Игра „Наобратно“ за деца от предучилищна и начална училищна възраст – анонс

Игра «Наобратно»  

Играта «Наобратно» е известна на много възрастни и деца, но ако детето ви се научи да играе на нея и в четирите й варианта, то след това ще може лесно да формулира физически противоречия – основен инструмент т ТРИЗ.

И г р а т а  с е  п р о в е ж д а  на   ч е т и р и  е т а п а  –  о т   п о – п р о с т о т о    к ъ м  п о – с л о ж н о т о ,  а н а л о г и ч н о  н а  и г р ата   «Х у б а в о  –  л о ш о ».

  1. На първия етап трябва да научите детето да подбира думи антоними (противоположни по значение). Важно е само да се помни главното правило: НЕ ТРЯБВА да се използва частицата „НЕ“.  Пример: – Ден – нощ, тъмно – светло, сух – мокър… Не е правилно да се казва сладък – не сладък.
Advertisements

Защитен: Игра „Наобратно“ за деца от предучилищна и начална училищна възраст – пълният текст

Съдържанието е заключено. За да го разгледате, въведете паролата си отдолу:

Игри за неуверени в себе си деца

Времето диктува своите условия. И днес на тихите и скромни хора (за съжаление) често им е много тежко. Но това съвсем не означава, че хората с такива характеристики не могат да бъдат уверени в себе си и не умеят да се защитават. Това се отнася и до децата. Може, разбира се, да бъдеш добър и скромен, но и да умеееш да отстояваш себе си. Но понякога си струва малко да им се помогне с игри, повишаващи своята самооценка. Във всяка от тези игри на детето се дава възможност да бъде лидер и да  се опита само да преодолее различни препятствия, за да може самостоятелно да изпълни поставената задача.

Овчар ( 6 г.)

Играта се провежда на улицата или в просторно помещение. Водещият взима в ръце музикални инструменти (свирка, барабан, дайре). Всички останали участници – „агънца“ – ходят в кръг със завързани очи. Музикантът свири и ходи бавно, като изчаква, докато всички негови овечици се съберат заедно. Ако някоя се заблуди, овчарят започва да свири по-високо. Когато цялото стадо се събере, може да бъде избран нов овчар.

Задължително условие – възпитателят трябва да назначи водещото дете, неуверено в себе си, т.к. целта на тази игра е да се даде на малчугана възможност да „поръководи“ другите деца (да се повиши тяхната самооценка).

Капан и мишка ( 5 г.)

Необходимо количество играчи – 5-6 деца. Всички застават в кръг и се приближават плътно един към друг – това е „капанът“ (или клетката). Вътре влиза «мишката» (него го избира възпитателят). Нейната задача е с всички възможни средства да излезе от „капана“: да се измъкне лазейки, да  уговори някого да го пусне и пр.

Тази игра учи да се преодоляват препятствия, да се повиши увереността в своите възможности, да се развива въображението (намирайки начин как да се измъкне от кръга).

Дружба ( 4 г.)

Децата сядат в кръг и се хващат за ръце. Възпитателат моли всеки от тях да погледне съседа си в очите и да му подари най-добрата и красива усмивка.

Играта снема напрежението, учи децата да не се боят и да се доверяват едно на друго.

Врабчета и врана (5 г.)

На пейка плътно едно до друго седят „врабчетата“. „Врана“ се разхожда наперено около пейката, с ръце зад гърба. В един момент тя неочаквано побутва едно от «врабчетата». „Врабето“ трябва да се задържи на мястото си и да не блъсне при това съседа. Този, по чиято вина „врабците“ паднат, става водещ.

Играда формира упорство и издръжливост във „врабчетата“ и в това време способства за повишаване на самооценката на водещото дете.

http://www.razumniki.ru/igra_dlya_neuverennyh_v_sebe_detey.html

 

 

Скритото познание в приказките дава ценни формули на живота

Скритото познание в приказките дава ценни формули на живота

 

През годините мястото на приказката в живота на съвременния човек e захвърлено някъде на рафтовете на детската литература. Трудно някой забелязва, че зад нейния приказен сюжет се крият формули и закони, повтарящи се във времето. Рядко се осмислят премеждията, същността и пътят на героите. Често приказките биват опосквани и пригаждани към модерните времена, с довода, че днешните деца просто не ги разбират. В приказките обаче е закодирана формулата на живота, която като всяко древно знание е зашифрована по начин, който да въздейства на подсъзнателно ниво на младата душевност.

Така, че е добре да знаем, защо приказките са точно такива и как са заключени в тях познанието.

Приказките отразяват фундаментални екзистенциални ситуации, през които човек преминава в своето личностно израстване. Те съдържат ключ към разрешаването на психични проблеми и път, показващ ни израстването на личността, като една цялостна и здрава структура. Литературният изследовател, Владимир Проп говори в своите изследвания, че значителна част от вълшебните приказки отразяват обреда на инициацията. (понятието е използвано в аналитичната психология, за да обозначи процесът на превръщане на човек в такъв, какъвто действителност е). Той поставя като най-важни преходи в човешкия живот – раждането, прехода от юношество към зрялостта и смъртта. Всеки един преход съдържа следните етапи, отделяне – преминаване – приобщаване. Почти във всяка приказка етапа на отделяне е заложен в началото, той се проявява в изоставянето на децата, изгубването им в гората или доброволното им тръгване в ситуация на криза (смъртта на майката и заместването ù от мащеха). Последващият период на преминаване е свързан с множество изпитания, като етапа се характеризира като хаотичен, безструктурен и колеблив, докато героят не се завърне вътрешно трансформиран, като част от общността. На кратко казано, процесът на инициация се състои в трансформация на психо-физиологическия „хаос“ в социален „космос“. Често в приказките, разкриващи процеса на инициация героят символно губи част от себе си (избождат му очите, разкъсват му краката, изгаря част от тялото му и т.н.), като този процес е символ на временната смърт (прехода), в която човек губи едно, за да получи друго. Проп долавя и друг момент от личностното израстване на героя. Според него, влизането в социалния живот включва винаги срещата с мистичен покровител – „родовия праотец“. Често в приказките образът на праотеца се явява като възрастен дядо или стара баба. Свързването на героя с тях позволява приобщаването му към голямото родово общество. Проп казва, че само след като човек стане част от родовото общество, героят може да се завърне като индивид, носещ обаче спомен и усещане за колективна съпринадлежност.

В българските народни приказки с вълшебен характер при описанието на героя или героинята се игнорират техните черти на личността и чувствата им почти не личат на фона на развиващото се действие. Героите биват предимно неемоционални – не са изразени художествено и лирично нито чувството на мъка, нито на страх или изгаряща любов. Сюжетът е съвършено обран откъм емоционална натовареност, като главно се наблюдава самото действие. То не се осъжда и не се подлага на съмнение, то просто се случва. Но това действие и този плосък на вид сюжет носят символен характер. Символът, като видим елемент на невидимата реалност, често присъства като смяна на дрехите, осакатяването на героя, „осиновяването“ и т.н. Символът е този, които е призван да обедини съзнаваното и несъзнаваното, като обединявайки ги, той формира правилното интегриране на двете в човешката структура. В този ред на мисли образът на жената е сътворяван и пресъздаван, чрез множество житейски ситуации, които спомагат за утвърждаването ù в обществото и  затвърждаването на нейната роля като жена. Почти не се споменават имената на жените, най-често те биват – младо момиче (красавица; умница; царска дъщеря) баба, майка и мащеха.Тези образи не само не носят лично име, но също така рядко притежават някаква детайлна характеристика. Повторението на тези образи с техните характеристики е почти неизменно. Но не само образът на героите е относително еднотипен, а също така и самите истории, които преповтарят еднаквите си мотиви. Това съвсем не прави приказките един посредствен начин за изразяване на творческия импулс у човека. Те носят скрития замисъл или формулата на пълноценния живот. В приказният свят е закодиран и пътят на съзряването, на превръщането на младото момиче в жена. В множество от тях присъства мотивът за смъртта на майката и замяната с мащеха, която е зла и желае смъртта на главната героиня. Тази идея е силно застъпена напр. в приказката „Златното момиче”. Погледната през призмата на аналитичната психология, това е израз на отделянето на момичето от майката, към пътя на собственото ѝ съзряване като жена. В „Златното момиче“, пътят на момичето към себе си, започва с търкулването на питката, която момичето тръгва да гони. Питката като кръг символизира цялостната личност, себе-то (в смисъла на аналитичната психология). Тръгвайки веднъж човек се озовава в тъмната гора на несъзнаваното, където трябва да извади на светлина всичко, което лежи там. Много често в приказките съществува метафората на гората. Гората като символ на нещо тайнствено и мистериозно място, което бива обитавано от добри и лоши богове, животни, духове и т.н. Гората е и символ на изолацията, на отделянето, на вглъбяването и най-вече  – символ на несъзнаваното. Само тук героинята има шанса да се превърне в индивидуална същност, отделена и завършена. „Там наблизо живеела една бабичка в една колиба и като чула чилешки плач повикала: -Какво си, баби? Мъжко ли си, женско ли си? Ако си женско ела въз баба; ако си мъжко, иди да се не видиш!“ М. Илчевска (друг изследовател на приказките) в своя публикация споделя: „Понякога представите за временната смърт и възкръсването на посвещавания в човек с нова същност и с нова душа са се свързвали и с тотемистични вярвания и са се представяли чрез действия, които изобразявали поглъщане на момчето от чудовище или голямо животно: сякаш посвещаваният известно време е пребивавал в туловището на чудовището и после по някакъв начин отново е излизал. Смятало се е, че по този начин юношата влизал в тялото на предтечата- прародител и първоосновател на рода и се е приобщавал към голямото родово тяло на общността.“
Тук бабата се явява духовния водач по пътя към израстването. От една страна тя е духовен наставник и нравствен учител, проявяващ майчина грижа, тя стимулира растежа (превръщането на младото момиче в жена), тя е магичната същност, чрез която е възможна промяната, защото тя прави момичето златно. От друга страна тази възрастна жена живее в тъмната гора, тя е тази която поглъща; тя е тази, която възнаграждава и наказва – тя е съдбата. Карл Юнг казва: „Като майка на майката тя е „по-велика“, тя е в действителност – „голямата“ или „Великата Майка“.Тя е олицетворение на мъдростта и магьосничеството.“ Женските образи имат различен път от мъжките по пътя на своята индивидуация.Макар че и двамата трябва да се справят с извънредно трудна ситуация, то начините им за това са коренно различни. „В митовете мъжката фигура се бие, превъзмогва и побеждава чудовището… Женското начало върви по пътя към индивидуация чрез страдание и бягство“ . Също така: “Жените минават процеса на индивидуация предимно чрез страдание, когато е станало по правилен начин;”  (Илчевска ) Женските образи в приказките веднъж сблъскали се със своите „недъзи“ трябва да ги изстрадат и да запълнят празнотите, които носят.Женската инициация преминава през определени етапи, които подготвят момичето за „сватбата“. „Сватбата“ това е символичното обединение на женската и мъжката енергия, на Анимата и Анимуса, обединението на Ероса и Логоса, на рационалното с емоционалното. Това е изходната фаза, която предполага правилната оценка на живота, оценка преминала през чувствата и през разума. Защото докато чувствата дават живот и разпалват нашата женска същност, то само хладния мъжки разум може да ги възпре да погубят незрялата личност.

Такъв е образът на жената във вълшебните приказките – един постоянен модел на превъзмогване.  Един постоянен цикъл от премеждия, които нараняват и отнемат, за да дадат (възнаградят) устоялата и преживяла ги, чрез осъзнаване жена. Момичетата в началото са бедни девойки, които живеят в едно със своето семейство (бедността е символ за незрялост и непълнота), докато накрая не се превърнат в богати (златни) царици – израз на вътрешното самореализиране, самопостигане и съзряване.

Съставител: NoliMeTangere,“Вихъръ“ – Пространство за Култура и Изкуство

 

Източник: Портал12

 

Терапевтични приказки за деца и родители

Панталонките на Мечо

Случваше се Мама Меца и Татко Мецан да се скарат. Ходеха из къщата навъсени като два буреносни облака, които после се сблъскваха и започваха да сипят светкавици и гръмотевици. Тогава Мечо го беше страх. Той изтичваше в стаята си, затваряше вратата, пропълзяваше под леглото и гушваше малкото си зелено камионче. И него го беше страх.

Но както бурята отминава, така Мама Меца и Татко Мецан се сдобряваха и после всичко си беше по старому. И Мечо отново топуркаше весело из цялата къща. Така ставаше всеки път… Но днес Татко Мецан взе една чанта с дрехите си и си тръгна. Каза, че няма да се върне вече. Сигурно искаше да каже, че няма да се върне за вечеря.

Мама Меца обясни на Мечо, че сега ще живеят само двамата. Че Татко Мецан ще си има друг дом. Но Мечо не можеше да я разбере. „Защо му е друг дом? Не ни ли обича вече? Заради мен ли си тръгна?“ – такива въпроси се стрелкаха като разлютени пчели из главата му. Мама Меца го настани в скута си и го прегърна:

– Понякога възрастните мечки се налага да се разделят, за да се чувстват по-добре. Като онези цветенца в саксията, които разсаждахме, защото им беше станало тясно… Това няма нищо общо с теб. Каквото и да става, трябва да знаеш, че ние и двамата много те обичаме. „Хич и не искам да я слушам! Искам всичко да си бъде както преди! Не искам да се разделям с никого!“ – в главата на Мечо забръмчаха стършели. Той скочи от скута на мама Меца и изтича навън. Тича, тича както никога досега и неусетно се озова пред пещерата на горския вълшебник Смока.

Смока го погледна замислено, влезе в пещерата и донесе оттам някакъв парцал.
– Старите ми панталонки! – ахна Мечо. Смока му ги подаде.
– Любимите ми панталонки! Но вече са скъсани… Скъсах ги, докато се катерих по Високото Дърво. А това, закърпеното на коляното, е от времето, когато се учех да карам колело, а мама и татко ме държаха. А голямото петно е, когато мама ми даде пита с мед и аз си я прибрах в джоба, за да я изям на спокойствие по-късно. А шарената боя тук е от есента, когато с татко боядисвахме оградата… А сега вече за нищо не стават…
– Да ти ги закърпя ли? – предложи Смока и измъкна от един от невидимите си джобове игла и конец.
– Пак няма да вършат работа. Те всъщност се скъсаха така лошо, защото вече ми бяха станали малки… А толкова ги обичах… – разхлипа се Мечо и сам се зачуди: за панталонките ли плаче, или за това, че мама и татко няма да живеят вече заедно.

Смока се настани до Мечо, извади една ножица и за ужас на мечето започна да реже панталонките. После взе иглата и конеца. Мечо гледаше невярващо и по бузите му се стичаха сълзи.
– Заповядай! – каза след малко Смока. Мечо разтърка очи. Пред него лежаха торбичка за през рамо и каскет. От вътрешната страна на торбичката още личеше петното от меда, а козирката на каскетчето носеше цветовете на боята от оградата.
– Невинаги можем да зашием скъсаното, но и не се налага да го изхвърляме – каза Смока.
– Носи си ги със здраве! – добави той и помаха на Мечо за довиждане от входа на пещерата.

Мечо вървеше към дома си и сякаш му беше мъничко по-леко. Той здраво нахлупи каскета и гушна торбичката си. Разбираше, че нещата понякога се променят, но се радваше, че не е необходимо да се разделя с всичко, което му е носило радост.

„Панталонките на Мечо“ е една от 14 приказки от книгата „Защо все аз?“ – терапевтични приказки за деца и родители. Сборникът включва лесни за употреба техники, свързани с най-честите проблеми, за които децата и родителите търсят професионална консултация.

Автор на приказките е детският психолог Цвета Мишева-Алексова. Книжката е изготвена в сътрудничество с Милена Манова – психотерапевт и обучител, а илюстрациите и графичното оформление са на Анелия Костова-Бозгунова.

Източник: http://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2015/01/10/2442708_otkus_ot_knigata_zashto_vse_az_na_cveta/

Диспраксия

По последни изследвания в световен мащаб около 10% от населението е засегнато от този проблем. Статистически погледнато, в клас от 30 деца, 3 от тях ще бъдат засегнати от диспраксия. Необходимо е това нарушение да бъде добре разбрано и навременно диагностицирано, тъй като диспраксията би могла сериозно да попречи на справянето на детето в училище или на реализирането на възрастния пациент както в личен, така и в професионален план.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ДИСПРАКСИЯ:
Нарушение на планирането и автоматизирането на волевите движения. Диспраксията е скрито нарушение или наричана още синдромът на несръчното дете. За да обобщим – диспраксията е несъответствие между планираното и впоследствие реализирано движение без да е налице интелектуален или обучителен дефицит.

СИМПТОМИ НА ДИСПРАКСИЧНОТО ДЕТЕ:
* то е непохватно – всичко, до което се докосне, се обръща, чупи, пада, къса се;
* има нужда от помощ, за да се облече, да се измие, да се избърше;
* храни се бавно и много се цапа, не успява да нареже месото си, нито да обели плодовете при хранене;
* затруднява се да намира нещата си, да подрежда, да се организира, забравя ученическата си чанта;
* не обича да играе с конструктори, да подрежда пъзели, затруднява се да запомни и следва правилата на игрите, измисля си други;
* изключително трудно му е да пише /дисграфия/, рисунките му са бедни, често са характеризирани като незрели. С течение на времето, детето се развива, но недостатъчно, зада компенсира, не успява да следва темповете на писане в училище;
* предпочита да изписва букви, съдържащи прави елементи, докато овалните елементи го затрудняват;
* успява изключително трудно да постигне свързано писане на букви;
* бавно е, несръчно, резултатът от писането му е нечетлив, с много задрасквания и смачкани листове;
* не може да си служи с линия, компас, гумичка, ножици;
* лесно се разсейва и му е трудно да се концентрира в клас, забравя инструкциите, които са му дадени;
* затруднява се да хвърля и да хваща топка, затруднява се да върти педалите на колелото и не може да го кара без помощни колела;
* има нарушения на мускулния тонус – например, затруднява се да затваря врати;

ВИДОВЕ ДИСПРАКСИЯ:
Ще се спра на два от видовете диспраксия:

ОРАЛНА ДИСПРАКСИЯ – нарушение на координацията на мускулите на езика, устните, челюстта и небцето в етапа на програмиране последователността на артикулаторните движения, позволяващи трансформирането на звуковете в думи. Тези затруднения се манифестират с:
– забавяне в говорното продуциране
– лошо и неясно артикулирани думи
– трудност да бъдат контролирани дебита и интензивността на речта
Важно е да се отбележи, че въпреки тези затруднения, пациентът разбира много добре речта и знае какво иска да каже.

МОТОРНА ДИСПРАКСИЯ – нарушение на координацията на мускулите, например на ръцете , пръстите, китките на ръката, краката, глезените в етапа на програмиране последователността на движения и жестове, които ще позволят достигането на планираната цел /напр., плуване, каране на колело, качване по стълби и т.н./. Тоест, жестовете и движенията на тялото не винаги са адекватни на контекста. Към моторната диспраксия спада и дисграфията – нарушение на координацията на движенията на пръстите, изразяващи се в затруднена графична продукция на букви и цифри, а също и при рисуване.

ТРУДНОСТИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ МОТОРНАТА ДИСПРАКСИЯ:

В ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ:
– забавяне на двигателно ниво – при лазенето, сядането, ставането, прохождането;
– трудности при тичане, скачане, хвърляне или улавяне на топка;
– качване или слизане по стълби;
– трудности при самостоятелно обличане;
– често падане;
– непохватно държане на молива;
– трудности при боравене с прибори;
– трудности при игри с конструктор;
– трудности при рязане;

В УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ:
– същите трудности както при деца от предучилищна възраст;
– трудности да препише информация от дъската;
– писането и рисуването са трудни и незрели за възрастта;
– трудности да подреди раницата си за училище, да оправи леглото си;
– трудности по математика и геометрия;
– трудности при спортни активности;
– трудности при артистични дейности – рисуване, танцуване; при шиене;

ПРИ ВЪЗРАСТНИТЕ:
– трудности при бръснене, при гримиране, при сресване;
– трудности при гладене, сгъване на дрехи;
– трудности при свирене на музикални инструменти;
– трудности при белене на плодове и зеленчуци;

ПРЕПОРЪКИ:
При съмнения, че дадено дете демонстрира диспраксични проблеми, следва да се направи консултация с невролог. Той ще определи вида и произхода на нарушението.
Ако профилът съответства на орална диспраксия, се препоръчва:
– работа с логопед;
Ако профилът съответства на моторна диспраксия, се препоръчва:
– детето да бъде записано да тренира бойни изкуства /например, карате/, гимнастика, на танци;
– семейни активности, развиващи координацията – плуване, аеробика, колоездене;
– детето да се грижи за животно – да го мие, да го храни;
– игри с конструктори;
– конструктивни игри от типа изработване на модели на самолети, кораби;
– работа с пластелин;
– да помага в кухнята – да меси тесто, да бели зеленчуци и т.н.;
– сгъване на хартия – изкуството оригами;
– рисуване;

КАК ДА ЗАПОЗНАЕМ ДЕЦАТА С ДИСПРАКСИЯТА ИМ, КАК ДА ИМ Я ОБЯСНИМ ?

Няма да забравя обяснениeто, което даде за своята диспраксия на родителите си мой пациент, когато беше на 6-7 г.в. След като беше разговарял с мен за проблема си, той измисли ето това обяснение:
„В нашата глава има влак и релси. Влакът минава върху релсите, за да каже на мускулите какво трябва да правят. Аз също имам влак и релси, но моите релси са се преплели и поради това моят влак се движи по-бавно. Ето затова понякога имам нужда от малко помощ и трябва да сте по-търпеливи с мен.“
Това е чудесно обяснение, дошло от сърцето на едно дете, неговият начин да запознае другите с диспраксията си.
Аз също бих искала да дам простичък пример – в началото бебето не умее да прави почти нищо, то трябва да се научи. Когато започне да се учи да се храни с лъжица, то не успява да я държи както трябва, не успява да я напълни добре, обръща я на обратно и храната пада от нея, трудно му е да я приближи до устата си. Но, когато прави тези жестове многократно, то се справя все по-добре и по-добре, става все по-точно в движенията си. Не се налага вече да контролира всеки свой жест. Всъщност, мозъкът му е регистрирал план – една „рецепта“ как да извършва действията и в каква последователност. То вече няма нужда да мисли по какъв начин да го направи, всичко е автоматизирано. Проблемът при диспраксичните деца е, че не успяват добре да си спомнят „рецептите“. Те винаги трябва да внимават, затова не успяват да правят две неща едновременно.
Друг мой пациент ми каза – „Видя ли, мина много време, но станах умен!“. В действителност, да бъдеш диспраксичен не означава, че не си умен. Напротив, голяма част от диспраксиците са много умни. Това просто означава, че на тях ще им се налага да полагат повече усилия, за да се справят с определени неща и че това ще им отнема повече време, отколкото на останалите. В този смисъл диспраксията не е болест, не се оздравява от нея, но човек се научава да живее с нея, да се справя и да преодолява трудностите.

Автор: логопед София Вълнеева

Източник:http://www.logopedia-bg.com/

Защитен: ТРИЗ и математика в детската градина

Съдържанието е заключено. За да го разгледате, въведете паролата си отдолу:

Previous Older Entries

%d bloggers like this: