Игри за неуверени в себе си деца

Времето диктува своите условия. И днес на тихите и скромни хора (за съжаление) често им е много тежко. Но това съвсем не означава, че хората с такива характеристики не могат да бъдат уверени в себе си и не умеят да се защитават. Това се отнася и до децата. Може, разбира се, да бъдеш добър и скромен, но и да умеееш да отстояваш себе си. Но понякога си струва малко да им се помогне с игри, повишаващи своята самооценка. Във всяка от тези игри на детето се дава възможност да бъде лидер и да  се опита само да преодолее различни препятствия, за да може самостоятелно да изпълни поставената задача.

Овчар ( 6 г.)

Играта се провежда на улицата или в просторно помещение. Водещият взима в ръце музикални инструменти (свирка, барабан, дайре). Всички останали участници – „агънца“ – ходят в кръг със завързани очи. Музикантът свири и ходи бавно, като изчаква, докато всички негови овечици се съберат заедно. Ако някоя се заблуди, овчарят започва да свири по-високо. Когато цялото стадо се събере, може да бъде избран нов овчар.

Задължително условие – възпитателят трябва да назначи водещото дете, неуверено в себе си, т.к. целта на тази игра е да се даде на малчугана възможност да „поръководи“ другите деца (да се повиши тяхната самооценка).

Капан и мишка ( 5 г.)

Необходимо количество играчи – 5-6 деца. Всички застават в кръг и се приближават плътно един към друг – това е „капанът“ (или клетката). Вътре влиза «мишката» (него го избира възпитателят). Нейната задача е с всички възможни средства да излезе от „капана“: да се измъкне лазейки, да  уговори някого да го пусне и пр.

Тази игра учи да се преодоляват препятствия, да се повиши увереността в своите възможности, да се развива въображението (намирайки начин как да се измъкне от кръга).

Дружба ( 4 г.)

Децата сядат в кръг и се хващат за ръце. Възпитателат моли всеки от тях да погледне съседа си в очите и да му подари най-добрата и красива усмивка.

Играта снема напрежението, учи децата да не се боят и да се доверяват едно на друго.

Врабчета и врана (5 г.)

На пейка плътно едно до друго седят „врабчетата“. „Врана“ се разхожда наперено около пейката, с ръце зад гърба. В един момент тя неочаквано побутва едно от «врабчетата». „Врабето“ трябва да се задържи на мястото си и да не блъсне при това съседа. Този, по чиято вина „врабците“ паднат, става водещ.

Играда формира упорство и издръжливост във „врабчетата“ и в това време способства за повишаване на самооценката на водещото дете.

http://www.razumniki.ru/igra_dlya_neuverennyh_v_sebe_detey.html

 

 

Advertisements

Скритото познание в приказките дава ценни формули на живота

Скритото познание в приказките дава ценни формули на живота

 

През годините мястото на приказката в живота на съвременния човек e захвърлено някъде на рафтовете на детската литература. Трудно някой забелязва, че зад нейния приказен сюжет се крият формули и закони, повтарящи се във времето. Рядко се осмислят премеждията, същността и пътят на героите. Често приказките биват опосквани и пригаждани към модерните времена, с довода, че днешните деца просто не ги разбират. В приказките обаче е закодирана формулата на живота, която като всяко древно знание е зашифрована по начин, който да въздейства на подсъзнателно ниво на младата душевност.

Така, че е добре да знаем, защо приказките са точно такива и как са заключени в тях познанието.

Приказките отразяват фундаментални екзистенциални ситуации, през които човек преминава в своето личностно израстване. Те съдържат ключ към разрешаването на психични проблеми и път, показващ ни израстването на личността, като една цялостна и здрава структура. Литературният изследовател, Владимир Проп говори в своите изследвания, че значителна част от вълшебните приказки отразяват обреда на инициацията. (понятието е използвано в аналитичната психология, за да обозначи процесът на превръщане на човек в такъв, какъвто действителност е). Той поставя като най-важни преходи в човешкия живот – раждането, прехода от юношество към зрялостта и смъртта. Всеки един преход съдържа следните етапи, отделяне – преминаване – приобщаване. Почти във всяка приказка етапа на отделяне е заложен в началото, той се проявява в изоставянето на децата, изгубването им в гората или доброволното им тръгване в ситуация на криза (смъртта на майката и заместването ù от мащеха). Последващият период на преминаване е свързан с множество изпитания, като етапа се характеризира като хаотичен, безструктурен и колеблив, докато героят не се завърне вътрешно трансформиран, като част от общността. На кратко казано, процесът на инициация се състои в трансформация на психо-физиологическия „хаос“ в социален „космос“. Често в приказките, разкриващи процеса на инициация героят символно губи част от себе си (избождат му очите, разкъсват му краката, изгаря част от тялото му и т.н.), като този процес е символ на временната смърт (прехода), в която човек губи едно, за да получи друго. Проп долавя и друг момент от личностното израстване на героя. Според него, влизането в социалния живот включва винаги срещата с мистичен покровител – „родовия праотец“. Често в приказките образът на праотеца се явява като възрастен дядо или стара баба. Свързването на героя с тях позволява приобщаването му към голямото родово общество. Проп казва, че само след като човек стане част от родовото общество, героят може да се завърне като индивид, носещ обаче спомен и усещане за колективна съпринадлежност.

В българските народни приказки с вълшебен характер при описанието на героя или героинята се игнорират техните черти на личността и чувствата им почти не личат на фона на развиващото се действие. Героите биват предимно неемоционални – не са изразени художествено и лирично нито чувството на мъка, нито на страх или изгаряща любов. Сюжетът е съвършено обран откъм емоционална натовареност, като главно се наблюдава самото действие. То не се осъжда и не се подлага на съмнение, то просто се случва. Но това действие и този плосък на вид сюжет носят символен характер. Символът, като видим елемент на невидимата реалност, често присъства като смяна на дрехите, осакатяването на героя, „осиновяването“ и т.н. Символът е този, които е призван да обедини съзнаваното и несъзнаваното, като обединявайки ги, той формира правилното интегриране на двете в човешката структура. В този ред на мисли образът на жената е сътворяван и пресъздаван, чрез множество житейски ситуации, които спомагат за утвърждаването ù в обществото и  затвърждаването на нейната роля като жена. Почти не се споменават имената на жените, най-често те биват – младо момиче (красавица; умница; царска дъщеря) баба, майка и мащеха.Тези образи не само не носят лично име, но също така рядко притежават някаква детайлна характеристика. Повторението на тези образи с техните характеристики е почти неизменно. Но не само образът на героите е относително еднотипен, а също така и самите истории, които преповтарят еднаквите си мотиви. Това съвсем не прави приказките един посредствен начин за изразяване на творческия импулс у човека. Те носят скрития замисъл или формулата на пълноценния живот. В приказният свят е закодиран и пътят на съзряването, на превръщането на младото момиче в жена. В множество от тях присъства мотивът за смъртта на майката и замяната с мащеха, която е зла и желае смъртта на главната героиня. Тази идея е силно застъпена напр. в приказката „Златното момиче”. Погледната през призмата на аналитичната психология, това е израз на отделянето на момичето от майката, към пътя на собственото ѝ съзряване като жена. В „Златното момиче“, пътят на момичето към себе си, започва с търкулването на питката, която момичето тръгва да гони. Питката като кръг символизира цялостната личност, себе-то (в смисъла на аналитичната психология). Тръгвайки веднъж човек се озовава в тъмната гора на несъзнаваното, където трябва да извади на светлина всичко, което лежи там. Много често в приказките съществува метафората на гората. Гората като символ на нещо тайнствено и мистериозно място, което бива обитавано от добри и лоши богове, животни, духове и т.н. Гората е и символ на изолацията, на отделянето, на вглъбяването и най-вече  – символ на несъзнаваното. Само тук героинята има шанса да се превърне в индивидуална същност, отделена и завършена. „Там наблизо живеела една бабичка в една колиба и като чула чилешки плач повикала: -Какво си, баби? Мъжко ли си, женско ли си? Ако си женско ела въз баба; ако си мъжко, иди да се не видиш!“ М. Илчевска (друг изследовател на приказките) в своя публикация споделя: „Понякога представите за временната смърт и възкръсването на посвещавания в човек с нова същност и с нова душа са се свързвали и с тотемистични вярвания и са се представяли чрез действия, които изобразявали поглъщане на момчето от чудовище или голямо животно: сякаш посвещаваният известно време е пребивавал в туловището на чудовището и после по някакъв начин отново е излизал. Смятало се е, че по този начин юношата влизал в тялото на предтечата- прародител и първоосновател на рода и се е приобщавал към голямото родово тяло на общността.“
Тук бабата се явява духовния водач по пътя към израстването. От една страна тя е духовен наставник и нравствен учител, проявяващ майчина грижа, тя стимулира растежа (превръщането на младото момиче в жена), тя е магичната същност, чрез която е възможна промяната, защото тя прави момичето златно. От друга страна тази възрастна жена живее в тъмната гора, тя е тази която поглъща; тя е тази, която възнаграждава и наказва – тя е съдбата. Карл Юнг казва: „Като майка на майката тя е „по-велика“, тя е в действителност – „голямата“ или „Великата Майка“.Тя е олицетворение на мъдростта и магьосничеството.“ Женските образи имат различен път от мъжките по пътя на своята индивидуация.Макар че и двамата трябва да се справят с извънредно трудна ситуация, то начините им за това са коренно различни. „В митовете мъжката фигура се бие, превъзмогва и побеждава чудовището… Женското начало върви по пътя към индивидуация чрез страдание и бягство“ . Също така: “Жените минават процеса на индивидуация предимно чрез страдание, когато е станало по правилен начин;”  (Илчевска ) Женските образи в приказките веднъж сблъскали се със своите „недъзи“ трябва да ги изстрадат и да запълнят празнотите, които носят.Женската инициация преминава през определени етапи, които подготвят момичето за „сватбата“. „Сватбата“ това е символичното обединение на женската и мъжката енергия, на Анимата и Анимуса, обединението на Ероса и Логоса, на рационалното с емоционалното. Това е изходната фаза, която предполага правилната оценка на живота, оценка преминала през чувствата и през разума. Защото докато чувствата дават живот и разпалват нашата женска същност, то само хладния мъжки разум може да ги възпре да погубят незрялата личност.

Такъв е образът на жената във вълшебните приказките – един постоянен модел на превъзмогване.  Един постоянен цикъл от премеждия, които нараняват и отнемат, за да дадат (възнаградят) устоялата и преживяла ги, чрез осъзнаване жена. Момичетата в началото са бедни девойки, които живеят в едно със своето семейство (бедността е символ за незрялост и непълнота), докато накрая не се превърнат в богати (златни) царици – израз на вътрешното самореализиране, самопостигане и съзряване.

Съставител: NoliMeTangere,“Вихъръ“ – Пространство за Култура и Изкуство

 

Източник: Портал12

 

Езикови игри за изучаване на допълнителен език в детската градина

В този пост ще ви запозная с три мои типови игри за изучаване на допълнителен език от 3-5 годишни деца, подходящи както за индивидуални занимания (с едно-две деца у дома), така и за по-малък или по-голям брой деца, които посещават детска градина. Игрите представям на български език, защото са конкретно предназначени за изучаване на български език (като допълнителен) от деца носители на майчин език, различен от българския, които посещават детска градина.
Имам намерение да ги преведа и на английски, за да влязат в помощ и на учителите по английски език в детската градина, но не по-рано от месец-два.
Работа с изречения-модели

В основата на ученето на допълнителен език трябва да лежи устната реч, състояща се от типови изречения, получили в методическата литература названието “синтактически модели” или “изречения-модели”.
Децата в предучилищна възраст обичат да повтарят всичко: с удоволствие играят една и съща игра, слушат една и съща приказка, разглеждат едни и същи познати картинки. Без особена загуба на енергия те усвояват речевите модели. По-нататък в процеса на несложни по сюжет обучаващи игри у децата се автоматизира навикът да използват речевите модели, които в същото време са и граматически такива.

1.А. Това е…
Задача: Развитие и активизиране на детския речник.
Средства: играчка или картинка на: стол; маса; легло; чиния; чаша; вилица; лъжица; покривка; мивка; сапун; кърпа; пантофи; обувки; яке; панталони; блуза; пола; рокля; чорапи.
Ръководство на игровото упражнение: В кутия, панер или друг нисък и широк съд са поставени играчки или картинки. Децата стават едно по едно и вземат по една играчка и я назовават. Ако някой се затрудни я дава на друго дете. При нужда учителката им помага.

1.Б. Това е морков.
Задача: Съставят изречение по модел и с материална опора.
Средства: риба, орех, ябълка, хляб.
Ръководство на игровото упражнение: На масичка, пред децата, са подредени хранителни продукти (играчка или картинка) – орех, мляко, ябълка, хляб.
Учителката вдига четири деца. Всяко от тях взима по една играчка и съставя изречение с нея, като използва, „Това е…”
Това е риба. Това е орех. Това е ябълка. Това е хляб.

1.В. Това е зайче.
Задача: Съставят изречение по модел и с материална опора.
Средства: катеричка, мече, куче, котка.
Ръководство на игровото упражнение: както в предишните игри. Децата назовават животните, като съставят изречение с думите: „Това е…”
Това е катеричка. Това е мече. Това е куче. Това е котка.

1.Г. Зайчето яде морков.
Задача: Съставят изречение по модел и с материална опора.
Средства: катеричка, мече, куче, котка; риба, хляб, орех, ябълка.
Ръководство на игровото упражнение: На масичка пред децата, в две панерки, са оформени две групи – на животни и на храни. Децата (с помощ или без помощ от учителката) изваждат от едната панера животно, от другата – типичната за него храна, поставят ги едно до друго и съставят изречение.
Котката пие мляко. Катеричката яде орехи. Кучето яде хляб.
Задача: Съставят изречение с функциите на предметите по модел и с материална опора.
Средства: маса, чиния, чаша, вилица, лъжица, покривка за маса, мивка, сапун, кърпа за ръце, пантофи, обувки, яке, панталони, рокля, блуза, пола, чорапи.

На масата се яде./ Ядем в чиния./ Пием от чаша./ Ядем с вилица./ Ядем с лъжица./ Ядем на покривка./ В мивката се мием./ Мием се със сапун./ С кърпата се бършем./ Пантофите са за крачетата./ С обувките ходим навън./ Якето се облича./ Панталоните се обуват./ Блузата се облича./ Полата се облича./ Роклята се облича./ Чорапите се обуват на краката.

2.А. На стола се седи.

На масата се яде. Ядем в чиния. Пием от чаша. Ядем с вилица. Ядем с лъжица. Ядем на покривка. В мивката се мием. Мием се със сапун. С кърпата се бършем. Пантофите са за крачетата. С обувките ходим навън. Якето се облича. Панталоните се обуват. Блузата се облича. Полата се облича. Роклята се облича. Чорапите се обуват на краката.

2.Б. Зайчето седи на масата и яде морков. (5-6г.)
Задача: Съставят сложно съчинено съединително изречение.
Катеричката седи на масата и яде орехи. Кучето седи на масата и яде месо. Котката седи на масата и яде риба. Ежко седи на масата и яде ябълка.

Децата в предучилищна възраст обичат да повтарят всичко: с удоволствие играят една и съща игра, слушат една и съща приказка, разглеждат едни и същи познати картинки. Без особена загуба на енергия те усвояват речевите модели. По-нататък в процеса на несложни по сюжет обучаващи игри в децата се автоматизира навикът да използват речевите модели, като в същото време това са и граматически модели.

ИГРИ И ИГРОВИ УПРАЖНЕНИЯ СЪС СЮЖЕТ

3.1 Хранене

3.1.1. Да нахраним Зайко!
(За да се стигне до тази игра трябва нееднократно да се проведат описаните по-долу игри.)
Цел: Да разбират какво им се говори и да изпълняват двустепенна и тристепенна поръчка; да отговарят на въпроси на учителя с прости изречения; да се развива концентрацията и устойчивостта на вниманието на децата, чрез търсене и откриване на скрити предмети, да се формират културно-хигиенни навици, да манипулират с предмети, да се обогатява сюжетно предметно-манипулативната им игра.
Средства: 4 картонени кутии с капаци; в първата кутия има играчки: мече, коте, куче, заек, риба, кокал; във втората – пластмасови плодове и зеленчуци: морков, зеле, круша, ябълка; в третата – играчи-мебели: масичка, столче, легло; в четвъртата – съдове и прибори за хранене; картинки с изображение на заек, който яде морков или зеле; мече, което яде круша; коте, което яде риба и куче, което яде кокал.
Забележка: Играчките, при необходимост, могат първоначално да бъдат заменени с картинни изображения, а в последствие може да се премине изцяло с картинни изображения. Първия път, или колкото време е необходимо, учителката прави пълен или частичен показ, в зависимост от нивото на децата в групата, а след като свикнат с играта и запомнят последователността на действията им помага при нужда.
Ръководство:Учителката поставя пред децата четирите затворени кутии. Показва им картинка на която е изобразено мече, което яде круша и казва, „Хайде да нахраним Мечо? Какво яде Мечо?”, децата отговарят, „Круша”, в най-добрия вариант, „Мечо яде круша”. „Първо трябва да намеря мече и круша.”, казва учителката и започва да отваря кутиите една по една и когато го намира, казва, „Ето го Мечо! Намерих го! Сега трябва да открия круша”, търси плодовете, намира крушата. Посочва картинката и пита, „На какво е седнал Мечо?”, след това, „В какво е поставена крушата?, децата отговарят с една или повече думи и накрая мечето е ситуирано на стол, до маса, на която има круша, поставена в чиния. След като е направила показа извиква едно дете и му показва картинка на заек, който е седнал до маса и яде морков. Пита го, „Къде е Зайо? Какво яде Зайо?”, детето отговаря само или с помощ от другите деца. „Намери заека и морковчето!” Детето ги открива и си сяда. Става друго дете и отговаря на въпросите, „Какво яде заекът” и „Къде е поставен морковът?” и т.н. Играта се повтаря два или повече пъти в зависимост от интереса на децата или докато може да им се задържи активното внимание.

3.1.2. Къде е Зайо? (3-4г.)
Цел: Да разбират какво им се говори; да се обогатява детския речник; да се възбужда изследователският им интерес и да се задържи по-дълго активното внимание на децата, чрез търсене и откриване на скрит предмет.
Средства: 3 картонени кутии с капаци; в първата кутия има играчки: мече, коте, куче, заек, риба, кокал; във втората – пластмасови плодове: морков, зеле, круша; в третата – играчи: масичка, столче, легло. Вместо играчки могат да се използват и картинни изображения.
Ръководство: Учителката поставя пред децата трите затворени кутии. Показва им картинка на мече и пита, „Къде е Мечо? Хайде да го намерим!” Започва да отваря кутиите една по една и когато го намира, казва, „Ето го Мечо! Намерих го!” След като е направила показа извиква едно дете и му показва картинка на заек. Пита го, „Къде е Зайо? Намери го!” и ако е нужно му помага да го открият. Играта се повтаря 3 – 4 пъти или докато децата проявяват интерес.
Забележка: Тази игра е първата от поредицата игри със сюжет „Да нахраним зайчето”
Следващата ще бъде да открият и разпознават храните на тези животни, след това идва ред на масата и стола и накрая са съдовете за хранене.

3.1.3. Къде е морковчето? (3-4г.)
Целта и средствата са както при първата игра.
Ръководство: Учителката поставя пред децата трите затворени кутии. Показва им картинка на зелка и пита, „Къде е зелката? Хайде да я намерим!” Тя започва да отваря кутиите една по една и когато я намира, казва, „Ето я зелката! Намерих я!” След като е направила показа извиква едно дете и му показва картинка на морков. Пита го, „Къде е морковът? Намери го!” и ако е нужно му помага да го открие. Играта се повтаря 3 – 4 пъти или докато децата проявяват интерес.

Аналогични са игрите за откриване на масичка, столче и чинийка.
Забележка: Вместо кутии с капаци може да се използват само кутии, с които се похлупват различните групи играчки.

3.1.4.1. Всеки на своето място (4-5г.)
Цел: Да разбират какво им се говори, да изпълняват едностепенна и двустепенна поръчка; да създават групи на животни, на храни, на мебели.
Средства: 2 картонени кутии с капаци; играчки: мече, коте, куче, заек, риба, кокал; пластмасови плодове и зеленчуци: морков, зеле, круша, ябълка; масичка, столче, легло; съдове и прибори за хранене.
Ръководство: Учителката изсипва на средата на килима играчките от двете кутии и моли децата да ги приберат всяка на нейното място – играчките-животни в едната кутия, а играчките-храни в другата. Освен разделянето на играчките децата трябва да казват, „Мечето е животно, зайчето е животно…; Морковът е храна, зелето е храна и т.н.”
Докато децата групират тя повтаря фразите, които иска да запомнят.

3.1.5.2. Всеки на своето място (4-5г.)
Цел: да разбират какво им се говори, да изпълняват едностепенна и двустепенна поръчка; да създават групи на мебели и съдове за хранене.
Средства: 2 картонени кутии с капаци; играчки: масичка, столче, легло; чинийки, чашки, тиган, тенджера, лъжица.
Ръководство: Учителката изсипва на средата на килима играчките от двете кутии и моли децата да ги приберат всяка на нейното място – играчките мебели в едната кутия, играчките – съдове и прибори за хранене в другата.

3.1.6. Всеки на своето място – вариант (3-4г.)
(групират по признак цвят)
Цел: да разбират какво им се говори, да изпълняват едностепенна поръчка; да създават група на сините кубчета и група на червените кубчета; да научат наименованията на цветовете.
Средства: 2 панерки; сини и червени кубчета с еднакви размери (в последствие различни размери).
Ръководство: Учителката изсипва на средата на килима кубчетата и с кратки и ясни изречения им казва, че ще ги прибере всяко на своето място. Поставя сините кубчета в едната панерка, червените – в другата и отново ги изсипва на килима. След това моли децата да ги приберат всяко на неговото място – сините в едната панерка, червените – в другата.

3.2. Дрехи

3.2.1. Да изгладим дрехите на Ана (4-5г.)
(За да се стигне до тази игра трябва нееднократно да се проведат описаните по-долу.)
Цел: Да се научат да разпознават цветовете и някои дрехи, както и да ги назовават, да изграждат културно-хигиенни навици, да манипулират с предмети, да се обогатява сюжетно предметно-манипулативната им игра.
Средства: играчки: ютия, дъска за гладене, леген, хартиена кукла и дрехи от хартия.
Ръководство: На една маса учителката е подредила легенче с хартиени дрехи, дъска за гладене и ютия. Въвежда куклата, която е облечена само с блузка. Куклата казва на децата, че иска да си облече синята пола, но тя не е изгладена. Моли ги за помощ. Учителката извиква едно дете и го моли да я открие в легена с „изпраните дрехи”, след това да я изглади и да облече куклата. Така извиква няколко деца, които откриват дреха по два признака.
3.2.2. При мен да дойде… (4-5г.)
(Подвижна игра)
Цел: Слушат и разбират команди; затвърдяват названията на основните цветове;
Средства: картинки с изображение на панталони, пола, рокля; момиченце, момченце.
Ръководство: Децата са в единия край на занималнята, а учителката в другия. Тя казва, „При мен да дойдат всички, които са облечени с панталони (поли, рокли)” и показва съответната картинка.
„При мен да дойдат всички момиченца / момченца” и показва съответната картинка.

Играта може да се усложни, като на децата се задават начините на придвижване или допълнителен признак.

3.2.3. Дрехите на Ана (4-5г.)
(упражнение с оцветяване)
Играе се непосредствено след подвижната игра „При мен да дойде…”
Цел: Затвърдяват знанията си за основните цветове, за ежедневното облекло и развиват фината си моторика (оцветяват в рамките на очертанията на фигурата).
Средства: картони А4 за всяко дете и един за показ на учителката, с нарисувани две поли, две блузки и две рокли; цветни пастели или моливи.
Ръководство: Децата са седнали на масичките, пред всяко има бял лист А4 с нарисувани две поли, две блузки и две рокли; цветни пастели или моливи. Учителката им казва, „Днес Ана иска да си облече синя рокля, но няма. Хайде да й помогнем!”
Докато прави показа, тя повтаря, „Днес Ана иска да си облече синя рокля. Ние ще й направим”.
Докато децата оцветяват тя повтаря фразите, които иска да запомнят

3.2.4. Да изгладим дрехите
вариант (3-4г.)
Цел: Да се научат да разпознават жълт и зелен цвят, да изграждат културно-хигиенни навици, да манипулират с предмети, да обогатяват сюжетно предметно-манипулативната си игра.
Средства: жълти и зелени роклички от хартия; играчки: ютия и дъска за гладене,.
Ръководство: На една маса учителката е сложила жълти и зелени роклички от хартия, дъска за гладене и ютия. Въвежда куклата, която е облечена само с блузка и казва на децата, че иска да си облече жълтата рокля, но тя не е изгладена. Извиква едно дете да я открие и го моли да я изглади, за да облекат куклата. Така извиква няколко деца, които откриват роклички по признак цвят.
Докато децата играят тя повтаря фразите, които иска да запомнят

3.3. Хигиена
3.3.1. Да изкъпем бебето (3-5г.)
Цел: Да обогатят речниковия си запас, да изграждат културно-хигиенни навици, да играят с вода и сапун, да манипулират с предмети, да обогатяват сюжетно предметно-манипулативната си игра.
Средства: детско легенче, бебе, сапун, кърпа, вода
Ръководство: Предварително учителката е подготвила кът за къпане на играчка-бебе. В умивалника на малка масичка е поставила леген с вода, кърпа, сапун и играчка-бебе. Завежда децата там и им казва, че е време да се изкъпе бебето. Показва предметите един по един и ги назовава. „Това е леген.”, приканва ги да го пипнат и отново повтаря „леген”(няколко пъти), ако някой от тях не знаят думите. По същия начин въвежда названията и на другите предмети, след което къпе бебето, като изговаря всяко свое действие.
Приканва децата (две по две) да изкъпят бебето и да го подсушат.
Докато децата играят тя повтаря фразите, които иска да запомнят

3.3.2. Трябва да изперем! (3-5г.)
Цел: Да разширяват речниковия си запас, да формират културно-хигиенни навици, да разнообразяват играта си с вода и сапун, да манипулират с предмети, сюжетно да обогатяват предметно-манипулативната си игра.
Средства: детско легенче, сапун, кърпа, вода.
Ръководство: Предварително учителката е подготвила кът за пране. В умивалника на малка масичка е поставила леген с вода, в който е пуснала една-две малки кърпи, сапун. Завежда децата там и им казва, че кърпите за ръце са мръсни и трябва да ги изперат. Показва предметите един по един и ги назовава. „Това е леген.”, приканва ги да го пипнат и отново повтаря „леген”(няколко пъти), ако някои от тях не знаят думите. По същия начин въвежда названията и на другите предмети, след което натрива в кърпата сапун и започва да я търка, като изговаря всяко свое действие.
Приканва децата (две по две) да изперат кърпите и после заедно ги простират, за да изсъхнат.
Докато децата играят тя повтаря фразите, които иска да запомнят

3.3.3. Да си измием съдовете (3-5г.)
Целта е същата като на играта „Хайде да перем”.
Средства: сапун гъбичка, чинийки, чашки и други съдове и прибори за хранене и готвене, поднос, застлан с кърпа за подсушаване на измитите съдове, панера за „мръсните съдове и прибори”.
Ръководство: Учителката е събрала в панера мръсни съдове за хранене и завежда децата в умивалника, за да ги измият. Първо им показва как се прави това, като изговаря всяко свое действие, бавно, кратко и ясно, по няколко пъти. След като ги измие ги подрежда в подноса върху кърпата, за да се отцедят.
Като свърши показа приканва децата да направят същото. Докато децата играят тя повтаря фразите, които иска да запомнят

3.3.4. Моето семейство
Цел: обогатяване на детския речник с думите названия на членовете на семейството;
Средства: всяко дете (или колкото донесат) има снимка на своето семейство; кукли за пръсти: майка, баща, момче; момиче; бебе;
Под реконструкция

ИГРИ С ПРАВИЛА

4. Кума Лиса (4 – 5г.)
(Игра с правила по ромската приказка «Кума Лиса», съставила: Т. Тончева)
Цел: Отработване на няколко изречения-модели, развиване на ловкост и съобразителност, трениране в спазване на правила.
Средства: саморъчно направена въдица с кукичка, три хартиени риби с халка на устите, 2 – 3 ножици, 3 медальона на лисици, голям обръч.
Правила: 1. Персонажите да казват репликите си ясно и отчетливо; 2. Дядото, връщайки се от риба, да ходи бавно и уморено; 3. Лисиците да отрежат връвта без да ги види дядото.
Описание на играта: Децата са клекнали на около 50см разстояние едно от друго, разположени в две успоредни редици на килима. Те образиват пътя, по който дядото отива до езерото, за да лови риба и се прибира вкъщи.
Едно дете влиза в ролята на дядото, който е наловил риба, а в две-три от клекналите деца имат ножици. Тези, които имат ножици са лисици.
Три деца са клекнали около един обръч и играят ролята на рибки, а в обръча-езеро има три големи хартиени рибки с халкички на устите.
Дядото тръгва за риба и казва на бабата, „Бабо, отивам за риба”. Тръгва старецът, метнал въдица през рамо (на пръчка е завързана връв, която завършва с кукичка), върви по „пътечката” и си повтаря, „Отивам за риба”, „Отивам за риба”.
Когато стига езерото хвърля въдицата и трите деца, които са клекнали там закачат по една рибка на въдицата му, като казват, „Дядо хвана риба”. Дядото се връща към вкъщи уморен, ходи бавно, приведен от товара.
През това време една от лисиците (което дете успее) трябва да отреже с ножицата връвта, без да я види дядото и да избяга. Когато се отдалечава, казва, „За мен е рибата, дядо!”
Когато дядото разбере, че лисицата му е взела рибите започва да я гони.

ЗАПОЗНАВАНЕ С ХУДОЖЕСТВЕНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ

5. «Косе-Босе» – типова ситуация
Цел: Възприемане на художествено произведение, предизвикване на интерес и задържане на активното внимание на децата за по-дълго време, обогатяване на детския речник с нови думи, създаване на радост и удоволствие от представянето на приказката.
Нови думи и фрази: (изречения-модели): яйце/яйице, гости; „Косе-Босе, дай ми едно яйчице”, „Дръж куче Лиса!”, „Бягай, Лиске да бягаме!”
Средства: кукли за настолен театър, петрушки или други, яйце – за първоначално възприемане; разглеждане на илюстрации при повторно разказване на приказката и като краен етап приказката се представя чрез PowerPoint презентация.
Ход на ситуацията: Преди да започне разказването, учителката въвежда един по един героите, назовава ги, дава на децата да ги пипнат, да ги погалят и всички заедно ги назовават; обяснява думата гости.
С кратки изречения, ясно и отчетливо разказва приказката като едновременно с това движи куклите. След като свърши приказката, извиква при себе си деца и ги моли да й покажат коса, лисицата, кучето. Индивидуално или групово ги назовават. При следващо представяне на приказката им задава въпроси от типа: „Какво има Косето-Босето? „Какво иска Кума Лиса от Косето-Босето?”, „Кой е подгонил лисицата?”, „Хванало ли е кучето лисицата?
Фразите „Косе-Босе, дай ми едно яйчице”, „Дръж куче Лиса!”, „Бягай, Лиске да бягаме!” се затвърдяват чрез подвижната игра, „Кос и лисица”
6.1. Куче и лисица (3 – 4г.)
Цел: развиване на бързина и съобразителност, затвърдяване на фразите: „Косе-Босе, дай ми едно яйчице” „Дръж куче Лиса!”, „Бягай, Лиске да бягаме!”
Средства: медальони на лисица, кос и куче.
Описание на играта: Децата са разделени на три групи – косове, лисици и кучета.
Косовете са се качили на столчета, а лисиците обикалят около тях. Когато учителката каже „Косе-Босе, дай ми едно яйчице”, лисиците клякат пред тях и заемат поза на молещи се. В зависимост от възможностите на децата, те може да повторят фразата след учителката. Когато учителката каже, „Бягай, Лиске да бягаме!” – лисиците се изправят и побягват, а при сигнал „Дръж куче лиса!” – кучетата излизат от скривалищата си и подгонват лисиците.

6.2. Куче и лисица (4 – 5г.)
подвижна игра
Цел: развиване на бързина и съобразителност, затвърдяване на фразите: „Дръж куче Лиса!”, „Бягай, Лиске да бягаме!”
Средства: медальони на лисица, куче.
Описание на играта: Децата са разделени на две групи – кучета и лисици и са разположени една срещу груга. Едно куче се е скрило и дебне, докато една лисица се разхожда. Учителката отива при кучетата и им казва да викат: „Дръж куче Лиса!”, „Дръж куче Лиса!”. Кучето подгонва лисицата. Учителката отива при другата група и им казва да викат: „Бягай, Лиске да бягаме!”, „Бягай, Лиске да бягаме!”

Терапевтични приказки за деца и родители

Панталонките на Мечо

Случваше се Мама Меца и Татко Мецан да се скарат. Ходеха из къщата навъсени като два буреносни облака, които после се сблъскваха и започваха да сипят светкавици и гръмотевици. Тогава Мечо го беше страх. Той изтичваше в стаята си, затваряше вратата, пропълзяваше под леглото и гушваше малкото си зелено камионче. И него го беше страх.

Но както бурята отминава, така Мама Меца и Татко Мецан се сдобряваха и после всичко си беше по старому. И Мечо отново топуркаше весело из цялата къща. Така ставаше всеки път… Но днес Татко Мецан взе една чанта с дрехите си и си тръгна. Каза, че няма да се върне вече. Сигурно искаше да каже, че няма да се върне за вечеря.

Мама Меца обясни на Мечо, че сега ще живеят само двамата. Че Татко Мецан ще си има друг дом. Но Мечо не можеше да я разбере. „Защо му е друг дом? Не ни ли обича вече? Заради мен ли си тръгна?“ – такива въпроси се стрелкаха като разлютени пчели из главата му. Мама Меца го настани в скута си и го прегърна:

– Понякога възрастните мечки се налага да се разделят, за да се чувстват по-добре. Като онези цветенца в саксията, които разсаждахме, защото им беше станало тясно… Това няма нищо общо с теб. Каквото и да става, трябва да знаеш, че ние и двамата много те обичаме. „Хич и не искам да я слушам! Искам всичко да си бъде както преди! Не искам да се разделям с никого!“ – в главата на Мечо забръмчаха стършели. Той скочи от скута на мама Меца и изтича навън. Тича, тича както никога досега и неусетно се озова пред пещерата на горския вълшебник Смока.

Смока го погледна замислено, влезе в пещерата и донесе оттам някакъв парцал.
– Старите ми панталонки! – ахна Мечо. Смока му ги подаде.
– Любимите ми панталонки! Но вече са скъсани… Скъсах ги, докато се катерих по Високото Дърво. А това, закърпеното на коляното, е от времето, когато се учех да карам колело, а мама и татко ме държаха. А голямото петно е, когато мама ми даде пита с мед и аз си я прибрах в джоба, за да я изям на спокойствие по-късно. А шарената боя тук е от есента, когато с татко боядисвахме оградата… А сега вече за нищо не стават…
– Да ти ги закърпя ли? – предложи Смока и измъкна от един от невидимите си джобове игла и конец.
– Пак няма да вършат работа. Те всъщност се скъсаха така лошо, защото вече ми бяха станали малки… А толкова ги обичах… – разхлипа се Мечо и сам се зачуди: за панталонките ли плаче, или за това, че мама и татко няма да живеят вече заедно.

Смока се настани до Мечо, извади една ножица и за ужас на мечето започна да реже панталонките. После взе иглата и конеца. Мечо гледаше невярващо и по бузите му се стичаха сълзи.
– Заповядай! – каза след малко Смока. Мечо разтърка очи. Пред него лежаха торбичка за през рамо и каскет. От вътрешната страна на торбичката още личеше петното от меда, а козирката на каскетчето носеше цветовете на боята от оградата.
– Невинаги можем да зашием скъсаното, но и не се налага да го изхвърляме – каза Смока.
– Носи си ги със здраве! – добави той и помаха на Мечо за довиждане от входа на пещерата.

Мечо вървеше към дома си и сякаш му беше мъничко по-леко. Той здраво нахлупи каскета и гушна торбичката си. Разбираше, че нещата понякога се променят, но се радваше, че не е необходимо да се разделя с всичко, което му е носило радост.

„Панталонките на Мечо“ е една от 14 приказки от книгата „Защо все аз?“ – терапевтични приказки за деца и родители. Сборникът включва лесни за употреба техники, свързани с най-честите проблеми, за които децата и родителите търсят професионална консултация.

Автор на приказките е детският психолог Цвета Мишева-Алексова. Книжката е изготвена в сътрудничество с Милена Манова – психотерапевт и обучител, а илюстрациите и графичното оформление са на Анелия Костова-Бозгунова.

Източник: http://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2015/01/10/2442708_otkus_ot_knigata_zashto_vse_az_na_cveta/

Диспраксия

По последни изследвания в световен мащаб около 10% от населението е засегнато от този проблем. Статистически погледнато, в клас от 30 деца, 3 от тях ще бъдат засегнати от диспраксия. Необходимо е това нарушение да бъде добре разбрано и навременно диагностицирано, тъй като диспраксията би могла сериозно да попречи на справянето на детето в училище или на реализирането на възрастния пациент както в личен, така и в професионален план.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ДИСПРАКСИЯ:
Нарушение на планирането и автоматизирането на волевите движения. Диспраксията е скрито нарушение или наричана още синдромът на несръчното дете. За да обобщим – диспраксията е несъответствие между планираното и впоследствие реализирано движение без да е налице интелектуален или обучителен дефицит.

СИМПТОМИ НА ДИСПРАКСИЧНОТО ДЕТЕ:
* то е непохватно – всичко, до което се докосне, се обръща, чупи, пада, къса се;
* има нужда от помощ, за да се облече, да се измие, да се избърше;
* храни се бавно и много се цапа, не успява да нареже месото си, нито да обели плодовете при хранене;
* затруднява се да намира нещата си, да подрежда, да се организира, забравя ученическата си чанта;
* не обича да играе с конструктори, да подрежда пъзели, затруднява се да запомни и следва правилата на игрите, измисля си други;
* изключително трудно му е да пише /дисграфия/, рисунките му са бедни, често са характеризирани като незрели. С течение на времето, детето се развива, но недостатъчно, зада компенсира, не успява да следва темповете на писане в училище;
* предпочита да изписва букви, съдържащи прави елементи, докато овалните елементи го затрудняват;
* успява изключително трудно да постигне свързано писане на букви;
* бавно е, несръчно, резултатът от писането му е нечетлив, с много задрасквания и смачкани листове;
* не може да си служи с линия, компас, гумичка, ножици;
* лесно се разсейва и му е трудно да се концентрира в клас, забравя инструкциите, които са му дадени;
* затруднява се да хвърля и да хваща топка, затруднява се да върти педалите на колелото и не може да го кара без помощни колела;
* има нарушения на мускулния тонус – например, затруднява се да затваря врати;

ВИДОВЕ ДИСПРАКСИЯ:
Ще се спра на два от видовете диспраксия:

ОРАЛНА ДИСПРАКСИЯ – нарушение на координацията на мускулите на езика, устните, челюстта и небцето в етапа на програмиране последователността на артикулаторните движения, позволяващи трансформирането на звуковете в думи. Тези затруднения се манифестират с:
– забавяне в говорното продуциране
– лошо и неясно артикулирани думи
– трудност да бъдат контролирани дебита и интензивността на речта
Важно е да се отбележи, че въпреки тези затруднения, пациентът разбира много добре речта и знае какво иска да каже.

МОТОРНА ДИСПРАКСИЯ – нарушение на координацията на мускулите, например на ръцете , пръстите, китките на ръката, краката, глезените в етапа на програмиране последователността на движения и жестове, които ще позволят достигането на планираната цел /напр., плуване, каране на колело, качване по стълби и т.н./. Тоест, жестовете и движенията на тялото не винаги са адекватни на контекста. Към моторната диспраксия спада и дисграфията – нарушение на координацията на движенията на пръстите, изразяващи се в затруднена графична продукция на букви и цифри, а също и при рисуване.

ТРУДНОСТИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ МОТОРНАТА ДИСПРАКСИЯ:

В ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ:
– забавяне на двигателно ниво – при лазенето, сядането, ставането, прохождането;
– трудности при тичане, скачане, хвърляне или улавяне на топка;
– качване или слизане по стълби;
– трудности при самостоятелно обличане;
– често падане;
– непохватно държане на молива;
– трудности при боравене с прибори;
– трудности при игри с конструктор;
– трудности при рязане;

В УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ:
– същите трудности както при деца от предучилищна възраст;
– трудности да препише информация от дъската;
– писането и рисуването са трудни и незрели за възрастта;
– трудности да подреди раницата си за училище, да оправи леглото си;
– трудности по математика и геометрия;
– трудности при спортни активности;
– трудности при артистични дейности – рисуване, танцуване; при шиене;

ПРИ ВЪЗРАСТНИТЕ:
– трудности при бръснене, при гримиране, при сресване;
– трудности при гладене, сгъване на дрехи;
– трудности при свирене на музикални инструменти;
– трудности при белене на плодове и зеленчуци;

ПРЕПОРЪКИ:
При съмнения, че дадено дете демонстрира диспраксични проблеми, следва да се направи консултация с невролог. Той ще определи вида и произхода на нарушението.
Ако профилът съответства на орална диспраксия, се препоръчва:
– работа с логопед;
Ако профилът съответства на моторна диспраксия, се препоръчва:
– детето да бъде записано да тренира бойни изкуства /например, карате/, гимнастика, на танци;
– семейни активности, развиващи координацията – плуване, аеробика, колоездене;
– детето да се грижи за животно – да го мие, да го храни;
– игри с конструктори;
– конструктивни игри от типа изработване на модели на самолети, кораби;
– работа с пластелин;
– да помага в кухнята – да меси тесто, да бели зеленчуци и т.н.;
– сгъване на хартия – изкуството оригами;
– рисуване;

КАК ДА ЗАПОЗНАЕМ ДЕЦАТА С ДИСПРАКСИЯТА ИМ, КАК ДА ИМ Я ОБЯСНИМ ?

Няма да забравя обяснениeто, което даде за своята диспраксия на родителите си мой пациент, когато беше на 6-7 г.в. След като беше разговарял с мен за проблема си, той измисли ето това обяснение:
„В нашата глава има влак и релси. Влакът минава върху релсите, за да каже на мускулите какво трябва да правят. Аз също имам влак и релси, но моите релси са се преплели и поради това моят влак се движи по-бавно. Ето затова понякога имам нужда от малко помощ и трябва да сте по-търпеливи с мен.“
Това е чудесно обяснение, дошло от сърцето на едно дете, неговият начин да запознае другите с диспраксията си.
Аз също бих искала да дам простичък пример – в началото бебето не умее да прави почти нищо, то трябва да се научи. Когато започне да се учи да се храни с лъжица, то не успява да я държи както трябва, не успява да я напълни добре, обръща я на обратно и храната пада от нея, трудно му е да я приближи до устата си. Но, когато прави тези жестове многократно, то се справя все по-добре и по-добре, става все по-точно в движенията си. Не се налага вече да контролира всеки свой жест. Всъщност, мозъкът му е регистрирал план – една „рецепта“ как да извършва действията и в каква последователност. То вече няма нужда да мисли по какъв начин да го направи, всичко е автоматизирано. Проблемът при диспраксичните деца е, че не успяват добре да си спомнят „рецептите“. Те винаги трябва да внимават, затова не успяват да правят две неща едновременно.
Друг мой пациент ми каза – „Видя ли, мина много време, но станах умен!“. В действителност, да бъдеш диспраксичен не означава, че не си умен. Напротив, голяма част от диспраксиците са много умни. Това просто означава, че на тях ще им се налага да полагат повече усилия, за да се справят с определени неща и че това ще им отнема повече време, отколкото на останалите. В този смисъл диспраксията не е болест, не се оздравява от нея, но човек се научава да живее с нея, да се справя и да преодолява трудностите.

Автор: логопед София Вълнеева

Източник:http://www.logopedia-bg.com/

ТРИЗ и математика в детската градина

«ТРИЗ като средство за формиране на математически способности у децата от предучилищна възраст
Една от основните задачи на предучилищното образование е математическото развитие на детето. То не се свежда до това, да го научим да смята, измерва и решава аритметически задачи. То е още и развитие на способността да вижда, да мисли нестандартно, да открива в окръжаващия го свят свойства, отношения, зависимости, умения да «конструира» от тях предмети, знаци и думи.
Особена роля в това отношение може да изиграе технологията ТРИЗ (теория за решаване на изобретателски задачи). Внедряването на иновационната технология в образователния процес в детската градина е важно условие за постигане на ново качество на предучилищното образование в процеса на реализация на държавните образователни изисквания.
Игрите по технологията ТРИЗ, използвани в предучилищна възраст за формиране на математически представи, въвлича децата в приказен свят и незабелязано за тях развиват мисленето и математическите способности.
1. Игри за определяни линията на развитие на обекта
“ Какво е било – какво е станало“ (над 4 год.)
В: Беше числото 4, а е станало числото 5.
В: Какво трябва да се направи, за да се получи числото 5?
Д: 4+1=5
В: Беше числото 4, а е станало числото 3.
В: Какво трябва да се направи, за да се получи числото 3?
Д: 4-1=3

По-рано, по-късно (над 4 г.)
Цел: да научим децата да съставят логическа верига от действия, да затвърдят понятията „днес“,“утре“,“вчера“… да развиват речта си, паметта.
Правила на играта:
Водещият назовава някаква ситуация, а децата казват какво се е случило до този момент или какво ще се случи после. Този отговор може да се съпровожда с показ (моделиране на действията). За нагледност може да се използва времева ос, където ще се види последователността на събитията крачка по крачка, наперед или назад.
Ход на играта:
В: Сега с вас сме на разходка. А какво се случи преди да излезем от детската градина?
Д: Ние се облякохме за разходка.
В: А преди това?
Д: Преди да се облечем, ние си прибрахме играчките, а преди това си играхме със строителите, а още по-рано закусвахме…
В: Ние се разхождаме. Какво ще се случи, когато се приберем в детската градина?
Д: Ще се съблечем, ще си измием ръцете, дежурните ще постелят покривките на масите…

При затвърдяване на понятията „днес“,“утре“,“вчера“…
В: Кой ден от седмицата сме днес?
Д: Вторник.
В: А кой ден от седмицата беше вчера?
Д: Понеделник.
В: Кой ден от седмицата ще бъде утре? А след утре?…

При запознаване с понятията много-малко.
В: Това е било много, а е станало мало. Какво може да бъде?
Д: Снегът е бил много, а е станл малко, защото се е стопил.
В: Това е било малко, а е станало много. Какво може да бъде?
Д: Играчките, плодовете в зеленчуковата градина…

При уточняване на понятията относно размера
В: По-рано това е било малко, а е станало голямо.
Д: Човекът е бил малко дете, а е станал възрастен и висок.
В: Това по-рано е било голямо, а е станало малко.
Д: Бонбонът, когато го ядат става малък; самолетът, когато е на земята е голям, а когато излита – става все по-малък и по-малък.

2. Игри за откриване на над-системни връзки.
„Къде живее? “ ( 3 год.) .
В: В кои предмети в нашата група живее правоъгълникът?
Д: В масата, в шкафчетата, на моята блузка, на пода.

3.“Дядовата ръкавичка“ ( 4 год.) .
Правила на играта:
На децата се раздават различни предметни картинки. Едно дете (или възпитателя в малка група) изпълнява ролята на водещ. Седи в „ръкавичката“. Всеки, който иска да влезе в нея трябва да каже, по какво неговият предмет прилича на предмета на водещия или се различава от него. Ключови думи: „Чук – чук. Кой живее тук? „.
(При затвърдяване на геометрични фигури).
Д: Чук-чук. Аз съм триъгълникът. Кой живее в тази ръкавичка? Пуснете ме при вас.
В: Ще те пуснем, ако кажеш, по какво ти, триъгълникът приличаш на мен, квадратът.
Д: Ние сме геометрични фигури. Ние имаме ъгли и страни. Ние правим света разнообразен.
Д: Чук – чук. Аз съм кръгът. Пуснете ме при себе си.
В: Ще те пуснем, ако кажеш, по какво ти, кръгът се отличаваш от нас (триъгълникът и квадратът).
Д: Аз нямам страни и ъгли. Затова мога да се търкалям, а вие не.

Подреди по големина ( 3 г.).
Цел: да разберат относителността на разме¬ра; систематизиране знанията на децата за размера на животните, да се развива мисловната дейност на децата, речта.
Правила на играта:
Възпитателят показва на децата 5-6 картинки с изображения на различни животни (например, мишка, котка, куче, кон, слон) и децата трябва да ги подредят по големина, като започнат от най-малкото.
След това се обсъжда всяка картинка. На¬пример: Котката – голяма или малка е? За кого е голяма? За кого е малка?
При анализа на ситуацията «За кого мишката е голяма?», «За кого слонът е малък?» децата използват знания от личния си опит.

4. Логическите блокчета на Диениш.
Една от разновидностите на математическите игри по технологията ТРИЗ се явява развиващата игра с блокчетата на Диениш.
Логическите блокчета на Диениш (ЛБД) са абстрактно – дидактично средство. Това е набор от фигури, различаващи се една от друга по цвят, форма, размер и дебелина.
ЛБД позволяват да се моделират множества със зададени свойства, например да се създават множества от червените блокочета, квадратните блокчета и др. Блокчетата може да се групират, а след това и класифицират по задандено свойство: разделяне на блокчетата на групи по големина (големи и малки, по цвят (червени и не червени) и др. По-нататък пред децата могат да се разкрият и по-сложни операции с множества (обединение, включване, допълнение, пресичане).
И така, играейки с блокчетата, детето се приближава към разбирането на сложни логически отношения между множествата. От игрите с абстрактни блокчета децата с лекота и удоволствие преминават към игри с реални множествам, с конкретен «жизнен» материал.

Източник: Игры для занятий ТРИЗ с детьми. Картотека игр. Составила: Ермилова Наталья Валентиновна

Как да разберем логиката на английските глаголни времена

Този материал не е мой, нито съм го превеждала и изглежда несъотносим към разглежданите теми в littlejody, но ме грабна толкова силно, че го постнах с пълната вяра, че ще свърши много добра работа на хора, които четат тук.
Споделен е от Красимира Иванова във фейсбук.

Как да разберем логиката на английските глаголни времена?

Източник:
http://obrazovanie.co.uk/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b4%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b1%d0%b5%d1%80%d0%b5%d0%bc-%d0%bb%d0%be%d0%b3%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b0%d0%bd%d0%b3%d0%bb%d0%b8%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b8/

Всеки, който е изучавал английски език като чужд, знае, че една от най-големите трудности са времената в английския език. Наистина, защо са необходими толкова много времена? Нали събитията стават или сега, в момента, т.е. в сегашно време, или в миналото, или в бъдещето? В някои езици дори има само две понятия за времена – “минало” и “неминало”, а има езици изобщо без глаголни времена. Защо тогава в английският език има цели 12 глаголни времена?
Прави сте да си задавате този въпрос – събитията наистина се случват или в миналото, или в настоящето, или в бъдещето. Затова и всяко от 12-те английски времена започва с една от следните думи:
• Present (сегашно),
• Past (минало),
• Future (бъдеще).
В английската глаголна система обаче съществуват 4 вида сегашно, 4 вида минало и 4 вида бъдеще време. Към думичките “сегашно”, “минало” и “бъдеще” се прибавят следните 4 думи:
• Simple (просто),
• Progressive/Continuous (продължително),
• Perfect (перфектно) и
• Perfect Progressive (перфектно продължително).
Всъщност, картината в българския език е подобна: например, имаме 4 времена, които започват с думата “минало”:
• минало свършено време (писах),
• минало несвършено (пишех),
• минало неопределено (писал съм)
• минало предварително (бях писал).
Повечето от нас не се затрудняват да ги употребяват, защото сме усвоили усвоили родния си език в бебешка възраст и употребяваме тези времена инстинктивно правилно, без дори да имаме представа за това, как се наричат и защо. Някои от нас дори и не могат да назоват всички български граматични времена, но всички прекрасно знаем кое кога да употребим.
Иска ни се да можем просто да кажем – това българско време се превежда чрез онова английско време и край на всички проблеми – но, за съжаление, това е невъзможно. Защо? Защото логиката на времената в двата езика е различна. В тази статия ще се опитаме да обясним разбираемо логиката на английските времена. Обяснението може да ви се види длъжко, но ако имате търпение да го дочетете докрая, вероятно ще “ви светнат” много неща, които ще ви помогнат да разберете кога да употребявате различните глаголни времена.
Ето един пример, който илюстрира разликата в логиката на глаголните времена – един британец ясно разбира, че I work, I am working, I have worked и I have been working са сегашни времена – докато за един българин – I have worked (работил съм) изглежда като минало време Затова опитите да се обясни “как се превежда това време на български” не са особено ефективни. По-резултатно би било да се разбере логиката на английските времена и оттам – в какви ситуации се употребяват и какво значение изразяват. Разбира се, значение имат и граматичния залог и вида на глагола и т.н., но тук ще се опитаме максимално да опростим обясненията Ще направим това с помощта на когнитивния (познавателния) подход към езика.
За какво са необходими категориите “време” и “вид”?
С помощта на категорията време човек разделя целия обкръжаващ го свят на 3 сфери в живота си:
1. това, което възприемаме със сетивата си и осъзнаваме като действителност, тук и сега – или сегашно време (present, от лат. praesens – това, което е пред сетивата);
2. съхраненото като памет – това, което е преминало през нашите сетива – или минало (past);
3. това, което предсказваме, че ще се случи, на основание на нашите знания – или бъдеще (future).
Ключовите думи тук са “сетива” и “знания” – ще разберем защо по-нататък. Много е важно и да помним, че разбиранията за сегашно, минало и бъдеще време в английския и българския език не си съответстват еднозначно.

Да разгледаме като пример следната ситуация.
Бащата е заминал в командировка преди известно време. Иванчо си учи уроците в стаята, а мама приготвя вечерята в кухнята. Звъни се на вратата. Момчето отваря вратата и като вижда баща си, радостно казва:
“Мамо, татко си дойде!”
Струва ни се логично, че “си дойде” е форма на минало време на глагола от свършен вид и означава действие, което се е случило в миналото и е завършило преди момента на говоренето. Но се оказва, че не можем механично да пренесем тази логика в английския език. Когнитивният подход ни ориентира да потърсим отговора на въпроса
“Какво всъщност съобщава момчето на майка си?“
И тогава откриваме, че възклицанието му всъщност означава “Виждам татко“. Или ако продължим мислено разсъжденията на момчето, би излязло нещо такова: “Преди известно време (в миналото) не го виждах, тъй като го нямаше вкъщи – беше заминал в командировка. Сега татко отново е тук, значи си е дошъл (логически извод, основан на фоновите знания на момчето )”. С други думи, смисълът на възклицанието на момчето е такъв: “Татко отново е вкъщи (аз го виждам отново)”. Но това е сегашно време, нали? Затова и в английският език е употребена формата за сегашно време – ако забелязвате – момчето изразява това, което вижда сега – и е употребено сегашно време:
Mum, Dad has come back! (сегашно перфектно време)

Сега остава другият въпрос – кое от четирите възможни сегашни времена да употребим: Simple (просто), Progressive (продължително), Perfect (перфектно) или Perfect Progressive (минало перфектно)?
Отново се обръщаме за помощ към когнитивното разбиране на
категорията вид
С помощта на категорията вид човек разграничава знанията по техния източник:
• Ние знаем за нещо, защото сме го видели (чули, усетили и др.п.) лично, т.е. от първа ръка;
• Ние знаем за нещо, защото това знание ни е било предадено в готов вид (някой ни го е казал, прочели сме, научили сме го в училище и т.н.).
Тази разлика е много важна и в ежедневието ние я отчитаме на подсъзнателно ниво. Всички знаем добре пословицата “По-добре един път да видиш, отколкото сто пъти да чуеш”. Видяното лично с очите си, обикновено не се подлага на съмнение, докато знанието, получено от други хора, не е задължително да е достоверно. Само за сравнение, вижте какво би станало на български, ако употребим несвършен вид на глагола: “Мамо, татко си е идвал!”. Формално погледнато, изказването е граматично правилно, но не може да се каже така, защото никой не казва така в такава ситуация – “си е идвал” не показва, че момчето вижда баща си в момента – а когато кажем “си дойде” – това става ясно.

Ivan is smoking again.
Трябва да имаме предвид, че в английския език тази разлика се предава чрез глаголното време, а на български език – често това става чрез контекста – т.е. чрез други думи.
На английски всичко е просто, защото тези смислови разлики се предават със специални форми на глагола:
Ivan is smoking again. – Progressive (продължително) време – виждаме го в момента.
Ivan smokes again. – Simple (просто) – знаем че пуши по принцип, не е задължително да го виждаме в момента.
Да сравним как е на български:
• ”Виж, Иван отново пуши, независимо от предупрежденията на лекарите” . В този случай ние виждаме Иван пред себе си – показва го допълнителната дума “Виж”.
• “Иван пуши, независимо от предупрежденията на лекарите” – ние знаем за пушенето на Иван и няма нужда Иван да ни е пред очите, той може изобщо да е в друг град и дори в друга страна.
На български, формата на глагола е “пуши” и в двата случая. Налага се да добавим “виж”, за да уточним, че го виждаме. На английски език, формата на глагола се различава – ако го виждаме, т.е. знаем, че той пуши в момента, това е продължително време, ако знаем, че пуши, но не го виждаме в момента – това е просто време.
Дотук говорихме за два типа познание, които съответстват на двата граматически вида: в единия случай, познанието има определен източник на информацията (виждаме Иван да пуши – т.е източник са сетивата ни), а в другия – не е определен източника (например, казвайки, че Иван пуши, аз не обяснявам, откъде зная за това). А английският глагол има четири форми. Защо толкова много?

Ами защото зависи какво виждаме, чуваме и т.н. Когато казвам – “Виж, Иван отново пуши” – имам възможност да наблюдавам процеса на пушене (той държи цигара в ръка, вдишва дима и го изпуска). Но ако майката среща Иван и понеже помирисва цигарен дим от дрехите му пита “Пак ли си пушил” ?, тя се основава на това, което възприема в момента на говоренето (в дадения случай, с обонянието си) и разбира се, това е сегашно време Have you been smoking again?.
Тя не наблюдава самото действие пушене, но усеща други признаци, които й показват, че Иван е пушил. За изразяване на този когнитивен смисъл в английския език си има специална форма – Perfect(перфектно време). Тази форма се употребява, когато сравняваме това, което е сега с това, което е било преди това (например, сутринта Иван не е миришел на цигари, а сега – мирише, значи е пушил).
Комбинация
И накрая, са възможни случаи, когао говорим за непосредствено наблюдавано действие и при това едновременно сравняваме това, което виждаме с това, което сме видяли или виждали преди . Например, виждам, че Иван сега пуши, но съм го виждал да пуши и преди, в продължение на целия ден. В този случай наблюдаваме сливане на двете форми, изразяващи различен когнитивен смисъл и получаваме една не много любима за обучаващите се форма на Perfect Progressive (перфектно продължително време).
Тези доста сбити обяснения за когнитивното (познавателното, смисловото) съдържание съдържание на английските глаголни форми може да сумираме във вид на много прост алгоритъм, който позволява на практика без грешка да избираме правилната форма на глагола.
Алгоритъм на избора на видово-временната глаголна форма

https://littlejody.files.wordpress.com/2015/05/screenshot-2.jpg?w=535

Нещо повече, когнитивният подход към английските времена позволява да се види нагледно, че не съществуват никакви тъй наречени изключения по отношение на употребата на глаголите от различни групи в тази или онази граматична форма. . Всеки глагол (например, see, know, remember, like и др.п.) може да бъде употребен във формата Progressive (продължително време), просто трябва да се знае кога може и трябва да се направи това и кога – не може. Казано накратко, се оказва, че в системата на граматичните форми на английския глагол няма нищо сложно и непреодолимо. Както показва практиката, един мислещ човек (независимо дали е ученик, студент или възрастен), усвоява значението и функциите на английските времена за кратък срок. Останалото е въпрос на техника и тренировка на обучаемите при употребата на самите форми и автоматизация на алгоритъма за избор на формите.
Този алгоритъм като съставна част на методиката на обучение на граматичните форми на английския глагол е описан в учебното пособие “Английският глагол. Нова граматика за всички” (Кравченко А. В. (ред.), Иркутск, 1999).

Previous Older Entries

%d bloggers like this: