Как да разберем логиката на английските глаголни времена


Този материал не е мой, нито съм го превеждала и изглежда несъотносим към разглежданите теми в littlejody, но ме грабна толкова силно, че го постнах с пълната вяра, че ще свърши много добра работа на хора, които четат тук.
Споделен е от Красимира Иванова във фейсбук.

Как да разберем логиката на английските глаголни времена?

Източник:
http://obrazovanie.co.uk/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b4%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b1%d0%b5%d1%80%d0%b5%d0%bc-%d0%bb%d0%be%d0%b3%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b0%d0%bd%d0%b3%d0%bb%d0%b8%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b8/

Всеки, който е изучавал английски език като чужд, знае, че една от най-големите трудности са времената в английския език. Наистина, защо са необходими толкова много времена? Нали събитията стават или сега, в момента, т.е. в сегашно време, или в миналото, или в бъдещето? В някои езици дори има само две понятия за времена – “минало” и “неминало”, а има езици изобщо без глаголни времена. Защо тогава в английският език има цели 12 глаголни времена?
Прави сте да си задавате този въпрос – събитията наистина се случват или в миналото, или в настоящето, или в бъдещето. Затова и всяко от 12-те английски времена започва с една от следните думи:
• Present (сегашно),
• Past (минало),
• Future (бъдеще).
В английската глаголна система обаче съществуват 4 вида сегашно, 4 вида минало и 4 вида бъдеще време. Към думичките “сегашно”, “минало” и “бъдеще” се прибавят следните 4 думи:
• Simple (просто),
• Progressive/Continuous (продължително),
• Perfect (перфектно) и
• Perfect Progressive (перфектно продължително).
Всъщност, картината в българския език е подобна: например, имаме 4 времена, които започват с думата “минало”:
• минало свършено време (писах),
• минало несвършено (пишех),
• минало неопределено (писал съм)
• минало предварително (бях писал).
Повечето от нас не се затрудняват да ги употребяват, защото сме усвоили усвоили родния си език в бебешка възраст и употребяваме тези времена инстинктивно правилно, без дори да имаме представа за това, как се наричат и защо. Някои от нас дори и не могат да назоват всички български граматични времена, но всички прекрасно знаем кое кога да употребим.
Иска ни се да можем просто да кажем – това българско време се превежда чрез онова английско време и край на всички проблеми – но, за съжаление, това е невъзможно. Защо? Защото логиката на времената в двата езика е различна. В тази статия ще се опитаме да обясним разбираемо логиката на английските времена. Обяснението може да ви се види длъжко, но ако имате търпение да го дочетете докрая, вероятно ще “ви светнат” много неща, които ще ви помогнат да разберете кога да употребявате различните глаголни времена.
Ето един пример, който илюстрира разликата в логиката на глаголните времена – един британец ясно разбира, че I work, I am working, I have worked и I have been working са сегашни времена – докато за един българин – I have worked (работил съм) изглежда като минало време Затова опитите да се обясни “как се превежда това време на български” не са особено ефективни. По-резултатно би било да се разбере логиката на английските времена и оттам – в какви ситуации се употребяват и какво значение изразяват. Разбира се, значение имат и граматичния залог и вида на глагола и т.н., но тук ще се опитаме максимално да опростим обясненията Ще направим това с помощта на когнитивния (познавателния) подход към езика.
За какво са необходими категориите “време” и “вид”?
С помощта на категорията време човек разделя целия обкръжаващ го свят на 3 сфери в живота си:
1. това, което възприемаме със сетивата си и осъзнаваме като действителност, тук и сега – или сегашно време (present, от лат. praesens – това, което е пред сетивата);
2. съхраненото като памет – това, което е преминало през нашите сетива – или минало (past);
3. това, което предсказваме, че ще се случи, на основание на нашите знания – или бъдеще (future).
Ключовите думи тук са “сетива” и “знания” – ще разберем защо по-нататък. Много е важно и да помним, че разбиранията за сегашно, минало и бъдеще време в английския и българския език не си съответстват еднозначно.

Да разгледаме като пример следната ситуация.
Бащата е заминал в командировка преди известно време. Иванчо си учи уроците в стаята, а мама приготвя вечерята в кухнята. Звъни се на вратата. Момчето отваря вратата и като вижда баща си, радостно казва:
“Мамо, татко си дойде!”
Струва ни се логично, че “си дойде” е форма на минало време на глагола от свършен вид и означава действие, което се е случило в миналото и е завършило преди момента на говоренето. Но се оказва, че не можем механично да пренесем тази логика в английския език. Когнитивният подход ни ориентира да потърсим отговора на въпроса
“Какво всъщност съобщава момчето на майка си?“
И тогава откриваме, че възклицанието му всъщност означава “Виждам татко“. Или ако продължим мислено разсъжденията на момчето, би излязло нещо такова: “Преди известно време (в миналото) не го виждах, тъй като го нямаше вкъщи – беше заминал в командировка. Сега татко отново е тук, значи си е дошъл (логически извод, основан на фоновите знания на момчето )”. С други думи, смисълът на възклицанието на момчето е такъв: “Татко отново е вкъщи (аз го виждам отново)”. Но това е сегашно време, нали? Затова и в английският език е употребена формата за сегашно време – ако забелязвате – момчето изразява това, което вижда сега – и е употребено сегашно време:
Mum, Dad has come back! (сегашно перфектно време)

Сега остава другият въпрос – кое от четирите възможни сегашни времена да употребим: Simple (просто), Progressive (продължително), Perfect (перфектно) или Perfect Progressive (минало перфектно)?
Отново се обръщаме за помощ към когнитивното разбиране на
категорията вид
С помощта на категорията вид човек разграничава знанията по техния източник:
• Ние знаем за нещо, защото сме го видели (чули, усетили и др.п.) лично, т.е. от първа ръка;
• Ние знаем за нещо, защото това знание ни е било предадено в готов вид (някой ни го е казал, прочели сме, научили сме го в училище и т.н.).
Тази разлика е много важна и в ежедневието ние я отчитаме на подсъзнателно ниво. Всички знаем добре пословицата “По-добре един път да видиш, отколкото сто пъти да чуеш”. Видяното лично с очите си, обикновено не се подлага на съмнение, докато знанието, получено от други хора, не е задължително да е достоверно. Само за сравнение, вижте какво би станало на български, ако употребим несвършен вид на глагола: “Мамо, татко си е идвал!”. Формално погледнато, изказването е граматично правилно, но не може да се каже така, защото никой не казва така в такава ситуация – “си е идвал” не показва, че момчето вижда баща си в момента – а когато кажем “си дойде” – това става ясно.

Ivan is smoking again.
Трябва да имаме предвид, че в английския език тази разлика се предава чрез глаголното време, а на български език – често това става чрез контекста – т.е. чрез други думи.
На английски всичко е просто, защото тези смислови разлики се предават със специални форми на глагола:
Ivan is smoking again. – Progressive (продължително) време – виждаме го в момента.
Ivan smokes again. – Simple (просто) – знаем че пуши по принцип, не е задължително да го виждаме в момента.
Да сравним как е на български:
• ”Виж, Иван отново пуши, независимо от предупрежденията на лекарите” . В този случай ние виждаме Иван пред себе си – показва го допълнителната дума “Виж”.
• “Иван пуши, независимо от предупрежденията на лекарите” – ние знаем за пушенето на Иван и няма нужда Иван да ни е пред очите, той може изобщо да е в друг град и дори в друга страна.
На български, формата на глагола е “пуши” и в двата случая. Налага се да добавим “виж”, за да уточним, че го виждаме. На английски език, формата на глагола се различава – ако го виждаме, т.е. знаем, че той пуши в момента, това е продължително време, ако знаем, че пуши, но не го виждаме в момента – това е просто време.
Дотук говорихме за два типа познание, които съответстват на двата граматически вида: в единия случай, познанието има определен източник на информацията (виждаме Иван да пуши – т.е източник са сетивата ни), а в другия – не е определен източника (например, казвайки, че Иван пуши, аз не обяснявам, откъде зная за това). А английският глагол има четири форми. Защо толкова много?

Ами защото зависи какво виждаме, чуваме и т.н. Когато казвам – “Виж, Иван отново пуши” – имам възможност да наблюдавам процеса на пушене (той държи цигара в ръка, вдишва дима и го изпуска). Но ако майката среща Иван и понеже помирисва цигарен дим от дрехите му пита “Пак ли си пушил” ?, тя се основава на това, което възприема в момента на говоренето (в дадения случай, с обонянието си) и разбира се, това е сегашно време Have you been smoking again?.
Тя не наблюдава самото действие пушене, но усеща други признаци, които й показват, че Иван е пушил. За изразяване на този когнитивен смисъл в английския език си има специална форма – Perfect(перфектно време). Тази форма се употребява, когато сравняваме това, което е сега с това, което е било преди това (например, сутринта Иван не е миришел на цигари, а сега – мирише, значи е пушил).
Комбинация
И накрая, са възможни случаи, когао говорим за непосредствено наблюдавано действие и при това едновременно сравняваме това, което виждаме с това, което сме видяли или виждали преди . Например, виждам, че Иван сега пуши, но съм го виждал да пуши и преди, в продължение на целия ден. В този случай наблюдаваме сливане на двете форми, изразяващи различен когнитивен смисъл и получаваме една не много любима за обучаващите се форма на Perfect Progressive (перфектно продължително време).
Тези доста сбити обяснения за когнитивното (познавателното, смисловото) съдържание съдържание на английските глаголни форми може да сумираме във вид на много прост алгоритъм, който позволява на практика без грешка да избираме правилната форма на глагола.
Алгоритъм на избора на видово-временната глаголна форма

https://littlejody.files.wordpress.com/2015/05/screenshot-2.jpg?w=535

Нещо повече, когнитивният подход към английските времена позволява да се види нагледно, че не съществуват никакви тъй наречени изключения по отношение на употребата на глаголите от различни групи в тази или онази граматична форма. . Всеки глагол (например, see, know, remember, like и др.п.) може да бъде употребен във формата Progressive (продължително време), просто трябва да се знае кога може и трябва да се направи това и кога – не може. Казано накратко, се оказва, че в системата на граматичните форми на английския глагол няма нищо сложно и непреодолимо. Както показва практиката, един мислещ човек (независимо дали е ученик, студент или възрастен), усвоява значението и функциите на английските времена за кратък срок. Останалото е въпрос на техника и тренировка на обучаемите при употребата на самите форми и автоматизация на алгоритъма за избор на формите.
Този алгоритъм като съставна част на методиката на обучение на граматичните форми на английския глагол е описан в учебното пособие “Английският глагол. Нова граматика за всички” (Кравченко А. В. (ред.), Иркутск, 1999).

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: