Детето се страхува от другите деца

Чeтeте и съчинявайте
Разказвайте на дeтето си приказки или му четете книжки, където сюжетът се върти около общуването с други деца. Избягвайте приказки, в които герои-деца имат агресивно поведение. Използвайте книжки с картинки, изобразяващи деца, фантазирайте на тема общуване с други деца сами, предложете му самода измисля сюжет или да изсказва своето мнение по поводна героите в книжките.
Играйте
Разигравайте сюжети като например: «Аз ще бъда Маша, а ти Даша». Вземете по една кукла и играйте на общуване на детската площадка или в групата в детската градина. Моделирайте в играта ситуации на запознанства с други, подбуждайте го към това, неговата кукла «да се обръща» към вашата кукла с някаква молба. От името на куклата задавайте въпроси на куклата на детето си или го помолете да направи каквото и да било. Изобщо, водете активен диалог между куклите в играта.
 Рисувайте
Предлагайте често на детето си да рисува други деца. Насочвайте неговата фантазия към теми: «докато се разхождахме, срещнахме….» Или: С Ваня си играхме на ….» Не е важно качеството на рисунките, главното е, рисунките да бъдат съпътствани от разказ за това, което става на картинката. Говорете, когато детето ви рисува или вие самите рисувате други деца: «Ето това е нашето съседче Коля. Виж каква количка има. Той иска да ти я даде да си поиграеш с нея. Ще поиграеш ли с него?».
Гостувайте
Гостувайте или канете на гости други деца. Първоначално е по-добре вие да каните, така че вашето дете да се намира в позната за него обстановка и винаги да знае, че родителите му са с него. Канете деца, с които то вече се е срещало, ако не са възниквали неприятни инциденти в общуването. Разширявайте кръга от запознанства и ходете на гости. Опитайте първоначално с посещения на семейства, които имат по-малки деца, или са по-дребни от него — никога по-големи или по-едри. Нека детето ви да се почувства по-голямо и да забрави за своя страх.
Обърнете внимание
Рекламата не само движи търговията, но и влияе на нашия живот. Обърнете внимание как реагират малките деца на рекламните роли, особено на тези от тях, къдто показват деца. Усилвайте интереса на детето към рекламнте деца с дружелюбни думи: «Колко добро момченце. Той прилича на Коста, с който се запознахме вчера. Искаш ли днес отново да отидем на площадката, за да се срещнем с него?»
Дайте му свобода
Когато видите, че вече е приело верния модел на поведение с другите деца — дори само в играта с кукли — предоставете му повече свобода, да се справи със своите страхове самостоятелно.
Ако ви повика да поиграете както вчера с куклите Маша и Даша, кажете, че сега не можете, и му предложете да играе с куклите и за себе си и за вас.
Ако детето се заинтересува от играещите деца на детската площадка, пуснете му ръката, приближете се към него и наблюдавайте играта му отблизо.
Необходимо ви е:
да се въоръжите с търпение;
следете внимателно за реакциите на малчугана при неговите контакти с другите деца;
открийте причините за неговите страхове;
изолирайте тези причини;
деликатно коригирайте поведението на малчугана.
Не трябва:
Да засрамвате детето за това, че се бои ит другите деца;
Да му се карате за неговата боязън да общува с други деца;
насилствено да го изпращате и подтиквате към други деца;
да се изказвате негативно за чуждите деца;
да говорите пред детето с други деца и възрастни за неговите проблеми.

0
http://www.sovets.ru/mothers/6299.htm

Дете се страхува от други деца

Детето ми е на 1 година и 9 месеца и се страхува от други деца.

Децата в тази възраст току-що усвояват системата от ценности и правила  на взаимоотношения с връстници. Те все още не възприемат връстниците и по-големите като личности със свой характер и поведение. Те са открити към тях и мислят, че и към тях ще се отнесат топло, като мама с татко. Но уви, светът ни е несъвършен. И ако се случи инцидент, при който обидят вашето дете и то започне да се страхува – това говори, че детето е изплашено в действителност и не знае как да постъпи. А страхът от неизвестното, на свой ред пречи проблемът да бъде решен по конструктивен начин, в процеса на взаимодействие и общуване.

 Какво може да се направи в този случай?

Първо трябва да се приеме фактът, че в тази възраст, както и при вас, децата са крайно чувствителни към начина, по който се отнасят с тях. Но тази чувствителност с времето се сменя с увереност в себе си. При правилното ви отношение към конфликта, този страх преминава с възрастта. Вашата задача е да бъдете до детето си, да го предпазвате от подобни конфликти, то да чувства вашата подкрепа и да се чувства в безопасност.

След това трябва да покажете със своя пример, как може да се преодолее конфликт – да демонстрирате на детето оптимална схема на поведение (да си обменя играчките, например, да предложите съвместна интересна игра).

Ако друго дете дойде и просто отнеме играчката от вашето, спрете го с въпроса: «А ти поиска ли разрешение от Даша?». Това дете няма да се осмели да разбойничи пред вас и ще избяга без играчката. А ако се включи в диалог – много добре. Попитайте детето си: «Саша иска да поиграе с твоята играчка. Може ли?» Продължете да го уговаряте да си даде играчката, и да разгледа чуждата (ако няма играчка, предложете да играят заедно и т.н). Вашето дете може да разреши или да не разреши – това е негово право и вие, и другото дете трябва да уважите правото му.

Ако видите, че обиждат вашето дете – можете да кажете на обиждащия със строг тон: «Не трябва да правиш така!» Ако то не ви разбере – дръпнете вашето дете настрани. До 3 години не допускайте подобна ситуация да причини болка (затова просто бъдете до детето си, обиждащият надали ще повтори своите действия пред вас). Когато вашето дете порасне, то ще е разбрало, че не трябва да позволява да го обиждат и, че мама е на негова страна – т.е. ще стане смело и уверено.

Накратко, ако бъдете на страната на детето си, научете го да си сътрудничи правилно с другите деца и му дайте увереност, че сте до него – то ще порасне спокойно и без комплекси. Около петата-седмата година включете активно бащата във възпитанието – мъжкото общуване повлиява благотворно развитието на момченцето. Активните занимания със спорт в тази възраст са чудесен способ за възпитаване в мъжество.

Татьяна Егорова

 

Източник:

http://detpsycholog.ru/zadat-vopros-psixologu/rebenok-boitsya-drugix-detej.html

 

Кризата на 3 годишните

Не зная как е с другите деца, на мен това не ми е и работа, на сестра ми ми е работа. Виждам, че мама и тате закъсват с нейното възпитание, и понеже аз съм голямата й кака, ще трябва да се намеся. Смятам да попитам, за всеки случай, Баб Ези, какво правят по книгите с тригодишните инатливи деца, защото сестра ми е царица на ината. Заради нейните тръшканици в магазина за детски играчки вече не минаваме дори покрай него, от нейното „Аз искам!“ на мен не ми идва ред. Да не ви разказвам какви битки водим в парка. Тя винаги иска точно това, с което аз играя, както и люлката, на която аз се люлея.
 
 
Какво може да направите за да подобрите съвместното разбирателство?
 

 1. Преди всичко заредете се с търпение

2. Колкото по-сприхави сте вие, толкова по-инатливо може да стане вашето човече

3. Пестете командите към детето си, колкото и да сте ядосани

4. Давайте му избор (макар и ограничен) – нека се чувства отговорно и достатъчно голямо да взема само решения

5. Когато изпадне в истерия, изчакайте го да се успокои и тогава му обяснете защо не може да стане това което иска. Говорете бавно и спокойно, кажете директно, каквото имате да кажете.

6. Добрата комуникация е двустранен процес – научете се да изслушвате

7. Внимавайте със сложните думи, когато се опитвате да обяснявате нещо. Ако не сте сигурни че детето ви е разбрало, помолете го да ви каже какво е разбрало до тук.

8. Ако говорите прекалено дълго – рискувате детето ви да загуби интерес. Не бъдете многословни. Ако сте прекалено кратки – детето само ще ви запита каквото още го интересува по темата.

9. Детето ви не е длъжно да ви слуша, още повече ако не може сами да си стилизирате мисълта. Направете така, че да му е интересно, но не прескачайте от мисъл на мисъл.

10. Не крещете! Това е най-лошото което може да направите. Когато крещите – детето не ви чува, то просто е уплашено и разтревожено. Вие сте модел за подражание. На тази възраст децата копират всичко около себе си. Крещейки и губейки контрол над себе си – вие просто го учите как да вика.

– Ало, бабо, къде заглъхнa, казвай, де.

Статията е взета от http://www.drebcho.bg

 

 

%d bloggers like this: