Как да играем с тревожните деца II


Как да играем с тревожните деца I

Упражнение «Портрет на смелия човек»

Преди всичко ще отбележим, че тревожните деца са излишно склонни към постоянно себеоценяване и самокритичност. Освен това, те във въображениети си обикновено имат ярък образ на смелия човек – някакъв еталон, който от нищо не се бои. Задачата на тази игра не е да помогнем на детето да осъзнае своите недостатъци, а по-скоро да осъзнае своя идеал и да го направи по-реален и достижим.

И така, помолете детето да си представи смел човек.

Как изглежда?

Как ходи?

Как общува с другите хора?

Как постъпва в сложни ситуации?

Когато картината възникне във фантазията му, го помолете да я нарисува. Обсъдете получената рисунка. Нека детето даде име на нарисувания смел човек. После го попитайте, има ли този, да речем, Николай тревоги или страхове? Отговорът, който можете да получите е по-скоро отрицателен, „Не. Тук е нарисуван много смел човек, супергерой, победител“. Тогава задайте въпроси, които да доведат детето до извода, че няма хора, които не се боят от нищо. А смел човек е този, който може да се справи със своите тревоги и страхове. За да стигне до такова умозаключение, детето трябва да отговори на вопроси от типа:

«А Николай има ли близки? Той не се ли бои, че с тях може да се случи някаква неприятност? Ако Николай е жив човек, той навярно боледува. Може ли в такава минута да бъде толкова смел? Не се ли съмнява, че сега може да не се справи с трудностите?» и т.н.

Вашата задача в тази игра е максимално да «очовечите» образа на нарисувания смелчага, да го направите достъпен за детето. Затова покрай въпросите, за чертите на характера, от типа храброст можете да се поинтересувате и за любимите ястия на смелия човек, и за това, как обича да си прекарва свободното време, с кого дружи и т.н.

Когато почувствате, че образът е станал реален, можете да предложите на детето неочаквания въпрос:

«По какво ти приличаш на този смел човек?» В случай на затруднение с отговора, помогнете на детето като сами сравните чутото с това, което знаете за своя син или дъщеря, а така също споменете проявена смелост в неговия живот.

 Забележка: За да се доближите до своия недостижим идеал съвсем, можете да предложите на детето си да побеседва с този човек. От името и на двамата ще говори самото дете, сядайки ту на своя стол (когато отговаря за себе си), ту на празния стол (когато трябва да отговаря Смелия човек).

 

Упражнение «Покажи това, от което се боиш»

Тревожните деца нерядко започват повече да се безпокоят, ако до тях се намира определен човек или животно. При това те не толкова се боят от тях, а по-скоро чувстват смутна опасност и дискомфорт. Техните отрицателни емоции могат да се появят като следствие от неопределеност, неизвестност и неразбиране на тези същества и тяхния вътрешен мир. За да престанат да бъдат толкова чужди и плашещи, вие можете да използвате тази игра.

Рассзпитайте детето, в какви ситуации то почти винаги се чувства неспокойно. Например, вие чувате следното: въпреки че учителят никога не се е държал грубо по отношение на него, то винаги се вълнува силно, когато отговаря на дъската или остава само с педагога.

Предложете на дететоп да разиграе такава сценка. Нека да избере играчка, която ще играе неговата роля. Самото то е длъжно да се превъплати в учителя и да започне типичен за ситуацията разговор или действие. Когато дойде ред ученика да отговаря, то детето трябва да озвучи играчката, взимайки го в ръце и движейки го в съответствие със сценария.

Сценката може да продължи толкова, колкото е необходимо на младия режисьор -изпълните. Ако, напротив, вие видите, че действието започне да боксува, то можете да се включите в етюда с друг персонаж, например случайно появилия се директор на училището или друг ученик. Главното е – със своите действия да поддържате играта, възможно най-дълго, докато придобие най-дълбок смисъл.

След завършването на «премиерата» побеседвайте с детето. Научете, как се е чувствало в ролята на учителя. Какво е искал от ученика? Какво е радвало педагога, какво го е огорчавало? Боял ли се е от нещо самият учител? Такъв поглед из зад «тила на врага» ще помогне на детето да види ситуацията друго яче и да осъзнае, колкото и да е банално, че «учителя – също е човек». Ако му се удаде да предизвика у детето съчувствие към учителя и желание да му помогне, то това ще бъде просто забележително и за самото тревожно дете, и за неговите отношения с педагога.

 Забележка: Децата често предлагат на своите близки да играят някаква роля в игра. Не им отказвайте такава молба. Игра от това само ще спечели, защото вие ще можете да повлияете на нейния ход. Вземете за себе си ролята на ученика в гореописания сюжет. И се тревожете в тази роля с всички сили! Така детето ще може да види отсрани нелепостта на подобни вълнения и да разбере, какво чувства педагога, когато пред него стои такъв ученик.

 

Източник: http://trepsy.net/korrek/trevojnost/

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: