаж. Овладели сте множество практически навици по отглеждането на детето и, вероятно сте прочели немалко книги, посветени на възпитанието. И ето кое е удивителното: колкото повече знаете и умеете, толкова по-остро пред вас застава въпросът, как да не сбъркате, да не закъснеете, да не навредите в този сложен процес, какъвто е възпитанието. Какво е най-важното за тригодишното дете? На какво трябва да го научите? От какво да го пазите? Как да бъдете уверени родители?

 

В помощ на заинтересованите майки и бащи ще се опитаме да дадем  отговори на въпросите: на какво да учим и как да учим детето, което тръгва на детска градина.

 

На какво да го учим?

 

Болшинството родители, на първо място, се интересуват от проблема на  интелектуалното развитие на детето. При това не развитието на речта, вниманието, паметта, а умението на детето да чете, смята, пише, говори английски. Някои родители прилагат максимум усилия, за да направят от своето дете изгряваща звезда, и затова от три години го водят в англоезична детска градина или музикална школа.

 

Случва се настойчиво, следвайки своята цел, родителите да забравят за детето. Как то се развива физически и нравствено? Всички ли звуци изговаря? Какви сънища му се присънват? Какво е любимото му занимание?

 

В развитието на детето няма нищо незначително, което да не заслужава родителското внимание. Но може ли, тогава да предоставите развитието му на природата, само да опознае света, спонтанно, само да придобие необходимите му навици без помощта на възрастните?

 

Действително, благодарение на вродената способност на детето към подражание, то на много неща може да се научи само: да пълзи, да стои, да ходи, да бяга. Възрасните трябва да създават за това само определени условия или при необходимост да помогат. Колко много трябва да постигне тригодишното дете. Предстои му да опознава четири свята: света на природата, ръкотворния свят, света на хората и вътрешния свят на своето Аз. Във всеки от тези светове трябва да се ориентира, да съотнася към него своите потребности и възможности. На детето му предстои да овладее богатството на родния язик, неговата граматика и фонетика, да се научи да се ориентира в пространството и времето, да разпознава своите и чуждите емоции, да обогати своят сензорен опит.

 

Този списък е толкова безкраен, колкото безкраен и разнообразен е животът. Какви да бъдат приоритетите при подбора на информацията и при организиране на обучението, в действителност са въпроси на осъзнатото, а не на стихийно родителство. На тези въпроси всяко семейство отговаря самостоятелно, в съответствие със своите ценности, интереси, семейни традиции. Разбира се, родителите ще имат и радости и неуспехи. За да бъдат по-малко последните, искаме да запознаем майките и татковците с някои типични заблуди.

 

Първа заблуда: „Главното е – интелектът!“

 

С възпитанието на шестгодишната Танюша усилено се е занимавала бабата. Докато родителите са на работа, бабата, в миналото педагог, изцяло била погълната от обучението на внучката си. Момиченцето посещавало подготовителни курсове в престижно училище, занимавало се с музика и рисувало в студия на знаменити художници, при това всяка вечер четяло по пет страници текст и пишело диктовки под ръководството на баба си. За да успява във всичко, бабата обличала внучката, обувала я, едва ли не я хранила с лъжичка, не и позволявала да прави „излишни“ движения. Шестгодишното, физически здраво момиченце, играело с баба си, разхождало се с нея през зимата. След като я слагала на шейната, бабата я блъсвала надолу по хълма и бързо побягвала надолу, за да я пресрещне. Момиченцето паднало от шейната и не направило дори опит да стане, точно като кукла, не помръдвайки нито ръка нито крака, и терпеливо чакало бaба си да дойде и да й помогне да стане, да вземе шейната и да  я хване за ръка и да я заведе вкъщи.

 

Родителите често не дооценяват значението на двигателното развитие на децата. В действителност при децата от предучилищна възраст е трудно да се сложи рязка граница между физическото, в частност двигателното развитие, от една страна, и интелектуалното – от друга. През този период децата усъвършенстват двигателните си навици, в това число и моториката: грубата (способността да извършват движения  с голяма амплитуда: бягане, скачане, хвърляне на предмети) и фината (способността да извършват точни движения с малка амплитуда). В съответствие с развитието на фината моторика децата ставят все по-самостоятелни, което се случва при изпълнението на повседневни действия. Развитието на моториката позволява на детето да се придвижва непринудено, само да се  грижи за себе си и да проявява своите творчески способности. Въобще, всичко, което детето прави в течение на предучилищното детство, става основа не само за формирането на двигателни навици, но и на интелектуалното, социалното и емоционално развитие. Затова е толкова важно да се обърне сериозно внимание на формиращите се навици и умения на вашето дете. Предлагаме ви да съотнесете резултатте от вашите наблюдения към следващите твърдения. Кои от тях можете напълно да отнесете към вашето дете?

 

 1. Детето бяга добре.

 2. Може да променя скоростта и направлението на бягането по сигнал на възрастния.

 3. Може да преминава от бяг към ходене по сигнал.

 4. Умее да хвърля топка, без да губи равновесие при това.

 5. Умее да скача на място.

 6. Редува краката, когато се катери по стълба (катерушка).

 7. Кара триколесно колело.

 8. Може едновременно да действа с ръце и крака (например, да марширува или да пляска с ръце и да потропва).

 9. Облича се и се обува самостоятелно.

 10. Расстегивает самостоятельно молнии, пуговицы, кнопки.

 11. Взима предмети с една ръка, започвайки да отдават предпочтение на дясната или лявата ръка.

 12. Храни се само.

 13. Умее да забива пирони с чук.

 14. Умее да използва ножици.

 15. Умее да копира прости рисунки, кръгове, прави и пресечени линии.

 16. Рисува човек с шест части на тялото (глава, туловище, ръце, крака), дори и примитивно.

 17. Изважда и събира трисъставна матрьошка.

 18. Изважда и събира трисъставна пирамидка.

 

Ако някое от тези твърдения вие не можете в пълна степен да отнесете към своето дете, то на това е необходимо да се обръща внимание при заниманията с хлапето.

 

Източник:

http://adalin.mospsy.ru/l_03_00/l0301116.shtml

Ролята на педагога за формиране на детската личност и възпитаването на самоуважение и увереност в себе си

 За ролята на самоуважениетои самоувереността при формиране на детската личност стана дума в предишния постинг

За възпитанието на тези качества у детето, учителят може да използва различни източници и механизми.
На първо място, това е обратната връзка с другите хора – тези мнения, отношения и оценки, които другите хора дават на детето. Те могат да бъдат позитивни или негативни думи, като например: „Колко интересна рисунка си направил!“ или „Какво смяташ, че си нарисувал? Да не би това да е къща???“ Може да бъде поглед (топъл и одобряващ или невнимателен и равнодушен), движение – радостно, притеглящо детето или равнодушно минавайки покрай него, ласкаво докосване или шамар.  С други думи, насочените към детето думи, погледи, жестове, движения, интонация – всичко това е обратна връзка. Детето улавя и присвоява (интериоризира) тези обратни връзки и на базата на тях започва да строи своето самоуважение. Ако обратните връзки са позитивни, то те ще обеспечат формирането на високо самоуважение, ако са негативни – ниско. От всички хора, намиращи се в обкръжението на детето, особено значение за формирането на неговото самоуважение имат родителите, особено майката, и хората, с които то често общува, в т. ч. възпитателите и другите деца от групата в детската градина.

 

Правилото КИП

Трябва да запомним, че позитивните връзки с детето трябва да се подчиняват на три условия. Те трябва да бъдат конкретни, искрени и правдиви. Това може да бъде обозначено като правилото КИП – правило, което следва да се спазва, ако искаме да формираме у детето здраво самоуважения. Хвалете го искрено и то за нещо конкретно, нещо което му се е получило действително добре. Например: „Харесва ми рисунката ти, особено подбора на цветовете за листята и цветчетата“ или: „Добре си каза стихотворението, научаваш се да го казваш изразително, да покажеш с глас това, това за което се казва в него“. Такива оценки подбуждат детето към анализ на своята дейност, показват му, че ние виждаме и ценим неговите успехи. Заедно с това те го подготвят за адекватно възприемане и на неизбежните отрицателни оценки, което ще стимулира детето от предучилищна възраст към усъвършен­стване на своите умения.

Именно самоанализът и самонаблюдението се явяват следващият източник за развитие на самоуважението. Анализирайки резултатите от собствената си дейност, детето прави само на себе си оценка, на основание на която неговото самоуважение расте или, обратно, пада. Например, рисунката, която му харесва на него самото, повдига и нивото на уважение към себе си, както и неуспешното прескачане на поток, напротив, го снижава.
Очевидно е, че възрастният може да регулира този процес. За това е нужно доста по-често да насоваме вниманието на детето към неговите успешни прояви, но не пряко, а задавайки подпомагащи въпроси: „А кое на теб самата ти харесва в твоята рисунка?“, „Какво вече се научи да правиш добре?“, „Започна вече да подскачаш на единкрак?“ и т. н.

Причини за детската неувереност

 продължение

И така, какво знание за причините на неувереността ни даде тази приказка?

    Родителите са съвършено прави, когато казват, че нерядко те поради огромната си любв към детето, желаейки да го предпазят от  опасностите на външния свят, да му дадат колкото се може  повече отвсичко, го лишават от самостоятелни действия, решения, грешки, т.е. от опита самостоятелнода преодоляват трудностите. В особено тежка ситуация се  намират децата, чиито родители са постигнали значителни социални успехи. А детето, горящо обичайки своите родители, гордеейки се с тях, неволно се сравнява с тях и усеща своята малоценност още по-силно. И постепенно привиква да живее с почти постоянното чувство на  неувереност, което, както вече казахме, може да се проявява в поведениетона детето по различен начин. За да видим, как това може да се случи, нека го направим през очите на ученика, като влезем с него на урко по тема: 

Как да помогнем на детето да стане уверено?

  1. Да проявим уважение к неговата душевна настройка. Ако това, което детето говори, се сътрува на родителям глупости, това не е винаги така. То има право да се чувствова и говори това, което иска, ако това не носи вреда на околните. Трябва да  позволите на детето да  мечтае, кокото и неизпълними да струват мечтите му на възрастните.
  2. Да проявяваме уважение към намеренията му.  Детето има право да иска това, което иска. Само трябва да му се обясни, че не всички желания трябва да се изпълняват незабавно, а някои и въобще не биха могли да се изпълнят.
  3. Да го даряваме с безусловна любов. Децата трябва да почувстват, че не трябва специално да правят нещо, с което да си заработят любов. Много полезно е да си зададем въпроса: «Правя ли всичко така, че постъпките на моето дете да се движат от любов, а не от страх?».

4.  Да помогнем на детето да почувства собствената си значимост чрез усвояване на самостоятелност. Можем да съставим контролен списък със задължения и изисквания, които трябва да изпълни. В никакъв случай да не правим за детето онова, което то може да направи само, дори понякога бавно и не съвсем добре. Особено внимание трябва да се отдели на възлаганите на детето отговорности за самостоятелна работа. Добре би било, ако тези отговорности донесат допълнителна увереност на детето. Да подкрепяме у детето вземането на самостоятелни решения. Много деца (и някои възрастни) не правят разлика между своите решения и решенията на  родителите им.

  1. Да им помогнем да разберат обучаващата роля на грешките. Не трябва толкова ревниво да ги пазим от правенето на грешки. Важно е да им помогнем да осмислят този позитивен опит, който са получили. Ключовата фраза, котяо тук можеда помогне е — «Поражението е прекрасна възможност да научим нещо ново».
  2. Да съдействаме за формирането на положителен «Аз» образ. Детето трябва да познава преди всичко своите достоинств, а след това и своите недостатъци. Подчертавайте личните заслуги на детето. Говорете за своите недостатъци и трудности. Децата са склонни да преценяват истинските способности на своите родители, често да ги  считат за съвършени, до които те не могат да се докоснат. В особено опасна позиция се намират момченца,  имащи социално успешни бащи.
  3. Помогнете на детето си да вярва в интуицията си.
  4. Позволете му да си изразява чувствата открито.
  5. Напоманяйте му, че ви е нужно, необходимо, че играе важна роля във вашия живот.
  6.  Позволявайте на детето си да раств в съответствие със своите физиологически и личностни възможности и способности. То не е длъжно абсолютно да съответства на образа, който желаят родителите. Често детето, горещо обичайки своите родители, пережвяват тежко това, че не могат да бъдат такива, каквито те искат да ги видят.  И от това резултатите на детето само се влошават.

Детето се страхува от другите деца

Чeтeте и съчинявайте
Разказвайте на дeтето си приказки или му четете книжки, където сюжетът се върти около общуването с други деца. Избягвайте приказки, в които герои-деца имат агресивно поведение. Използвайте книжки с картинки, изобразяващи деца, фантазирайте на тема общуване с други деца сами, предложете му самода измисля сюжет или да изсказва своето мнение по поводна героите в книжките.
Играйте
Разигравайте сюжети като например: «Аз ще бъда Маша, а ти Даша». Вземете по една кукла и играйте на общуване на детската площадка или в групата в детската градина. Моделирайте в играта ситуации на запознанства с други, подбуждайте го към това, неговата кукла «да се обръща» към вашата кукла с някаква молба. От името на куклата задавайте въпроси на куклата на детето си или го помолете да направи каквото и да било. Изобщо, водете активен диалог между куклите в играта.
 Рисувайте
Предлагайте често на детето си да рисува други деца. Насочвайте неговата фантазия към теми: «докато се разхождахме, срещнахме….» Или: С Ваня си играхме на ….» Не е важно качеството на рисунките, главното е, рисунките да бъдат съпътствани от разказ за това, което става на картинката. Говорете, когато детето ви рисува или вие самите рисувате други деца: «Ето това е нашето съседче Коля. Виж каква количка има. Той иска да ти я даде да си поиграеш с нея. Ще поиграеш ли с него?».
Гостувайте
Гостувайте или канете на гости други деца. Първоначално е по-добре вие да каните, така че вашето дете да се намира в позната за него обстановка и винаги да знае, че родителите му са с него. Канете деца, с които то вече се е срещало, ако не са възниквали неприятни инциденти в общуването. Разширявайте кръга от запознанства и ходете на гости. Опитайте първоначално с посещения на семейства, които имат по-малки деца, или са по-дребни от него — никога по-големи или по-едри. Нека детето ви да се почувства по-голямо и да забрави за своя страх.
Обърнете внимание
Рекламата не само движи търговията, но и влияе на нашия живот. Обърнете внимание как реагират малките деца на рекламните роли, особено на тези от тях, къдто показват деца. Усилвайте интереса на детето към рекламнте деца с дружелюбни думи: «Колко добро момченце. Той прилича на Коста, с който се запознахме вчера. Искаш ли днес отново да отидем на площадката, за да се срещнем с него?»
Дайте му свобода
Когато видите, че вече е приело верния модел на поведение с другите деца — дори само в играта с кукли — предоставете му повече свобода, да се справи със своите страхове самостоятелно.
Ако ви повика да поиграете както вчера с куклите Маша и Даша, кажете, че сега не можете, и му предложете да играе с куклите и за себе си и за вас.
Ако детето се заинтересува от играещите деца на детската площадка, пуснете му ръката, приближете се към него и наблюдавайте играта му отблизо.
Необходимо ви е:
да се въоръжите с търпение;
следете внимателно за реакциите на малчугана при неговите контакти с другите деца;
открийте причините за неговите страхове;
изолирайте тези причини;
деликатно коригирайте поведението на малчугана.
Не трябва:
Да засрамвате детето за това, че се бои ит другите деца;
Да му се карате за неговата боязън да общува с други деца;
насилствено да го изпращате и подтиквате към други деца;
да се изказвате негативно за чуждите деца;
да говорите пред детето с други деца и възрастни за неговите проблеми.

0
http://www.sovets.ru/mothers/6299.htm

Кризата на 7мата година

Кризата на  седмата година. Симптом на загуба на непосредствеността.

продължение

Симптомът, разделящ предучилищната и началната училищна възраст е „симптомът на загуба на непосредствеността“ (Л. С Выготский): между желанието да направи нещо и самата дейност възникава нов момент – ориентация към това, какво ще донесе на детето осъществяването на една или друга дейност. Появява се вътрешна ориентация в това, какъв смисъл може да има за детето осъществяването на дейността – удовлетворителен или неудовлетворителен за това място, което детето заема в отношенията с възрастните или други хора. Тук за първи път се появява емоционално-смисловата ориентировъчна основа на постъпката. Съгласно възгледите на Д. Б. Елконин, там и тогава, където и когато се появи ориентация в смисъла на постъпката, там и тогава детето преминава в нова възраст. Диагностиката на този преход е един от най-актуалните проблеми на съвременната възрастова психология. Л. С. Выготский казва, че готовността към училищно обучение се формира в хода на самото обучение – докато не започнат да обучават децата в логиката на програмата, до тогава все още няма готовност към обучение; обкновено готовността към училищно обучение се заражда в края на първото полугодие на първата година на обучение в училище.

Обучение има и в предучилищна възраст, само че то се характеризира с изключително интелектуалистически подход. Детето се подготвя за четене, писане, смятане. Да  може всичко това,  не означава, че е готово за училищно обучение. Готовността се определя от това, в каква дейност са включени всичките тези умения. Усвоените от децата знания и умения в предучилищна възраст са включени в игрова дейност, и затова тези знания имат друга структура. Оттук първото изискване, което трябва да се отчита при постъпване в училище – никога да не се измерва готовността към училищно обучение формално, по нивото на умения и навици за четене, писане и смятане. Детето може да ги владее и все още да няма съответните механизми за умствена дейност.

Как да диагностираме готовността на детето за училищно обучение? По мнението на Д. Б. Елконин, преди всичко трябва да се обърне внимание на възникването на  произволно поведение – докато детето играе, подчинява ли се на правила, поема ли роли? Превръща ли правилата във вътрешна инстанция на поведение е важен признак за готовност.

източник:

http://www.psyvita.ru/shkolyari/46/37/

Previous Older Entries

%d bloggers like this: