Тревожност и възпитание II част


Първа част на материала ще откриете тук.

 

Когато говорим за твърди рамки, ние имаме превид ограничения, установени от педагога. Към тях се отнасят ограничения на спонтанната активност в игрите (в частност, в подвижните) в дейностите, на разходка и т.н.; ограничения на детската непосредственост на занятия, пресичане на детската инициатива и др. Към ограниченията могат да се отнесат също и прекъсване на емоционалните прояви на децата. Твърдите рамки, установени от авторитарния педагог нерядко предполагат и висок темп на занятията, което държи детето в постоянно напрежение дълго време и поражда страх от неуспех или неправилни действия.

Дисциплинарните мерки, прилагани от такива педагози, често се свеждят до порицание, навикване, отрицателна оценка, наказания.

Непоследователният възпитател предизвиква тревожност у децата, тъй като не им дава възможност да прогнозират собственото си поведение. Постоянната промяна на изискванията на възпитателя, зависимостта на неговото поведение от настроението му, емоционалната му лабилност влекат след себе си разсеяност у детето, невъзможност да реши, как трябва да постъпи в този или друг случай.

Възпитателят трябва да познава ситуациите, които могат да извикат детската тревожност, преди всичко ситуации на неприемане от страна на връстниците; детето смята, че не го обичат, че е виновно за нещо, че е лошо, («обичат само добрите») и за да заслужи любов, то ще се стреми с помощта на положителни резултати, успех в дейностите. Ако този стремеж не се оправдае, тревожността у детето се увеличива.

Следващата ситуация – ситуация на съперничество, конкуренция, ще предизвика особено силна тревожност при деца, възпитанието на които протича в условия на хиперсоциализация. В този случай детето, попадайки в ситуация на съперничество, ще се стреми да бъде първо на всяка ценя, да постигне най-високите резултати.

Още една ситуация – ситуацията на повишена отговорност. Когато тревожното дете попадне в нея, неговата тревога е обусловлена от страха, че няма да оправдае надеждите, очакванията на възрастните и ще бъдат отхвърлени от тях.

В подобни ситуации тревожните деца се различават, като правило, с неадекватни реакции. В случаите, когато ситуациите са предвидими, очаквани или часто повтарящи се и предизвикват у децата тревога, се изработва стереотип на поведение, някакъв шаблон, позволяващ да се избегне тревогата или максимално да се понижи. Към такива шаблони може да се отнесе систематичния страх от участие в онези дейности, които предизвикат беспокойство. Детето мълчи, вместо да отговаря на въпросите на непознати възрастни или на тези, към които то се отнася негативно.

Като цяло тревожността се явява проява на неблагополучие на личността. В много случаи тя буквално се превръща в тревожно–мнителна психологическа атмосфера в семейството, в което родителите сами са склонни към постоянни опасения и безпокойство. Детето се заразява ит тяхното настроение и изгражда нездрава форма на реагиране на външния свят. В този случай старият призив към възпитателите да възпитават преди всичко себе си звучи изключително уместно. Ако не искате детето ви да прилича на наежено и уплашено зверче, вгледайте се честно в самите себе си: не е ли усвоил от вас такъв маниер.

Такава неприятна индивидуална особеност се проявява и у деца, чиито родители не са податливи на мнителност и са настроени като цяло оптимистично. Такива родители, като правило, добре знаят какво искат да постигнат със своите деца. Те отделят особено внимание на дисциплината и познавателните постижения на детето. Затова те постоянно им поставят

разнообразни задачи, които те са длъжни да решат, за да оправдаят високите очаквания на родителите. Да се справи с всички задачи не винаги е по силите на детето и това предизвиква недоволство у възрастните. В резултат на което, детето се оказва в ситуация на постоянно напрегнато очакване: съумяло ли е да угоди на родителите си или е допуснало някаква грешка, заради която ще последва неодобрение и порицание. Ситуацията може да се усложни от непоследователността на родителските изисквания. Ако детето не знае как ще бъде оценена една или друга негова крачка, но принципно предвижда възможно недоволство, то цялото му существо ще бъде тревожно напрегнато и наострено.

На възникването и развитието на тревожността и страха интензивно въздействат приказните герои. На 2 години това е вълкът – с остри зъби, способен да причини болка, да ухапе, да изяде, така както е изял червената шапчица. На 3 години у момчетата и на 4 години при момичетата «монопола над страха» принадлежи на образа на Баба Яга. Тези персонажи могат да запознаят децата с отрицателните страни във взаимоотношенията между хората, с жестокостта и коварството, с бездушието и опасностите въобще. Заедно с това жизнеутвърждаващата настройка на приказките сказок, в които доброто побеждава злото, живота смертта, дава възможност да покажем на детето как може да преодолее възникаващи трудности и опасности.

Тревожността има ярко изразена возрастова специфика, която се открива в нейните источници, содържание, форми на проявление и забрани.

За всеки възрастов период съществуват определени области, объекти от действителността, които предизвикват повишена тревога у болшинството деца независимо, че няма реална заплаха или тревожност като устойчиво образование.

Тези «възрастови тревожности» се явяват следствие от наи-значимите социални потребности. При децата в ранна възраст тревожността се поражда от раздяла с майката. На 6-7 години главна роля играе адаптацията към училище, при подросващите – общуването с възрастните (родители и учители) и т.н.

 източник:  http://bobych.ru/referat/68/15996/1.html
Advertisements

2 Коментари (+add yours?)

  1. Людмила Шекерева
    Март 18, 2013 @ 14:56:01

    Относно работата с малки деца добре, но искам да знам как се работи с по-големи ученици, които не могат да бъдат въвлечени в игра и се искат други техники при тях.

    Отговор

  2. littlejody
    Март 18, 2013 @ 20:48:00

    Благодаря, че коментирахте, Людмила, но се страхувам, че не бих могла да ви дам конкретен отговор.

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: