За агресията при 3 – 7 годишните деца


  Как на щуреца Голямата цигулка с една струна защото се занимава с литература не му признаха колежанското възпитание. Гълъбицата със златната къдрица мери с различни аршини хора и щурци

 –Аристократите знаят да смятат, да броят и изобщо да си ползват числата както си искат, или още по-непростимо – както им е удобно – мислеше си Гълъбицата със златната …

Простете, че се намесвам в мислите ви, защото аз не съм такъв невъзпитаник, какъвто ви изглеждам сега. По-скоро аз съм възпитаник на най-прочутия в света колеж за литература – изписука щурецът, с помпозното име Голямата цигулка с една струна, защото се занимава с литература.

Вие ще ме прощавате господине, но ако до вчера не ми се представите, ще стане лошо. Без да се интересувам чий невъзпитаник сте, с един ритник ще ви изпратя там, от където идвате, за да ви довъзпитат. И бихте ли ми казали, кой велик учител ви е подучил да надничате, надзъртате и не знам други думи в тази връзка, в мислите на хората?

Ама вие подигравате ли ми се, госпожо? Кои мисли на хората? Какви хора? Кой подзърта, надзърта и като не знам още десет думи в тази връзка, да ги изредя ли? И защо ще ме наказвате с ритник? Само защото съм колежански възпитаник? Вие уважаема ми се струвате доста невъзпитана. Да не би да сте съвсем обикновена гугутка, току що сдобила се с аристократично потекло?

 

При повечето деца в предучилищна възраст се наблюдават различни форми на агресия. Практически всички те се карат помежду си, бият се, псуват и т.н. Обикновено със усвояване на правилата и нормите на поведение тези непосредствени прояви на детска агресия отстъпват място на просоциални форми на поведение, докато при някои агресията се съхранява като устойчива форма на поведение, след което се развива и трансформира в устойчиво качество на личността. Накрая намалява продуктовия потенциал на детето, намаляват възможностите му за пълноценно общуване, деформира се личностното му развитие. Агресивното дете носи куп проблеми не само на околните, но и на себе си.

Агресивността, общо взето, се възприема като целенасочено нанасяне на физически или психологични вреди на друго лице. Сред факторите влияещи върху агресивното поведение, на първо място са някои особености на семейното възпитание – примери на агресивно поведение, които детето наблюдава по ТВ или от страната на други деца на същата възраст, нивото на емоционално напрежение и фрустрация и т.н. Факт е, че всички тези фактори не предизвикват агресивно поведение при всички деца, а само при определена част. В едно и също семейство, в подобни условия на възпитание израстват различни по степен на агресивност деца. За съжаление агресията, придобита в детството остава устойчива и се запазва в продължение на целия живот. Предполага се, че още в предучилищна възраст се формират определени вътрешни препратки, способстващи за проява на агресия, че децата, склонни към насилие, се отличават от своите по–спокойни връстници, както по поведение, така и по някои психологични характеристики.

Проява на агресия в предучилищна група

Още в предучилищна възраст се срещаме с вербалната и физическа форми на агресия.  Вербалната агресия се проявава като:  непряка – различни обвинения и заплахи към връстници, оплаквания, („Пепи ми разваля играта”, „Митко си разсипа чая” и др.); демонстративни викове, („Майхай се, пречиш ми!”); агресивна фантазия („Щом ми разваляш играта, ще се обадя в полицията, да те приберат”) и пряка – обиди и вербални форми на унижение на другия. Най-често срещаните детски форми на пряка вербална агресия са дразненето и използването на лоши думи. Физическата агресия също бива пряка и непряка. Непряката е насочена към нанасяне на материални щети на другия с непосредствени физически действия: разрушаване на продукти на дейността му, унищожаване или повреда на чужда играчка. Пряката физическа агресия, от своя страна, има символична и реална форма. Символичната агресия е отправяне на заплахи, а реалната – непосредствено физическо нападения – бой, ухапвания, драскотини, хващане за косата, използване в ролята на “оръжие” на пръчки и т.н.

Както всяко друго действие, така и агресивният акт има определена причина и се осъществлява в конкретна ситуация. Сред ситуациите, провокиращи агресивно поведение у децата, откриваме следните: привличане на вниманието на връстниците към себе си;  потискане на достоинството на другия, подчертавайки своето превъзходство; защита и отмъщение; стремеж да бъде главен;  стремеж да получи желания предмет. Повечето прояви на агресия се наблюдават в ситуация на защита на собствените интереси и защита на своето превъзходство, когато агресивни действия се използват като средство за достигане на определени цели. След постигане на желаната цел – било то внимание на връстници или привлекателна играчка – агресивните действия се прекратяват. В тези случаи агресивните действия на децата имат инструментален или реактивен характер.  При някои деца, обаче се наблюдават агресивни дейстивя, нямащи определена цел, те целят единствено причиняване на щета на другия. Например, момчето хвърля играчка на момичето зад оградата на детската площадка и се смее над нейните сълзи. Физическа болка или унижение на връстници предизвиква при тези деца удовлетворение, а агресията в този случай е самоцел. Подобно поведение свидетелства за това, че детето е склонно към вражда и жестокост, което естествено предизвиква особена загриженост.

Психологични особености на децата, склонни към агресия

В предучилищна възраст някои деца проявяват значително по-изразена склоност към агресия – в продължение на един час те демонстрират не по–малко от 4 акта, насочени към причиняване на щета на връстници, при това, по същото време при другите деца се наблюдава на повече от един; ако при повечето деца на тази възраст по-често се наблюдава вербалната агресия, то при тези деца е на лице пряко физическо насилие; Групата на децата с повишена агресивност може да съставлява от 15 до 30% от общия брой деца в групата.

 Да потърсим отговор на въпроса, защо в една и съща ситуация едни деца причиняват болка и страдание на връстниците си, а други намират по–спокойни и конструктивни решения?

Сравнителния анализ на характеристиките на агресивни и неагресивни деца показва, че повечето от агресивните деца не се отличават много от свои връстници. Нивото на развитие на интелекта при тях общо взето съответства на възрастовата норма, а при някои дори я превишава. При повечето се ракрива доста висок социален интелект: те без проблеми намират решения в трудни ситуации, представени на картинки или разкази. Нивото на развитие на произволност в групата на агресивни деца е донякъде по-низко, но някои агресивни деца имат добре развита произволност. Прието е да се смята, че агресивни деца се отличават с неумение да играят, отсътствие на игрови навици, докато наблюденията показват, че някои агресивни деца са с добре развита игрова дейност и могат да организират интересна игра. Затова ниското ниво на развитие на игровата дейност, както и това на интелекта, не могат да се смятат за главна причина за агресивното поведение.

Специални изследвания показват, че средното ниво на самоценката при агресивните деца се различава малко от тази на останалите, но при тях се срещат по-големи разлики между тяхната собствена самооценка и очаквана оценка от страната на връстниците. Разполагайки с достатъчно висока самооценка, агресивните деца явно се съмняват в положително отношение на връстниците им към тях. Този факт може да свидетелства за това, че тези деца по-остро и напрегнато преживяват своята „недооцененост”, непризнаване на техните достоинства от страната на връстниците си.  По своя социален статус в детската група сред агресивните деца има и предпочитани и отхвърляни, дори лидери. Следователно, тези тежки преживявания са предизвикани не от реалното положение на детето в групата, а от субективното му възприемане на отношението на околните към него. На такова дете му се струва, че не го оценяват както трябва и не виждат негови достоинства.

Най–съществените разлики между двете групи деца е начинът, по който те излизат от конфликтна ситуация и по отношението си към връстниците.

На група изследвани деца се показва картинка, на която е изобразено плачещо от обида дете и им се задава въпрос, „Какво би направил/а, ако беше на мястото но обиденото дете?“ Практически всички агресивни деца отговарят, „Ще го ритна”, „Ще го набия” и т.н. За разлика от тях другите деца измислят по-конструктивни и спокойни решения. Прави впечатление, че интерпретирайки сюжета от картинките, всички агресивни деца приписват на изобразените персонажи враждебни намерения, докато останалите често интерпретират същия сюжет като безконфликтен. Още по–големи разлики се забелязват в процеса на реалното взаимодействие на децата. В ситуация на съвместна дейност, когато на 2 или 3 деца се предлага да украсят своите картинки, или да съберат мозайката, агресивните деца проявяват по-малък интерес към работата на партньора, игнорират го, но често са агресивни по отношение на успеха му. Те много рядко отстъпват свои предмети. За разлика от тях, неагресивните деца нерядко помагат на партньора си и отстъпват своите предмети. Тези данни дават основание да се смята, че онова, което отличава агресивните деца от останалите е тяхното отношение към връстниците си. Другото дете за тях е противник, конкурент, препятствие, което трябва да се премахне. Такова отношение не може да бъде смятано за дефицит на комуникативни навици. По-скоро то отразява особенностите на личността, нейната насоченост, която поражда специфичното възприемане на другия като враг.

Агресивно дете има изградено мнение за това, че действия на околните се ръководят от лоши намерения. Те приписват на другите враждебни намерения и пренебрежение към тяхната личност. Приписването на враждебност у другите спрямо тях се дължи на следните причини: смятат, че оценката за тях от страната на връстниците им е ниска; смятат, че другите имат агресивни намерения към тях при възникване на конфликт; постояно очакват атака или лош номер от страната на връстниците си. Главният проблем на агресивните деца се корени в сферата на отоншенията с връстниците си. При изследване на агресивни деца са открити съществени индивидуални разлики, както в характера на поведение, така и в психологичните характеристики.

Индивидуални варианти на детска агресия

Сред агресивните деца се разграничават ясно три типа: според честотата и степента на агресивните действия; по нивото на развитие на игровата дейност; по своя социален статус в групата от връстници.

Първата група деца по–често от другите използват агресията като средство за привличане на вниманието на своите връстници. Те, като правило, изразяват ярко своите агресивни емоции (викат, крещят силно, разхвърлят предмети); тяхно поведение е насочено към получаване на емоционално отражение при другите. Такива деца се стремят да контактуват със връстниците си, а когато получат внимание, те се успокояват и спират своите предизвикателни действия. Агресията е моментна, ситуативна и не се отличава със особенна жестокост. В ситуации за привличане на внимание, те използват физическа агресия (пряка или косвена), която има непроизволен, непосредствен и импулсивен характер. Техните враждебни действия бързо се сменят с дружелюбни, а противопоставянето на връстниците – с готовност за сътрудничество с тях. Агресивните им действия се отличават със ситуативност. Най-яркото изразяване на емоциите се наблюдава по време на самите действия, след което бързо угасват. По данни на социометрични изследвания, децата от тази група имат невисок статус в групата на връстниците си – тях или не ги забелязват или не ги възприемат сериозно, или ги избягват, защото според децата „Те всичко чупят”, „Винаги пречат”, „Не слушат никого”.

Данни от психологически изследвания показват, че такива деца се отличават от другите с: ниско ниво на общ и социален интелект; неразвита произволност; ниско ниво на игрова дейност. Те не умеят да поддържат играта и се стремят да обърнат внимание върху себе си, използвайки деструктивни действия и разрушавайки играта на другите. Обикновено игнорират нормите и правилата на поведение (както по време на игра така и извън нея), доста са шумни, обиждат се демонстративно, викат, но емоциите им носят повърхностен характер и бързо преминават в по-спокойно състояние. Всички тези данни позволяват да се предположи, че в този случай имаме работа с известно изоставане в общото психическо развитие на детето. То има остра нужна от внимание и признание от страната на връстниците си, тъй като не може да се реализира чрез традиционните форми на детска дейност. Като средство са самоутвърждаване и самоизразяване то използва агресивни действия. Този вариант на детска агресия може да се нарече импулсивно-демонстративна, тъй като главната й задача е да демонстрира себе си, да привлече внимание върху себе си.

Втората група се състои от деца, които използват агресията, основно, като норма на поведение при общуване с връстници. При тях агресивните действия играят роля на средство за достигане на някава цел – желан предмет или водеща роля в играта, или победа над партньора. За това свидетелства в частност и фактът, че те изпитват положителни емоции едва след достигане на резултата, а не в момента на агресивните действия. Дейността на тези деца се отличава с целенасоченост и самостоятелност. При това във всяка дейност те се стремят към лидерство, подчинявайки и потискайки другите. За разлика от предишната група, тези не се стремят да привлекат вниманието на връстниците си върху себе си. Като правило те са популярни в групата, дори някои стават „лидери”. Сред всички форми на агресивно поведение, при тези деца по-често се среща пряка физическа агресия, която между другото, не се отличава с голяма жестокост.

В конфликтни ситуации те игнорират преживяното или обидите от страна на връстниците си, защото се ръководят единствено от собствените си желания. По резултати от изследвания, тези деца имат следните особености: високо ниво на интелект (както общ така и социален); добре развита произволност; добри организаторски способности, умение да организират игра; доста високо ниво на развитие на ролевата игра; висок социален статус в групата на връстниците. Децата от тази група добре познават нормите и правилата на поведение, но постояно ги нарушават, като винаги оправдават себе си и обвиняват останалите. Устремени са единствено към избягване на негативната оценка от страната на възрастния: „Той започна пръв, аз не съм виновен”. Положителната оценка от възрастния е много важна за тях. Правят се, че не забелязват собствената си агресия; начинът им на действие за тях е нещо нормално, смятайки го за единствено възможното средство за достигане на собствените им цели. Например, бутайки на площадката своя връстник, момчето заявява: „А какво да правя, аз също искам да играя, а той ми пречи”. Този тип агресия на децата може да се нарече нормативно-инструментална.

Третата група са деца, които самоцелно нанасят щети на другия. Тяхна агресия няма ясна цел дори за самите тях. Те изпитват удоволствие от действията, носещи болки и унижение на връстниците. Деца от този тип използват основно пряка агресия. Техните действия се отличават с особена жестокост и хладнокръвие. Например, без каквато и да е причина детето дърпа другото за косата и удря главата му в стената, или го блъска по стълбите и със спокойна усмивка наблюдава виковете и сълзите на жертвата. Обикновено такива деца имат една-две постояни жертви – по-слаби деца, неспособни да им отговорят със същото. Чуството за вина при тях отсътства напълно. Игнорират всякакви норми и правила на поведение. На забележките на възрастните тези деца отговарят: „И какво!”, „Нека да го боли”, „Каквото искам, това правя”. Не приемат сериозно отрицателните оценки на околните. За тях отмъщението и злобата са особено характерни: те дълго помнят всякакви дребни обиди и докато не отмъстят не могат да започнат друга дейност. Дори неутрални ситуации те разглеждат като заплаха и посягателство над правата им. Според резултати на психологично изследване те имат: средни показатели на интелект; произволност – съответстваща на възрастовите норми; нисък социален статус в групата на връстниците – от тях се боят и ги избягват; средно ниво на развитие на играта, съдържанието на техните игри често носи агресивен характер – всички се бият, измъчват или убиват един друг. Този тип детска агресия може да се нарече целенасочено-враждебно.

Описаните групи деца се различават съществено както по форма на проявявената агресия в групата на връстниците, така и по мотивацията на агресивното поведение. Ако в първата група агресията носи моментен, импулсивен характер, без голяма жестокост и най-често е използвана за привличане на вниманието на връстниците; във втората – агресивните действия преследват конкретни цели, то в третата група преобладаващо агресията самоцелна. Независимо от тези различия, всички агресивни деца имат една обща характеристика – незачитане на другите деца, неспособност да виждат и разбират другите. Всички те проявяват нисък интерес към връстниците си и неадекватни реакции относно успехите им.  В света и в другите хора такова дете вижда преди всичко себе си и отношението към него. Другите хора за него са обстоятелства в неговия живот, които или пречат за достигане на целите му, или не му обръщат дължимото внимание, или се опитват да му причинят нещо лошо. Но в същото време, при децата от предучилищна възраст още не е късно да се предприемат мерки, за преодоляване на тези тенденции.

 Основната задача при работата на преподователи и психолози с агресивните деца трябва да стане формирането на общност с другите, разкриването на възможностите им да виждат и разбират своите връстници. Главното тук е да се помогне на детето да вижда във връстниците си не врагове или конкуренти, а интересни и пълноценни деца, партньори в диалога и съвместната дейност.

 

със съкращения

източник: http://psyparents.ru/index.php?view=articles&item=285&cat=5&sc=34&full=yes#ann

About these ads

2 коментара (+add yours?)

  1. Violeta
    яну 10, 2011 @ 17:53:28

    Моето дете е на 10 години, момче и е доста свито и притеснително. От скоро търпи агресивното поведение на негов съученик. Може, но не отвръща и болезнено преживява агреивните нападки. Склонен е към автоагресия, най-вече, след като е нападнат. Силно го притеснява моментът на оценяване.

    Отговор

  2. littlejody
    яну 10, 2011 @ 19:26:54

    Здравейте, Виолета

    Още утре ще пусна един материал за децата, които стават обект на обиди и насилие от страна на своите връстници, а в следващите няколко дни и един по-обширен материал за това, как да реагират и с какво да помогнат родителите на своите срамежливи и притеснителни деца.
    Благодаря Ви за коментара!

    Отговор

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 175 other followers

%d bloggers like this: