Тревожност и възпитание I част


Броят на тревожните деца понастоящем се увеличава. Те се отличават с повишено безпокойство, неувереност, емоционалност и неустойчивост.

За съвременното положение на децата в нашето общество е характерна социална деприкация, т.е. лишения, ограничения, недостаточност на едни или други условия, необходими за живота и развитието на всяко дете.

Психологическото самоусещане на детето, постъпващо в училище се характеризира с недостигаща любов и топли и надеждни отношения в семейството, липса на емоционална привързаност.

Проявяват се признаци на неблагополучие, напрежение в контактите, страхове, тревога, регресивни тенденции.

С понятието «тревожност» психолозите обозначават онова състояние на човека, което се характеризира с повишена склонност към преживяване на опасения и безпокойство, имащи отрицателна емоционална окраска.

Тук ще говорим за два основни вида тревожност. Първо, т. нар. ситуативна тревожност, която е породена от някаква конкретна ситуация, която обективно предизвиква беспокойство. Подобно състояние може да възникне у всеки човек в предверието на възможни неприятности и жизнени усложнения. Това състояние се явява напълно нормално и играе своята положителна роля. То е своеобразен мобилизиращ механизъм, позволяващ на човека да подходи сериозно и отговорно към решаването на възникнал проблем. Ненормална се явява по-скоро занижената ситуативна тревожност, когато човек пред лицето на сериозни обстоятелства, демонстрира безхаберие и безотговорност, което свидетелства за инфантилна жизнена позиция.

Другият вид е личностната тревожност. Тя може да се разглежда като личностна черта, проявяваща се в постоянна склонност към преживяване на тревога в най-различни жизнени ситуации, в това число и такива, които обективно не предполагат това. Тя се характеризира със състояние на безотчетен страх, неопределено усещане за заплаха, готовност да се възприеме всяко събитие като неблагоприятно и опасно.

Дете в такова състояние се намира в постоянно потиснато настроение, затруднява се в контакти с окръжаващия го свят, който възприема като заплашителен и враждебен. Превръщайки се в процес, става причина за формиране на занижена самооценка и мрачен песимизъм.

У децата от предучилищна възраст доминира ситуативната тревожност.

 

Сред причините, предизвикващи детската тревожност, на първо място е неправилното възпитание и неблагоприятните отношения на детето с родителите, особено с майката. Така у отблъснатото, непрето от майката дете, възниква тревога, поради невозможност да се удовлетвори потребността от любов, ласка и защита. В този случай възниквастрах: детето усеща условността в майчината му любов («Ако се държа лошо, няма да ме обичат»). Неудовлетворената потребност на детето от любов го кара да я удовлетворява по различни начини.

Детската тревожност може да бъде следствие и от симбиотични отношения на детето с майката, когато майката усеща себе си като единно цяло с детето, опитва се да го опази от трудностите и неприятностите в живота. Тя го «връзва» за себе си, като се опитва да го предпази и от въображаеми, несъществуващи опасности. В резултат на това детето изпитва безпокойство, когато остава без майка си, лесно се “губи”, вълнува се и се бои. Вместо активност и самостоятелност, развива пасивност и зависимост.

В тези случаи, когато възпитанието се основава на завишени изисквания, с които детето не е в състояние да се справи или се справя трудно, тревожността може да бъде предизвикана от страха, че не се справя, прави не това, което е нужно. Нерядко родителите култивират «правилност» на поведението, която включва в себе си твърд контрол, строга система от норми и правила, пристъпването на които влече порицание и наказание. В тези случаи тревожността на детето може да се породи от страха от престъпване на норми и правила, устанавени от възрастните («Ако не правя така, както казва мама, тя няма да ме обича», «Ако постъпя не така, както трябва, ще ме накажат»).

Тревожността на детето може да бъде и плод на особеностите във взаимодействието на възпитателя с детето, превалирането на авторитарен стил на общуване или непоследователност в изискванията и оценката. И в първия и във втория случай детето се намира в постоянно напрежение, поради страха, че не изпълнява изискванията на възрастните, не «им е угодило», пристъпило е твърдите рамки.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: