Как да помогнем на детето да стане уверено?


О.В.Хухлаева – Ръководител на психологическата служба в известното Ломоносовско частно училище.

        Чувството за неувереност в себе си, както отбелязват много психолози, се явява показател за психологическа неустойчивост на личността. Психотерапевтите отбелязват връзката между психическите проблеми на личността и проявите на неувереност. Има се  предвид, че всяка трудна ситуация, изискваща мобилизаця на психическите ресурси, за неуверения човек може да стане толкова травмираща, че да доведе до появата на едни или други психосоматични заболявания. А доколкото животът е поредица от едни или други, различни по трудност ситуации, то може да се  каже, че неуверените хора (а децата още повече) често боледуват.

    Неувереността е пряко свързана със самоотношението или казано с други думи, с образа за самия себе си. Разбираемо е,  че неуверените хора оценяват своите способности и възможности по-ниско, отколкото те в деиствителност са. Те може да са недоволни от своята външност, дори в реалността тя да е забележителна. Ще им бъде трудно да встъпят в близки отношения, защото ще ги възпира чувството за собствена малоценност.

Какви чувства ще съпровождат техния живот? Тревога, съмнение, срам, вина, тъга.

    Може да попитате, ако общата картина на неувереност е много мрачна, как биха учили неуверените ученици? Навярно, лошо? Еднозначен отговор на този въпрос няма. Ако неуверените деца, които се стесняват да отговарят на урока,  пасуват пред всички трудности, действително ще се учат по-ниско от своите възможности. Но има и други неуверени, които успяват блестящо, за които велик страх се явява зажележка в тетрадката, грешка, ненаучен урок, петица.  Да, те се учат отлично. Но с цената на  силно вътрешно напрежение, а често и заболявания.

    Често ли се срещаме с неуверени хора? По-често, отколкото си мислим, тъй като неувереността може да си облича различни дрехи.    

 

Какви са причините за неувереността? Хайде да опитаме да «чуем и «видим» причините за неувереността чрез приказката за Малката Вълна. 

   Много отдавна в синьото море се родила Малка Вълна. Била тя зелена, с чудесно бяло гребенче, което много й отивало. Имала си и родители — Големи Сини Вълни. Понякога те плавали далече от брега, до самия хоризонт, понякога доплували до непознат бряг. Те имали приятели — вълни, възрастни и деца.

   Децата-вълни били големи немирници. Те обичали да си играят на гоненица, подритвайки възрастните с крак. Разбивали се в брега толкова шумно, че плисакът им се чувал далече, далече. Понякога те подхващали някоя мида или раче и си ги подмятали една на друга.

   Не била такава нашата Малка Вълна. На всички тя се струвала сериозна и сдържана. Никога не капризничела, като другите, не шумяла, вършела всичко, за което я помолели възрастните, дори тогава, когато това не й се искало. На някои това се  струвало странно, но болшинството били доволни от това. Самата Малка Вълна също забелязвала, че се различава от другите деца. Тя често плавала в страни, когато другите деца-вълни палували. Малката Вълна по някаква причина била убедена, че трябва да бъде послушна. Обикновено това й се удавало лесно. Но имало и такива случаи, в които това не било толкова просто. Например, когато веднъж тя видяла, как две момченца-вълни хванали малка рибка и започнали да си я подхвърлят, а тя не можела да избяга. Малката Вълна се ядосала силно, даже й се приискало да удари одно  от тях, но в пози момент се отдръпнала. Нали  вълните не трябва да се разяряват. Всички знаят, че, когато вълните се разярят, могат да произтекат големи неприятности —  например, корабокрушение. Иамало и други случаи, когато Малката Вълна се ядосвала, но всеки път й се удавало да се сдържи. Но ето ти беда, Малката Вълна не знаела, че когато сдържаш гнева си, той не отива никъде, а остава вътре в теб. Малката Вълна започвала да  расте тихичко и да потъмнява.

   Веднъж нейната леля я помолила да пренесе до брега голяма дъска. Дъската била много тежка за малката вълна, а и наближавало нейното любимо време — времето на залеза. Тя искала да си полежи и да погледа, как слънцето потъва в морето и се появяват първите звезди. Но, тъй като Малката Вълна била послушна и не отказвала на възрастните, тя понесла дъската към брега и си помислила, че ако побърза, ще успее до залеза.

   В брега по това време се плискали други деца-вълни. Като забелязали Малката Вълна с  нейния товар, те решили да я подразнят. Хванали й дъската и започнали да си я подмятат. Малката Вълна се разсърдила много: те се забавлявали, а тя трябвало да изпълнява заръка, при това слънцето вече започвало да залязва. Накрая, успяла да им вземе дъската и да я хвърли на брега. Уморена, вълната се вънала обратно, но слънцето вече било почти залязло. И в този момент й станало много обидно! Тя плавала и чувствала, че не може да овладее своя гняв. Той ставал все по-голям и по-голям, и самата  Малка Вълна също се увеличила. В някакъв момент тя с ужас разбрала, че гребенът й се издигал високо-високо. Сама себе си не можела да познае —  станала съвсем черна. Всичко вътре й се  напрягало и бушувало. Поглеждайки надолу, тя видяла рибар в лодка. Разбрала, че ще се разбие право в него. Шумът вътре в нея все повече нараствал, и изведнъж тя се разбила с грохот, разпръсквайки хиляди пръски. Лодката на рибаря се разбила и морето го повлякло. Но Малката Вълна не забелязала това. Тя чувствала удивителна сила. Разсипвайки се на пръскии и шумейки, тя отново се събрала. Сега била още по-силна, отпреди. Тя се върнала обратно, подхванала рибаря и го изнесла на брега.

    Когато се върнала, възрастните вълни започнали да я хвалят за това, че е спасила човека. И тя самата се радвала за това. Но още повече й се понравило чувството, което изпитвала сега: всичката злост, която била в нея преди излязла, и сега вътре се освободило място за нещо друго, а тези сили, които тя по-рано губела, за да сдържа гнева си, сега се върнали в нея.

    На следващия ден, когато Малката Вълна се събудила, така й се приискало да потича, че забравила за всичките забрани, отишла да играе на гоненица с другите деца-вълни. След вчерашната случка тя знаела, че понякога трябва да правиш това, което искаш.

 

Следват 10 препоръки за това, как да помогнем на   неувереното дете.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: