Обучението на малките деца и типичните заблуди на родителите

 

Как да направите приказката приятел на вашето дете?

 

 1. При избора на книга не забравайте: при малките деца разбиране на текста има само тогава, когато могат да се опрат на изображение, а не само на словесно описание. Затова първите детски книги трябва да бъдат с картинки.

 

 2. Възможно е да ви се наложи да четете една и съща приказка много пъти. Децата имат причини да искат това. Ето няколко от тях. При слушането на приказка детето възприема текста частично. Изпуснатото се достроява с помощта на фантазията на самия малък слушател. Затова една и съща приказка им се представя всеки път различно. Освен това, детето „се вживява“ в приказката, става неин главен герой и преживява всички събития като реални.

 

 3. Четейки приказката на детето си за пореден път, постарайте се да разнообразите стила на прочитане: четете по-бързо или по-бавно, сдържано или емоционално и т. н.

 

 4. Ако детето ви е по-впечатлително, не бива да четете „страшните“ епизоди от приказката изразително.

 

 5. След като прочетете приказката, помолете детето да нарисува илюстрация към нея, да моделра герои от пластилин, изгледайте спектакъл или филм по това произведение, изиграйте го в домашния си театър. Такива „послеприканости“ позволяват на детето да разбере и почувства по-дълбоко пказката.

 

 В приказките се крие огромен потенциал за всестранното развитие на детето. Колкото по-пълно се използват ресурсите на приказката, толкова по-ярък и интересене ще бъде животът на детето.

Източник:

http://adalin.mospsy.ru/l_03_00/l0301116.shtml

Advertisements

Обучението на малките деца и типичните заблуди на родителите

Трета заблуда: „Приказки? – това е несериозно“

 

 Родителите на децата от предучилищна възраст понякога недооценяват ролята на приказките в развитието на детето. Детските приказки  се заменят с многочислени енциклопедии и обучения по литература. Аргументирайки своята позиция, майките и бащите заявяват, че запознават децата си с реалния, обкръжаващ ги свят, а не с измислени небивалици, че понякога приказките са твърде жестоки и страшни, че достатъчно приказки детето им е чуло до третата си година и сега не са му интересни.

 

Л. Ф. Обухова: „По време на играта и изобразителните дейности в предучилищна възраст децата също възприемат приказки. К. Бюлер нарича предучилищната възраст възраст на приказките. Това е най-любимият на децата литературен жанр. <…> Приказката е произведение на изкуството. <…> И като почти всеки вид изкуство, приказката се превръща в един вид психотерапия, тъй като всеки човек (всяко дете) открива в нея свое собствено решение на насъщни жизнени проблеми“.

 

 В действителност предучилищната възраст е възрастта на приказките. Именно через приказките на детето се предава културното наследство на човечеството. Това в най-голяма степен се отнася към народните приказки, над които са се трудили хиляди хора, отхвърляйки неважните детайли и добавяйки важни. Това е направило приказката сгъстена човешка мъдрост и опит. Приказката събужда любознателността и въображението на детето, развива неговия интелект, помога му да разбере самото себе си, своите желания и емоции, а така също и желанията и емоциите на другите хора. Детето не просто слуша приказки, а става герой на произведението и се опитва да преодолее заставащите на пътя им препятствия. Те намират в приказките решения на жизнени проблеми. Приказката в пълна степен отчита възрастовите възможности на детето от предучилищна възраст тъй като:

 

 – езикът на приказките е достъпен за детето;

 – приказката се опира на образното мислене на малчуганите: наслаждавайки се на нейните образи, децата незабелязано, за самите тях, усвояват информация, като в същото време приказката развива и тяхната логика;

 – настроението в приказките е много близко до емоционалния свят на детето. В приказките често се срещат образи на животни, говорещи и действащи като хора. Това е достатъчно разбираемо за малчугана, тъй като той, доколкото в тази възраст не се съмнява, че представителите на света на живата и нежива природа, приказните същества са надарени с такива свойства, с каквито и обкръжаващите го хора и, естественно, той самият;

 – четенето на приказки е един от най-добрите способи да създадем у детето любов към книгите.

Източник:

http://adalin.mospsy.ru/l_03_00/l0301116.shtml

Обучението на малките деца и типичните заблуди на родителите

Вторa заблудa: „Да си играят – значи, да си губят времето за нищо“

 

Преди да докажем обратното, ще приведем пример.

 

Майката на тригодишния Гриша отписала детето от частна детска градина, обяснявайки, че възпитателите не се занимават достатъчно сериозно с децата. „Когато и да отида в групата, те или скачат като зайчета, или се въртят като снежинки, или рисуват есенни листа. С никакви сериозни уроци не се занимават: нито с математика, нито с английски“.

 

Родителите на малките деца често искат да изпреварят времето и да направят своите малчугани по-големи за възрастта им. Едва ли не от самото раждане възрастните учат детето си да чете, да смята, отдават предпочтение на енциклопедическите знания, но забравят за приказките и стихотворенията. В резултат на това тригодишните мъдреци не вярват в Дядо Коледа, не познават „Трите мечки“, но се ориентират забележително в динозаврите и компютрите. Действайки от най-добри подбуди, родителите, уви, затормозяват развитието на важното за 3-7 годишното образно мислене – способността мислено да възпроизвежда и осъществява действия с обекти в тяхното образно представяне. А в никоя друга възраст детето няма такива психически възможности за развитие на този вид мислене!

 

От една страна 3-7 годишното най-успешно бива обучавано, когато му се предоставя образно организирана информация (да си спомним зайчетата и снежинките в приведения по-горе пример), от друга – колкото по-добре  е развито образното мислене, толкова по-силна е така наречената обучаемост на детето. Така, с помощта на ярки, впечатляващи образи вие можете да увлечете детето във всяка област на човешкото знание, да го заинтересувате от всяка дейност. Ако превърнете обикновената четка за рисуване в Кралица Четка, то малчуганът ще започне с лекота да се отнася към нея грижливо, а работата с пластилин няма да бъде така уморителна, ако му кажете: „Господин Пластилин, не мързелувай! И в коквото аз кажа, ще се превърнеш!“

 

Развитието на образното мислене е необходима степен в развитието на интелекта на детето. Образувалата се празнина в бъдеще не може да се запълни. Образното мислене се явява фундамент на логическото мислене. Развитието на образноста в съзнанието на детето протича в няколко стадия: образ – символ – знак – понятие. Значи образното мислене се явява основа и на понятийното и на абстрактното мислене. И колкото по-високо е нивото на неговото развитие, толкова по-успешно ще бъде използвано при усвояването на болшинството предмети в училищната програма.

 

Доколкото образното мислене се явява основа на всяко творчество, то то позволява да се намират оригинални решения във всяка област, неговата важност не намалява и при формирането на логическото мислене.

 

Аня Т. на три години и десет месеца започнала да рисува със своеобразен маниер: на основата на разноцветни петна тя създавала необикновени художествени образи. Родителите й започнали настойчиво да я обучават в изобразително творчество, опитвайки се да накарат момичето да използва линии в своите рисунки. След пет години показали работите на Ани на професионален художник. Разгледал набързо последните рисунки на Ани, той бил изумен от великолепните петна и възкликнал: „Дайте ми това гениално дете!“ Но уви! момиченцето отдавна вече не рисувало с петна и при цялото й желание не могла да се върне към тях.

 

Когато детето започне да използва символи, неговите мисловни процеси се усложняват. „Вода“ то назовава водата, капеща от крана, и водата на пролетния ручей. Малчуганите вече разбират, че пясъка в пясъчника и в пластмасовата кофичка – са един и същи пясък.

 

Умението да използват символи се проявява у детето в играта. Когато вашето дете е било на две години и половина, за играта са му били нужни играчки, точно напомнящи истински предмети. За детето над три и половина години заместващите предмети могат да не приличат съвсем на реалните обекти. Моливът може да бъде термометър, пистолет, лъжица и даже вълшебна пръчица.

 

Именно благодарение на усложняващото се образно мислене детето започва да възприема другия човек като автономно същество, имащо свои собствени чувства и възгледи. Образността по такъв начин формира предпоставки за социално развитие, помага да овладеят навици за общуване. Затова е толкова важно да се отделя внимание на развитието на образното мисление през цялото предучилищно детство.

 

Източник:

http://adalin.mospsy.ru/l_03_00/l0301116.shtml

Обучението на малките деца и типичните заблуди на родителите

 

И така, вашето дете навърши три годинки. Вероятно сте безмерно радостни, че трудното и напрегнато време вече е минало. Сега не е нужно да ставате нощем, за да удоволетворявате потребностите на малкото, да го носите безкрайно на ръце и да обикаляте апартамента след пълзящото и пъхащо се във всички ъгли малко чудо.

Заедно с детето сте пораснали и вие. Вече имате тригодишен родителски стаж. Овладели сте множество практически навици по отглеждането на детето и, вероятно сте прочели немалко книги, посветени на възпитанието. И ето кое е удивителното: колкото повече знаете и умеете, толкова по-остро пред вас застава въпросът, как да не сбъркате, да не закъснеете, да не навредите в този сложен процес, какъвто е възпитанието. Какво е най-важното за тригодишното дете? На какво трябва да го научите? От какво да го пазите? Как да бъдете уверени родители?

 

В помощ на заинтересованите майки и бащи ще се опитаме да дадем  отговори на въпросите: на какво да учим и как да учим детето, което тръгва на детска градина.

 

На какво да го учим?

 

Болшинството родители, на първо място, се интересуват от проблема на  интелектуалното развитие на детето. При това не развитието на речта, вниманието, паметта, а умението на детето да чете, смята, пише, говори английски. Някои родители прилагат максимум усилия, за да направят от своето дете изгряваща звезда, и затова от три години го водят в англоезична детска градина или музикална школа.

 

Случва се настойчиво, следвайки своята цел, родителите да забравят за детето. Как то се развива физически и нравствено? Всички ли звуци изговаря? Какви сънища му се присънват? Какво е любимото му занимание?

 

В развитието на детето няма нищо незначително, което да не заслужава родителското внимание. Но може ли, тогава да предоставите развитието му на природата, само да опознае света, спонтанно, само да придобие необходимите му навици без помощта на възрастните?

 

Действително, благодарение на вродената способност на детето към подражание, то на много неща може да се научи само: да пълзи, да стои, да ходи, да бяга. Възрасните трябва да създават за това само определени условия или при необходимост да помогат. Колко много трябва да постигне тригодишното дете. Предстои му да опознава четири свята: света на природата, ръкотворния свят, света на хората и вътрешния свят на своето Аз. Във всеки от тези светове трябва да се ориентира, да съотнася към него своите потребности и възможности. На детето му предстои да овладее богатството на родния язик, неговата граматика и фонетика, да се научи да се ориентира в пространството и времето, да разпознава своите и чуждите емоции, да обогати своят сензорен опит.

 

Този списък е толкова безкраен, колкото безкраен и разнообразен е животът. Какви да бъдат приоритетите при подбора на информацията и при организиране на обучението, в действителност са въпроси на осъзнатото, а не на стихийно родителство. На тези въпроси всяко семейство отговаря самостоятелно, в съответствие със своите ценности, интереси, семейни традиции. Разбира се, родителите ще имат и радости и неуспехи. За да бъдат по-малко последните, искаме да запознаем майките и татковците с някои типични заблуди.

 

Първа заблуда: „Главното е – интелектът!“

 

С възпитанието на шестгодишната Танюша усилено се е занимавала бабата. Докато родителите са на работа, бабата, в миналото педагог, изцяло била погълната от обучението на внучката си. Момиченцето посещавало подготовителни курсове в престижно училище, занимавало се с музика и рисувало в студия на знаменити художници, при това всяка вечер четяло по пет страници текст и пишело диктовки под ръководството на баба си. За да успява във всичко, бабата обличала внучката, обувала я, едва ли не я хранила с лъжичка, не и позволявала да прави „излишни“ движения. Шестгодишното, физически здраво момиченце, играело с баба си, разхождало се с нея през зимата. След като я слагала на шейната, бабата я блъсвала надолу по хълма и бързо побягвала надолу, за да я пресрещне. Момиченцето паднало от шейната и не направило дори опит да стане, точно като кукла, не помръдвайки нито ръка нито крака, и терпеливо чакало бaба си да дойде и да й помогне да стане, да вземе шейната и да  я хване за ръка и да я заведе вкъщи.

 

Родителите често не дооценяват значението на двигателното развитие на децата. В действителност при децата от предучилищна възраст е трудно да се сложи рязка граница между физическото, в частност двигателното развитие, от една страна, и интелектуалното – от друга. През този период децата усъвършенстват двигателните си навици, в това число и моториката: грубата (способността да извършват движения  с голяма амплитуда: бягане, скачане, хвърляне на предмети) и фината (способността да извършват точни движения с малка амплитуда). В съответствие с развитието на фината моторика децата ставят все по-самостоятелни, което се случва при изпълнението на повседневни действия. Развитието на моториката позволява на детето да се придвижва непринудено, само да се  грижи за себе си и да проявява своите творчески способности. Въобще, всичко, което детето прави в течение на предучилищното детство, става основа не само за формирането на двигателни навици, но и на интелектуалното, социалното и емоционално развитие. Затова е толкова важно да се обърне сериозно внимание на формиращите се навици и умения на вашето дете. Предлагаме ви да съотнесете резултатте от вашите наблюдения към следващите твърдения. Кои от тях можете напълно да отнесете към вашето дете?

 

 1. Детето бяга добре.

 2. Може да променя скоростта и направлението на бягането по сигнал на възрастния.

 3. Може да преминава от бяг към ходене по сигнал.

 4. Умее да хвърля топка, без да губи равновесие при това.

 5. Умее да скача на място.

 6. Редува краката, когато се катери по стълба (катерушка).

 7. Кара триколесно колело.

 8. Може едновременно да действа с ръце и крака (например, да марширува или да пляска с ръце и да потропва).

 9. Облича се и се обува самостоятелно.

 10. Расстегивает самостоятельно молнии, пуговицы, кнопки.

 11. Взима предмети с една ръка, започвайки да отдават предпочтение на дясната или лявата ръка.

 12. Храни се само.

 13. Умее да забива пирони с чук.

 14. Умее да използва ножици.

 15. Умее да копира прости рисунки, кръгове, прави и пресечени линии.

 16. Рисува човек с шест части на тялото (глава, туловище, ръце, крака), дори и примитивно.

 17. Изважда и събира трисъставна матрьошка.

 18. Изважда и събира трисъставна пирамидка.

 

Ако някое от тези твърдения вие не можете в пълна степен да отнесете към своето дете, то на това е необходимо да се обръща внимание при заниманията с хлапето.

 

Източник:

http://adalin.mospsy.ru/l_03_00/l0301116.shtml

Агресивните деца. Работа с гнева II

 

Агресивните деца. Работа с гнева I 

 

Истината е, че в нашето общество не приветстват такова „волно“ общуване, още по-малко употребата на така наречените мръсни думи и изрази в присъствието на възрастни. Но практиката показва, че ако не изкаже това, което се натрупва в душата и на езика му, детето не се успокоява. По-скоро то ще отпраща оскърбления в лицето на своя „враг“, ще го провокира да му отвръща и ще привлича все нови и нови „зрители“. В резултат, на което конфликтът между две деца прераства в общегрупов конфликт или даже в жестоко скарване.

Повечето деца се страхуват, по една или друга причина, да противодействат открито, но в същото време жадува за мъст. Възможно е, поради неудовлетворителна, за тях, ситуация, да изберат и друг път: да уговорят връстниците си, да не играят с обиждащия. Такова поведение работи, както бомба със закъснител. Неизбежно ще се разгори групов конфликт, който ще „зрее“ по-дълго и ще обхване повече участници. Методът, предложен от В. Оклендер, може да помогне да се избегнат много неприятности и да помогне в разрешаването на конфликтни ситуации.

 

Пример

Подготовителна група в детската градина посещавали две приятелки – Алена С. и Алена Е. Те били неразделни още от яселената група, но заедно с това, постоянно се карали и обиждали. Веднъж, когато психологът влязал в групата, видял, как Алена С., не обръщайки, внимание на опитващата се да я умири възпитателка, хвърляла всичко, което й паднело под ръка, и крещяла, че ненавижда всички. Влизането на психолога й харесало, тъй като тя обичала да ходи в кабинета.

В кабинета на психолога й била предоставена възможност сама да си избере занимание. Отначало тя взела огромен надуваем чук и с всички сили започнала да го удря по стенаата и по пода, след това извадила от кутията с играчки две дрънкалки и възторжено започнала да дрънка с тях. На въпроса на психолога, какво се е случило и на кого се е разсърдила, Алена не отговаряла, но на предложението да порисуват заедно, се съгласила с удоволствие. Психологът нарисувал голяма къща, и момичето възкликнало: „Аз знам, това е нашата детска градина!“

По-нататъшна помощ от възрастен не се налагала: Алена започнала да рисува и да обяснява своите рисунки. Първоначално  се появил пясъчникът, в който разположила малки фигурки — децата от групата. До тях изникнала алея с цветя, къща, беседка. Момичето рисувало все нови и нови дребни детайли, сякаш отдалечавала момента, в който трябвало да нарисув нещо важно за себе си. След известно време тя нарисувала люлка и казала: „Това е всичко. Не искам да рисувам повече“. Започнала да се разхожда из кабинета. След минута-две отново се върнала към листа и нарисувала на люлката много малко момиченце. На въпроса на психолога, кой е това, Алена отначало отговорила, че не знае, но след това добавила: „Това е Алена Е. Нека да се полюлее. Аз й разрешавам“. След това дълго разкрасявала роклята на своята съперница, нарисувала й панделка в косите,  даже и корона на главата, обяснявайки, колко е добра Алена Е. Внезапно момиченцето спряло и извикало: „Ах!!! Алена падна от люлката! Какво ще правим сега? Изцапа си роклята! (задраскала роклята с черен молив с такъв натиск, че даже скъсала хартията). Майка й и баща й ще й се карат, а може и да я набият и да я изпратят в ъгъла. Короната паднала, изтърколила се в храстите (нарисуваната златна корона я постигнала същата участ, като роклята). Пфу, лицето й погрозня, носът й е разбит (цялото лице задраскала с червен молив), косата й се разпиля (вместо прибраната косичка с панделка на рисунката се появил ореол от черни кривулици). На нищо не прилича, кой ще играе сега с нея? Така й се пада! Няма кого да командва! Свърши се с нейното командване! Какво си въобразява! Аз също мога да командвам. Сега трябва да отида да се измия, ние не сме толкова мръсни, като нея, ние ще си играем заедно, без нея“. Алена, напълно удовлетворена, продължила да рисува до повредения враг групата с деца, наобиколили люлката, на която сиди тя, Алена С. След това дорисувала още една фигурка. „Това е Алена Е.. Тя вече се е измила, — обяснява тя и пита, — „Може ли вече да си отида в групата?“ Когато се върнала в игралната, Алена С., сякаш нищо не се е случило, се присъединила към играещите деца.

Какво в крайна сметка се е случило? Вероятно, по време на игра и разходки двете неразделни Алени, както винаги, са водели борба за лидерство. На всеки път симпатиите на „зрителите“ са били на страната на Алена Е. След като изразила своя гняв на хартия, нейната съперница се успокоила и се помирила с произтичащото.

Безусловно, в дадената ситуация можеше да се използват и други прийоми, но главното е детето да получи възможност по приемлив начин да се освободи от преизпълащи я го гняв.

Има още един способ, да помогнем на децата легално да изразят вербалната си агресия – да поиграем с тях на играта „Обиждалник“. Опитът показва, че децата, получили възможност да  изрекат, с разрешение на педагога, негативните си емоции, а след това да чуят нещо приятно за себе си, намалява желанието да действат агресивно.

Да помогне на децата да изразят гнева си по достъпен начин, а на педагога – да проведе заниманието безпрепятствено, може така наречената „Торбичка за викове“ (в друг случай — „Чаша за викове“, „Вълшебна тръба „Вик““ и др.). Преди началото на заниманието всеки желаещ може да вземе „Торбичка за викове“ и колкто се може по-високо да извика в него. По такъв начин детето се „избавя“ от своят вик по време на занятието. След края ну децата могат да си „вземат“ своя вик обратно. Обикновено в края на заниманието децата с шеги и смях оставят съдържимото в „Торбичката“ за спомен на учителката.

 

Източник: Лютова Е.К., Монина Г.Б. “Шпаргалка для взрослых”

Агресивните деца. Работа с гнева I

 

Гневът е чувство на силно негодувание, което се съпровожда от загуба на контрол над себе си. За съжаление, в нашата култура е прието да се счита, че проявата на гняв е недостойна реакция. Още в детска възраст родителите, баби, дядовци и педагози ни внушават това. Единствено психолозите не препоръчват постоянно да сдържаме тази емоция, тъй като по такъв начин ние можем да се превърнем в своеобразно „хранилище на гнева“. Освен това, затъпквайки гнева навътре, човек, рано или късно ще почувства необходимост да го изхвърли навън. Но вече не на този, който е предизвикал това чувство, а на „попадналия му под ръка“ или на някой по-слаб, който не може да даде отпор.

Даже да се постараем много и да не се поддадем на съблазнителния способ „изригване на гнева», нашето „хранилище“, се попълва постоянно с нови негативни емоции. В един прекрасен момент „хранилището“,  може изведнъж да се „взриви“. При това не е задължително това да завърши с истерия или викове. Почувствали се свободни, негативните чувства могат да „хлътнат“ в нас, което ще доведе до различни соматични проблеми: главоболие, стомашни и сърдечно-съдови заболявания. К. Изард (1999) е публикувал клинични данни, получени от Холт, които свидетелстват за това, че човек, който постоянно подтиска своя гняв, е податлив в по-голяма степен на риск от психосоматични разстройства. По мнението на Холт, неизразеният гняв може да стане една от причините за такива заболявания, като ревматоиден артрит, уртикария, псориазис, язва на стомаха, мигрена, хипертония и др.

Именно за това е необходимо да се освобождаваме от гнева. Разбира се, това не означава, че децата или възрастните трябва постоянно да се бият и ругаят. Просто ние самите сме длъжни да се научим и след това да научим децата, как да израяват гнева си по приемлив и неразрушителен начини.

Доколкото чувството на гняв, по-често от всичко, възниква в резултат на ограничение на свободата, то в момент на твърде високо «разгорещяване на страстите», трябва да разрешим на детето да направи нещо, което обикновено не приветстваме, но и много зависи от това, в каква форма – вербална или физическа –  детето изразява гнева си.

Например, в ситуация, в която детето се разсърди на връстника си и започне да го обижда, можете заедно с него да нарисувате «обиждача», да го изобразите в този вид, и в тази ситуация, в която иска „оскърбеният“. Ако детето умее да пише, може да му позволите да подпише рисунката така, както иска, ако не умее –  подпишете я под негова диктовка. Безусловно, подобна работа трябва да се провежда с децата едно по едно, извън полето на зрение на съперника.

Този метод за работа с вербалната агресия се препоръчва от В.Оклендър. В своята книга „Прозорец в света на детето“ (М., 1997) тя описва собствения си опит с прилагане на този подход. След провеждане на такова упражнение децата от предучилищна възраст (6 – 7 години) обикновено изпитват облегчение.

 

Източник: Лютова Е.К., Монина Г.Б. „Шпаргалка для взрослых“

 

Как да възпитаваме в детето си самоуважение и увереност в своите сили

 

 Ободрявайте постоянно

„Ти можеш да построиш пирамидката! Ти беше най-красивото момиченце на празника! Това твоята рисунка ли е? Колко си умна!» – подобни жизнеутвърждаващи и подбуждщи към действие реплики за детето са просто необходими, особено когато са казани от родителите. Такава поддръжка помага малкото дете да формира вътрешно самоуважение. То израства активно, уверено в себе си. Силата на влиянието на вашите думи за детето ви е толкова голяма, че е способна да повдигне самооценката му, дори когато утвърждавате несъществуващи достоинства. „Каква си ми красавица!“ – казва често любящата майка на пълничката си дъщеричка. Не е учудващо, че когато тя стане на двадесет години, дори параметрите й да не съвпадат съвсем с тези на моделите, нея няма да я мъчат комплекси, няма да се измъчва с диети, ще бъде уверена в собствената си неотразимост и ще има оглушителен успех сред противоположния пол. Ето какво представлява правилна установка, изградена в детството!

 

Когато е нужно, помагайте

Чувствате, че детето ви не цени себе си достатъчно високо? Предложете му занимание, в което то може да се самоизрази максимално и по такъв начин да израсне в собствените си очи. За някого това е спортна игра, за другиго – пеене, танци, рисуване. Тези постижения трябва обезателно да се забелязват: възхищавайте им се ги хвалете. Положителните отзиви се „записват“ както на съзнателно, така и на подсъзнателно ниво и по този начин работят за уважението.

 

Хвалете често

Поводи за това могат да се намерят винаги!

 

Критикувайте по-малко

Детските комплекси са един от главните фактори, влияещи върху развитието на личността на детето. Вашите излишно придирчиви погледи могат да прераснат в самобичуване. Детето, подложено на постоянна критика, първо, завинаги губи самоуважение и вяря в себе си, и второ, цял живот ще ви  доказва своята състоятелност. Първия вариант ще изпълни детето с безинициативност и отсътствие на целеустременост в бъдеще. Вторият вариант е лош с това, че волята и решимостта за постигане на поставените цели не са подкрепени от чувство на удовлетворение. И каквито и да са успехите, на него му се струва, че това е малко, можело е да получи по-висок резултат. „Да победи в национален песенен конкурс са глупости. Ценен е само международният успех!»

 

Никога не допускайте неуважение към себе си

Бъдете за детето си образец за висока самооценка. Примерите на родителите са много заразителни. Ако си позволявате да се ядосвате на себе си пред детето, да проявявате неуважение към съпруга си, свекърва си, роднини и случайни хора (и оборатното – ако всички те го проявяват по отношение на вас), то за вашето дете ще бъде сложно да усвои уроците по самоуважение, каквото и да му говорите. Затова забранете на себе си и на близките си да повишават глас пред детето, изискайте извинение за грубостта, не допускайте вашето мнение да се игнорира. Тогава за детето ще бъде лесно да действа по аналогия с вас и да осъзнае само за себе си такова понятие, каквото е самоуважението.

 

Източник: http://www.allwomens.ru/6923-vospitanie-u-doshkolnikov-samouvazheniya-i-uverennosti-v-sebe.html

Previous Older Entries

%d bloggers like this: